Tag Archives: Digital

Зеленият цифров сертификат на ЕС и защитата на данните

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският съвет за защита на данните (European Data Protection Board, EDPB) и Европейският надзорен орган по защита на данните (European Data Protection Supervisor, EDPS) са приели съвместно становище относно предложенията за цифров зелен сертификат.

Цифровият зелен сертификат има за цел да улесни упражняването на правото на свободно движение в рамките на ЕС по време на пандемията на COVID-19 чрез установяване на обща рамка за издаване, проверка и приемане на оперативно съвместими сертификати за ваксинация, тестване и възстановяване на COVID-19.

Европейските органи в областта на защита на данните призовават за обсъждане на идеята за цифров зелен сертификат в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни. Комисарите по защита на данните от всички страни от ЕС и Европейското икономическо пространство подчертават необходимостта от намаляване на рисковете за основните права на гражданите и жителите на ЕС, които могат да произтекат от издаването на цифровия зелен сертификат, включително възможните непредвидени вторични употреби. Използването на цифровия зелен сертификат не трябва да води до пряка или непряка дискриминация на физически лица и трябва да бъде напълно в съответствие с основните принципи за необходимост, пропорционалност и ефективност.

Предвид естеството на мерките, предложени в предложението, EDPB и ЕНОЗД считат, че въвеждането на цифровия зелен сертификат следва да бъде придружено от всеобхватна правна рамка.

5G на хоризонта

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

КРС информира:

На 6 април 2021 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) проведе търг с тайно наддаване за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz за осъществяване на електронни съобщения чрез наземна мрежа, позволяваща предоставяне на електронни съобщителни услуги (режим на работа TDD), с национално покритие.

Предмет на търга бе издаване на три разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz с национално покритие за срок от 20 години. Заявления за участие в процедурата бяха подали трите компании, предлагащи телекомуникационни услуги в страната – А1 България, Българска телекомуникационна компания и Теленор България.

Търгът приключи успешно с разпределение на предвидения радиочестотен ресурс, съгласно правилата на тръжната процедура и предложените от участниците оферти. Разрешение за честотна лента 3600–3700 MHz получава „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 700 000 лв. Честотна лента 3700–3800 MHz печели „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 600 000 лв., а честотна лента 3500–3600 MHz получава „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 100 000 лв.

Ползване на честотите в обхват 3,6 GHz ще доведе до създаване на условия за навлизането на нови технологии, включително 5G, както и предпоставки за предоставяне на нови качествени услуги на потребителите, се казва в съобщението.

Според медиите вече се осъществяват пилотни проекти. От друга страна, митологията oколо 5G е довела до подписки Stop 5G и съпротива на общини срещу технологиите 5G.

#realFacebook: общностните стандарти

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Британската преса обсъжда истинските общностни стандарти на Facebook, достигнали до журналисти. Наистина силно впечатление прави разликата между разказа на Зукърбърг за стандартите, това, което говори в парламентите по света – и реалните стандарти.

Прави се разлика между съдържание за публични фигури и за останалите граждани. Публичните фигури са дефинирани широко – хората от новините. За публичните фигури защитата е ниска, например допустимо е да се призове за смърт на публична фигура, „защото искаме да позволим дискусия, която често включва критични коментари на хората от новините“.

“Да бъдеш в новините е достатъчно, за да бъдеш лишен от защита”, констатират медиите: oнлайн славата е достатъчна, за да си публична личност – например ако имаш повече от 100 000 последователи. Публични фигури са също хората, които са споменати в заглавието, подзаглавието или визуализацията на пет или повече новинарски статии или медийни публикации през последните 2 години се приемат за публични фигури, но никога децата (под 13 години). Оказва се, че мрежата съзнателно не защитава в ред хипотези известните личности, вероятно това работи за максимално привличане на вниманието и задържане на потребителите.

Реакцията на компанията Facebook:

Смятаме, че е важно да позволим критично обсъждане на политици и други публични фигури, но това не означава, че позволяваме на хората да ги тормозят. Премахваме речта на омразата и заплахите. Редовно се консултираме с експерти по безопасност, защитници на правата на човека, журналисти и активисти, за да получим обратна връзка за нашите политики и да се уверим, че са правилни.

Запитани защо изтеклите стандарти не са публично достояние, от компанията са отговорили, че те са най-прозрачни от всички.

Достоверността на стандартите, около триста страници, не се подлага на съмнение.

Повече

ЕС: ваксинационни паспорти, green digital pass

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕК представи предложение за ваксинационни паспорти. Зелени цифрови сертификати, безплатни и електронни, като временна мярка – временна, по съображения за пропорционалност на ограничението, това е ясно. Целта на мярката е да помогне на държавите-членки да възстановят свободата на движение „по безопасен, отговорен и конфиденциален начин ”. В правната рамка се споменават GDPR и изискванията на Директивата за улесняване на трансграничния обмен на данни с цел електронно здравеопазване.

