Tag Archives: EU Law

Прилагане на санкциите срещу RT u Sputnik

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

По въпроса за правното основание и прилагането на санкциите срещу RT u Sputnik

uзлезе правен анализ от юристи, подготвен от Европейската аудиовизуална обсерватория.

Потвърждава се в общи линии това, което написах преди време – не се прилага медийната директива, а санкционният механизъм, когато държави извън ЕС, физически или юридически лица, групи или недържавни образувания:

Според анализа, в много изключителни ситуации като настоящата се прилагат правилата за санкциониране, произтичащи директно от Договора.    Този случай не попада в рамките на AVMSD, а  следва различна регулаторна рамка на ЕС. Рестриктивните мерки или санкции са основен инструмент на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС (ОВППС). Мерките, които трябва да съответстват на целите на ОВППС, се налагат от ЕС за промяна в политиката или дейността на държава, структури или физически лица. Влизат в сила с публикуването им.

2

По въпроса за правното основание на решението на СЕМ, отразено на стр.12 на анализа:

Европейската конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, посочена като основание в българското решение, не може да бъде правно основание по три причини:

–отнася се само до телевизионни програми, защото обхватът на ЕКТТ не е актуализиран (за разлика от ДАВМУ, която включи и съдържание в платформи),

–Руската федерация не е страна по ЕКТТ,

–Постоянният комитет е неактивен от 2011 г., така че  няма кой да приложи ЕКТТ.

От държавите, които не са дочакали регламентът и решението да влезат в сила, прибалтийските държави прилагат ДАВМУ/национално основание  за телевизионни програми, няма мерки срещу Sputnik, доколкото видях, решението на Полша е само за телевизия, а Германия се позовава на липса на лицензия.

За европейските измерения на българското медийно законодателство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бележки за изказването ми в конференция с домакин ФЖМК – СУ  по проблемите на обществените медии

Тезата на изказването: Предстои нормотворчество в областта на медиите. Националните законодатели в държавите от ЕС – когато създават законодателство в обществен интерес и вземат предвид националните специфики – следва да имат още предвид и двете външни правни рамки:

  • Международното право, вкл. Европейската конвенция за прата на човека и практиката на ЕСПЧ;
  • Правото на ЕС.

В противен случай ще слушаме в парламента твърдения, че може без медиен регулатор.

1.    Динамика на законодателството

Законът е създаден през 1998 г.

За 24 години – промени в медиите – съответно промени в законодателството. Но и Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) е от 1989 г., претърпяла е ревизии и дори преименуване. Динамиката не е порок, при бърз предмет има и бързо право.

Преобладаваща част от Закона за радиото и телевизията е национална транспозиция на ДАВМУ. Дори да се създаде изцяло нов медиен закон, примерно две трети от него е националната транспозиция на медийното законодателство на ЕС.

Съдът на ЕС също внася динамика, за България – важни решения на Съда на ЕС:  от решението за мултиплексите по дело С-376/13 до решението за данъчното облагане на БНТ по дело C-21/20 .

2.  Националният законодател има свобода да определи основни параметри на обществените медии и медийната регулация, например:

  • За обществените медии – брой, управление, начин на финансиране, източници на финансиране, продължителност на мандата на управленските органи, дали да има реклама в програмите на обществените медии и др.,
  • За регулатора – брой на регулаторите, брой на членовете, начин на формиране, начин на финансиране и др.

Но по някои въпроси следва да се съобрази – например

  • За обществените медии – обществената функция според Протокола от Амстердам (демократични, социални и културни потребности) и стандартите за държавната помощ според Съобщението за държавната помощ в електронните медии;
  • За регулатора – изискванията за независимост (чл.30 ДАВМУ) и изискването да прилага правото на ЕС.

3   Има ли европейски стандарти за обществените медии и медийния регулатор, които остава да бъдат съобразени? Да, има такива – някои са действащи в ЕС, други ще бъдат приети в следващите месеци:

а. Съобщението за държавната помощ за радиото и телевизията

Дава отговор на въпроса за определяне на размера на бюджетния трансфер за обществените медии в съответствие с правото на ЕС. Въвежда принцип „финансиране според обществената функция“. Това налага първо да бъде определено съдържанието на обществената услуга (функция, мисия) – а след това да се определят средствата в адекватен размер (нито недофинансиране, нито свръх финансиране).

