Tag Archives: EU Law

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2025 (данни 2024 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания от 2014 г. Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция със съдействието на национални екипи. Докладът за България е изготвен от Орлин Спасов, Николета Даскалова, Нели Огнянова.

Доклад MPM2025 представя картината за 2024 година.

Към общия доклад и индикаторите

Докладът за България – в две от групите индикатори има висок риск, в другите две групи – среден риск. Конкретните индикатори могат да бъдат разгледани тук.

Bulgaria 2025 (9.38 MB)

Защо в България трябва да има списък на значимите събития – или колко струва да гледаш спорт по телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги предвижда, че държавите от ЕС могат да защитят аудиториите на телевизиите от въвеждане на платен достъп до значими събития, най-често спортни. Тази разпоредба е от 2007 г, скоро ще навърши 20 години.

Член 14

Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

*

Държавите могат да защитят аудиторията – не са длъжни. Ако държавите пожелаят – аудиториите са защитени. Ако не – няма правна пречка да се въведе платен достъп до т.нар. значими събития като европейски и световни първенства, култура и пр. Ясно кой има интерес от платения достъп.

При липса на списък санкция от ЕС не се предвижда. Според решението   Batchelor / ЕК   държавите   са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата  може  в член 3 а, параграф 1 от Директива 89/552. Комисията само гарантира спазването на правото на Общността, когато държава  желае да се ползва от механизма за взаимно признаване на мерките, които е приела в рамките на политика в тази област.

В България няма изготвен и предоставен на Европейската комисия списък, за да бъде приет по съответния ред и обнародван в Официален вестник на ЕС, само след което може да влезе в сила. Защо няма? Добър въпрос. Държавата не бърза да защити тв аудитория.

Пиша за тази законодателна мярка, предвидена от ЕС, защото днес има голяма статия в Ню Йорк Таймс по този въпрос – колко струва в САЩ да гледаш спорт по телевизията.

4 785 долара. Толкова струва, според автора, ето какво разказва Джун Ли:

Абонирам се за почти всяка услуга, която има със спорт на живо – YouTube TV, MLB.TV, NBA League Pass, NFL Sunday Ticket, Peacock, Apple TV+, Max, Amazon Prime, Paramount – за $ 2634 годишно.

В продължение на десетилетия нашите национални спортни лиги – Националната футболна лига, Националната баскетболна асоциация, Националната хокейна лига – действаха по-скоро като граждански институции. Тези организации може би винаги са преследвали печалба, но се интересуваха от укрепването на такива мощни нематериални активи като местната гордост, поколенческо фенство и обществен ритуал. Традицията беше добра работа. Общността изгради лоялност. След това дойдоха стрийминг войните.

През 2004 г. твърд фен на Бостън Селтикс би похарчил около 1321 долара, за да последва любимия му отбор – който включва билети, достъп до телевизия и стоки. Днес това число е $4,785. Това е 262 процента скок. Заплатите в същия участък са се увеличили с 87 процента.

Конгресът може да черпи вдъхновение и от британското законодателство (тоест европейското, то е от времето, когато UK беше в ЕС) и да определи ключови спортни събития – може би Световните серии, Супербоул, N.B.A. Финалите – като национално значими и изискват те да се излъчват на безплатни, широко достъпни платформи.

Да, това предлага авторът в Ню Йорк Таймс. Американският конгрес да черпи вдъхновение от ЕС. Би се изненадал да разбере, че в ЕС има държава, в която зрителите имат право на такава защита, но не се възползват от нея – да, за България говоря.

Съд на ЕС: ЕК предявява иск срещу България заради Регламента относно терористичното съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия реши да предяви иск срещу България (INFR(2022)2113) пред Съда на Европейския съюз поради това, че не изпълнява някои задължения по Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн („Регламента за ТСО“, Регламент (ЕС) 2021/784). 

