По-важното от прессъобщението на ЕК за годишния доклад за върховенството на правото 2023:
Европейската комисия публикува четвъртия годишен доклад относно върховенството на правото.
Докладът включва преглед на тенденциите в ЕС като цяло и 27 глави по държави, в които се разглеждат промените във всяка държава членка от 2022 г. насам. В тазгодишния доклад отново се съдържат конкретни препоръки, отправени към всяка една от държавите членки, както бе обявено от председателя Фон дер Лайен в нейната реч за състоянието на Съюза от 2021 г. Препоръките имат за цел да насърчат държавите членки да продължат текущите или планираните реформи и да им помогнат да определят в кои области са необходими подобрения.
Миналата година експертите на ЕП заявиха, че “от първоначалната роля на чисто наблюдение, докладът сега се пренасочва към хибридна роля: за наблюдение на спазването на върховенството на правото и за предоставяне на препоръки към тях в това отношение. Въпреки това остава да се види как Комисията ще проследи своите специфични за всяка държава препоръки в този и бъдещите доклади и до каква степен констатациите на Комисията, особено по отношение на недостатъците, ще доведат до предприемане на целенасочени действия за защита на върховенството на правото. Също така не е ясно как докладите ще се свържат с текущите превантивни процедури за защита на ценностите на ЕС (член 7 от Договора за Европейския съюз) и прилагането на (бюджетния) Регламент за общите условия.”
Както при предишните негови издания, в настоящия доклад се разглеждат развитията в четири ключови за върховенството на закона области: правосъдните системи, уредбата за борба с корупцията, свободата и плурализма на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване.
По въпросите на медийната свобода и медийния плурализъм се казва:
“Продължават да съществуват различни опасения по отношение на липсата на прозрачност при разпространението на държавна реклама, конфликтите на интереси и достъпа до публични документи. Констатациите в доклада във връзка със свободата на медиите се основават на различни източници, включително Мониторинга върху медийния плурализъм (MPM 2023), Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и Платформата за картографиране на медийната свобода. Комисията отново издава редица препоръки, които обхващат, наред с другото, прозрачното и справедливо разпределение на държавната реклама, независимото управление на обществените медии и мерки за подобряване на безопасността на журналистите, както и правото на достъп до публични документи. Комисията предложи проект на Закон за свободата на медиите за определяне на защитни мерки на ниво ЕС за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.”
Препоръките към доклад 2023
В областта на медиите препоръката е отново в областта на държавната реклама: подобряване на прозрачността при разпределянето на държавна реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като медийни агенции.
Главата за България: частта от резюмето, която се отнася до медиите:
Правителството предприе мерки за създаване на работна група, която да обмисли актуализации на законодателната рамка, свързана със свободата и плурализма на медиите, включително защитата на журналистите от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Липсата на ясна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство въпреки създаването на работна група, която цели да започне работа и по тази тема. Що се отнася до прозрачността на собствеността върху медиите, в момента се обмисля по-ефективно изпълнение на задълженията за собственост върху медиите. Журналистите са изправени пред съдебни дела и се сблъскват с различни заплахи, като например онлайн тормоза, който се увеличава. Могат да се отбележат някои положителни тенденции по отношение на достъпа до публична информация.
А медийната проблематика обстойно е оценена на стр. 31-36 от главата, с множество позовавания на национални източници и на Мониторинга за медийния плурализъм 2023. Някои от по-важните засегнати въпроси в тази част:
Институционалната рамка се състои от медийния регулатор — Съвета за електронни медии (СЕМ) и Националния съвет за журналистическа етика и неговия изпълнителен орган — Комисията за журналистическа етика. Продължават да съществуват опасения относно липсата на достатъчно гаранции за осигуряване на независимостта на медийния регулатор на практика, което може да засегне функционирането на органа. В последния Мониторинг на медийния плурализъм по отношение на независимостта и ефективността на медийния регулатор е отчетен риск от 37 %, което представлява осезаемо увеличение в сравнение с миналогодишния рисков фактор от 25 %. Според доклада това се дължи на някои действия на регулаторния орган, които се възприемат като политизирани. Бюджетът на СЕМ продължава да се счита за проблем: СЕМ посочи, че е срещнал трудности при привличането на персонал поради предлаганите ниски заплати, въпреки че на органа са предоставени допълнителни ресурси за персонал и поддръжка. Освен това няколко заинтересовани страни споделят съмнения относно пълната политическа независимост на извършваните дейности и посочват факта, че самата структура на СЕМ го излага на рискове от политическо влияние — обстоятелство, което беше признато и от членовете на СЕМ.
