Tag Archives: Digital

Заключения на Европейския съвет 21-22 октомври 2021 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Eвропейският съвет публикува Заключения от заседанието си на 21-22 октомври 2021 г. Наред с кризата с COVID–19, енергийната политика, оттеглянето на Меркел и миграцията, централно място в заседанието заемат въпросите на цифровата трансформация на ЕС – ето съответната част от Заключенията:

ЦИФРОВА СФЕРА

6. Европейският съвет припомня целта на ЕС да се гарантира цифровата
трансформация на Европа, която ще стимулира нашия икономически растеж,
създаването на работни места и конкурентоспособността и ще укрепи цифровия
ни суверенитет по открит и утвърждаващ собствените позиции начин. Това ще
засили нашата устойчивост и ще улесни екологичния преход. За тази цел
Европейският съвет подчертава необходимостта от приобщаващи и устойчиви
политики в областта на цифровите технологии, и по–специално от
съсредоточаване върху цифровите умения и цифровото образование.
7. Европейският съвет призовава за бързо разглеждане на предложението на
Комисията за решение за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към
цифровото десетилетие“, с която се изпълнява Цифровият компас.
8. Европейският съвет направи преглед на напредъка по програмата в областта на
цифровите технологии и по ключови законодателни досиета. Той насърчава
съзаконодателите да постигнат споразумение по Регламента за роуминга до края
на годината и ги приканва да продължат да работят по предложенията за
законодателен акт за цифровите услуги и законодателен акт за цифровите пазари с
оглед на постигането на амбициозно споразумение във възможно най–кратък срок.
Наред с това Европейският съвет изтъква, че е важно да се постигне бърз
напредък по други съществуващи и бъдещи инициативи, по–специално:
– извличане на ползи от данните в Европа, по–специално чрез всеобхватна
регулаторна рамка, която благоприятства иновациите и улеснява по–добрата
преносимост на данните и справедливия достъп до тях и гарантира
оперативна съвместимост;
– прилагане на оставащите мерки, необходими за създаването на специфични
секторни пространства на данни, както е посочено в Европейската стратегия
за данните от февруари 2020 г., и изготвяне на пътна карта за този процес;

– създаване на благоприятна за иновациите регулаторна рамка за изкуствения
интелект, за да се ускори внедряването на тази технология както от частния,
така и от публичния сектор, като същевременно се гарантират безопасността
и пълното зачитане на основните права;
– определяне на общи стандарти и постигане на съгласие относно
координиран подход за Европейска рамка за цифрова самоличност; и
– насърчаване на създаването на авангардна европейска екосистема за
микрочипове по цялата верига за създаване на стойност и изграждане на
допълнителна устойчивост, включително по отношение на суровините, тъй
като това е от решаващо значение за избягването на недостиг, който
възпрепятства цифровата ни трансформация. Във връзка с това
Европейският съвет очаква предстоящото предложение за европейски
законодателен акт за чиповете.
9. Европейският съвет разгледа проблема за значителното увеличаване на
злонамерените действия в киберпространството, целящи подкопаване на нашите
демократични ценности и сигурността на основните функции на нашите
общества. Той отново заявява непоколебимия си ангажимент за следване на
демократичните ценности както онлайн, така и офлайн. В този контекст
Европейският съвет потвърждава отново ангажимента на ЕС за отворено,
свободно, стабилно и сигурно киберпространство и настойчиво приканва
държавите по целия свят да се придържат към тези норми и да ги прилагат. Той
призовава за постигане на напредък в работата по предложението за преработена
директива за мрежовата и информационна сигурност, предложението за
директива относно устойчивостта на критичните субекти и инструментариума за
кибердипломация. Европейският съвет подчертава, че е необходима ефективна
координация и готовност с оглед на заплахите за киберсигурността. Във връзка с
това той подчертава колко е важно по–нататъшното разработване на рамката на
ЕС за управление на кризи в областта на киберсигурността и на ефективна
реакция на равнище ЕС на мащабни инциденти и кризи в областта на
киберсигурността, включително чрез провеждане на учения и чрез проучване на
потенциала на инициативата за съвместно киберзвено. Европейският съвет
подчертава необходимостта от засилване на действията в борбата с
киберпрестъпността, по–специално атаките със софтуер за изнудване, и от
укрепване на сътрудничеството с държавите партньори, включително в рамките
на многостранни форуми. Европейският съвет очаква резултатите от текущия
преглед на политическата рамка на ЕС за кибернетична отбрана.