С Регламента, който се прилага от 7 юни 2022 г., се изисква терористичното съдържание в ЕС да бъде премахвано от онлайн платформите в рамките на един час от получаването на заповед за премахване, издадена от органите на държавите членки.

Стратегия за опростяване, безпрепятствено функциониране и укрепване на единния пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Единният пазар е нашият европейски вътрешен пазар. Той представлява мощен катализатор за растеж, благоденствие и солидарност. С БВП от 18 трилиона евро европейският пазар е втората по големина икономика в света, като представлява почти 18 % от световната икономика и осигурява на ЕС мащаб, сила и гъвкавост. Като обединява 30 държави , 450 милиона потребители и 26 милиона дружества , нашият европейски пазар предлага достъп до широка гама от продукти, услуги и възможности за инвестиции. Той осигурява баланс: възможности за предприятията и гражданите, както и защита на работниците и потребителите. Освен това той предлага стабилност и предсказуема инвестиционна и стопанска среда, основана на принципите на правовата държава. Нашият европейски пазар въплъщава ценностите на социалната пазарна икономика, която обединява свобода и благоденствие за всички.

Настоящата стратегия COM(2025) 500 final представя нов подход за по-нататъшно развитие на нашия европейски пазар. Той се състои от следните елементи:

По-малко пречки: съвместни и целенасочени усилия за премахване на най-вредните пречки пред единния пазар — удвояване на усилията за справяне с „ужасните десет“. Твърде много пречки продължават да ограничават единния пазар, което влияе отрицателно върху търговията и инвестициите . Всички те трябва и ще бъдат разгледани. Трябва обаче да останем съсредоточени. Ето защо в настоящата стратегия предлагаме на първо място да се обърне внимание на 10-те най-вредни пречки пред единния пазар.

Повече амбиция: нов подход за стимулиране на европейските пазари на услуги. В търсене на повече амбиция и съгласуваност е необходим нов подход за съживяване на европейските пазари на услуги. Съществува належаща нужда от засилена динамика в рамките на единния пазар на услуги, като се признава неговата ключова роля. При предложения секторен подход ще се постави акцент върху специфични сектори на услугите, които биха могли да донесат най-голямата икономическа добавена стойност и са от значение за двойния преход. Времето да се направи това отдавна е настъпило.

по-сериозен акцент: Върху малките и средните предприятия (МСП), включително иновативните новосъздадени и разрастващи се предприятия. МСП и малките дружества със средна пазарна капитализация (МДСПК) са сред най-засегнатите от нормативната и административната разпокъсаност на пазара и биха могли да спечелят най-много от един по-интегриран европейски пазар. С настоящата стратегия се въвеждат редица действия, които дават възможност на МСП да се възползват в максимална степен от своя европейски пазар. Тя ще бъде допълнена от специална стратегия за стартиращите и разрастващите се предприятия.

По-ефективна цифровизация: държавите членки и ЕС трябва да работят в синхрон. Цифровизацията може да даде тласък на съвместната администрация и да ускори извършването на стопанска дейност в ЕС. По този начин цифровите инструменти дават възможност за оптимално функциониране на единния пазар и са от решаващо значение за ефективното и ефикасно прилагане на политиките. Това върви ръка за ръка с европейската амбиция за опростяване.

По-голямо опростяване: предприемане на незабавни действия за намаляване на бюрокрацията и опростяване на нещата. Сборният пакет от мерки, придружаващ настоящата стратегия, отговаря на очакванията на предприятията: въвеждане на малки дружества със средна пазарна капитализация, за да може нормативната уредба да бъде съобразена с техните нужди, преминаване от основан на документи единен пазар към единен пазар, основан на данни, и предоставяне на извънредно решение за продукти, които се нуждаят от достъп до пазара. Като цяло следва да се стремим към опростяване, водещо до по-ниски разходи, по-висока производителност и по-добро функциониране на единния пазар, като същевременно запазим амбицията си по отношение на климата и устойчивостта, както и социалните си отговорности. Трябва да разполагаме с прости правила, които улесняват растежа и осъществяването на стопанска дейност в рамките на единния пазар. Принципът „1 in, 27 out“ следва да бъде водещият принцип на нашия единен пазар.

