Tag Archives: EU Law

Съд на ЕС: Времетраенето на телевизионната реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 март 2021 г. италианският Държавен съвет се е обърнал към Съда на ЕС с искане за преюдициално заключение относно времетраенето на телевизионната реклама.

През 2017 г. регулаторът Agcom е санкционирал доставчици на медийни услуги от групата RTI („Canale 5“, „Italia 1“ и „Rete 4“) за нарушаване на изискването за времетраенето на рекламата, съгласно член 38, параграф 2 от законодателния указ № 177 от 2005 г. (италианското законодателство за медиите, известно още като „TUSMAR“).

Съгласно тази разпоредба, саморекламата на програми на телевизионни оператори не е включена във времетраенето на рекламата, която се отчита. Твърденото нарушение идва от включването в този лимит на саморекламата на програмите на “R101”, радиостанция, собственост на групата RTI.

Agcom твърди, че ограничението е приложимо само за телевизионните програми на оператора, а не и за радиопрограмите, предоставени от друга компания от същата група.

През 2019 г. Регионалният административен съд на Лацио (италианският административен съд на първа инстанция) отхвърля трите жалби срещу Agcom.

Държавният съвет отправя няколко предварителни въпроса до Съда на Европейския съюз относно съвместимостта на италианското законодателство за медиите с правото на ЕС за понятието група.

Важно е да се вземе предвид, че според Директива 2018/1808, изменяща Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, „много телевизионни оператори са част от по-големи излъчващи групи и правят съобщения не само във връзка със собствените си програми и спомагателни продукти, директно получени от тези програми, но и във връзка с програми и аудиовизуални медийни услуги от други субекти, принадлежащи към същата излъчваща група.”

Въпросът е интересен от правна гледна точка: третата ревизия действа занапред, Италия пита дали това ново положение в чл. 23 може да се третира като “тълкувателен параметър” по отношение на законодателството, действащо към момента на процедурата (преди третата ревизия) или е от значение само за бъдещите случаи.

Решението е важно и за нас, доколкото понятието излъчваща група в директивата в нашия ЗРТ беше решено да се интерпретира като свързани с оператора лица, предоставящи медийни услуги – чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗРТ.

Законодателство за цифровите услуги и конкурентноспособност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във връзка с предстоящото заседание на Съвета на ЕС Португалското председателство е подготвило рамка на политическите дебати за повишаване на конкурентноспособността на ЕС  и по-специално за ролята на  цифровия преход на икономиката, обществото,  публичната администрация.

Документът с рамката на дискусията е на сайта на Съвета, поставеният въпрос е:

Кои конкретни аспекти на бъдещите законодателни правила, регулиращи цифровите услуги и пазари, са приоритетни с оглед повишаване на конкурентноспособността на ЕС.

Министрите се приканват да участват в политическите дебати в Съвета по конкурентоспособност на 27 май 2021 г., като вземат предвид Съобщението на ЕК 2030 Цифров компас: европейският път за цифровото десетилетие, COM (2021) 118 окончателен.

И България е приканена, ergo.

EК: одобрена държавна помощ за Словенската агенция STA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия одобри, съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, финансов трансфер от 2,5 милиона евро, предоставен  от Словения на словенската пресагенция STA, за да изпълни обществената си мисия.

Публичното финансиране ще допринесе за предоставянето на независими новини на словенската общественост  без  нарушаване на конкуренцията.

През януари 2021 г. Словения уведоми Комисията за своя план да компенсира словенската пресагенция STA с 2,5 милиона евро за извършване на дейности  по предоставяне на национални и международни новини през 2021 г.

Комисията направи оценка на мярката съгласно правилата на ЕС за държавна помощ относно финансирането на обществени услуги, и по-специално съгласно Решението за услуги от общ икономически интерес от 2011 г. Съгласно тези правила държавите-членки могат да предоставят държавна помощ на компаниите, за да компенсират допълнителните разходи за предоставяне на мисия за обществена услуга, при спазване на определени критерии, като се избягва свръхкомпенсация.