Такъв опит е направен в ЗИД ЗРТ, който беше изготвен в РГ в широк състав в края на управлението на ГЕРБ. Този текст съдържа предложение в отговор  на изискването до 31 март да се представи проект за съобразяване на ЗРТ със Закона за публичните финанси и да се въведе Съобщението за държавната помощ в радиото и телевизията.

По настояване на МФ в законопроекта се предвижда  закриване на Фонд „Радио и телевизия“. Твърдеше се, че това е императивно изискване на Закона за публичните финанси. Става известно, че сега има промяна в позицията на МФ към фонда – ако това е вярно, има шансове фондът да се запази. Фондът не е източник на финансиране, той е само форма на организиране и управление на средствата от източниците, определени в закона.

б. чл.30 ал.4 ДАВМУ за финансирането на независимите регулатори също не е транспониран  в окончателния текст  на ЗИД ЗРТ, приет през 2020 г. (“Държавите  гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия и пр.), този пропуск е добре да бъде отстранен.

в. предстои приемане на Законодателен акт за цифровите услуги – той решава въпроси, свързани със съдържанието онлайн, предимно в платформите, включително противодействието на дезинформацията в много големите платформи и препоръчването на медийно съдържание.

По повод препоръчването – и сега в Закона за радиото и телевизията (чл.8б) е въведена разпоредбата от ДАВМУ за видимост на съдържанието в обществен интерес –   Съветът за електронни медии може да предприема мерки за достатъчна видимост на медийните услуги от общ интерес в съответствие с цели от общ интерес като медиен плурализъм, свобода на словото и културно многообразие.

г. предстои приемане на Европейски акт за свободата на медиите – вчера завърши общественото обсъждане. Очаквани теми – първо, прозрачността и независимостта (напр. контрол върху сделките на медийния пазар, прозрачност на собствеността върху медиите и измерване на аудиторията), второ, медиен плурализъм, вкл. чрез обществените медии, трето,  справедливото разпределение на държавните ресурси (независимост на обществените медии, прозрачност и справедливо разпределение на държавната реклама и публичния ресурс, свързан с комуникационните стратегии по програмите на ЕС).

Реч   за състоянието на Съюза през септември 2021 г.: „Информацията е обществено благо.  Медийните компании не могат да бъдат третирани просто като бизнес. Тяхната независимост е от съществено значение. Европа се нуждае от закон, който да гарантира тази независимост – и Комисията ще изготви Закон за свободата на медиите през следващата година. Защитаването на свободата на медиите означава защита на нашата демокрация.”

=

Въпреки че конференцията (кръглата маса) беше продължителна, за няколко часа е трудно да се поставят въпросите, които трябва да се решават. ФЖМК ще публикува обобщение на дискусията.

За четене:

Един сравнителен материал на Европейската аудиовизуална обсерватория за обществените медии (изготвен с помощта на EBU) – с днешна дата.  Могат да се гледат германски, френски, финландски и пр. модели на управление, но както беше казано днес – Финландия, на първо място по свобода на изразяване, няма толкова законови гаранции, колкото държавите на задни позиции – обаче е на първо място.

Съд на ЕС: телевизия, финансирана частично от държавния бюджет и частично от търговска дейност, и ДДС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно решение на Съда на ЕС от 16 септември 2021 г.  по дело C-21/20 с предмет преюдициално запитване,   постъпило в Съда на 17 януари 2020 г., в рамките на производство по дело Българска национална телевизия срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ — София при Централно управление на НАП.

Спорът между БНТ и НАП възниква след данъчна ревизия за периода от 1 септември 2015 г. до 31 март 2016 г., при която данъчният орган отказва да признае право на пълен данъчен кредит на БНТ, и издава ревизионен акт, с който се установяват задължения на БНТ за внасяне на ДДС. БНТ обжалва по съдебен ред пред Административен съд София-град, който на свой ред отправя oтпpaвя запитване до Cъдa на ЕС за тълĸyвaнe нa paзпopeдби oт Директивата за ДДС.

