Tag Archives: EU Law

Информационното табло в областта на правосъдието за 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува днес Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г., в което се съдържа сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на държавите — членки на ЕС.

Това вече е десетото издание, което дава възможност за дългосрочен преглед на развитието на положението в държавите членки и в трите области на ефективно правосъдие. За първи път тазгодишното издание включва и данни за въздействието на пандемията от COVID-19 върху ефикасността на правосъдните системи, както и по отношение на достъпа до правосъдие за хората с увреждания и въздействието върху бизнес средата.

Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието е сравнителен инструмент за информация, чиято цел е да помага на ЕС и държавите членки да подобрят ефективността на националните правосъдни системи. То е един от инструментите в инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона, използван от Комисията за наблюдение на реформите в областта на правосъдието, предприети от държавите членки.

Подробности ще намерите в съобщението и в информационния документ.

Директиви за авторското право: какво става, дойде и мотивирано становище от ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщението:

Комисията реши да изпрати мотивирани становища на десет държави членки, сред които и България (INFR 2021/0159), за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789).

Комисията изпрати също така мотивирани становища на България (INFR 2021/0160 ) и други дванайсет държави членки,  за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).

Държавите членки трябва да въведат тези правила без допълнително забавяне, което ще позволи на гражданите на ЕС, творческите сектори, пресата, изследователите, преподавателите и институциите в областта на културното наследство, както и на доставчиците на услуги в целия ЕС да започнат да се възползват от тях.

На 23 юли 2021 г. Комисията започна производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. Днес Комисията предприе последващи действия с мотивирани становища, като държавите членки разполагат с два месеца, за да коригират положението и да приемат национални мерки за транспониране на двете директиви. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.

Пълното съобщение за медиите ще намерите тук.

Повече информация за всички решения по процедурите за нарушения ще намерите тук.

Преюдициално запитване от ВАС относно защитата на личните данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Инетресно българско преюдициално запитване за съществуване на практически неограничено право за обработване на лични данни.

В Официален вестник на ЕС от 10 май 2022.

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 17 февруари 2022 година — NG / Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София

(Дело C-118/22)

(2022/C 191/23)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Касатор: NG

Ответник: Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София

Преюдициален въпрос

Тълкуването на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета във вр. с чл. 13, § 2, б. „б“ и § 3 от същата допуска ли национални законодателни мерки, които да водят до практически неограничено право за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и/или отпадане на правото на субекта на данните за ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните му?

(1)  OB 2016, L 119, стр. 89

Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува COM/2022/212 final  Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+).

През 2012 г. беше изготвена първата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (Better internet for kids, BIK). С изложената в настоящото съобщение актуализирана стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие, се казва в Съобщението.

Списъкът на опасенията, посочени от самите деца в отговорите на проведената от Комисията консултация, включва гледане на вредно съдържание, което може да възхвалява и да насърчава самонараняване, самоубийство, насилие, реч на омразата, сексуален тормоз, приемане на наркотици, рискови онлайн предизвикателства, хранителни разстройства и опасни диети. Такова съдържащо насилие, плашещо или неподходящо по друг начин за възрастта съдържание е леснодостъпно. Децата съобщават, че виждат порнография още от ранна възраст.

Въпреки съществуващото право на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните) механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско съгласие в много случаи все още не са ефективни.

Очаква се одобреният неотдавна Законодателен акт за цифровите услуги да доведе до значително подобряване на безопасността на всички потребители, в това число и на децата, и да им даде възможност да правят информиран избор в онлайн пространството.  Като част от рамката за управление на риска в Законодателния акт за цифровите услуги, се изисква специално внимание по отношение на системните рискове във връзка с децата.

С BIK+, водеща инициатива на Европейската година на младежта 2022 г., се предлагат действия около три стълба:

1.безопасен цифров опит, за да защитим децата от вредни и незаконни онлайн контакти, съдържание, поведение и рискове за потребителите, както и за да подобрим тяхното благополучие онлайн чрез безопасна, съобразена с възрастта цифрова среда, създадена при зачитане на интересите на децата;

2.цифрово овластяване, така че децата да придобиват необходимите умения и компетентности, за да правят правилни избори и да се изразяват безопасно и отговорно в онлайн средата;

3.активно участие, при което се зачитат децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си в цифровата среда, с повече дейности, ръководени от деца, с цел да се насърчи иновативен и творчески безопасен цифров опит.

