Tag Archives: Digital

Съд на ЕС: Достъп до документи и права на интелектуална собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обжалване — Достъп до документи на институциите на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 4, параграф 2 — Изключения — Отказан достъп до документ, чието оповестяване би засегнало търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост — По-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването — Хармонизирани стандарти, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN) — Авторскоправна закрила — Принцип на правовата държава — Принцип на прозрачност — Принцип на добро управление

Стана известно решението на Съда от 5 март 2024 г. по дело C‑588/21 P с предмет жалба, подадена от Public.Resource.Org Inc., установено в Себастопол, Калифорния (Съединени щати) и Right to Know CLG, установено в Дъблин (Ирландия), срещу Комисията и Eвропейския комитет по стандартизация (CEN).

Става въпрос за отказан достъп на граждански организации до документи на институциите на ЕС по съображения за защита на интелектуална собственост. Обсъжда се дали има по-висш интерес, който да доведе до оповестяване на информацията.

Public.Resource.Org Inc. и Right to Know CLG искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 юли 2021 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия (T‑185/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:445), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2019) 639 final на Комисията от 22 януари 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което Европейската комисия отказва да уважи заявлението им за достъп до четири хармонизирани стандарта, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN).

Регламент на ЕС съдържа следната разпоредба относно употребата на никел:

„1.      Забранява се употребата му:

а)      във всички изделия или аксесоари, които се поставят в продупчени уши или в други продупчени части на човешкото тяло, с изключение на случаите когато нивото на отделяне на никел от тези изделия е по-малко от 0,2 [микрограм (μg)]/cm2/седмица (граница на миграция).

б)      в изделия, предназначени да влязат в директен и продължителен контакт с кожата, като:

–        обици,

–        огърлици, гривни и верижки, верижки за глезен, пръстени,

–        капаци за ръчни часовници, каишки за часовници и части за затягане,

–        занитени копчета, катарами, нитове, ципове и метални знаци, които се използват за дрехи,

ако нивото на отделяне на никел от частите на тези изделия, които влизат в директен и продължителен контакт с кожата, е по-голямо от 0,5 μg/cm2/седмица.

в)      в изделията, изброени в буква б), в случаите когато те са с покритие, което не съдържа никел, с изключение на случаите когато то е достатъчно, за да се гарантира, че отделяното количество никел от изделията, влизащи в директен и продължителен контакт с кожата, не надвишава 0,5 μg/cm2/седмица най-малко за период от две години при нормална употреба на изделието.

2.      Забранява се пускането на пазара на изделията, посочени в параграф 1, освен ако те отговарят на условията, посочени в същия параграф.

3.      Стандартите, приети от [CEN] се използват като методи за изпитване за демонстриране на съответствие на изделията с параграфи 1 и 2“.

При това положение се отказва достъп до стандартите по точка 3! Първо ЕК, после Общият съд – защото липсвал по-висш обществен интерес по смисъла на този член 4, параграф 2 Регламент 1049/2001, налагащ свободен достъп до законодателството.

Жалбоподателите: Тези стандарти са част от правото на Съюза. По силата на принципа на правовата държава, налагащ свободен достъп до правото на Съюза, е налице по-висш обществен интерес, обосноваващ достъпа до документи на институциите на ЕС за всички физически или юридически лица, които пребивават или имат седалище в държава членка.

Съдът:

Съдът вече е постановил, че хармонизиран стандарт, който е приет въз основа на дадена директива и данните за който са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, е част от правото на Съюза поради правните си последици (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction, C‑613/14, EU:C:2016:821, EU:C:2016:821, т. 40).

Член 2 ДЕС предвижда, че Съюзът се основава на принципа на правовата държава, който изисква свободен достъп до правото на Съюза за всички физически или юридически лица от Съюза, както и възможност за правните субекти да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения (решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 41 и цитираната съдебна практика). Този свободен достъп трябва по-специално да позволява на защитаваните с даден закон лица да проверяват в допустимите съгласно правото граници дали адресатите на правилата, предвидени в този закон, действително се съобразяват с тях.

При това положение следва да се констатира, че по-висш обществен интерес (по смисъла на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001) диктува оповестяването на исканите хармонизирани стандарти.

От 17 февруари 2024 г. DSA се прилага в неговата цялост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 17 февруари 2024 регламентът за цифровите услуги (DSA), който цели да направи онлайн средата по-безопасна, по-справедлива и по-прозрачна, започва да се прилага за всички онлайн платформи с потребители в ЕС, с изключение на малки и микропредприятия, в които работят по-малко от 50 души и с годишен оборот под 10 милиона евро.

