Tag Archives: EU Law

Покана към висшите училища с преподаване на журналистика: Курс относно ЕС и неговата политика на сближаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е покана за представяне на предложения 2021CE160AT144
“Подготовка и провеждане във висшите училища с преподаване на журналистика на курс относно ЕС и неговата политика на  сближаване”.

Срок 21 април 2022.

 Информацията – на сайта на Комисията

Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предлага на Европейския парламент и на Съвета да подпишат декларация за правата и принципите, които ще направляват цифровата трансформация в ЕС.

Проектът на декларация за цифровите права и принципи цели да предостави на всички ясна отправна точка за вида цифрова трансформация, който Европа насърчава и защитава. Те също така осигуряват насоки за създателите на политики и дружествата във връзка с новите технологии. Правата и свободите, залегнали в правната рамка на ЕС, и европейските ценности, изразени в принципите, следва да се зачитат онлайн, както това се прави офлайн. След съвместното си одобряване декларацията ще определи и подхода към цифровата трансформация, който ЕС ще насърчава в целия свят.

Декларацията се основава на правото на ЕС, от Договорите до Хартата на основните права, но също така и на съдебната практика на Съда. Бившият председател на Европейския парламент Давид Сасоли популяризира идеята за достъп до интернет като ново човешко право още през 2018 г.

За да се гарантира, че декларацията ще има конкретни практически последици, през септември Комисията предложи да се наблюдава напредъкът, да се оценяват пропуските и да се отправят препоръки за действие чрез годишен доклад за „Състоянието на цифровото десетилетие“.

Отново благодарност към експертите за българската езикова версия, в която последователно се говори за цифрови права и цифрови принципи.

Контекст

На 9 март 2021 г. Комисията изложи визията си за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. в своето съобщение „Цифров компас: Европейският път за цифровото десетилетие. През септември 2021 г. Комисията въведе стабилна рамка за управление за постигане на целите в областта на цифровите технологии под формата на Път към цифровото десетилетие

Комисията проведе и открита обществена консултация, която показа широка подкрепа за европейските цифрови принципи — 8 от общо 10 граждани на ЕС считат, че е полезно Европейският съюз да определи и насърчи обща европейска визия за цифровите права и принципи, както и специално проучване на Евробарометър. Чрез ежегодни проучвания на Евробарометър ще се събират качествени данни въз основа на възприемането от страна на гражданите на начина, по който цифровите принципи, залегнали в декларацията, се прилагат в ЕС.

Декларацията се основава и на предишни инициативи, като Декларацията от Талин относно електронното управление, Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление и Декларацията от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“, за модел на цифровата трансформация, с който се укрепва човешкото измерение на цифровата екосистема, в чиято сърцевина е цифровият единен пазар.

 Документи

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейска декларация за цифровите права и принципи

Информационен документ за цифровите права и принципи за всички в ЕС

Цифров Компас: Европейският път за цифровото десетилетие

Съобщение относно пътя към цифровото десетилетие

Декларация от Талин относно електронното управление

Берлинска декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление.

Декларация от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“

Законодателният акт за цифровите услуги – гласуван в ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският парламент гласува DSA, Законодателния акт за цифровите услуги.

Текстът, одобрен на 20 януари 2022 от Парламента с 530 гласа „за“, 78 гласа „против“ и 80 гласа „въздържал се“, ще бъде използван като мандат за водене на преговори с Френското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки.

След гласуването Кристел Шалдемозе (С&Д, Дания), ръководител на преговарящия екип на Парламента, заяви, че   през последните 20 години, откакто е приета Директивата за електронната търговия,  онлайн платформите станаха  основен фактор и се налага да се гарантира, че  това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн.  Какво каза още Шалдемозе:

  • връщаме си контрола върху платформите,
  • задаваме златен стандарт за всички други законодатели,
  • спираме безкрайното събиране на данни, хората ще могат да казват “не” на рекламите, основани на данни,  при това онлайн платформите трябва да гарантират, че потребителите, които са отказали да бъдат проследявани, все още могат да имат алтернативни опции за достъп до услугите,
  • отваряме черната кутия на алгоритмите, ще могат да се изискват промени в алгоритми, опасни за потребителите.

Подробности за гласуването и внесените изменения в предложението на ЕК – на сайта на ЕП.

Изменения, приети от Европейския парламент на 20 януари 2022 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (COM(2020)0825 – C9-0418/2020 – 2020/0361(COD))

EFF

Arcom: модернизиран медиен регулатор във Франция наследява CSA и Hadopi

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 1 януари 2022 г. френският Conseil supérieur de l’audiovisuel (CSA – медиен регулатор) и Haute autorité pour la diffusion des oeuvres et la protection des droits sur internet (Hadopi –  орган за авторски права онлайн) се сляха, което доведе до създаването на нов регулатор с по-широк спектър на действие: Authorité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique (Arcom).