Ограниченията на правото на личен живот е засегнато силно от мерките, свързани със защита на общественото здраве. Да припомним българският опит – неуспешен – за безсрочно законово уреждане на възможността за достъп до трафични данни.

Опасения има най-различни, ето например някои опасения за технологичната инфраструктура, която ще поддържа тази система, и нейната сигурност.

„Дизайнът трябва да предотвратява събирането на идентификатори или други подобни данни, които могат да бъдат препратени към други данни и да бъдат използвани повторно за проследяване („ Невъзможност за свързване “).
Експерти говорят за призрака на евентуално разширяване, удължаване и многократно прилагане на мярката – цифровият сертификат ще бъде „временен“ инструмент (до когато СЗО обяви пандемията за прекратена), но с възможност за повторно активиране на по-късен етап, ако е необходимо, например в случай на друга пандемия.

Засега имаме туитнатото обещание на Фон дер Лайен, че цифровият зелен сертификат на ЕС „ще зачита защитата на данните, сигурността и поверителността“, завършва цитираната статия.

Конституционен съд: дистанционното участие по електронен път в работата на НС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

КС разгледа в закрито заседание на 16 март 2021 г. конституционно дело № 13/2020 г., докладвано от съдията Гроздан Илиев, и прие Решение на КС №2/2021 г.

Делото е образувано по искане на 54 народни представители за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание от 6 ноември 2020 г. за приемане на Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина, поради COVID–19.

Тезата в искането: решението противоречи на разпоредбите на чл. 81, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, относно изискването НС да открива заседанията си и да приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Според вносителите дистанционното участие чрез различни технологични средства не може адекватно да замени изрично постановеното в Конституцията изискване за лично присъствие и участие на народните представители в дискусиите и гласуването в пленарната зала, доколкото неговият смисъл е да гарантира минимум представителност при провеждане на заседанието, съответно вземането на решения от Народното събрание.

Обратната теза:

оспореното решение урежда въпроси, които не са намерили разрешение в ПОДНС, какъвто е случаят, свързан с невъзможност народните представители физически да присъстват на пленарните заседания, заради поставянето им под задължителна изолация или карантина поради COVID–19. Решението е израз на регламентарната автономия на НС, чрез която се осигурява ефективността на всяко Народно събрание при всякакви обстоятелства да урежда неуредени в Конституцията въпроси относно неговата организация и дейност. Конституцията е признала широка дискреция относно процедурните аспекти в дейността на Народното събрание.
оспореното решение е съобразено и с чл. 2 ПОДНС, който предвижда НС при изключителни обстоятелства да заседава не в своята сграда, а на друго място. С позоваване на решението на Конституционния съд по к.д. № 7 от 2020 г. се поддържа, че извънредната епидемична обстановка представлява изключително обстоятелство.
не е нарушена конституционната разпоредба на чл.81, ал.3 от Конституцията, която изисква гласуването да е лично и явно. Поддържа се, че гласуването е личен акт, чрез които се изразява непосредствено лична воля, в който смисъл е и тълкувателно решение на Съда № 8 от 5 юни 2003 г. по к. д. № 6 от 2003 г. Изложени са съображения, че независимо от вида и избрания начин на гласуване правото на всеки народен представител да участва в него е лично конституционно право, което е недопустимо да бъде упражнявано от другиго. “Лично” не ограничава техническите способи за извършването му като видеоконферентната връзка, електронната поща, гласуване с пускане на бюлетина и други технически способи. Конституцията е технически и технологично неутрална – липсва конституционен стандарт, който да задължава държавните органи да въвеждат или ползват определени технологични ресурси.
политика на ЕС е създаването на множество различни механизми за реализиране на обществените отношения в електронна среда, чрез които се постига извършване на правни и фактически действия неприсъствено и приравняването им ex lege на извършваните присъствено. Европейският парламент, още от 26.03.2020 г., преминава към дистанционни заседания, чрез специална система за видеовръзка и обявява временни правила за дистанционно участие и гласуване.

КС:

Конституционната уредба на организирането на дейността на Народното събрание не е изчерпателна. Конституционният законодател е предоставил регламентарна автономия на НС по отношение на подробното изработване на правилата за неговата дейност и организацията и избора на неговите вътрешни органи, както и относно приложимите техники и средства за осъществяване на неговата дейност при съблюдаване на конституционно установените параметри. Съгласно чл.73 от Конституцията Народното събрание се организира и работи въз основа на правилник, приет от него. Съществена част от правилата за работа на 44-то НС са предмет на уредба от Правилника. А в § 2 от Допълнителните разпоредби на ПОДНС е предвидена възможност по въпросите, които не са изрично уредени в него, НС да приема решения.

