Tag Archives: EU Law

Прилагане на DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Изготвен е и в края на 2023 г. беше публикуван за обществено обсъждане (15 декември 2023- 15 януари 2024) проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС), който има за цел да осигури прилагането на изискванията на Регламент 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.).

Няма данни на сайта на Народното събрание за движение на законопроекта.

Достъп до трафични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 17 ноември 2022 стана известно решението на Съда на ЕС по С-350/21:

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

– национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,

– национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел;

– национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

Впрочем в това решение Съдът напомня, че не за пръв път се произнася по темата:

42 На първо място, безспорно е, че още преди отправянето на настоящото преюдициално запитване Съдът вече е постановил, по-специално в решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 141 и 168), че правото на Съюза, и по-специално член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение.

43 След подробен преглед на различните разглеждани законни интереси и права тази съдебна практика е потвърдена с решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258). По-специално в точки 68—101 от посоченото решение Съдът разглежда и отхвърля довода, че само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение би позволило ефективна борба с тежката престъпност.

44 Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите, изтъкнати в настоящото производство пред Съда, че от една страна, по силата на Регламент 2016/679 общото запазване било допустимо и разрешено в няколко сектора, като например наблюдението с камери, и от друга страна, възможността за целево запазване, каквото се препоръчва в практиката на Съда, налагала да е възможно да се извърши подбор сред потенциалните престъпници или сред потенциалните жертви, с което да се засегне презумпцията за невиновност, а по отношение на потенциалните жертви — принципа на равно третиране.

45 Всъщност фактът, че запазването на лични данни чрез видеонаблюдение може да бъде в съответствие с правото на Съюза, не влияе върху констатацията, че общото и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение не е в съответствие с това право, като се имат предвид различията в естеството и обхвата на тези две форми на наблюдение.

46 Освен това следва да се припомни, че в точки 78 и 101 от решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258), Съдът е подчертал, че за да бъде в съответствие с правото на Съюза, целевото запазване в зависимост от категориите лица трябва да се основава на „обективни и недискриминационни критерии“, така че по естеството си то не може да има дискриминационен характер по отношение на лицата, до които се отнася. Освен това целенасоченото запазване не може да накърни презумпцията за невиновност, като се има предвид, че то е само едно средство за разследване, с което разполагат компетентните органи, за да установят дали наказателното право е нарушено.

47 Съдът вече е постановил, че когато данни за трафик и данни за местонахождение по изключение са били предмет на общо и неизбирателно запазване за целите на опазването на националната сигурност от действителна и настояща или предвидима заплаха, националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, не биха могли да получат достъп до посочените данни в рамките на наказателно преследване, тъй като в противен случай би се лишила от всякакво полезно действие забраната за такова запазване за целите на борбата с тежката престъпност (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 100).

На 28 февруари 2024 г. Божидар Божанов и др. народни представители от ПП-ДБ внасят законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС, с които според мотивите се цели баланс между защитата на лицата от незаконно следене и профилиране и възможността за предотвратяване и разкриване на престъпления.

На сайта на НС няма данни за движение по този законопроект.

по темата

Таргетираните политически реклами по време на кампанията за ЕП2024

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Доклад на БХК и международна правозащитна организация Liberties, наречен “Мониторинг на въздействието на таргетираните политически реклами в изборите за Европейски парламент през 2024 г.” , установява, че по време на кампанията за избори за Европейски парламент през настоящата година правилата за политическа реклама в социалните медии се заобикалят.

“Поради липса на изрична законова уредба на национално ниво голяма част от политическите съобщенията в социалните мрежи не са етикетирани като политическа реклама и са трудни за проследяване, се казва в доклада. – Европейското законодателство обвързва социалните мрежи по отношение на политическа реклама, но на национално равнище в законите липсват конкретни изисквания относно прозрачност при разпределението на политическите реклами в социалните мрежи, което съответно води до липса на контролни механизми.”