Новият регулатор Arcom е създаден на базата на закона от 25 октомври 2021 г. за регулиране и защита на достъпа до културни произведения в цифровата ера (loi du 25 October 2021 relative à la régulation et à la protection de l’accès aux œuvres culturelles à l’ère numérique), който влезе в сила на 1 януари 2022 г. В допълнение към  предишните функции на CSA законът  е предназначен да предостави подходящи отговори относно надзора на онлайн сферата и онлайн платформите (Netflix, Disney+, Amazon Prime, Apple TV, etc).

Arcom („collège“) се състои от девет члена, назначавани  от пет различни органа (от изпълнителната, законодателната и съдебната власт) за шест години. Сега към досегашните седем члена на  CSA се добавят двама нови. Бюджетът за 2022 г. е 46 млн евро.

Вътрешната структура на администрацията също е променена, за да отразява разширената мисия на Arcom. Създадена е по-специално дирекция за онлайн платформи („direction des plateformes en ligne“), натоварена – наред с други неща – със създаване на методи за оценка на съответствието на платформите със закона, както  и  творческа дирекция  („direction de la création“) за да се гарантира създаването  на френски  и европейски  произведения, включително  чрез задължения за финансиране  в съответствие с чл. 13 (2) от Директивата за AVMS.

Като средство за успех в осигуряването на по-добро регулиране, Arcom получава и  нови инструменти за въздействие, между които финансови санкции до 20 млн евро или 6 на сто от глобалния оборот на съответната платформа и нови правомощия в областта на медийната грамотност.

DSA (Акт за цифровите услуги) в Европейския парламент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След одобряването на доклада на  парламентарната комисия IMCO (Internal Market and Consumer Protection) относно DSA през декември миналата година, пленарното заседание на ЕП се очаква да гласува  позицията на парламента през седмицата   17-25  януари 2022.

Може да се види текстът на доклада на  IMCO за първо четене. 

Законодателен акт за свободата на медиите в ЕС: покана за предоставяне на мнения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Отново:

от 21 декември 2021 г. до 21 март 2022 г. Европейската комисия провежда обществена консултация за обхвата и правната форма на евентуален бъдещ  акт за свободата на медиите в ЕС.

Основните цели на инициативата:
— да се гарантира, че медийните дружества могат да работят на вътрешния пазар при спазване на съгласувани регулаторни стандарти, включително по отношение на свободата на медиите и медийния плурализъм,
— да се гарантира, че на гражданите на ЕС се предлага широк достъп до разнообразни медийни продукти както офлайн, така и онлайн,
— да се защитят редакторската независимост и независимото управление на медиите, което е предпоставка за свободата на медиите и за целостта на вътрешния пазар,
— да се насърчава лоялната конкуренция между медийните дружества чрез осигуряване на прозрачно и справедливо разпределение на държавните ресурси.

Обсъждат се следните опции:

— да не се предприемат действия (базов сценарий);

— да се приеме препоръка;

— да се приеме нормативен акт.

Покана за предоставяне на мнения за оценка на въздействието на акт за свободата на медиите в ЕС

Страницата на инициативата

15 години членство на България в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министър-председателят Кирил Петков с видеопослание за 15 – годишнината от членството на България в ЕС.

Какво се случи на 1 януари 2007 година?

За българското медийно законодателство  и членството на България в ЕС:

Правното положение на електронните медии в условията на членство в ЕС  се урежда от Закона за радиото и телевизията, приет през 1998 г., за да въведе директивата Телевизия без граници след първата й ревизия от 1997 г.  Законът е изменян 65 пъти,  23 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета. Хармонизационни са измененията през 2000 (условие за откриване на преговорите за присъединяване), 2006 (свобода на установяване), 2010 (въвежда се втората ревизия на директивата) и 2020 (въвежда се третата ревизия на директивата).

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби от ЗРТ. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Важно за разказа е, че  през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът за радиото и телевизията има принос към европейското финансиране на българските медии:  наличието на напълно хармонизирано национално медийно законодателство  позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както обикновено – от началото на членството в ЕС.

Франция пое председателството на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 1 януари 2022 започна Френското председателство на Съвета на ЕС.

Франция посочва постигнатото в следните основни посоки:

  • По отношение на екологичния преход Европа се стреми да бъде въглеродно неутрална до 2050 г., сега отделя една трета от бюджета си за борба с глобалното затопляне;
  • По отношение на цифровите въпроси, реформата на авторското право и премахването на терористично съдържание онлайн бяха приети, а регулирането и отчетността на платформите скоро ще станат реалност;
  • По отношение на социалните въпроси, първото решение беше да се преразгледа директивата за командироване на работници въз основа на принципа на „равно заплащане за еднакъв труд на едно и също работно място“;
  • Що се отнася до отбраната, Европа въведе първия си съвместен военен бюджет и Европейската инициатива за интервенция, а Франция и Германия обединиха усилията си, за да разработят нова техника;
  • По отношение на икономическите въпроси , исторически план за възстановяване, финансиран от съвместни европейски заеми, помогна на Европа да преодолее кризата. 

