Това е важно за разказа, доколкото медийната директива се отнася само до аудиовизуални медийни услуги и услуги на платформи.
2. Санкциите, наложени с новия Регламент 2022/350, който изменя Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, са по отношение на медии в Приложение XV, а именно:
ЕС приема санкции (ограничителни мерки), или като собствени мерки на ЕС (т.е. автономни санкции) и/или с цел изпълнение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, в случаите, когато държави извън ЕС, физически или юридически лица, групи или недържавни образувания:
провеждат политики или действия, които не спазват правовата държава или демократичните принципи (повече тук).
България
3. А какъв е предметът на решението на СЕМ? Решението говори за “временно ограничаване на препредаване на програмиRussia Todayи производнитеѝи на Спутник и производните”.
Тази обща формулировка изглежда да е по-широка от медиите в Приложение XV на регламента за мерките, в частта за РТ, защото обхваща
В решението на СЕМ е посочено следното основание: чл.32, ал.1, т. 18,във връзка с чл. 8, ал. 2 отЗаконазарадиотоителевизията,въввръзкасчл.24,т.2отКонвенциятазатрансгранична телевизия ,във връзка с чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалниякодекс.
Русия е страна по Конвенцията наистина, Обединеното кралство също, но пък ЕКТТ се отнася само до телевизия. И дали изобщо е уместно да се говори и за ограничаване на препредаването, когато прилагаме мерки към новинарска агенция и сайтове.
Не мога да разбера също има ли правна връзка между регламента 2022/350 и нашето решение – или СЕМ просто прилага ЗРТ, чл.8, ал.2, ден преди да излезе регламентът. Как прилагаш регламент, преди да е приет. Но твърди се, че се прилага – виж снимката.
Също така СЕМ твърди, че ако пакетът на ЕС бъде разширен, и СЕМ съответно ще разшири санкциите си.
Ако пък СЕМ просто прилага чл.8 ал.2 ЗРТ, защо не го приложи към прокремълската пропаганда, където я намери, из българския ефир.
За да предостави яснота по отношение на мерките на ЕС за изменение на Регламент 833/2014, които имат за цел забрана на излъчване или разпространение на каквото и да е съдържание от руските държавни медии RT и Sputnik в рамките на ЕС, Органът на европейските регулатори за електронните съобщения BEREC подчертава, че Регламентът за отворен интернет позволява доставчиците на достъп до интернет да предприемат мерки за блокиране на конкретно съдържание, приложения или услуги, за да спазват законодателните актове на Съюза.
Изменението на Регламент 833/2014 е именно такъв законодателен акт, който попада в обхвата на изключенията в член 3, параграф 3 от Регламента за отворения интернет.
„За да позволим бързо прилагане на санкциите, искаме да уточним, че в правилата за неутралност на мрежата няма пречкиза спазване на мерките”, казват отBEREC.
Органът се ангажира да оказва помощ на националните регулаторни органи (НРО) и доставчиците на интернет услуги (ISP) по технически въпроси, които могат да възникнат.
Седми ден продължава инвазията на Русия в Украйна. Експертите вече изясниха защо терминът война е адекватен.
Територията на хибридната война не е само Украйна. Кремъл използва свой фалшифициран възглед за историята, за да отрече правото на Украйна на държавност и самостоятелност. Не случайно се говори за “освобождение от Русия” на завзетите със сила украински градове.
Пропагандата не е форма на убеждаване, защото убеждаването си служи с истината. Пропагандата се създава, за да подвежда, за да замести информираните решения, основани на факти, с готови фалшифицирани картини на света.
Пропагандната машина на Кремъл включва спектър от програми, канали, съдържание в платформи, сайтове. Част от програмите са под юрисдикцията на държави от ЕС, също така на Обединеното кралство.
