Европейската комисия започва консултации относно бъдещия проект на Европейски закон за свобода на медиите — инициатива на Урсула Фон дер Лайен, обявена в речта ѝ за състоянието на Съюза през 2021 г., която цели да се гарантират плурализмът и независимостта на медиите на вътрешния пазар на ЕС.
Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон: „Трябва да допълним нашия законодателен арсенал, за да защитим целостта и независимостта на медийния пазар в ЕС и да гарантираме, че свободата и плурализмът на медиите остават стълбовете на нашите демокрации.“
Всички заинтересовани страни се приканват да участват в поканата за представяне на мнения, публикувана днес на портала „Споделете мнението си“ на всички езици на ЕС. Те могат да изразят мнението си относно описанието, което Европейската комисия дава на инициативата и обяснението защо тя е необходима и какво цели да постигне.
Мнения могат да се изпращат до 21 март 2022 г.
Подробно проучване ще бъде публикувано през януари 2022 г.
Докладът предоставя информация за това как функционират различните системи за управление на авторските права на YouTube. Компанията представя емпирични доказателства за автоматизираното филтриране на съдържание, което се обсъжда по повод прилагането на член 17 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (CDSM).
Докладът отразява предишното статукво и може да служи като база за сравнение при оценка на действителното въздействие на член 17 в бъдеще.
Основните моменти:
Прекомерното блокиране е реалност
Компанията YouTube е обработила 729,3 милиона действия за авторски права през първата половина на 2021 г., от които огромното мнозинство (99%) са обработени чрез Content ID (за разлика от други инструменти, като Copyright Match Tool и уеб формата. И макар YouTube да твърди, че ContentID е много по-точен и по-малко податлив на злоупотреби от другите си системи, ContentID все още получава 3,7 милиона оспорвания от хора, които твърдят, че действията (блокиране/премахване и др.), предприети срещу тях, са неоправдани. 60% от тези спорове в крайна сметка са били решени в полза на качващите, което означава, че през първата половина на 2021 г. Content ID е генерирал най-малко 2,2 милиона неоправдани действия срещу своите потребители от името на притежатели на права . Става ясно, че опасенията относно прекомерното блокиране от автоматизирани филтри за качване са много основателни.
Според Келър ще бъде интересно да се види какво ще бъде въздействието от ограничаването на допустимото ex ante филтриране само до „явно нарушаващо“ съдържание, както е частично одобрено от Насоките на Комисията и предложена от адвокат Øe по дело C-401/19.
По-нататък в публикацията се посочва, че YouTube наистина прави глобални промени в своята система за управление на авторските права, за да се съобрази с разпоредбите на Директивата за CDSM. Авторът констатира промени в инструмента за съпоставяне на авторски права, “директно вдъхновени от необходимостта да се спазва член 17 в държавите-членки на ЕС” и според него това е “пример за тенденция, при която стандартите за регулиране на глобалните платформи се определят ефективно от първия законодател, който желае да действа (докато пазарът, контролиран от този законодател, е достатъчно голям) – нещо, което е наречено ефект на Брюксел във връзка с GDPR.”
Друга (глобална) промяна в системата за управление на авторските права на YouTube е, че YouTube вече твърди, че може да съпоставя съдържание в реално време.
От март 2021 г. качващите се уведомяват чрез нашата функционалност за проверка по време на процеса на качване на видеоклип дали във видеоклипа им има материал, който може да доведе до иск по Content ID. Преди да публикуват видеоклипа, те могат да редактират съдържанието или да използват процеса на оспорване, описан по-долу. Тези опции са налични и след публикуване на видеоклип и предявяване на права.
“Фактът, че Content ID придоби този капацитет едва през март тази година, трябва да повдигне въпроси доколко е пропорционално за малките и средните платформи да прилагат технически мерки за спазване на член 17”, пише Келър.
Summary of YouTube’s new copyright transparency report by @paul_keller. This is the kind of info lawmakers should have examined *before* enacting a filtering mandate like Art 17. https://t.co/3ypmNaBiWH
И да, Дафне Келър повдига се въпросът не е ли по-добре законодателят да действа, след като вземе предвид тези обстоятелства, а не преди – какъвто е нашият случай с чл. 17.
Европейската комисия публикува доклади за прилагането на Хартата на основните права на ЕС от 2010 г.
Докладът за 2021 е първият след приемането на новия подход, обявен в Стратегията от 2020 г. за укрепване на прилагането на Хартата, COM(2020)711.
