Дигиталната трансформация на ЕС гарантира, че Европа остава конкурентоспособна, устойчива, намалява прекомерната си зависимост и засилва технологичния си суверенитет, като същевременно засилва стратегическата си автономност. За тази цел Програмата за политиката в областта на цифровото десетилетие (DDPP), приета през 2021 г., е структурирана, стратегическа и правно обвързваща рамка за управление.
Новото съобщение на ЕК COM(2025) 290 final описва състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г., като разглежда съответните развития в цифровата политика и напредъка в цифровата трансформация на ЕС от последния публикуван доклад през 2024 г. То също така полага основите за прегледа на DDPP през 2026 г., с възможни промени в целите, задачите и управлението с оглед на технологичното развитие и развитието на политиките на ЕС. По-подробни анализи, включително препоръки на ниво ЕС, са представени в приложенията и работните документи на службите на Комисията, Евробарометър и проучвания, които заедно съставляват доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г.
Стана известен поредният доклад за цифровите новини на Института Ройтерс.
Използването на AI за новини е само в отделни случаи, но този дял бързо нараства, установява докладът за цифрови новини, разглеждащ тенденциите в новините за 2025 г.
Докладът, изготвен от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, също така подчертава нарастващия възход на алтернативна медийна екосистема, водена от Youtubers, Tiktokers и подкастъри – съответно и заплахата, която това представлява за традиционните доставчици на новини.
В САЩ социалните медийни платформи изпревариха телевизията като източник на новини за първи път тази година.
Доверието в новините остава стабилно за трета поредна година (40% в световен мащаб), въпреки че е с четири процентни пункта по-нисък, отколкото в разгара на пандемията от Covid-19.
Избягването на новините достига най-високата регистрирана някога от доклада за цифрови новини стойност – 40% за втора поредна година – спрямо 29% през 2017 г. (46% от хората в Обединеното кралство казват, че понякога или често избягват новините, 42% – в САЩ).
Около четири от десет (39%) от “избягващите новини” казват, че новината са негативни, 31% казват, че са изморени от количеството на новините, 30% казват, че има твърде много войни и отразяване на конфликти и 29% – че са преситени с политически новини.
Според CNN данните подкрепят “усещането, че традиционните журналистически медии в САЩ са засенчени от онлайн личности и творци”. Потреблението на телевизионните новини (50%), и информирането от новинарските сайтове / приложения (48%) за първи път е изпреварено от новините в социалните медии (54%) за САЩ. Високата употреба на социалните медии за новини и относителната липса на големи доказани медийни марки в САЩ може да е и причината 73% от анкетираните в САЩ да кажат, че са загрижени за способността си да различат вярно и невярно в новините, в сравнение с 46% от анкетираните в Западна Европа.
Предпочитанията към формата на новините варира – в Норвегия четат, в Азия гледат:
Рекорди в Европа:
Най-високи (европейски) нива на доверие: Финландия: 67% от финландците се доверяват на “най-много новини през повечето време”.
Най-голяма част, която желае да плати за новини: 42% от норвежките потребители на новини плащат за онлайн новини, най-високата стойност във всички 48 изследвани пазара.
Най-високо ниво на избягване на новини: Печалният рекорд принадлежи на България: 63%. Ройтерс предполага, че “силно нестабилната политическа среда” на страната допринася за това (и за спадащото доверие в новините).
Най-висок процент потребители на новини от социалните медии: Сърбия: 67% от сърбите използват социалните медии за новини.
Най-ниските нива на доверие: Гърция и Унгария – 22%. Това е най-ниското ниво от всички 48 пазара, включени в доклада. За Гърция “доверието е ниско във всички групи, но дори по-ниско сред по-младите и леви респонденти”.