2
На този фон вчера, 1 март, Съветът за електронни медии е провел извънредно заседание с единствена точка: Проект на решение завременноограничаване разпространението на руски програми натериторията на Република България. От съобщение на СЕМ става ясно, че
Съветът за електронни медии прие с мнозинство от 4 (четири) гласа решение за временно ограничаване на препредаването на аудиовизуални медийни услуги на територията на Република България на Russia Today и нейните производни, както и на Sputnik и производните й. Решението на Съвета е изпратено на Комисията по регулиране на съобщенията за предприемане на действия по компетентност.
От информационната емисия на БНТ По света и у нас научаваме, че петият глас – въздържал се – е на члена на СЕМ Соня Момчилова (видео, 43 минута). И мотивите:
за мене възможността аудиторията да черпи информация от повече гледни точки, от повече източници, е най-висшето демократично право.
3
Въпросът е: информация ли черпи аудиторията от тези програми, както казва госпожа Момчилова? Програмите основани ли са на факти? За съжаление Съветът за електронни медии не е включил в решението по-обстоен анализ на излъчваното съдържание на разглежданите програми, както са направили други регулатори, например регулаторът на Литва в решенията си от последните дни – No. KS-30, No. KS-31, No. KS-32. За да се види, че не става въпрос за информация.
Това е становището на множество национални регулатори. Така е и в Полша по отношение на RT (Russia Today), RT Documentary, RTR Planet, Soyuz TV, Russia 24. Така е в България и Румъния по отношение на RT (Russia Today). В Украйна регулаторът е спрял 70 програми на руски език във връзка с повтаряща се употреба на насилствена реторика, отнасяща се до украинската власти, правоприлагащи органи, въоръжени сили и украинския народ като цяло. Така действат регулаторите и в Латвия, Литва и Естония.
Това е становището на местни доставчици от Полша, Австралия, Словакия, Чехия, Канада, Естония, Литва, Латвия, България и Германия, които спират разпространението на цял сноп пропагандни програми, без да чакат регулаторно решение. Вместо това, според сайта на украинския регулатор, се излъчва “маратона на United News, съвместен продукт на украинските телевизионни канали, които отразяват войната в Украйна”.
Така действат и платформите, също и тук. Мета (бивш Фейсбук), Туитър, Гугъл и YouTube са призовани към съдействие от министър-председателите на Полша, Естония, Литва и Латвия, в частност “активно да спират акаунти, ангажирани с подбуждане или оправдаване на агресивни войни и разпространение на невярна информация, както и официалните профили на руски и беларуски правителствени институции, на държавните контролирани медии и на ръководството на тези страни, с молба да се ангажират по-тясно с местните инициативи за проверка на фактите и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните алгоритми, като по този начин помагат на потребителите да намерят надеждна информация.” Twitter е обявил, че всяка връзка, споделена от потребител, към уебсайта на руска държавна медийна организация, автоматично ще получи етикет, предупреждаващ зрителите, че туитът води към уебсайт, свързан с руската държавна медия. Социалната мрежа планира да намали видимостта на това съдържание в целия сайт. Meta също е приложила алгоритмични ограничения към руските държавни медии.
1. На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече инсталирани.
2. Спира се срокът на действие на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, както и на всички споразумения за пренос и разпространение, сключени с посочените лица, образувания или органи.“
Приложение XV
RT – Russia Today English
RT – Russia Today UK
RT – Russia Today Germany
RT – Russia Today France
RT- Russia Today Spanish
Sputnik
Мотивите на Съвета:
С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни дейности, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.
Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза.
Споменатите медии са от съществено значение и допринасят за обосноваването на агресията срещу Украйна и за подкрепата на тази агресия, както и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.
Ограничението се отнася до каквото и да е съдържание, разпространено по какъвто и да е способ.
4
Съветът на ЕС е взел предвид, че намесата следва да бъде минималната възможна за постигане на целите и е записал изрично, че вън от пропагандата не се налагат ограничения за други дейности и “мерките не пречат на въпросните медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. По-специално, тези мерки не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.”
Този текст е неизчерпателен и очевидно е провокиран от фалшивия аргумент за всички гледни точки, когато говорим за медийна защита на агресор. Не много отдавна протестите у нас скандираха “Фашизмът не е мнение, фашизмът е престъпление”. Не всичко има право да бъде представено като гледна точка, не, има и незащитено от закона и ЕКПЧ слово. Правото не дава абсолютна защита на свободата на изразяване.
