Европейският съюз предоставя 5,5 милиона евро (6,2 милиона долара) в подкрепа на Радио “Свободна Европа” след замразяването на федералните субсидии на САЩ – по информация на върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас, цитирана от Ройтерс.
Държави от ЕС също ще предприемат мерки в помощ на RFE/RL – Чехия като домакин на медията заяви подкрепа, а Швеция отпуска 20 милиона крони (2,07 милиона долара).
Съдбата на медията се решава в съда в САЩ.
Санкциите на ЕС срещу Кремъл включват и ограничителни мерки за медии, използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информация и насърчаване на дезинформация за военната агресия срещу Украйна, включително пропаганда, целяща дестабилизиране на съседните на Русия държави, ЕС и държави от ЕС.
Според данните на сайта на Съвета на ЕС досега мерките се прилагат за следните медии:
Мерките: Не се допуска нито издаване на лицензии, нито излъчване, нито разпространение, нито реклама. В допълнение има физически лица и образувания в забранителните списъци, които също са разпространявали дезинформация.
Днес е приет 17-ти пакет.
Според рециталите на новоприетия Регламент (ЕС) 2025/964 на Съвета от 20 май 2025 се забранява излъчването в Съюза на конкретно определени медии. Тази забрана се въвежда поради системната международна кампания за манипулиране на медиите и изопачаване на фактите, която Русия провежда с цел да засили своята дестабилизираща стратегия срещу Съюза и неговите държави членки. В широк смисъл се разбира, че операторите, които са обект на забраната за излъчване, включват физическите лица и образуванията, които действат в търговско или професионално качество, както и тези, които действат с цел икономическа полза, например създатели на онлайн съдържание, блогъри и уеб инфлуенсъри, които получават приходи от реклама, от дарения или от увеличаване на броя на своите последователи.
Член 1в
1. На операторите се забранява да излъчват или да предоставят възможност, да улесняват или да допринасят по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение V, включително посредством предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови, или вече инсталирани.
2. Спира се действието на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение V, както и на всички споразумения за предаване или разпространение, сключени с посочените юридически лица, образувания или органи.
3. Забранява се рекламирането на продукти или услуги във всякакво съдържание, продуцирано или излъчвано от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение V, включително посредством предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, посочен в параграф 1 от настоящия член.
В списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, съдържащ се в приложение I към Регламент (ЕС) 2024/2642, са добавени 21 физически лица и 6 юридически лица, разпространяващи проруска пропаганда в Украйна, Естония, Германия, в Африка и другаде.
Така санкциите се насочват към тези, които подкопават основните ценности на ЕС и неговите държави членки, тяхната сигурност, стабилност, независимост и почтеност. Режимът на санкции може да бъде насочен и към тези, които отговарят за хибридни дейности срещу международни организации и трети държави.
Правилата на ЕС, уреждащи медийния сектор, трябва да отразяват бързо променящия се пейзаж за аудиовизуалните медии, включително възхода на инфлуенсърите, разпространението на дезинформация и нарастващото използване на изкуствен интелект. Това е посланието на Съвета в одобрените днес заключения, преди предстоящия преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) през 2026 г.
По-специално Съветът подчертава, че:
Европейската комисия реши да сезира Съда на Европейския съюз за липса на ефективно прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги от страна на Чехия (INFR(2024)2039), Испания (INFR(2024)2165), Кипър (INFR(2024)2016), Полша (INFR(204)202041) и Португалия (INFR(2024202038) – Полша за това, че не е определила координатор на цифровите услуги (DSC); четирите други държави (Чехия, Кипър, Испания и Португалия) за това, че не са предоставили необходимите правомощия на DSC; и всичките пет държави за това, че не са определили правила за санкции.
Комисията откри процедури за нарушение чрез изпращане на официални уведомителни писма до Чехия, Кипър, Полша и Португалия на 24 април 2024 г. и до Испания на 25 юли 2024 г. Тази стъпка е последвана от мотивирани становища към Чехия, Кипър и Португалия на 3 октомври 2024 г. и до Испания и Полша на 16 декември 2024 г. Тъй като държавите не са предприели необходимите мерки, Комисията предявява иск срещу всяка от тях пред Съда на Европейския съюз.
Европейската комисия реши да изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.
Държавите трябваше да определят и да оправомощят DSC да изпълняват специфични задачи по DSA и да наблюдават заявлението за DSA на тяхна територия до 17 февруари 2024 г. Пълното прилагане на DSA е от ключово значение за гарантиране на пълната полза за ползвателите и доставчиците на услуги в държавите членки, например за да се гарантира, че ползвателите могат да подават жалби срещу платформи. България разполага с два месеца, за да отговори и да се справи с недостатъците, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз.
