Публикуван е доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория за пазара на услугите по заявка (VOD) в Европейския съюз преди напускането на Обединеното кралство (EC-28).
Графика за достъпните услуги по държави: България – 16, средно за ЕС – 16.
Графика за топ3 SVOD според броя на абонатите – близо половин милион за България, води Нетфликс
Тим Бърнърс-Лий, създателят на WWW, има нова инициатива – план за спасяване на мрежата: Data as commons.
Днес WWW се използва от милиарди потребители безплатно, защото Бърнърс-Лий е заявил от самото начало: това е за всички.
Всички – това са и антидемократичните правителства, и най-богатите и мощни компании на света, на които ние, милиардите, плащаме в различна форма, преди всичко с данните си.
В опит да върне интернет към златната епоха, която е съществувала преди фазата Web 2.0, характеризираща се с инвазивно събиране на данни от правителства и корпорации, Бърнърс-Лий предлага план за спасяване на изобретението си: данните да са обществено достояние.
Бърнърс-Лий напомня, че истинско развитие мрежата получава, след като Netscape предоставя софтуер за сърфиране в мрежата и Red Hat въвежда Linux, операционната система с отворен код. Докато сега е налице тенденция на монополизиране на мрежата и извличането на данни се доминира от така наречените GAFAM – Google, Apple, Facebook, Amazon и Microsoft – в САЩ и така наречените ВАТ – Baidu, Alibaba и Tencent – в Китай. В допълнение и правителствата имат и монополна власт върху данните на своите граждани.
Data as commons разглежда данните като притежавани не от физически лица или от компании, а като актив, собственост на обществото. Data as commons е нова идея, която може да отключи стойността на данните като обществено благо.
Бърнърс-Лий не само има идеи, той развива и технологията за реализацията им. Наскоро е създал компания – Inrupt – която ще работи по проект, наречен Solid.
Такъв подход би довел до фундаментални промени, цитира експерти NYT.
Фондация “Електронна граница” (Electronic Frontier Foundation) е изготвила паметна бележка към новата президентска администрация в САЩ по въпросите на цифровите права.
Въпреки че се надяваме да работим с новата администрация по широк спектър от политики, които засягат цифровите права през следващите години, тази бележка се фокусира върху областите, които се нуждаят от незабавното внимание на администрацията. В много случаи изискваме от администрацията на Байдън да промени курса спрямо досегашните политики и практики.
Ето и въпросният документ, който представлява и експертна оценка за състоянието на цифровите права и засяга широк кръг въпроси – лична неприкосновеност, авторски права, отговорност на платформите (параграф 230) и др.
Надзорният съвет на FB обяви първите си пет решения. Решенията са задължителни за Facebook и предоставят критична независима проверка за това как компанията модерира съдържанието.
Съветът отменя четири от решенията на Facebook, потвърждава едно и издава девет препоръки за политиката на компанията. Случаите са от четири континента: Азия, Европа, Северна Америка и Южна Америка. Работи се в съответствие с Правилник.
Случаите са трудни – например дали в контекста на въоръжен конфликт Facebook да премахне иначе допустим пост, тъй като съдържа реч на омразата, и дали разпространение на дезинформация за COVID-19 допринася непосредствена вреда.
Отменя решението на Facebook за случай 2020-002-FB-UA за реч на омразата – тук за повече информация.
Уважава решение Facebook по случай 2020-003-FB-UA за реч на омразата – тук за повече информация.
Отменя решението на Facebook по случай 2020-004-IG-UA за неподходящо съдържание (снимки на симптоми на рак на гърдата) – тук за повече информация.
Отменя решението на Facebook за случай 2020-005-FB-UA за Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата на Райха в нацистка Германия, по стандарта за опасните лица и организации – тук за повече информация.
Отменя решението на Facebook за случай 2020-006-FB-FBR за дезинформация – за липсата на здравна стратегия във Франция и включва твърдения, че съществува лек за COVID-19- тук за повече информация.
Пълните решения са на уебсайта на Надзорния съвет .
