Tag Archives: EU Law

Ирландия: секторна пътна карта за радиото и телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ирландският медиен регулатор Broadcasting Authority of Ireland (BAI)  публикува пътна карта за устойчивост за ирландския сектор за радио  и телевизия.  Целта е  да се насърчат най-добрите практики и да се  осигури   по-зелено, по-приобщаващо и по-устойчиво бъдеще за всички.

Секторната пътна карта   е предназначена да подкрепя и насочва сектора на радиото и телевизията  по пътя на устойчивото развитие, заедно с препоръчителни действия и ключови показатели, които помагат за проследяване и измерване на ефекта.

Според регулатора секторната пътна карта ще се изпълнява от целия сектор,  обединяващ търговския и обществения сектор  в радиото и телевизията.

 Пътната карта за сектора на радиото и телевизията в Ирландия.

Twitter, Facebook, Google, MS, TikTok продължават да докладват на ЕК за мерките за дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Петте компании подписаха кодекса на Европейския съюз за борба с разпространението на дезинформация на техните платформи и поеха задължение да представят доклади за своите усилия през първоначалния шестмесечен период след подписването.

Новината е, че срокът е удължен с още шест месеца след представянето на докладите.

Facebook, Google, Microsoft, Twitter и TikTok са представили доклади, обхващащи техните действия от началото на кризата до юли, и последващи месечни доклади за техните действия за ограничаване разпространението на дезинформацията на COVID-19. Днес са публикувани докладите от януари 2021 г. за действията, предприети и през декември 2020 г. Докладите продължават да предоставят преглед на мерките, въведени от платформите за ограничаване разпространението на дезинформацията на COVID-19.

Тъй като кризата все още се развива, службите на Комисията искат от платформите да продължат програмата до юни 2021 г., когато ситуацията ще бъде отново оценена. В същото време подписалите компании са помолени да засилят усилията си и да отстранят недостатъците от предходните месеци.

С оглед на значителните предизвикателства, които дезинформацията, свързана с ваксините, причинява в настоящата фаза на пандемията, докладите трябва да включват и специален акцент върху борбата с дезинформацията на ваксините COVID-19.

Brexit и европейските произведения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията по култура и образование на Европейския парламент е помолена да представи становище пред Комисията по външни работи и Комисията по международна търговия за някои последици от Brexit за сектора на образованието и културата в ЕС. Комисията по култура и образование разгледа въпроса на заседанието си от 26 януари 2021 г. и направи предложения, които да бъдат включени в съответна резолюция на ЕП.

В т.10 от предложенията се обсъжда въпроса за аудиовизуалните произведения с произход Обединеното кралство. Комисията

припомня, че тъй като Обединеното кралство е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия [на Съвета на Европа], аудиовизуалните произведения с произход от Обединеното кралство се считат по принцип за „европейски произведения“ за целите на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в съответствие с член 1 , параграф 1, буква н) и параграф 3; подчертава в това отношение, че те могат да бъдат използвани за изпълнение на 30% от европейските произведения в каталозите на доставчиците на медийни услуги на аудиовизуални медийни услуги по заявка в държавите-членки; счита, че ситуацията трябва да се следи внимателно.

 Обединеното кралство, съответно, приема в националното си законодателство, че

Европейски  произведения

 Произведенията с произход от Обединеното кралство след напускане  на ЕС ще продължат да бъдат европейски произведения и да могат да бъдат включвани в квотата за такива произведения в целия Европейски съюз. Тези изисквания се изпълняват от доставчиците с лицензии,   издадени от Ofcom съгласно раздел 335 от Закона за комуникациите от 2003 г.  

Задълженията по чл.16-18 ДАВМУ продължават да се третират като международни задължения.  Ofcom  поддържа съответните  изисквания за европейска квота  в лицензиите на доставчиците.

