Tag Archives: EU Law

Румънски Конституционен съд: анулиране на президентските избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Резюме на решението на Конституционния съд на Румъния за анулиране на президентските избори, предизвикващо манипулация в социалните медии

Д-р Габриела Занфир-Фортуна публикува резюме на решението на КС на Румъния за анулиране на президентските избори – първи тур. Накратко публикацията информира за следното – като се позовава и на правото на ЕС, по-специално на DSA u Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране.

Румънският конституционен съд публикува кратко решение за анулиране на изборите за президент на Румъния по средата на изборния процес (между първия и втория тур на изборите), след също толкова безпрецедентното разсекретяване на докладите от тайните служби, разкриващи кампания за влияние на чужда държава (очевидно Русия, но неназована в Докладите) за насърчаване на ултранационалистически, анти-НАТО, кандидат в социалните медии чрез координирани действия в TikTok с подкрепата на мрежи в Telegram и Discord. (изявление на Държавния департамент на САЩ относно решението).

Бележка на авторката: Пиша това строго от лична гледна точка и без каквото и да е официално възлагане. Пиша го и от уважение към моите родители, които излязоха на улицата през декември 1989 г. в Румъния и техните приятели, които загинаха по време на революцията, за да се борят за правата на децата си да живеят свободно, в демократично общество . За мен демокрацията е свещена. Никога не я приемам за даденост, защото не съм родена в нея.

Основните аргументи на Съда се въртят около подкупването на свободни и честни избори в една демокрация чрез манипулация, дезинформация и липса на прозрачност като цяло в социалните медийни платформи и с помощта на AI, включително по отношение на финансирането на предизборна реклама онлайн.

Съдът анулира изборите след публикуването на Докладите и констатира нарушение на „основните принципи на свободните демократични избори“, като най-сериозно тревожат Съда „манипулирането на гласовете и изкривяването на равните възможности на конкурентите на изборите чрез използването на цифрови технологии и изкуствен интелект в предизборната кампания в не- прозрачен начин и чрез нарушаване на изборния закон , както и финансирането на предизборната кампания чрез недекларирани източници, включително онлайн ” (ал. 10). 

Според Съда „изборът на президент е бил опорочен през цялото време и по време на всички негови фази от множество нередности и нарушения на избирателния закон, които изкривяват свободния и честен характер на вота, изразен от гражданите, както и равни възможности на изборните конкуренти, засегна прозрачния и справедлив характер на предизборната кампания и наруши законовите изисквания за изборно финансиране.“ (параграф 5).

По-конкретно, Съдът установи, че държавата „има положително задължение да предотвратява всяка неоправдана намеса в изборния процес“ и „задължение да повиши осведомеността на избирателите по отношение на използването на цифрови технологии по време на избори, по-специално чрез предоставяне на адекватна информация и подкрепа.“ Освен това Съдът установи, че „ държавата трябва да бъде устойчива пред предизвикателствата и рисковете, генерирани от организирани кампании за дезинформация, които засягат целостта на изборните процеси “ (параграф 10). Решението се позовава на документ, приет в деня на решението, 6 декември 2024 г., от Венецианската комисия – „тълкувателната декларация към Кодекса на добрите практики по изборни въпроси относно цифровите технологии и изкуствения интелект“ , който все още не е достъпен за обществеността (вж т.21)

Съдът обяснява, че „свободата на избирателите да формират своето мнение включва правото им да бъдат правилно информирани, преди да вземат решение. По-конкретно, свободата на избирателите да формират мнение включва правото на достъп до точна информация за кандидатите и за изборния процес от всички източници, включително онлайн, както и защитата срещу неоправдано влияние върху тяхното избирателно поведение чрез незаконни и непропорционални действия или факти” (параграф 13). 

Съдът се позовава на разпоредбите на Регламент 2024/900 на ЕС относно прозрачността и насочването на политическата реклама и изтъква конкретно факта, че „политическата реклама често може да се превърне в „дезинформация, особено когато рекламата не разкрива политическия си характер , идва от спонсори извън Съюза или е обект на техники за насочване или техники за показване на реклами“ (параграф 13).