По-ефективно изпълнение и прилагане: доброто функциониране на нашия европейски пазар е съвместна отговорност на ЕС и на държавите членки. То разчита на интелигентното изпълнение и прилагане на договорените политики, което изисква силни институции и зачитане на върховенството на закона. Ефективното прилагане на съгласуваните правила продължава да бъде ключов фактор. То изисква активни действия, за да се предотврати създаването на нови пречки, съвместна работа по тълкуването и прилагането на правилата и корективни правни действия, когато това е необходимо, така че да се осигури стабилна оперативна среда, в която законите се прилагат ефективно и еднакво, като дават конкурентно предимство на ЕС и неговите държави членки. То изисква и решителни действия по правоприлагане, включително по-систематични производства за установяване на нарушение.

По-голяма отговорност: засилване на политическата и националната ангажираност. Нуждаем се от по-голяма отговорност на национално равнище и от сериозна ангажираност от страна на всички участници на всички равнища на управление. Държавите членки се насърчават да предотвратяват въвеждането на нови пречки, наред с друго при транспонирането на правилата на ЕС в националното право, и да отстраняват регулаторните и административните пречки на регионално и на национално равнище. От ключово значение е да се оцени съответствието на проектите за национални мерки с правото на ЕС и да се гарантира прозрачност на тези мерки спрямо други държави членки и заинтересовани страни.

Повече полезни взаимодействия: промяна на парадигмата в разходите на ЕС. Понастоящем е налице слаба пряка връзка между разходите на ЕС (с акцент върху инвестициите) и предприемането от страна на държавите членки на регулаторни реформи за премахване на пречките пред единния пазар или за насърчаване на европейските икономически аргументи и вериги за създаване на стойност. Потенциалът за използване на бюджета на ЕС като трамплин за насърчаване на национални реформи, с които се постига напредък по целите на политиката за единния пазар, е значителен. Чрез него би могло да се насърчи по-интензивното прилагане на достиженията на правото на ЕС в сравнение с наблюдаваното в момента, например чрез подкрепа за инвестициите с цел преодоляване на административните пречки, включително чрез целенасочено подпомагане на предприятията, работните места и компонентите на ЕС.

По-голяма защита: действа като щит срещу нелоялни търговски практики. Размерът на единния пазар, неговият капацитет за справяне със сътресенията и високите му социални, екологични и потребителски стандарти защитават гражданите и предприятията на ЕС в условията на нарастваща международна несигурност. Осигуряването на високо равнище на защита на потребителите е от съществено значение за доброто функциониране на единен пазар и е необходимо, за да се гарантира доверието на потребителите, правната сигурност и еднаквите условия на конкуренция за предприятията. 

Цифрово десетилетие: състояние през 2025: цифров суверенитет и цифрово бъдеще

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дигиталната трансформация на ЕС гарантира, че Европа остава конкурентоспособна, устойчива, намалява прекомерната си зависимост и засилва технологичния си суверенитет, като същевременно засилва стратегическата си автономност. За тази цел Програмата за политиката в областта на цифровото десетилетие (DDPP), приета през 2021 г., е структурирана, стратегическа и правно обвързваща рамка за управление.

Новото съобщение на ЕК COM(2025) 290 final описва състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г., като разглежда съответните развития в цифровата политика и напредъка в цифровата трансформация на ЕС от последния публикуван доклад през 2024 г. То също така полага основите за прегледа на DDPP през 2026 г., с възможни промени в целите, задачите и управлението с оглед на технологичното развитие и развитието на политиките на ЕС. По-подробни анализи, включително препоръки на ниво ЕС, са представени в приложенията и работните документи на службите на Комисията, Евробарометър и проучвания, които заедно съставляват доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г.