Изпълнението на стратегията BIK+ изисква основано на фактите създаване на политики, както и сътрудничество и координация на европейско и международно равнище.

Всички, които и този път са отстояли цифрово десетилетие и цифрови технологии (вм. дигиталните дигиталности) в българската езикова версия на Съобщението, имат най-горещата ми благодарност.

Европейски закон за свободата на медиите: защо?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 9 май 2022 г., Денят на Европа 2022 г., ARTICLE 19 и  други организации за правата на човека и свободата на медиите  са изпратили отворено писмо до Европейската комисия с призив за  амбициозен подход към Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), за да бъдат защитени свободата, плурализма и независимостта на медиите. EMFA е уникална възможност да се създаде стабилна медийна екосистема в държавите-членки и да се подчертае жизненоважното значение на свободните и независими медии в едно демократично общество.

Организациите изрично препоръчват:

  •  EMFA да не се ограничава само до икономическото измерение на вътрешния пазар , но също така да вземе предвид социалните и политическите измерения, както и факта, че тази информация е обществено благо;
  • Създаване на хармонизирани мерки за гарантиране на независимост и плурализъм на медиите , включително относно прозрачността на собствеността, лицензирането на разпространението  и други изисквания, независимостта на медийните регулатори и независимите обществени медии, както и засиленото саморегулиране на медиите. По-специално, ние призоваваме за хармонизиран тест за обществен интерес за „медийни сливания“ като ключ към гарантиране на медиен плурализъм и избягване на деформации в държавите-членки;
  • Създаване на насоки на ЕС за пряка и непряка държавна подкрепа на медийния сектор, за да се помогне за прекратяване на фрагментацията на националните правила, които подкопават ефективността на европейския вътрешен медиен пазар, предотвратяват конфликти на интереси при разпределянето на държавни средства и прекратяват практиката на използване на държавни средства да възнаграждава безкритичното отразяване и да наказва критичната журналистика;
  • Разработване на множество начини, чрез които журналистиката може да намери подкрепа, включително фонд на ЕС за медиен плурализъм за финансиране на оригинални и независими журналистически програми и инициативи и допълнително допринасяне за устойчивостта на медийния сектор.

По въпроса за необходимостта от такъв наднационален акт и обхвата му смятам следното:

След появата на директивата Телевизия без граници  държавите много по-добре се справят с обществените отношения в координираната от директивата област (реклама, европейски произведения и пр.), отколкото в некоординираната област (област, в която няма ЕС регулация). Това стопроцентово се отнася за България. Големите дискусии и недоволства в България са по въпроси от некоординираната зона. Винаги.

ARTICLE 19 са направили точно това: изброили са важни проблеми от некоординираната зона, основните от които са обществените медии и независимостта и правомощията на регулатора (макар че в последната ревизия на директивата има първи стъпки към координиране и на регулаторите).

Въпросът е принципен, не е просто полет над идеи какво да има в Европейския акт за свободата на медиите, EMFA – а става дума за субсидиарност и пропорционалност, компетентност на национално и на наднационално ниво. Какво би показала оценката за субсидиарност? Контролът на националните парламенти?  Но, от друга страна, докога с тази фрагментирана и неефективна национална регулация на държавите в некоординираната зона?

Вземам за пример теста за обществен интерес (media public interest test) при медийните сливания и придобивания – виж само в този блог  Тест за обществен интерес,  САЩ: необходим ли е тест за обществен интерес, Тест – Обединено кралство, Тест – Австрия и мн.др.

Сайтът на британския регулатор връща 1242 резултата за public interest test.

Но  в България няма кой да приеме тест – не че не е предлаган многократно. Труд не дава – и ГЕРБ отказва.

Ето защо работата върви към EMFA. Като не става по собствена инициатива в държавите, ЕС иска да опита през правото на ЕС. Но да не се забравя, че обикновената законодателна процедура пак изисква съгласието на държавите. Така че изобщо няма гаранции, че EMFA няма да остане просто пожелателен или да отпадне, както са отпадали всички опити за директиви за медиен плурализъм.