16 Съгласно ЗРТ дейността на БНТ се финансира чрез субсидия от държавния бюджет, предназначена за подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални предавания.
Размерът на субсидията се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет. Освен това БНТ получава целеви субсидии за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите.
17 Дейността на БНТ се финансира и със собствени приходи от реклама и спонсорство, с  остъпления от допълнителни дейности, свързани с телевизионната дейност, с дарения и завещания, с лихви и други приходи, свързани с телевизионната дейност.
18 До март 2015 г. БНТ е ползвала частичен данъчен кредит за всички свои покупки. След това тя прилага т.нар. метод на „директно алокиране“, като преценява изолирано всяка нейна покупка в зависимост от това дали е или може да бъде използвана за дейност с „търговски“ характер — като развлекателни предавания, филми и спортни предавания — или за дейност, свързана с изпълнение
на „обществените ѝ функции“ — като излъчване на парламентарен контрол, предаване  на религиозни церемонии или на предизборни кампании. БНТ освен това приема, че дейността ѝ по
излъчване на телевизионни предавания е не „освободена доставка“ по смисъла на ЗДДС, а  дейност, която не попада в обхвата на ДДС, и че в обхвата на този данък попада само дейността ѝ с „търговски“ характер.
19 В приложение на този метод БНТ ползва пълен данъчен кредит за покупки, които са използвани  за „търговската“ ѝ дейност. Тя ползва частичен данъчен кредит за покупки, които са използвани едновременно за дейности с „търговски“ характер и за дейности, които нямат такъв характер.
20 След данъчна ревизия за периода от 1 септември 2015 г. до 31 март 2016 г., с ревизионен акт от 14 декември 2016 г. българските данъчни органи отказват да признаят право на пълен данъчен кредит за покупките на БНТ и установяват задължения на БНТ за ДДС за този период в размер на 1 568 037,04 BGN (български лева) (около 801 455 EUR), ведно с лихви.
21 Според данъчните органи рекламната дейност на БНТ подлежи на облагане, докато дейността ѝ по излъчване на програми е освободена от облагане. БНТ обаче нямала право на пълен данъчен кредит, защото било невъзможно да се определи дали покупките, извършени за целите на икономическата ѝ дейност, са предназначени за облагаеми с ДДС доставки или за доставки, които според посочените органи са освободени от ДДС. За тези покупки БНТ имала право на пълен данъчен кредит само ако дейностите по излъчване на спортни предавания, по създаване и излъчване на развлекателни програми и по излъчване на чуждестранни филми са финансирани изцяло с приходи за реклама, а не със субсидии от държавния бюджет. Настоящият случай не бил такъв.

22 С решение от 27 февруари 2017 г. директорът отхвърля жалбата, подадена от БНТ по
административен ред срещу ревизионния акт от 14 декември 2016 г.
23 Тогава БНТ обжалва това решение по съдебен ред пред запитващата юрисдикция,
Административен съд София–град (България).
24 Според тази юрисдикция за решаването на делото по главното производство е необходимо да се определи дали дейността по излъчване на предавания от БНТ, в качеството ѝ на обществен оператор, на който ЗРТ възлага специфични функции и който получава субсидии от държавния
бюджет, представлява доставка на услуги, извършена възмездно, по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, но освободена от ДДС по смисъла на член 132, параграф 1, буква р) от тази директива, или този вид дейност не представлява облагаема доставка, която попада в обхвата на цитираната директива. Според същата юрисдикция отговорът на този въпрос ще позволи да се установи дали посочената дейност по излъчване следва да се отчита при определяне на правото на приспадане на данъчен кредит за облагаемите доставки, по които БНТ е получател.
25 Запитващата юрисдикция добавя, че в решение от 22 юни 2016 г., Český rozhlas (C-11/15, EU:C:2016:470), Съдът действително е разгледал въпроса дали дейността на националното чешко радио по радиоразпръскване, за която дейност радиото получава такси, плащани от лицата, които притежават или държат радиоприемник, представлява възмездно извършена дейност, но Съдът все още не се е произнесъл относно дейността на обществената телевизия, финансирана със субсидии от държавния бюджет.