Европейските произведения в каталозите на доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория следи изпълнението на разпоредбите за европейска квота в нелинейните услуги и изискването за видимост на европейското аудиовизуално съдържание. Публикувани са два нови доклада (декември 2020-януари 2021) –

Европейската аудиовизуална обсерватория поддържа и бази данни в тази област:

Точната информация за изпълнението на директивата зависи от еднообразното прилагане на разпоредбите за определяне на националността на произведенията. Директивата определя кое произведение е европейско за целите на оценка на европейската квота, но се чуват все повече гласове за необходимостта да се гарантира, че оценката на националността на аудиовизуалните произведения се извършва по един и същ  начин и на едни и същи основания в целия ЕС.

Целта е доставчиците на услуги при поискване  да не бъдат изправени пред несигурност и трудности, когато се опитват да изпълнят  новото задължение да осигурят и популяризират поне 30% от каталозите си с  европейски  произведения. 

 

По този въпрос  – определянето на националността на произведенията за целите на определянето на европейските квоти  не само за каталозите,  а по принцип – Европейската аудиовизуална обсерватория издаде сравнителното изследване

Дефинициите в проекта на Законодателен акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От декември 2020 е известен проектът на Европейската комисия на Законодателен акт за цифровите услуги (DSA). Още на този етап е полезно да се видят определенията, с които ЕК предлага да се работи – дори на тази ранна фаза, неофициално и необвързващо  – в чл.2 на проекта, защото към момента различията в използваните дефиниции са големи.

По-специално в помощ на студентите и на всички, които търсят определение за онлайн платформа. Тук онлайн платформата  е дефинирана – както впрочем и медията – като доставчик, не като услугата.

а)           “услуги на информационното общество” означава услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б )          “получател на услугата” означава всяко физическо или юридическо лице, което използва съответната посредническа услуга;

в)           “потребител” означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

г)           “да предлагат услуги в Съюза” означава даване на възможност на юридически или физически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчика на услуги на информационното общество, който има съществена връзка със Съюза; счита се, че такава съществена връзка съществува, когато доставчикът има място на установяване в Съюза; при липса на такова установяване оценката на съществена връзка се основава на специфични фактически критерии, като:

  • значителен брой потребители в една или повече държави членки; Или
  • насочването на дейностите към една или повече държави членки.

д)           “търговец” означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или публична собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или от негово име, за цели, свързани с неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

е)           “посредническа услуга” означава една от следните услуги:

  • услуга за “обикновен пренос”, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставяна от получателя на услугата, или предоставянето на достъп до комуникационна мрежа;
  • услуга за кеширане, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставена от получателя на услугата, включваща автоматично, междинно и временно съхраняване на тази информация, с единствената цел да се направи по-ефективна информацията по-нататък предаването на информацията до други получатели при поискване от тяхна страна;
  • услуга “хостинг”, която се състои в съхраняването на информацията, предоставена от получателя на услугата и по искане на получател науслугата;

ж)          “незаконно съдържание” означава всяка информация, която сама по себе си или чрез позоваване на дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на държава членка, независимо от точния предмет или естество на това право;

(з)          “онлайн платформа” означава  доставчик на хостинг услуга, който по искане на получател на услугата съхранява и разпространява до обществеността   информация, освен ако тази дейност е незначителна и изцяло спомагателна характеристика на друга услуга и поради обективни и технически причини не може да се използва без тази друга услуга, а включването на тази характеристика в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент.

(и)           “разпространяване сред обществеността” означава предоставяне на информация, по искане на получателя на услугата, който е предоставил информацията, на потенциално неограничен брой трети страни;

й)        “договор от разстояние” означава договор по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС;

(к)          “онлайн интерфейс” означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

л )      “Координатор на цифрови услуги за установяване” означава координаторът на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен доставчикът на посредническа услуга или  пребивава или е установен законен представител;

(м)         “координатор на цифрови услуги по местоназначение” означава координатор на цифрови услуги на държава членка,  в която се предоставя посредническата услуга;

(н)          “реклама” означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали да постигне търговски или нетърговска цел и да се показва от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение, специално  предназначено за популяризиране на тази информация;