Комисията е установила, че работата на STA отговаря на  обществения интерес – следователно STA извършва услуга от общ икономически интерес, която не би могла да осигури   в желаната степен със собствени средства и приходи. Финансирането е ограничено до това, което е необходимо за изпълнение на мисията за предоставяне на новини, които агенцията трябва да предложи безплатно.

Годишният външен и независим одит осигурява надзор  върху тези изпълнението на обществената мисия.

Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че словенската мярка е в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ, тъй като се отнася до услуга от общ икономически интерес и насърчава медийния плурализъм, като не води до нарушаване на конкуренцията.

Номер на делото SA.61014 в Регистъра за държавна помощ на уебсайта на Комисията 

Интересно решение в светлината на трансфера за БТА от 2.75 млн лева с цел предоставяне на новини, които агенцията да предлага безплатно.

B Словения има политически сюжет – правителството е направило опит да ограничи бюджета на STA под предлог несъвместимост с правилата за държавна помощ.

Eвронюз легитимира ТВ Европа на Добрин Иванов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Телевизия “Европа”  и каналът за международни новини “Евронюз” са подписали партньорско споразумение, заради което телевизията ще се преименува на “Евронюз България”. Няма да има промяна в собствеността на медията или кадрови промени, но към телевизията ще има редакционен борд, който ще се ръководи от ‘Евронюз”. Това обявиха от ръководството на българската медия на пресконференция.

Ходът заслужава внимание предвид институционалните оценки и общественото финансиране, давани от ЕС  на Евронюз – иначе частна компания с  мажоритарен собственик – 88 на сто частно дружество Média Globe Network – и 12 на сто общо  – публични медии и органи: CT (Czech Republic), CyBC (Cyprus), ENTV (Algeria), ERT (Greece), TT (Tunisia), NMA (Egypt), France Télévisions (France), PBCU (Ukraine), PBS (Malta), RAI (Italy), RTBF (Belgium), RTE (Ireland), RTP (Portugal), RTR (Russia), RTVSLO (Slovenia), SNRT (Morocco), SSR (Switzerland), TVR (Romania), TV4 (Sweden), YLE (Finland), Métropole de Lyon, Département du Rhône, Région Auvergne-Rhône-Alpes, ADMIC (Abu Dhabi).

Седалище   във Франция, в обхвата на френската регулаторна рамка.

 1

„Евронюз“

Европейската комисия подкрепя „Евронюз“и спонсорира изготвянето на програми по въпроси, свързани с ЕС, от самото създаване на информационния канал.  През 2010г. Комисията приема в свое решение, че „Евронюз“ допринася за общия европейски интерес в областта на информацията. От тогава насам се предоставят средства от ЕС с последователни рамкови споразумения за партньорство. През 2018 г. Комисията е заделила 19,96 млн. евро за финансиране на „Евронюз“. В периода 2014—2017г. плащанията от Комисията за „Евронюз“ са се увеличили от 30% до 38% от годишния оборот на информационния канал.

През 2009 г. ГД „Комуникация“ на Комисията извършва независима оценка на основните договорни отношения между „Евронюз“ и Комисията, която заключава, че „Евронюз“ може да претендира, че предоставя обществена услуга. След тази оценка Комисията приема, че „Евронюз“ е орган, чиято цел е от общ европейски интерес в областта на информацията,и признава , че каналът се намира в ситуация на фактически монопол и е специален орган поради високото му ниво на специализация при изпълнение на дейности със специфични характеристики. За 2010 – 2018 г.   рамковото споразумение за партньорство и произтичащата от него безвъзмездна помощ се възлагат без покана за представяне на предложения. Липсата на официален механизъм за координация между различните генерални дирекции, които сключват специфични договори с „Евронюз“, намалява прозрачността на финансирането за „Евронюз“и на неговото отчитане. След 2018 правната рамка се променя и възможността за финансиране от ЕС се преразглежда.  Не намерих нови потвърждения  дали ЕК още споделя оценката от 2009, освен този отговор на петиция за откриване на нов паневропейски новинарски канал – не, казва ЕК, ние вече финансираме един.

Същевременно нито една държава от ЕС не е предоставила на „Евронюз“ статут на орган, натоварен със задължение да предоставя обществени услуги, или на обществена медия, нито „Евронюз“ не получава пряко финансиране от държавите. Държавите  също така не прилагат към „Евронюз“ принципа на „задължителен пренос“.