Ключова роля за предизборния успех на крайнодесните партии в България имат популярни личности и личности от социалните медии и влогъри, чиито канали в YouTube или Patreon насърчават антисистемни, националистически или проруски гледни точки. Забележителни примери са бившият атлет Кирил Кирилов и Мартин Карбовски с 233 000 абонати в YouTube. Други създатели на съдържание с радикални възгледи като Станислав Цанов разпространиха свои собствени антисистемни перспективи, независимо дали за пандемията или войната в Украйна, и те представят все по-силна конкуренция пред традиционните медии в повлияването на обществения дискурс, отбелязва NiemanLab.
Лада Прайс е авторка на частта за България. Потреблението на новини през всички среди спада, като подреждането по дял е онлайн новини от какъвто и да е изочник (74%), телевизионни новини (60%), социални мрежи (57%), преса (10%).
Българската национална телевизия и Българското национално радио остават с най-високо доверие, следвани от двата частни телевизионни канала Nova TV News и BTV News.
Темата е важна, медии обръщат внимание на стъпки в ЕС към цифров суверенитет от Big Tech.
Ние сме потопени в американските технологии, казва пред CJR датски журналист. Ако не можем да се доверим на американските доставчици, това е огромен проблем, ще бъде много трудно и скъпо да го решим. Тръмп може един ден да се събуди и да реши да принуди Big Tech да дръпне шалтера на облачните услуги към Европа. Това е хипотетичен риск – и, според някои, малък. Но ако се материализира, последствията могат да бъдат „катастрофа с библейски измерения“, според експерт по сигурността.
Нидерландският парламент е приел осем мерки за намаляване на зависимостта от американските технологични компании и за приемане на европейски алтернативи.
В публикация в блога си, публикувана през април, Microsoft обявява намерение да разшири европейския си капацитет за центрове за данни с 40% през следващите две години и да даде на европейците по-голям контрол върху техните данни (макар че някои твърдят, че физическото местоположение няма значение за контрола от САЩ). Microsoft заявява още, че ще се противопостави на всяка заповед на американското правителство за спиране на облачните услуги за Европа.
В Шлезвиг-Холщайн, Германия, шейсет хиляди служители от публичния сектор са били инструктирани да деинсталират Microsoft Office и да преминат към LibreOffice, офис пакет с отворен код.
Ако се започне работа за постигане на цифров суверенитет, ще се наложи промяна на цифровите навици на хиляди служители, които в момента разчитат на инструменти като Gmail и Microsoft Office, за въвеждане на алтернативи, които при това не са съпоставими винаги с тях по качество, пише CJR.
ЕС е решен да повиши технологичната си конкурентоспособност и иновационния капацитет на Съюза. С цифровата стратегия, представена на 5 юни 2025 г., ЕС представя своя план за засилване на лидерството си в глобалните цифрови въпроси, като същевременно укрепва своите цифрови партньорства.
В съвместното съобщение се определят следните цели на тази стратегия:
Технологична конкурентоспособност на ЕС чрез икономическо и бизнес сътрудничество;
Високо ниво на сигурност за ЕС и неговите партньори;
Цифрово управление и цифрови стандарти.
Що се отнася до сътрудничеството с партньорските държави, фокусът ще бъде върху приоритетни области, като сигурна свързаност, нововъзникващи технологии (Изкуствен интелект, 5G/G6, полупроводници, квантови технологии), киберсигурност, цифрова обществена инфраструктура и онлайн платформи (включително защитата на децата онлайн, свободата на словото и зачитането на неприкосновеността на личния живот).
Директивата за аудиовизуални медийни услуги изисква държавата да вземе мерки за медийната грамотност на хората. Според чл.33а министърът на културата инициира и ръководи дейността по изготвяне на национална политика за медийна грамотност, а регулаторът му помага и следи за изпълнението.
Чуждите стратегии и мерки не могат да се заимстват, защото се прилагат по отношение на други хора с друго възпитание, образование и култура. И работата на чуждите регулатори не помага за нашата медийна грамотност, но не пречи да се види тригодишната стратегия на Обединеното кралство за медийна грамотност, по техния закон изготвена от регулатора.
