Tag Archives: EU Law

Кодекс на ЕС за полицейско сътрудничество

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Комисията предлага Кодекс на ЕС за полицейско сътрудничество, за да се засили сътрудничеството между държавите членки в областта на правоприлагането и да се предоставят на полицейските служители от ЕС по-модерни инструменти за обмен на информация.

Както се подчертава в стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност от април 2021 г., стабилното полицейско сътрудничество и безпроблемният обмен на информация са от съществено значение в борбата с всички форми на тежка и организирана престъпност. Днешното предложение за Кодекс за полицейско сътрудничество е в изпълнение на ангажимента, поет в стратегията.

От решаващо значение е също така да се гарантира доброто функциониране на Шенгенското пространство, както се подчертава в стратегията от юни 2021 г. за постигане на напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство.

Днес Комисията докладва и относно напредъка, постигнат през последните 6 месеца в рамките на Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност, по отношение на изграждането на среда на сигурност, която е подготвена за бъдещето.

Предложение за Препоръка на Съвета относно оперативното полицейско сътрудничество (вж. също приложението към предложението и обзорния доклад от консултациите със заинтересованите страни)

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки (вж. също оценката на въздействието и нейното резюме)

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно автоматизирания обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество (вж. също оценката на въздействието и нейното резюме)

Информационна бележка: Кодекс за полицейско сътрудничество: Въпроси и отговори

Информационен документ: Засилване на полицейското сътрудничество в цяла Европа

ЕК: Нови правила за софтуера с отворен код

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК:  Европейската комисия предоставя всеобщ достъп до софтуер в полза на предприятията, новаторите и областите от обществен интерес

Европейската комисия прие нови правила за софтуера с отворен код, които ще позволят нейните софтуерни решения да бъдат публично достъпни, когато се очакват потенциални ползи за гражданите, дружествата или обществените услуги.

Неотдавнашното проучване на Комисията относно въздействието на софтуера и хардуера с отворен код върху технологичната независимост, конкурентоспособността и иновациите в икономиката на ЕС показа, че инвестициите в отворен код водят до средно четири пъти по-висока възвръщаемост. Службите на Комисията ще могат да публикуват изходния код на софтуера, който притежават, в много по-кратък срок и с по-малко административни формалности.

Пример за ползите от софтуера с отворен код е електронният подпис – комплект от открити стандарти, инструменти и услуги, които помагат на публичните администрации и предприятията да ускорят създаването и проверката на електронни подписи, които са правно валидни във всички държави – членки на ЕС.

Комисията ще предостави своя софтуер като отворен код в едно-единствено хранилище, за да улесни достъпа до него и повторната му употреба. Преди предоставянето му всеки софтуер ще бъде проверяван, за да се избегнат рискове, свързани със сигурността или поверителността, проблеми във връзка със защитата на данните, или нарушения на правата върху интелектуална собственост на трети страни.

 

Съд на ЕС: Отхвърля жалбите на Унгария и Полша срещу обвързаността на бюджета и върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 декември 2020 г. се приема Регламент, с който се въвежда общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза в случай на нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки. За постигането на тази цел Регламентът позволява на Съвета, по искане на Европейската комисия, да приеме, наред с други, мерки като например за спиране на плащанията, извършвани от бюджета на Съюза, или на одобрението на една или повече програми, финансирани от този бюджет.

Унгария и Полша подават поотделно жалби пред Съда на Европейския съюз, с които искат отмяната на Регламента. Наред с други мотиви обжалването му се основава на липсата или на неподходящия характер на правното основание, на което той е приет, на несъвместимостта му с член 7 ДЕС и на нарушение на принципа на правна сигурност.


В представените днес заключения Генералният адвокат Manuel Campos Sánchez–Bordona, на първо място, посочва, че целта на Регламента е да се създаде специфичен механизъм, за да се осигурява доброто изпълнение на бюджета на Съюза, когато държава членка допусне нарушения на принципите на правовата държава, застрашаващи доброто управление на средствата на Съюза или неговите финансови интереси. В този контекст той подчертава, че Регламентът не цели да защити правовата държава чрез санкционен механизъм, подобен на този по член 7 ДЕС, а въвежда инструмент за финансова обвързаност с условия, за да съхрани тази ценност на Съюза. Той счита, че правото на преценка на институциите на Съюза обхваща този законодателен избор, който не може да се квалифицира като явно погрешен, тъй като спазването на принципите на правовата
държава може да бъде от основно значение за доброто функциониране на публичните финанси и за доброто изпълнение на бюджета на Съюза.

