Tag Archives: Digital

САЩ: Сенатът отхвърли идеята за мораториум върху регулирането на AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Големият Красив Законопроект (ВВВ) на президента Тръмп съдържаше десетгодишен мораториум върху щатското регулиране на изкуствения интелект.

Регулирането е било  спасено в последния момент преди приемането от Сената на законопроекта на Тръмп. Сенатът е направил изменение в ВВВ и е гласувал с  99-1 за изваждане  на този мораториум (“AI Enforcement Pause”)  от закона.  Ако мораториумът не беше заличен, федералното правителство щеше да има контрол върху законите за изкуствения интелект на всеки щат. Според Националната конференция на държавните законодателни органи, към 2025 г. всички 50 щата са въвели законодателство за регулиране на изкуствения интелект. Значително държавно законодателство за изкуствения интелект ще влезе в сила през 2026 г., включително:

  • Законопроектът  на Калифорния 2013, който изисква цялостна прозрачност в данните за обучение на изкуствен интелект;
  • Законопроект 205 на Сената в Колорадо, който изисква подробни разкрития и горонции срещу дискриминацията при “високорисков” AI;
  • Наскоро приетият Закон за отговорно управление на изкуствения интелект в Тексас, който категорично ограничава внедряването на изкествен интелект за определени цели.

В допълнение към държавните законодателни действия, разработчиците  трябва да продължат да обръщат голямо внимание на действията по правоприлагане на държавата. Главният прокурор на Калифорния издава две препоръки през януари 2025 г., като дава да се разбере, че неговата служба ще защити потребителите в областта на изкуствения интелект. По същия начин главният прокурор на Орегон заявява в документ с насоки от декември 2024 г., че неговата служба също ще използва  Закона за защита на потребителите в Орегон, за да защитава потребителите на AI.

Мораториумът се провали, защото има двупартийна подкрепа за регулиране на безопасността и неприкосновеността на личния живот  и това вероятно ще продължи  и през следващите години.

Google AI Overviews унищожават новинарските медии, според жалба на издатели

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Срещу компанията Google на Alphabet има жалба, подадено до британския антитръстов орган СМА заради AI Overviews – обобщенията, които Google Search показва на потребителите  над резултатите от търсенето.  Група независими издатели настояват за спешна  временна мярка за предотвратяване на предполагаема непоправима вреда вследствие тези обобщения, съобщава Ройтерс.

Обобщенията с помощта на АI   се показват на потребители в повече от 100 държави. Компанията добавя и реклами към AI Overviews. В жалбата се твърди, че Google злоупотребява с господстващо положение  при онлайн търсенето и причинява  значителни вреди на издателите, включително издателите на новини,  под формата на трафик, читателска аудитория и загуба на приходи”, Като позиционира своите резюмета, които се генерират с помощта на информацията от публикации на съответните издатели,   Google поставя в неизгодна ситуация оригиналното съдържание на издателите, се казва в жалбата. “Издателите, използващи Google Search, нямат възможност да се откажат от използването на публикациите  им за обучение на голям езиков модел на Google и/или   за резюмета, без да загубят опцията да бъдат показвани на страницата с резултати от търсенето на Google”.

Google твърди, че изпраща милиарди кликвания към уебсайтовете на издателите и обобщенията са основа за „задаване на  още повече въпроси, което създава нови възможности за търсене на съдържание и бизнес”. Кампанията оспорва и намаляването на трафика заради обобщенията:  “Реалността е, че сайтовете могат да печелят и губят трафик по различни причини, включително сезонно търсене, интереси на потребителите и редовни алгоритмични актуализации на търсенето”, каза говорителят на Google.

Има данни за подобни противоречия и в САЩ, там също издателите са принудени да разрешават AI scraping, за да се появят в резултатите от търсенето. Незавиден избор, казва издателят на FT: или позволяваш – или те няма резултатите.

Още за лидерството на българите в избягването на новините

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според доклада за цифровите новини DNR 2025 България е държавата, в която най-много участници в проучването (63 на сто) са посочили, че непрекъснато или през повечето време избягват новини.

