Tag Archives: EU Law

План за действие за европейска демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия представя своя План за действие за европейската демокрация, чиято цел е оправомощаване на гражданите и изграждане на по-устойчиви демокрации в целия ЕС.

Никога връзката между демокрация, информация и медии не е била по-ясна.

Планът съдържа мерки за насърчаване на свободни и честни избори, укрепване на свободата на медиите и борба с дезинформацията.

Очакват се и мерки във връзка с политическата реклама, които ще бъдат насочени към спонсорите на платено съдържание и каналите за производство и разпространение, включително онлайн платформи, рекламодатели и политически консултанти с цел изясняване на съответните им отговорности.

Европейската комисия също така ще препоръча мерки за справяне с проблема, свързан с безопасността на журналистите, и ще представи инициатива за тяхната защита от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, станали известни като SLAPP, Strategic Lawsuits Against Public Participation.

Накрая, Комисията ще насочи усилията си за преразглеждане на действащия Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, като засили изискванията за онлайн платформите и въведе строг мониторинг и надзор.

Чета в Twitter:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Цифровизация на правосъдието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия прие пакет от инициативи за модернизиране на правосъдните системи на ЕС.

Двата основни стълба на новия пакет са съобщението относно цифровизацията на правосъдието в ЕС и новата европейска стратегия за съдебно обучение.

На 13 октомври 2020 г. Съветът прие заключения, с които насърчава държавите членки да използват цифрови инструменти на всички етапи на съдебните производства. Съветът призова Комисията да разработи до края на 2020 г. всеобхватна стратегия на ЕС относно цифровизацията на правосъдието.

Съобщение относно цифровизацията на правосъдието в ЕС

Работен документ на службите на Комисията

Законодателно предложение за регламент, с който да се гарантира дългосрочната устойчивост на системата e-CODEX

Европейска стратегия за съдебно обучение за периода 2021—2024 г.

Годишен доклад относно европейското съдебно обучение

Европейска платформа за обучение

Да се регламентира и онлайн присъствието на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Обединеното кралство се обсъжда бъдещето на новинарството, в частност и на новинарството в обществените медии.

Често се правят сравнения с БиБиСи, обикновено за да се посочат като недостижим образец. Те наистина са. Но ето нещо интересно: едно изказване на бившия миинстър на културата и цифровата икономика Ед Вейзи, сега член на парламентарната комисия за комуникации. Като подчертава значението на обсъждането на отношенията между платформи и издатели, по-нататък депутатът отбелязва значението на онлайн присъствието на обществените медии – тема, която в момента е актуална и тук в контекста на обсъждания ЗИД ЗРТ, засягащ финансирането на обществените медии.

Как се предлага да стане това в България? Като се промени философията на лицензирането. Това се предлага в проекта. Обществената мисия да се реализира, съответно да се финансира, независимо дали съдържанието е в услуга, която е предназначена за разпространение чрез радиочестотен спектър, или в друга услуга или дейност, необходима обаче за изпълнението на мисията. Така най-накрая обществените медии ще получават финансиране и за онлайн съдържание – което сега формално е извън тарифата на МС, предвиждаща средства “за час програма”.

В момента Офком не регулира онлайн присъствието на БиБиСи, казва Вейзи, а трябва. Точно тази задача решава (една от задачите, които решава) и въпросният ЗИД ЗРТ у нас. Вейзи се надява правителството и индустрията да обърнат внимание на препоръките в доклада на парламентарната комисия. Тук се очаква също институциите да придвижат този проект.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Обединено кралство: Facebook ще плаща за новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисия на Камарата на лордовете в Обединеното кралство препоръча компаниите, които използват новинарско съдържание, да бъдат принудени да плащат за това.

Министърът на културата Оливър Даудън обяви, че ще бъде създадено ново “звено за цифрови пазари”, което да гарантира честна конкуренция между платформите. Новият орган ще управлява поведението на платформите, за да гарантира, че потребителите и търговските дружества няма да бъдат поставени в неравностойно положение от  технологични гиганти.