Второ, според ГА член 7 ДЕС не възпрепятства възможността посочената защита да бъде осигурена посредством други инструменти, несвързани с тази разпоредба.

Трето, Генералният адвокат приема, че макар понятието за правова държава като
ценност на Съюза да е широко, законодателят на Съюза е оправомощен да го уточни в
конкретна материалноправна област като тази на изпълнението на бюджета с оглед на
установяването на механизъм за обвързаност с финансови условия. В това отношение той
припомня, че Регламентът изброява седем правни принципа, които трябва да се тълкуват
с оглед на другите ценности и принципи на Съюза, заложени в член 2 ДЕС – това са принципите:

  • на законност, което предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен
    зак    онодателен процес;
  • на правна сигурност;
  • на забрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт;
  • на ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие, от независими и безпристрастни съдилища, също и по отношение на основните права;
  • на разделение на властите;
  • на недискриминация и равенство пред закона.

В двете  заключения (по делата C–156/21 срещу Унгария и C–157/21 срещу Полша) Генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли жалбите за отмяна, подадени от Унгария и Полша.

Съд на ЕС: защита на личните данни, искове на сдружения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело  C‑319/20 Facebook Ireland Limited срещу Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände – Verbraucherzentrale Bundesverband e.V.

Преюдициалното запитване по настоящото дело е отправено в рамките на спор между Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V. (Федерация на организациите и сдруженията на потребителите) и Facebook Ireland Limited, чието седалище е в Ирландия. Федерацията упреква това дружество в нарушение на германското законодателство за защита на личните данни, което едновременно съставлява нелоялна търговска практика, нарушение на закон за защита на потребителите и нарушение на забраната за използване на недействителни общи търговски условия.

Това запитване приканва Съда по същество да тълкува член 80, параграф 2 от Регламент 2016/679, за да определи дали тази разпоредба допуска след влизане в сила на посочения регламент сдруженията за защита на интересите на потребителите да запазят предоставената им от националното право процесуална легитимация да предявяват искове за преустановяване на действия, които съставляват както нарушение на правата по посочения регламент, така и нарушение на нормите, чиято цел е защита на правата на потребителите и борба с нелоялните търговски практики. Доколкото такава активна процесуална легитимация е в съответствие с Директива 95/46/ЕО(3) съгласно приетото от Съда(4), сега той ще трябва да реши дали Регламент 2016/679 е променил правното положение по този въпрос.

Да.

Допуска.

75.      Да се попречи на държавите членки да въвеждат искове, които не само преследват целта за защита на потребителите, но и допринасят за постигане на целта за защита на личните данни, би било в противоречие с целта да се осигури високо ниво на защита на личните данни. Все още може да се твърди, и след влизане в сила на Регламент 2016/679, че оправомощаването на сдруженията за защита на интересите на потребителите да искат преустановяване на обработването в нарушение на разпоредбите на този регламент, допринася за укрепване на правата на субектите на данни чрез средствата за колективна правна защита, което е било валидно и за Директива 95/46(51).

76.      В този смисъл защитата на колективните интереси на потребителите от страна на сдружения е особено пригодена за целта да се въведе високо ниво на защита на личните данни. От тази гледна точка превантивната функция на исковете, предявявани от тези сдружения, не би могла да се гарантира, ако представителният иск, предвиден в член 80, параграф 2 от Регламент 2016/679, позволява да се изтъква само нарушението на правата на лице, което е лично и конкретно засегнато от това нарушение.

77.      Следователно иск за преустановяване на нарушение, предявен от сдружение за защита на интересите на потребителите, каквото е Федерацията, безспорно допринася за осигуряването на ефективното прилагане на правата, защитени от Регламент 2016/679(52).

