Tag Archives: EU Law

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и,  както се вижда на инфографиките по-долу,    за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът   е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

MPM2021 е поредно прилагане на методиката на MPM в целия ЕС.  Констатациите показват обща стагнация или влошаване на медийния плурализъм и медийната свобода в четирите основни области, обхванати от MPM.

 

Доклад за България 2021 (отнася се за 2020)

BULGARIA_-_RESULTS_-_MPM_2021

Общ доклад, общи данни и предходните доклади за ЕС

Европейското цифрово десетилетие: Комисията започва консултации и дискусии относно цифровите принципи на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Като продължение по темата – предмет на Съобщението на ЕК  за цифровото десетилетие от 9 март,  Комисията започва обществена консултация относно формулирането на набор от принципи за насърчаване и отстояване на ценностите на ЕС в цифровото пространство.

Консултацията, открита до 2 септември, има за цел да събере мнения на граждани, неправителствени организации и организации на гражданското общество, предприятия, администрации и всички заинтересовани страни.

Тези принципи ще ръководят ЕС и държавите-членки при разработването на цифрови правила и принципи.

Съобщение за пресата

Консултацията

Съд на ЕС: Независимост на съдебната власт (Комисия v Полша)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото Комисия v Полша дефинира позицията на Съда по въпроси, свързани с независимостта на съдебната система.

1

  Заключението на генералния адвокат Евгени Танчев по дeло C‑791/19 Европейска комисия срещу Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Национални мерки, уреждащи дисциплинарен режим на съдиите — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Независимост на съдебната власт — Определение на дисциплинарни нарушения — Разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден със закон — Разумен срок — Право на защита — Членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 267 ДФЕС — Пречка пред правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда“

Комисията  твърди, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и изтъква четири основания за това: първо, квалифицирането на съдържанието на съдебни актове като дисциплинарно нарушение, второ, липсата на независимост и безпристрастност на Izba Dyscyplinarna Sądu Nawyższego (дисциплинарна колегия на Върховен съд, Полша, наричана по-нататък „дисциплинарната колегия“), трето, правомощието на председателя на тази колегия да определя по свое усмотрение компетентния съд, което има за последица, че дисциплинарните дела не се решават от създаден със закон съд, и четвърто, липсата на гаранция за разглеждането на дисциплинарните дела в разумен срок и на правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии, както е закрепено в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).  Комисията твърди също, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС, тъй като правото на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания, е ограничено от възможното започване на дисциплинарно производство срещу съдиите, които са упражнили това право.

Генералният адвокат подчертава нарастващия брой дела, образувани пред Съда относно законодателните промени, засягащи независимостта на съдебната власт в Полша.

На 25 октомври 2019 г. Комисията предявява настоящия иск пред Съда на основание член 258 ДФЕС. Тя моли Съда:

1)      да установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС:

–        като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по отношение на съдиите от общите съдилища,

–        като не е гарантирала независимост и безпристрастност на дисциплинарната колегия, която има правомощие да осъществява контрол върху решенията по дисциплинарни дела срещу съдии,

–        като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия на Върховния съд правомощието да определя по свое усмотрение компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела от създаден със закон съд,

–        като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела срещу съдиите от общите съдилища в разумен срок, а също и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, с което не е гарантирала правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии от общите съдилища;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС; и

3)      да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Заключението на ГА: споделя аргументация та на Комисията и предлага на Съда

1)      да установи, че като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, като не е гарантирала независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия, като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия правомощието да определя компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на служебен защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство, и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС;

3)      да осъди Република Полша да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията; и

4)      да осъди Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Кралство Нидерландия и Кралство Швеция да понесат направените от тях съдебни разноски.

2

Решението на Съда (Голям състав)

Бездействие от страна на държава – Дисциплинарен режим, приложим към съдиите – Върховенство на закона – Независимост на съдиите – Ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза – Член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС – Член 47 от Хартата на Основни права на Европейския съюз – Дисциплинарни нарушения поради съдържанието на съдебни решения – Независими дисциплинарни съдилища, създадени със закон – Зачитане на разумен срок и правото на защита в дисциплинарното производство – Член 267 ДФЕС – Ограничение на правото и задължението на националните съдилища да отнесе исканията за преюдициално запитване до Съда