Темата на изданието за 2021 г. е защитата на основните права в съответствие със стратегическия фокус на Европейската комисия върху цифровия преход.
Този доклад е изготвен въз основа на: приноси от държави-членки на ЕС, които бяха поканени да предоставят информация от своите съответните национални перспективи; европейските организации на гражданското общество, работещи в областта на основните права; доклади от агенции на ЕС, по-специално годишните доклади за основните права от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).
DSA урежда как посредници като Google и Amazon влияят върху активността на потребителите на своите платформи и способността на хората да упражняват правата и свободите си онлайн.
DSA има за цел да ограничи негативното въздействие на най-мощните онлайн платформи върху хората и поставя ограничения върху възможността държавите-членки на ЕС да препятстват свободното изразяване на хората онлайн.
European Digital Rights (EDRi) приветства ясния ангажимент на IMCO към основополагащите принципи на интернет регулирането на ЕС, а именно режима на условна отговорност за онлайн посредниците и забраната на общите задължения за наблюдение.
Условната отговорност предотвратява стимулите за платформите да ограничават прекомерно законното слово, за да избегнат риска от отговорност, и следователно защитава свободата на изразяване на хората. Забраната за общи задължения за наблюдение не позволява на държавите-членки на ЕС да изискват от онлайн платформите да преглеждат и едностранно да преценяват цялата информация, която хората споделят онлайн.
„Комисията IMCO свърши добра работа, за да отхвърли някои от най-лошите идеи – като кратките срокове за премахване на онлайн съдържание или медийното изключение – освобождаване на онлайн съдържание, публикувано от телевизии и радиостанции от всякакъв контрол, дори ако тези средства могат да разпространяват дезинформация или са просто инструменти за правителствена пропаганда“, казва Ян Пенфрат, старши политически съветник в EDRi.
EDRi също така приветства решението на IMCO да добави силна защита срещу манипулиране на съгласието на хората онлайн и да заеме ясна позиция за криптиране от край до край.
EDRi обаче е разочарована от липсата на амбиция в регулирането на наблюдението върху поведението за целите на рекламата. Базираният на наблюдение бизнес модел на технологичните компании се основава на широко разпространено профилиране и на извличане на възможно най-много лична информация от лица и групи, както онлайн, така и офлайн. Преобладаващото мнозинство от експертите са съгласни, че най-добрият начин за защита на хората срещу всеобхватно наблюдение от страна на компаниите е да се забранят тези нарушаващи правата, манипулативни и дискриминационни практики в полза на рекламна екосистема, която зачита хората и закона. Рекламата е важна за свободата на интернет, следенето не е.
„Голямата мощ на лобисткия апарат на Big Tech в Брюксел в крайна сметка пречи на всяка значима реформа“, казва Ян Пенфрат.
За пореден път е пропусната възможността да се оспори самата идея за базирана на наблюдение реклама и да се започне постепенно премахване на рекламата, базирана на широкообхватно проследяване.
За голямо съжаление е, че някои области от проекта за регламент, които все още представляват значителна загриженост по отношение на основните права, не са изменени по някакъв наистина съществен начин.
Tревожно да видим несъдебни органи, упълномощени да изискват чувствителна потребителска информация без силни и ясни предпазни мерки.
ЕС трябва да гарантира, че доставчиците установяват точка за контакт и законен представител в Съюза, без да създават риск от лична отговорност за този представител, и да приведе този член в съответствие с изискванията на член 27 на GDPR.
Проблематично e всеки да може да уведомява за предполагаема незаконност, защото се открива възможност за злоупотреба с тази система.
Тези елементи представляват заплаха за върховенството на правото. Проблемите се изострят от явната неяснота по отношение на независимостта и безпристрастността на предложените структури на управление. Въпреки че ЕП се стреми да доведе до засилен обществен контрол върху ключови аспекти като разработването на предложените кодекси за поведение, това не е достатъчно, се казва в оценката на CDT.
Пленарната зала ще гласува измененото предложение на DSA на януарската сесия.След това одобреният текст ще стане мандат на Парламента за преговори с правителствата на ЕС, планирани да започнат при френското председателство на Съвета на ЕС през първото полугодие на 2022 г.
Необосновани съдебни разпореждания срещу медийна компания да разкрият данните на автори на обидни коментари, публикувани на нейния интернет портал за новини като част от политически дебати
Жалбоподателят е дружество с ограничена отговорност, което притежава и издава ежедневник на хартия и в онлайн версия. След публикуването на обидни коментари под две статии онлайн за двама политици и политическа партия, медията получава разпореждане да разкрие данните на авторите на коментарите. Националните съдилища отказват да разгледат последните като журналистически източници.
ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:
Коментарите от аудиторията са предназначени за аудиторията, а не за журналистите, те не могат да се считат за журналистически източник – по тази линия не могат да претендират за редакционна поверителност.
(а) Намеса. Съдържанието, генерирано от потребителите, е поне частично модерирано. Следователно е очевидно, че цялостната функция на дружеството жалбоподател е да продължи да отваря дискусия и да разпространява идеи по отношение на теми от обществен интерес, защитени от свободата на печата. Задължението за разкриване на данните на авторите на онлайн коментари може да ги възпре от принос към дебати и да има смразяващ ефект сред потребителите, а и засяга, косвено, правото на компанията на свобода на печата.
Компанията е предоставила на своите потребители анонимност не само за да защити свободата си на печата, но и да защити личната сфера на потребителите и свободата на изразяване – правата, всички защитени от членове 8 и 10 от Конвенцията. Тази анонимност не би била ефективна, ако компанията-жалбоподател не можеше да я защити със собствени средства. За потребителите би било трудно сами да защитят своята анонимност, ако самоличността им бъде разкрита пред гражданските съдилища. Премахването на анонимността и последиците от нея, независимо от изхода на последващо производство по отношение на съдържанието на коментарите, е намеса в съдържанието. А разпорежданията на националните съдилища за разкриване на исканите потребителски данни представляват намеса в правото на дружеството жалбоподател да се ползва от свободата на печата.
(б) Предвидена от закона – между страните не е било спорно, че намесата е била предписана от закона и че е служила на легитимната цел за защита на репутацията и правата на другите.
(в) Необходима в едно демократично общество – намесата не е била необходима в едно демократично общество. Защо:
Вярно е, че няма абсолютно право на анонимност. Анонимността в интернет, макар и важна ценност, трябва да бъде балансирана с други права и интереси, по-специално, със защитата на свободата на политическото слово и дебатите от обществен интерес.
Националните съдилища, преди да решат дали данните, отнасящи се до самоличността на авторите на коментари, трябва да бъдат разкрити, ще трябва да претеглят – в съответствие със своите позитивни задължения по членове 8 и 10 от Конвенцията – баланса между правото на добро име на политиците и правото на дружеството жалбоподател на свобода на печата, както и ролята на медията в защитата на личните данни на авторите на коментарите и свободата да изразяват публично мнението си.
Коментарите, макар и сериозно обидни, не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие, нито по друг начин са явно незаконни. Те са изразени в контекста на публични дебати по въпроси от легитимен обществен интерес, а именно поведението на въпросните политици, действащи в публичното си качество и техните собствени коментари, публикувани на същия новинарски портал. Тъй като подобни коментари могат да се характеризират като политическа реч, особено тревожно е, че апелативните съдилища и Върховният съд не са провели правилно балансиране. Пренебрегнали са функцията на анонимността като средство за избягване на репресии и по този начин – ролята на анонимността за насърчаване на свободата на мнения, идеи и информация. Следователно, при липсата на необходимото балансиране, решенията на апелативните съдилища и на Върховния съд на Австрия не са били подкрепени с релевантни и достатъчни причини, които да оправдаят намесата.
Европейската комисия представя инициатива за включване на речта на омразата и престъпленията от омраза в списъка на престъпленията в ЕС, както беше обявено от председателя Фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза за 2020 г.
Сега няма правно основание за инкриминиране на речта на омразата и престъпленията от омраза на равнището на ЕС. Съществуващият списък на престъпленията в ЕС в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да бъде разширен, за да се гарантират минимални общи правила за начините за определяне на престъпленията и санкциите, приложими във всички държави от ЕС.
Ако държавите членки одобрят инициативата, Комисията ще представи законодателно предложение.
Европейската комисия предлага набор от мерки за подобряване на условията на труд при работа през платформи и за подкрепа на устойчивия растеж на цифровите трудови платформи в ЕС.
С новите правила ще се гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, могат да се ползват от трудовите права и социалните обезщетения, на които имат право. Тези хора също така ще получат допълнителна защита по отношение на използването на алгоритмично управление (т.е. автоматизирани системи, които подпомагат или заместват управленските функции на работното място). Общ набор от правила на ЕС ще осигури по-голяма правна сигурност и това ще даде възможност на цифровите трудови платформи да се възползват в пълна степен от икономическия потенциал на единния пазар и еднакви условия на конкуренция.