Доколкото става ясно от медиите, Facebook ще създаде специален раздел за новини  Facebook News, в който новините ще са от проверени източници.  Facebook News ще се управлява от специално наети служители по договор (сontractors, not employees), които ще решават какво да се включи в раздела.  Някои новинарски издания във Великобритания вече са проявили интерес –  The Economist, The Guardian, The Independent, London Evening Standard, Liverpool Echo, Manchester Evening News, The Mirror, The Scotsman, STV и The Yorkshire Post.   Присъединили са се и  Cosmopolitan, Wired, GQ, Glamour, Vogue и др.

Източник   The Guardian 

ЕС: План за действие в областта на интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 ноември 2020 ЕК прие съобщение COM(2020) 760 final “За максимално оползотворяване на потенциала за иновации на ЕС. План за действие в областта на интелектуалната собственост в подкрепа на възстановяването и устойчивостта на ЕС”. Някои извадки от текста:

През последните десетилетия беше постигнат значителен напредък в създаването на единен пазар за интелектуалната собственост, който донесе много ползи за икономиката на ЕС. Налице е набор от инструменти за предлагане на иновативни решения на обществото, но съществуват и много пропуски и слабости в начина, по който дружествата от ЕС защитават интелектуалната собственост.

Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки и от заинтересованите страни, ЕК определя пет ключови приоритетни области, заедно с конкретни предложения за предприемане на действия с цел:

  • подобряване на системата за защита на ИС,
  • поощряване на използването и внедряването на ИС, особено от МСП,
  • улесняване на достъпа до нематериални активи и споделянето им, като същевременно се гарантира справедлива възвръщаемост на инвестициите,
  • осигуряване на по-добро правоприлагане в областта на ИС, и
  • насърчаване на еднаквите условия на конкуренция в световен мащаб.

В интернет възникнаха нови форми на нарушаване на правата като например незаконна телевизия през интернет протокол (IPTV) и други форми на незаконен (пряк) стрийминг. Те пораждат особени предизвикателства за производството, творческата и културната индустрии, както и за сектора на спорта.

ЕК вече обяви, че до края на годината отговорностите на онлайн платформите ще бъдат изяснени и увеличени с помощта на нови правила, чрез които ще се премахнат възпиращите фактори за доброволни действия от страна на онлайн платформите за борба с незаконното съдържание (стоки или услуги), за което предлагат посреднически услуги. Предстоящото предложение за законодателен пакет в областта на цифровите услуги ще има за цел да хармонизира набор от специфични, обвързващи и пропорционални задължения за цифровите услуги, чието спазване ще бъде осигурено чрез подобрена рамка за наблюдение.

Това е –   а за повече ще изчакаме до 9 декември – за да видим този въпросен законодателен пакет.

Неправителствени организации: проект за анти-SLAPP директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Uv-TDbI2

SLAPP е съкращение за Strategic Lawsuits Against Public Participation –  съдебни дела, чрез  които близки до властта лица  се стремят да избегнат обществен  контрол  и да заглушат критичните гласове и гражданското участие. SLAPP е форма на тормоз чрез задействане на съдебните механизми за търсене на отговорност.

В Европейския съюз все още няма защита срещу исковете   SLAPP нито на наднационално, нито на национално равнище.

Article 19 публикува образец на SLAPP- директива, изготвен с подкрепата на множество неправитествени организации, подписан от 60 от тях. 

Dirk Voorhoof 

Заключения на Съвета относно цифровото образование в европейските общества на знанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета относно цифровото образование в европейските общества на знанието

Цифровото образование е предпоставка за продължаващото образование и обучение и ученето през целия живот и създаване на възможности за висококачествено и приобщаващо образование и обучение за всички. Поради това е важно да се вземе предвид неговото обществено измерение и то да се разбира като част от една дълбока културна трансформация – с цел да се даде на всички възможност да използват данни, цифрови технологии и инфраструктури уверено и безопасно, като спазват правилата за защитата на данните, както и да им се даде възможност да участват активно в политическите решения, развитието на обществото и пазара на труда.

Цифровото образование следва да допринася за развитието на осведоменост за гражданството, включително цифровото гражданство, чрез насърчаване на гражданските компетентности. Те включват критичен подход към информацията, така че гражданите да могат да се ориентират в един цифров свят и да развиват разбиране за основните ценности на демокрацията и свободата на изразяване.