Не само с политическата реклама е така. Какво стана със забраната на рекламата за хазарта? – НАП каза, че не се отнася до социалните мрежи – макар че има изрична законова уредба на национално ниво. Така че в прилагането е ключът.

Проект на Кодекс за поведение за AI с общо предназначение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съгласно Регламента за AI Европейската комисия може да реши да одобри чрез акт за изпълнение кодекс за добри практики и да осигури общата му приложимост в рамките на Съюза или, като друга възможност, да предвиди общи правила за изпълнението на съответните задължения (рецитал 117)

Публикуван е проект на кодекс (General-Purpose AI Code of Practice).

General-Purpose AI models in the AI Act – Questions & Answers

Комисията започва официално производство срещу Temu по DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията откри официално производство, за да оцени дали Temu е нарушил Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) в области, свързани с продажбата на незаконни продукти, потенциално пристрастяващия дизайн на услугата, системите, използвани за препоръчване на покупки на потребителите, както и относно предоставянето на достъп до данни за изследователите. В частност, ще се проверява спазването на задълженията на DSA, свързани с това как Temu препоръчва съдържание и продукти на потребителите. Това включва изискването да се разкрият основните параметри, използвани в препоръчителните системи на Temu, и да се предостави на потребителите поне една лесно достъпна опция, която не се основава на профилиране.

След официалното откриване на производството Комисията ще продължи да събира доказателства, например чрез изпращане на допълнителни искания за информация до Temu или трети страни или провеждане на мониторингови действия. DSA не определя никакъв законов срок за приключване на официалното производство.

Temu беше определена като много голяма онлайн платформа (VLOP) на 31 май 2024 г. след декларацията, че има повече от 45 милиона активни потребители месечно в ЕС. Четири месеца след определянето си Temu трябваше да изпълни изискванията към VLOPs, както е посочено в DSA. Те включват задължението за надлежна оценка и смекчаване на всички системни рискове, произтичащи от неговата услуга. Temu последно декларира 92 милиона месечни потребители през септември 2024 г.

Достъп до данните на VLOPs за научни изследвания и по-ефективен надзор: обществена консултация

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Помните ли, че доскоро основни изследвания върху ролята на платформите се правеха по данни от Twitter? Защо – защото политиката на платформата по времето на Джак Дорси позволяваше на изследователите достъп до данните. При Мъск не е така. А трябва да бъде.

Регламент (ЕС) 2022/2065 включва специален набор от задължения за доставчиците на много големи онлайн платформи („VLOPs“) и на много големи онлайн търсачки („VLOSEs“), пропорционални на тяхната конкретна роля и обществено въздействие в Съюза. Налага няколко задължения на такива доставчици за увеличаване на тяхната публична отчетност, включително задължението да поддържа публични хранилища на реклами, да изготвя доклади за оценка на всякакви системни рискове, произтичащи от дизайна или функционирането на тяхната услуга и свързаните с нея системи и да приемат мерки за намаляване на риска, както и задължението да се подлагат независими одити за съответствие.

Член 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065 изисква доставчиците на много големи онлайн платформи и на много големи онлайн търсачки за предоставяне на достъп до техните данни за целите на регулаторен надзор и изследвания, които допринасят за откриването, идентифицирането и разбирането на системните рискове в Съюза и оценката на адекватността, ефикасност и въздействието на мерките за намаляване на риска, които тези доставчици трябва да предприемат в съответствие с това Регламент.

Въздействието на тази разпоредба е двойно: изследователите ще се възползват от достъпа до досега неразкрити или недостатъчно разкрити данни, отварящи нови пътища за изследване и увеличаване на потенциала за генериране на знания в полза на всички. В същото време тези прозренията ще допринесат за работата на регулаторите по техните задачи за прилагане.

Съгласно член 40, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2022/2065 Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за допълване на посочения регламент чрез определяне на техническите условия под които доставчици на много големи онлайн платформи или на много големи онлайн търсачки трябва да споделят данни съгласно член 40, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 и целите, за които данните могат да бъдат използвани.

Комисията публикува проекта на делегиран регламент и обявява обществена консултация със срок 26 ноември 2024.