И лидерът на ГЕРБ Борисов в дружеска беседа с репортери в парламента (“Като ви изведат Кирил Петков и Асен Василев с прангите от вкъщи пред децата, тогава ще ми говориш за служби, ясно ли е? Тея ни влачиха ей с това момиче, бе! Тея негодници, ти ще ми задаваш такъв въпрос! Хайде, хубав ден! …Ще ти кажа аз! Какво искаш повече?) – та в тази дружеска беседа Борисов беше попитан за записите с участието на зам. кмета на СО. Отговорът: Толкова са ми омръзнали тея неща, че не ги слушам. И знаеш ли колко по-хубаво се живее, като не се интересувам от това.

Изглежда избягването на новините идва от върха на властта. За причините и последиците говорихме вчера с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.

Новинарската екосистема се променя и това оттегляне от новините става на две стъпки: първо, от традиционните медии към информиране от социалните медии и второ, отказ от новини изобщо.

Още преминаването към новини в безплатния интернет и цифровите платформи – да си представим хората, които се информират за света от фейсбук – води до упадък на качеството на новините по ред вече добре проучени фактори:

  • в традиционните медии действат редакционни правила и журналистическа етика, в социалните медии има мнения и оценки, които могат да бъдат – и често са – напълно произволни;
  • в социалните медии почти няма новини, фейсбук посочва, че са 3 на сто от съдържанието, поради което компанията се отказала от обособяването им във фейсбук нюз;
  • Мета се отказа от проверката на фактите за САЩ,  На 12 юни и Google  обяви, че спира функцията си за проверка на фактите „Claim Review“ (Преглед на твърдения), която се използваше за проверка на резултатите от търсенето и показваше на потребителите фактическа информация в резултатите от търсенето за вече опровергани твърдения. Интересно е какво се сочи като причина – нямало нужда. В същото време  DNR2025 показва, че 73 на сто от американците посочват, че не се ориентират или трудно се ориентират за истина/лъжа (при само 46 на сто за Европа).
  • това естествено води до огромни обеми дезинформация.

Влошеното качество и оскъдното количество  на новините в социалните медии е една от причините, които по-нататък водят до пълно или частично избягване на новини, наред с:

  • огромния обем информация и все по-недостигащото време за занимания с нея;
  • фокусът върху негативни събития и процеси като войни, болести, пандемия, престъпност, политическа несигурност и пр.
  • липса на значимост на новините за конкретния слушател или зрител, новините са без значение за ежедневието – и роля за това имат силно редуцираните местни медии (новинарски пустини);
  • неразбираемо съдържание, често без контекст, избор на коментатори не поради компетентност и експертност, а по други съображения; манипулативност;
  •  а също специфично български причини като умората от многократните избори и практически непрекъснатата предизборна кампания в медиите.

Избягването на новините ни прави уязвими на много нива – и в лично качество нямаме капацитет за информирани избори, и като общество сме жертва на по-успешни хибридни  атаки, които по дефиниция целят да разколебаят основите на демократичното обществено устройство и ценности, да дезориентират и объркат.

Има ли стратегии за справяне с този проблем? Животът е сложен и няма изгледи да се опрости радикално,   така че стратегиите за справяне изискват образование,  активни семейства, медии и институции. Специално за медиите това означава по-високо качество, по-малко шум, повече контекст и анализ, спектър от разнообразни формати – необходими са кратките новини, но се предрича и нов живот за бавната журналистика и дългите форми. 

И въпреки внушенията, че регулацията е цензура, регулацията също може да помогне, като постави изискване  за качеството на новинарските услуги – както прави Европейският акт за свободата на медиите. 

 

Правила и образци за докладване на прозрачност от страна на доставчиците на посреднически услуги съгласно Закона за цифровите услуги (DSA)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 1 юли 2025 г. започва да се прилага регламент, в който се описват правилата и образците за докладване на прозрачност от страна на доставчиците на посреднически услуги съгласно Закона за цифровите услуги (DSA). Правилата са стъпка към хармонизирани и съпоставими доклади за прозрачност.

Въпреки че задължението за посреднически услуги да публикуват годишни доклади за прозрачност относно практиките си за модериране на съдържанието е в сила от 17 февруари 2024 г., регламентът за прилагане хармонизира формата на докладване, съдържанието и сроковете за тези доклади.

Хармонизираните образци са достъпни на няколко езика, заедно с инструкции.