10. Европейският съвет изтъква значението на цифровата свързаност, включително
чрез оценка на целесъобразността на по–нататъшното разработване на сигурна
свързаност, базирана в космоса. Следва да се разработи и насърчава модел на
европейска надеждна свързаност, основан на ценностите на ЕС, на доверие,
прозрачност и отчетност. Партньорствата с единомислещи държави играят
централна роля за утвърждаване на нашите интереси и ценности на световната
сцена. Съветът по търговия и технологии бележи важен етап в засилването на
трансатлантическото сътрудничество в цифровата сфера.

ЕК: Създадена е експертна група за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според прессъобщение на ЕК от днес, в изпълнение на мерките, заложени в Плана за действие в областта на цифровото образование, е създадена експертна група за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение.

25 експерти с богат опит в областта на образованието, социалните медии, технологиите и журналистиката от 17 различни държави членки ще имат важната задача да определят обхвата на проблема и направят преглед на най-добрите практики. Те ще разработят конкретни насоки за учителите и преподавателите за борбата с дезинформацията и за развитие на цифровата грамотност на учащите. България е представена от Вени Марковски.

Неотдавнашно проучване на Евробарометър показва, че 37% от отговорилите европейци ежедневно срещат новини, за които смятат, че представят погрешно действителността или дори са неверни.

Групата ще проведе четири заседания.

Съд на ЕС: Декомпилиране на компютърни програми за отстраняване на грешки

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑13/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) (Белгия) в рамките на производство по дело Top System SA срещу État belge (белгийската държава).

Авторско право и сродни права — Правна закрила на компютърните програми — Директива 91/250/ЕИО — Член 5 — Изключения от ограничените действия — Действия, необходими за отстраняване на грешки от легитимния приобретател — Понятие — Член 6 — Декомпилация — Условия

Top System е учредено по белгийското право дружество, което разработва компютърни програми и предоставя услуги в областта на информационните технологии. Selor е публичният орган, отговарящ в Белгия за подбора на служители за администрацията. По искане на Selor Top System разработва няколко приложения за специфичните нужди на Selor на базата на своя рамков софтуер. Selor притежава лиценз за приложенията. В процеса на работа възникват проблеми и компанията се обръща към съда с искане на установи, че Selor е извършил декомпилацията на неговия рамков софтуер (TSF) в нарушение на изключителните права на Top System върху този софтуер.

Selor признава, че е извършил декомпилация на част от TSF, за да деактивира дефектна функция, но твърди, че има право, за да се отстранят някои грешки в проектирането, засягащи TSF, които правят невъзможно използването на приложенията. Selor се позовава и на своето право по член 6, параграф 3 от LPO да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на съответната програма, за да определи идеите и принципите, заложени в съответните функции на TSF, с цел да намери начин да предотврати спънките, предизвикани от тези грешки.

При тези обстоятелства cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 5, параграф 1 от [Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2) При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?“.

Съдът реши:

1) Член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма има право да декомпилира изцяло или отчасти същата, за да отстрани грешки, засягащи функционирането на тази програма, включително когато отстраняването на грешки се състои в деактивиране на функция, която засяга правилното функциониране на приложението, включващо посочената програма.

2) Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма, който иска да извърши декомпилацията на тази програма с цел отстраняване на грешки, засягащи функционирането ѝ, не е длъжен да изпълни изискванията, предвидени в член 6 от тази директива. Посоченият приобретател обаче има право да извърши такова декомпилиране само в необходимата за споменатото отстраняване на грешки степен и при спазване, евентуално, на условията, предвидени в договора с носителя на авторското право върху посочената програма.

ЕС Кодекс на поведение срещу речта на омразата онлайн: шести доклад за прилагането

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Шестата оценка на Кодекса за поведение за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн показва, че средната стойност на уведомленията, прегледани в рамките на 24 часа, остава висока (81%), но е по-ниска в сравнение с 2020 г. (90,4%). Средният процент на премахване на незаконно съдържание (62,5%) също е по -нисък в сравнение с 2019 и 2020 г. Въпреки това, нивото остава забележително. TikTok е включен в оценката за първи път и се представя добре (80.1% премахвания).

Както и при противодействието срещу дезинформацията, очакваният законодателен акт за цифровите услуги (DSA) ще предостави паралелен втори стълб (правен) на противодействието срещу речта на омразата.

Резултатите, постигнати от компаниите, са неравномерни, поради което ЕК разчита на правото да предостави силни регулаторни инструменти за борба с незаконната реч на омразата онлайн.

Инстаграм и децата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

37 -годишната Франсис Хаугън, която е работила досега за Facebook, е интервюирана в неделя за предаването 60 минути на CBS. Хаугън казва, че разполага с вътрешни документи, които доказват, че Facebook многократно е давал приоритет на „растежа пред безопасността“. Хаугън е поканена да даде показания пред подкомисията на Сената във вторник, 5 октомври 2021, в изслушване, озаглавено „Защита на децата онлайн“, за изследванията на ефекта на Instagram върху психичното здраве на младите потребители.

