Tag Archives: Digital

Обединено кралство: Медийна грамотност – тригодишна програма на регулатора OFCOM

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуални медийни услуги изисква държавата да вземе мерки за медийната грамотност на хората. Според чл.33а министърът на културата инициира и ръководи дейността по изготвяне на национална политика за медийна грамотност, а регулаторът му помага и следи за изпълнението.

Чуждите стратегии и мерки не могат да се заимстват, защото се прилагат по отношение на други хора с друго възпитание, образование и култура. И работата на чуждите регулатори не помага за нашата медийна грамотност, но не пречи да се види тригодишната стратегия на Обединеното кралство за медийна грамотност, по техния закон изготвена от регулатора.

Определят медийната грамотност като способността да се използват, разбират и създават медии и
комуникация в различни формати и чрез различни услуги.

Съд във Вашингтон решава съдбата на търсенето онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес във Вашингтон се провежда финално изслушване в съда по въпроса какви корективни мерки да бъдат разпоредени за възстановяване на конкуренцията в онлайн търсенето.

През 2024 американски съд реши, че Google e монополист в търсенето. Решението беше окачествено като най-значимата победа до момента за американските регулатори, които се опитват да овладеят силата на технологичните гиганти в ерата на интернет. Съдия Амит П. Мехта от Окръжният съд за окръг Колумбия заяви в решение от 277 страници, че Google е монополист и действа като такъв, за да запази монопола си.

Google незаконно циментира господството си, отчасти, като плаща на други компании, като Apple и Samsung, милиарди долари годишно, за да може Google автоматично да обработва заявки за търсене на техните смартфони и уеб браузъри.

Google, се казва в решението, събира девет пъти повече данни за потребителското търсене всеки ден, отколкото всичките си конкуренти, взети заедно. Колкото повече данни се подават, толкото по-точни и подходящи за човека, който търси информация, стават резултатите от търсенето. Господстващата позиция води до постоянно подобряване на търсенето на Google и действа като бариера за конкуренцията.

Остава да бъде решено какви да са стъпките за преодоляване на доминацията на технологичния гигант – и на първо място е идеята да се принуди Google да споделя резултатите от търсенето и рекламните си данни с конкурентите си. Не е проста работа, защото води до ред проблеми, например свързани с поверителността на данните.

Министерството на правосъдието и групата щати, които заведоха делото, препоръчват да се забранят антиконкурентни сделки с компании, на които Google плаща, за да го направят автоматична търсачка, а също да се принуди компанията да продаде водещия си на пазара браузър Chrome.

A.I. е големият неизвестен в търсенето. Чатботове като ChatGPT на OpenAI и Клод на Anthtropic, търсачката на A.I. Perplexity, а други са потенциални разрушители на Google. Самият Google инвестира сериозно в засилено търсене на изкуствен интелект, което г-н Пичай наскоро определи като “тотално преосмисляне на търсенето”.

Очакваното решение на съдия Мехта ще създаде прецедент за серия от антитръстови дела в САЩ, които вече са в процес на подготовка срещу компании, между които Amazon, Apple и Meta, казва Ню Йорк Таймс.

Чатботовете и Първата поправка на Конституцията на САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първата поправка на Конституцията на САЩ е нормативна основа на законодателството на САЩ относно свободата на изразяване. Първата поправка гарантира правото да се изразяват и обменят идеи, мнения и информация. Конгресът не може да приема закони, които ограничават свободата на изразяване: всяко законодателство, предвиждащо ограничения на свободата на изразяване трябва да бъде стриктно очертано, насочено единствено към защитата на допустим интерес и да
не позволява разширително прилагане.

Права по Първата поправка имат не само физическите лица. Само да припомним драматичното решение Citizens United v. Federal Election Commission на ВС на САЩ от 2010, допускащо вече неограничени разходи в предизборните кампании чрез отмяна на ограниченията за директна корпоративна намеса в политиката, въведени още през 1907 г. – това решение ползва като аргумент правото на корпорациите на свободно изразяване.