DSA изисква много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи търсачки (VLOSE) да публикуват доклади за прозрачност два пъти годишно. Регламентът за изпълнение определя отчетните периоди – от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември. Докладите ще трябва да бъдат публикувани съответно до края на август и февруари, като първите хармонизирани доклади ще бъдат изготвени до края на февруари 2026 г.

За да се осигури съгласуваност между инструментите за прозрачност на DSA, базата данни за прозрачност на DSA също е актуализирана.

Регламент и образци

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2025 (данни 2024 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания от 2014 г. Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция със съдействието на национални екипи. Докладът за България е изготвен от Орлин Спасов, Николета Даскалова, Нели Огнянова.

Доклад MPM2025 представя картината за 2024 година.

Към общия доклад и индикаторите

Докладът за България – в две от групите индикатори има висок риск, в другите две групи – среден риск. Конкретните индикатори могат да бъдат разгледани тук.

Bulgaria 2025 (9.38 MB)

Съд на ЕС: ЕК предявява иск срещу България заради Регламента относно терористичното съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия реши да предяви иск срещу България (INFR(2022)2113) пред Съда на Европейския съюз поради това, че не изпълнява някои задължения по Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн („Регламента за ТСО“, Регламент (ЕС) 2021/784)

С Регламента, който се прилага от 7 юни 2022 г., се изисква терористичното съдържание в ЕС да бъде премахвано от онлайн платформите в рамките на един час от получаването на заповед за премахване, издадена от органите на държавите членки.

Стратегия за опростяване, безпрепятствено функциониране и укрепване на единния пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Единният пазар е нашият европейски вътрешен пазар. Той представлява мощен катализатор за растеж, благоденствие и солидарност. С БВП от 18 трилиона евро европейският пазар е втората по големина икономика в света, като представлява почти 18 % от световната икономика и осигурява на ЕС мащаб, сила и гъвкавост. Като обединява 30 държави , 450 милиона потребители и 26 милиона дружества , нашият европейски пазар предлага достъп до широка гама от продукти, услуги и възможности за инвестиции. Той осигурява баланс: възможности за предприятията и гражданите, както и защита на работниците и потребителите. Освен това той предлага стабилност и предсказуема инвестиционна и стопанска среда, основана на принципите на правовата държава. Нашият европейски пазар въплъщава ценностите на социалната пазарна икономика, която обединява свобода и благоденствие за всички.

Настоящата стратегия COM(2025) 500 final представя нов подход за по-нататъшно развитие на нашия европейски пазар. Той се състои от следните елементи:

По-малко пречки: съвместни и целенасочени усилия за премахване на най-вредните пречки пред единния пазар — удвояване на усилията за справяне с „ужасните десет“. Твърде много пречки продължават да ограничават единния пазар, което влияе отрицателно върху търговията и инвестициите . Всички те трябва и ще бъдат разгледани. Трябва обаче да останем съсредоточени. Ето защо в настоящата стратегия предлагаме на първо място да се обърне внимание на 10-те най-вредни пречки пред единния пазар.

Повече амбиция: нов подход за стимулиране на европейските пазари на услуги. В търсене на повече амбиция и съгласуваност е необходим нов подход за съживяване на европейските пазари на услуги. Съществува належаща нужда от засилена динамика в рамките на единния пазар на услуги, като се признава неговата ключова роля. При предложения секторен подход ще се постави акцент върху специфични сектори на услугите, които биха могли да донесат най-голямата икономическа добавена стойност и са от значение за двойния преход. Времето да се направи това отдавна е настъпило.

по-сериозен акцент: Върху малките и средните предприятия (МСП), включително иновативните новосъздадени и разрастващи се предприятия. МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация (МДСПК) са сред най-засегнатите от нормативната и административната разпокъсаност на пазара и биха могли да спечелят най-много от един по-интегриран европейски пазар. С настоящата стратегия се въвеждат редица действия, които дават възможност на МСП да се възползват в максимална степен от своя европейски пазар. Тя ще бъде допълнена от специална стратегия за стартиращите и разрастващите се предприятия.

По-ефективна цифровизация: държавите членки и ЕС трябва да работят в синхрон. Цифровизацията може да даде тласък на съвместната администрация и да ускори извършването на стопанска дейност в ЕС. По този начин цифровите инструменти дават възможност за оптимално функциониране на единния пазар и са от решаващо значение за ефективното и ефикасно прилагане на политиките. Това върви ръка за ръка с европейската амбиция за опростяване.