  • Противодействие на незаконното съдържание, стоки и услуги;
  • Защита на децата, включително пълна забрана за реклами въз основа на профилиране на деца;
  • Информиране на потребителите за рекламите, които виждат, като например защо рекламите им се показват и кой е платил за рекламата;
  • Забрана за насочване на реклами въз основа на чувствителни данни;
  • Информиране на потребители, засегнати от решение за модериране на съдържание , напр. премахване на съдържание, спиране на акаунт;
  • Механизъм за оспорване на решенията за модериране на съдържание;
  • Прозрачност на процедурите за модериране на съдържание;
  • Прозрачност на правилата, по които се извършва препоръчване на съдържание;
  • Точка за контакт за държавите и за потребителите.

От края на август 2023 г. DSA вече се прилага към 19-те много големи онлайн платформи (VLOP) и търсачки (VLOSE), определени през април 2023 г. (с повече от 45 милиона потребители месечно). Три други платформи, определени като VLOP през декември 2023 г. (Pornhub, Stripchat, XVideos), трябва да изпълнят съответните задължения за VLOP по DSA до края на април. Те обаче ще трябва да спазват общите задължения за DSA от 17 февруари.

Платформите, които не са определени като VLOP или VLOSE, ще бъдат наблюдавани на ниво държава членка от независим регулатор, действащ като национален координатор за цифрови услуги (DSC). DSC ще контролират и прилагат DSA за платформите, установени на тяхна територия.

Координаторите се обединяват в Европейски съвет за цифрови услуги, който ще заседава за първи път на 19 февруари 2024 г., разбираме от сайта на ЕК.

През март ЕК възнамерява да приеме Насоки във връзка с мерките за намаляване на риска за изборните процеси.

Решение на EK за създаване на Европейската служба по изкуствен интелект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията внесе предложение за регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза с цел насърчаване на разработването, използването и навлизането на вътрешния пазар на изкуствен интелект, който същевременно осигурява високо равнище на защита на обществените интереси, като здравето и безопасността и защитата на основните права, признати и защитени от законодателството на Съюза. В този контекст следва да бъдат положени основите на единна система за управление на изкуствения интелект в Съюза, като се създаде структура, която да упражнява надзор върху развитието на моделите на изкуствен интелект.

Създава се Европейска служба по изкуствен интелект.

Службата е част от административната структура на генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“.

Решение от 24 януари 2024

ЕС: Проект на насоки за VLOP/VLOSE за защита на демократичния изборен процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е съобщение за консултация с едномесечен срок – от 8 февруари до 7 март 2024 – за Насоки съгласно член 35 DSA, които  да представят на много големите онлайн платформи и търсачки най-добри практики и възможни мерки за смекчаване на системните рискове на техните платформи, които могат да застрашат демократичните изборни процеси. Към съобщението е приложен и проект за Насоки/DSA Election Guidelines.

Съгласно член 35 DSA Комисията заедно с координаторите на цифровите услуги на държавите може да издаде Насоки във връзка със специфични рискове,  да представи най-добрите практики и да препоръча възможни мерки за смекчаване на рисковете, в случая – в навечерието на изборите за ЕП.

AI и право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдебната система, подобно на правната система като цяло, се счита за една от най-големите „индустрии за обработка на текст“. Езикът, документите и текстовете са суровината в правната сфера. 

Правната система претърпява голяма трансформация благодарение на възприемането на технологиите. AI също може да допринесе за организирането, търсенето и обобщаването на правни текстове.

В ЕС цифровизацията се въвежда за всички граждански, административни, трудови и наказателни производства. Когато текстовете са в електронен вид, данните могат да се използват по нови начини. AI, със способността си да разбира естествения език, позволява на основната работа на съдебната система напълно да преосмисли производствените процеси на анализиране, създаване и архивиране на текстове.

В някои провинции на Германия се препоръчва използването на AI с разбиране на естествен език (NLU) и други възможности, за да помогне за по-бързо решаване на делата. Съдиите са освободени от много повтарящи се задачи и могат да се съсредоточат върху сложните въпроси, а съдилищата съобщават, че предвиждат времето за обработка на делата да бъде намалено с над 50%.

В същото време има широк консенсус относно ограниченията за използването на AI в съдебната система. Например когато адвокати използват генеративен AI, това не трябва да води до разкриване на поверителна  клиентска информация. За да се демонстрира, че генеративният AI се използва по отговорен начин, е необходимо да се предложи възможност за проследяване на стъпките, които системата предприема при категоризиране, обобщаване и сравняване на документи.

Източник: Блог на IBM

DMA и потребителският избор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С iOS 17.4 Apple прави съществени промени, за да се съобрази с новите разпоредби на Регламента за цифровите пазари _(DMA) в ЕС. Сред тях е важна продуктова промяна: за първи път Apple ще позволи алтернативни браузъри да работят на iOS – изключително за потребителите в ЕС, пише The Verge.

