Tag Archives: EU Law

Сигурността на журналистите в ЕС: подготвя се препоръка на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Както се потвърждава от констатациите на доклада на Комисията за върховенството на правото за 2020 г.  и МРМ,  доклада за мониторинг на плурализма на медиите, журналистите  са все по-често изправени пред заплахи и атаки (физически и онлайн) в държавите-членки на ЕС. За да се справи с тези предизвикателства, в Европейския план за действие за демокрация  Комисията обяви намерението си да издаде препоръка до държавите-членки, целяща да гарантира безопасността на журналистите в ЕС.

Въз основа на всеобхватния подход, изложен в Препоръката на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасността на журналисти и други медийни участници (2016), амбицията на Комисията е да даде редица практически указания на държавите-членки за по-нататъшно справяне с проблемите на безопасността и да се противопостави на най-тревожните тенденции, установени наскоро в ЕС.

През третото тримесечие Комисията ще издаде препоръка за  противодействие на най-тревожните тенденции в тази област. Препоръката ще вземе предвид:

  • данните, събрани по време на анализа на върховенството на правото 2020 и 2021 г.,
  • резултатите от обществената консултация, организирана в контекста на Европейския план за действие за демокрация,
  • заключенията от структурирания диалог за безопасността на журналистите, организиран в рамките на Европейския медиен форум,
  • писмените доклади, представени от заинтересованите страни в отговор на въпросите, включени в гореспоменатите дискусионни документи,
  • резултатите от мониторинга за плурализъм на медиите за 2020 и 2021 г.,
  • статистически данни и доклади, изготвени от заинтересовани страни и международни организации,
  • данните, събрани по съответните пилотни проекти, съфинансирани от Комисията, в областта на свободата на медиите и плурализма.

Инициативата не е законодателно предложение за изменение на съществуващо законодателство или въвеждане на ново законодателство.

Днес ЕК открива обществена консултация по проект за Пътна карта за мерки за сигурност на журналистите.  

Пътната карта

Еврокомисарят Тиери Бретон пред ЕП: Трябва да изготвим европейски Закон за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон за свободата на медиите и подпомагането им в условия на пандемия и нарастващи заплахи за жизнеността и независимостта им.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Новината:  ЕК има намерение да изготви проект за European Media Freedom Act.  

От изказването на комисар Бретон:

За първи път в историята, благодарение на силната подкрепа на Европейския парламент, ние представихме цялостен подход с плановете за действие „Демокрация“ и „Медии“, приети миналия декември. Комисията съфинансира нарастващ портфейл от проекти, които защитават свободата на журналистите, наблюдават нарушенията на плурализма и предоставят правна и практическа подкрепа на журналисти под заплаха.

Ние подготвяме препоръка за безопасността на журналистите, за да гарантираме, че тези, които разпространяват информация, се ползват с най-високите стандарти за защита, както онлайн, така и офлайн. Защото не трябва да забравяме, че безопасността на журналистите е основно условие за свободата на пресата, но остава крехка.

Оставам много бдителен по отношение на спазването на правилата на ЕС относно независимостта на медийните регулатори. Ето защо ще бъда непреклонен при прилагането на Директивата за AVMS, която значително засилва това изискване за независимост, благодарение на работата на вашата Комисия.

Реалността обаче е, че инструментариумът, с който разполага Комисията, за намеса в областта на медийната свобода, е ограничен, особено тъй като в някои страни виждаме нарастваща и тревожна политизация на медиите. Защото медиите, а може би още повече обществените медии, трябва да са в услуга на всички граждани, а не на партийна част от тях. Както вицепрезидентът Йоурова вече спомена в този парламент, несъмнено се нуждаем от допълнителен инструмент. И съм готов да направя своята част, за да постигна тази цел. Защото аз също вярвам, че трябва да направим повече, дори ако нашата компетентност е ограничена в тази област.

Трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите

Аз лично вярвам, че трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите, който да допълни нашия законодателен арсенал, за да гарантираме, че свободата на медиите и плурализмът са стълбовете на нашите демокрации. Нека бъдем ясни, че отправна точка за всяко действие ще бъде Директивата за AVMS, включително независимостта на регулаторите. Това не е за да се отворят отново разискванията, които водихме по този въпрос. Въпреки това, в лицето на значителни промени в медийния сектор, чиито потенциални последици за медийната независимост и плурализъм трябва да бъдат разгледани по-отблизо, считам, че се нуждаем от механизъм за увеличаване на прозрачността, независимостта и отчетността около действия, засягащи контрола и свободата на печата . Това също би била възможност да се разгледа устойчивостта на малките участници и техните иновативни модели на финансиране. Освен това бихме могли да обмислим и как най-добре да укрепим управлението на обществените медии, около обща рамка за по-добро предотвратяване на рисковете от политизация и за по-добро осигуряване на многообразието и плурализма. И накрая, трябва да помислим и за финансирането, подкрепящо плурализма и свободата на медиите, и за структурите, които носят това финансиране. Работя в тясно сътрудничество с Европейския парламент по тези основни въпроси, за да разработя по-добри инструменти за защита на основните ценности на Съюза.

Въпреки че говори от свое име, комисарят Бретон се позова и на председателката на комисията и на самата ЕК. Участниците в изготвяне на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги (Германия) посочиха, че трябва да се проследи и прилагането на ревизираната директива, когато се обсъжда създаването на нов нормативен акт в продължение на съществуващата уредба.

По време на дискусията на еврокомисаря с парламентарната комисия за култура на ЕП се чуха  още идеи на ЕК – за засилване, разширяване и подкрепа на Euronews и на   Euranet Plus, а също и на Europeana.

Остава да  видим какво следва от всичко това и как точно Euronews може да допринесе за укрепване на ценностите на ЕС и демокрацията в България.

Регламент относно справянето с терористично съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един нормативен акт, който предизвиква много противоречиви коментари поради необходимостта да се балансират интересите на националната сигурност и, от друга страна,  правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация.

В Официален вестник на ЕС –

Определенията, които се предлагат в проекта на регламент, и по (някои от)  които имаше продължителни обсъждания:

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„доставчик на хостинг услуги“ означава доставчик на услуги, определени в член 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета , които се състоят в съхраняването по искане на доставчика на съдържание на информация, предоставена от последния;

„доставчик на съдържание“ означава ползвател, предоставил информация, която е или е била съхранявана и разпространена сред обществеността от доставчик на хостинг услуги;

„разпространение сред обществеността“ означава предоставяне на достъп до информация, по искане на доставчик на съдържание, на потенциално неограничен брой лица;

„предлагане на услуги в Съюза“ означава предоставяне на възможността физически или юридически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчик на хостинг услуги, който има съществена връзка с тази държава членка или тези държави членки;

„съществена връзка“ означава връзката на доставчика на хостинг услуги с една или повече държави членки, произтичащо от мястото на установяване в Съюза или от конкретни фактически критерии, например:

  • наличието на значителен брой ползватели на услугите му в една или повече държави членки; или
  • насочване на дейностите към една или повече държави членки;

„терористични престъпления“ означава престъпления съгласно определението в член 3 от Директива (ЕС)

„терористично съдържание“ означава материали от един или няколко от следните видове:

  • които подбуждат към извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541, когато тези материали пряко или непряко, например чрез възхваляване на терористични актове, пропагандират извършването на терористични престъпления, като по този начин се създава опасност от извършване на едно или повече такива престъпления;
  • които склоняват лице или група лица да извършат или да бъдат съучастници в извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които склоняват лице или група лица да участват в дейностите на терористична група по смисъла на член 4, буква б) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които предоставят указания за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия, вредни или опасни вещества, или за други специални методи или техники с цел извършване или съучастие в извършването на някое от терористичните престъпления, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които представляват заплаха за извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;

„условия за ползване“ означава всички условия и клаузи, независимо от тяхното наименование или форма, с които се уреждат договорните отношения между доставчика на хостинг услуги и ползвателите на тези услуги;

„основно място на стопанска дейност“ означава главното управление или седалището на доставчика на хостинг услуги, в което се упражняват основните финансови функции и оперативният контрол.

