На 19 март 2024 Европейската комисия прие Препоръка с мерки за борба с фалшифицирането онлайн и офлайн и за по-ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост.

Препоръката има за цел да насърчи сътрудничеството между носителите на права, доставчиците на услуги и правоприлагащите органи. Това са политически инициативи за борба с фалшифицирането и укрепване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

Комисията ще направи оценка на въздействието на препоръката в срок от три години след приемането ѝ. Препоръката е продължение на Плана за действие в областта на интелектуалната собственост от 2020 г., в който Комисията се ангажира да подобри правоприлагането в областта на интелектуалната собственост.

Eвропейският съюз за радио и телевизия, обединението на обществените медии в Европа (EBU) е силно обезпокоен от законопроект в Словакия, който застрашава редакционната независимост на неговия член Радио и телевизия Словакия (RTVS).

Съгласно законопроекта RTVS ще бъде преименуван, след което всички настоящи членове на управителния съвет на RTVS, включително генералния директор, ще бъдат освободени. Новият управителен съвет се предвижда да бъде съставен от седем членове – трима, назначени от Министерството на културата и четирима от парламента, контролиран от правителствената коалиция. Генералният директор ще бъде назначен от този съвет, който също ще има правомощието да освобождава ръководството от длъжност на всякакви основания.

Генералният директор на EBU Ноел Къран каза: „Това изглежда е слабо завоалиран опит да се превърне словашкият обществен оператор в контролирана от държавата медия.  Това би било опасна стъпка назад за демокрацията и свободата на изразяване. Независимите, обективни обществени медии служат като крайъгълен камък на едно здраво общество, като предоставят на гражданите разнообразни гледни точки и държат отговорни властимащите. Трябва с всички сили да защитим целостта и независимостта на RTVS, което е от съществено значение за насърчаването на информирано гражданство и защитата на демократичните ценности.“ 

Предложеният закон би бил в нарушение на различни международни стандарти като Препоръката на Съвета на Европа CM/Rec (2012)1 на Комитета на министрите към държавите-членки относно управлението на обществените медии (PSM), която изисква редакционна и оперативна независимост, и новоприетия Законодателен акт за свобода на медиите в ЕС (EMFA), който определя строги гаранции за независимото функциониране на PSM. EBU подчертава, че законопроектът е в пряко противоречие с доклада за върховенството на правото в Словакия, който препоръчва укрепване на правилата и механизмите за подобряване на независимото управление и редакционната независимост на обществените медии, като вземе предвид европейските стандарти за обществените медии“.

“Призоваваме словашките власти да преразгледат предложението си, да позволят открит обществен дебат, да се приведат в съответствие с международните стандарти и предстоящото законодателство на ЕС и да направят всичко по силите си, за да гарантират правилното функциониране на свободната преса и независимите обществени медии в тяхната страна”, пишат от EBU.

В Полша Право и справедливост бяха превърнали обществените медии в пропагандна машина, поради което правителството на Туск, дошло на власт в края на 2023, беше изправено пред трудната задача да гарантира независимост на обществените медии и на регулатора, без да прилага методите за намеса на Право и справедливост. Полша има два обществени оператора: телевизия и радио, което управлява пет национални и множество регионални станции – сега всички 17 обществени радиостанции официално са в ликвидация, а телевизията е с изцяло ново ръководство.

Обществените медии и в двете държави се следят внимателно и със загриженост от ЕС и международните организации.

Съветът прие нов регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране, с цел противодействие на манипулирането на информацията и на чуждестранната намеса в изборите.

Регламентът ще помогне на гражданите да разпознават политическите реклами, да разберат кой стои зад тях и да знаят дали са получили целева реклама, така че да са в по-добра позиция да направят информиран избор. С него също така ще се гарантира, че политическата реклама се осъществява при пълно зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и че свободата на мнение и свободата на словото са защитени.

Съгласно правилата:

• Политическите реклами трябва да се предоставят със знак за прозрачност и лесно достъпно обявление за прозрачност. Те трябва ясно да идентифицират политическите реклами като такива и да предоставят ключова информация за тях, включително техния спонсор, изборите или референдума, с които са свързани, платените суми и всяко използване на техники за таргетиране.
• Таргетирането на политическото рекламиране онлайн ще бъде разрешено само при строги условия. Данните трябва да се събират от субекта на данните и могат да се използват само след като субектът на данните е дал изрично и отделно съгласие за използването им за политическо рекламиране. Специални категории лични данни, като например данни, разкриващи расов или етнически произход или политически възгледи, не могат да се използват за профилиране.
• За да се предотврати външна намеса, ще има забрана за предоставянето на рекламни услуги на спонсори от трети държави три месеца преди избори или референдум.

Предстои регламентът да бъде подписан, публикуван в Официален вестник на ЕС и да влезе в сила 20 дни по-късно. Повечето от неговите разпоредби ще започнат да се прилагат 18 месеца след влизането в сила на регламента, т.е. през есента на 2025 г.

• Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (Официален вестник на ЕС)
• Резултат от гласуването
• Прозрачност и таргетиране на политическото рекламиране: съзаконодателите на ЕС постигат споразумение по нов регламент (съобщение за медиите, 7 ноември 2023 г.)