Президентът Макрон говори за нов европейски модел на растеж, основан на четири стълба, между които и цифровата трансформация:

Десетте най-големи компании в света по пазарна капитализация, нито една от които не е европейска, сега включват осем технологични компании. Това е реалността на глобалния капитализъм днес. Но източник на надежда е, че нито една от тези осем технологични компании не е съществувала  преди 25 години. Трябва  да създадем наистина интегриран цифров пазар, да опростим правилата си, да премахнем бариерите между ЕС27 и по този начин да продължим да работим върху този цифров единен пазар.  Трябва да определим собствените си правила за цифровия свят. Като европейци, ние вече успяхме да приложим европейски регламент за защита на личните данни. Това не само е успех в Европа, подобрявайки защитата на нашите граждани и техните данни, но го превърнахме в международен стандарт. Големите американски компании са приели този стандарт, което показва, че когато успеем да се организираме, създаваме глобални стандарти. Работи се за   данъчното облагане на мултинационалните предприятия, особено на цифровите гиганти.

Два пионерски текста  ще бъдат в центъра на вниманието на френското председателство. Първият е Законът за цифровите пазари, DMA, който има за цел да гарантира, че цифровите гиганти няма да се превърнат в беззаконни монополи и да убият духа на иновациите, който им позволи да се появят.  Вторият е Законът за цифровите услуги, DSA, който ще установи режим на отговорност за основните платформи по отношение на продуктите, които продават, и преди всичко съдържанието, което хостват. И това е безпрецедентен европейски регламент за борба с онлайн омразата, за определяне на отговорността на тези основни платформи за тяхното съдържание. Това прави Европа пионер в тази област. Темите за антисемитизъм, расизъм, език на омразата и кибертормоз се появяват всеки ден. Няма реална международна регулация по тези въпроси, както стоят нещата. Този текст ще бъде основополагащ, тъй като ще установи за първи път регулиране на съдържанието и отговорността на платформите в цял континент. Тези два текста, DMA и DSA, ще бъдат цифрови приоритети на френското председателство.

 

Анджей Дуда наложи вето върху закона, ограничаващ чуждата собственост върху полски медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Полският президент Дуда  наложи вето върху  спорен закон за медиите, който трябваше да ограничи собствеността върху медии на лица извън ЕС.

Полските лидери твърдят, че  целта е  да се гарантира, че Полша е свободна от китайско и руско влияние, но смята се, че целта е   TVN24 –   независим канал,  критичен към правителството,   в който американската компания Discovery има мажоритарен дял.  “TVN24  действа като съществен противовес на обществената   TVP, която Право и справедливост превърна в истински пропаганден канал”, пише Politico.

„Споделям мнението на повечето мои сънародници, с които разговарях, че нямаме нужда от  повече спорове“, казва полският президент Анджей Дуда във видео, обявяващо ветото. Така Дуда се противопоставя на партията  Право и справедливост, която помогна той да бъде избран за втори мандат миналата година. Теоретично парламентът може да отмени ветото, но не се очаква  Право и справедливост  да могат да съберат необходимото мнозинство – според полското право вето се преодолява  със 60 процента от гласовете.

Доналд Туск, бивш министър-председател на Полша, пише в Twitter, че епизодът демонстрира, че „натискът има смисъл“.

Междувременно TVN24 получи лицензия в Нидерландия,  така че във всички случаи  програмата ще бъде разпространявана и за аудиторията в Полша – на базата на нидерландска или  полска лицензия.

През последните шест години Полша падна от 18-о място в световната класация за свобода на печата на 62-ро по класацията на  Репортери без граници, подчертава WP.

Европейски закон за свободата на медиите: покана за предоставяне на мнения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия   започва консултации относно бъдещия проект на Европейски закон за свобода на медиите —   инициатива на Урсула Фон дер Лайен, обявена  в речта ѝ за състоянието на Съюза през 2021 г., която цели да се гарантират плурализмът и независимостта на медиите на вътрешния пазар на ЕС.

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон: „Трябва да допълним нашия законодателен арсенал, за да защитим целостта и независимостта на медийния пазар в ЕС и да гарантираме, че свободата и плурализмът на медиите остават стълбовете на нашите демокрации.“

Всички заинтересовани страни се приканват да участват в поканата за представяне на мнения, публикувана днес на портала „Споделете мнението си“ на всички езици на ЕС. Те могат да изразят мнението си относно описанието, което Европейската комисия дава на инициативата и обяснението защо тя е необходима и какво цели да постигне.

Мнения могат да се изпращат до 21 март 2022 г.

Подробно проучване ще бъде публикувано през януари 2022 г.

Планира се актът да бъде приет през третото тримесечие на 2022 г. Той ще се основава на преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги и ще е част от усилията на ЕС за укрепване на демокрацията, осъществявани в рамките на Плана за действие за европейската демокрация. Той ще допълни и Плана за действие в областта на медиите и аудио-визията, който се съсредоточава върху жизнеспособността, устойчивостта и цифровата трансформация на медийния сектор.