1)       – Като не гарантира независимостта и безпристрастността на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна камара) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), който е отговорен за контрола на решенията, постановени в дисциплинарни производства срещу съдии;

– като позволи съдържанието на съдебните решения да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение срещу съдии от обикновените съдилища;

– чрез предоставяне на председателя на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна камара) на Sąd Najwyższy (Върховен съд) дискреционно правомощие да назначи дисциплинарния съд, компетентен на първа инстанция по дела, свързани със съдии от обикновени съдилища и по този начин – не е гарантирал, че дисциплинарните въпроси се разглеждат от трибунал, “създаден със закон”, и

– като не гарантира, че дисциплинарните дела срещу съдии от обикновените съдилища се разглеждат в разумен срок (член 112б, параграф 5, второ изречение от този закон), както и като се предвиди, че актовете, свързани със съветника по назначаването и поемането на отговорност тъй като защитата от последния няма суспензивен ефект върху провеждането на дисциплинарното производство (член 113а от споменатия закон) и че дисциплинарният съд провежда процедурата дори в случай на оправдано отсъствие на обвиняемия съдия, информиран или негов защитник (Член 115а, параграф 3 от същия закон) и следователно, като не гарантира спазването на правото на защита на съдиите от общите съдилища, които са поставени под въпрос,

Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС.

2)       Позволявайки правото на съдилищата да сезират преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз да бъде ограничено от възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267 , втори и трети параграф, ДФЕС.

3

Развитието на процесите след произнасянето – Политико:

Часове по-късно полският конституционен съд обяви, че прилагането на временни мерки на Съда, свързани със съдебната власт, е противоконституционно – по същество пряко оспорва властта на Люксембургския съд.

ЕК многократно призова Полша да зачита правото на ЕС и го направи отново в четвъртък. „Комисията е дълбоко загрижена от решението на полския конституционен съд“, заяви говорител на обяд по обяд. „Това решение всъщност потвърждава притесненията ни относно върховенството на правото в Полша.“

Отделно от това полският конституционен съд разглежда  предложение на полския премиер Матеуш Моравецки за преглед на конституционността на части от Договорите за ЕС – искане, което Европейската комисия  призовава да бъде оттеглено.

Интересно е, че въпреки задълбочаващото се напрежение относно прилагането на правото на ЕС, Полша  разчита на  Съда да защити  интересите на държавата –  напр. Съдът   отхвърли жалба на Германия по дело, при което Съдът застана на страната на Полша в спор относно достъпа до газопровода OPAL на Германия.

 

Съд на ЕС: филтриране и отговорност на доставчиците на онлайн услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересни са социалните мрежи по темата. И има верни оценки,  като на @hutko.

Генералният адвокат Saugmandsgaard Øe този път изпълни дадената дума. На предварително посочената дата 15 юли имаме дългоочакваното заключение на ГА по дело C‑401/19 Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз.

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Авторско право и сродни права — Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Публично разгласяване — Отговорност на тези доставчици — Член 17 — Освобождаване от отговорност — Параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Филтриране на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11, параграф 1 — Съвместимост — Гаранции, съпътстващи това филтриране“.

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 беше   7 юни 2021. Както вече стана дума, надеждата беше за произнасяне на Съда по делото на Полша и за оповестяване на насоките на ЕК по чл.17 достатъчно време преди срока, за да могат държавите да ги вземат предвид. Комисията и Съдът се движат с известно забавяне.

1

Република Полша иска от Съда, главно, да отмени член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, а при условията на евентуалност — да отмени член 17 изцяло. Тази проблематика вече е била отнесена до Съда по съединени дела C‑682/18, YouTube, и C‑683/18, Cyando, от гледна точка на рамката, създадена от Директива 2000/31/ЕО.

Разпоредбата налага на посочените доставчици задължения за контрол на съдържанието, което потребителите на техните услуги публикуват онлайн, за да предотвратят качването на закриляни произведения и обекти, които правоносителите не желаят да правят достъпни чрез тези услуги. По правило този предварителен контрол следва да е под формата на филтриране на съдържанието. Същевременно т. 8 (параграф 8, както Съдът предпочита) съдържа изискване “Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол”.

