Tag Archives: Digital

ЕСПЧ: Анонимност на коментари онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Standard Verlagsgesellschaft mbH v. Austria.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновани съдебни разпореждания срещу медийна компания да разкрият данните на автори на обидни коментари, публикувани на нейния интернет портал за новини като част от политически дебати

Жалбоподателят  е дружество с ограничена отговорност, което притежава и издава ежедневник на хартия  и в онлайн версия. След публикуването на обидни коментари под две статии онлайн за двама политици и политическа партия, медията получава разпореждане да разкрие данните на авторите на коментарите. Националните съдилища отказват да разгледат последните като журналистически източници.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

  • Коментарите от аудиторията са предназначени за аудиторията, а не за журналистите, те не могат да се считат за журналистически източник – по тази линия не могат да претендират за  редакционна поверителност.
  • (а) Намеса. Съдържанието, генерирано от потребителите, е поне частично модерирано. Следователно е очевидно, че цялостната функция на дружеството жалбоподател е да продължи да отваря дискусия и да разпространява идеи по отношение на теми от обществен интерес, защитени от свободата на печата. Задължението за разкриване на данните на авторите на онлайн коментари може да ги възпре от принос към дебати и да има  смразяващ ефект сред потребителите, а и засяга, косвено,   правото на компанията на свобода на печата.
  • Компанията  е предоставила на своите потребители анонимност не само за да защити свободата си на печата, но и да защити личната сфера на потребителите и свободата на изразяване – правата, всички защитени от членове 8 и 10 от Конвенцията. Тази анонимност не би била ефективна, ако компанията-жалбоподател не можеше да я защити със собствени средства. За потребителите би било трудно сами да защитят своята анонимност, ако самоличността им бъде разкрита пред гражданските съдилища. Премахването на анонимността и последиците от нея, независимо от изхода на последващо производство по отношение на съдържанието на коментарите, е намеса в съдържанието.  А разпорежданията на националните съдилища за разкриване на исканите потребителски данни представляват намеса в правото на дружеството жалбоподател да се ползва от свободата на печата.
  • (б) Предвидена от закона – между страните не е било спорно, че намесата е била предписана от закона и че е служила на легитимната цел за защита на репутацията и правата на другите.
  • (в) Необходима в едно демократично общество –   намесата не е била необходима в едно демократично общество. Защо:

Вярно е, че няма абсолютно право на анонимност. Анонимността в интернет, макар и важна ценност, трябва  да бъде балансирана с други права и интереси, по-специално, със защитата на свободата на политическото слово и дебатите от обществен интерес.

Националните съдилища, преди да решат дали данните, отнасящи се до самоличността на авторите на коментари, трябва да бъдат разкрити, ще трябва да претеглят – в съответствие със своите позитивни задължения по членове 8 и 10 от Конвенцията – баланса между правото на добро име на политиците  и правото на дружеството жалбоподател на свобода на печата, както и  ролята на медията в защитата на личните данни на авторите на коментарите и свободата да изразяват публично мнението си.

Коментарите, макар и сериозно обидни, не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие, нито по друг начин са явно незаконни. Те са изразени в контекста на публични дебати по въпроси от легитимен обществен интерес, а именно поведението на въпросните политици, действащи в публичното си качество и техните собствени коментари, публикувани на същия новинарски портал. Тъй като подобни коментари могат да се характеризират като политическа реч, особено тревожно е, че апелативните съдилища и Върховният съд не са провели правилно балансиране. Пренебрегнали са  функцията на анонимността като средство за избягване на репресии   и по този начин  –  ролята на анонимността за насърчаване на свободата на мнения, идеи и информация. Следователно, при липсата на необходимото балансиране, решенията на апелативните съдилища и на Върховния съд на Австрия не са били подкрепени с релевантни и достатъчни причини, които да оправдаят намесата.

Заключение: нарушение на чл.10  (единодушно)

Речта на омразата и престъпленията от омраза: за реакция на наднационално равнище

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на ЕК:

Европейската комисия представя инициатива за включване на речта на омразата и престъпленията от омраза в списъка на престъпленията в ЕС, както беше обявено от председателя Фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза за 2020 г.

Сега няма правно основание за инкриминиране на речта на омразата и престъпленията от омраза на равнището на ЕС. Съществуващият списък на престъпленията в ЕС в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да бъде разширен, за да се гарантират минимални общи правила за начините за определяне на престъпленията и санкциите, приложими във всички държави от ЕС.

Ако държавите членки   одобрят инициативата,   Комисията ще представи законодателно предложение.

Съобщение

Приложение към съобщението

Информационен документ — Как се разширява списъкът на престъпленията в ЕС стъпка по стъпка

Уеб страница

Работа през цифрови платформи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на ЕК:

Европейската комисия предлага набор от мерки за подобряване на условията на труд при работа през платформи и за подкрепа на устойчивия растеж на цифровите трудови платформи в ЕС.