Всъщност още от началото на App Store Apple разреши различни браузъри, но  много техни функции и разширения не работят. Това се променя с iOS 17.4 –  защото се изисква от новия Регламент за цифровите пазари (DMA) на ЕС, според който потребителите трябва да имат право да деинсталират предварително инсталирани приложения – включително уеб браузъри – които досега „ги насочват към продуктите и услугите на съответната компания“.

В ЕС е вероятно да видим тези преработени браузъри в App Store с iOS 17.4  през март 2024.  

UK: Да се защитят творците, чието творчество се използва от AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Да се защитават създателите на съдържание, чиято работа е взета без разрешение от технологични компании за изграждане на продукти с изкуствен интелект, които генерират „огромни финансови приходи“, се казва в доклад на парламентарна комисия в Обединеното кралство.

Правната рамка в Обединеното кралство не успява да наложи основните принципи на авторското право към изкуствения интелект, казва комисията по комуникации и цифрови технологии. 

Създателите на съдържание твърдят, че техният продукт се използва незаконно за обучение на големи езикови модели (LLM). Комисията препоръчва правителството да реши дали законът за авторското право предоставя достатъчна защита на притежателите на авторски права. Ако смята, че има правна несигурност по въпроса, трябва да предвиди актуализиране на законодателството.

Докладът

Демонстрация на робот в парламента:

КЗК обявява приоритетите на дейността си за 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 79/25.01.2024 г. Комисия за защита на конкуренцията прие годишни приоритети при образуване на производства по антитръст, нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики.

Между приоритетните сектори е секторът на цифровата икономика, за който се казва следното:

  1. Цифрова икономика и електронна търговия
    Цифровите услуги като цяло и онлайн платформите в частност играят все по-
    важна роля в икономиката, и по-специално на вътрешния пазар, като предоставят на
    предприятията възможност да достигат до ползвателите в целия Съюз, улесняват
    трансграничната търговия и откриват изцяло нови бизнес възможности за голям брой
    предприятия, в полза на потребителите. Целта на Регламента за цифровите пазари, който
    започна да се прилага от 2 май 2023 г., е да допринесе за правилното функциониране на
    вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и
    справедливостта на пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и
    крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от
    контролиращи достъпа предприятия.
    Вследствие на новата законодателна рамка на Съюза и предвид непрекъснатото
    развитие на цифровите пазари, през 2024 г. се очакват множество промени на пазарите
    на цифрови посреднически, съобщителни, рекламни и други услуги. През тази година
    изтичат повечето срокове, в които компаниите ще трябва да приведат своята дейност и
    продукти в съответствие с Регламента за цифровите услуги и Регламента за цифровите
    пазари. С оглед на това за КЗК е важно да наблюдава развитието на сектора, както и да
    бъде част от тази реформа.
    Успоредно с Регламента за цифровите пазари, разпоредбите на чл. 101 и чл. 102
    от ДФЕС запазват своето приложение по отношение на поведението на контролиращите
    достъпа предприятия, които оказват значително въздействие върху вътрешния пазар. Ето защо наблюдението на този сектор ще даде възможност за насърчаване на ефективна конкуренция, както и за предотвратяване или санкциониране на нови форми на забранени споразумения или злоупотреби с господстващо положение, за да се гарантира, че всички предприятия, работещи в него, имат по-добри шансове да се конкурират.
    Примери за такова поведение са използването на лични данни и алгоритми за улесняване на антитръстовите нарушения. Освен това през настоящата година се очаква „отварянето“ на определени пазари и услуги за нови участници и нови услуги да спомогне за още повече иновации и по-големи ползи за потребителите в една далеч по-динамична и конкурентна цифрова среда, но също така и възможност за наблюдение на нови и не толкова добре познати форми на антиконкурентно поведение, които целят да отстранят конкуренти от пазара.

Юнайтед Груп България/Булсатком: очакваното решение на КЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията съобщава, че с Решение № 1356/21.12.2023 г. започва задълбочено проучване относно намерението на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД и неговите дъщерни дружества.

Въз основа на представената в рамките на ускореното проучване информация и доказателства по преписка КЗК/1090/2023 г., Комисията установява, че сделката води до хоризонтално припокриване на пазарите на дребно на разпространение на ТВ програми и на предоставяне на фиксиран достъп до интернет. Предвид обстоятелството, че придобиващата контрол група, чрез „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, продава на едро права за разпространение на телевизионни програми, който се явява горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ програми на дребно, сделката поражда и вертикални ефекти.

КЗК счита за необходимо да бъде извършено задълбочено проучване, което ще й позволи да направи своите крайни заключения относно ефекта на сделката върху конкуренцията на засегнатите съответни пазари. Пълният текст на решението е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК на интернет адрес: https://reg.cpc.bg.