2

ТВ “Европа”

ТВ Европа беше собственост на Емил Стоянов, бивш евродепутат от ГЕРБ, а от 2017 е собственост на Добрин Иванов. Накратко, както обобщава Дневник –

 

Добрин Иванов стана популярен около опита на държавата да национализира “Дунарит”. Неговата фирма “Дипи” придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на банката, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач.

Малко след това Иванов покани Георги Харизанов, определен през 2020 година като “човека, на който Бойко Борисов е заложил да бъде двигател на ГЕРБ”, за изпълнителен директор. Преди това той оглавяваше Института за дясна политика и беше водещ на предаването “Имате думата”, което се излъчваше в близката до депутата от ДПС Делян Пеевски тогава медия “Канал 3”.

Бивол,  български партньор в международното разследване FinCen, пише за връзка към Добрин Иванов в материали по делото Магнитски.

 

3

Партньорството: Евронюз България

Съобщението за подписаното споразумение на сайта на Евронюз.

Медиите правят аналогия на това партньорство с партньорството на Николай Бареков със CNN. Все пак разлики има: докато предишният случай беше изцяло на плоскостта на частни интереси, тук – както се вижда – ТВ Европа на Добрин Иванов се очертава да има принос към новинарски канал, подкрепян финансово в различни форми от ЕС. Подкрепата на ЕС за телевизия на Добрин Иванов е проблемна.

Атанас Чобанов от Бивол инициира подписка с пет въпроса към Евронюз относно критериите за селекция на български партньор за бранда Евронюз България.

4

Устава и ценностите

В информацията за подписаното партньорство беше цитиран представител на Евронюз да казва, че в договора има клауза: “При нарушаване на устава и ценностите компанията ще оттегли бранда си”.

На сайта на Евронюз не се намира устав. Не е ясно ценностите допускат ли собственици от типа на Добрин Иванов.

Цифровото десетилетие на ЕС: какво предстои

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията Фон дер Лайен очертава  политиката на ЕС по отношение на цифровата икономика и цифровото общество.

През март 2021,   една година след приемането на цифровата стратегия, ЕК прие съобщение, с което обяви нов инструмент за управление – т.нар. цифров компас – начин на представяне на дейности, свързани с цифровата икономика и цифровото общество, в четири предметни области.

ЕС предстои да решава важни задачи със значение  за ефективно цифрово десетилетие (2020-2030):

  • До края на 2021 ще бъде подписана междуинституционална декларация на ЕК, ЕП и Съвета за цифровите права и цифровите принципи на ЕС и 
  • До края на третото тримесечие на 2021. ще бъде предложена  Програма  за цифрова политика, която да се приеме от съзаконодателите;
  • Продължава обсъждането на  проектите на законодателни актове за цифровите услуги и цифровите пазари, предложени от ЕК през декември 2020 г. 

По предварителна информация в декларацията ще се препотвърдят  основните права на ЕС като свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личните данни и личната неприкосноваеност онлайн, защита на интелектуалната собственост.  Заедно с това обаче ще се изисква универсален достъп до интернет услуги, сигурна и надеждна онлайн среда, универсално цифрова компетентност и медийна грамотност,  достъпни и ориентирани към човека цифрови обществени услуги и администрация, защита и овластяване на децата в онлайн пространството, достъп до цифрови здравни услуги.

Европейски надзорен орган по защита на данните: становища относно DSA u DMA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 декември 2020 г. Комисията публикува Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (DMA, Digital Markets Act, Законодателен акт за цифровите пазари) и DSA, Digital Services Act, Законодателен акт за цифровите услуги.

Становище 1/2021 се отнася до акта за цифровите услуги  DSA.

Становище 2/2021 е важно от гледна точка на организация на прилагането на DMA  съвместно с GDPR и приложимото законодателство на Съюза относно европейската стандартизация.