Не са информация, нито гледна точка фалшифицираните разкази на прокремълската пропагандна машина за зверства на Украйна към населението в Донбас или за използване на химически и други забранени оръжия срещу цивилни в Донбас. Това е част от хибридната война.
6
Ограниченията на пропагандата трябва да се налагат не само от съдържание, което идва от оператор или , по – общо, субект под юрисдикцията на държава от Европейския съюз.
С не по-малка сила стои въпросът за програми, услуги, сайтове – съдържание, което идва от трети държави. Ако става дума за Русия, Русия е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, по която е страна и България.
Там също има правна възможност, както в Директивата за аудиовизуални медийни услуги, за ограничения на препредаването, и националните регулатори могат да действат директно по отношение на програми под юрисдикция на Русия и други трети държави, ако това се наложи. Гражданите биха моглби да сигнализират, ако смятат, че има подобни програми у нас.
Решението на ЕС не се прилага за британската версия на RT. Решение за ограничаване на RT се проучва от британския регулатор Ofcom. Източници казват, че една от тревогите на Ofcom е, че акция срещу RT ще доведе до акция срещу BBC в Москва.
Не само правото на ЕС е основание за противодействие на хибридните заплахи. На плоскостта на международното право заслужават внимание:
резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща руската агресия срещу Украйна;
разследването за възможни военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид в Украйна, което започва Международният наказателен съд в Хага и за което съобщава прокурорът Карим Хан;
официалното искане на Съда за правата на човека до Русия да се въздържа от атаки срещу мирното население и граждански обекти в Украйна.
7
От последните думи имаме повод за коментар на т.нар. ответни мерки на Русия.
Според сайта advanced-television.com RT управлява няколко езикови телевизионни канала, докато Sputnik предоставя новинарски уебсайтове на 31 езика. RT излъчва на английски, испански, френски, арабски, немски и руски. Германия забрани немскоезичната услуга на RT по-рано през февруари. RT се разпространява на около 22 спътника и претендира за обхват от потенциални 700 милиона души.
В отговор Русия обяви за нежелана германската обществена телевизия Deutsche Welle (DW) в страната, отне акредитацията на кореспондентите на DW, бюрото в Русия ще бъде затворено, а предаванията на немски език ще бъдат забранени за разпространение от руската сателитна телевизия.
Тези мерки не са противодействие срещу лъжата, а срещу независимите гласове извън прокремълската медийна екосфера. Това е разликата. Можем да сме сигурни, че този модел има почитатели и тук.
1. Разглеждане и гласуване на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г., № 47-202-00-6, внесен от Министерски съвет на 03.02.2022 г.
2. Предизвикателства пред колективното управление на права, законодателни дефицити, перспективи и решения за създаване на устойчива творческа среда.
3. Разни.
Предстои внасяне на национална транспозиция на директива 2019/790 и директива 2019/789, срокът е 7 юни 2021 г. с 24-месечен срок за въвеждане.
Реакцията на депутатите по въпроса за националната транспозиция:
Ива Митева, ИТН:
Не искам да питам защо двугодишен период не е бил достатъчен.
Не искам да питам дали адвокатска кантора пише тези законопроекти и за каква сума.
Ако законопроектът ще е само хармонизационен, малко несериозно е всеки месец да отваряме закона на парче. Преди внасянето на проекта да се види какво още може да включи. Да не се изправим пред необходимостта ние, народните представители, да внасяме паралелни закони. Ние ще го направим, достатъчно чакахме МК, същото е за БНТ и БНР. Ако трябва, ще го направим. В точка Разни сме набелязали такива законопроекти.
МК: Закъснението има и обективна причина, ЕК предостави информация с голямо закъснение. Добре е хармонизационният закон да се движи, съгласуван е без забележки.