Алгоритмите във Facebook, Google, Twitter и YouTube насочват хората към политически екстремизъм, заяви група от демократите в Конгреса в писмо, изпратено до изпълнителните директори на тези компании. Капитолия на САЩ беше нападнат от бунтовническа тълпа, радикализирана отчасти в цифрова ехо стая, която вашата компания проектира, изгради и поддържа, се казва в писмото, изпратено до Марк Зукърбърг, Сундар Пичай, Джак Дорси и Сюзън Войчички.
A letter from some Congress members to Google CEO Sundar Pichai and YouTube CEO Susan Wojcicki flexes research on how YouTube’s algorithms have promoted conspiracy theories and political extremism. Citing the Capitol attacks, they request changes to its recommendations systems. pic.twitter.com/eK2ThWvfPc
— Jennifer Elias (@jenn_elias) January 22, 2021
От декември 2020 е известен проектът на Европейската комисия на Законодателен акт за цифровите услуги (DSA). Още на този етап е полезно да се видят определенията, с които ЕК предлага да се работи – дори на тази ранна фаза, неофициално и необвързващо – в чл.2 на проекта, защото към момента различията в използваните дефиниции са големи.
По-специално в помощ на студентите и на всички, които търсят определение за онлайн платформа. Тук онлайн платформата е дефинирана – както впрочем и медията – като доставчик, не като услугата.
а) “услуги на информационното общество” означава услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;
б ) “получател на услугата” означава всяко физическо или юридическо лице, което използва съответната посредническа услуга;
в) “потребител” означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска, стопанска или професионална дейност;
г) “да предлагат услуги в Съюза” означава даване на възможност на юридически или физически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчика на услуги на информационното общество, който има съществена връзка със Съюза; счита се, че такава съществена връзка съществува, когато доставчикът има място на установяване в Съюза; при липса на такова установяване оценката на съществена връзка се основава на специфични фактически критерии, като:
д) “търговец” означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или публична собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или от негово име, за цели, свързани с неговата търговска, стопанска или професионална дейност;
е) “посредническа услуга” означава една от следните услуги:
ж) “незаконно съдържание” означава всяка информация, която сама по себе си или чрез позоваване на дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на държава членка, независимо от точния предмет или естество на това право;
(з) “онлайн платформа” означава доставчик на хостинг услуга, който по искане на получател на услугата съхранява и разпространява до обществеността информация, освен ако тази дейност е незначителна и изцяло спомагателна характеристика на друга услуга и поради обективни и технически причини не може да се използва без тази друга услуга, а включването на тази характеристика в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент.
(и) “разпространяване сред обществеността” означава предоставяне на информация, по искане на получателя на услугата, който е предоставил информацията, на потенциално неограничен брой трети страни;
й) “договор от разстояние” означава договор по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС;
(к) “онлайн интерфейс” означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;
л ) “Координатор на цифрови услуги за установяване” означава координаторът на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен доставчикът на посредническа услуга или пребивава или е установен законен представител;
(м) “координатор на цифрови услуги по местоназначение” означава координатор на цифрови услуги на държава членка, в която се предоставя посредническата услуга;
(н) “реклама” означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали да постигне търговски или нетърговска цел и да се показва от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение, специално предназначено за популяризиране на тази информация;
о) “система на препоръчващ” означава напълно или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформата, за да предложи в своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата, включително в резултат на търсене, започнало от получателя, или по друг начин се определя относителният ред или по-широкото показване на показваната информация;
(п) “модериране на съдържанието” означава дейностите, предприети от доставчиците на междинни услуги, насочени към откриване, идентифициране и адресиране на незаконно съдържание или информация, несъвместими с техните условия, предоставяни от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например разрушаване, блокиране на достъпа до или отстраняване на достъпа до тях, или способността на получателите да предоставят тази информация, като например прекратяване или спиране на сметката на получателя;
(р) “условия” означава всички условия или спецификации, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на междинни услуги и получателите на услугите.