о)           “система на препоръчващ” означава напълно или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформата, за да предложи в своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата, включително в резултат на търсене, започнало от получателя, или по друг начин се определя относителният ред или по-широкото показване на показваната информация;

(п)          “модериране на съдържанието” означава дейностите, предприети от доставчиците на междинни услуги, насочени към откриване, идентифициране и адресиране на незаконно съдържание или информация, несъвместими с техните условия, предоставяни от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например разрушаване, блокиране на достъпа до или отстраняване на достъпа до тях, или способността на получателите да предоставят тази информация, като например прекратяване или спиране на сметката на получателя;

(р)          “условия” означава всички условия или спецификации, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на междинни услуги и получателите на услугите.

СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 20 януари 2021 г. Съветът за електронни медии е приел образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове.  Заявлението може да се види или да се изтегли на интернет страницата на СЕМ, раздел Лицензиране и регистриране.

Изготвянето на образец на заявлението е стъпка, необходима за прилагане на последните изния в Закона за радиото и телевизията, които разширяват обхвата на закона и към платформите за видеосподеляне. За тях, както за услугите по заявка, в измененията се предвижда уведомителен режим  в специално създадения нов раздел  Услуги на платформи за споделяне на видеоклипове.

Чл. 125р. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Лицата, които имат намерение да осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, уведомяват за това Съвета за електронни медии по реда на чл. 125с.
Чл. 125с. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) (1) Лицата по чл. 125р подават до Съвета за електронни медии уведомление по образец, което съдържа:
1. идентификационни данни – наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
2. интернет адрес (URL) на платформата за споделяне на видеоклипове;
3. териториален обхват;
4. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;
5. предполагаема дата за стартиране на дейността.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава на български език.
(3) Към уведомлението се прилага проект на общи условия за ползване на платформата за видеосподеляне.

Образецът е публикуван в срока, предвиден в ПЗР на ЗИД ЗРТ:

§ 59. В срок до един месец от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии утвърждава образеца на уведомление по чл. 125с, ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.

§ 60. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон лицата, които осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, подават до Съвета за електронни медии уведомление по чл. 125с, ал. 1.

Така до месец би трябвало да има яснота кои са платформите за споделяне на видеоклипове под българска юрисдикция. В изпълнение на чл.125с, ал.3, към заявлението се прилага и Проект на Общи условия за ползване на платформата за споделяне на видеоклипове.

За проекта и за по-нататъшната процедура се прилата чл.125 т ЗРТ, като последната алинея предвижда публичност на общите условия:

Чл. 125т. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.)

(1) Общите условия на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове задължително съдържат:

1. идентификационни данни на доставчика на услуги на платформа за споделяне на видеоклипове – наименование, седалище и адрес на управление;

2. условия за ползване на услугите на платформата за видеосподеляне;

3. основни права и задължения на потребителите на услугите на платформата за споделяне на видеоклипове;

4. описание на мерките по чл. 19д, ал. 6 и 8;

5. отговорности и санкции при неизпълнение на общите условия;

6. условия и ред за ограничаване достъпа до съдържание или до услугите на платформата при нарушения от страна на потребителите.

(2) В случай на непълнота на уведомлението по чл. 125с, ал. 1 в 7-дневен срок от получаването му Съветът за електронни медии писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.

(3) В случай че общите условия не отговарят на изискванията на този закон, Съветът за електронни медии уведомява за това лицето по чл. 125р, като дава указания и срок за отстраняване на недостатъците.

(4) Съветът за електронни медии вписва лицето в регистъра по чл. 125к, ал. 2, т. 6 и съгласува общите условия в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняването на непълнотите и недостатъците по реда на ал. 2 и 3.

(5) Общите условия се публикуват на интернет страницата на доставчика на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, като се осигурява лесен, пряк и бърз достъп до тях.

