ЕК представи предложение за ваксинационни паспорти. Зелени цифрови сертификати, безплатни и електронни, като временна мярка – временна, по съображения за пропорционалност на ограничението, това е ясно. Целта на мярката е да помогне на държавите-членки да възстановят свободата на движение „по безопасен, отговорен и конфиденциален начин ”. В правната рамка се споменават GDPR и изискванията на Директивата   за улесняване на трансграничния обмен на данни с цел електронно здравеопазване.

Ограниченията на правото на личен живот е засегнато силно от мерките, свързани със защита на общественото здраве. Да припомним българският опит  – неуспешен – за безсрочно законово уреждане на възможността за достъп до трафични данни.

Опасения има най-различни, ето например някои опасения за технологичната инфраструктура, която ще поддържа тази система, и нейната сигурност.

• „Дизайнът трябва да предотвратява събирането на идентификатори или други подобни данни, които могат да бъдат препратени към други данни и да бъдат използвани повторно за проследяване („ Невъзможност за свързване “).
• Експерти говорят за призрака на евентуално разширяване, удължаване и многократно прилагане  на мярката –  цифровият сертификат ще бъде „временен“ инструмент (до когато СЗО обяви пандемията за прекратена), но  с възможност за повторно активиране на по-късен етап, ако е необходимо, например в случай на друга пандемия.

Засега имаме туитнатото обещание на Фон дер Лайен, че цифровият зелен сертификат на ЕС „ще зачита защитата на данните, сигурността и поверителността“, завършва цитираната статия.

На 12 септември 2018 г. Комисията представи на Съвета и на Европейския парламент  предложение за регламент за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн. 

На 17 април 2019 г. Европейският парламент прие позицията си на първо четене по предложението на Комисията, като прие 155 изменения на предложението на Комисията с 308 гласа „за“, 204 „против“ и 70 „въздържал се“.

Съветът и Европейският парламент започнаха преговори  и постигнаха предварително споразумение  по компромисен текст. На сайта на Съвета са публикувани позицията на Съвета по компромисния текст, както и самият проект на регламент. Той има за цел да гарантира безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар в едно отворено и демократично общество, чрез справяне със злоупотребата с хостинг услуги за терористични цели.

Справянето с терористичното съдържание онлайн, което е част от по-широк проблем относно незаконно съдържание онлайн, изисква съчетаване на законодателни, незаконодателни и други мерки, основани на сътрудничеството между органите и доставчиците на хостинг услуги, по начин, който зачита изцяло основните права.

Регламентът съдържа определение за „терористично съдържание“, съответстващо на определенията за съответните престъпления съгласно Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета. Като се има предвид необходимостта от справяне с най-вредната терористична пропаганда онлайн, това определение обхваща материали,които подбуждат или склоняват някого към извършване на терористични престъпления или към съучастие в тях или склоняват някого към участие в дейности на терористична група, или възхваляват терористични дейности, включително чрез разпространението на материали, изобразяващи терористично нападение. Определението  включва материали, които предоставя тинструкции за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия или вредни или опасни вещества, както и химични, биологични, радиологични и ядрени вещества, или за други специални методи илитехники, включително подбор на целите, за извършване или съучастие визвършване на терористични престъпления. Тези материали включват текст, изображения, звукозаписи и видеоматериали, както и излъчване на живо на терористични престъпления, коитосъздават опасност от извършването на други такива престъпления.

Материалите, които се разпространяват за образователни, журналистически, художествени или научноизследователски цели или с цел повишаване на осведомеността срещу терористичната дейност, не следва да се смятат за терористично съдържание. Когато се определя дали материалите, предоставениот доставчик на съдържание, представляват„терористично съдържание“ по смисъла на настоящия регламент, следва да се вземат предвид по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализмът на медиите и свободата на изкуствата и науките. Особено в случаите, в които доставчикът на съдържание носи редакционна отговорност, при всяко решение за премахване на разпространяваните материали следва да се отчитат журналистическите стандарти за печата или медиите, установени   в съответствие с правото на Съюза, включително Хартата. Освен това изразяването на радикални, полемични или противоречиви гледни точки в обществения дебат по чувствителни политически въпроси не следва да се счита за терористично съдържание.

Съдбата на този проект не е лека, има опасения за риск от контрол и ограничения на свободаma на изразяване. 

През януари Съветът за електронни медии публикува образец за заявление, с който доставчиците н платформи за видеосподеляне трябва да подадат данни за вписване в новия регистър на регулатора – вж  СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

Днес британският регулатор  публикува на сайта си информация ( final guidance) кой трябва да подаде заявление за вписване в Обединеното кралство във връзка с промените в медийното законодателство  (new rules for UK-established VSPs).

По съображения за сравнение – Ofcom дава следния отговор на въпроса кой трябва да подаде заявление:

• в две опции – платформа или мрежа със съответната функционална възможност – когато:

а) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основната цел на услугата или на неразделна част от услугата; или

б) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основна функционалност на услугата.

•  на второ място, ако доставчикът попада в една от горните категории, в допълнение услугите трябва да  изпълняват кумулативно следните критерии:

а) услугата се предоставя чрез електронни комуникации;

б) предоставя се на търговски принцип;

в) лицето, което я предоставя, няма общ контрол върху това какви видеоклипове са налични в нея, но има общ контрол върху начина, по който видеоклиповете са организирани в нея (което включва организирани автоматично или чрез алгоритми, по-специално чрез показване, маркиране и последователност);

г) това лице има необходимата връзка с Обединеното кралство. 

Не е нещо по-различно от това, което казва директивата, но регулаторът си е направил труда да го обясни.