78.      Освен това би било най-малкото парадоксално, ако търсеното от законодателя на Съюза с приемането на Регламент 2016/679 засилване на способите за контрол на нормите относно защитата на личните данни в крайна сметка се изрази в намаляване на нивото на тази защита в сравнение с нивото, което държавите членки са можели да осигурят при действието на Директива 95/46.

Цифровизация на правосъдието в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В поетата през 2020 г. посока вчера Европейската комисия е предприела нови стъпки за цифровизация на правосъдните системи на ЕС.

Обявени са  няколко инициативи за цифровизиране на правосъдните системи в ЕС, за да станат те по-достъпни и по-ефективни. Основната цел на мерките е цифровите комуникационни канали да започнат да се използват по подразбиране при трансгранични съдебни дела, като по този начин се изпълни на практика един от приоритетите, определени в миналогодишното съобщение относно цифровизацията на правосъдието.

Сега  редица правни спорове между граждани и предприятия в ЕС се осъществяват презгранично. Освен това за да се води по-ефективна борба с трансграничната престъпност, различните държави членки и съдебни системи трябва да работят заедно. Разследващите органи и съдилищата на различните държави членки трябва да си сътрудничат и да се подпомагат взаимно при разследването и наказателното преследване на престъпления и да обменят информация и доказателства по сигурен и бърз начин.

В предложението за регламент относно цифровизацията на трансграничното съдебно сътрудничество в ЕС и достъпа до правосъдие по гражданскоправни, търговски и наказателноправни въпроси ще бъдат разгледани два основни проблема: липсата на ефективност при трансграничното съдебно сътрудничество и пречките пред достъпа до правосъдие по трансгранични граждански, търговски и наказателни дела.

С този регламент ще се:

  • даде възможност на страните да комуникират с компетентните органи по електронен път или да започнат съдебно производство срещу страна от друга държава членка.
  • позволи използването на видеоконферентна връзка при устни изслушвания по трансгранични граждански, търговски и наказателни дела, което ще доведе до по-бързи производства и по-малко пътувания.
  • гарантира възможността за цифрово предаване на искания, документи и данни между националните органи и съдилищата.

Ще има две предложения за ефективна борба с тероризма и други форми на тежка трансгранична престъпност. Понастоящем държавите членки изпращат на Евроюст информация за съдебни дела, свързани с тероризъм, по различни, често несигурни канали, например по електронната поща или чрез CD-ROM. Освен това информационната система на Евроюст е остаряла и не позволява ефикасна кръстосана проверка на информацията. Целта на инициативата е да се модернизират тези практики.

С регламента ще се:

  • цифровизира комуникацията между Евроюст и органите на държавите членки и ще се предоставят сигурни канали за комуникация.
  • позволи на Евроюст ефективно да установява връзки между предишни и текущи трансгранични дела, свързани с тероризъм и други форми на тежки трансгранични престъпления.
  • Въз основа на така установените връзки държавите членки ще могат да координират своите мерки за разследване и съдебни реакции.

Разработване на платформата за сътрудничество на СЕР

Това е предложение за създаване на платформа за сътрудничество за съвместните екипи за разследване (СЕР). Тези екипи се създават за конкретни наказателни разследвания от две или повече държави. Въпреки че тези екипи се оказаха успешни, практиката показва, че те са изправени пред няколко технически трудности. Понастоящем комуникацията е прекалено бавна и обременителна. Една специално разработена за тях ИТ платформа би позволила на съвместните екипи за разследване по-лесно да обменят информация и доказателства и да общуват помежду си по по-сигурен начин, така че да могат съвместно да управляват своите операции.

Повече информация  в съобщението на ЕК за медиите от 1 декември  2021.

Програма Цифрова Европа: покани за представяне на предложения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията прие три работни програми за програмата „Цифрова Европа“, в които се очертават целите и конкретните тематични области, които ще получат финансиране в размер на общо 1,98 милиарда евро. Ще се подкрепят инициативи за постигането на целите на Комисията за   цифровото десетилетие на Европа.

Първите покани за представяне на предложения за програмата „Цифрова Европа“са публикувани на 17 ноември тук. Срок – 22 февруари 2022 г.

През 2022 г. ще бъдат публикувани още покани. Работните програми ще се изпълняват главно чрез безвъзмездни средства и обществени поръчки.