Съветът приканва държавите:

  • Да утвърждават внедряването на цифрови образователни технологии и придобиването на цифрови компетентности с цел подобряване на преподаването, обучението и ученето във всички видове и равнища на образование и обучение, както и от гледна точка на ученето през целия живот.
  • Да насърчават оценяването, осигуряването на качеството и валидирането на учебните резултати при иновативните начини на учене, включително цифровите компоненти.
  • Да обмислят педагогическите модели и образованието и обучението на учителите, обучителите и преподавателите и другите педагози, за да се възползват по-добре от различните възможности, предлагани от цифровите образователни технологии.
  • Да създадат възможности и да мотивират учители, обучители, преподаватели и други педагози, например подготвящите преподаватели, да предприемат начално и продължаващо професионално развитие, така че да развиват и усъвършенстват собствените си цифрови умения и компетентности и основни знания за ИКТ до ниво, което ги прави способни да работят уверено с цифрови образователни технологии и да предоставят висококачествено образование и обучение. По този начин те следва да получат възможността да участват в създаването на иновативни и ориентирани към учещите методи на преподаване и обучение и на приложна дидактика, които стимулират критичното и творческото мислене, както и да създават безопасна висококачествена и приобщаваща учебна среда и съдържание. Добре обучените учители, които могат да използват цифровите технологии по съдържателен и съобразен с възрастта и принципа за равенството между половете педагогически начин, са ключов фактор за създаването на висококачествено и приобщаващо цифрово образование за всички.
  • Да насърчават приобщаването на всички учещи, преодоляването на социалните неравенства и цифровото разделение, както и осигуряването на равен достъп до подходящи възможности и среди за цифрово обучение за всички.
  • Да обмислят инвестиции в цифрово образование чрез използване на възможностите на новия Инструмент за възстановяване и устойчивост, по-специално водещите инициативи „Свързване“ и „Преквалификация и повишаване на квалификацията“, така че да допринесат за възстановяването чрез модернизиране и укрепване на висококачественото и приобщаващо образование и обучение. Да обмислят също така използването на други възможности за финансиране от Съюза, например „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, „Цифрова Европа“, Механизъм за свързване на Европа II, InvestEU, ЕФРР и ЕСФ+.

Вж и План на ЕК за цифровото образование

Резолюция на Европейския парламент за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 ноември 2020 Европейският парламент прие резолюция относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите (2020/2009(INI)) –_пълният текст.

Парламентът посочва „опитите на някои правителства на държави членки да заглушат критичните и независимите медии и да подкопаят медийната свобода и плурализъм“.

Евродепутатите са особено обезпокоени от състоянието на обществените медии в някои страни от ЕС, където те са се превърнали в „пример за проправителствена пропаганда“.

Те подчертават, че свободата на медиите, плурализмът, независимостта и безопасността на журналистите са основни елементи на правото на свобода на изразяване и на информация и са от съществено значение за демократичното функциониране на ЕС.

Евродепутатите виждат „задълбочаващ се модел на сплашване с цел заглушаване на гласовете на журналистите“.

Резолюцията отбелязва, че когато собствеността върху медиите е концентрирана в ръцете на твърде малко хора, плурализмът е изложен на риск, което възпрепятства борбата с разпространението на дезинформация. Членовете на ЕП настояват държавите от ЕС да предприемат действия, за да се избегне прекалената концентрация и да се гарантира прозрачност. Те критикуват намесата на правителствата в публичната реклама и заявяват категорично, че фондовете на ЕС не трябва да се изразходват за контролирани от държавата медии и за медии, които разпространяват политическа пропаганда.

Парламентът също призовава Европейската комисия да включи в годишния си доклад относно принципите на правовата държава в отделните държави членки оценка на прозрачността на собствеността върху медиите, както и на равнището на намеса в сектора от страна на правителствата и на частни лица.. Евродепутатите настояват, че опитите да се навреди на свободата и плурализма на медиите следва да се разглеждат като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС.

Евродепутатите искат по-стабилна правна рамка за предотвратяване и противодействие на увеличаването на онлайн изказванията, подбуждащи към омраза. Отбелязва се, обаче, че онлайн платформите „не бива да се превръщат в частни органи за цензура“ и че премахването на незаконно съдържание трябва винаги да бъде обект на мерки за сигурност.