Европейска гражданска инициатива за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС:

Решение на Комисията от 7 януари 2021 година

относно искането за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива (1), и по-специално член 6 от него,

като има предвид, че:

(1)На 15 октомври 2020 г. на Комисията бе представено искане за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“. На 11 ноември 2020 г. Комисията уведоми групата на организаторите за оценката си (2), че инициативата не може да бъде регистрирана изцяло, тъй като някои от предлаганите с нея мерки не отговарят на изискването, предвидено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788. Комисията се приканваше да приеме препоръка на Комисията, да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения и да извърши обстойни проучвания, докато от нея може да бъде поискано единствено да направи предложения за правни актове на Съюза съгласно посочения регламент.
(2)В резултат на това на 7 декември 2020 г. на Комисията бе представена изменена версия на инициативата.
(3)Целите на изменената инициатива са формулирани по следния начин: „Призоваваме Европейската комисия да регулира стриктно използването на биометрични технологии, за да не се допуска неоснователна намеса в основните права. По-специално отправяме искане към Комисията да забрани, законово и на практика, безразборното или произволно използване на биометрични технологии, което може да доведе до незаконно масово наблюдение. Тези нарушаващи неприкосновеността на личния живот системи не трябва да се разработват, да се внедряват (дори пробно) или да се използват от публични или частни субекти, доколкото могат да доведат до ненужна или непропорционална намеса в основните права на хората. Данните сочат, че използването на масово биометрично наблюдение в държавите членки и от агенциите на ЕС е довело до нарушения на законодателството на ЕС относно защитата на данните и неоснователно е ограничило правата на хората, включително правото на неприкосновеност на личния живот, правото на свобода на словото, правото на протест и правото на недискриминация. Широкото използване на биометрично наблюдение, профилиране и прогнозиране е заплаха за принципите на правовата държава и нашите най-основни свободи. Ето защо в тази европейска гражданска инициатива настоятелно призоваваме Комисията да предложи правен акт, който да се основава на общите забрани, предвидени в ОРЗД (3) и в Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните (4), и да ги спазва изцяло, за да се гарантира, че в правото на ЕС изрично и конкретно се забранява масовото биометрично наблюдение“.
(4)В приложение се предоставят допълнителни подробности относно предмета, целите и контекста на гражданската инициатива и се отбелязва, че биометричните данни все по-повече се използват от публични, национални и европейски правоприлагащи органи и частни субекти за идентифициране или профилиране на хора на обществени места, което представлява „по своята същност ненужна и непропорционална намеса в широк кръг основни права, включително неприкосновеността на личния живот и защитата на данните“. В приложението се отбелязва също, че макар „в съществуващата правна уредба на ЕС да се пояснява […], че използването на биометрични данни се ограничава до строго необходимото по отношение на преследваната законосъобразна цел, като се спазва принципът на пропорционалност […], спрямо тези общи принципи се прилагат широки изключения“.
(5)Организаторите представиха допълнителна обща информация, отнасяща се до предложението им за правен акт на Съюза и възможни съпътстващи мерки, както и проект на правен акт.
(6)С изменената инициатива Комисията се приканва да представи предложение за правен акт за забрана на безразборното използване на биометрични технологии, което може да доведе до масово наблюдение. Както Комисията вече посочи на организаторите в оценката си от 11 ноември 2020 г., това предложение би могло да се основава на член 16, параграф 2 или на член 114 от Договора, или и на двете разпоредби, в зависимост от това дали използването на биометрични технологии се забранява, или се регламентира стриктно. Член 16, параграф 2 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за правни актове относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и от държавите членки при извършване на дейности, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, както и относно правилата за свободното движение на лични данни. Член 114 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се до създаването и функционирането на вътрешния пазар.
(7)С оглед на това нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, както се изисква в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788.
(8)В приложението към инициативата се посочват четири възможни съпътстващи мерки. Тъй като от Комисията не се изисква да представи предложение за правен акт на Съюза по отношение на нито една от тези мерки, те не отговарят на условието, определено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламента, за регистрацията им като част от предмета на инициативата. Следователно тези мерки не попадат в обхвата на настоящото решение за регистрация. Ако обаче Комисията счете за целесъобразно да приеме предложение за правен акт в областта, обхваната от инициативата, тя може също така да разгледа възможността в предложението да се вземат предвид някои от тези мерки, а именно необходимостта от насоки за държавите членки относно прилагането на неговите разпоредби, участието на органите за защита на данните в прилагането на тези разпоредби, както и съдържанието и принципите на Насоките относно етичните аспекти на Експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (5).
(9)Групата на организаторите е предоставила подходящи доказателства, че отговаря на изискванията, установени в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/788, и че е определила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея от този регламент.
(10)Инициативата не представлява явна злоупотреба с право, не е явно несериозна или злонамерена, нито е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.
(11)В заключение, инициативата под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ отговаря на всички изисквания, определени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/788, и поради това следва да бъде регистрирана,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ се регистрира.