Определят медийната грамотност като способността да се използват, разбират и създават медии и комуникация в различни формати и чрез различни услуги.
Днес във Вашингтон се провежда финално изслушване в съда по въпроса какви корективни мерки да бъдат разпоредени за възстановяване на конкуренцията в онлайн търсенето.
През 2024 американски съд реши, че Google e монополист в търсенето. Решението беше окачествено като най-значимата победа до момента за американските регулатори, които се опитват да овладеят силата на технологичните гиганти в ерата на интернет. Съдия Амит П. Мехта от Окръжният съд за окръг Колумбия заяви в решение от 277 страници, че Google е монополист и действа като такъв, за да запази монопола си.
Google незаконно циментира господството си, отчасти, като плаща на други компании, като Apple и Samsung, милиарди долари годишно, за да може Google автоматично да обработва заявки за търсене на техните смартфони и уеб браузъри.
Google, се казва в решението, събира девет пъти повече данни за потребителското търсене всеки ден, отколкото всичките си конкуренти, взети заедно. Колкото повече данни се подават, толкото по-точни и подходящи за човека, който търси информация, стават резултатите от търсенето. Господстващата позиция води до постоянно подобряване на търсенето на Google и действа като бариера за конкуренцията.
Остава да бъде решено какви да са стъпките за преодоляване на доминацията на технологичния гигант – и на първо място е идеята да се принуди Google да споделя резултатите от търсенето и рекламните си данни с конкурентите си. Не е проста работа, защото води до ред проблеми, например свързани с поверителността на данните.
Министерството на правосъдието и групата щати, които заведоха делото, препоръчват да се забранят антиконкурентни сделки с компании, на които Google плаща, за да го направят автоматична търсачка, а също да се принуди компанията да продаде водещия си на пазара браузър Chrome.
A.I. е големият неизвестен в търсенето. Чатботове като ChatGPT на OpenAI и Клод на Anthtropic, търсачката на A.I. Perplexity, а други са потенциални разрушители на Google. Самият Google инвестира сериозно в засилено търсене на изкуствен интелект, което г-н Пичай наскоро определи като “тотално преосмисляне на търсенето”.
Очакваното решение на съдия Мехта ще създаде прецедент за серия от антитръстови дела в САЩ, които вече са в процес на подготовка срещу компании, между които Amazon, Apple и Meta, казва Ню Йорк Таймс.
Първата поправка на Конституцията на САЩ е нормативна основа на законодателството на САЩ относно свободата на изразяване. Първата поправка гарантира правото да се изразяват и обменят идеи, мнения и информация. Конгресът не може да приема закони, които ограничават свободата на изразяване: всяко законодателство, предвиждащо ограничения на свободата на изразяване трябва да бъде стриктно очертано, насочено единствено към защитата на допустим интерес и да не позволява разширително прилагане.
Права по Първата поправка имат не само физическите лица. Само да припомним драматичното решение Citizens United v. Federal Election Commission на ВС на САЩ от 2010, допускащо вече неограничени разходи в предизборните кампании чрез отмяна на ограниченията за директна корпоративна намеса в политиката, въведени още през 1907 г. – това решение ползва като аргумент правото на корпорациите на свободно изразяване.
С развитието на технологиите възникват нови и нови въпроси за пределите на защита на свободата на изразяване. В този контекст е интересно ще се признае ли свобода на изразяване на продукти, свързани с изкуствен интелект, в частност разпростира ли се защитата на Първата поправка върху словото на чатботовете и носи ли отговорност производителят на такива приложения.
Фактите: Дете във Флорида се самоубива след диалог с чатбот, който – смята се – го е насърчил.
Character Technologies твърди, че Първата поправка защитава компанията от подобни съдебни дела и цитира решения на съдилищата, засягащи песента на Ози Озбърн Suicide Solution (вж. напр. McCollum v. CBS, Inc.(Cal. App. 1988) и игри като Dungeons and Dragons, които също са довели до самоубийства, но съдилищата са приели, че това е защитено слово. Според компанията става дума за защитено слово и ограничаването му може да има “смразяващ ефект” върху иновациите в индустрията.