А ако все пак бъде приет, дори да е регламент – няма  кой да дойде да го прилага вместо българските институции.

Декларация за бъдещето на интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ и България, в група от общо 60 държави, са подготвили Декларация за бъдещето на интернет.

Текстът съдържа принципи като

• Защита на човешките права и основните свободи на всички хора; 

• Свободно движение  на информацията; 

• Развиване на приобщаваща и достъпна свързаност, така че всички хора да могат да се възползват от цифровата икономика; 

• Насърчаване на доверието в глобалната цифрова екосистема, включително чрез защита на поверителността; и 

• Защита на подхода за управлението  на интернет в полза на всички.

Съвсем скоро и Европейският съюз прие цифрови принципи за цифровото десетилетие.

САЩ: Съвет за управление на дезинформацията към Министерството на вътрешната сигурност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.

В сряда, на 27 април, министърът е направил изявление в  парламента по време на обсъждане на бюджета на министерството за 2023 г. „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, казал министърът (C-SPAN).

Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center, ще оглави борда като изпълнителен директор. „За мен е чест да служа в администрацията на Байдън @DHSgov и да помагам в борбата с дезинформацията”, пише Янкович в Туитър.

Новият съвет   ще наблюдава, освен другото,   руските хибридни заплахи, като се има предвид, че  междинните избори наближават и Кремъл продължава агресивна кампания за дезинформация около войната в Украйна. Русия многократно е провеждала кампании за дезинформация, насочени към американската аудитория, за да задълбочи разделението  и да разпространява конспиративни теории, например  за американските ваксини срещу COVID-19. Съвсем наскоро руските държавни медии  в социалните медии   използваха интернет, за да наричат ​​фалшиви  снимките от  Украйна. Анализи сочат официална Русия като най-голям източник на дезинформация онлайн.

Въпреки че в изявлението си DHS заявява, че съветът ще „защитава неприкосновеността на личния живот, гражданските права и гражданските свободи“ като част от своите задължения, новината предизвика вълна от негативни съобщения, особено от страна на републиканците. Отчасти негативизмът се дължи на липсата на повече информация –  защото  помним шока от докладите за руското влияние в предизборна ситуация в САЩ – и тогава имаше обичайните въпроси къде е държавата, къде са службите.

Но и академията не е ентусиазирана, вж Дафне Келър, Директор на програмата за регулиране на платформите в Станфорд-

Дезинформация за войната в Украйна – данни от EDMO

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EDMO, Европейската обсерватория за цифрови медии, всяка седмица публикува данни за дезинформация, която партньорските организации на мрежата за проверка на факти EDMO   в държавите от ЕС са установили за и по повод войната в Украйна.

Базата от публикации е на този адрес.

Има и анализи като този за монетизирането на дезинформацията за войната в Украйна.

ЕС: относно стратегическите дела срещу общественото участие / SLAPPs

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предприема действия за подобряване на защитата на журналистите и защитниците на правата на човека от злоупотреби със съдебни производства.

Стратегическите дела срещу общественото участие, известни като „SLAPPs“, са особена форма на тормоз, използвана предимно срещу журналисти и защитници на правата на човека, за да се предотврати или накаже изказването по въпроси от обществен интерес.

Предложената директива обхваща SLAPP по граждански дела с трансгранични последици. Тя дава възможност на съдиите бързо да отхвърлят явно неоснователни дела срещу журналисти и защитници на правата на човека. Директивата установява   процесуални гаранции и средства за защита като обезщетение за щети и възспиращи санкции за започване на съдебни дела срещу общественото участие.

Комисията   приема и  препоръка, за да насърчи държавите-членки да приведат правилата си в съответствие с предложеното законодателство на ЕС и за вътрешни дела и във всички производства, а не само по граждански дела. Препоръката също така призовава държавите-членки да предприемат редица други мерки, като обучение и повишаване на осведомеността, за да се борят срещу SLAPP. Държавите-членки ще трябва да докладват на Комисията за изпълнението  18 месеца след приемането на препоръката.