Филтрирането следователно повдига сложни въпроси относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация на потребителите на услугите за споделяне, гарантирани в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В продължение на решенията си Scarlet Extended, SABAM и Glawischnig-Piesczek Съдът ще трябва да определи дали, и евентуално при какви условия, такова филтриране е съвместимо с посочените свободи. Това означава той да вземе предвид както предимствата, така и рисковете, до които води подобно филтриране, и в този контекст да гарантира поддържането на „справедливо равновесие“ между, от една страна, интереса на правоносителите от ефективна защита на интелектуалната им собственост, и от друга страна, интереса на тези потребители и на обществеността като цяло от свободното движение на информацията онлайн.

2

Изисква се филтриране

В пар. 12-24 ГА припомня аргументацията, предхождаща създаването на чл.17 и мотива за достъпността на творческото съдържание в целия Съюз, като същевременно се поддържа цифровата среда в „справедливо равновесие“ с други обществени интереси. В случая се дава възможност, според ГА, правоносителите да контролират по-лесно използването на техните закриляни произведения. За целта се въвежда правило, че когато доставчиците на услуги за споделяне не са получили разрешение от правоносителите, те носят отговорност за „неправомерните“ действия по публично разгласяване, осъществени посредством техните услуги – всеки път, когато закриляно произведение или закрилян обект се качва незаконно в интернет чрез техните услуги (пар.31). Но “подобна обективна отговорност би принудила посочените доставчици да променят напълно икономическия модел — и по този начин да се откажат от самия модел на интерактивния „Web 2.0“.”

Все пак те биха могли да се освободят от отговорност, като докажат, че:

„a)      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)      в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)      са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“.

Следователно доставчиците трябва да се намесят преди публикуването на съдържанието онлайн. Налага се превантивен контрол, подчертава ГА.

Как? Като доставчиците използват инструменти за разпознаване на съдържание.

Защо? За да филтрират съдържанието, което потребителите на услугите им публикуват онлайн, и при необходимост да блокират част от него преди качването му

3

Налице е ограничаване на свободата на изразяване и според ГА то може да бъде допустимо

В пар. 70-87 Генералният адвокат излага възглед за правната квалификация на иначе признатото за необходимо ограничение за свободата на изразяване.

Според ЕП и Съвета доставчиците на услуги за споделяне могат в качеството си на частни оператори свободно да избират информацията, която желаят да бъде разпространена чрез техните услуги, и съответно да вземат решение за филтриране и блокиране на съдържание. Дори да се допуснело, че това представлява „намеса“ в свободата на изразяване на мнение на потребителите, отговорност за нея във всички случаи не носел законодателят на Съюза.

Защо им е да филтрират, ако правото на ЕС не изисква това. Законодателят е делегирал на тези доставчици задачата да контролират правилното прилагане на авторското право в цифровата среда. Това е стара мечта на законодателя – да натовари доставчиците с прилагане, да си спомним АСТА, френския закон HADOPI и трите удара.

Като ни съобщава това, ГА по-нататък прилага известният от практиката на Съда за правата на човека и съдилищата тест за пропорционалност – като още в пар.91 съобщава логиката на разсъждения и извода, до който стига: “ще изложа причините, поради които разглежданото ограничаване е „предвидено в закон“ (подточка а), защо зачита „основното съдържание“ на правото на свобода на изразяване на мнение (подточка б) и защо, стига член 17 от Директива 2019/790 да се тълкува правилно, зачита принципа на пропорционалност (подточка в).”

Трудна е задачата на ГА. Той:

приема, че 102. Несъмнено превантивните мерки за контрол върху информацията по принцип се считат за особено сериозна намеса в свободата на изразяване на мнение, поради крайностите, до които могат да доведат. Тези превантивни мерки по принцип се отричат в едно демократично общество, тъй като се счита, че ограничавайки определена информация още преди разпространението ѝ, тези мерки възпрепятстват всякакъв публичен дебат по съдържанието, лишавайки по този начин свободата на изразяване на мнение от самата ѝ функция на вектор на плурализма. Поради тези причини множество държави членки забраняват в своите конституции генерализирания предварителен контрол върху информацията.

сочи чл.15 ДЕТ – 105. В този контекст член 15 от Директива 2000/31 според мен е от основно значение. Като предвижда, че на междинните доставчици не може да бъде наложено „общо задължение […] да контролират информацията, която пренасят или съхраняват“, тази разпоредба не допуска подлагането на онлайн информацията на генерализиран предварителен контрол, възложен на тези посредници – тази забрана е общ принцип на правото, регулиращо интернет, тъй като той конкретизира основната свобода на комуникация в цифровата среда; забраната надхвърля рамката на член 15 и е задължителна не само за държавите членки, но и за законодателя на Съюза.