Уредени са изискванията, необходими за да бъде извършена проверка на самоличността на народния представител, участващ дистанционно в пленарните заседания, осигурена му е и възможността да изразява волята си пряко, без ограничения, без съмнение за нейното съдържание и идентификация с неговата личност, доколкото волеизявлението му има гарантираната техническа възможност да се възприеме веднага в реално време, непосредствено от останалите народни представители и обществеността и намира място в стенографския протокол от заседанието. От това следва, че приетите с оспореното решение правила за дистанционно гласуване на народни представители с наложени ограничителни мерки по медицински причина, са в съответствие с конституционните изисквания по чл. 81, ал. 3 за лично и явно гласуване.

Конституцията не налага забрани или стандарти за използване на различни технологични платформи в дейността на държавните институции, вкл. конституционно установени органи. Оспорените правила на решението не нарушават установените конституционни изисквания за лично и явно гласуване. Уредбата на присъствието в реално време във виртуална среда, което по правни последици се приравнява на физическото присъствие в пленарна зала, също не води до извод за противоконституционност на оспореното решение.

Адекватна и пропорционална мярка, за осигуряване на редовната дейност на Народното събрание като постоянно действащ орган.

Доц. Наталия Киселова: На пpeдceдaтeля нa Hapoднoтo cъбpaниe ce пpeдocтaвиxa пpaвoмoщия, ĸoитo ca извън изpичнo избpoeнитe в Koнcтитyциятa и в Πpaвилниĸa зa opгaнизaциятa и дeйнocттa нa Hapoднoтo cъбpaниe.

Терористичното съдържание онлайн: проект за регламент

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 12 септември 2018 г. Комисията представи на Съвета и на Европейския парламент предложение за регламент за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн.

На 17 април 2019 г. Европейският парламент прие позицията си на първо четене по предложението на Комисията, като прие 155 изменения на предложението на Комисията с 308 гласа „за“, 204 „против“ и 70 „въздържал се“.

Съветът и Европейският парламент започнаха преговори и постигнаха предварително споразумение по компромисен текст. На сайта на Съвета са публикувани позицията на Съвета по компромисния текст, както и самият проект на регламент. Той има за цел да гарантира безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар в едно отворено и демократично общество, чрез справяне със злоупотребата с хостинг услуги за терористични цели.

Справянето с терористичното съдържание онлайн, което е част от по-широк проблем относно незаконно съдържание онлайн, изисква съчетаване на законодателни, незаконодателни и други мерки, основани на сътрудничеството между органите и доставчиците на хостинг услуги, по начин, който зачита изцяло основните права.

Регламентът съдържа определение за „терористично съдържание“, съответстващо на определенията за съответните престъпления съгласно Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета. Като се има предвид необходимостта от справяне с най-вредната терористична пропаганда онлайн, това определение обхваща материали,които подбуждат или склоняват някого към извършване на терористични престъпления или към съучастие в тях или склоняват някого към участие в дейности на терористична група, или възхваляват терористични дейности, включително чрез разпространението на материали, изобразяващи терористично нападение. Определението включва материали, които предоставя тинструкции за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия или вредни или опасни вещества, както и химични, биологични, радиологични и ядрени вещества, или за други специални методи илитехники, включително подбор на целите, за извършване или съучастие визвършване на терористични престъпления. Тези материали включват текст, изображения, звукозаписи и видеоматериали, както и излъчване на живо на терористични престъпления, коитосъздават опасност от извършването на други такива престъпления.

Материалите, които се разпространяват за образователни, журналистически, художествени или научноизследователски цели или с цел повишаване на осведомеността срещу терористичната дейност, не следва да се смятат за терористично съдържание. Когато се определя дали материалите, предоставениот доставчик на съдържание, представляват„терористично съдържание“ по смисъла на настоящия регламент, следва да се вземат предвид по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализмът на медиите и свободата на изкуствата и науките. Особено в случаите, в които доставчикът на съдържание носи редакционна отговорност, при всяко решение за премахване на разпространяваните материали следва да се отчитат журналистическите стандарти за печата или медиите, установени в съответствие с правото на Съюза, включително Хартата. Освен това изразяването на радикални, полемични или противоречиви гледни точки в обществения дебат по чувствителни политически въпроси не следва да се счита за терористично съдържание.

Съдбата на този проект не е лека, има опасения за риск от контрол и ограничения на свободаma на изразяване.

Facebook и правата на човека

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Директорът за правата на човека във FB говори по темата пред медиите:

Като директор по правата на човека във Facebook често чувам твърдения, че социалните медии са екзистенциална заплаха за демокрацията; че технологичните компании нарушават неприкосновеността на личния живот чрез своите бизнес модели; че алгоритмите на технологичните платформи неизбежно разпространяват речта на омразата и подбуждането срещу расови и религиозни малцинства, жени, общности от LGBTQ и защитници на правата на човека.