Вътрешно проучване на Facebook (което притежава Instagram) установява, че Instagram влияе върху психичното здраве на тийнейджърите, но FB не споделя констатациите от изследването, че платформата е „токсично“ място за много младежи. Според Wall Street Journal 32% от анкетираните тийнейджърки казват, че Instagram ги кара да се чувстват по -зле.

„Има конфликт на интереси между това, което е добро за обществеността, и това, което е добро за Facebook“, казва Хаугън. „Facebook отново и отново избира да оптимизира за собствените си интереси, като например да печели повече пари.“

Facebook категорично отрича това твърдение, заявявайки, че дава значителни суми за безопасност и има 40 000 души, работещи за сигурността във Facebook.

Update

Хаугън беше поканена и даде показания пред подкомисията на Сената във вторник, 5 октомври 2021, в изслушване, озаглавено „Защита на децата онлайн“, за изследванията на ефекта на Instagram върху психичното здраве на младите потребители (встъпителното изложение)

Watch Facebook whistleblower Frances Haugen’s Senate testimony https://t.co/eIS0Xo1doP

— Nelly Ognyanova (@nellyo) October 5, 2021

https://platform.twitter.com/widgets.js

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Българският хелзинкски комитет (БХК) публикува влезли в сила и действащи актове на главния прокурор, които самата прокуратура не е огласила на сайта на институцията.

В списъка на актовете са и заповеди, свързани с интелектуалната собственост, като тези методически насоки (консолидиран текст), в които има множество препратки към дефиниции и текстове, даващи по-голяма яснота каксе изисква да се прилагат ЗАПСП, ЗРТ, НК, ЗАНН и др.

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост, утвърдени със Заповед № РД-02-12 от 18.05.2018 г., изм. и доп. със Заповед № РД-02-23 от 25.09.2019 г. на главния прокурор (Получена с решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 299 от 09.06.2021 г. на заместник главен прокурор)

Европейската комисия призовава България да спазва правилата на ЕС относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия реши днес да открие процедура за нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на България и още 18 държави членки, тъй като не са предоставили пълна информация относно начина, по който преразгледаните правила на ЕС за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (Директива (ЕС) 2019/1024) се транспонират в националното законодателство. Държавите членки трябваше да включат тази директива в националното си законодателство и да уведомят Комисията за мерките за транспониране до 17 юли 2021 г.

Директивата относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор, приета на 20 юни 2019 г., има за цел огромният и ценен набор от данни, генерирани от публични органи, да бъде на разположение за повторна употреба. Директивата стимулира разработването на иновативни решения, като например мобилни приложения, насърчава прозрачността чрез предоставяне на достъп до публично финансирани научноизследователски данни и подкрепя новите технологии, вкл. изкуствения интелект.

ЕС: Курс към цифрово десетилетие

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес Комисията предложи Курс за цифровото десетилетие — конкретен план за осъществяване на цифровата трансформация на нашето общество и икономика до 2030 г. Предложеният Курс за цифровото десетилетие ще съдържа практични решения за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на цифровите технологии до 2030 г.

Създава се рамка за управление въз основа на годишен механизъм за сътрудничество с държавите членки за постигане на целите за цифровото десетилетие в областта на цифровите умения, цифровите инфраструктури, цифровизацията на предприятията и обществените услуги на равнище ЕС до 2030 г.

За да се гарантира, че Европа напредва бързо към целите на цифровото десетилетие, предложената рамка за управление предвижда система за наблюдение на напредъка въз основа на подобрен индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Комисията първо ще разработи прогнозни криви за ЕС по отделните цели заедно с държавите членки, които на свой ред ще предложат национални стратегически пътни карти за постигането им. Всяка година Комисията ще представя на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз „Доклад за стадия на цифровото десетилетие“ с цел:

представяне на отчетените резултати в областта на цифровите технологии спрямо прогнозните криви;
отправяне на конкретни препоръки към държавите членки за постигане на целите за 2030 г., отчитайки обстоятелствата в отделните страни.

От сайта на ЕК:

Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен

Въпроси и отговори — Състояние на Съюза: Курс за цифровото десетилетие

Информационен документ — Курс за цифровото десетилетие

Представяне — Курс за цифровото десетилетие

Предложение за решение относно Курс за цифровото десетилетие

Работен документ на службите на Комисията

Цифров компас

Тексас срещу деплатформизацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Както е известно, глобални социални мрежи предприеха т.нар. деплатформизация по отношение на бившия американски президент Доналд Тръмп.