С развитието на технологиите възникват нови и нови въпроси за пределите на защита на свободата на изразяване. В този контекст е интересно ще се признае ли свобода на изразяване на продукти, свързани с изкуствен интелект, в частност разпростира ли се защитата на Първата поправка върху словото на чатботовете и носи ли отговорност производителят на такива приложения.

Фактите: Дете във Флорида се самоубива след диалог с чатбот, който – смята се – го е насърчил.

Близките завеждат дело срещу производителя на приложението Character. AI и Google, които сътрудничат с компанията.

Character Technologies твърди, че Първата поправка защитава компанията от подобни съдебни дела и цитира решения на съдилищата, засягащи песента на Ози Озбърн Suicide Solution (вж. напр. McCollum v. CBS, Inc.(Cal. App. 1988) и игри като Dungeons and Dragons, които също са довели до самоубийства, но съдилищата са приели, че това е защитено слово. Според компанията става дума за защитено слово и ограничаването му може да има “смразяващ ефект” върху иновациите в индустрията.

Google от своя страна казва, че “Google и Character AI са напълно отделни компании и Google не е създал, проектирал или управлявал приложението Character AI или която и да е съставна част от него”.

Съдът в Орландо, Флорида, не приема аргумента, че твърденията на чатбота са защитено слово, преди всичко защото според съда LLM не са слово. Тази позиция на съда е посрещната критично от експертите в специализираните издания, но все пак с предпазливост, понеже всички тези неща са наистина нови.

Решението предвижда и Google да сподели отговорността за развитието на чатбота, защото бивши служители на Google са участвали в създаването на Character.AI и Google има информация предварително за рисковете, свързани с такава технология.

Това е по-успешно за семейството дело от делото, заведено във федерален съд в Тексас, където подобен иск, подаден от името на двама непълнолетни, е насочен към частен арбитраж, защото условията за ползване на Character предвиждали това.

САЩ: влиза в сила Take It Down Act

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп подписва Take It Down Act. Законът се очаква да засили защитата на жертвите на порнографско съдържание за отмъщение и неконсенсусни (без съгласие) генерирани от изкуствен интелект сексуални изображения, да увеличи отговорността на технологичните платформи, където съдържанието се споделя, и да предостави на правоприлагащите органи яснота как да преследват такава дейност.

Освен че прави незаконно споделянето онлайн на неконсенсусно изображение – реално или компютърно генерирано – законът също така изисква технологичните платформи да премахват такива изображения в рамките на 48 часа, след като бъдат уведомени за тях.

Федералното законодателство забранява създаването или споделянето на реалистични, генерирани от изкуствен интелект изображения на деца. Но законите, защитаващи възрастните, варират според щата и не обхващат цялата страна.

Take It Down Act е един от първите федерални закони, насочени към справяне с потенциалните вреди от генерираното от AI съдържание. Законът е приет с двупартийна подкрепа.

Големи технологични платформи, включително Google, Meta и Snapchat, вече имат формуляри, в които потребителите могат да поискат премахването на подобни изображения. Организации с нестопанска цел като StopNCII.org и Take It Down също улесняват премахването на такива изображения.

Има и критични гласове – правозащитни групи се опасяват, че законопроектът е твърде широк и може да доведе до цензура на законни изображения. Услугите ще разчитат на автоматизирани филтри, които често маркират законно съдържание. В краткия срок за решаване онлайн компаниите, особено по-малките, които нямат ресурси, за да преценяват съдържание, “вероятно ще изберат да избегнат тежкия правен риск, като просто изтрият съдържанието, вместо дори да се опитат да го проверят”.

Заключения на Съвета: Правна рамка на медийните услуги и услугите на платформи в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правилата на ЕС, уреждащи медийния сектор, трябва да отразяват бързо променящия се пейзаж за аудиовизуалните медии, включително възхода на инфлуенсърите, разпространението на дезинформация и нарастващото използване на изкуствен интелект. Това е посланието на Съвета в одобрените днес заключения, преди предстоящия преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) през 2026 г.