Важно за разказа е, че проектът за DSA предвижда в чл.1 т.5  изключение за този регламент (за терористичното съдържание онлайн) от действието на DSA:

Настоящият регламент не засяга правилата, установени в: […] 

г) Регламент (ЕС) …/… за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн,  след като бъде приет.

За имуществените санкции, предлагани от ЕК в производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Официалния вестник на ЕС: Съобщение на Комисията “Корекция на изчислението на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията в производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз, след оттеглянето на Обединеното кралство”

OB C 129, 13.4.2021 г., стр. 1—5

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), когато Комисията предявява иск срещу държава членка пред Съда на Европейския съюз поради неизпълнение на задължение, произтичащо от Договорите, Съдът може да наложи финансови санкции в следните два случая:

а)

когато държава членка не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с предходно решение на Съда, с което се установява нарушение на правото на ЕС (член 260, параграф 2 от ДФЕС);

б)

когато държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура (член 260, параграф 3 от ДФЕС).

И в двата случая санкцията, наложена от Съда, може да се състои от еднократно платима сума — с цел санкциониране на продължаването на нарушението,  и от дневна имуществена санкция — с цел мотивиране на съответната държава членка да прекрати нарушението възможно най-бързо след обявяването на съдебното решение. Комисията предлага на Съда размера за финансовите санкции, като Съдът взема окончателното решение.

Общият подход на Комисията за изчисляване на предложените от нея санкции  отразява както платежоспособността на съответната държава членка, така и нейната институционална тежест. Този подход се прилага посредством т.нар. фактор n -определян въз основа на два елемента: брутния вътрешен продукт (БВП) и броя на местата за представители в Европейския парламент, разпределени на всяка държава членка.

Излизането на Обединеното кралство от ЕС налага корекция, извършена с настоящото съобщение.

Има ли злоупотреба на Фейсбук с господстващо положение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът в Дюселдорф ще подаде преюдициално запитване до Съда на ЕС, съобщава EurActiv.

Очаква се Съдът на ЕС  да изясни дали германският орган по конкуренция е бил прав да нареди на Facebook да прекрати практиките си за събиране на данни поради опасения относно предполагаемата злоупотреба с господстващото му пазарно положение и нарушенията на законодателството на ЕС за защита на данните.

През 2019 г. федералният конкурентен орган (Bundeskartellamt) налага ограничения върху споделянето на данни  между   Facebook, Instagram и WhatsApp,  с аргумента, че  Facebook събира данни без съгласието на потребителя  и ги споделя с други yслyги и приложения.

Решението на  органа за защита на конкуренцията е оспорено пред съда в Дюселдорф, който се е произнесъл в полза на   Facebook.  Решението е обжалвано и върнато за ново разглеждане от горната инстанция. На 24 март  2021 съдиите в Дюселдорф стигат до заключение, че въпросът дали  Facebook злоупотребява с господстващото си положение като доставчик на германския пазар на социални мрежи,  като събира и използва данните на своите потребители и доколко това е в нарушение на GDPR, не може да бъде решен  без участието на  Съда на ЕС.  

Съдът в Дюселдорф ще внесе преюдициалното запитване до  Съда на ЕС през следващите седмици.

Правителството гласува още 20 милиона лв за БНТ и 2.75 милиона лв за БТА

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Между последните решения на това правителство са два допълнителни трансфера към БНТ и БТА. Вече допълнителни – едва три месеца след началото на годината.

За БТА – това е финансиране, с което се очаква да се задейства изменението в закона отпреди месец, благодарение на което ще можем най-накрая да четем новините на агенцията.

За БНТ – това е поредното финансиране извън трансферите по съответния Закон за държавния бюджет. В прессъобщението ни информират, че този допълнителен трансфер ще гарантира непрекъснатост на разпространението: непрекъснатостта на разпространението изобщо не е редно да се оставя на финансиране чрез допълнителни трансфери – все пак това е национална сигурност, както е известно.