Google от своя страна казва, че “Google и Character AI са напълно отделни компании и Google не е създал, проектирал или управлявал приложението Character AI или която и да е съставна част от него”.
Съдът в Орландо, Флорида, не приема аргумента, че твърденията на чатбота са защитено слово, преди всичко защото според съда LLM не са слово. Тази позиция на съда е посрещната критично от експертите в специализираните издания, но все пак с предпазливост, понеже всички тези неща са наистина нови.
Решението предвижда и Google да сподели отговорността за развитието на чатбота, защото бивши служители на Google са участвали в създаването на Character.AI и Google има информация предварително за рисковете, свързани с такава технология.
Това е по-успешно за семейството дело от делото, заведено във федерален съд в Тексас, където подобен иск, подаден от името на двама непълнолетни, е насочен към частен арбитраж, защото условията за ползване на Character предвиждали това.
Президентът Доналд Тръмп подписва Take It Down Act. Законът се очаква да засили защитата на жертвите на порнографско съдържание за отмъщение и неконсенсусни (без съгласие) генерирани от изкуствен интелект сексуални изображения, да увеличи отговорността на технологичните платформи, където съдържанието се споделя, и да предостави на правоприлагащите органи яснота как да преследват такава дейност.
Освен че прави незаконно споделянето онлайн на неконсенсусно изображение – реално или компютърно генерирано – законът също така изисква технологичните платформи да премахват такива изображения в рамките на 48 часа, след като бъдат уведомени за тях.
Федералното законодателство забранява създаването или споделянето на реалистични, генерирани от изкуствен интелект изображения на деца. Но законите, защитаващи възрастните, варират според щата и не обхващат цялата страна.
Take It Down Act е един от първите федерални закони, насочени към справяне с потенциалните вреди от генерираното от AI съдържание. Законът е приет с двупартийна подкрепа.
Големи технологични платформи, включително Google, Meta и Snapchat, вече имат формуляри, в които потребителите могат да поискат премахването на подобни изображения. Организации с нестопанска цел като StopNCII.org и Take It Down също улесняват премахването на такива изображения.
Има и критични гласове – правозащитни групи се опасяват, че законопроектът е твърде широк и може да доведе до цензура на законни изображения. Услугите ще разчитат на автоматизирани филтри, които често маркират законно съдържание. В краткия срок за решаване онлайн компаниите, особено по-малките, които нямат ресурси, за да преценяват съдържание, “вероятно ще изберат да избегнат тежкия правен риск, като просто изтрият съдържанието, вместо дори да се опитат да го проверят”.
Правилата на ЕС, уреждащи медийния сектор, трябва да отразяват бързо променящия се пейзаж за аудиовизуалните медии, включително възхода на инфлуенсърите, разпространението на дезинформация и нарастващото използване на изкуствен интелект. Това е посланието на Съвета в одобрените днес заключения, преди предстоящия преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) през 2026 г.
По-специално Съветът подчертава, че:
обхватът на AVMSD следва да бъде достатъчно широк, ясен и адаптивен, за да обхване всички релевантни видове аудиовизуално медийно съдържание, включително тези, произведени от инфлуенсъри или създатели на професионално съдържание;
правилата следва да гарантират високо ниво на защита на децата и младите хора, като се има предвид международният характер на най-широко използваните услуги по заявка;
разпоредбите, уреждащи платформите за споделяне на видеоклипове, като например YouTube и Tiktok, следва да бъдат достатъчно стабилни, за да защитят широката общественост от вреди и други обществени рискове;.
използването на надеждни, плуралистични медии трябва да се насърчава и укрепва за борба с дезинформацията и чуждестранните манипулации или намеса;
широкият достъп до събития от културно значение, като например големи спортни събития, следва да бъде защитен.