С новите правила ще се гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, могат да се ползват от трудовите права и социалните обезщетения, на които имат право. Тези хора също така ще получат допълнителна защита по отношение на използването на алгоритмично управление (т.е. автоматизирани системи, които подпомагат или заместват управленските функции на работното място). Общ набор от правила на ЕС ще осигури по-голяма правна сигурност и това ще даде възможност на цифровите трудови платформи да се възползват в пълна степен от икономическия потенциал на единния пазар и еднакви условия на конкуренция.

Пакетът от мерки, представен днес от Комисията, включва:

  • съобщение, в което се определят подходът и мерките на ЕС относно работата през платформи;
  • предложение за директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи;
  • проект на насоки, с които се изяснява прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на колективните трудови договори на стремящите се да подобрят условията си на труд самостоятелно заети лица без служители. Това включва лицата, които работят през цифрови платформи.

Въпроси и отговори: подобряване на условията на труд при работа през платформи

Информационен документ: подобряване на условията на труд при работа през платформи

Съобщение за медиите: проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията

Въпроси и отговори: проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията

Предложение за директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи

Съобщение „По-добри условия на труд за по-силна социална Европа: извличане на всички ползи от цифровизацията за бъдещето на труда“

Проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на намиращите се в слаба позиция самостоятелно заети лица без служители

ЕК: Нови правила за софтуера с отворен код

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК:  Европейската комисия предоставя всеобщ достъп до софтуер в полза на предприятията, новаторите и областите от обществен интерес

Европейската комисия прие нови правила за софтуера с отворен код, които ще позволят нейните софтуерни решения да бъдат публично достъпни, когато се очакват потенциални ползи за гражданите, дружествата или обществените услуги.

Неотдавнашното проучване на Комисията относно въздействието на софтуера и хардуера с отворен код върху технологичната независимост, конкурентоспособността и иновациите в икономиката на ЕС показа, че инвестициите в отворен код водят до средно четири пъти по-висока възвръщаемост. Службите на Комисията ще могат да публикуват изходния код на софтуера, който притежават, в много по-кратък срок и с по-малко административни формалности.

Пример за ползите от софтуера с отворен код е електронният подпис – комплект от открити стандарти, инструменти и услуги, които помагат на публичните администрации и предприятията да ускорят създаването и проверката на електронни подписи, които са правно валидни във всички държави – членки на ЕС.

Комисията ще предостави своя софтуер като отворен код в едно-единствено хранилище, за да улесни достъпа до него и повторната му употреба. Преди предоставянето му всеки софтуер ще бъде проверяван, за да се избегнат рискове, свързани със сигурността или поверителността, проблеми във връзка със защитата на данните, или нарушения на правата върху интелектуална собственост на трети страни.

 

Цифровизация на правосъдието в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В поетата през 2020 г. посока вчера Европейската комисия е предприела нови стъпки за цифровизация на правосъдните системи на ЕС.

Обявени са  няколко инициативи за цифровизиране на правосъдните системи в ЕС, за да станат те по-достъпни и по-ефективни. Основната цел на мерките е цифровите комуникационни канали да започнат да се използват по подразбиране при трансгранични съдебни дела, като по този начин се изпълни на практика един от приоритетите, определени в миналогодишното съобщение относно цифровизацията на правосъдието.

Сега  редица правни спорове между граждани и предприятия в ЕС се осъществяват презгранично. Освен това за да се води по-ефективна борба с трансграничната престъпност, различните държави членки и съдебни системи трябва да работят заедно. Разследващите органи и съдилищата на различните държави членки трябва да си сътрудничат и да се подпомагат взаимно при разследването и наказателното преследване на престъпления и да обменят информация и доказателства по сигурен и бърз начин.

В предложението за регламент относно цифровизацията на трансграничното съдебно сътрудничество в ЕС и достъпа до правосъдие по гражданскоправни, търговски и наказателноправни въпроси ще бъдат разгледани два основни проблема: липсата на ефективност при трансграничното съдебно сътрудничество и пречките пред достъпа до правосъдие по трансгранични граждански, търговски и наказателни дела.

С този регламент ще се:

  • даде възможност на страните да комуникират с компетентните органи по електронен път или да започнат съдебно производство срещу страна от друга държава членка.
  • позволи използването на видеоконферентна връзка при устни изслушвания по трансгранични граждански, търговски и наказателни дела, което ще доведе до по-бързи производства и по-малко пътувания.
  • гарантира възможността за цифрово предаване на искания, документи и данни между националните органи и съдилищата.