По-голямо опростяване: предприемане на незабавни действия за намаляване на бюрокрацията и опростяване на нещата. Сборният пакет от мерки, придружаващ настоящата стратегия, отговаря на очакванията на предприятията: въвеждане на малки дружества със средна пазарна капитализация, за да може нормативната уредба да бъде съобразена с техните нужди, преминаване от основан на документи единен пазар към единен пазар, основан на данни, и предоставяне на извънредно решение за продукти, които се нуждаят от достъп до пазара. Като цяло следва да се стремим към опростяване, водещо до по-ниски разходи, по-висока производителност и по-добро функциониране на единния пазар, като същевременно запазим амбицията си по отношение на климата и устойчивостта, както и социалните си отговорности. Трябва да разполагаме с прости правила, които улесняват растежа и осъществяването на стопанска дейност в рамките на единния пазар. Принципът „1 in, 27 out“ следва да бъде водещият принцип на нашия единен пазар.

По-ефективно изпълнение и прилагане: доброто функциониране на нашия европейски пазар е съвместна отговорност на ЕС и на държавите членки. То разчита на интелигентното изпълнение и прилагане на договорените политики, което изисква силни институции и зачитане на върховенството на закона. Ефективното прилагане на съгласуваните правила продължава да бъде ключов фактор. То изисква активни действия, за да се предотврати създаването на нови пречки, съвместна работа по тълкуването и прилагането на правилата и корективни правни действия, когато това е необходимо, така че да се осигури стабилна оперативна среда, в която законите се прилагат ефективно и еднакво, като дават конкурентно предимство на ЕС и неговите държави членки. То изисква и решителни действия по правоприлагане, включително по-систематични производства за установяване на нарушение.

По-голяма отговорност: засилване на политическата и националната ангажираност. Нуждаем се от по-голяма отговорност на национално равнище и от сериозна ангажираност от страна на всички участници на всички равнища на управление. Държавите членки се насърчават да предотвратяват въвеждането на нови пречки, наред с друго при транспонирането на правилата на ЕС в националното право, и да отстраняват регулаторните и административните пречки на регионално и на национално равнище. От ключово значение е да се оцени съответствието на проектите за национални мерки с правото на ЕС и да се гарантира прозрачност на тези мерки спрямо други държави членки и заинтересовани страни.

Повече полезни взаимодействия: промяна на парадигмата в разходите на ЕС. Понастоящем е налице слаба пряка връзка между разходите на ЕС (с акцент върху инвестициите) и предприемането от страна на държавите членки на регулаторни реформи за премахване на пречките пред единния пазар или за насърчаване на европейските икономически аргументи и вериги за създаване на стойност. Потенциалът за използване на бюджета на ЕС като трамплин за насърчаване на национални реформи, с които се постига напредък по целите на политиката за единния пазар, е значителен. Чрез него би могло да се насърчи по-интензивното прилагане на достиженията на правото на ЕС в сравнение с наблюдаваното в момента, например чрез подкрепа за инвестициите с цел преодоляване на административните пречки, включително чрез целенасочено подпомагане на предприятията, работните места и компонентите на ЕС.

По-голяма защита: действа като щит срещу нелоялни търговски практики. Размерът на единния пазар, неговият капацитет за справяне със сътресенията и високите му социални, екологични и потребителски стандарти защитават гражданите и предприятията на ЕС в условията на нарастваща международна несигурност. Осигуряването на високо равнище на защита на потребителите е от съществено значение за доброто функциониране на единен пазар и е необходимо, за да се гарантира доверието на потребителите, правната сигурност и еднаквите условия на конкуренция за предприятията. 

Цифрово десетилетие: състояние през 2025: цифров суверенитет и цифрово бъдеще

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дигиталната трансформация на ЕС гарантира, че Европа остава конкурентоспособна, устойчива, намалява прекомерната си зависимост и засилва технологичния си суверенитет, като същевременно засилва стратегическата си автономност. За тази цел Програмата за политиката в областта на цифровото десетилетие (DDPP), приета през 2021 г., е структурирана, стратегическа и правно обвързваща рамка за управление.

