Tag Archives: Digital

Първи стратегически план по Хоризонт Европа 2021-2024

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия прие първия стратегически план за „Хоризонт Европа“ – новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации в размер на 95.5 милиарда евро.
„Стратегическият план е нов подход по програма „Хоризонт Европа“. Tой е изготвен в резултат на широк процес на съвместно проектиране с участието на Европейския парламент, държавите членки, заинтересованите страни и европейските граждани.
Стратегическият план определя четири основни насоки за инвестициите в научни изследвания и иновации:

постигане на стратегическа автономност чрез разработването на ключови цифрови, базови и нововъзникващи технологии, както и вериги за създаване на стойност;
възстановяване на биологичното разнообразие;
превръщането на Европа в първата цифрова, кръгова и неутрална по отношение на климата икономика;
създаване на по-устойчиво, приобщаващо и демократично европейско общество.

FB се е договорил с News Corp Australia и Nine Entertainment

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според съобщение от 16 март 2021 Facebook е сключил сделки с двете най-големи австралийски медийни компании – News Corp на Rupert Murdoch и Nine Entertainment Co – след седмици напрегнати преговори.

Предмет на сделката с News Corp е използването на новинарски статии от The Australian, The Daily Telegraph и Herald Sun и видеоклипове от Sky News Australia, а сделката на Nine е за The Sydney Morning Herald and The Age. Новите сделки са в допълнение към сключените сделки със Seven West Media и Solstice Media, издател на The New Daily и собственик на Crikey Private Media. Guardian Australia и ABC все още преговарят.

Твърди се, че споразуменията дават на потребителите достъп до първокласно съдържание.

Seven , Nine , Guardian Australia и News Corp са подписали писма за намерения с Google.

Преговорите са свързани с приетото от Австралия законодателство, което установява задължителен кодекс за поведение, “за да подпомогне поддържането на устойчивостта на австралийския медиен сектор чрез справяне с дисбаланса при договарянето между цифровите платформи и австралийската новинарска индустрия”.

Програма на ЕС Цифрова Европа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Новата програма на ЕС „Цифрова Европа“, която разполага със значителен бюджет, възлизащ на 7,588 млрд. евро, ще се изпълнява за периода 2021 – 2027 г., считано от 1 януари т.г. Програмата е приета от Съвета на ЕС, а приемането ѝ от Европейския парламент предстои.

Програмата „Цифрова Европа“ ще финансира проекти в пет области, всяка от които има свой индикативен бюджет:

високопроизводителни изчислителни технологии: 2 226 914 000 евро
изкуствен интелект: 2 061 956 000 евро
киберсигурност и доверие: 1 649 566 000 евро
задълбочени цифрови умения: 577 347 000 евро
използване по най-добрия начин на цифровия капацитет и оперативна съвместимост: 1 072 217 000 евро

„Цифрова Европа“ ще допълва редица други програми в подкрепа на цифровата трансформация, например „Хоризонт Европа“, която е насочена към научните изследвания и технологичното развитие, както и цифровите аспекти на Механизма за свързване на Европа. Освен това съгласно новия регламент за Механизма за възстановяване и устойчивост националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да разпределят най-малко 20% от разходите за цифровия преход.

Правният акт трябва да бъде приет от Европейския парламент на второ четене, преди да бъде публикуван в Официален вестник на ЕС. Регламентът ще влезе в сила в деня на публикуването му.

Онлайн удостоверяване на възрастта

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Френският регулатор за електронните медии (Conseil Supérieur de l’Audiovisuel, CSA) предупреждава уебсайтовете за възрастни, че трябва да инсталират система за проверка на възрастта или ще бъдат изправени пред законови санкции, включително закриване.

Предупреждението идва след приетия закон срещу домашното насилие, който включва разпоредби, задължаващи порнографските уебсайтове да осигурят на входа проверка на възрастта, без да се посочва какви технически средства трябва да предприемат.

Притесненията относно проверка чрез данни от национален документ за самоличност, номер на кредитна карта или технология за разпознаване на лица, се съсредоточават главно върху рисковете за личната неприкосновеност.