Ще има две предложения за ефективна борба с тероризма и други форми на тежка трансгранична престъпност. Понастоящем държавите членки изпращат на Евроюст информация за съдебни дела, свързани с тероризъм, по различни, често несигурни канали, например по електронната поща или чрез CD-ROM. Освен това информационната система на Евроюст е остаряла и не позволява ефикасна кръстосана проверка на информацията. Целта на инициативата е да се модернизират тези практики.

С регламента ще се:

  • цифровизира комуникацията между Евроюст и органите на държавите членки и ще се предоставят сигурни канали за комуникация.
  • позволи на Евроюст ефективно да установява връзки между предишни и текущи трансгранични дела, свързани с тероризъм и други форми на тежки трансгранични престъпления.
  • Въз основа на така установените връзки държавите членки ще могат да координират своите мерки за разследване и съдебни реакции.

Разработване на платформата за сътрудничество на СЕР

Това е предложение за създаване на платформа за сътрудничество за съвместните екипи за разследване (СЕР). Тези екипи се създават за конкретни наказателни разследвания от две или повече държави. Въпреки че тези екипи се оказаха успешни, практиката показва, че те са изправени пред няколко технически трудности. Понастоящем комуникацията е прекалено бавна и обременителна. Една специално разработена за тях ИТ платформа би позволила на съвместните екипи за разследване по-лесно да обменят информация и доказателства и да общуват помежду си по по-сигурен начин, така че да могат съвместно да управляват своите операции.

Повече информация  в съобщението на ЕК за медиите от 1 декември  2021.

2021 избори 2 в 1: разходите за политическа реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за развитие на публичната среда  обяви резултатите от Мониторинг  на разходите за медийно отразяване. Наблюдението обхваща    40 национални и регионални медии  – 10 телевизии, 3 радиостанции, 13 вестника и 14 информационни сайта и агенции. Според Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и следва да се премахнат не по-рано от обявяване на изборния резултат. Изнасят се данни за най-търсените телевизии, политическите сили и кандидати с най-големи разходи и пр.

А Свободна Европа публикува данни за разходите за политическата реклама онлайн.

Според публикацията кандидатите за депутати, за президенти и за любимци на суверена са дали за реклама във Фейсбук около последните избори в България близо 1,3 милиона лева. Сумата от 673 922 евро е отбелязана в публичния регистър за политическа реклама в социалната мрежа за периода 15 август- 27 ноември 2021. Като самостоятелен рекламодател, коалицията “Продължаваме промяната” е отделила най-много пари за Фейсбук.

Програма Цифрова Европа: покани за представяне на предложения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията прие три работни програми за програмата „Цифрова Европа“, в които се очертават целите и конкретните тематични области, които ще получат финансиране в размер на общо 1,98 милиарда евро. Ще се подкрепят инициативи за постигането на целите на Комисията за   цифровото десетилетие на Европа.

Първите покани за представяне на предложения за програмата „Цифрова Европа“са публикувани на 17 ноември тук. Срок – 22 февруари 2022 г.

През 2022 г. ще бъдат публикувани още покани. Работните програми ще се изпълняват главно чрез безвъзмездни средства и обществени поръчки.

ЕС: Законодателeн акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Откривайки European News Media Forum, Комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон  днес потвърди, че се готви Законодателен акт за свободата на медиите:

Европейските граждани търсят надеждна информация, както никога досега. Трябва да отговорим на това търсене и да гарантираме, че гражданите имат достъп до надеждна, качествена и независима информация, включително онлайн.

В отговор Европейската комисия ще представи през следващата година Законодателен акт за свободата на медиите. Целта му ще бъде да гарантира честни и независими медии. Искаме

  • да засилим медийния плурализъм и да подобрим устойчивостта на сектора като цяло,
  • да действаме срещу всякакъв вид неоправдани намеси в дейността на нашите медийни компании,
  • да има предпазни мерки за медиен плурализъм, включително онлайн, така че никой да не може да стане толкова голям, че да не се интересува от публичните дебати,
  • по-сигурно информационно пространство: това е въпрос на европейски суверенитет: както може би сте ме чували да казвам многократно, всичко е геополитическо. Полето на информацията е учебникарски пример за намеса на враждебни чужди участници.

Законодателният акт ще се основава на ревизираната Директива за аудиовизуалните медийни услуги и ще допълни пакета от Законодателния акт за цифровите услуги и неотдавнашната ревизия на правилата за авторско право. По този начин ние изграждаме наистина цялостна медийна политика за цифровата ера.

Ще работим заедно с индустрията, гражданското общество и с държавите-членки и техните регулаторни органи. Скоро ще започнем обществена консултация и искаме да чуем от вас: къде срещате бариери или ограничения в дейността си? Как можем най-добре да ви помогнем да изпълните жизненоважната си роля за нашите демокрации?

Ето какво е казал Бретон през април 2021.

Комисар Вера Йоурова закри  форума. Тя обобщи инициативите, които ЕК ще предприеме през идващата година – като използва законодателни, незаконодателни и финансови инструменти.