26 Запитващата юрисдикция уточнява също, че в решение от 27 март 2014 г., Le Rayon d’Or C-151/13, EU:C:2014:185), Съдът се е произнесъл по въпроса дали извършено от национална здравноосигурителна каса плащане на обща сума попада в приложното поле на ДДС, но от това не
може да се изведе еднозначен отговор за целите на спора в главното производство.
27 По–нататък, ако следва да се приеме, че дейността на БНТ е двойствена, т.е. че включва както освободени, така и облагаеми доставки, запитващата юрисдикция се пита и дали на приспадане подлежи само частта от платения по получени доставки ДДС, която може да се счита за свързана с частта от дейността на БНТ, която има „търговски“ характер. Наред с това, в подобна хипотеза тази юрисдикция се пита по какви критерии би следвало да се определи обхватът на правото на приспадане.

28 При това положение Административен съд София–град решава да спре производството и  да постави на Съда преюдициални въпроси.

Заключение на Генералния адвокат Szpunar 

Като дава отрицателен отговор на основния въпрос, ГА отделя специално внимание на предлаганото тълкуване на БНТ за разграничаването на  дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, извършвана в обществен интерес, и търговската им дейност за данъчни цели:

Предлаганото тълкуване от БНТ

54.      БНТ излага в своето становище интересно виждане за това разграничаване. Ако правилно разбирам нейната позиция, БНТ счита за търговска дейност излъчването на всички предавания, които според нея привличат зрители, позволявайки по този начин да се продава ефирно време за реклами. Става въпрос най-вече за излъчване на спортни събития, чуждестранни филми или развлекателни програми. Въз основа на това в периода, за който се отнася главното производство, БНТ приспада изцяло платения и дължимия ДДС върху елементите от разходите за излъчване на тези предавания. Излъчването на останалите видове предавания според БНТ обаче се извършва в рамките на обществената мисия и като такова не подлежи на облагане с ДДС.

55.      Според мен тази позиция обаче е погрешна поради две причини.

56.      Първо, възприетото от БНТ разделяне на предаванията на носещи и неносещи приходи от реклама според мен е произволно и не непременно съответстващо на реалността. Лесно е да се посочат категории предавания, които par excellence отговарят на критерия за обществена мисия, като в същото време събират обикновено много зрители и са идеален „носител“ на реклами — например информационните предавания. Категории предавания, които БНТ отнася към търговските, обаче е напълно възможно да се отнесат към дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, извършвана в обществен интерес. Този интерес всъщност е свързан с „демократичните, социалните и културните потребности на […] общество[то]“, а тези потребности обхващат и области като киното, спорта или забавата.

57.      Второ, предлаганият от БНТ метод за класифициране на предоставяните от нея услуги не отчита фактора, на който се основава системата на ДДС, а именно връзката между, от една страна, придобиваните стоки и получаваните услуги от данъчнозадълженото лице за нуждите на неговата дейност и от друга страна, облагаемата доставка на стоки или услуги, която извършва в рамките на тази дейност. С други думи, за да може придобиваните стоки и получаваните услуги от данъчнозадълженото лице на предходен етап от търговския оборот да се считат за използвани за целите на неговата дейност, разходите за съответното им придобиване или получаване по принцип трябва да бъдат съставен елемент от цената по облагаемите сделки, извършени от това данъчнозадълженото лице на следващ етап от търговския оборот.

Съдът на ЕС:

1) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се
тълкува в смисъл, че дейността на национален обществен телевизионен доставчик по
предоставяне на аудио–визуални медийни услуги на зрителите, която е финансирана
от държавата под формата на субсидия и за която зрителите не заплащат такси за
телевизионното излъчване, не представлява доставка на услуги, извършвана
възмездно, по смисъла на тази разпоредба.