С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑198/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:
1) Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 12 от тази директива.
2) Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.
3) Осъжда Република България да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
На 19 май 2022 г. Комисията изпраща на Република България мотивирано становище, с което я приканва в срок от два месеца, считано от получаването му, да се съобрази с посочените в него задължения. Към момента на изтичането на този срок Република България не е приела никакви мерки за транспониране на Директива 2019/789 и a fortiori не е съобщила на Комисията за такива мерки. На 1 декември 2023 г. Комисията е уведомена за публикувания и влязъл в сила на същата дата Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 100 от 1 декември 2023 г.).С писмено изявление от 24 януари 2024 г. Комисията уведомява Съда, че с този закон транспонирането на Директива 2019/789 може да се счита за пълно. Вследствие на това тази институция, от една страна, оттегля искането си за налагане на периодична имуществена санкция, и от друга страна, уточнява по размер искането си за осъждане на Република България да заплати еднократна сума.
Република България излага три съображения за отхвърляне на иска на ЕК: непреодолима сила поради настъпването на глобалната пандемия от COVID‑19, довела до обявяването на извънредна обстановка в България шестнадесет пъти; четирите разпускания на Народното събрание между април 2021 г. и февруари 2023 г., и накрая, третото съображение — с късното публикуване, на 4 юни 2021 г., на Насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790.
Доводът за четирите последователни разпускания на Народното събрание, който Република България изтъква в подкрепа на твърдението, че е налице абсолютна обективна невъзможност да се изпълнят изискванията на член 12 от Директива 2019/789, може само да бъде отхвърлен с оглед на постоянната практика на Съда, съгласно която положения или практики, съществуващи във вътрешния правен ред на държава членка, не могат да са оправдание за неспазването на задълженията и сроковете, произтичащи от директивите на Съюза, нито следователно за късното или непълното транспониране на тези директиви (решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 79 и цитираната съдебна практика).
С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑186/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:
1) Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от тази директива.
2) Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.
3) Осъжда Република България да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
Съдът отново приема, че ковид не е непреодолима сила, нито се зачита фактор като неработещо Народно събрание.
Интересно е как Съдът оценява значението на много късно издадените Насоки на ЕК, предвидени в директивата: “относно факта, че насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790 са публикувани едва на 4 юни 2021 г., следва да се констатира, от една страна, че прилагането на член 17 от тази директива не е спряно до приемането на тези насоки и от друга страна, че посочените насоки не са изменили самия текст на тази разпоредба, така че няма как да са засегнали транспонирането на същия член 17 в националното право.”
Да е принципно ясно, че ЕК има право да бави издаването на Насоки, но държавите нямат право на съответно забавяне на транспонирането.
Ирландските медии съобщават, че TikTok планира да обжалва глобата от 530 милиона евро, наложена от Ирландската комисия за защита на данните за експорт на личните данни на европейските потребители към Китай.
Европейски потребителски данни са били съхранявани на сървъри в Китай, противно на сведенията на TikTok, предоставени за разследването.
Разследването на TikTok започна през септември 2021 г., за да проучи законосъобразността на експорта на лични данни на потребителите от Европейското икономическо пространство към Китай.
Комисарите по защита на данните д-р Дес Хоган и Дейл Съндърланд установиха, че TikTok е нарушил Общия регламент за защита на данните, като не е успял да провери, гарантира и докаже, че личните данни на европейските потребители, отдалечено достъпни в Китай, са получили ниво на защита, което да е еквивалентно на гарантираното в рамките на ЕС.
Освен глобата от 530 млн. евро, решението включва заповед, изискваща TikTok да приведе обработката на данните си в съответствие с правилата в рамките на шест месеца.
Решението включва и разпореждане за спиране на трансферите на данни на TikTok към Китай, ако обработката не бъде приведена в съответствие в този срок.
Публикация от официалната страница на Euranet Plus, върху публикацията работи Ангелина Пискова
Има няколко случая, при които има силни исторически връзки между Русия и приемащата страна, но дезинформацията беше успешно преборена. Говоря за Балтийските държави, Грузия, а и Украйна. Тези страни инвестираха в образованието на хората по информационна грамотност – да мислят откъде идва информацията, кой стои зад нея, каква е неговата цел.
В Балтийските страни се инвестира много сериозно в обществените медии. Изключително е важно да се оборудват хората с факти. Ако погледнете Обединеното кралство, ще видите, че те имат до голяма степен същите проблеми като в Съединените щати. Но когато ги попиташ кой е източникът им на информация при кризи, всички казват БиБиСи. Същото е и при финландците, които са малко по-недоверчиви към руснаците от някои други страни и инвестираха около 200 долара на човек във финландските обществени радио и телевизия. Обществените медии са толкова важни, защото учат хората как да плуват в тази изключително объркана информационна среда. А извършителите трябва да се назовават бързо и активно, така че хората да са наясно с информационните кампании и тяхната цел.