Съвместно съобщение относно международна цифрова стратегия на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС е решен да повиши технологичната си конкурентоспособност и иновационния капацитет на Съюза. С цифровата стратегия, представена на 5 юни 2025 г., ЕС представя своя план за засилване на лидерството си в глобалните цифрови въпроси, като същевременно укрепва своите цифрови партньорства.

В съвместното съобщение се определят следните цели на тази стратегия:

  1. Технологична конкурентоспособност на ЕС чрез икономическо и бизнес сътрудничество;
  2. Високо ниво на сигурност за ЕС и неговите партньори;
  3. Цифрово управление и цифрови стандарти.

Що се отнася до сътрудничеството с партньорските държави, фокусът ще бъде върху приоритетни области, като сигурна свързаност, нововъзникващи технологии (Изкуствен интелект, 5G/G6, полупроводници, квантови технологии), киберсигурност, цифрова обществена инфраструктура и онлайн платформи (включително защитата на децата онлайн, свободата на словото и зачитането на неприкосновеността на личния живот).

Brussels, 5.6.2025
JOIN(2025) 140 final An International Digital Strategy for the European Union
ANNEX Download 

Укрепване на демократичната устойчивост на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС е поел ангажимент да защитава своите демокрации и да противодейства на вредните последици от дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и намеса.

Полското председателство на Съвета предложи да се изготви набор от заключения на Съвета относно укрепването на демократичната устойчивост на ЕС.

Въпреки широката подкрепа за текста в Съвета по общи въпроси министрите не постигнаха консенсус по документа. Председателството представи текста като заключения на председателството, подкрепени от 25 държави членки.

В Заклюнията, освен другото, Председатерлството на Съвета, подкрепено от 25 държави:

  1. ПОДЧЕРТАВА решаващата роля и достъпа до свободни, независими и плуралистични медии, предоставящи балансирана и обективна информация за укрепването на нашите демокрации, както и съответните отговорности на технологичната промишленост, по специално на платформите на социалните медии, правителствата и други заинтересовани страни, за отстояването на свободата на изразяване и открития демократичен дискурс в цифровото пространство; НАСЪРЧАВА държавите членки, Комисията, публичните органи, гражданското общество и частните участници да обмислят начини за по-нататъшна подкрепа на инициативите за проверка на фактите и общоевропейските независими медийни проекти, като например паневропейските аудио-визуални платформи, както и разследващата журналистика, за да се гарантира генерирането на съдържание, създадено в съответствие с журналистическите стандарти и при пълно зачитане на принципите на редакционна отговорност, отчетност и независимост.
  2. ОТЧИТА, че кампаниите за чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, включително за дезинформация, се превърнаха в заплаха за демокрацията и принципите на правовата държава, особено в контекста на социалните медии. Несправянето с тези рискове може да доведе до сериозна заплаха за почтеността на демократичните процеси и ангажираността на гражданите, като подкопае общественото доверие в демократичните институции и процедури. 
  3. Освен това ОТЧИТА, че интегрираният подход с участието на множество заинтересовани страни е от ключово значение за противодействие на кампаниите за чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, включително за дезинформация, за да се насърчи прозрачността и да се укрепване на цифровата, кибернетичната, информационната и медийната грамотност, включително грамотността в областта на изкуствения интелект (ИИ), като част от гражданското образование.
  4. ПОДЧЕРТАВА във връзка с това необходимостта да продължат усилията за насърчаване и подкрепа на разпоредбите за медийна грамотност съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) и да се вземат предвид, по целесъобразност, насоките на Комисията от 2023 г. относно медийната грамотност. В този контекст ПОДКРЕПЯ отговорното използване на ИИ, предотвратяването и намаляването на генерирането и разпространението на вредно съдържание, включително създаденото с технологии за дълбинно фалшифициране и таргетиране, основано на поведението, и насърчаването на прозрачното използване на алгоритми.
  5. ИЗТЪКВА значението на подкрепата за участието на гражданите в демократичния живот и в този контекст ПРИПОМНЯ Европейската гражданска инициатива като инструмент, който гражданите на ЕС често използват за пряко участие в демократичния процес.
  6. ПРИДАВА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на подкрепата за организациите на гражданското общество (наричани по-долу „ОГО“) при насърчаването и защитата на ценностите и правата, залегнали в член 2 от ДЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз; във връзка с това ОТЧИТА текущия средносрочен преглед от страна на Комисията на стратегията от 2020 г. относно прилагането на Хартата на основните права по повод на нейната 25-та годишнина и ИЗТЪКВА ОТНОВО значението на финализирането на присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за правата на човека в съответствие с член 6, параграф 2 от ДЕС.
  7. ПРИДАВА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на това, че осигуряването на адекватно и прозрачно финансиране за ОГО и защитниците на правата на човека, които продължават да бъдат съществен елемент от принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване и които допринасят за насърчаването и защитата на ценностите на Съюза, включително принципите на правовата държава, е от решаващо значение за изграждането и поддържането на общество, в което водещи са ценностите на Съюза; ОТЧИТА НАПЪЛНО необходимостта от гарантиране на прозрачност и отчетност в практиките за финансиране. 
  8. ПОДЧЕРТАВА значението на ОГО за защитата на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално чрез наблюдение на зачитането на правата и свободите на физическите лица, упражняване на контрол върху действията на държавните субекти, привличане на вниманието на обществеността към случаи на нарушения на закона и насърчаване на интересите и гледните точки на лицата, принадлежащи към малцинства или по-слабо представени групи, и на най-уязвимите.
  9. ПРИДАВА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на важността на продължаването на активното участие в открит и прозрачен диалог с ОГО и защитниците на правата на човека, като взема предвид техния експертен опит в процеса на изготвяне на политики, и на подкрепата на ОГО при разглеждането и решаването на въпроси, свързани с основните права, в засилването на участието на гражданите в процесите на вземане на решения и в укрепването на демократичната устойчивост, включително на местно равнище.
  10. ОТЧИТА НАПЪЛНО, че въз основа на Финансовия регламент при изпълнението на финансирането от Съюза и бюджета на ЕС държавите членки и Комисията носят отговорност за гарантиране на спазването на Хартата в съответствие с член 51 от нея и за зачитане на ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, които са от значение за изпълнението на бюджета. […]