и влиза в разграничаване на общото и конкретното, за да доведе нещата до възможния конкретен контрол – 115. макар законодателят на Съюза да не може да делегира на онлайн посредници задачата да извършват генерализиран предварителен контрол на информацията, споделяна или предавана чрез техните услуги, според мен той може, без да засегне „основното съдържание“ на свободата на изразяване на мнение, да реши да наложи на някои онлайн посредници някои мерки за активен контрол по отношение на някоя конкретна незаконна информация – стига ограничаването да е 1) „подходящо“ 2) „необходимо“ и 3) „пропорционално“.

Тук ГА стига дори до решение Delfi AS с/у Естония на ЕСПЧ.

4

Необходимите гаранции

И понеже си дава сметка какво казва, втората половина от заключението ГА е посветил на необходимите гаранции. Значи не е априори цензура, но може да е, ако не се спазят определени гаранции.

В тази част ГА подчертава “фундаментално различие в разбирането относно конкретния начин, по който правата на потребителите трябва да се зачитат на практика.”

ГА констатира война на интерпретациите:

или: доставчиците на услуги за споделяне блокират ex ante всяко съдържание, възпроизвеждащо изцяло или отчасти посочените от тях произведения и други закриляни обекти — независимо дали нарушават техните права — а потребителят, който счита, че използва законно тези обекти, подава жалба

или: право на потребителите на услуги за споделяне да използват законно закриляни обекти, трябва да се вземе предвид ex ante от доставчиците на тези услуги

и се присъединява към второто разбиране. При това

208. Както твърдят Парламентът, Съветът и Комисията, в двусмислени положения съответното съдържание трябва да се приеме за законно по презумпция и публикуването му онлайн не може да бъде възпрепятствано.

209. Трудността се състои в намирането на практически решения за прилагането на това раздвояване с помощта на инструментите за автоматично разпознаване на съдържание.

5

В резултат

220. От всички изложени по-горе съображения следва, че произтичащото от обжалваните разпоредби ограничаване на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, съгласно тълкуването на тези разпоредби в настоящото заключение, отговаря на всички условия, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата. Ето защо това ограничаване според мен е съвместимо с посочения правен акт. Поради това считам, че жалбата на Република Полша трябва да бъде отхвърлена.

В края на текста има и критични бележки към Насоките на ЕК.

6

Първи коментари

Критиката, предхождаща решението

Експертите казват, че това заключение е очаквано предвид позициите на ГА по YouTube , C-682/18 и C-683/18 от същия AG. Eleonora Rosati :

  • Първо, той поддържа това, което е изразил в мнението на YouTube за миналата година , т.е. режимът в член 17 е „нов режим на отговорност“; 
  • На второ място, той твърди, че член 17 налага на доставчиците задължение да следят съдържанието – „като общо правило е под формата на филтриране“; 
  • На трето място, преценката за пропроционалност да бъде в светлината на насоките, предоставени от Съда на Европейския съюз в по-ранните си решения в Scarlet , SABAM и Glawischnig-Piesczek .

Като се вземе предвид решението на YouTube от миналия месец, очаква се Съдът, поне по ключовия въпрос за съвместимостта между член 17 и Хартата, да последва AG, завършва Rosati.

ЕFF:

И една покана за 20 юли:

Полша: законопроект предвижда забрана за лицензии за радио и телевизия за субекти извън ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Полша е внесен законопроект за изменение на медийния закон, който има за цел  да „изясни правилата, позволяващи на Националния съвет за радио и телевизия (KRRiT) ефективно да противодейства на възможността радио- и телевизионните оператори да бъдат поети от субекти извън Европейския съюз, включително субекти от държави, представляващи непосредствена заплаха за държавна сигурност. ”

Член 35 в новия законопроект  гласи, че лицензия за радио и телевизия в Полша може да бъде издадена само на чуждестранно лице, чието седалище или постоянно местоживеене се намира в ЕС, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн (Европейското икономическо пространство).

Смята се, че повод е изтичането през септември на лицензията на водещата независима полска  новинарска програма TVN 24.  TVN  е собственост на американската компания Discovery Inc.  Ако изменението влезе в сила, TVN ще загуби лицензията. А американският му собственик Discovery Inc. (или Warner Bros, ако междувременно бъде приключено сливането с американския гигант Warner Media) ще разполага със седем месеца, за да намери европейски или за предпочитане полски съинвеститор.