  • Липсата на разкриване на финансиране за политически реклами в подкрепа на ултранационалистическия кандидат в TikTok беше официално заявена от румънските власти на платформата с искане за премахване на това съдържание, следвайки процедурата по DSA, но платформата не предприе действия по нея въпреки писменото съобщение, че е премахнала достъпа до съдържанието от Румъния, според Докладите .

В този контекст Съдът прави единственото позоваване в Решението на „намесата на държавни и недържавни участници в пропагандни кампании и изборна дезинформация“, която „трябва да бъде премахната“ (параграф 13).

Съдът се позовава на „злоупотреба с алгоритми“ в социалните медии от кандидат, като отбелязва, че „естеството на свободните избори е нарушено от дезинформацията на гласоподавателите чрез предизборна кампания, при която един от кандидатите се възползва от агресивна промоция, като избягва националното избирателно законодателство и чрез злоупотреба с алгоритми в социалните медийни платформи . (…) Освен това кандидатът се е възползвал от преференциално третиране в социалните медии, което е довело до изкривяване на проявата на избирателната воля” (параграф 14). Информацията, включена в докладите, подчертава, че кандидатите, които законно са етикетирали съдържанието си като „политическо“ или „изборно“ и са разкрили финансирането си, са били филтрирани от алгоритмите за усилване. 

В този смисъл Съдът отбелязва, че „равните възможности трябва да бъдат оценени и чрез електоралното поведение на конкурентите при използване на социални мрежи, нови технологии, системи с изкуствен интелект и финансиране на кампании“ (параграф 15) и установява, че „нередностите от предизборната кампания са имали последствия върху конкурентите, тъй като са създали очевидна разлика в третирането между кандидата, който манипулира цифровите технологии, и другите кандидати, участващи в изборния процес“ (параграф 15).

Съдът заключава: „ използването на цифрови технологии и изкуствен интелект от кандидати, политически партии и техните поддръжници трябва да бъде прозрачно, за да се гарантира почтеността и безпристрастността на изборите . При липса на такава прозрачност избирателите са възпрепятствани да формират мнение за кандидатите и изборите или биват заблуждавани относно самоличността на кандидата и дори факта, че лицето, което споделя съдържание, се кандидатира, за да бъде избрано“ (параграф 16). 

  • Публикациите в подкрепа на кандидата от платени влиятелни лица не са етикетирани като политически реклами и не са етикетирани като „платена реклама”. 

„Социалните медийни платформи трябва да бъдат задължени непрекъснато да разкриват информация относно политическата реклама и изборните спонсори ”(параграф 17), отбелязва Съдът. Кандидатът е нарушил закона, когато официално обявява 0 (нула) бюджет, изразходван за предизборната кампания, когато Докладите потвърждават информация от TikTok, че за политическо съдържание, популяризиращо кандидата, е платено. 

Датата на новите избори все още не е определена и се очаква да бъде насрочена поне след няколко месеца.

И едно допълнение: Кампанията на Джорджеску е свързана с 53 търговски дружества, регистрирани в Пловдив от Гиорги Валериевич Абуладзе, вече български гражданин, и през които минават само плащания за външни услуги. 

 

Bozhidar Bozhanov

 

 

@bozhobg

Когато преди по-малко от година публикувахме за обсъждане законопроект за ограничаване на дезинформацията, много хора креснаха “цензура” преди да са го прочели. А основен елемент беше прозрачността и задълженията на рекламните мрежи. Днес става ясно от информация на румънските служби, че руската рекламна мрежа AdNow (която и тогава бях идентифицирал като една от съмнителните такива, опериращи в България), е използвана за пряка чуждестранна намеса в румънските избори. Може би наближава моментът за сериозен дебат за справянето с чуждестранните злонамерени цифрови намеси, които ще ни се случват все повече, особено по избори. Защото когато тези неща се проспиват, нещата ескалират – отмяната на първия тур може да звучи като добро решение за някои, но тя може да бъде възприета като отнемане на гласа на хората, защото Джорджеску има легитимни гласове и изразява реални фрустрации на румънското общество. За да не се стига до такъв тип решения, цифровата среда трябва да бъде по-защитена от такива прониквания, вкл. чрез рекламни мрежи като AdNow.

Ofcom: Местните медии в Обединеното кралство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британският регулатор публикува пореден доклад за състоянието на местните медии.

Предизвикателства при предоставянето на надеждни и точни местни новини в Обединеното кралство според регулатора включват: аудитории, мигриращи от печатни и телевизионни източници на новини до онлайн източници; намаляващи приходи от реклама; разширяването в ролята на онлайн посредниците във веригата на стойността на новините; ожесточена конкуренция онлайн за вниманието на публиката, която до голяма степен не желае да плаща за новини; нарастване на броя на хората, които активно избягват новините.

Консолидацията и съкращенията в отговор на тези предизвикателства се отразяват върху предлагането на местни новини в телевизия, радио и печат.

Регулаторът изразява виждане, че в перспектива увеличаването на онлайн местните новини на БиБиСи е част от факторите, създаващи затруднения на местните медии и в някои райони БиБиСи може да измества търговските медии. Но засега връзката между увеличения интерес към БиБиСи и намаляващия интерес към местните медии не е доказана като причинно-следствена.

Състояние на цифровото десетилетие за 2024 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува съобщение COM(2024) 260 final, което съдържа доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2024 г. В него се разглежда развитието на цифровата политика след доклада за 2023 г. и се представя напредъкът на ЕС в постигането на договорените цели и задачи за успешна цифрова трансформация за хората, предприятията и околната среда, както е посочено в Решението за създаване на политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.

Докладът включва в приложение оценка на националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие. Въз основа на това в него се очертава индивидуалният принос на държавите от ЕС за колективното постигане на целите и задачите на цифровото десетилетие.

Bulgaria 2024 Digital Decade Country Report

Прилагане на DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изготвен е и в края на 2023 г. беше публикуван за обществено обсъждане (15 декември 2023- 15 януари 2024) проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС), който има за цел да осигури прилагането на изискванията на Регламент 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.).

Няма данни на сайта на Народното събрание за движение на законопроекта.

Достъп до трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 ноември 2022 стана известно решението на Съда на ЕС по С-350/21:

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

–        национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,

–        национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел;

–    национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

Впрочем в това решение Съдът напомня, че не за пръв път се произнася по темата:

42 На първо място, безспорно е, че още преди отправянето на настоящото преюдициално запитване Съдът вече е постановил, по-специално в решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 141 и 168), че правото на Съюза, и по-специално член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение.

43 След подробен преглед на различните разглеждани законни интереси и права тази съдебна практика е потвърдена с решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258). По-специално в точки 68—101 от посоченото решение Съдът разглежда и отхвърля довода, че само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение би позволило ефективна борба с тежката престъпност.

44 Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите, изтъкнати в настоящото производство пред Съда, че от една страна, по силата на Регламент 2016/679 общото запазване било допустимо и разрешено в няколко сектора, като например наблюдението с камери, и от друга страна, възможността за целево запазване, каквото се препоръчва в практиката на Съда, налагала да е възможно да се извърши подбор сред потенциалните престъпници или сред потенциалните жертви, с което да се засегне презумпцията за невиновност, а по отношение на потенциалните жертви — принципа на равно третиране.

45 Всъщност фактът, че запазването на лични данни чрез видеонаблюдение може да бъде в съответствие с правото на Съюза, не влияе върху констатацията, че общото и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение не е в съответствие с това право, като се имат предвид различията в естеството и обхвата на тези две форми на наблюдение.

46 Освен това следва да се припомни, че в точки 78 и 101 от решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258), Съдът е подчертал, че за да бъде в съответствие с правото на Съюза, целевото запазване в зависимост от категориите лица трябва да се основава на „обективни и недискриминационни критерии“, така че по естеството си то не може да има дискриминационен характер по отношение на лицата, до които се отнася. Освен това целенасоченото запазване не може да накърни презумпцията за невиновност, като се има предвид, че то е само едно средство за разследване, с което разполагат компетентните органи, за да установят дали наказателното право е нарушено.

47 Съдът вече е постановил, че когато данни за трафик и данни за местонахождение по изключение са били предмет на общо и неизбирателно запазване за целите на опазването на националната сигурност от действителна и настояща или предвидима заплаха, националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, не биха могли да получат достъп до посочените данни в рамките на наказателно преследване, тъй като в противен случай би се лишила от всякакво полезно действие забраната за такова запазване за целите на борбата с тежката престъпност (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 100).

*

На 28 февруари 2024 г. Божидар Божанов и др. народни представители от ПП-ДБ внасят законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС, с които според мотивите се цели баланс между защитата на лицата от незаконно следене и профилиране и възможността за предотвратяване и разкриване на престъпления.

На сайта на НС няма данни за движение по този законопроект.

по темата

Таргетираните политически реклами по време на кампанията за ЕП2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Доклад на БХК и международна правозащитна организация Liberties, наречен “Мониторинг на въздействието на таргетираните политически реклами в изборите за Европейски парламент през 2024 г.” , установява, че по време на кампанията за избори за Европейски парламент през настоящата година правилата за политическа реклама в социалните медии се заобикалят.

“Поради липса на изрична законова уредба на национално ниво голяма част от политическите съобщенията в социалните мрежи не са етикетирани като политическа реклама и са трудни за проследяване, се казва в доклада. – Европейското законодателство обвързва социалните мрежи по отношение на политическа реклама, но на национално равнище в законите липсват конкретни изисквания относно прозрачност при разпределението на политическите реклами в социалните мрежи, което съответно води до липса на контролни механизми.”

Не само с политическата реклама е така. Какво стана със забраната на рекламата за хазарта? – НАП каза, че не се отнася до социалните мрежи – макар че има изрична законова уредба на национално ниво. Така че в прилагането е ключът.

Проект на Кодекс за поведение за AI с общо предназначение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съгласно Регламента за AI Европейската комисия може да реши да одобри чрез акт за изпълнение кодекс за добри практики и да осигури общата му приложимост в рамките на Съюза или, като друга възможност, да предвиди общи правила за изпълнението на съответните задължения (рецитал 117)

Публикуван е проект на кодекс (General-Purpose AI Code of Practice). 

General-Purpose AI models in the AI Act – Questions & Answers

Комисията започва официално производство срещу Temu по DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията откри официално производство, за да оцени дали Temu е нарушил Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) в области, свързани с продажбата на незаконни продукти, потенциално пристрастяващия дизайн на услугата, системите, използвани за препоръчване на покупки на потребителите, както и относно предоставянето на достъп до данни за изследователите. В частност, ще се проверява спазването на задълженията на DSA, свързани с това как Temu препоръчва съдържание и продукти на потребителите. Това включва изискването да се разкрият основните параметри, използвани в препоръчителните системи на Temu, и да се предостави на потребителите поне една лесно достъпна опция, която не се основава на профилиране.

След официалното откриване на производството Комисията ще продължи да събира доказателства, например чрез изпращане на допълнителни искания за информация до Temu или трети страни или провеждане на мониторингови действия. DSA не определя никакъв законов срок за приключване на официалното производство.

Temu беше определена като много голяма онлайн платформа (VLOP) на 31 май 2024 г. след декларацията, че има повече от 45 милиона активни потребители месечно в ЕС. Четири месеца след определянето си Temu трябваше да изпълни изискванията към VLOPs, както е посочено в DSA. Те включват задължението за надлежна оценка и смекчаване на всички системни рискове, произтичащи от неговата услуга. Temu последно декларира 92 милиона месечни потребители през септември 2024 г.

Достъп до данните на VLOPs за научни изследвания и по-ефективен надзор: обществена консултация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Помните ли, че доскоро основни изследвания върху ролята на платформите се правеха по данни от Twitter? Защо – защото политиката на платформата по времето на Джак Дорси позволяваше на изследователите достъп до данните. При Мъск не е така. А трябва да бъде.

Регламент (ЕС) 2022/2065 включва специален набор от задължения за доставчиците на много големи онлайн платформи („VLOPs“) и на много големи онлайн търсачки („VLOSEs“), пропорционални на тяхната конкретна роля и обществено въздействие в Съюза. Налага няколко задължения на такива доставчици за увеличаване на тяхната публична отчетност, включително задължението да поддържа публични хранилища на реклами, да изготвя доклади за оценка на всякакви системни рискове, произтичащи от дизайна или функционирането на тяхната услуга и свързаните с нея системи и да приемат мерки за намаляване на риска, както и задължението да се подлагат независими одити за съответствие.

Член 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065 изисква доставчиците на много големи онлайн платформи и на много големи онлайн търсачки за предоставяне на достъп до техните данни за целите на регулаторен надзор и изследвания, които допринасят за откриването, идентифицирането и разбирането на системните рискове в Съюза и оценката на адекватността, ефикасност и въздействието на мерките за намаляване на риска, които тези доставчици трябва да предприемат в съответствие с това Регламент.

Въздействието на тази разпоредба е двойно: изследователите ще се възползват от достъпа до досега неразкрити или недостатъчно разкрити данни, отварящи нови пътища за изследване и увеличаване на потенциала за генериране на знания в полза на всички. В същото време тези прозренията ще допринесат за работата на регулаторите по техните задачи за прилагане.

Съгласно член 40, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2022/2065 Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за допълване на посочения регламент чрез определяне на техническите условия под които доставчици на много големи онлайн платформи или на много големи онлайн търсачки трябва да споделят данни съгласно член 40, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 и целите, за които данните могат да бъдат използвани.

Комисията публикува проекта на делегиран регламент и обявява обществена консултация със срок 26 ноември 2024.

Съд на ЕС: Свобода на медиите и признаване на съдебни решения в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС от 4 октомври 2024 г. по делото Real Madrid vs Le Monde (CJEU C-633/2022). Решението засяга баланса между обезщетенията за клевета, свободата на медиите и признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съдът на ЕС постанови, че признаването и изпълнението на испанско решение, получено от испанския футболен отбор Реал Мадрид в Испания, срещу френския вестник Le Monde във Франция, съдържащо прекомерни обезщетения за клевета, може да наруши свободата на печата и основните свободи и следователно може да бъде отказано от френските съдилища , чрез позоваване на изключение за „ обществен ред “ съгласно Регламент Брюксел I (сега заменен от Преработен текст Брюксел I – Регламент (ЕС) № 1215/2012). Решението очертава границите на принципа на „взаимно доверие“ между държавите-членки в полза на „съществени“ изключения, които могат да бъдат използвани от държавите-членки на ЕС при определени обстоятелства.

Фактите: испанският футболен клуб Реал Мадрид и неговият медицински екип съдят Le Monde за клевета след статии, свързани с допинг скандал (твърдението е, че и Реал Мадрид, и ФК Барселона са използвали услугите на лекар, свързан с допинг мрежа в света на колоезденето). Съдът в Мадрид отсъжда в полза на Реал Мадрид, присъждайки 330 000 евро обезщетение. Парижкият апелативен съд отменя изпълняемостта на това решение във Франция.

Реал Мадрид обжалва пред френския Касационен съд , който отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

След анализа на отправените въпроси Съдът на ЕС заключава, че признаването и изпълнението на испанското съдебно решение може да бъде отказано от френските съдилища, ако щетите са непропорционални и биха могли да възпрат свободата на печата, което води до „ явно нарушение на обществения ред “ в съответната държава членка. Според решението (60) всяко неоправдано ограничение на свободата на изразяване на мнение крие опасност от възпрепятстване или парализиране на бъдещото медийно отразяване на подобни въпроси. От значение е самият факт на постановяване на съдебно решение срещу заинтересованото лице, дори когато такова решение е чисто гражданскоправно по своя характер и наложената санкция е незначителна.

Според експерти решението на Съда признава възможността национален съд да преразгледа и евентуално да коригира санкция, ако се установи, че първоначално присъдената сума е явно непропорционална с оглед на нейните последици за основните права (тук свободата на печата). Действително обхватът за отказ да се изпълни решението на испанските съдилища е, както е посочено в параграф 73, строго ограничен до частта от наказанието, която се счита за явно непропорционална.