Практиката на допълнителните трансфери отдавна трябваше да бъде прекратена. Да не говорим за идеите на Борисов БНТ да не плаща, а преносът да се финансира директно от бюджета или пък за идеите обществените медии да придобият обществения мултиплекс и да осъществуват услуги. И да не говорим, че допълнителният трансфер (и липсата му) е инструмент за натиск.

За да се прекрати практиката, трябваше да се приеме изменителният закон на ЗРТ, който да въведе Съобщението на ЕК за държавната помощ. Но и този път Съобщението не беше въведено в закона – заради най-разнообразни фактори, причини, действия, планове и сметки.

И ето ги допълнителните трансфери.

1

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 20 млн. лв. по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 година. 
С предоставените средства ще се разплатят натрупани просрочени задължения за услугата пренос и разпространение на програмите на БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване към 2020 година.

Това ще даде възможност за гарантиране на непрекъснатост на разпространението на програмите на БНТ и ще способства за договаряне на по-благоприятни ценови условия за в бъдеще.

Медията ще продължи да функционира с отговорно отношение към българската аудитория и към контрагентите си, при осъществяване на задълженията на национален обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.
Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.

2

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската телеграфна агенция за безвъзмездно разпространение и достъп до информация
 
Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 2,750 млн. лв. по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2021 г. за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на БТА съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за БТА (обн. „Държавен вестник“, бр. 20 от 09.03.2021 г.).
Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Законът предвижда в срок от една година БТА да започне да разпространява свободно и безвъзмездно собствените си информационни продукти с изключение на произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на БТА.
В същия срок БТА ще се превърне в площадка и център на информацията за публичните организации и дейности в услуга на всички медии и граждани на България.
С допълнителното финансиране БТА ще продължи да развива свободно достъпна информация от агенцията в текст, образ и звук.
Отварянето на свободен достъп до информационните продукти на БТА ще позволи на България да разшири възможностите на агенцията като продължи да я развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи.
Свободният достъп ще позволи БТА да продължи да се развива като мост към всички българи по света.
С постановлението се дава възможност БТА да може да се възползва от централизираните обществени поръчки, провеждани от Централния орган за покупки към министъра на финансите.

Зеленият цифров сертификат на ЕС и защитата на данните

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съвет за защита на данните  (European Data Protection Board, EDPB) и Европейският надзорен орган по защита на данните (European Data Protection Supervisor, EDPS) са приели съвместно становище относно предложенията за цифров зелен сертификат.

Цифровият зелен сертификат има за цел да улесни упражняването на правото на свободно движение в рамките на ЕС по време на пандемията на COVID-19 чрез установяване на обща рамка за издаване, проверка и приемане на оперативно съвместими сертификати за ваксинация, тестване и възстановяване на COVID-19.

 Европейските органи в областта на защита на данните призовават за обсъждане на идеята за цифров зелен сертификат  в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни. Комисарите по защита на данните от всички страни от ЕС и Европейското икономическо пространство подчертават необходимостта от намаляване на рисковете за основните права на гражданите и жителите на ЕС, които могат да произтекат от издаването на цифровия зелен сертификат, включително възможните непредвидени вторични употреби. Използването на цифровия зелен сертификат не трябва да води до пряка или непряка дискриминация на физически лица и трябва да бъде напълно в съответствие с основните принципи за необходимост, пропорционалност и ефективност.

Предвид естеството на мерките, предложени в предложението, EDPB и ЕНОЗД считат, че въвеждането на цифровия зелен сертификат следва да бъде придружено от всеобхватна правна рамка.

Стратегия на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия прие Стратегия на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.

Хората с увреждания имат право да участват във всички области на живота, както всички останали. Въпреки че през последните десетилетия беше постигнат напредък по отношение на достъпа до здравеопазване, образование, заетост, дейности за отдих и участие в политическия живот, продължават да са налице многобройни пречки.