ЕС: Законодателeн акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Откривайки European News Media Forum, Комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон  днес потвърди, че се готви Законодателен акт за свободата на медиите:

Европейските граждани търсят надеждна информация, както никога досега. Трябва да отговорим на това търсене и да гарантираме, че гражданите имат достъп до надеждна, качествена и независима информация, включително онлайн.

В отговор Европейската комисия ще представи през следващата година Законодателен акт за свободата на медиите. Целта му ще бъде да гарантира честни и независими медии. Искаме

  • да засилим медийния плурализъм и да подобрим устойчивостта на сектора като цяло,
  • да действаме срещу всякакъв вид неоправдани намеси в дейността на нашите медийни компании,
  • да има предпазни мерки за медиен плурализъм, включително онлайн, така че никой да не може да стане толкова голям, че да не се интересува от публичните дебати,
  • по-сигурно информационно пространство: това е въпрос на европейски суверенитет: както може би сте ме чували да казвам многократно, всичко е геополитическо. Полето на информацията е учебникарски пример за намеса на враждебни чужди участници.

Законодателният акт ще се основава на ревизираната Директива за аудиовизуалните медийни услуги и ще допълни пакета от Законодателния акт за цифровите услуги и неотдавнашната ревизия на правилата за авторско право. По този начин ние изграждаме наистина цялостна медийна политика за цифровата ера.

Ще работим заедно с индустрията, гражданското общество и с държавите-членки и техните регулаторни органи. Скоро ще започнем обществена консултация и искаме да чуем от вас: къде срещате бариери или ограничения в дейността си? Как можем най-добре да ви помогнем да изпълните жизненоважната си роля за нашите демокрации?

Ето какво е казал Бретон през април 2021.

Комисар Вера Йоурова закри  форума. Тя обобщи инициативите, които ЕК ще предприеме през идващата година – като използва законодателни, незаконодателни и финансови инструменти.

Законодателен акт за цифровите пазари – общ подход на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Според прессъобщение от 25 ноември 2021 Съветът на ЕС прие позицията си („общ подход“) относно предложението за Законодателен акт за цифровите пазари (DMA) . Предложението има за цел да осигури конкурентен и справедлив цифров сектор с оглед насърчаване на иновациите, висококачествени цифрови продукти и услуги, справедливи цени и високо качество и избор. 

Онлайн платформите, предлагащи основни платформени услуги – като търсачки, услуги за социални мрежи и посреднически услуги – играят все по-важна роля в нашия социален и икономически живот. Няколко големи онлайн платформи имат твърде голяма пазарна сила и контрол върху цифровите екосистеми, което  се отразява негативно на лоялната конкуренция.

С това предложение министрите се стремят да създадат равни условия в цифровия сектор с ясни права и задължения за големите онлайн платформи. Регулирането на цифровия пазар на ниво ЕС трябва да  осигури равни условия и конкурентен и справедлив цифров сектор.

Предложението за DMA е насочено към вратарите, които контролират „услугите на основната платформа“.  Основните платформени услуги включват: онлайн посреднически услуги, онлайн търсачки, социални мрежи, облачни услуги, рекламни услуги и др.

Основните промени в първоначалното предложение на Комисията са следните:

  • текстът на Съвета съкращава сроковете и подобрява критериите за определяне на вратарите;
  • текстът включва приложение, което дефинира „активни крайни потребители“ и „активни бизнес потребители“;
  •  подобрения, за да направят структурата и обхвата на задълженията по-ясни и по-устойчиви на бъдещето;
  • текстът предлага ново задължение, което засилва правото на крайните потребители да се отписват от услугите на основната платформа;
  • разпоредбите относно регулаторния диалог са подобрени, за да се гарантира, че дискреционните правомощия на Европейската комисия да участва в този диалог се използват по подходящ начин;
  • за да се предотврати фрагментирането на вътрешния пазар, текстът потвърждава, че Европейската комисия е единственият изпълнител на регламента. Държавите-членки могат да упълномощават националните органи по конкуренция да започнат разследвания на възможни нарушения и да предадат своите констатации на Европейската комисия.