Новото съобщение на ЕК COM(2025) 290 final описва състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г., като разглежда съответните развития в цифровата политика и напредъка в цифровата трансформация на ЕС от последния публикуван доклад през 2024 г. То също така полага основите за прегледа на DDPP през 2026 г., с възможни промени в целите, задачите и управлението с оглед на технологичното развитие и развитието на политиките на ЕС. По-подробни анализи, включително препоръки на ниво ЕС, са представени в приложенията и работните документи на службите на Комисията, Евробарометър и проучвания, които заедно съставляват доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г.

Reuters Institute Digital News Report 2025. Рекорд за България, печален.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен поредният доклад за цифровите новини на Института Ройтерс.

Използването на AI за новини е само в отделни случаи, но този дял бързо нараства, установява докладът за цифрови новини, разглеждащ тенденциите в новините за 2025 г.

Докладът, изготвен от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, също така подчертава нарастващия възход на алтернативна медийна екосистема, водена от Youtubers, Tiktokers и подкастъри – съответно и заплахата, която това представлява за традиционните доставчици на новини.

В САЩ социалните медийни платформи изпревариха телевизията като източник на новини за първи път тази година.

Доверието в новините остава стабилно за трета поредна година (40% в световен мащаб), въпреки че е с четири процентни пункта по-нисък, отколкото в разгара на пандемията от Covid-19.

Избягването на новините достига най-високата регистрирана някога от доклада за цифрови новини стойност – 40% за втора поредна година – спрямо 29% през 2017 г. (46% от хората в Обединеното кралство казват, че понякога или често избягват новините, 42% – в САЩ).

Около четири от десет (39%) от “избягващите новини” казват, че новината са негативни, 31% казват, че са изморени от количеството на новините, 30% казват, че има твърде много войни и отразяване на конфликти и 29% – че са преситени с политически новини.

Според CNN данните подкрепят “усещането, че традиционните журналистически медии в САЩ са засенчени от онлайн личности и творци”. Потреблението на телевизионните новини (50%), и информирането от новинарските сайтове / приложения (48%) за първи път е изпреварено от новините в социалните медии (54%) за САЩ. Високата употреба на социалните медии за новини и относителната липса на големи доказани медийни марки в САЩ може да е и причината 73% от анкетираните в САЩ да кажат, че са загрижени за способността си да различат вярно и невярно в новините, в сравнение с 46% от анкетираните в Западна Европа.

Предпочитанията към формата на новините варира – в Норвегия четат, в Азия гледат:

Рекорди в Европа:

  • Най-високи (европейски) нива на доверие: Финландия: 67% от финландците се доверяват на “най-много новини през повечето време”.
  • Най-голяма част, която желае да плати за новини:   42% от норвежките потребители на новини плащат за онлайн новини, най-високата стойност във всички 48 изследвани пазара.
  • Най-високо ниво на избягване на новини: Печалният рекорд принадлежи на България:  63%.  Ройтерс  предполага, че “силно нестабилната политическа среда” на страната допринася за това (и за спадащото доверие в новините).
  • Най-висок процент потребители  на новини от социалните медии: Сърбия:  67% от сърбите използват социалните медии за новини.
  • Най-ниските нива на доверие: Гърция и Унгария –  22%. Това е най-ниското ниво от всички 48 пазара, включени в доклада. За Гърция “доверието е ниско във всички групи, но дори по-ниско сред по-младите и леви респонденти”.

Ключова роля за предизборния успех на крайнодесните партии в България имат популярни личности и личности от социалните медии и влогъри, чиито канали в YouTube или Patreon насърчават антисистемни, националистически или проруски гледни точки. Забележителни примери са бившият атлет Кирил Кирилов и Мартин Карбовски с 233 000 абонати в YouTube. Други създатели на съдържание с радикални възгледи като Станислав Цанов разпространиха свои собствени антисистемни перспективи, независимо дали за пандемията или войната в Украйна, и те представят все по-силна конкуренция пред традиционните медии в повлияването на обществения дискурс, отбелязва NiemanLab.

Лада Прайс е авторка на частта за България. Потреблението на новини през всички среди спада, като подреждането по дял е онлайн новини от какъвто и да е изочник (74%), телевизионни новини (60%), социални мрежи (57%), преса (10%).

Българската национална телевизия и Българското национално радио остават с най-високо доверие, следвани от двата частни телевизионни канала Nova TV News и BTV News.

%d bloggers like this: