Съветът на ЕС, като има предвид, че на 31 юли 2014 Съветът прие Решение 2014/512/ОВППС и на 24 февруари 2025 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2025/394, с което се изменя Решение 2014/512/ОВППС и се въвеждат допълнителни ограничителни мерки за спиране на дейностите по излъчване — в Съюза или насочени към Съюза— на някои медии – като приложимостта на мерките е обусловена от приемането на допълнително решение на Съвета,
прие настоящото решение:
Член 1
Мерките, посочени в член 4ж от Решение 2014/512/ОВППС, се прилагат от 9 април 2025 г. по отношение на всички образувания, посочени в точка 3 от приложението към Решение (ОВППС) 2025/394 – а именно:
В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните субекти:
„EADaily / Eurasia Daily
Fondsk
Lenta
NewsFront
RuBaltic
SouthFront
Strategic Culture Foundation
Krasnaya Zvezda / Tvzvezda“.
Горните осем руски медии, които са под постоянен контрол на руското ръководство, са добавени към медиите с ограничителни мерки във връзка с действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с 16-я санкционен пакет. Ограничения за медии има още в трети, шести, девети, десети, единадесети и четиринадесети санкционен пакет.
На 26 февруари 2025 г. белгийският федерален парламент се е заел с транспониране на АнтиSLAPP Директивата 2024/1069. Законопроектът е разработен от експерти и внесен от Зелената партия и се обсъжда в правната комисия. Директивата трябва да бъде транспонирана в националното законодателство до 7 май 2026 г.
Белгийският законопроект е предназначен не само да транспонира Директивата, но също така интегрира някои от разпоредбите на Препоръките против SLAPP на Европейската комисия от 27 април 2022 г. и на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 5 април 2024 г. Парламентът избира по-широк подход от този на директивата: първо, не само за SLAPPs с трансгранично естество, но също така и за SLAPPs, при които и ищецът, и ответникът имат местоживеене в Белгия, без каквото и да е трансгранично въздействие; и второ, не само за гражданските производства, но и за SLAPP чрез наказателни производства.
Чрез поредица от допълнителни разпоредби в Съдебния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс основните процесуални гаранции на Директивата за борба със SLAPP са транспонирани в белгийското законодателство. Те включват по-специално възможността съдът да отхвърли явно неоснователен иск на ранен етап от производството.
Законопроектът също така въвежда, чрез нов раздел в Кодекса на международното частно право, възможността за отказ за признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в трети държави, които се квалифицират като SLAPP.
Дискусия на тема “Новите възможности пред съда да сезира Конституционния съд и паралели с приложимостта на правото на ЕС и КЗПЧОС”, организирана от Съюза на съдиите в България и Българският институт за правни инициативи, може да се види на около тричасово видео*.
*не може да се види, видеото не е достъпно повече.
Гл. ас. д-р Александър Цеков от СУ прави преглед на практиката на КС по допустимостта на исканията за обявяване на противоконституционност.
Съдията от СРС Константин Кунчев предлага тезата си за съотношението между принципа на непосредствено действие на Конституцията и правомощието на съда да сезира КС.
Съдия Александър Арабаджиев от Съда на ЕС и бившият съдия от ЕСПЧ Йонко Грозев информират за паралелите между процедурите по сезиране на КС и съответно на двете международни съдилища.
Европейската комисия ще изпрати допълнително мотивирано становище на България (INFR (2021) 2098) за това, че не е транспонирала правилно Директивата относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13/ЕС). Директивата има за цел да гарантира, че на лицата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство или за които е издадена европейска заповед за арест, се предоставя подходяща информация относно техните права.
През септември 2021 г. Комисията изпрати на България официално уведомително писмо, а през септември 2023 г. — мотивирано становище. Българското законодателство не обхваща лицата, които фактически са заподозрени в извършването на престъпление, но все още не са официално признати за обвиняеми. Това означава, че в България лицата, които са заподозрени, но все още не са официално обвинени в извършването на престъпление, не се ползват от правата, с които разполагат съгласно Директивата, което може да окаже значително въздействие върху справедливостта на съдебния процес срещу тях.
На 15 юли 2024 г. Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз, но поради сложността на случая и за да се отговори на допълнителната информация от България, беше решено да се издаде допълнително мотивирано становище на България. България разполага със срок от два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.
Съветът на ЕС реши да спре лицензите за разпространение на територията на ЕС на осем руски медии, които са под постоянен контрол на руското ръководство, и да им забрани да излъчват съдържанието си. Това са: EADaily / Eurasia Daily, Fondsk, Lenta, NewsFront, RuBaltic, SouthFront, Strategic Culture Foundation и Krasnaya Zvezda / Tvzvezda.
В някои предходни пакети (трети, шести, девети, десети, единадесети и четиринадесети) са включени ограничения към серия медии под пряк или непряк контрол на Руската федерация, осъществяващи прокремълска пропаганда, които са добавени към медиите по Приложение XV на Регламент 833 от 2014 г.
ЕС е въвел три типа мерки, засягащи медиите – към медиите (лица, свързани със съдържанието), към разпространението на това съдържание по какъвто и да е начин в каквато и да е среда и към рекламата, която би финансирала медии под ограничение.
В прессъобщение на ЕК се казва, че на 13 февруари 2025 г. Комисията и Европейският съвет за цифрови услуги одобриха официалното интегриране на доброволния Кодекс за дезинформацията към рамката на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).
Кодексът относно дезинформацията е съгласуван от широк кръг заинтересовани страни – онлайн платформи, търсачки, рекламната индустрия, организации за проверка на фактите и организации на гражданското общество и т.н. Създаден през 2018 г., той беше значително променен (“укрепен”) през 2022 г. с цел да бъде признат като Кодекс за поведение съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA). Към момента страните по Кодекса са 42. Между тях не е Х, която се изтегли след промяната на собствеността.
През януари 2025 г. подписалите Кодекса, включително тези, определени като много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи онлайн търсачки (VLOSE) съгласно DSA (Facebook, Instagram, LinkedIn, Bing, TikTok, YouTube и Google Search), подадоха необходимите документи, подкрепящи тяхното искане за превръщането му в Кодекс за поведение съгласно DSA. На тази основа Европейският съвет за цифрови услуги и Комисията приеха своите положителни становища, като заключиха, че Кодексът отговаря на условията, посочени в DSA, и одобриха официалното му интегриране към рамката на DSA.
Така Кодексът става показател за определяне на съответствието с DSA по отношение на рисковете от дезинформация за доставчиците на VLOP и VLOSE, които се придържат и спазват неговите ангажименти. Става дума за синхронизиране на одита на ангажиментите по Кодекса с одита на Законодателния акт за цифровите услуги за съответните доставчици на VLOP и VLOSE. Важно за разказа е, че проверката на фактите е ангажимент по Кодекса.
По искане на подписалите, преобразуването на статуса на Кодекса ще влезе в сила от 1 юли 2025 г.
Съгласно Европейския акт за свободата на медиите чл. 7-13 за Европейския съвет за медийни услуги се прилага от 8 февруари 2025 г.
РАЗДЕЛ 2
Европейски съвет за медийни услуги
Член 8
Европейски съвет за медийни услуги
1. Създава се Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ).
2. ЕСМУ заменя Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), създадена с член 30б от Директива 2010/13/ЕС, и е неин правоприемник.
Член 9
Независимост на ЕСМУ
ЕСМУ действа напълно независимо при изпълнението на своите задачи и правомощия. По-специално, при изпълнението на своите задачи и правомощия ЕСМУ не търси и не приема указания от което и да е правителство, институция, лице или орган. Това не засяга правомощията на Комисията или на националните регулаторни органи или служби в съответствие с настоящия регламент.
Член 10
Структура на ЕСМУ
1. ЕСМУ се състои от представители на националните регулаторни органи или служби.
2. Всеки член на ЕСМУ има един глас.
3. ЕСМУ взема решенията си с мнозинство от две трети от членовете с право на глас.
4. Когато дадена държава членка има повече от един национален регулаторен орган или служба, тези национални регулаторни органи или служби се координират помежду си, доколкото е необходимо, и определят свой съвместен представител. Този съвместен представител упражнява правото на глас.