Надзорният съвет на Facebook е приел на 21 януари 2021 г. поканата на компанията Facebook да разгледа решението на компанията да прекрати за неопределено време достъпа на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп до публикуване на съдържание във Facebook и Instagram. Facebook е поискал и препоръки от съвета относно такава мярка, когато потребителят е политически лидер.
Решението на Facebook да спре достъпа на г-н Тръмп до публикации във Facebook и Instagram на 7 януари 2021 г. предизвика силен световен интерес. Надзорният съвет следи отблизо събитията в Съединените щати и реакциите на Facebook и е готов да предостави задълбочена и независима оценка на решението на компанията.
Решението ще бъде обвързващо за Facebook и ще определи дали спирането на достъпа на г-н Тръмп до Facebook и Instagram за неопределен период от време е отменено.
Facebook се ангажира да изпълни решението, да разгледа всички придружаващи препоръки и да отговори публично на тях.
Надзорният съвет започна да гледа случаи в края на 2020 г. Съветът е създаден, за да осигури критична независима проверка на подхода на Facebook към най-предизвикателните проблеми със съдържанието, които имат огромни последици за глобалните човешки права и свободното изразяване.
Членовете на Съвета са лидери в области като правата на човека, правото, журналистиката и технологиите, идват от много различни общности и представляват широк спектър от възгледи и вярвания. Съветът вярва, че може да гарантира, че решенията се вземат по по-принципен и прозрачен начин от това, което Facebook може да предостави сам.
По съображения за пълнота трябва да се знае, че Харвард и Станфорд – а по-конкретно общността на занимаващите се с регулиране на платформи – направиха цяла кампания в Twitter по този въпрос – да насърчат Facebook да се обърне към съвета, макар – строго погледнато – съветът трябва да се произнася по отделни казуси, не и по решения за прекратяване на достъпа.
Решение на Комисията от 7 януари 2021 година
относно искането за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива (1), и по-специално член 6 от него,
като има предвид, че:
| (1) | На 15 октомври 2020 г. на Комисията бе представено искане за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“. На 11 ноември 2020 г. Комисията уведоми групата на организаторите за оценката си (2), че инициативата не може да бъде регистрирана изцяло, тъй като някои от предлаганите с нея мерки не отговарят на изискването, предвидено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788. Комисията се приканваше да приеме препоръка на Комисията, да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения и да извърши обстойни проучвания, докато от нея може да бъде поискано единствено да направи предложения за правни актове на Съюза съгласно посочения регламент. |
| (2) | В резултат на това на 7 декември 2020 г. на Комисията бе представена изменена версия на инициативата. |
| (3) | Целите на изменената инициатива са формулирани по следния начин: „Призоваваме Европейската комисия да регулира стриктно използването на биометрични технологии, за да не се допуска неоснователна намеса в основните права. По-специално отправяме искане към Комисията да забрани, законово и на практика, безразборното или произволно използване на биометрични технологии, което може да доведе до незаконно масово наблюдение. Тези нарушаващи неприкосновеността на личния живот системи не трябва да се разработват, да се внедряват (дори пробно) или да се използват от публични или частни субекти, доколкото могат да доведат до ненужна или непропорционална намеса в основните права на хората. Данните сочат, че използването на масово биометрично наблюдение в държавите членки и от агенциите на ЕС е довело до нарушения на законодателството на ЕС относно защитата на данните и неоснователно е ограничило правата на хората, включително правото на неприкосновеност на личния живот, правото на свобода на словото, правото на протест и правото на недискриминация. Широкото използване на биометрично наблюдение, профилиране и прогнозиране е заплаха за принципите на правовата държава и нашите най-основни свободи. Ето защо в тази европейска гражданска инициатива настоятелно призоваваме Комисията да предложи правен акт, който да се основава на общите забрани, предвидени в ОРЗД (3) и в Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните (4), и да ги спазва изцяло, за да се гарантира, че в правото на ЕС изрично и конкретно се забранява масовото биометрично наблюдение“. |