Проверката на възрастта е задача, която трябва да се реши във всяка държава с оглед защитата на децата онлайн.

Съд на ЕС: фрейминг

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑392/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 25 април 2019 г., постъпил в Съда на 21 май 2019 г., в рамките на производство по дело VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz, относно тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.

SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), цифрова библиотека за култура и знание, която свързва в мрежа германски културни и научни институции. На уебсайта на DDB има връзки към съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB съхранява само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно версии на изображения в умален размер спрямо този на оригиналния обект. Когато потребителят кликне върху едно от тези миниатюрни изображения, той се пренасочва към страницата, отнасяща се до разглеждания обект на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на разглежданото миниатюрно изображение в резолюция 440×330 пиксела. При кликване върху това увеличено изображение или използване на функцията „лупа“, в прозорец за показване на наслагващо изображение на текущата страница (lightbox) се показва още по-увеличена версия , а бутонът „Показване на обекта на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставящата разглеждания обект институция, било към началната ѝ страница, било към страницата, която се отнася до този обект.

VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки срещу фрейминг от страна на трети лица по отношение на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти.

SPK смята, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави на SPK посочения лиценз, без последният да е обвързан с прилагането на такива технически мерки. Таак се стига и до преюдициалното запитване.

Заключението на ГА M. SZPUNAR, в което се предлага диференциация според използваната техника:

вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.
вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.
техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29

Решението на Съда е по-праволинейно –

вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права.

49 Безспорно, не може да се игнорира обстоятелството, че хипервръзките, независимо дали се използват в рамките на техниката на фрейминга или не, спомагат за доброто функциониране на интернет, който има особено значение за свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана в член 11 от Хартата, както и за обмена на мнения и на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация (решение от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 81 и цитираната съдебна практика).

50 При все това подход, при който, дори когато носителят на авторското право е въвел ограничителни мерки срещу фрейминга на неговите произведения, се счита, че той е дал съгласието си за всеки акт на публично разгласяване на посочените произведения от трето лице в полза на всички интернет потребители, би бил в противоречие с изключителното му и неподлежащо на изчерпване право да разрешава или забранява всяко публично разгласяване на неговите произведения по силата на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 2001/29.

Както обяснява Цифрова република, според решението

правоносителите са в състояние да ограничат споделянето на своето съдържание дори когато става дума за хиперлинкове и фрейминг, насочващи към законно качено съдържание, свободно достъпно онлайн.

Решението е от огромно значение за практиките на цифровите библиотеки и в частност – платформата за европейско културно наследство Европеана (Europeana), която използва именно технологията “фрейминг”, за да споделя цифровизирани образци на европейско изкуство, които се пазят на сървъри на агрегаторите на платформата на национално ниво. В България агрегатор на Европеана е варненската Регионална библиотека “Пенчо Славейков”.

Обединено кралство: кой трябва да подаде заявление за вписване като доставчик на услуга за видеосподеляне

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През януари Съветът за електронни медии публикува образец за заявление, с който доставчиците н платформи за видеосподеляне трябва да подадат данни за вписване в новия регистър на регулатора – вж СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

Днес британският регулатор публикува на сайта си информация ( final guidance) кой трябва да подаде заявление за вписване в Обединеното кралство във връзка с промените в медийното законодателство (new rules for UK-established VSPs).

По съображения за сравнение – Ofcom дава следния отговор на въпроса кой трябва да подаде заявление:

в две опции – платформа или мрежа със съответната функционална възможност – когато:

а) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основната цел на услугата или на неразделна част от услугата; или

б) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основна функционалност на услугата.

на второ място, ако доставчикът попада в една от горните категории, в допълнение услугите трябва да изпълняват кумулативно следните критерии:

а) услугата се предоставя чрез електронни комуникации;

б) предоставя се на търговски принцип;

в) лицето, което я предоставя, няма общ контрол върху това какви видеоклипове са налични в нея, но има общ контрол върху начина, по който видеоклиповете са организирани в нея (което включва организирани автоматично или чрез алгоритми, по-специално чрез показване, маркиране и последователност);

г) това лице има необходимата връзка с Обединеното кралство.