По-специално Съветът подчертава, че:

  • обхватът на AVMSD следва да бъде достатъчно широк, ясен и адаптивен, за да обхване всички релевантни видове аудиовизуално медийно съдържание, включително тези, произведени от инфлуенсъри или създатели на професионално съдържание;
  • правилата следва да гарантират високо ниво на защита на децата и младите хора, като се има предвид международният характер на най-широко използваните услуги по заявка;
  • разпоредбите, уреждащи платформите за споделяне на видеоклипове, като например YouTube и Tiktok, следва да бъдат достатъчно стабилни, за да защитят широката общественост от вреди и други обществени рискове;.
  • използването на надеждни, плуралистични медии трябва да се насърчава и укрепва за борба с дезинформацията и чуждестранните манипулации или намеса;
  • широкият достъп до събития от културно значение, като например големи спортни събития, следва да бъде защитен.

Заключения на Съвета относно оценката на правната рамка за аудиовизуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове ( заключения на Съвета)

EК се обръща към Съда на ЕС: пет държави с неизпълнение на DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия реши да сезира Съда на Европейския съюз за липса на ефективно прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги от страна на Чехия (INFR(2024)2039), Испания (INFR(2024)2165), Кипър (INFR(2024)2016), Полша (INFR(204)202041) и Португалия (INFR(2024202038) – Полша за това, че не е определила координатор на цифровите услуги (DSC); четирите други държави (Чехия, Кипър, Испания и Португалия) за това, че не са предоставили необходимите правомощия на DSC; и всичките пет държави за това, че не са определили правила за санкции.

Комисията откри процедури за нарушение чрез изпращане на официални уведомителни писма до Чехия, Кипър, Полша и Португалия на 24 април 2024 г. и до Испания на 25 юли 2024 г. Тази стъпка е последвана от мотивирани становища към Чехия, Кипър и Португалия на 3 октомври 2024 г. и до Испания и Полша на 16 декември 2024 г. Тъй като държавите не са предприели необходимите мерки, Комисията предявява иск срещу всяка от тях пред Съда на Европейския съюз.

Европейската комисия реши да изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.

Държавите трябваше да определят и да оправомощят DSC да изпълняват специфични задачи по DSA и да наблюдават заявлението за DSA на тяхна територия до 17 февруари 2024 г. Пълното прилагане на DSA е от ключово значение за гарантиране на пълната полза за ползвателите и доставчиците на услуги в държавите членки, например за да се гарантира, че ползвателите могат да подават жалби срещу платформи. България разполага с два месеца, за да отговори и да се справи с недостатъците, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз.

Wikimedia u UK Online Safety Act

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 8 май 2025 г. Фондация Уикимедия обяви, че оспорва законосъобразността на разпоредби от Закона за онлайн безопасност на Обединеното кралство (UK Online Safety Act, OSA), който определя какви задължения има един уебсайт съгласно закона.

Публикация в блога на фондацията предоставя преглед на позицията й, какво означава това за уикимедианците по света и какво може да се случи по-нататък. В публикацията се подчертава, че Фондацията и уикимедианското движение са дълбоко ангажирани с напредъка на онлайн безопасността. Това е от съществено значение за нашата мисия. Свят, в който всеки, навсякъде, може да сподели създаването на свободно знание, е възможен само ако всеки, навсякъде, може да допринесе без страх за своята безопасност. Нашият ангажимент за онлайн безопасност е отразен в нашите доклади за прозрачност, политиката за поверителност и Универсалния кодекс за поведение, наред с други мерки. И все пак в рамките на OSA способността на нашите потребители да участват безопасно и свободно в модела на Wikimedia е изложен на риск.

Уикимедия поддържа тезата си, че не всички изисквания по въпросния акт следва да се отнасят до проектите на Уикимедия и дава примери – като изискването хората, които участват в създаването и разпространението на свободни, проверими знания да разкриват задължително самоличността си. Оспорва се категоризацията на задължените лица и се аргументира защо Уикипедия не работи като други сайтове от първа категория – в която сега попада според закона.

БиБиСи призна за нарушение на журналистически стандарти при интервюто на принц Хари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Би Би Си призна за нарушение на “обичайните си високи редакционни стандарти” в отразяването на интервюто на принц Хари по отношение на неговите мерки за сигурност.