Член 2

Адресат на настоящото решение е групата на организаторите на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“, представлявана от г-н Diego Javier NARANJO BARROSO и г-н Riccardo COLUCCINI в качеството им на лица за контакт.

Национални мерки за транспониране на третата ревизия на медийната директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия откри процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са въвели в законодателството си новите правила от третата ревизия на медийната директива.

Двумесечният срок от откриването изтича на 23 януари 2021 г. България е между 14-те държави, които са нотифицирали националните си мерки.

Състоянието на транспонирането се вижда тук:

Национални мерки за транспониране, съобщени от държавите членки, относно Директива (ЕС) 2018/1808 от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.

Платформата е съобщението: Тръмп говори чрез Белия дом, още няколко дни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мерките срещу Тръмп като цензура

Има широко разпространено мнение, че мерките на платформите срещу Тръмп са цензура, поради което политици организират мерки срещу мерките.

Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор е съобщил за медиите, че възнамерява да ръководи международните усилия за борба с цензурата – каквато според него представляват мерките, които платформите предприеха срещу американския президент Тръмп. Администрацията на президента Лопес Обрадор ще се обърне към правителствата, за да формира общ фронт по въпроса. „На първата среща на Г-20, която имаме, ще направя предложение по този въпрос“, казва Лопес Обрадор. Според него частните компании не трябва да имат правото да решават кой може да говори. Подобно на Тръмп, Лопес Обрадор смята, че традиционните медии са предубедени срещу него. Тръмп нарече Лопес Обрадор „велик джентълмен, мой приятел“ и му благодари. Проведени са разговори с официални лица във Франция, Германия, Европейския съюз, Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия .

Германският канцлер Ангела Меркел е сред критиците на мерките. Нейният говорител е заявил, че германският лидер намира за проблематични мерки, които не са определени от закона.

Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки също е за разпоредби на наднационално равнище, които да ограничат Facebook, Twitter и Instagram в Европейския съюз. Според него „собствениците на корпоративни гиганти не трябва да решават кои възгледи са правилни и кои не“. Подготвян в Полша законопроект ще направи незаконно технологичните компании да предприемат подобни действия там. От партията Право и справедливост (PiS) ясно са заявили, че смятат, че борбата им срещу технологичните компании е част от идеологическа война за защита на десни и крайнодесни политически позиции, пише Гардиан.

Неправителствените организации в Полша са изразили мнение, че националните закони са по-добър ориентир за това какво съдържание трябва да бъде разрешено онлайн от произволни решения, взети от технологични компании.

 

Мерките срещу Тръмп като реакция по отношение  на незащитено слово

Както вече стана дума, аргументацията в подкрепа на закриването на профила на Тръмп в Twitter върви по няколко линии, най-малко следните:

(а) не всяка намеса в съдържанието е цензура; има обоснована намеса; платформите имат право на намеса по съответните общностни стандарти;

(б) съдържанието в частните платформи не се ползва със защитата на Първата поправка;

(в) приема се, че изказвания на Тръмп, с които призовава хората да тръгнат към Капитолия са незащитено слово по смисъла на решението Бранденбург срещу Охайо;

(г) оценката трябва да се прави в по-общ контекст: Тръмп съвсем не е останал без достъп до медиите, може да свиква пресконференции, има официален президентски профил, а след гласуването на импичмънта се е появил чрез Белия дом, каквото и да значи това (a statement through the White House). Politico казва нещо по-конкретно:

Също така забележителен като съдържанието на посланието беше начинът, по който то беше направено.  С помощта на аутокю, за да следва приготвената реч,  Тръмп говори директно пред камера. Клипът е изпратен от профила на Белия дом в  Twitter, а не от профила, достъпа до който му беше отнет. Тръмп не направи обръщение в праймтайма. И всъщност той изобщо не е правил интервю [напоследък].