Пакетът от мерки, представен днес от Комисията, включва:
съобщение, в което се определят подходът и мерките на ЕС относно работата през платформи;
предложение за директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи;
проект на насоки, с които се изяснява прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на колективните трудови договори на стремящите се да подобрят условията си на труд самостоятелно заети лица без служители. Това включва лицата, които работят през цифрови платформи.
Неотдавнашното проучване на Комисията относно въздействието на софтуера и хардуера с отворен код върху технологичната независимост, конкурентоспособността и иновациите в икономиката на ЕС показа, че инвестициите в отворен код водят до средно четири пъти по-висока възвръщаемост. Службите на Комисията ще могат да публикуват изходния код на софтуера, който притежават, в много по-кратък срок и с по-малко административни формалности.
Пример за ползите от софтуера с отворен код е електронният подпис – комплект от открити стандарти, инструменти и услуги, които помагат на публичните администрации и предприятията да ускорят създаването и проверката на електронни подписи, които са правно валидни във всички държави – членки на ЕС.
Комисията ще предостави своя софтуер като отворен код в едно-единствено хранилище, за да улесни достъпа до него и повторната му употреба. Преди предоставянето му всеки софтуер ще бъде проверяван, за да се избегнат рискове, свързани със сигурността или поверителността, проблеми във връзка със защитата на данните, или нарушения на правата върху интелектуална собственост на трети страни.
Сега редица правни спорове между граждани и предприятия в ЕС се осъществяват презгранично. Освен това за да се води по-ефективна борба с трансграничната престъпност, различните държави членки и съдебни системи трябва да работят заедно. Разследващите органи и съдилищата на различните държави членки трябва да си сътрудничат и да се подпомагат взаимно при разследването и наказателното преследване на престъпления и да обменят информация и доказателства по сигурен и бърз начин.
даде възможност на страните да комуникират с компетентните органи по електронен път или да започнат съдебно производство срещу страна от друга държава членка.
позволи използването на видеоконферентна връзка при устни изслушвания по трансгранични граждански, търговски и наказателни дела, което ще доведе до по-бързи производства и по-малко пътувания.
гарантира възможността за цифрово предаване на искания, документи и данни между националните органи и съдилищата.
Ще има две предложения за ефективна борба с тероризма и други форми на тежка трансгранична престъпност. Понастоящем държавите членки изпращат на Евроюст информация за съдебни дела, свързани с тероризъм, по различни, често несигурни канали, например по електронната поща или чрез CD-ROM. Освен това информационната система на Евроюст е остаряла и не позволява ефикасна кръстосана проверка на информацията. Целта на инициативата е да се модернизират тези практики.
С регламента ще се:
цифровизира комуникацията между Евроюст и органите на държавите членки и ще се предоставят сигурни канали за комуникация.
позволи на Евроюст ефективно да установява връзки между предишни и текущи трансгранични дела, свързани с тероризъм и други форми на тежки трансгранични престъпления.
Въз основа на така установените връзки държавите членки ще могат да координират своите мерки за разследване и съдебни реакции.
Разработване на платформата за сътрудничество на СЕР
Това е предложение за създаване на платформа за сътрудничество за съвместните екипи за разследване (СЕР). Тези екипи се създават за конкретни наказателни разследвания от две или повече държави. Въпреки че тези екипи се оказаха успешни, практиката показва, че те са изправени пред няколко технически трудности. Понастоящем комуникацията е прекалено бавна и обременителна. Една специално разработена за тях ИТ платформа би позволила на съвместните екипи за разследване по-лесно да обменят информация и доказателства и да общуват помежду си по по-сигурен начин, така че да могат съвместно да управляват своите операции.
Институтът за развитие на публичната среда обяви резултатите от Мониторинг на разходите за медийно отразяване. Наблюдението обхваща 40 национални и регионални медии – 10 телевизии, 3 радиостанции, 13 вестника и 14 информационни сайта и агенции. Според Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и следва да се премахнат не по-рано от обявяване на изборния резултат. Изнасят се данни за най-търсените телевизии, политическите сили и кандидати с най-големи разходи и пр.
Според публикацията кандидатите за депутати, за президенти и за любимци на суверена са дали за реклама във Фейсбук около последните избори в България близо 1,3 милиона лева. Сумата от 673 922 евро е отбелязана в публичния регистър за политическа реклама в социалната мрежа за периода 15 август- 27 ноември 2021. Като самостоятелен рекламодател, коалицията “Продължаваме промяната” е отделила най-много пари за Фейсбук.