Председателят: Така изглежда, ще се приеме хармонизационният закон, ние ще го гласуваме и след това в комисията ще се работи по друг проект и вие ще трябва да го изпълнявате, да не се лъжем.
Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза въвежда общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза в случай на нарушаване на принципите на правовата държава в държава членка. За постигането на тази цел регламентът позволява на Съвета по предложение на Комисията да приеме мерки за защита като например спиране на плащанията от бюджета на Съюза или спирането на одобрението на една или повече програми от този бюджет.
Унгария и Полша подават поотделно жалби пред Съда, с които искат отмяната на този регламент. Те обосновават съответно жалбите си по-специално с липсата на подходящо правно основание в Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС, със заобикалянето на предвидената в член 7 ДЕС процедура, с превишаване на правомощията на Съюза и с нарушение на принципа на правна сигурност.
По двете дела Унгария и Полша се подкрепят взаимно, докато Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Люксембург, Нидерландия, Финландия, Швеция и Комисията встъпват в подкрепа на Парламента и Съвета. По искане на Парламента Съдът разглежда тези жалби по реда на бързото производство. Освен това тези дела са разпределени на пленума на Съда предвид основното значение на повдигания с тях въпрос относно възможностите, които могат да произтичат от Договорите, за да се позволи на Съюза да защити своя бюджет и финансовите си интереси срещу нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки.
На първо място, що се отнася до правното основание на регламента, Съдът констатира, че предвидената в регламента процедура може да бъде започната само ако са налице разумни
основания да се счита не само че в държава членка са допуснати нарушения на принципите
на правовата държава, но и главно че тези нарушения накърняват или има сериозна опасност да накърнят достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на неговите финансови интереси. Освен това мерките, които могат да бъдат приети въз основа на регламента, се отнасят изключително до изпълнението на бюджета на Съюза и всички те могат да ограничат финансирането, произтичащо от този бюджет, в зависимост от въздействието върху него на такова накърняване или такава сериозна опасност.
В това отношение Съдът припомня, че зачитането от държавите членки на общите ценности, на които се основава Съюзът, които са установени и споделяни от тях и които определят самата идентичност на Съюза като общ за тези държави правен ред, сред които ценности са правовата държава и солидарността, обосновава взаимното доверие между тези държави. Тъй като по този начин посоченото зачитане представлява условие за ползването от всички права, произтичащи от прилагането на Договорите по отношение на държава членка, Съюзът трябва да бъде в състояние, в пределите на правомощията си, да защитава тези ценности.
По този въпрос Съдът уточнява, от една страна, че зачитането на тези ценности не може да бъде сведено до задължение, което държава кандидат носи с оглед на нейното присъединяване към Съюза и от което тя може да се освободи след присъединяването ѝ.
От друга страна, Съдът подчертава, че бюджетът на Съюза е един от основните инструменти, които позволяват да намери конкретен израз, в политиките и в действията на Съюза, основният принцип на солидарност между държавите членки и че прилагането на този принцип посредством посочения бюджет почива на взаимното доверие, което те имат в отговорното използване на включените в същия бюджет общи ресурси.
Впрочем доброто финансово управление на бюджета на Съюза и на финансовите интереси на Съюза могат да бъдат сериозно накърнени от нарушения на принципите на правовата държава, допуснати в държава членка. Всъщност тези нарушения могат да доведат по-специално до липсата на гаранция, че покритите от бюджета разходи отговорят на всички условия за финансиране, предвидени в правото на Съюза и оттам изпълняват преследваните от Съюза цели, когато той финансира такива разходи.
Следователно хоризонтален „механизъм за финансова обвързаност с условия“ като въведения с регламента, който поставя получаването на финансиране от бюджета на Съюза в зависимост от спазването на принципите на правовата държава от държава членка, може да спада към компетентността, предоставена на Съюза от Договорите, за изготвяне на „финансови правила“ относно изпълнението на бюджета на Съюза.
На второ място, Съдът констатира, че процедурата, въведена с регламента, не заобикаля
предвидената в член 7 ДЕС процедура и е съобразена с пределите на предоставените
на Съюза правомощия.