Политическият контекст: „Медиите в Полша трябва да бъдат полски“, казва Ярослав Качински. През декември 2020 г. контролираната от държавата рафинерия PKN Orlen обяви, че купува издателя Polska Press от германския Verlagsgruppe Passau, собственик на 20 регионални вестника, почти 120 местни седмични медии и над 500 уебсайта в Полша, като общата аудитория се оценява на  17,5 милиона читатели.

 Реакцията на ЕС: Вера Юрова пише в туитър: „Новият проект е поредният тревожен сигнал за медийната свобода и плурализъм в страната. Следим отблизо ситуацията, свързана с TVN24, чиято лицензия  все още не е подновена. “

Историята е разказана в  euractiv.com

EК: покана за присъединяване към ревизирания Кодекс за дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както вече е известно, на 26 май 2021 г. Европейската комисия публикува позицията си за бъдещето на наднационалния кодекс за   дезинформацията – Насоки на Европейската комисия за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, СОМ (2021) 262 final.

Идеята на ЕК е правилата на кодекса да се ревизират и заедно с това да се осигури по-широко участие, за да има  “по-изчерпателен и по-координиран отговор на разпространението на дезинформацията”.

Днес е публикувана покана за изразяване на интерес за присъединяване към ревизирания кодекс. Поканата е от името на ЕК и на присъединилите се досега компании.

Присъединяването ще бъде възможно   по всяко време,  но се насърчава  ранното заявяване на участие, което позволява активно включване в оформянето на съответните ангажименти на Кодекса.

Изявленията на интерес се изпращат по имейл на COP-DISINFORMATION@ec.europa.eu.

Заинтересованите страни трябва да представят кратка информация за своята организация, услугите, които те предоставят , как тези услуги са свързани с Кодекса и описание на вида ангажименти, които те биха планирали да поемат съгласно новия Кодекс.

Заинтересованите страни  биха могли да участват първо като наблюдатели.

Държавна помощ за цифровия преход в Испания – несъвместима с правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия  стигна до заключението, че помощта, получена от наземните оператори за цифровизация и разширяване на наземната телевизионна мрежа в отдалечени райони на Испания, е била в противоречие с правилата на ЕС за държавна помощ. Операторите на наземни платформи са получили несъвместимо селективно предимство пред своите конкуренти, използващи други технологии, в нарушение на принципа на технологична неутралност. Сега Испания трябва да възстанови несъвместимата помощ.

Помощта е отпусната за цифровия преход, както и за експлоатацията и поддръжката на мрежата за цифрова телевизия. По-специално на мерките липсва технологична неутралност, тъй като те предвиждат цифрова наземна телевизия („DTT“) като единствената технология за субсидираното цифрово преминаване. Алтернативните технологии (като сателит) не могат да се възползват от мерките за помощ. Мерките са селективни, тъй като се възползват само от DTT оператори, въпреки че DTT и сателитните технологии са в сравнима фактическа и правна ситуация (сателитната технология би могла да се използва за цифрово превключване в отдалечени райони). На тази основа Комисията заключи, че схемата не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) или член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Правилата на ЕС за държавните помощи изискват несъвместимата държавна помощ да бъде възстановена незабавно, за да се премахне нарушаването на конкуренцията, създадено от помощта.

Решението ще може да се види под номер SA.28599 в  State aid register  на сайта на Комисията, секцията по въпросите на   конкуренцията.

ЕС: спирането на RTR в Латвия е в съответствие с правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 7 май 2021 г. Европейската комисия реши, че решението на латвийския регулатор да спре  програмата Rossiya RTR за 12 месеца поради подбуждане към насилие или омраза, е в съответствие с правото на ЕС.

Латвийските власти информираха Комисията през февруари 2021 г., че  „Rossiya RTR“, програма на руски език, разпространявана чрез сателит до Латвия от Швеция, съдържа подбуждане към насилие или омраза. По-специално езикът, използван по време на някои предавания на „Rossiya RTR“, призовава за военни действия срещу няколко държави, включително между другото Латвия и други балтийски държави. Изявленията в съответните програми имат потенциал да създадат напрежение и неприязън сред населението на Латвия и на други страни. Поради това латвийските власти решиха да спрат разпространението  за период от 12 месеца.

