Според доклада за цифровите новини DNR 2025 България е държавата, в която най-много участници в проучването (63 на сто) са посочили, че непрекъснато или през повечето време избягват новини.
И лидерът на ГЕРБ Борисов в дружеска беседа с репортери в парламента (“Като ви изведат Кирил Петков и Асен Василев с прангите от вкъщи пред децата, тогава ще ми говориш за служби, ясно ли е? Тея ни влачиха ей с това момиче, бе! Тея негодници, ти ще ми задаваш такъв въпрос! Хайде, хубав ден! …Ще ти кажа аз! Какво искаш повече?) – та в тази дружеска беседа Борисов беше попитан за записите с участието на зам. кмета на СО. Отговорът: Толкова са ми омръзнали тея неща, че не ги слушам. И знаеш ли колко по-хубаво се живее, като не се интересувам от това.
Изглежда избягването на новините идва от върха на властта. За причините и последиците говорихме вчера с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.
Новинарската екосистема се променя и това оттегляне от новините става на две стъпки: първо, от традиционните медии към информиране от социалните медии и второ, отказ от новини изобщо.
Още преминаването към новини в безплатния интернет и цифровите платформи – да си представим хората, които се информират за света от фейсбук – води до упадък на качеството на новините по ред вече добре проучени фактори:
- в традиционните медии действат редакционни правила и журналистическа етика, в социалните медии има мнения и оценки, които могат да бъдат – и често са – напълно произволни;
- в социалните медии почти няма новини, фейсбук посочва, че са 3 на сто от съдържанието, поради което компанията се отказала от обособяването им във фейсбук нюз;
- Мета се отказа от проверката на фактите за САЩ, На 12 юни и Google обяви, че спира функцията си за проверка на фактите „Claim Review“ (Преглед на твърдения), която се използваше за проверка на резултатите от търсенето и показваше на потребителите фактическа информация в резултатите от търсенето за вече опровергани твърдения. Интересно е какво се сочи като причина – нямало нужда. В същото време DNR2025 показва, че 73 на сто от американците посочват, че не се ориентират или трудно се ориентират за истина/лъжа (при само 46 на сто за Европа).
- това естествено води до огромни обеми дезинформация.
Влошеното качество и оскъдното количество на новините в социалните медии е една от причините, които по-нататък водят до пълно или частично избягване на новини, наред с:
- огромния обем информация и все по-недостигащото време за занимания с нея;
- фокусът върху негативни събития и процеси като войни, болести, пандемия, престъпност, политическа несигурност и пр.
- липса на значимост на новините за конкретния слушател или зрител, новините са без значение за ежедневието – и роля за това имат силно редуцираните местни медии (новинарски пустини);
- неразбираемо съдържание, често без контекст, избор на коментатори не поради компетентност и експертност, а по други съображения; манипулативност;
- а също специфично български причини като умората от многократните избори и практически непрекъснатата предизборна кампания в медиите.
Избягването на новините ни прави уязвими на много нива – и в лично качество нямаме капацитет за информирани избори, и като общество сме жертва на по-успешни хибридни атаки, които по дефиниция целят да разколебаят основите на демократичното обществено устройство и ценности, да дезориентират и объркат.
Има ли стратегии за справяне с този проблем? Животът е сложен и няма изгледи да се опрости радикално, така че стратегиите за справяне изискват образование, активни семейства, медии и институции. Специално за медиите това означава по-високо качество, по-малко шум, повече контекст и анализ, спектър от разнообразни формати – необходими са кратките новини, но се предрича и нов живот за бавната журналистика и дългите форми.
И въпреки внушенията, че регулацията е цензура, регулацията също може да помогне, като постави изискване за качеството на новинарските услуги – както прави Европейският акт за свободата на медиите.