Съд на ЕС: Свобода на медиите и признаване на съдебни решения в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС от 4 октомври 2024 г. по делото Real Madrid vs Le Monde (CJEU C-633/2022). Решението засяга баланса между обезщетенията за клевета, свободата на медиите и признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съдът на ЕС постанови, че признаването и изпълнението на испанско решение, получено от испанския футболен отбор Реал Мадрид в Испания, срещу френския вестник Le Monde във Франция, съдържащо прекомерни обезщетения за клевета, може да наруши свободата на печата и основните свободи и следователно може да бъде отказано от френските съдилища , чрез позоваване на изключение за „ обществен ред “ съгласно Регламент Брюксел I (сега заменен от Преработен текст Брюксел I – Регламент (ЕС) № 1215/2012). Решението очертава границите на принципа на „взаимно доверие“ между държавите-членки в полза на „съществени“ изключения, които могат да бъдат използвани от държавите-членки на ЕС при определени обстоятелства.

Фактите: испанският футболен клуб Реал Мадрид и неговият медицински екип съдят Le Monde за клевета след статии, свързани с допинг скандал (твърдението е, че и Реал Мадрид, и ФК Барселона са използвали услугите на лекар, свързан с допинг мрежа в света на колоезденето). Съдът в Мадрид отсъжда в полза на Реал Мадрид, присъждайки 330 000 евро обезщетение. Парижкият апелативен съд отменя изпълняемостта на това решение във Франция.

Реал Мадрид обжалва пред френския Касационен съд , който отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

След анализа на отправените въпроси Съдът на ЕС заключава, че признаването и изпълнението на испанското съдебно решение може да бъде отказано от френските съдилища, ако щетите са непропорционални и биха могли да възпрат свободата на печата, което води до „ явно нарушение на обществения ред “ в съответната държава членка. Според решението (60) всяко неоправдано ограничение на свободата на изразяване на мнение крие опасност от възпрепятстване или парализиране на бъдещото медийно отразяване на подобни въпроси. От значение е самият факт на постановяване на съдебно решение срещу заинтересованото лице, дори когато такова решение е чисто гражданскоправно по своя характер и наложената санкция е незначителна.

Според експерти решението на Съда признава възможността национален съд да преразгледа и евентуално да коригира санкция, ако се установи, че първоначално присъдената сума е явно непропорционална с оглед на нейните последици за основните права (тук свободата на печата). Действително обхватът за отказ да се изпълни решението на испанските съдилища е, както е посочено в параграф 73, строго ограничен до частта от наказанието, която се счита за явно непропорционална.

Отпада забраната за рекламиране на адвокатите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия официално беше уведомила България, че забраната за реклама на адвокатите нарушава правото на ЕС и беше открила наказателна процедура.

С изменение на Закона за адвокатурата забраната е отпаднала. Внасят се съответни изменения в Етичния кодекс на адвоката.

ПП Възраждане отново внасят Закон за регистрация на чуждестранните агенти

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Мотивите:

Законопроектът

Законът на Путин за сравнение

ЕСПЧ, според чието решение руският закон противоречи на ЕКПЧ – следователно и българският

Путинистки, мракобесен, закон за гражданската смърт – това са квалификациите в медиите. Журналисти са си направили труда да покажат, че ПП Възраждане и съпругата на Костадинов попадат в обхвата на чуждустранните агенти.

И молба към администрацията на парламента – изисквайте изпълнение на правилника на НС:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; […]

Казусът Диона и незаконното съдържание онлайн

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Диона шмърка. Клип онлайн показва как бял прах, според нея енергийна безвредна напитка, се консумира през носа. Диона се води инфлуенсър. Клипът е в Инстаграм, платформа за видеосподеляне.

Софийската районна прокуратура се самосезира, проверката е възложена на Националната полиция, ще се проверява дали има извършено престъпление срещу здравето, съобщава БТА.

Комисията за защита на потребителите обсъжда казуса от гледна точка на правилата за онлайн търговия и установява, че са нарушени – липсва адрес на производителя и форма за отказ от поръчката. Обмисля налагане на санкция на търговското дружество.