Комисията направи оценка от гледна точка на законодателството на ЕС на мерките, предприети от латвийския регулатор. Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD)   установява процедурата, която да се следва от държава-членка, когато счита, че   забраната на речта на омразата не е спазена от доставчик на медийни услуги, установен в друга държава-членка.

Латвия представи данни, че са налице явни, сериозни и тежки нарушения на забраната за подбуждане към насилие или омраза. След внимателен анализ на случая и консултация с Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), на 7 май 2021 г. Комисията реши, че временното спиране на Латвия на нейната територия на излъчванията на Rossiya RTR е пропорционално и оправдано. По-рано през 2019 г. Комисията стигна до същото заключение относно временното спиране за три месеца на същата програма. През 2015, 2017 и 2018 г. Комисията реши, че временното спиране на   „RTR Planeta“ за подбуждане  към омраза, решено от Литва, е съвместимо със законодателството на ЕС.

Ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги засилва усилията за борба срещу подбуждането към насилие и омраза, като разширява, в съответствие с член 21 от Хартата на основните права на ЕС, основанията, въз основа на които аудиовизуалното съдържание може да се счита за подбуждане към насилие и омраза . Такива основания включват например пол, увреждане, възраст, политически или други мнения и сексуална ориентация.

Да се забранят рекламата и спонсорството, свързани с изкопаеми горива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Регистрирана е Европейска гражданска инициатива “Да се забранят рекламата и спонсорството, свързани с изкопаеми горива”.

Целта е европейско законодателство, което да въведе ограничение за търговското слово по отношение на този сектор:

Забрана за всяко популяризиране или рекламиране, пряко или непряко, както и за всяко безплатно или промоционално разпространение или за всякакъв тип отношения на спонсорство:

a. за всички дружества и асоциирани марки или лобистки организации, които извличат, рафинират, произвеждат, доставят, разпространяват или продават изкопаеми горива

б. за всички дружества, които рекламират използването на въздушни, сухопътни или морски превозни средства, които се захранват с изкопаеми горива, с изключение на превозните средства, предназначени за транспортни услуги от общ икономически интерес

в. на всякакви продукти от изкопаеми горива, включително нефт, газ от изкопаеми горива и въглища.

Европейска перспектива: иновативен модел за споделяне на съдържание от десет обществени медии в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на EBU:

Десет обществени медии ще променят начина, по който европейците потребяват новини, като използват модерни онлайн инструменти за преодоляване на езиковите бариери и споделят разнообразно съдържание от целия континент.

Водени от Европейския съюз за радио и телевизия  (EBU), медиите започват да осъществяват „Европейска перспектива“, съвместна услуга за новини, която позволява на аудиторията да получи достъп до проверено съдържание от други страни чрез подготвена онлайн емисия. Участващите организации могат да покажат специалната емисия   на своите начални страници или в която и да е статия, като по този начин подчертават нарастващото значение на предлагането на европейска перспектива за отразяване на новините в обществените услуги.

Това богатство от истории ще помогне на европейските граждани да контекстуализират актуални теми като пандемията на COVID-19, изменението на климата и миграцията и по-добре да разберат как съседните държави се справят с тези предизвикателства.

Чрез тази инициатива членовете на EBU от Белгия (RTBF), Финландия (YLE), Франция (France Télévisions), Германия (BR / ARD), Ирландия (RTÉ), Италия (RAI), Португалия (RTP), Испания (RTVE) и Швейцария (SWI swissinfo.ch), както и ARTE, френско-германският оператор, са готови да променят европейската цифрова сфера, като предлагат онлайн достъп до истории, които изследват европейската идентичност.

Десетте публични медийни организации са в състояние да избират и публикуват съдържанието си взаимно чрез специален център за цифрови новини, който използва AI технология за превод.

„Европейска перспектива“ започва от 1 юли.

„Европейска перспектива“ ще осигури прозорец към останалата част на континента

„Европейска перспектива“ стана възможна чрез безвъзмездна финансова помощ от програмата на Европейската комисия за мултимедийни действия. Той е съфинансиран от EBU.

В рамките на финансирания от ЕС проект „Европейска перспектива“ се допълва от втора общоевропейска инициатива   „Европейската колекция“, която се управлява от ARTE. „Европейската колекция“ е подбрана селекция от документални филми и материали, фокусирани върху европейската политика и общество.