Не е нещо по-различно от това, което казва директивата, но регулаторът си е направил труда да го обясни.

Google: без бисквитки

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На корпоративния блог на Google има съобщение, че компанията се отказва да използва бисквитки за браузъра си Chrome: “Хората не трябва да приемат да бъдат проследявани в мрежата, за да се възползват от предимствата на съответната реклама. И рекламодателите не трябва да проследяват отделни потребители в мрежата, за ефективност на своята реклама.”

Dали Google ще се присъедини към други в рекламната индустрия, които планират да заменят бисквитките с алтернативни идентификатори на ниво потребител?

Не, няма да изграждаме алтернативни идентификатори за проследяване на лица, докато сърфират в мрежата, нито ще ги използваме в нашите продукти. Не вярваме, че тези решения ще отговорят на нарастващите очаквания на потребителите за неприкосновеност на личния живот, нито ще се противопоставят на бързо развиващите се регулаторни ограничения – следователно те не са устойчива дългосрочна инвестиция.

Поддържането на интернет отворен и достъпен за всички изисква от всички нас да направим повече за защита на поверителността – а това означава край не само на „бисквитките“, но и на всяка технология, използвана за проследяване на хората, докато сърфират в мрежата.

В медиите има съобщения за разработките на Google, които ще позволят на компанията да използва друг механизъм на мястото на бисквитките. Вече се провеждат тестове. Засега заместващата технология Federated Learning of Cohorts (FLoC) среща неодобрението на правозащитниците.

Изпълнението на Регламента за единната цифрова платформа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС: Насоки за изпълнението на работната програма във връзка с Регламента за единната цифрова платформа за периода 2021—2022 г.

Регламент (ЕС) 2018/1724 предвижда създаване на единна цифрова платформа, която да улесни онлайн достъпа до информация, до административни процедури и до услуги за оказване на помощ, необходими на гражданите и предприятията, за да се движат в рамките на Съюза и да извършват търговия, да се установяват и разширяват стопанската си дейност в друга държава членка.

В член 31, параграф 1 от Регламента се предвижда приемането на годишна работна програма, в която се определят конкретно действията в посока изпълнение на регламента. Първата работна програма, в която е обхванат периодът от юли 2019 г. до декември 2020 г., беше публикувана в Официален вестник (ОВ C 257) на 31 юли 2019 г.

Тясното сътрудничество с държавите членки през тези 2 години даде възможност да бъдат изпълнени повечето от задачите, изброени в първата работна програма, и особено да се осигури навременното стартиране на платформата през декември 2020 г. въпреки извънредното положение във връзка с пандемията от COVID-19. Тази криза допълнително подчерта необходимостта от по-цифровизирани и лесни за ползване държавни администрации.

В настоящата втора работна програма се определят по-нататъшните действия, насочени към прилагане на изискванията за единната цифрова платформа.

Препоръките на Надзорния съвет на Facebook: отговорът на компанията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През януари Надзорният съвет на Facebook публикува решения по няколко дела на компанията.

Съветът също така публикува препоръки в 17 области, в които Facebook може да подобри модерирането на съдържанието.

Днес е публикуван отговорът на Facebook на препоръките на Надзорния съвет. Препоръките се приемат “с изключение на една препоръка, с която не сме съгласни и няма да предприемаме действия, тъй като тя се отнася до смекчаване на мярка срещу дезинформация относно COVID-19. В консултация със световните здравни власти ние продължаваме да вярваме, че нашият подход за премахване на дезинформацията относно COVID-19, която може да доведе до непосредствена вреда, е правилният по време на глобална пандемия.”

Facebook’s Detailed Response to Oversight Board

VOD в ЕС-28

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория за пазара на услугите по заявка (VOD) в Европейския съюз преди напускането на Обединеното кралство (EC-28).

Графика за достъпните услуги по държави: България – 16, средно за ЕС – 16.

Графика за топ3 SVOD според броя на абонатите – близо половин милион за България, води Нетфликс

Докладът