Законодателен акт за цифровите пазари – общ подход на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Според прессъобщение от 25 ноември 2021 Съветът на ЕС прие позицията си („общ подход“) относно предложението за Законодателен акт за цифровите пазари (DMA) . Предложението има за цел да осигури конкурентен и справедлив цифров сектор с оглед насърчаване на иновациите, висококачествени цифрови продукти и услуги, справедливи цени и високо качество и избор. 

Онлайн платформите, предлагащи основни платформени услуги – като търсачки, услуги за социални мрежи и посреднически услуги – играят все по-важна роля в нашия социален и икономически живот. Няколко големи онлайн платформи имат твърде голяма пазарна сила и контрол върху цифровите екосистеми, което  се отразява негативно на лоялната конкуренция.

С това предложение министрите се стремят да създадат равни условия в цифровия сектор с ясни права и задължения за големите онлайн платформи. Регулирането на цифровия пазар на ниво ЕС трябва да  осигури равни условия и конкурентен и справедлив цифров сектор.

Предложението за DMA е насочено към вратарите, които контролират „услугите на основната платформа“.  Основните платформени услуги включват: онлайн посреднически услуги, онлайн търсачки, социални мрежи, облачни услуги, рекламни услуги и др.

Основните промени в първоначалното предложение на Комисията са следните:

  • текстът на Съвета съкращава сроковете и подобрява критериите за определяне на вратарите;
  • текстът включва приложение, което дефинира „активни крайни потребители“ и „активни бизнес потребители“;
  •  подобрения, за да направят структурата и обхвата на задълженията по-ясни и по-устойчиви на бъдещето;
  • текстът предлага ново задължение, което засилва правото на крайните потребители да се отписват от услугите на основната платформа;
  • разпоредбите относно регулаторния диалог са подобрени, за да се гарантира, че дискреционните правомощия на Европейската комисия да участва в този диалог се използват по подходящ начин;
  • за да се предотврати фрагментирането на вътрешния пазар, текстът потвърждава, че Европейската комисия е единственият изпълнител на регламента. Държавите-членки могат да упълномощават националните органи по конкуренция да започнат разследвания на възможни нарушения и да предадат своите констатации на Европейската комисия.

Общият подход, постигнат на Съвета на ЕС,   предоставя на председателството на Съвета на ЕС мандат за по-нататъшни дискусии с Европейския парламент, които са насрочени за 2022 г.

Законодателен акт за цифровите услуги – общ подход на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Според прессъобщение от 25 ноември 2021, Съветът на ЕС  е приел позицията си („общ подход“) относно предложението за Законодателен акт  за цифровите услуги (DSA) . Основната цел на предложения DSA е да предпази потребителите от незаконни стоки, съдържание или услуги и да защити основните им права онлайн . Актът модернизира част от директивата за електронната търговия от 2000 г. Предложението следва принципа, че това , което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн .  Определя се отговорността на доставчиците на посреднически услуги  като социални медии и онлайн пазари.

Правилата, предложени от DSA, са проектирани асиметрично, което означава, че по-големите посреднически услуги със значително обществено въздействие ще бъдат обект на по-строги правила. След като бъде приет, DSA ще осигури модерна, ориентирана към бъдещето рамка за управление и ще определи ясни задължения за надлежна проверка за онлайн посреднически услуги.

Основните промени спрямо  първоначалното предложение  на Комисията са следните:

  • Текстът изяснява и подобрява разпоредбите относно обхвата на DSA;
  • Текстът на Съвета изрично включва онлайн търсачки;
  • Текстът на Съвета предвижда засилена защита на непълнолетните онлайн;
  • Текстът на Съвета добавя задължения за онлайн пазарите и търсачките, както и по-строги правила за много големи онлайн платформи (VLOP);
  • Текстът на Съвета разширява задължението за уведомяване за подозрение за тежки престъпления до всички хостинг услуги, а не само до онлайн платформите;
  • За да се наблюдава спазването на задълженията на DSA, текстът включва по-подробни разпоредби относно „функцията за съответствие“, която VLOP или много големи онлайн търсачки (VLOSE) трябва да установят;
  • Текстът позволява на националните органи да издават заповеди относно незаконно съдържание онлайн директно на доставчиците на услуги и налага задължение на доставчиците на услуги да информират националните органи за своите действия (задължение за обратна връзка);
  • Текстът на Съвета запазва принципа на държавата на произход и в същото време предоставя изключителни правомощия за прилагане на Европейската комисия, което й позволява да се справя със системни нарушения, извършени от VLOP или VLOSE

Общият подход, постигнат на заседанието на Съвета (ноември 2021), допълва позицията за преговори, договорена вече от Съвета, и предоставя на председателството на Съвета мандат за по-нататъшни дискусии с Европейския парламент, които са насрочени за 2022 г.