Херцогът на Съсекс, интервюиран от BBC News в петък след неуспех пред Апелативния съд относно сигурността му в Обединеното кралство, характеризира поражението като преднамерен ход на властта. Това описание, излъчено по програмата Today на BBC Radio 4, впоследствие беше повторено. Би Би Си сега признава, че интервюто не отговаря на журналистическите стандарти: “Този случай в крайна сметка е отговорност на вътрешното министерство и ние трябваше да отразим тяхното изявление. Корпорацията също така заявява, че програмата ” е трябвало да даде мнението на Бъкингамския дворец” и “това е пропуск в обичайните ни високи редакционни стандарти”.

Впоследствие говорител на Бъкингамския дворец заявява: “Всички тези въпроси са били разглеждани многократно и щателно от съдилищата, като едно и също заключение е било достигнато по всеки повод”.

Министерството на вътрешните работи заявява: “Радваме се, че съдът е намерил в полза на позицията на правителството в този случай. Защитната система за сигурност на британското правителство е строга и пропорционална.”

Джеймс Рубин: Едностранното разоръжаване на САЩ в информационната война

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Джеймс Рубин е известно име в американската дипломация. Световно известно име е и Кристиан Аманпур. Двамата започват подкаст The Ex Files with Jamie Rubin.

Christiane Amanpour Presents: The Ex Files with Jamie Rubin – от 13 май на Global Player и основните платформи.

А преди това – една публикация на Джеймс Рубин във WP:

Когато администрацията на Тръмп затвори Voice of America през март, тя заглуши един от малкото източници на точна информация в страни без свободни медии. По-лошото е, че е елиминирана и американската защита срещу чуждестранната дезинформация. Не само че Съединените щати вече не служат на истината, но позволяват на нашите врагове да разпространяват невярна информация по целия свят без отпор. Това е едностранно разоръжаване.

Конгресът елиминира финансирането за Глобалния център за ангажираност, който беше създаден през 2010 г. за борба с информационната война. През април последните няколко десетки служители в Държавния департамент, които бяха поели тази функция, бяха пуснати в административен отпуск, преди да бъдат уволнени. Не е създаден заместващ офис за борба с чуждестранната дезинформация.

Както държавният секретар Антони Блинкен обяви преди време, компанията-майка на информационната агенция RT (бившата Russia Today) се е превърнала в клирингова къща на тайни дезинформационни операции, включително групово финансиране на оръжия и разпалване на вълнения по целия свят; използване на руски оперативни работници, за да клевети южноамериканско правителство; и да създава фалшиви разкази за противниците в Централна Азия, Франция и Германия. Информационната агенция функционира “като де факто ръка на руския разузнавателен апарат”, каза той, намесвайки се “в суверенните дела на страните по света”, включително САЩ.

Американците трябва да знаят, че Кремъл и Китайската комунистическа партия имат намерението и все повече способността да използват информационната война, за да подкопаят сигурността и начина на живот на Съединените щати и нашите приятели и съюзници. Ето защо премахването на нашите инструменти за защита срещу руската и китайската информационна война е огромна грешка, завършва Джеймс Рубин.

Гласът на Америка или гласът на Тръмп?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
One America News, аматьорският крайнодесен телевизионен канал, известен най-вече с популяризирането на лъжите на Тръмп за изборите през 2020 г., ще предоставя “услуги” на Voice of America и други финансирани от САЩ международни телевизии според Кари Лейк.

В среднощен пост в Х Лейк казва, че One America News предлага “новинарска и видео услуга безплатно”.

VOA е извън ефир в момента, но изглежда Лейк иска превръщане на Гласът на Америка в Гласът на Тръмп.  Журналисти, които съдят администрацията, за да спасят VOA, казват в изявление пред CNN: Конгресът упълномощи VOA да докладва достоверни и авторитетни новини, а не да пропагандира MAGA.  Kari Lake се подиграва с историята на агенцията за независима непартийна журналистика.

NPR информира.