На 31 януари 2024 Медиапул съобщава, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се очаква да обяви поредно спорно решение, което ще пренареди сериозно телекомуникационният сектор в България: Както научи Mediapool, комисията възнамерява да одобри сделката на собственика на “Виваком” United Group по придобиване на едноличен контрол върху дружеството на бизнесмена Спас Русев “Вива Корпорейт България”, притежаващо най-големия сателитен оператор у нас “Булсатком”.

Същото твърдение в Капитал: КЗК не вижда проблем “Виваком” да купи “Булсатком”

Съобщението предизвика реакции, включително от политически фигури.

КЗК и Юнайтед окачествиха това като недопустим натиск и намеса. КЗК изтъква в защита и 44- годишния юридически стаж на председателката.

Решението, за което Медиапул пише, все още не е оповестено на сайта на КЗК.

AI, Deep Fakes и политическата реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2024 в много страни се провеждат избори. Поради това политическите кампании са във фокуса на вниманието на законодателите с цел да се предпазят избирателите от манипулации и дезинформация.

В САЩ през декември 2022 г. Федералната избирателна комисия (FEC) e приела правила, отнасящи се до онлайн политическите реклами и тяхната прозрачност. Няколко щата са приели собствени закони на щатско ниво. Тези закони налагат задължения както на онлайн платформата, на която се показват политическите реклами, така и на рекламодателя. Тези закони включват различни изисквания за архивиране и разкриване на реклами. 
Една област, в която щатите изглежда изпреварват федералния закон, е регулирането на използването на AI или deep fakes в политическата реклама.  

Минесота

HF 1370 криминализира използването на deep fakes за влияние върху изборите или засягане на името на политически кандидат. Законът дефинира deep fakes като всеки видеозапис, филмов филм, звукозапис, електронно изображение или снимка или всяко технологично представяне на реч или поведение, което изглежда толкова реалистично, че разумен човек би повярвал, че изобразява реч или поведение на определено лице, когато речта или поведението са създадени с помощта на технически средства.

Законът криминализира и разпространението или сключването на договор или споразумение за разпространение на реклама, която включва deep fakes– което означава, че онлайн платформите, които приемат онлайн политическа реклама, която включва deep fakes, също могат да бъдат в нарушение на закона. Нарушенията водят до глоби от $1000 до $5000 или до пет години затвор в зависимост от естеството на нарушението.

Тексас

Приет през 2019 г., раздел 255.004 от Изборния кодекс на Тексас определя като престъпление създаването на deep fakes и публикуването или разпространението на видеоклип в рамките на 30 дни след изборите, когато намерението на deep fakes е да засегне неблагоприятно кандидат или да повлияе върху резултата от изборите. Нарушенията се наказват с до една година затвор или глоби до 4000 долара.

Вашингтон

Вашингтон наскоро прие SB 5152 за политическа реклама, който влезе в сила през юли. Законът на Вашингтон се фокусира върху „синтетични медии“, които се дефинират като аудио или видеозапис на външния вид, речта или поведението на дадено лице, които са били умишлено манипулирани с използването на генеративни състезателни мрежови техники или друга цифрова технология по начин, който създава реалистична но фалшиво изображение, аудио или видео. „Синтетичната медия“ трябва да изглежда като изобразяваща реално лице, действие или реч и да произвежда фундаментално различно разбиране от това, което един разумен човек би имал, като види непроменената или оригинална версия на изображението или записване. Интересното е, че законът не забранява директно използването на синтетични медии в политическа реклама, но изисква разкриване, в което се посочва: „Това (изображение/видео/аудио) е манипулирано.“ Спонсорът на предизборната комуникация носи отговорност, но законът изрично посочва, че и платформата може да носи отговорност в определени случаи и е длъжна да премахва съответната реклама.

Илинойс (SB 1742), Масачузетс (H 72) и Ню Джърси (SB 5510) също имат проекти за deep fakes и намеса в изборите. Мичиган има няколко свързани с AI изборни законопроекта.

Щатите или имат законодателство, което директно забранява използването на deep fakes и AI в политическата реклама (особено близо до избори), или, както в Калифорния и Вашингтон, щатите са по-либерални по отношение на използването на AI в политическа реклама, но изискват разкриване, че съдържанието е променено.

Същевременно не всички употреби на AI в политическите реклами са непременно вредни за кандидатите или изборите. Например изкуственият интелект може потенциално да се използва за превод на политически реклами на редица езици, правейки материала по-достъпен за избирателите.

По обзор на Loeb & Loeb LLP

В ЕС в края на 2023 е постигнато политическо споразумение по проекта за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (проектът на ЕК – тук).