| (4) | В приложение се предоставят допълнителни подробности относно предмета, целите и контекста на гражданската инициатива и се отбелязва, че биометричните данни все по-повече се използват от публични, национални и европейски правоприлагащи органи и частни субекти за идентифициране или профилиране на хора на обществени места, което представлява „по своята същност ненужна и непропорционална намеса в широк кръг основни права, включително неприкосновеността на личния живот и защитата на данните“. В приложението се отбелязва също, че макар „в съществуващата правна уредба на ЕС да се пояснява […], че използването на биометрични данни се ограничава до строго необходимото по отношение на преследваната законосъобразна цел, като се спазва принципът на пропорционалност […], спрямо тези общи принципи се прилагат широки изключения“. |
| (5) | Организаторите представиха допълнителна обща информация, отнасяща се до предложението им за правен акт на Съюза и възможни съпътстващи мерки, както и проект на правен акт. |
| (6) | С изменената инициатива Комисията се приканва да представи предложение за правен акт за забрана на безразборното използване на биометрични технологии, което може да доведе до масово наблюдение. Както Комисията вече посочи на организаторите в оценката си от 11 ноември 2020 г., това предложение би могло да се основава на член 16, параграф 2 или на член 114 от Договора, или и на двете разпоредби, в зависимост от това дали използването на биометрични технологии се забранява, или се регламентира стриктно. Член 16, параграф 2 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за правни актове относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и от държавите членки при извършване на дейности, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, както и относно правилата за свободното движение на лични данни. Член 114 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се до създаването и функционирането на вътрешния пазар. |
| (7) | С оглед на това нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, както се изисква в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788. |
| (8) | В приложението към инициативата се посочват четири възможни съпътстващи мерки. Тъй като от Комисията не се изисква да представи предложение за правен акт на Съюза по отношение на нито една от тези мерки, те не отговарят на условието, определено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламента, за регистрацията им като част от предмета на инициативата. Следователно тези мерки не попадат в обхвата на настоящото решение за регистрация. Ако обаче Комисията счете за целесъобразно да приеме предложение за правен акт в областта, обхваната от инициативата, тя може също така да разгледа възможността в предложението да се вземат предвид някои от тези мерки, а именно необходимостта от насоки за държавите членки относно прилагането на неговите разпоредби, участието на органите за защита на данните в прилагането на тези разпоредби, както и съдържанието и принципите на Насоките относно етичните аспекти на Експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (5). |
| (9) | Групата на организаторите е предоставила подходящи доказателства, че отговаря на изискванията, установени в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/788, и че е определила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея от този регламент. |
| (10) | Инициативата не представлява явна злоупотреба с право, не е явно несериозна или злонамерена, нито е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. |
| (11) | В заключение, инициативата под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ отговаря на всички изисквания, определени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/788, и поради това следва да бъде регистрирана, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ се регистрира.
Член 2
Адресат на настоящото решение е групата на организаторите на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“, представлявана от г-н Diego Javier NARANJO BARROSO и г-н Riccardo COLUCCINI в качеството им на лица за контакт.
В ефира на Дарик Радио по въпросите на свободата на изразяване и платформите. Водеща Пролет Велкова, с Георги Лозанов.
https://darikradio.bg/imashe-li-pravo-tuitar-da-zalichi-akaunta-na-donald-tramp.html
Някои от тезите:
⇒
Нека институциите да се занимават с политиците, нека има институционални реакции, не само реакции на платформите. Както е цитиран да казва Matthew Prince, директор на компанията за облачни услуги Cloudflare –
I woke up in a bad mood and decided someone shouldn’t be allowed on the internet. No one should have that power.
I shouldn’t have this power. We should be a democracy, and decide how this happens, and it shouldn’t be that random tech CEOs become the arbiters of what speech can flow on the internet.
Платформите при определени обстоятелства имат право да се намесят в съдържанието. Да се проведе разговора за абсолютната свобода и да се съгласим, че такава няма.