Постигнат е известен напредък по отношение на прозрачността при разпределянето на държавната реклама. В Доклада относно върховенството на закона за 2022 г. на България се препоръчва да подобри прозрачността при разпределянето на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции. Както е посочено в Доклада относно мерки за подобряване на прозрачността на практика, по-специално чрез публикуването на списък на договорите, възложени за целите на държавната реклама, включително получателя и получената сума. Освен това заинтересованите страни посочват, че вече от няколко години електронните медии са задължени да декларират източника на рекламата, получена от публичните органи. Няколко печатни медии и уебсайтове обаче не декларират такава информация. В по-общ план цялостната картина относно разпределянето на държавната реклама от публичните органи не се е подобрила, а липсата на ясни правила за начина, по който публичните средства се разпределят на медиите, породи опасения, че това може да се основава на впечатление за редакционна лоялност от тяхна страна. Правителството посочи, че през декември 2022 г. Членовете на Съвета за върховенството на правото са се съгласили да сформират експертна работна група за обсъждане на теми, засягащи медийната среда, включително прозрачността при разпределянето на държавната реклама, която е една от определените за приоритетни теми. Тази работна група беше официално създадена на проведеното на 26 юни 2023 г. заседание на посочения Съвет. В същото време органите посочиха също така, че въпросът за държавната реклама ще бъде обсъждан успоредно и регулиран в контекста на Европейския законодателен акт за свободата на медиите. В резултат на това се счита, че е постигнат само известен напредък по отношение на горепосочената препоръка.
Освен общите правила в областта на конкуренцията, които се основават на икономически съображения, не съществуват специални правила по отношение на дейностите, които могат да повлияят на медийната концентрация.
През 2022 г. СЕМ не успя да избере нов генерален директор на БНТ, което доведе до продължаване на мандата на настоящия генерален директор за неопределен период от време. Някои заинтересовани страни считат тази ситуация за източник на безпокойство. В Мониторинга на медийния плурализъм за 2023 г. се отбелязва, че независимостта на обществените медии е изложена на висок риск от 94 %, което представлява увеличение с два процентни пункта в сравнение с миналогодишната оценка. Счита се, че повишаването на рисковия фактор по отношение на обществените медии през годините е свързано с факта, че мандатът на управителните съвети и на генералните директори на БНР и БНТ може да бъде продължен за неопределен срок, в случай че СЕМ не утвърди нови генерални директори и управителни съвети. Обсъжданията по предвиденото преразглеждане на закона, за което вече беше докладвано и което имаше за цел да укрепи независимостта на обществените медии и да определи по-подробно мисията за обществената услуга и свързаното с нея финансиране, не можаха да продължат поради политическата ситуация.
Въпреки че все още съществуват проблеми, налице са някои положителни тенденции по отношение на достъпа до публична информация. Налице са някои подобрения, по-специално по отношение на достъпа до информационни функционалности на уебсайтовете на институции, както и леко увеличение на броя на институциите, които предоставят отговор в рамките на законоустановения срок, и на броя на институциите, които предоставят пълен достъп до исканата информация. В същото време някои от вече известните пречки, като например мълчаливи откази от страна на администрацията, продължават да съществуват.
Механизмът за сътрудничество и проверка, чрез който Европейската комисия наблюдава досега състоянието на законността у нас и в Румъния, ще бъде прекратен, като финалното решение е на държавите.
И в този контекст на доклада и препоръките, а и в контекста на идващия Акт за свободата на медиите, които акцентират върху предоставянето на рекламата при предварително определени прозрачни недискриминационни правила, с изменение на Закона за туризма преди дни ние изключваме предоставяне на онлайн реклама от режима на ЗОП.
Внимателно ще следим прилагането, за да се види кои точно дейности са изключени от ЗОП.