  • Доставката на услуги е извършена „възмездно“  само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на определяема услуга, предоставена на получателя (31). 
  • От споменатите услуги се ползват не лица, които могат да бъдат ясно идентифицирани, а всички потенциални зрители. В допълнение, размерът на съответната субсидия се определя на базата на норматив за час програма, без въобще да се вземат предвид самоличността и броят на ползвателите на предоставяната услуга.(37)


2) Член 168 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че националният
обществен телевизионен доставчик може да приспадне платения по получени
доставки данък върху добавената стойност (ДДС) за покупките на стоки и услуги,
използвани за нуждите на неговите дейности, които дават право на приспадане, и че
не може да приспадне платения по получени доставки ДДС за покупките на стоки и
услуги, използвани за нуждите на неговите дейности, които не попадат в приложното
поле на ДДС. Държавите членки следва да определят методите и критериите за
разпределяне на сумата на платения по получени доставки ДДС между облагаеми
сделки и сделки, непопадащи в приложното поле на ДДС, като отчитат целта и
структурата на тази директива, спазвайки принципа на пропорционалност.

Отнета лицензията на RT в Обединеното кралство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на британския регулатор:

Ofcom отне   лицензията на RT за разпространение на програмата в Обединеното кралство с незабавно действие.

Не смятаме носителя на лицензията за  RT –  ANO TV Novosti –  годен и подходящ (fit and proper) да притежава лицензия за разпространение в Обединеното кралство.

Днешното решение идва на фона на 29 текущи разследвания от Ofcom относно дължимата безпристрастност на новините и отразяването на актуалните предавания на руската инвазия в Украйна. Обемът и  сериозният характер на въпросите, повдигнати в рамките на толкова кратък период от време, предизвикват голяма загриженост – особено като се има предвид историята на спазването на правилата на RT, глобена с £200 000 за предишни нарушения на безпристрастността.

В този контекст започнахме  разследване, за да определим дали субектът ANO TV Novosti отговаря на изискванията да има лицензия. Това разследване взе предвид редица фактори, включително отношенията на RT с Руската федерация:

  • RT се финансира от руската държава, която наскоро нахлу в съседна суверенна държава.
  • Новите закони в Русия  ефективно криминализират всяка независима журналистика, която се отклонява от собствената новинарска история на руската държава, по-специално във връзка с инвазията в Украйна.

Предвид тези ограничения изглежда невъзможно за RT да спазва правилата за надлежна безпристрастност на нашия Кодекс  при тези обстоятелства.

RT в момента не е в ефир в Обединеното кралство в резултат на санкциите, наложени от ЕС след началото на инвазията в Украйна. Ние приемаме сериозно значението в нашето демократично общество на правото на радио- и телевизионния оператор на свобода на изразяване и правото на публиката да получава информация и идеи без неправомерна намеса. Ние също така приемаме сериозно значението на поддържането на доверието на публиката и общественото доверие в регулаторния режим в областта на  радиото и телевизията на Обединеното кралство .

Като вземем предвид всичко това, както и нашите непосредствени и повтарящи се опасения относно съответствието с правилата, ние стигнахме до заключението,  че RT не може да бъде отговорен телевизионен оператор при настоящите обстоятелства. Поради това Ofcom отнема незабавно лицензията на RT за излъчване.

Decision to revoke licence – ANO TV Novosti (PDF, 317.2 KB)

Към казаното от регулатора: 

Като четем – нека и да се учим. Специално британският регулатор – дано и в бъдеще остане така, в контекста на съобщения, че преживява трудности  – досега показва независима, смислена, подредена и балансирана регулация в добро сътрудничество със саморегулаторни механизми. Отнемането на лицензията става след 29 разследвания за нарушения на закона!
Това ми се струва важно.

Министър Божидар Божанов за противодействието на дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министър Божидар Божанов за противодействието на дезинформацията на срещата на бизнеса с правителството, организирана от Капитал.