Новата стратегия се основава на своя предшественик — Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г., и допринася за прилагането на Европейския стълб на социалните права, за който тази седмица Комисията ще приеме план за действие, предназначен да служи като ориентир за политиките по заетостта и социалните политики в Европа. Стратегията подкрепя прилагането от ЕС и неговите държави членки на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Стратегия на ЕС за правата на детето  

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия прие   Стратегия на ЕС за правата на детето. 

Стратегията на ЕС обхваща шест тематични области и предложени действия:

  1. Децата като двигатели на промяната в демократичния живот
  2. Правото на децата да реализират пълния си потенциал независимо от социалния си произход
  3. Правото на децата да живеят без насилие
  4. Правото на децата на правосъдие, съобразено с интересите на детето
  5. Правото на децата безопасно да се ориентират в цифровата среда и да се възползват от нейните възможности
  6. Правата на децата по света

ЕК прие и предложение за препоръка на Съвета за създаване на европейска гаранция за децата, за да насърчи равните възможности за децата, изложени на риск от бедност или социално изключване. 

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

КЗЛД и ЦИК са изготвили указания  и са ги публикували на сайта на КЗЛД на 12 февруари 2021 г., като основа на указанията са   разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Насоките на Европейската комисия относно прилагането на правото на Съюза в областта на защитата на данните в контекста на избори от 12.09.2018 г., както и практиката на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
 
Медиите обработват законосъобразно лични данни за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот (чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД).  Медиите   са администратори по смисъла на Общия регламент. Те обработват лични данни, вкл. чрез видеозаснемане при зачитане неприкосновеността на личния живот на физическите лица и при спазване тайната на вота.
 
Според чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация (ППН-01-360/2019 г.).
 
Обработването на лични данни от администратори на лични данни  е законосъобразно само ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679:
• съгласие;
• сключване или изпълнение на договор;
• законово задължение за администратора;
• защита на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;
• изпълнение на задача от обществен интерес или упражняването на официални правомощия, предоставени на администратора;
• легитимни интереси на администратора или на трета страна, когато същите имат преимущество над интересите или основните права и свободи на субекта на данните (неприложимо за публични органи).
 
В контекста на изборите основното правно основание за обработване на чувствителни данни е наличието на важен обществен интерес, на основание правото на ЕС или законодателството на Република България (Конституцията, Изборния кодекс), който е пропорционален на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните. Други възможни основания са лицето да е дало изричното си съгласие или да е направило данните обществено достояние.
 
По отношение на медиите категорията “обществен интерес” е дефинирана в т.5.3 на Етичния кодекс на българските медии:   Една публикация е “в обществен интерес”, само когато (алтернативно):
(а) е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
(б) съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
(в) предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
 
Преимуществото над интересите и основните права и свободи на субекта на данните се установява във всеки конкретен случай.
 
Практиката на Съда на ЕС   е важен ориентир, в частност по въпросите на журналистическото изключение – вж решение по дело С-345/17  Buivids.
 
Практиката на Съда за правата на човека също подпомага тази преценка, например през 2020 г. ЕСПЧ приема решение по  делото Centre for Democracy and the Rule of Law v. Ukraine,  където спорът е относно достъп до информация за образованието и професионалните биографии на кандидатите за депутати.  Съдът приема, че обществеността има право да знае тези данни в светлината на  обществените дебати за   образованието и  квалификацията на висшите публични длъжности. “Информацията  отговаря на критерия за обществен интерес, тъй като това е релевантна информация за кандидатите за депутати като публични личности от особено значение“. Съдът приема, че обществеността се интересува основателно от техния произход и почтеност.
 
Заедно с това в решението се  подчертава, че трябва да се извърши и оценка на пропорционалността – дали  разкриването на личните данни не води  до публичното излагане на политиците в нежелана степен. В конкретния случай според ЕСПЧ няма доказателства, „че интересите на кандидатите за депутати са от такова естество и степен, че  да оправдаят прилагането на член 8 ЕКПЧ при балансиране на правото на изразяване и защитата на личния живот”.