Платформите нямат задължение да не заличават профила на когото и да е или да му дават думата. И традиционните медии не са длъжни по Конституция в САЩ или тук да дават думата на източници на дезинформация, пропаганда, хибридни заплахи. Ако дадат – в реално време да означат съдържанието, което подлага живота, здравето или изборите на хората на риск.
Намесата на платформите по отношение на Тръмп е с основания, сходни с някои от основанията в резолюцията за импичмънт. Камарата на представителите гласува за импичмънт впрочем днес. Сенатът ще се върне на работа ден преди клетвата, така че предстои post-presidency trial – един нов жанр в Сената.
Двата модела за намеса в съдържанието – на държавата чрез правото и от страна на самите платформи – имат и силни, и слаби страни. Едва ли може да се очаква да продължава така. На път е правна рамка за платформите – в ЕС, в ОК, в САЩ също се обсъжда ревизия, с изисквания за прозрачност и за начини за легитимиране и контрол върху решенията на платформите.
Традиционните медии в САЩ претърпяха голямо развитие през периода, в който бяха обвинени като врагове на народа. Научиха се да не се оставят да ги обсебват и присвояват. Този урок е добре да се анализира и от нашите медии, които често транслират от откровени глупости до пропаганда, особено казани от лица на някаква позиция – без да реагират.
Приемането на директивата за авторското право (ЕС) 2019/790 беше свързано с доста вълнения по повод въведеното задължение за контрол на входа, сега чл. 17.
В последна сметка Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790.
Ответници по дело С-401/19 са Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз. Европейската комисия и правителствата на Франция и Испания също са встъпили в делото на страната на институциите, но са представили “поразително противоречиви” тълкувания на това, което член 17 всъщност изисква от платформите: Комисията, Съветът и Европейският парламент твърдят, че член 17 съдържа достатъчно вътрешни гаранции, за да се предотврати неоправдано ограничаване на основните права на потребителите, а Франция и Испания твърдят, че ограничения на основните свободи са оправдани от целта, която член 17 се стреми да постигне.
От Kluwer Copyright научаваме за развитието на това дело пред Съда. В края на 2020 г. се е състояло изслушване, което според експертите е показало, че Съдът приема жалбата на Полша много сериозно и че съответствието на оспорените разпоредби на член 17 с Хартата далеч не е очевидно. Често е имало позоваване на заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по делата YouTube и Cyando, което е силно критично към изискването платформите да контролират нарушенията на авторските права на техните потребители.
Според Франция и Испания всеки конфликт между основните права на носителите на права и ползвателите винаги трябва да се разрешава в полза на носителите на права, защото според тях вредата за носителите на права, която може да бъде причинена от временната наличност на произведения, нарушаващи правата им, на платформи, е много по-голяма от всяка вреда за потребителите, която би била причинена от временното блокиране на правомерно качване.
Полша е подчертала, че дори тълкуването на член 17, предложено от Комисията и Съвета, противоречи директно на твърденията на Франция и че „това ясно показва, че има проблем с член 17 като такива “.
Интересът на Съда е бил насочен към въпроса дали качванията трябва да останат достъпни, докато са в процес на проверка, или трябва да бъдат блокирани, докато законността им бъде потвърдена.
Въпреки многократните въпроси от Съда, никоя от страните не е посочила алтернативи на използването на филтриращи технологии. Никой не е успял да се проитвопостави убедително на тезата на Полша, че единственият ефективен начин за спазване на член 17, параграф 4, букви б) и в) е използването на филтри.
Съдът се е интересувал от съдбата на забраната за общи задължения за наблюдение и дори е нарекъл наивно съмнението във факта, че големите носители на права ще представят дълги списъци с хиляди произведения, които да бъдат блокирани, веднага щом директивата влезе в сила.
Изглежда правдоподобно, се казва в публикацията, Съдът на ЕС да отмени спорните разпоредби в член 17. Ако го направи, това вероятно ще се дължи на факта, че те представляват общо задължение за наблюдение в нарушение на Директивата за електронната търговия и Хартата на основните права на ЕС.
Но срокът за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790 вероятно ще изече преди решението на Съда да стане известно.