На същото заседание 17 държави от ЕС (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембуг, Нидерландия, Португалия, Слования, Испания и Швеция) са подкрепили искане ЕК да предприеме мерки срещу Будапеща заради ограничаването на основните права, включително на представителите на общността ЛГБТ+. Както си вежда, България не е между тях.

Държавите са обсъдили и предпоставките за прилаганена чл. 7 ДЕС към Унгария. Дания, която поема председателството на Съвета, е изразила готовност да подкрепи процедурата и по-нататък.

ЕС подпомага RFE/RL

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съюз предоставя 5,5 милиона евро (6,2 милиона долара) в подкрепа на Радио “Свободна Европа” след замразяването на федералните субсидии на САЩ – по информация на върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас, цитирана от Ройтерс.

Държави от ЕС също ще предприемат мерки в помощ на RFE/RL – Чехия като домакин на медията заяви подкрепа, а Швеция отпуска 20 милиона крони (2,07 милиона долара).

Съдбата на медията се решава в съда в САЩ.

ЕС прие 17-ти пакет санкции срещу Кремъл

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Санкциите на ЕС срещу Кремъл включват и ограничителни мерки за медии, използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информация и насърчаване на дезинформация за военната агресия срещу Украйна, включително пропаганда, целяща дестабилизиране на съседните на Русия държави, ЕС и държави от ЕС.