Всъщност целта на предвидената в член 7 ДЕС процедура е да позволи на Съвета да
санкционира тежките и трайни нарушения на всяка от ценностите, на които се основава
Съюзът и които определят неговата идентичност, по-специално за да разпореди на
съответната държава членка да прекрати тези нарушения. За разлика от това, целта на
регламента е да защити бюджета на Съюза при това само в случай на нарушение на
принципите на правовата държава, което накърнява или има сериозна опасност да накърни
доброто изпълнение на този бюджет. Следователно, така наречената процедура по член 7
ДЕС и въведената с регламента процедура преследват различни цели и имат съвсем
различен предмет.
Освен това, като се има предвид, че регламентът позволява на Комисията и Съвета да
разглеждат само положения или деяния, за които носят отговорност органи на държава
членка и които изглеждат релевантни за доброто изпълнение на бюджета на Съюза,
правомощията, предоставени на тези институции с посочения регламент не надхвърлят
пределите на правомощията, предоставени на Съюза.
На трето място, що се отнася до довода на Унгария и Полша за нарушаване на принципа на
правна сигурност, по-специално тъй като регламентът не съдържа определение на
понятието „правова държава“, нито на принципите ѝ, Съдът подчертава, че съдържащите се
в регламента принципи като съставни елементи на това понятие, са широко развити в
неговата съдебна практика, че тези принципи намират своя източник в общите ценности,
признати и прилагани и от държавите членки в съответния им правен ред и че те
произтичат от понятие за правова държава, което държавите членки споделят и
възприемат като обща ценност в своите конституционни традиции. Ето защо Съдът приема,
че държавите членки са в състояние да определят достатъчно точно основното
съдържание и изискванията, произтичащи от всеки то тези принципи.
Освен това Съдът уточнява, че регламентът изисква, за приемането на предвидените в него
мерки за защита, че трябва да се установи реална връзка между нарушение на принцип на правовата държава и накърняване или сериозна опасност от накърняване на доброто финансово управление на Съюза или на неговите финансови интереси и че такова нарушение трябва да се отнася до положение или деяние, за което носи отговорност орган на държава членка и което е релевантно за доброто изпълнение на бюджета на Съюза.
Той отбелязва, че понятието „сериозна опасност“ е уточнено във финансовата правна уредба на Съюза и подчертава, че мерките за защита, които могат да бъдат приети, трябва да са строго пропорционални на въздействието на констатираното нарушение върху бюджета на Съюза. По-специално, според Съда, само в рамките на строго необходимото за постигането на целта за защита на този бюджет като цяло тези мерки могат да бъдат насочени към действия и програми, различни от засегнатите от такова нарушение.
Накрая, като констатира, че Комисията трябва да спазва под контрола на съда на Съюза строги процедурни изисквания, които предполагат по-специално множество консултации със
съответната държава членка, Съдът заключава, че регламентът отговаря на изискванията на принципа на правна сигурност.
При тези обстоятелства, Съдът отхвърля в тяхната цялост жалбите, подадени от Унгария и Полша.
Поставен е акцент върху преминаване на културни, национални или езикови граници. Допустими дейности са например
– създаване и/или разпространение на многоезичен и/или мултикултурен материал, включително интерактивно съдържание за подобряване на цифровия капацитет на гражданите, тяхното разбиране за медийната среда и тяхната устойчивост срещу дезинформация,
– разработване на материали за граждани и обучители, насочени към всички, всяка възраст и различните обществени групи,
– разработване на иновативни решения за медийна грамотност, подходящи за медиите в перспектива,
– дейности за обучение, включително споделяне на най-добри практики отвъд езиковите, държавни и културни граници,
Европейската комисия днес публикува първите три покани за представяне на предложения в рамките на програма „Творческа Европа“ — направление МЕДИА за 2022 г., като тази година средствата от ЕС за финансиране на проектите възлизат на общо 226 милиона евро. Целта е да се подкрепи възстановяването на аудио-визуалния сектор и да се засили неговата конкурентоспособност както в Европа, така и в световен мащаб. През следващите седмици и месеци ще бъдат публикувани още покани за представяне на предложения.