Платформата е съобщението. Маклуън отново.

Едва преди стотина дни статията ми “Платформата е съобщението” излезе в сп. Медиалог, не си представях колко нови доказателства ще се появят .

В заключение:

ако за конкретното решение мерките могат да бъдат подкрепени, стилът на платформите да решават дали и какви мерки да налагат, не намира подкрепа. Както казва Навални, хора, които не са известни, решават кой да е в мрежата по процедури, които не са известни.

И един глас от австралийския парламент за решението Тръмп:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Съд на ЕС: делото на Полша срещу филтрирането

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Приемането на директивата за авторското право (ЕС) 2019/790 беше свързано с доста вълнения по повод въведеното задължение за контрол на входа, сега чл. 17.

В последна сметка Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790.

Ответници  по дело С-401/19 са Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз.  Европейската комисия и правителствата на Франция и Испания  също са встъпили в делото на страната на институциите, но са представили  “поразително противоречиви” тълкувания на това, което член 17 всъщност изисква от платформите:  Комисията, Съветът и Европейският парламент твърдят, че член 17 съдържа достатъчно вътрешни гаранции, за да се предотврати неоправдано ограничаване на основните права на потребителите, а  Франция и Испания твърдят, че  ограничения на основните свободи са оправдани от целта, която член 17 се стреми да постигне.

От  Kluwer Copyright научаваме за развитието на това дело пред Съда. В края на 2020 г. се  е състояло изслушване, което според експертите е показало, че Съдът приема жалбата на Полша много сериозно и че съответствието на оспорените разпоредби на член 17 с Хартата далеч не е очевидно. Често е имало позоваване на  заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по делата YouTube и Cyando, което е силно критично към изискването платформите да контролират нарушенията на авторските права на техните потребители.

Според Франция и Испания всеки конфликт между основните права на носителите на права и ползвателите винаги трябва да се разрешава в полза на носителите на права, защото според тях вредата за носителите на  права, която може да бъде причинена от временната наличност на произведения, нарушаващи правата им, на платформи, е много по-голяма от всяка вреда за потребителите, която би била причинена от временното блокиране на правомерно качване.

Полша е подчертала, че дори тълкуването на член 17, предложено от Комисията и Съвета, противоречи директно на твърденията на Франция и че „това ясно показва, че има проблем с член 17 като такива “.

Интересът на Съда е бил насочен към въпроса дали качванията трябва да останат достъпни, докато са в процес на проверка, или трябва да бъдат блокирани, докато законността им бъде потвърдена.

Въпреки многократните въпроси от Съда, никоя от страните не е посочила алтернативи на използването на филтриращи технологии. Никой не е успял да се проитвопостави убедително на тезата на Полша, че единственият ефективен начин за спазване на член 17, параграф 4, букви б) и в) е използването на филтри. 

Съдът се е интересувал от съдбата на  забраната за общи задължения за наблюдение и дори е нарекъл наивно съмнението във факта,  че  големите носители на права ще представят дълги списъци с хиляди произведения, които да бъдат блокирани, веднага щом директивата влезе в сила.

Изглежда правдоподобно, се казва в публикацията,  Съдът на ЕС  да отмени спорните разпоредби в член 17. Ако го направи, това вероятно ще се дължи на факта, че те представляват общо задължение за наблюдение в нарушение на Директивата за електронната търговия и  Хартата на основните права на ЕС.

Но срокът за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790 вероятно ще изече преди решението на Съда да стане известно.