За делото на Полша в Съда на ЕС, Директивата за авторското право и цензурата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Пол Келер от  Institute for Information Law (IViR) e автор на публикация, която заслужава отбелязване: It’s 23 April 2021, so where is the Advocate General opinion in Case C-401/19 Poland v Parliament and Council? 23 април е, къде е становището на Генералния адвокат по дело C-401/19 Полша срещу Парламента и Съвета?

Публикацията засяга въпроси, свързани с  хода на въвеждане на Директивата за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (ЕС) 2019/790.

Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790. Полша твърди, че  прилагането на  член 17  ще доведе до цензура и ще ограничи свободата на изразяване и свободата да се получава и разпространява информация, гарантирана в член 13 от Хартата на основните права на ЕС.

В публикацията на КСВ*  се напомня, че  на изслушването на страните през ноември 2020 генералният адвокат Saugmandsgaard Øe е обявил, че ще представи заключението си на 22 април 2021 г.  Но миналата седмица Съдът е обявил нова дата – 15 юли 2021 г.

Същевременно от ЕК се очакват насоки за прилагане на чл.17, но такива все още няма. 

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 е   7 юни 2021, така че държавите действат в ситуация не само без произнасяне на Съда, но и без заключение на ГА, а също и без обещаните насоки на ЕК. 

Няма как да не направим паралел с въвеждането на третата ревизия на медийната директива – Директива (ЕС) 2018/1808: насоките на ЕК бяха оповестени през юли, срокът за въвеждане изтече през септември и  веднага след изтичане на срока ЕК откри  процедури срещу 23 държави, които не бяха завършили въвеждането към изтичане на срока, въпреки че голямата част имаха законопроекти и очакваха началото на работата на парламента, какъвто беше и случаят с България.

Според публикацията пренасрочването на датата за заключението на ГА изглежда като опит на ГА да се опита да вземе предвид  липсващите към момента насоки на ЕК. Така че ЕК или трябва да действа, или рискува да увеличи вероятността от отмяна на части от член 17.

Отбелязва се още събитие от изминалата седмица – изказването на комисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон пред комисиите CULT и JURI на Европейския парламент, в което именно беше анонсът за Акт за свободата на медиите. В публикацията се извежда друг акцент от участието на Бретон:  “насоките на ЕК ще бъдат публикувани  през следващите седмици, но в същото време той отказа да потвърди, че съдържанието на насоките ще се основава на правната интерпретация, която Комисията е представила пред Съда на ЕС.” Това според автора може да е знак, че “Комисията е намалила ангажимента си да гарантира, че прилагането на член 17 трябва да защитава основните права на потребителите – което  прави решението на ГА да отложи заключението си още по-разумно”.

Изглежда, че – специално по отношение на крайно неясния и много противоречиво посрещнат член 17 – държавите са оставени сами на себе си седмици преди изтичане на срока за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790.

И това започва да прилича на стил на Комисията: (когато) в директивите се приемат неясни текстове, държавите успяват да задължат ЕК за издаде насоки по най-противоречиво тълкуваните разпоредби, насоките се бавят и се създава впечатление, че не ЕК, а определени държави стават водещи в идеите за постигане на трудни баланси, а ЕК само ги следва.

В България е формирана работна група със заповед на министъра на културата за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790. На сайта на МК беше обявена и Консултация със заинтересованите страни по въвеждане на Директива (ЕС) 2019/790 на ЕП и на Съвета в националното законодателство (26 юни 2020).

*Kluwer Copyright Blog e блог №2 в блоговете за интелектуална собственост, сериозен източник на информация и  форум за научни дискусии.

Видеонаблюдението на изборите: в Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ще се заснема ли броенето на гласовете е въпрос, който не получи окончателен отговор по същество във ВАС преди изборния ден, подробности в Медиапул,  жалбата на Демократична България.

В изявление Демократична България заявява, че не се отказва от видеонаблюдението, като ще се заснема процеса, а не лицата на участниците.