Области:
разработване на видеоигри и многоизмерни съдържания,
мрежи на европейски фестивали и
МЕДИА 360° за подпомагане на съществуващите отрасли, нови таланти и пазари, както и за насърчаване на сътрудничеството между различни сектори.
В допълнение към тези първоначални покани е публикувана и покана за представяне на предложения във връзка с медийната грамотност; тя попада в междусекторното направление на програма „Творческа Европа“ и обхваща 2,4 милиона евро от фондовете на ЕС.
Публикувана е покана за представяне на предложения 2021CE160AT144 “Подготовка и провеждане във висшите училища с преподаване нажурналистика на курс относно ЕС и неговата политика насближаване”.
Европейската комисия предлага на Европейския парламент и на Съвета да подпишат декларация за правата и принципите, които ще направляват цифровата трансформация в ЕС.
Проектът на декларация за цифровите права и принципи цели да предостави на всички ясна отправна точка за вида цифрова трансформация, който Европа насърчава и защитава. Те също така осигуряват насоки за създателите на политики и дружествата във връзка с новите технологии. Правата и свободите, залегнали в правната рамка на ЕС, и европейските ценности, изразени в принципите, следва да се зачитат онлайн, както това се прави офлайн. След съвместното си одобряване декларацията ще определи и подхода към цифровата трансформация, който ЕС ще насърчава в целия свят.
Декларацията се основава на правото на ЕС, от Договорите до Хартата на основните права, но също така и на съдебната практика на Съда. Бившият председател на Европейския парламент Давид Сасоли популяризира идеята за достъп до интернет като ново човешко право още през 2018 г.
За да се гарантира, че декларацията ще има конкретни практически последици, през септември Комисията предложи да се наблюдава напредъкът, да се оценяват пропуските и да се отправят препоръки за действие чрез годишен доклад за „Състоянието на цифровото десетилетие“.
Отново благодарност към експертите за българската езикова версия, в която последователно се говори за цифрови права и цифрови принципи.
Контекст
На 9 март 2021 г. Комисията изложи визията си за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. в своето съобщение „Цифров компас: Европейският път за цифровото десетилетие. През септември 2021 г. Комисията въведе стабилна рамка за управление за постигане на целите в областта на цифровите технологии под формата на Път към цифровото десетилетие.
Комисията проведе и открита обществена консултация, която показа широка подкрепа за европейските цифрови принципи — 8 от общо 10 граждани на ЕС считат, че е полезно Европейският съюз да определи и насърчи обща европейска визия за цифровите права и принципи, както и специално проучване на Евробарометър. Чрез ежегодни проучвания на Евробарометър ще се събират качествени данни въз основа на възприемането от страна на гражданите на начина, по който цифровите принципи, залегнали в декларацията, се прилагат в ЕС.
Европейският парламент гласува DSA, Законодателния акт за цифровите услуги.
Текстът, одобрен на 20 януари 2022 от Парламента с 530 гласа „за“, 78 гласа „против“ и 80 гласа „въздържал се“, ще бъде използван като мандат за водене на преговори с Френското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки.
След гласуването Кристел Шалдемозе (С&Д, Дания), ръководител на преговарящия екип на Парламента, заяви, че през последните 20 години, откакто е приета Директивата за електронната търговия, онлайн платформите станаха основен фактор и се налага да се гарантира, че това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн. Какво каза още Шалдемозе:
връщаме си контрола върху платформите,
задаваме златен стандарт за всички други законодатели,
спираме безкрайното събиране на данни, хората ще могат да казват “не” на рекламите, основани на данни, при това онлайн платформите трябва да гарантират, че потребителите, които са отказали да бъдат проследявани, все още могат да имат алтернативни опции за достъп до услугите,
отваряме черната кутия на алгоритмите, ще могат да се изискват промени в алгоритми, опасни за потребителите.
Подробности за гласуването и внесените изменения в предложението на ЕК – на сайта на ЕП.