The Commission proposal for a Directive

The Commission Recommendation

Factsheet on Making EU democracies stronger: Better protection for journalists and human rights defenders

Съд на ЕС: заличаване на резултати при търсене

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑460/20 TU, RE срещу Google LLC  по преюдициално запитване, отправено от Федералния Върховен съд – Германия – по дело относно постъпило искане за премахване от резултатите при търсене, на информация, за която се твърди, че е невярна, както и на миниатюрни изображения (thumbnails).

Иска се премахване от резултатите при търсене на някои хипервръзки, които се показват при търсене, извършено чрез управляваната от ответника интернет търсачка, препращащи към статии на трето лице, публикувани в мрежата, които идентифицират ищците, и от друга страна, за преустановяване на показването на снимките, с които се придружава една от тези статии под формата на така наречените миниатюрни изображения („thumbnails“). Съдът очаквано се позовава на решението Google Spain, формулиращо правото да бъдеш забравен. 

Известно е, че интернет търсачките не се ограничават до хостване на съдържанието, създадено от други в мрежата, а играят активна роля при разпространението на информацията.

Когато интернет търсачката дава възможност на потребителя да извърши търсене въз основа на някои ключови думи, като например името на дадено лице, тя прави избор сред уебсайтовете, които да бъдат включени в резултатите от търсенето, както и относно реда, който следва да им бъде даден в списъка с резултатите. Този избор се извършва от използвания алгоритъм и следователно зависи от критериите за избор, които лицето, което управлява интернет търсачка, е програмирало.

Интернет търсачката действа като пазач на информационния вход („gatekeeper“) — израз, обозначаващ субектите, чиято дейност е необходима, за да се позволи включването в комуникационната верига на мнения или информация, представени от трети лица.

В преюдициалното запитване ролята на търсачките се проявява, когато едно лице оспорва истинността на обработваните данни, и по тази причина иска премахване от резултатите при търсене на хипервръзките към редакционно съдържание на трети лица, включващо тези данни. Ответникът отказва да изпълни   искане за премахване от резултатите на публикации и изображения, като  се позовава на незнанието си относно твърдението, че съдържащата се в тях информация е невярна. Искът е отхвърлен в производствата пред първите две съдебни инстанции.

Въпросите

При това положение Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот [член 7 от Хартата] и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при извършваното в рамките на разглеждането на искането му за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато връзката, чието премахване се иска, води до съдържание, което включва фактически твърдения и основани на фактически твърдения субективни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и чиято законосъобразност зависи от въпроса за истинността на съдържащите се в него фактически твърдения, е от решаващо значение да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в достатъчна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да предостави поне предварително разяснение на въпроса за истинността на съдържанието, показано от администратора на интернет търсачката?

2)      Трябва ли при искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име търси снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името, и който в прегледа на резултатите от търсенето показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, дори ако при показване на миниатюрното изображение чрез интернет търсачката действително се препраща към уебсайта на третото лице, но той не е конкретно назован и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Заключението на Генералния адвокат

По първия въпрос: Решението не може да се определя от обстоятелството дали субектът на данни може да получи достатъчна правна защита в отношенията си с доставчика на съдържание, например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки. Субектът на данни следва да подкрепи своето искане с доказателства  за неистинност на съдържанието, чието премахване от резултатите от търсенето е поискал, стига по-специално предвид естеството на разглежданата информация това да не е очевидно невъзможно или прекалено трудно. Лицето, което управлява интернет търсачка, следва според конкретните си възможности да извърши проверка относно твърдяната неточност на обработваните данни, включително като се свърже, когато е възможно, с издателя на уебсайта, включен в резултатите от търсенето. Ако обстоятелствата по случая изискват, за да се избегне непоправима вреда за субекта на данни, лицето, което управлява интернет търсачка, може временно да преустанови показването на определени резултати от търсене или пък да отбележи във връзка с определени резултати от търсене, че истинността на някои данни, посочени в съдържанието, към което препраща съответната хипервръзка, се оспорва.

2)      За целите на претеглянето на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато е поискано премахване от резултатите от търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, на снимки, показани под формата на миниатюрни изображения, представящи това лице, не трябва да се взема предвид контекстът на публикацията в интернет, в която първоначално се появяват посочените снимки.

Аргументацията – в пълния текст