Новината е, че Върховният административен съд ще отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз преди да се произнесе по делото – и въпросите са:

  1. Следва ли нормата на чл.2 пар.2 б. „а“ от Общия Регламент за защита на личните данни да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация, като провеждането на избори за народно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз и когато действията по обработка на данните не се изчерпва единствено със събирането им в контекста на съответната дейност ?
  2. При положителен отговор на първия въпрос – приключването на дейността по провеждане на избори за народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС/, освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента, като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво – съюзна регламентация ? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и извода за преклузия на последваща му приложимост?
  3. При отрицателен отговор на първият въпрос – допуска ли нормата на чл. 6 б.“д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата, с други средства?
  4. Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС – при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент – допуска ли нормата на чл. 6 б.“д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата с други средства?
  5. Допуска ли нормата на чл.6 пар.1 б.“д“ от Общия регламент квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност, намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция ?
  6. При утвърдителен отговор на предходният въпрос, допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видео заснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по ведозаснемане да бъдат събрани и лични данни,чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент?

Върховните магистрати отбелязват в определението си: „Доколко и какви лични данни биха се събрали при едно евентуално видеозаснемане на преброяването и установяването на резултатите е въпрос на организация и регламентация на изборният процес, респ. рамките в които и субектите по отношение на които би се осъществило видеозаснемане. Подобна регламентация обаче е пар екселанс изключена посредством забраната, инкорпорирана в обжалваният акт – Указания. Ето защо и следвайки дотук изведената линия на разсъждение, за настоящият състав изниква въпроса, след като съображение 4 и съображение 129 от преамбюла на Регламента въвеждат императивно изискването за пропорционалност на мерките, прилагани от надзорните органи на дъргавите членки при спазване на съюзното законодателство, то допуска ли разпоредбата на чл. 6 б.“д“ от общия Регламент национална мярка като процесната, която забранява пар екселанс ведозаснемане на процеса на отваряне на изборните кутии и установяване на изборните резултати, поради риск от потенциално видеозаснемане на лицата, участници в изборния процес, без да допуска дори анализ и допълнителна регламентация на изискванията към обработка на личните данни, с оглед предвиденото по чл.5 от Регламента.“

Безспорен е фактът, че членовете на секционните избирателни комисии и лицата имащи право да присъстват в изборните помещения имат публично качество и изпълняват законово регламентирана, обществена дейност, при провеждане и приключване на изборния процес. Същите се регистрират публично, присъстват публично и са достъпни и разпознаваеми за всички гласоподаватели в процеса на гласуване. В този смисъл след регистрацията им и влизането им в изборното помещение в началото на изборният ден, разпознаваемостта и идентификацията им е несъмнена, респ. защитата на личният им живот – относително условна. От което следва извода, че реализирането на преследваната цел също е под условие, пише в определението на ВАС.

 

Сигурността на журналистите в ЕС: подготвя се препоръка на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Както се потвърждава от констатациите на доклада на Комисията за върховенството на правото за 2020 г.  и МРМ,  доклада за мониторинг на плурализма на медиите, журналистите  са все по-често изправени пред заплахи и атаки (физически и онлайн) в държавите-членки на ЕС. За да се справи с тези предизвикателства, в Европейския план за действие за демокрация  Комисията обяви намерението си да издаде препоръка до държавите-членки, целяща да гарантира безопасността на журналистите в ЕС.

Въз основа на всеобхватния подход, изложен в Препоръката на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасността на журналисти и други медийни участници (2016), амбицията на Комисията е да даде редица практически указания на държавите-членки за по-нататъшно справяне с проблемите на безопасността и да се противопостави на най-тревожните тенденции, установени наскоро в ЕС.

През третото тримесечие Комисията ще издаде препоръка за  противодействие на най-тревожните тенденции в тази област. Препоръката ще вземе предвид:

  • данните, събрани по време на анализа на върховенството на правото 2020 и 2021 г.,
  • резултатите от обществената консултация, организирана в контекста на Европейския план за действие за демокрация,
  • заключенията от структурирания диалог за безопасността на журналистите, организиран в рамките на Европейския медиен форум,
  • писмените доклади, представени от заинтересованите страни в отговор на въпросите, включени в гореспоменатите дискусионни документи,
  • резултатите от мониторинга за плурализъм на медиите за 2020 и 2021 г.,
  • статистически данни и доклади, изготвени от заинтересовани страни и международни организации,
  • данните, събрани по съответните пилотни проекти, съфинансирани от Комисията, в областта на свободата на медиите и плурализма.