Ако правилно разбирам, говори за проекта на DSA (Законодателен акт за цифровите услуги) и казва, че България ще прави предложения по раздел 4, отнасящ се до т.нар. много големи онлайн платформи и по-конкретно до системите за препоръчване на съдържание, които те използват, и тяхната прозрачност. Съгласно чл.29 в проекта

Много големите онлайн платформи посочват в своите общи условия по ясен, достъпен и лесно разбираем начин основните параметри, използвани в техните системи за препоръчване, както и всички възможности за получателите на услугата да променят или повлияят на тези основни параметри, които са предоставили […]

„В момента ЕС работи по приемането на серия актове за регулиране на дигиталния свят, включително и на социалните мрежи. България има конкретни идеи и предложения, като регулиране на системите за препоръчване на съдържание, което е сърцето на проблема, защото страната ни е на фронта на дезинформационната кампания и ще ги наложим в рамките на европейската дискусия и европейските регламенти”.

Министерството ще работи за прозрачност, която ще показва защо Фейсбук е преценил, че трябва да ни препоръча определена новина и по какви параметри. „Ще изискаме от Фейсбук да включат в своя алгоритъм факторите, свързани с неавтентично поведение, финансирано най-често от вражеска държава. Това не включва анализ на съдържанието. Нито Фейсбук, нито което и да е правителство могат да казват кое е истина и кое не е”, каза Божидар Божанов.

Хибридните атаки не са регулирани със закон и нито една институция няма правомощията да се заеме с тази тема, уточни той. Министерство на електронното управление е припознало тази политика по две линии – киберсигурност и информационно общество.

И от Капитал:

По отношение на информационната война Европейския съюз вече работи със социалните мрежи за проследяване на малките сайтове със сензационни новини, които често са лъжи или всяват паника. Тяхното разпространение на практика е невъзможно без социалните мрежи и потенциална платена реклама, затова Брюксел обсъжда възможността за промяна на алгоритъма на мрежи като Facebook така, че те да скриват автоматично сайтове с руска пропаганда. Ако това се случи, Facebook трябва да промени голяма част от алгоритъма си за нареждане на публикации, а заедно с това и част от бизнес модела си, който разчита именно на виралния ефект на постовете.

Какво казва министър- председателят:

Казахме: „Елате да си играете тук в пясъчника на България, докато в момента ни бомбардират с всякакви хибридни атаки и да създавате инвестиция и технологично знание на базата на това“, посочи премиерът и коментира, че те доста харесали идеята.

Те си играят в пясъчника на света  – от Маунтин Вю и от Менло Парк.

Доклад относно чуждестранната намеса в демократичните процеси в ЕС, включително относно дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Доклад на комисия на ЕП за влиянията и дезинформацията

През юни 2020 г. в Европейския парламент беше създадена специална комисия с цел да оцени нивото на заплахите от страна на всички чужди сили, които се опитват да се намесят в демократичните процеси на ЕС и неговите държави-членки. Тя приключва работата си с Доклад относно чуждестранната намеса в демократичните процеси в Европейския съюз, включително относно дезинформацията 1248403EN

 

Нова комисия на ЕП за чуждестранната намеса

Парламентът се съгласи да създаде нова специална комисия, която ще се занимава с чуждестранната намеса, след като настоящата приключи работата си на 23 март 2022 г. Специалната комисия за чуждестранна намеса в  демократичните процеси в Европейския съюз, включително дезинформация II / INGE Special Committee се основава на работата на комисията, чийто мандат изтича на 23 март. Новият 33-членен състав ще проверява съществуващото и планирано законодателство на ЕС в редица области за възможности, които могат да бъдат използвани от трети държави за злонамерени цели.

Парламентът създаде още две нови комисии, които да разгледат използването на шпионски софтуер от правителствата на ЕС  и поуките от пандемията. 38-членната „Анкетна комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение“ ще разследва предполагаеми нарушения на правото на ЕС при използването на софтуера за наблюдение от Унгария и Полша, както и от други държави. Комисията ще проучи съществуващите национални закони, регулиращи наблюдението, и дали шпионски софтуер на Pegasus е бил използван за политически цели, вкл.  срещу   журналисти, политици и адвокати.

 Списъците с членове на комисиите  ще бъдат обявени на следващата пленарна сесия в Брюксел на 23-24 март.

RT France оспорва пред Съда на ЕС налагането на санкции срещу нея

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

RT France оспорва пред Съда на ЕС (Общия съд) налагането на санкции срещу нейната тв услуга.