И накрая, приетият текст подчертава загрижеността относно чуждестранната намеса в демократичния процес.

План в отговор на Доклада на Европейската комисия относно върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 806 от 6 ноември 2020 г. Министерският съвет е приел План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на правото за 2020 г.

При необходимост от нови мерки или изменение на текущите заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи и министърът на правосъдието ще предприемат действия за допълване или актуализиране на Плана. 

Планът обхваща мерки по четирите стълба на доклада на Комисията – правосъдни системи, уредба (правна рамка) за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Мерките по т.нар. трети стълб – Медиен плурализъм – според Приложение 1:

III.Медиен плурализъм

Предизвикателства/ Препоръки    Мерки    Срок  Отговорна институция

 Финансова зависимост и недостиг на ресурси в Съвета за електронни медии

 1 В бюджетна прогноза за периода 2021 г. —2023 г.е предвидено увеличение с 10% на средствата за персонал, в проектобюджета на СЕМ са планирани допълнителни разходи за персонал за укрепване на административния капацитет на СЕМ с 6 щатни бройки и за изплащане на дължими обезщетения на персонала. С цел създаване на условия за изпълнението на определените със Закона за радиото и телевизията правомощия на СЕМ, са предвидени допълнителни разходи за издръжка в размер на 200.0 хил. лв., както и допълнителни капиталови разходи в размер на 650.0 хил. лв. за придобиване на система за мониторинг на медийно съдържание и осигуряване на сигурността на информационните системи.г.

  • Министерство на финансите във  връзка с разработването на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021
  • СЕМ –изпълнение на мярката след влизане в сила на ЗДБРБ за 2021 г.

Недостатъчна прозрачност на собствеността на медии и финансирането им

  1. Подобряване на медийната среда в България -в проекта на детайлизирана стратегия по Приоритет 10 „Институционална рамка“ в Националната програма за развитие България 2030 е включена темата за медийния плурализъм. Разработване на план за действие с мерки заподобряване на медийния плурализъм след «поставяне на масата» на всички теми и проблеми, посочени в международните стандарти и доклади, базиран и на широки обществени консултации със заинтересованите страни и техните съсловни организации, включително чрез привличане на академичната общност и признати експерти в съответната област по отношение на следните въпроси:

2.1. Засилване на прозрачността в изразходването на публични средства за комуникационни инструменти („държавна реклама“)

  • В срок до 2 години Заместник министър-председател

2.2. Мерки за защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса. Повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи

  • В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи Прокуратурата на Република България

2.3. Осигуряване на пазарно-базирано разпространение на печатните медии

  • В срок до 2 години МТИТС

2.4. Мерки, свързани с прозрачността на собствеността върху медии. Засилване на контрола за деклариране на собственост.

  • В срок до 2 години Министерство на културата

2.5. Организация и финансиране на обществените електронни медии

  • В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на финансите

2.6. Подобряване на достъпа до обществена информация за нуждите на медиите

  • В срок до 2 години Министерство на културата Администрация на Министерския съвет

2.7. Повишаване на капацитета на институцията, отговаряща за медийната среда.

Определяне на състава на институцията чрез прилагане на най-високи стандарти, осигуряващи необвързаност, безпристрастност и професионализъм

  • В срок до 2 години Министерство на културата

Целият план на български и английски език заедно с мерките в Приложение:

Докладът на ЕК, в отговор на който се приема този План

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: процедура за нарушение срещу България и още 23 държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия е открила процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са приели новите правила в третата ревизия на медийната директива. Тези нови правила на ЕС имат за цел да създадат регулаторна рамка на медийните услуги в цифровото време.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Според ЕК  само Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

Няма как  – по съображения за пълнота – да не се отбележи, че  въвеждането на директивата зависи от издаването на указания от  ЕК в две особено сложни зони, а указанията бяха издадени през юли 2020 – два месеца преди изтичане на 21-месечния срок  – когато законопроектите е трябвало по общата логика вече да са минали през правителствата и да са в националните парламенти.

Това са фактите за сроковете.