Инициативата не е законодателно предложение за изменение на съществуващо законодателство или въвеждане на ново законодателство.

Днес ЕК открива обществена консултация по проект за Пътна карта за мерки за сигурност на журналистите.  

Пътната карта

Еврокомисарят Тиери Бретон пред ЕП: Трябва да изготвим европейски Закон за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон за свободата на медиите и подпомагането им в условия на пандемия и нарастващи заплахи за жизнеността и независимостта им.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Новината:  ЕК има намерение да изготви проект за European Media Freedom Act.  

От изказването на комисар Бретон:

За първи път в историята, благодарение на силната подкрепа на Европейския парламент, ние представихме цялостен подход с плановете за действие „Демокрация“ и „Медии“, приети миналия декември. Комисията съфинансира нарастващ портфейл от проекти, които защитават свободата на журналистите, наблюдават нарушенията на плурализма и предоставят правна и практическа подкрепа на журналисти под заплаха.

Ние подготвяме препоръка за безопасността на журналистите, за да гарантираме, че тези, които разпространяват информация, се ползват с най-високите стандарти за защита, както онлайн, така и офлайн. Защото не трябва да забравяме, че безопасността на журналистите е основно условие за свободата на пресата, но остава крехка.

Оставам много бдителен по отношение на спазването на правилата на ЕС относно независимостта на медийните регулатори. Ето защо ще бъда непреклонен при прилагането на Директивата за AVMS, която значително засилва това изискване за независимост, благодарение на работата на вашата Комисия.

Реалността обаче е, че инструментариумът, с който разполага Комисията, за намеса в областта на медийната свобода, е ограничен, особено тъй като в някои страни виждаме нарастваща и тревожна политизация на медиите. Защото медиите, а може би още повече обществените медии, трябва да са в услуга на всички граждани, а не на партийна част от тях. Както вицепрезидентът Йоурова вече спомена в този парламент, несъмнено се нуждаем от допълнителен инструмент. И съм готов да направя своята част, за да постигна тази цел. Защото аз също вярвам, че трябва да направим повече, дори ако нашата компетентност е ограничена в тази област.

Трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите

Аз лично вярвам, че трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите, който да допълни нашия законодателен арсенал, за да гарантираме, че свободата на медиите и плурализмът са стълбовете на нашите демокрации. Нека бъдем ясни, че отправна точка за всяко действие ще бъде Директивата за AVMS, включително независимостта на регулаторите. Това не е за да се отворят отново разискванията, които водихме по този въпрос. Въпреки това, в лицето на значителни промени в медийния сектор, чиито потенциални последици за медийната независимост и плурализъм трябва да бъдат разгледани по-отблизо, считам, че се нуждаем от механизъм за увеличаване на прозрачността, независимостта и отчетността около действия, засягащи контрола и свободата на печата . Това също би била възможност да се разгледа устойчивостта на малките участници и техните иновативни модели на финансиране. Освен това бихме могли да обмислим и как най-добре да укрепим управлението на обществените медии, около обща рамка за по-добро предотвратяване на рисковете от политизация и за по-добро осигуряване на многообразието и плурализма. И накрая, трябва да помислим и за финансирането, подкрепящо плурализма и свободата на медиите, и за структурите, които носят това финансиране. Работя в тясно сътрудничество с Европейския парламент по тези основни въпроси, за да разработя по-добри инструменти за защита на основните ценности на Съюза.

Въпреки че говори от свое име, комисарят Бретон се позова и на председателката на комисията и на самата ЕК. Участниците в изготвяне на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги (Германия) посочиха, че трябва да се проследи и прилагането на ревизираната директива, когато се обсъжда създаването на нов нормативен акт в продължение на съществуващата уредба.

По време на дискусията на еврокомисаря с парламентарната комисия за култура на ЕП се чуха  още идеи на ЕК – за засилване, разширяване и подкрепа на Euronews и на   Euranet Plus, а също и на Europeana.

Остава да  видим какво следва от всичко това и как точно Euronews може да допринесе за укрепване на ценностите на ЕС и демокрацията в България.