  
ДЕвропейската комисия реши да изпрати допълнително официално уведомително писмо на България (INFR(2020)2321) поради това, че не е транспонирала правилно правилата на ЕС относно расизма и ксенофобията (Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета). Целта на Рамковото решение е да се гарантира, че тежките прояви на расизъм и ксенофобия, като публичното подбуждане към насилие или омраза, подлежат на наказание с ефективни, съразмерни и възпиращи наказателноправни санкции в целия Европейски съюз. През февруари 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България. През юли 2023 г. България прие закон за изменение на Наказателния кодекс, с който частично бяха разрешени повдигнатите от Комисията оплаквания. Комисията обаче счита, че това изменение не е в пълно съответствие с член 4 от Рамковото решение, съгласно който се изисква расистките и ксенофобските подбуди да бъдат утежняващо обстоятелство за всички престъпления, или да се гарантира, че тези подбуди се вземат предвид при определянето на санкциите. Поради това Комисията изпраща допълнително официално уведомително писмо на България, която разполага със срок от два месеца, за да отговори и да отстрани посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.   

Комисията призовава БЪЛГАРИЯ, КИПЪР и СЛОВЕНИЯ да изпълнят задълженията по силата на Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн  
Европейската комисия реши днес, 13 март 2024, да изпрати мотивирани становища на България (INFR(2022)2113), Кипър (INFR(2022)2114) и Словения (INFR(2022)2132) за неизпълнение на определени задължения съгласно Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент за ТСО, Регламент (ЕС) 2021/784). Регламентът за ТСО, чието прилагане започна на 7 юни 2022 г., изисква терористично съдържание онлайн в ЕС да се сваля от онлайн платформите в рамките на един час от постъпване на заповед за премахване, издадена от органите на държавите членки. Това помага да се противодейства на разпространението на екстремистки идеологии онлайн, което е от ключово значение за предотвратяването на нападения и справянето с радикализацията, като същевременно се защитават основните права. Комисията започна няколко на брой производства за установяване на нарушения през януари 2023 г., като изпрати официални уведомителни писма на 22 държави членки. Комисията счита, че България, Кипър и Словения не са изпълнили едно или повече задължения съгласно Регламента за ТСО.

Поради това Комисията реши да изпрати мотивирано становище на България, Кипър и Словения, които сега разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки.  В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.    

Прессъобщение на Комисията:

Европейската комисия приветства постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета относно Актa на ЕС за солидарност в кибернетичното пространствo, предложен от Комисията през април 2023 г.

Актът ще спомогне за по-ефективно разкриване и реагиране при киберзаплахи и инциденти и подобряване на киберсигурността в ЕС. Актът предвижда създаването на Европейска система за предупреждение в областта на киберсигурността, състояща се от мрежа от национални и трансгранични киберцентрове, която ще използва съвременни инструменти и инфраструктури за навременно откриване на киберзаплахи и инциденти.

С акта се създава и Механизъм за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността, който ще подобри готовността и способностите за реагиране при значителни и мащабни киберинциденти. С предложението се създава също така Европейски механизъм за преглед на киберинциденти с цел мониторинг и оценка на мащабни инциденти и предоставяне на препоръки за по-добра киберсигурност.

Законодателният акт ще увеличи финансирането за действия в областта на киберсигурността по програмата „Цифрова Европа“ за периода 2025—2027 г.

Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие и по изменението на Акта за киберсигурността, което дава възможност за приемане на европейски схеми за сертифициране на управляваните услуги за сигурност. Това ще спомогне за осигуряването на рамка за създаване на доверени доставчици на услуги в областта на киберсигурността.

Повече информация е налична в съобщението за медиите.

Прессъобщение на Комисията:

Актуализиран наръчник за това как да се опази честността на изборите от гледна точка на киберсигурността бе публикуван днес с подкрепата на Европейската комисия и на Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA).

Сборникът за киберсигурността и изборите чието първо издание бе през 2018 г., представя потенциалните киберзаплахи на всеки етап от изборния цикъл. Той е изготвен от Групата за сътрудничество в областта на сигурността на мрежите и информационните системи.

В сравнение с предишните избори за Европейски парламент през 2019 година, положението с киберзаплахите е усложнено: умножават се действията, извършени от хактивисти-наемници, а използваните методи стават все по-сложни. В същото време изборните процеси претърпяха сериозен технологичен напредък.

Ето защо актуализираното издание на наръчника включва теми като: актуализирана карта на изборните киберзаплахи, анализ на нови случаи, добри практики, както и проучване на потенциалните заплахи, произтичащи от нововъзникващи технологии, които биха могли да засегнат устойчивостта на изборния процес, а именно: чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, дезинформацията в социалните медии, изкуствения интелект и дийп-фейка.

Новият сборник представя препоръки към държавите членки и полезни съвети за справяне с потенциални киберинциденти по време на изборите. Предложените мерки включват: добри практики в обмена на информация, повишаване на осведомеността и обучението, управление на риска, подкрепа за киберсигурността за кампании, партии и кандидати, както и технологии за електронно гласуване.

Повече информация е налична в съобщението за медиите.