Общият подход, постигнат на Съвета на ЕС,   предоставя на председателството на Съвета на ЕС мандат за по-нататъшни дискусии с Европейския парламент, които са насрочени за 2022 г.

Законодателен акт за цифровите услуги – общ подход на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Според прессъобщение от 25 ноември 2021, Съветът на ЕС  е приел позицията си („общ подход“) относно предложението за Законодателен акт  за цифровите услуги (DSA) . Основната цел на предложения DSA е да предпази потребителите от незаконни стоки, съдържание или услуги и да защити основните им права онлайн . Актът модернизира част от директивата за електронната търговия от 2000 г. Предложението следва принципа, че това , което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн .  Определя се отговорността на доставчиците на посреднически услуги  като социални медии и онлайн пазари.

Правилата, предложени от DSA, са проектирани асиметрично, което означава, че по-големите посреднически услуги със значително обществено въздействие ще бъдат обект на по-строги правила. След като бъде приет, DSA ще осигури модерна, ориентирана към бъдещето рамка за управление и ще определи ясни задължения за надлежна проверка за онлайн посреднически услуги.

Основните промени спрямо  първоначалното предложение  на Комисията са следните:

  • Текстът изяснява и подобрява разпоредбите относно обхвата на DSA;
  • Текстът на Съвета изрично включва онлайн търсачки;
  • Текстът на Съвета предвижда засилена защита на непълнолетните онлайн;
  • Текстът на Съвета добавя задължения за онлайн пазарите и търсачките, както и по-строги правила за много големи онлайн платформи (VLOP);
  • Текстът на Съвета разширява задължението за уведомяване за подозрение за тежки престъпления до всички хостинг услуги, а не само до онлайн платформите;
  • За да се наблюдава спазването на задълженията на DSA, текстът включва по-подробни разпоредби относно „функцията за съответствие“, която VLOP или много големи онлайн търсачки (VLOSE) трябва да установят;
  • Текстът позволява на националните органи да издават заповеди относно незаконно съдържание онлайн директно на доставчиците на услуги и налага задължение на доставчиците на услуги да информират националните органи за своите действия (задължение за обратна връзка);
  • Текстът на Съвета запазва принципа на държавата на произход и в същото време предоставя изключителни правомощия за прилагане на Европейската комисия, което й позволява да се справя със системни нарушения, извършени от VLOP или VLOSE

Общият подход, постигнат на заседанието на Съвета (ноември 2021), допълва позицията за преговори, договорена вече от Съвета, и предоставя на председателството на Съвета мандат за по-нататъшни дискусии с Европейския парламент, които са насрочени за 2022 г.

Британският регулатор публикува за четвърти път годишната си оценка за БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е публикуван четвъртият годишен доклад на Ofcom за БиБиСи, обхващащ периода от април 2020 г. до март 2021 г. Има и оценка за представянето  от  2017 г. досега.

Като регулатор имаме задължение да държим  БиБиСи отговорна пред публиката, като осигуряваме справедливо, стабилно и независимо регулиране, се казва в съобщението на Ofcom. Нашите отговорности обхващат три ключови области: наблюдение на работата на БиБиСи при изпълнение на нейната мисия и обществени цели; защита на лоялна и ефективна конкуренция; осигуряване на стандарти за съдържание в програмирането.

Всяка година трябва да публикуваме годишна оценка на  съответствието на БиБиСи с оперативната лицензия и други регулаторни изисквания Основните данни и доказателства, които подкрепят нашата оценка, са включени в придружаващия интерактивен доклад за ефективността.

Публикуваме нашата оценка за това как БиБиСи изпълнява мисията и обществените цели и обобщаваме ключовите теми, които идентифицирахме във всички наши области на отговорност.

Ofcom’s fourth annual report on the BBC (PDF, 5.4 MB)

Annex 1: Compliance with regulatory requirements (PDF, 1.2 MB)

Последните кратки по действие парламенти у нас не успяха да придвижат законопроекта, уточняващ обществените мисии на БНТ и БНР и финансирането им в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ.  Така или иначе това предстои. За да може, по-нататък, националният медиен регулатор да осъществява тази оценка,   която виждаме, че осъществява британския регулатор – за реализиране на мисията.