Делото е Т-125/22.

Няма данни за  аргументацията.

Как да се прилага забраната на RT и Sputnik в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Регламент 2022/ 350 за изменение на регламента за санкциите на Съюза буди въпроси за основанието и обхвата на налаганите мерки. Става известен последващ документ, съдържащ повече указания в частност към търсачките и социалните медии. Не се съобщава за характера и начина на достъп до този текст – действаме в хипотезата, че е автентичен. Update. “We only know bc Google shared it with the @lumendatabase. Many thanks to whoever inside Google fought for, and signed off on, that.” (Дафне Келър в Туитър).

Отпадат съмненията, че Регламент 2022/350 се отнася само до телевизия и радио. Коментарите: “Това тълкуване на ЕК отива много по-далеч, отколкото мнозина си мислеха, когато четат самия регламент, и не взема предвид забраната на Директивата за електронната търговия за общ мониторинг. Ако е така, това повдига значителни проблеми с пропорционалността и свободата на изразяване.”

.

Друг коментар от natalihelberger (@nhelberger) допълва: освен посочените проблеми има и проблем с компетентността: медийното регулиране е в  компетентността на държавите и е безпрецедентно да не се взема предвид субсидиарността по този начин. 

 

.

Подчертава се и непрозрачният начин  на вземане на решението, макар че в условията на война процедурите могат да бъдат и по-различни по съображения за наложителност:

 

Отново за санкциите срещу РТ и Спутник

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тезата, че ЕС не трябва да ограничава програмите РТ и медийните услуги на агенция Спутник, има привърженици.

Техните аргументи се свеждат до:

  • това е  цензура;
  • не искам някой друг да решава вместо мен откъде да се информирам;
  • ограничаването на препредаването не е истински ефективно.

Ето и някои правни възражения:

  • Не е работа на ЕС да се занимава с лицензии, вкл. спиране и прекратяване, това е изключително в компетентността на националните регулатори в държавата по произход;
  • принципът на пропорционалност при намесата  изисква ограничителните мерки да не се базират на общи аргументи, а на конкретни нарушения – реч на омразата, пропаганда на война и др. под., самата дезинформация не винаги е незаконна;
  • и  – какво изобщо е правното основание по отношение на тази сложен конгломерат от услуги, а и отношението с националните мерки –  legally dubious orders, казва Дафне Келер.

Stanford –

и още един глас от Stanford –

.

Накрая още един аргумент – незначителността на аудиториите на въпросните медийни услуги-  имаме вече оценката на аудиториите на РТ –   0.6 за Обединеното кралство до 3 на сто за Германия. Наистина, тук не е отчетена ролята на платформите.

На по-голямата част от аргументите има лесно достъпни отговори.

Изброеното не променя факта, че на фалшифицираните пропагандни картини на света трябва да се противодейства  безкомпромисно.

72 граждански организации: препоръки към Законодателния акт  за цифровите услуги (DSA)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Уважаеми държави-членки на Европейския съюз,

72 европейски организации на гражданското общество, представлявани от European Digital Rights (EDRi), Съюз за граждански свободи за Европа и Amnesty International, бихме искали да споделим своите опасения и препоръки за Законодателния акт  за цифровите услуги (DSA), който да е от полза за хората и е съвместим със защита на основните права в целия ЕС.

Нежелана базирана  на проследяване реклама  и dark patterns

Dark patterns са манипулативни софтуерни интерфейси, предназначени да подведат потребителите да се съгласят неволно да споделят личните си данни. DSA трябва постепенно да прекрати широкоразпространения онлайн бизнес за проследяване.

Насърчаване на основните права в DSA

Правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни са основни права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.  DSA трябва да осигури защитата на тези права, включително правото да общувате и изразявате себе си без общо наблюдение.

Преди тристранните преговори, насрочени през следващите седмици, ви благодарим, че взехте под внимание нашите препоръки и се надяваме, че ще можете да засилите приноса на DSA към зачитаща правата онлайн среда за Европа и извън нея.

Пълният текст