В правото активно се обсъжда оправдано ли е налагането на този вид ограничения. В САЩ проблемът е свързан с прилагането на Първата поправка на Конституцията.

На щатско ниво законодателят вече действа. Губернаторът на Тексас е подписал закон срещу деплатформизацията. Законът HB 20, приет в началото на септември, забранява забраната или демонетизирането или ограничаването по друг начин на съдържание въз основа на „гледната точка на потребителя или на друго лице“.

HB 20 изисква услугите на социалните медии да разкриват начина, по който популяризират и модерират съдържание, чрез доклади за прозрачност, подобни на тези, изготвяни вече от Facebook, Google и други големи интернет компании. Законът се прилага за онлайн услуги с повече от 50 милиона активни потребители, които позволяват на хората „да комуникират с други потребители с основна цел за публикуване на информация, коментари, съобщения или изображения“.

П одобен закон срещу деплатформизацията беше приет през юни т.г. във Флорида – SB 7072, но този закон е блокиран засега от съда, защото нарушава правата на платформите по Първата поправка на Конституцията и „принуждава доставчиците да разпространяват реч, която нарушава техните стандарти“. Няма как да не направим връзка с Доктрината на справедливостта и правото на отговор, което преди време е признато за противоконституционно по искане на вестник от Маями – все по същата причина – защото нарушава свободата на изразяване на медиите. Но – както е известно – в Европа не е така и правото на отговор е най-законно.

Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен, 2021 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През септември председателят на Европейската комисия произнася пред Европейския парламент реч за състоянието на Съюза. В нея се прави равносметка на постиженията през изминалата година и се представят приоритетите за следващата година, както и идеи за бъдещето на ЕС.

На 15 септември 2021 Урсула фон дер Лайен произнесе своята втора реч.

Между основните теми са цифровият единен пазар и киберсигурността, ето два фрагмента от речта:

Цифров единен пазар

Единният пазар е двигател за добри работни места и конкурентоспособност за възстановяването ни.

Това е особено важно за цифровия единен пазар.

През последната година представихме амбициозни предложения.

За контролиране на способността на големи платформи да действат като пазачи на информационния вход;
За засилване на демократичната отговорност на тези платформи;
За насърчаване на иновациите;
За канализиране на мощта на изкуствения интелект.

Цифровите технологии са ключът към успеха или към провала. Държавите членки споделят това виждане. Разходите за цифрови технологии по линия на NextGenerationEU ще надхвърлят целта от 20 %, която си поставихме.

Това отразява възможностите, но и важността на инвестициите в технологичния суверенитет на Европа. Необходимо е да удвоим усилията си, за да може цифровият ни преход да съответства на нашите правила и ценности.

Позволете ми да се спра на полупроводниците — тези миниатюрни чипове, благодарение на които всичко функционира: от смартфоните и електрическите скутери до влаковете и цели заводи, оборудвани с интелигентни технологии. Без чипове няма цифровизация. Докато говорим, цели производствени линии работят с намалена мощност въпреки нарастващото търсене, заради недостига на полупроводници. Докато световното търсене рязко се увеличи, делът на Европа по цялата верига на стойността — от проектирането до капацитета за производство — намаля. Ние зависим от чипове със съвременни технологии, произведени в Азия. Така че не става въпрос само за нашата конкурентоспособност. Става въпрос и за технологичен суверенитет. Затова нека съсредоточим всичките си усилия върху това. Ще предложим нов европейски законодателен акт за чиповете. Трябва да създадем връзки между капацитета ни от световна класа за научни изследвания, за разработки и за изпитвания. Трябва да координираме инвестициите на ЕС и националните инвестиции по веригата за създаване на стойност.

Киберотбрана

Не можем да говорим за отбрана, без да споменем кибертехнологиите. Ако всички устройства са свързани, всички те могат да станат обект на хакерска атака. Тъй като ресурсите са оскъдни, трябва да обединим силите си. Освен това не трябва да се задоволяваме просто да се справим с киберзаплахите, а трябва да се стремим да се превърнем в лидер в областта на киберсигурността.

Инструментите за киберотбрана трябва да се разработват тук, в Европа. Ето защо се нуждаем от европейска политика за киберотбрана, включително от законодателство за общите стандарти в рамките на нов европейски законодателен акт за киберустойчивост.

Така че можем да направим много на равнището на ЕС. Но държавите членки също трябва да направят повече.

Процесът започва с обща оценка на заплахите, пред които сме изправени, и с общ подход към справянето с тях. Предстоящият стратегически компас е ключов процес от тази дискусия.