Според данните на сайта на Съвета на ЕС досега мерките се прилагат за следните медии:

  • EADaily / Eurasia Daily
  • Fondsk
  • Izvestia
  • Katehon
  • Krasnaya Zvezda / Tvzvezda
  • Lenta
  • New Eastern Outlook
  • NewsFront
  • NTV/NTV Mir
  • Oriental Review
  • Pervyi Kanal
  • REN TV
  • RIA Novosti
  • RuBaltic
  • Russia Today and its subsidiaries
  • Rossiya RTR / RTR Planeta
  • Rossiya 24 / Russia 24
  • Rossiya 1
  • Rossiyskaya Gazeta
  • SouthFront
  • Spas TV Channel
  • Sputnik and its subsidiaries
  • Strategic Culture Foundation
  • Tsargrad TV Channel
  • TV Centre International
  • Voice of Europe

Мерките: Не се допуска нито издаване на лицензии, нито излъчване, нито разпространение, нито реклама. В допълнение има физически лица и образувания в забранителните списъци, които също са разпространявали дезинформация.

Днес е приет 17-ти пакет.

Според рециталите на новоприетия Регламент (ЕС) 2025/964 на Съвета от 20 май 2025 се забранява излъчването в Съюза на конкретно определени медии. Тази забрана се въвежда поради системната международна кампания за манипулиране на медиите и изопачаване на фактите, която Русия провежда с цел да засили своята дестабилизираща стратегия срещу Съюза и неговите държави членки. В широк смисъл се разбира, че операторите, които са обект на забраната за излъчване, включват физическите лица и образуванията, които действат в търговско или професионално качество, както и тези, които действат с цел икономическа полза, например създатели на онлайн съдържание, блогъри и уеб инфлуенсъри, които получават приходи от реклама, от дарения или от увеличаване на броя на своите последователи.

Член 1в

1.   На операторите се забранява да излъчват или да предоставят възможност, да улесняват или да допринасят по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение V, включително посредством предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови, или вече инсталирани.

2.   Спира се действието на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение V, както и на всички споразумения за предаване или разпространение, сключени с посочените юридически лица, образувания или органи.

3.   Забранява се рекламирането на продукти или услуги във всякакво съдържание, продуцирано или излъчвано от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение V, включително посредством предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, посочен в параграф 1 от настоящия член.

В списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, съдържащ се в приложение I към Регламент (ЕС) 2024/2642, са добавени 21 физически лица и 6 юридически лица, разпространяващи проруска пропаганда в Украйна, Естония, Германия, в Африка и другаде.

Така санкциите се насочват към тези, които подкопават основните ценности на ЕС и неговите държави членки, тяхната сигурност, стабилност, независимост и почтеност. Режимът на санкции може да бъде насочен и към тези, които отговарят за хибридни дейности срещу международни организации и трети държави.

Заключения на Съвета: Правна рамка на медийните услуги и услугите на платформи в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правилата на ЕС, уреждащи медийния сектор, трябва да отразяват бързо променящия се пейзаж за аудиовизуалните медии, включително възхода на инфлуенсърите, разпространението на дезинформация и нарастващото използване на изкуствен интелект. Това е посланието на Съвета в одобрените днес заключения, преди предстоящия преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) през 2026 г.

По-специално Съветът подчертава, че:

  • обхватът на AVMSD следва да бъде достатъчно широк, ясен и адаптивен, за да обхване всички релевантни видове аудиовизуално медийно съдържание, включително тези, произведени от инфлуенсъри или създатели на професионално съдържание;
  • правилата следва да гарантират високо ниво на защита на децата и младите хора, като се има предвид международният характер на най-широко използваните услуги по заявка;
  • разпоредбите, уреждащи платформите за споделяне на видеоклипове, като например YouTube и Tiktok, следва да бъдат достатъчно стабилни, за да защитят широката общественост от вреди и други обществени рискове;.
  • използването на надеждни, плуралистични медии трябва да се насърчава и укрепва за борба с дезинформацията и чуждестранните манипулации или намеса;
  • широкият достъп до събития от културно значение, като например големи спортни събития, следва да бъде защитен.

Заключения на Съвета относно оценката на правната рамка за аудиовизуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове ( заключения на Съвета)