Културата, правилата и операциите на технологичните компании изглеждат (и често пъти са) толкова фундаментално различни от законите, принципите и договорите, които дълго време са формирали основата на активизма за правата на човека.

Компаниите не са държави. Те нямат ex lege задължения за защита на човешките права. Но те трябва да познават, да приоритизират, предотвратяват или смекчават неблагоприятни въздействия върху правата на човека; и да осигуряват достъп до правни средства за защита.

Facebook отбелязва важен напредък в своя път за защита на правата на човека. Създадохме корпоративна политика за правата на човека:

Първо , важно е да се признае, че политиките за правата на човека на технологичните компании се различават.
Второ : Facebook се ангажира да зачита правата на човека, както са определени от UN.
Трето : Нашата политика не само се стреми към висока цел. Споделяме как изпълняваме ангажиментите си.
Четвърто : Ангажираме се с нов, годишен доклад за правата на човека.
И накрая : През годините работихме в подкрепа на защитниците на правата на човека, които използват нашата платформа, и сега създаваме фонд, който ще предоставя офлайн помощ на защитниците на правата на човека, изправени пред критични заплахи, и ще подкрепя нови усилия за цифрова сигурност. Искаме Facebook да бъде място, където защитниците на правата на човека могат да бъдат защитени, но също така и платформаза създаване на общност и популяризиране ценностите на правата на човека.

Първи стратегически план по Хоризонт Европа 2021-2024

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия прие първия стратегически план за „Хоризонт Европа“ – новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации в размер на 95.5 милиарда евро.
„Стратегическият план е нов подход по програма „Хоризонт Европа“. Tой е изготвен в резултат на широк процес на съвместно проектиране с участието на Европейския парламент, държавите членки, заинтересованите страни и европейските граждани.
Стратегическият план определя четири основни насоки за инвестициите в научни изследвания и иновации:

постигане на стратегическа автономност чрез разработването на ключови цифрови, базови и нововъзникващи технологии, както и вериги за създаване на стойност;
възстановяване на биологичното разнообразие;
превръщането на Европа в първата цифрова, кръгова и неутрална по отношение на климата икономика;
създаване на по-устойчиво, приобщаващо и демократично европейско общество.

FB се е договорил с News Corp Australia и Nine Entertainment

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според съобщение от 16 март 2021 Facebook е сключил сделки с двете най-големи австралийски медийни компании – News Corp на Rupert Murdoch и Nine Entertainment Co – след седмици напрегнати преговори.

Предмет на сделката с News Corp е използването на новинарски статии от The Australian, The Daily Telegraph и Herald Sun и видеоклипове от Sky News Australia, а сделката на Nine е за The Sydney Morning Herald and The Age. Новите сделки са в допълнение към сключените сделки със Seven West Media и Solstice Media, издател на The New Daily и собственик на Crikey Private Media. Guardian Australia и ABC все още преговарят.

Твърди се, че споразуменията дават на потребителите достъп до първокласно съдържание.

Seven , Nine , Guardian Australia и News Corp са подписали писма за намерения с Google.

Преговорите са свързани с приетото от Австралия законодателство, което установява задължителен кодекс за поведение, “за да подпомогне поддържането на устойчивостта на австралийския медиен сектор чрез справяне с дисбаланса при договарянето между цифровите платформи и австралийската новинарска индустрия”.

Програма на ЕС Цифрова Европа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Новата програма на ЕС „Цифрова Европа“, която разполага със значителен бюджет, възлизащ на 7,588 млрд. евро, ще се изпълнява за периода 2021 – 2027 г., считано от 1 януари т.г. Програмата е приета от Съвета на ЕС, а приемането ѝ от Европейския парламент предстои.

Програмата „Цифрова Европа“ ще финансира проекти в пет области, всяка от които има свой индикативен бюджет:

високопроизводителни изчислителни технологии: 2 226 914 000 евро
изкуствен интелект: 2 061 956 000 евро
киберсигурност и доверие: 1 649 566 000 евро
задълбочени цифрови умения: 577 347 000 евро
използване по най-добрия начин на цифровия капацитет и оперативна съвместимост: 1 072 217 000 евро

„Цифрова Европа“ ще допълва редица други програми в подкрепа на цифровата трансформация, например „Хоризонт Европа“, която е насочена към научните изследвания и технологичното развитие, както и цифровите аспекти на Механизма за свързване на Европа. Освен това съгласно новия регламент за Механизма за възстановяване и устойчивост националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да разпределят най-малко 20% от разходите за цифровия преход.

Правният акт трябва да бъде приет от Европейския парламент на второ четене, преди да бъде публикуван в Официален вестник на ЕС. Регламентът ще влезе в сила в деня на публикуването му.