В контекста на серията от придобивания в САЩ, които задълбочават концентрацията на властта върху медийния и развлекателния сектор, в Европейския съюз се полагат усилия за предотврятяване и ограничаване на рискованите консолидации. Роберта Карлини от Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите (CMPF) към EUI информира, че през декември 2025 г. гръцкият медиен магнат Теодорис Кириаку и компанията на Antenna обявяват придобиване на италианския издател GEDI – групата, която стои зад La Repubblica, втория по големина италиански вестник, La Stampa, а също популярните радиостанции Radio Deejay, Radio Capital и M2o.

Antenna е известна и у нас, бащата на Тео – Минос Кириаку – в началото на века придоби българската Нова телевизия. Няколко години по-късно скандинавската медийна групировка Modern Times Grup (MTG) купи Нова телевизия, кабелния канал Нова+ и 80% от списание Ева за 620 млн. евро.

Защо обявената в Италия сделка е интересна и за нас: поради прилагането на новото правно средство, с което могат да бъдат предотвратявани медийни сделки, ограничаващи във висока степен медийния плурализъм – т.нар. „тест за медиен плурализъм“ съгласно Европейския закон за свобода на медиите (EMFA).

Член 22 от Европейския акт за свободата на медиите (EMFA) изисква специфична оценка на концентрациите на медийния пазар, когато сделката може значително да повлияе на плурализма и редакционната независимост. Този тест допълва конкурентното право и трябва да се извършва от национален независим орган, потенциално с принос от новия Европейски съвет за медийни услуги. Ако бъде финализирана в началото на 2026 г., сделката за GEDI-Антена очевидно ще попадне в нейния обхват. Член 22 не създава преки задължения за медийните дружества, но изисква от държавите-членки на ЕС да установят национални правила за провеждане на тези оценки.

Карлини пише, че Италия вече има механизъм: регулаторът AGCOM, може да оцени медийните сливания за тяхното въздействие върху плурализма. Съществуващото законодателство на Италия обаче не отразява напълно критериите на EMFA и не изисква изрично от регулаторите да обмислят въздействието върху редакционната независимост — основен акцент на член 22. По този начин случаят GEDI-Antenna ще тества съответствието на Италия с новия европейски регламент. Придобиването може сериозно да повлияе на редакционната независимост, ако новият собственик промени политическата позиция на тези влиятелни издания.

Цялото внимание сега е насочено към регулатора AGCOM – ще приложи ли регламента или “обратно, ако не се приложи член 22 към сливането, това би представлявало нарушение на правото на ЕС” и Италия ще се наложи да реформира своето законодателство.

Вече е имало подобен случай в Нидерландия : по време на придобиването на RTL Nederland от DPG Media, Нидерландският орган за защита на конкуренцията е поискал становище от националния медии регулатор и е определил строги условия за опазване на плурализма и редакционната независимост, в съответствие с чл. 22 на регламента.

Как е у нас: Законът за радиото и телевизията също още не е предвидил тест за медиен плурализъм. При подобна сделка националният регулатор ще бъде изправен пред същата дилема – дали и как да приложи регламента.

Един акт на Съвета отпреди няколко месеца, важен за идващата дейност в областта на медийното законодателство през 2026 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

ОТЧИТА, ЧЕ:

1. Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) е основният правен акт за регулиране на аудио-визуалния медиен пазар на ЕС. След изменението на директивата през 2018 г. в нейния обхват бяха включени и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове и беше създадена Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA) — висококвалифициран орган, съставен от представители на националните регулаторни органи.
2. В Европейския акт за свободата на медиите (ЕАСМ) се акцентира допълнително върху уникалната роля на медийните услуги. С него се създава Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ), който заменя ERGA и е неин правоприемник и има за задача да насърчава последователното и ефективно прилагане на ДАВМУ и ЕАСМ. Освен това в ЕАСМ се припомня факта, че защитата на свободата на медиите и медийният плурализъм са два от основните стълбове на демокрацията.
3. Правната яснота, както и опростените и съгласувани правила са важни за всички доставчици на аудио-визуални медийни услуги и доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове. Връзката между ДАВМУ и други съответни правни актове на ЕС, по-специално Акта за цифровите услуги и Директивата за електронната търговия , следва да бъде ясна. Въпреки че в Акта за цифровите услуги и Директивата за електронната търговия са установени хоризонтални правила за дейностите на доставчиците на посреднически услуги онлайн, ДАВМУ определя секторни правила за конкретни видове съдържание и следва да остане основната правна рамка за регулиране на аудио-визуалния сектор, за да се защити и насърчи по-нататъшното развитие на разнообразен, справедлив, безопасен, надежден и конкурентен аудио-визуален медиен пазар на ЕС, както и на независимо, надеждно и разнообразно в културно отношение европейско аудио-визуално съдържание.
4. Аудио-визуалният медиен пазар, потребителските навици и цялостната правна рамка на ЕС непрекъснато се развиват. Съгласно член 33 от ДАВМУ Европейската комисия трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета последваща оценка на въздействието на директивата и нейната добавена стойност, придружена, когато е целесъобразно, от предложения за прегледа ѝ.
5. С настоящите заключения Съветът възнамерява да насочи вниманието на Комисията едновременно към:

а)цялостното значение на ДАВМУ и нейната способност, в качеството ѝ на директива за вътрешния пазар, да осигури баланс между запазването на принципа на субсидиарност и зачитането на компетентността на държавите членки да разработват културни политики в съответствие с Договорите и други правни актове на Съюза, от една страна, и осъществяването на останалите цели на ЕС, включително правилното функциониране на вътрешния пазар, чрез, наред с другото, принципа на държавата на произход, от друга страна;

б)някои области, които съвкупно се считат за важни и които, наред с другото, следва да бъдат анализирани задълбочено от Комисията в рамките на процедурата за оценка.

Остават и някои теми, повдигнати от държавите членки, така че настоящите заключения не следва да се разглеждат като установяващи изчерпателен списък на областите, за които Съветът счита, че се нуждаят от оценка. Целта на Съвета е да започне основано на факти обсъждане на някои аспекти на аудио-визуалната медийна рамка, без да се ограничава това обсъждане или да се предопределят евентуалните бъдещи преговори по ДАВМУ.

ОБХВАТ НА ДИРЕКТИВАТА

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ:

6. От първостепенно значение е обхватът на ДАВМУ да остане адаптивен, тъй като аудио-визуалният пазар продължава да се развива. Обхватът следва да бъде достатъчно широк и ясен, за да включи всички съответни видове аудио-визуално медийно съдържание и услуги, предлагани на вътрешния пазар, независимо от средствата за тяхното разпространение. Забелязва се известна несигурност по отношение на класификацията на нововъзникващите форми на аудио-визуални онлайн дейности .
7. В съображение 3 от ДАВМУ се пояснява, че каналите или всякакви други аудио-визуални услуги под редакционната отговорност на доставчик могат да представляват аудио-визуални медийни услуги сами по себе си дори и ако се предлагат на платформи за споделяне на видеоклипове. Някои ползватели на услуги на платформите за споделяне на видеоклипове (често наричани „инфлуенсъри“ или „професионални създатели на съдържание“ ) в днешно време са утвърдени участници на аудио-визуалния медиен пазар, оказващи значително въздействие върху пазара и общественото мнение. Техните услуги често се използват от деца и младежи. Същевременно има данни за някои несъответствия в рамките на вътрешния пазар по отношение на класифицирането на тези участници като доставчици на аудио-визуални медийни услуги .

ПРИКАНВА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ:

8. Да анализира дали определенията в ДАВМУ обхващат всички съответни услуги за предоставяне на аудио-визуално медийно съдържание и въз основа на анализа да оцени евентуалната необходимост от пояснения, като се вземат предвид целите и основните ценности на ДАВМУ, включително високо равнище на защита на зрителите (особено на малолетните и непълнолетните лица), еднакви условия на конкуренция, както и необходимостта от пропорционалност. Това включва оценка на необходимостта от допълнително пояснение, че конкретни групи създатели на съдържание на платформи за споделяне на видеоклипове (често наричани „инфлуенсъри“ или „професионални създатели на съдържание“) попадат в обхвата на ДАВМУ.

Следва текстът на Заключенията

Регламент (ЕС) 2024/1083 (Европейски акт за свободата на медиите, ЕMFA) предвижда издаване на интерпретативни актове, които да подпомогнат прилагането на регламента. Един от тях е по член 18. Известно е, че член 18 съдържа спорна разпоредба, противоречива посрещана в различни среди – т.нар. медийно изключение. Но така или иначе медийното изключение е действащо право и трябва да се прилага. В прессъобщение на ЕК от 6 февруари 2026 се казва, че насоките по чл.18 се издават, за да гарантира, че “професионалната журналистика е призната и защитена в най-големите цифрови платформи в света.”

По-нататък в прессъобщението се казва още следното:

“Тези насоки ще помогнат на много големи онлайн платформи (VLOP) – както е определено от Закона за цифровите услуги – и доставчиците на медийни услуги да прилагат съответните разпоредби на Европейския закон за свобода на медиите.

Член 18, параграф 1 EMFA въвежда конкретни гаранции за защита на медийното съдържание онлайн, произведено съгласно професионалните стандарти, от неоправдано отстраняване. Тези предпазни мерки изискват VLOP да уведомяват доставчиците на медии предварително, когато възнамеряват да премахнат журналистическото съдържание и ясно да обяснят причините за решението си. На медийните доставчици също се дава 24 часа, за да отговорят, преди отстраняването да влезе в сила. За да се възползват от тези предпазни мерки, доставчиците на медийни услуги трябва да декларират, че изпълняват определени елементи, като например да бъдат редакционно независими и да подлежат на регулаторен надзор, чрез функционалност, въведена от VLOP.

Насоките ще помогнат на VLOP при прилагането на функционалността за деклариране и ще насочат доставчиците на медийни услуги при попълването и обработката на техните декларации. Те също така очертават процедури за VLOP за консултиране с регулаторните органи, когато се съмняват, и включват организации на гражданското общество, включително проверяващи факти, при прегледа на декларациите.

Комисията разработи тези насоки чрез широка консултация с доставчиците на медийни услуги, гражданското общество и организациите за проверка на факти, регулаторните органи и представители на доставчиците на VLOP, наред с другото.

С повечето разпоредби, които са в сила от август 2025 г., ЕMFA е ключов законодателен акт за защита на медийния плурализъм и независимост в ЕС, като гарантира, че медиите – публични и частни – могат да работят по-лесно през границите на вътрешния пазар на ЕС, без неоправдан натиск и като се вземе предвид цифровата трансформация на медийното пространство.

Прочетете повече за Насоките по член 18 EMFA.”

Наред с чл. 4, чл. 18 от регламента предвижда евентуално участие на органите за журналистическо саморегулиране – по чл.18 параграф 1 става дума за участие в процеса на удостоверяване на качеството медия.

Доставчиците декларират, че са подчинени на регулаторни изисквания за редакционна отговорност в една или повече държави членки и на контрол от компетентен национален регулаторен орган или служба или се придържат към механизъм за съвместно регулиране или за саморегулиране, уреждащ редакционните стандарти, който е широко признат и приет в съответния медиен сектор в една или повече държави членки.

В случай на основателни съмнения относно спазването от страна на доставчика на медийни услуги на първа алинея, буква г), доставчикът на много голяма онлайн платформа иска потвърждение по въпроса от съответния национален регулаторен орган или служба или съответния механизъм за съвместно регулиране или саморегулиране.

Насоки по член 18 EMFA

06 февруари 2026

Европейската аудиовизуална обсерватория открива за ползване със свободен достъп нова база данни, посветена на националните законодателства относно насърчаването на европейските аудиовизуални произведения в цяла Европа.

Базата данни OPUS предоставя цялостен преглед на това как държавите-членки на ЕС, но също така Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство допринасят за насърчаването на европейските произведения съгласно Директивата за аудиовизуални медийни услуги (чл.13, чл. 16 и чл.17).

ЕАО предоставя данни и анализи за медийните услуги в Европа като аналитично звено на Съвета на Европа.