Apple и Meta са първите компании, които са санкционирани за нарушаване на DMA – законодателен акт на ЕС, предназначен да увеличи конкуренцията в цифровата икономика.
Apple е глобена с 500 милиона евро (570 милиона долара), а Мета – с 200 милиона евро (230 милиона долара) за нарушаване на Законодателния акт за цифровите пазари, който беше приет през 2022 г. и има за цел да попречи на големите технологични компании да злоупотребяват с позицията си на дигитални портиери, които могат едностранно да налагат изисквания на потребителите и бизнеса.
Apple е нарушила Закона за дигиталните пазари, като е ограничила начина, по който разработчиците на приложения могат да комуникират с клиентите за продажбите и други оферти, според Европейската комисия, изпълнителната власт на 27-членния блок. Meta го е нарушил, като е наложил система “consent or pay”/”съгласие или заплащане”, която принуждава потребителите или да позволят личните им данни да се използват за насочване на реклами, или да плащат абонаментна такса за без реклами версии на Facebook и Instagram.
Apple и Meta са длъжни да се съобразят с решенията на Комисията в срок от 60 дни, в противен случай следват периодични наказателни плащания.
Комисията продължава ангажимента си с Apple и Meta, за да гарантира спазването на решенията на Комисията и на DMA.
Организациите на гражданското общество Bits of Freedom, Convocation Design + Research, European Digital Rights (EDRi) и Gesellschaft f’r Freiheitsrechte (GFF) подават жалба срещу Meta за нарушаване на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).
Жалбата срещу Meta, компанията, която стои зад Facebook и Instagram, е за нарушаване на защитата на потребителите, тъй като компанията не предлага лесно достъпни опции за новини на своите платформи, които не се основават на профилиране на потребителите.
Задължението, определено в DSA, има за цел да даде възможност на хората да се предпазят от сензационните и токсичните алгоритми за съдържание на Meta. Meta прави ненужно трудно за хората да избират и поддържат канал за съдържание, който не се основава на профилиране. “Препоръчващите системи до голяма степен определят колко време с какво съдържание прекарваме в социалните медии. Те имат значително влияние върху нашия живот и психическо благополучие. Meta прави изключително трудно за потребителите да поемат контрола върху собственото си онлайн преживяване.”, казват от правозащитните организации.
Алгоритъмът е един от основните двигатели на печалбата на компанията. Неговата профилно базирана емисия по-ефективно привлича вниманието на потребителите и максимизира времето им, прекарано на платформата. Повече време в платформата означава повече показани реклами, което директно увеличава приходите на компанията. Следователно тя има ясен финансов стимул да държи потребителите в емисията, базирана на профилиране, дори и против волята им.
Организациите подават тази жалба в Ирландия от името на ирландски Facebook и Instagram потребител. Компетентният регулаторен орган е медийната комисия на Ирландия, тъй като Meta е със седалище в Ирландия.
“Когато технологичните милиардери заговорничат с авторитарни политици, за да ограничат гражданските права и дори да унищожат самата демокрация, за Европа е от решаващо значение да се застъпи за тези права и да защити своите правни достижения, включително в областта на регулирането на технологиите”, казват от EDRI, Европейската организация за цифрови права.
Още:
В Официален вестник на ЕС на 8 април 2025 г. е публикувано Решение (ОВППС) 2025/700 на Съвета от 7 април 2025 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
Съветът на ЕС, като има предвид, че на 31 юли 2014 Съветът прие Решение 2014/512/ОВППС и на 24 февруари 2025 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2025/394, с което се изменя Решение 2014/512/ОВППС и се въвеждат допълнителни ограничителни мерки за спиране на дейностите по излъчване — в Съюза или насочени към Съюза— на някои медии – като приложимостта на мерките е обусловена от приемането на допълнително решение на Съвета,
прие настоящото решение:
Член 1
Мерките, посочени в член 4ж от Решение 2014/512/ОВППС, се прилагат от 9 април 2025 г. по отношение на всички образувания, посочени в точка 3 от приложението към Решение (ОВППС) 2025/394 – а именно:
В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните субекти:
„EADaily / Eurasia Daily
Fondsk
Lenta
NewsFront
RuBaltic
SouthFront
Strategic Culture Foundation
Krasnaya Zvezda / Tvzvezda“.
Горните осем руски медии, които са под постоянен контрол на руското ръководство, са добавени към медиите с ограничителни мерки във връзка с действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с 16-я санкционен пакет. Ограничения за медии има още в трети, шести, девети, десети, единадесети и четиринадесети санкционен пакет.