Служебният министър на здравеопазването разпорежда на Регионалните здравни инспекции да извършат проверки във физически обекти, за които има информация, че предлагат продукта, който няма разрешение за употреба от здравното министерство.

Назначени са проверки от експерти от Националния съвет по наркотични вещества и Агенцията за безопасност на храните – на тази база ще се реши дали продуктът да бъде ограничен или забранен за употреба.

Съветът за електронни медии получава 22 сигнала. Не за самото действие, а за рекламата на вещество, наподобяващо наркотично. СЕМ няма правомощия по закон, казва Наплатанова. Има превес върху регулацията на традиционните медии, а в онлайн пространството създателите на съдържание рекламират какво ли не, казва Симона Велева. Първо да оправим финансирането си, структурата на съвета и тогава да пристъпим към това да имаме или не нови задължения, казва Галина Георгиева.

Според мен има две линии, по които може да се обсъжда медийната страна на казуса: по линия на юридическите и етичните задължения на платформите за видеосподеляне и по линия на юридическите и етичните задължения на инфлуенсърите.

Платформите

В Закона за радиото и телевизията има разпоредби, която засягат задълженията на платформите, тя въвежда Директива 2018/1808. Това е чл.19д, ал.1: Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове предприемат подходящи мерки:

1. за защита на децата от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудио-визуални търговски съобщения, които може да увредят тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, в съответствие с чл. 17а, ал. 1 – 3; […]

(3) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове вземат подходящи мерки за спазване на определените в чл. 75, ал. 1 и ал. 4 – 9 изисквания за аудио-визуалните търговски съобщения, които не организират и позиционират, а са генерирани от потребители, като се взема предвид ограниченият контрол, упражняван от платформите за споделяне на видеоклипове над тези аудио-визуални търговски съобщения.

(4) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове ясно информират потребителите на предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, съдържащи аудио-визуални търговски съобщения, когато потребителите са декларирали съгласно ал. 8, т. 1, че тези съобщения съдържат аудио-визуални търговски съобщения, или когато този факт е известен на доставчика.

(5) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове се задължават да спазват нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, включително, но не само, с цел ефективно да се намали излагането на деца на търговски съобщения за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. [,,,]

СЕМ отговаря за платформите под българска юрисдикция, а в случаи като Инстаграм може да се свърже със съответния медиен регулатор, като му предостави данни за незаконното съдържание, и да очаква реакция.

Инфлуенсърите

ЕС непрекъснато разширява обхвата на услугите в регулация с цел по-добра защита на аудиторията – отначало в регулация бяха линейните медийни услуги, след това бяха добавени нелинейните, след това услугите на платформи – и сега идва ред на инфлуенсърите. Франция, Нидерландия и други държави вече регулират и инфлуенсърите – и основателно, както се вижда от казуса с Диона. В Обединеното кралство са проучили инфлуенсърите в Инстаграм и настояват търговските им съобщения да бъдат означени.

Заедно с това медийната политика на държавите предвижда обучение за инфлуенсърите – които подобно медиите трябва да познават правните и етичните стандарти, и обучение за аудиторията – която трябва да е информирана за ролята на инфлуенсърите и създателите на онлайн съдържание като част от медийната екосистема.

На ниво ЕС също се води подготовка за ясни стандарти, вече имаме Заключения на Съвета за инфлуенсърите, в които “се призовават държавите и Комисията да разработят политики и инструменти за насърчаване на отговорно поведение от страна на инфлуенсърите спрямо тяхната аудитория, като същевременно продължат инициативите за укрепване на медийната и цифровата грамотност на аудиторията на инфлуенсърите.”

По съображения за пълнота – има и жалба до Комисията за журналистическа етика.

Така или иначе, не е като да няма възможност да се реагира срещу феномени като “Диона шмърка”. Доколкото става ясно, клипът вече е изчезнал от онлайн пространството – но стоят изказванията на Диона, че в нейния бранш това било нормално.