5. ЕСМУ избира председател и заместник-председател от състава на своите членове. Мандатът на председателя е едногодишен с право на еднократно подновяване. ЕСМУ може да създаде ръководна група. ЕСМУ се представлява от своя председател.
6. Комисията определя свой представител в ЕСМУ. Представителят на Комисията взема участие в разискванията на ЕСМУ без право на глас. Председателят на ЕСМУ информира Комисията за дейностите на ЕСМУ.
7. ЕСМУ може да кани експерти, а съгласувано с Комисията — постоянни наблюдатели на своите заседания.
8. ЕСМУ приема свой процедурен правилник, след като се консултира с Комисията. Този процедурен правилник включва практическите правила за предотвратяване и управление на конфликти на интереси на членовете на ЕСМУ. […]
Членът на ЕК Майкъл Макграт отбелязва датата в платформата Х:
Заедно с разпоредбите за Съвета започва да се прилага и разпоредбата на чл.4, т. 1 и 2 и чл.6, т. 3 за правата на доставчиците на медийни услуги:
4.1. Доставчиците на медийни услуги имат правото да упражняват стопанската си дейност на вътрешния пазар без ограничения, освен разрешените съгласно правото на Съюза.
4.2. Държавите членки зачитат ефективната редакционна свобода и независимост на доставчиците на медийни услуги при упражняването на професионалната им дейност. Държавите членки, включително техните национални регулаторни органи и служби, нямат право да се намесват или да се опитват да влияят върху редакционните политики и редакционните решения на доставчиците на медийни услуги.
6.3. Без да се засягат националните конституционни разпоредби в съответствие с Хартата, доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения. По-специално тези мерки имат за цел:
а) да гарантират, че редакционните решения могат да се вземат свободно в рамките на установената редакционна линия на съответния доставчик на медийни услуги; и б) да гарантират разкриването на всеки действителен или потенциален конфликт на интереси, който може да засегне предоставянето на новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс казва, че Вашингтон може да спре да подкрепя НАТО, ако EС цензурира американските платформи. Предполага се, че е имал предвид по-конкретно, но не само, писмото на Тиери Бретон до Мъск по повод спазването на DSA. Ванс е казал още за Breitbart News, че вижда защитата на свободното слово като част от моралното лидерство на Америка в света, но според него “много от нашите европейски приятели” тръгнаха в грешната посока.* Очевидно въпросът е за свободата на словотопо Мъск, довела до широко разпространение на пропаганда и конспиративни теории в Х и платформите с про-Тръмп собственици.
EDRi напомня, че Meta обяви голямо влошаване на подхода си за модериране на съдържанието във Facebook, Instagram и Threads и премахна някои от най-основните защити на правата на човека в САЩ с цел да се насочат към маргинализираните общности и да окуражат десните екстремисти. Деградацията на политиката на Мета се влошава и от очевидното риторично следване от страна на нейния главен изпълнителен директор Марк Зукърбърг на напълно лишените от основания твърдения на Тръмп и Мъск за предполагаема институционализирана цензура в Европа и обявената от Зукърбърг готовност да работи с Тръмп, за да й се противопостави. Освен другото, в изявление на експертите се заявява:
Регулирането на онлайн платформите в ЕС не е инструмент за цензура. То е сравнително добре проектирано да създава отчетност за онлайн платформите – по-специално на много големите платформи – като същевременно не ги прави автоматично отговорни за всяка отделна част от съдържанието, която потребителите им могат да публикуват.
Европейската комисия и цифровите координатори DSC започнаха впечатляващ брой разследвания срещу почти всички много големи онлайн платформи по повод рискове за психическото и физическото здраве, липса на ресурси за модериране на съдържанието, незаконно използване на измамно проектиране на интерфейс, липсваща прозрачност на рекламата и намеса в правото на достъп до данни за изследователите.
Предвид безчестния съюз, който се формира между ръководителите на Big Tech и идващата администрация на Тръмп, важно е ЕС да не отстъпва в усилията си да държи отговорни технологичните корпорации. Има съобщения (Комисията донякъде отрича да са верни), че лидерите на ЕС се поддават на натиск от страна на САЩ. Този риск е реален. Забавянето на темпото, намаляването или спирането на което и да е от разследванията на Big Tech съгласно DSA или DMA би било сериозна грешка.
DMA има за цел да обуздае огромната сила, която Big Tech има. Тази сила сега се упражнява срещу нас, за да разруши и саботира самите основи на нашите общества: демокрацията и правата на човека. Ако Комисията си позволи да бъде притискана да преоцени разследванията си срещу Big Tech поради страх от политическа реакция от страна на САЩ, този натиск – както от технологичните корпорации, така и от Тръмп – няма да свърши.
Ето защо никога не е имало по-подходящ момент за ЕС и неговите държави-членки да започнат сериозно да се справят със зависимостта ни от Big Tech и да инвестират в реални алтернативни модели и услуги.
Част от мотивите – компрометира се демокрацията, руши се държавата в частен интерес. Като овладени области чрез инфилтрирани лица се посочват администрацията, съдебната власт, университетите, медиите.
Проектът за решение получи 62 гласа “за” (1 от ГЕРБ, 29 от “Ново начало”, 5 от БСП, 16 от ИТН и 11 от МЕЧ), 74 “против” (25 от ГЕРБ, 30 от ПП-ДБ и 19 от ДПС-Доган) и 43 “въздържал се” (36 от ГЕРБ и 7 от БСП). “Възраждане” напусна, като по този начин допринесе за отхвърлянето на законопроекта. Обявеният мотив беше липсата на подкрепа за техния законопроект за чуждестранните агенти.
Скоро след това Пеевски е обявил, че отново ще внесе решение анти-Сорос и ще освободи България от соросите.
Паралелно Костадинов е обявил, че “още днес внася” в Народното събрание проект на решение за създаване на временна комисия, която да разследва дейността на чужди фондации- посочени са “Отворено общество“, Институт “Отворено общество”, фондациите “Америка за България“, “Ханс Зайдел“, “Конрад Аденауер“, Норвежкия фонд и др. подобни организации. По думите на Костадинов през последните 30 години те са създали “мрежа от структури, които буквално паразитират върху гражданското общество и върху медийния сектор и имат своята откровена и неприкрита намеса в българското политическо пространство” – “кои са стипендиантите, да получим списък, да ги обявим, да видим кой колко пари е взимал, защото тези фондации работят изключително непрозрачно”.
Големият апетит на политиците да правят списъци на представители на гражданското общество и медиите и да изнасят лична информация за активни граждани не секва.
Чуждестранно финансиране на неправителствения сектор и медиите съществува и в най-развитите демокрации, и в развиващите се държави. Средствата от ЕС също са публичен ресурс, който не е от българския бюджет. Тъй като и авторите на обсъжданите проекторешения, семействата им и пр. (видно от медиите) са получавали европейски, а може ли и други средства от чужди организации и лица, много трудно им се удава да разграничат укоримото от неукоримото. Не им се удава.
Борисов (който традиционно говори за грандове, вместо за грантове – безвъзмездно финансиране на проекти) вчера казва, че грантове повече няма да има, а днес казва че “по европейските програми има заделени пари, включително и за телевизиите, които са дадени от Европейската комисия. Всички правителства, не на Бойко Борисов, до едно са давали пари, които са по европейски програми за българските медии – за рекламни кампании, свързани с ЕС, както сега има пари за еврото. Всички сме го правили и то е бяло, официално и точно”.
Днес проблемът според Борисов е другаде: правителството дава “на много“, а грантовете се дават “само на някои“: “Аз не казвам, че грантовете са лошо нещо. Прави впечатление обаче, че тези грантове, ако си извадите справката по европейските програми, ще видите, че много медии са получавали, а по грантовете са само определен тип медии. Но когато си частна медия и защитаваш една политическа партия и получаваш дотации повече, отколкото другите политически партии, единственото, което съм казал, е, че много големи пари са влезли в тези медии“.
Базата данни съдържа правилата за прилагане на медийното законодателство относно европейските произведения в линейните и нелинейните услуги – AVMSD (членове 13, параграфи 1 и 2, 16 и 17) във всяка европейска държава.
OPUS съдържа информация за всички държави-членки на ЕС-27, както и за Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Великобритания.
