Tag Archives: EU Law

Google и GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както всички, д-р Джими Раян използва търсачката Google. Но за разлика от всички д-р Раян е подел кампания срещу Google за нарушаване на чл.5 GDPR – личните данни се събират само за определени в закон цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели.

Д-р Раян смята, че  Google има лични данни за всички,  събирани от YouTube и Gmail и много други продукти,  но това не означава, че  може да използва тези данни в целия си бизнес, за каквито и да е цели.

В продължение на шест месеца д-р Раян задава на Google  въпросa: „Какво правите с моите данни?“ Въпреки че има право на тази информация съгласно член 15 от GDPR,  не получава отговор.  Според д-р Раян “Google е черна кутия. Какво става вътре се управлява от  разнообразни документи, написани за бизнес клиенти на Google, технологични партньори, разработчици, законодатели и потребители на Google.  Google събира лични данни от интеграции с уебсайтове, приложения и операционни системи за стотици неясно определени цели за обработка –   толкова неясно определени, че нямат смисъл или ограничение.  Поради което се нарушават принципите на GDPR.”

Жалбата на д-р Раян до органа за защита на личните данни

При успех

  • Google вече няма да може автоматично да включва потребителите на всички свои продукти и събиране на данни;
  •     няма да може да групира няколко заявки за съгласие заедно, за да свърже различни цели за обработка;
  •    ще загуби незаконното си предимство поради комбиниране и кръстосано използване на личните данни на потребителите; и
  •     хората, които използват продукт на Google, ще имат право да  оттеглят съгласието си за отделни продукти – или ще се стигне до функционално отделяне на продуктите  на Google, като  потребителите ще решават за какво конкретно дават съгласие да се ползват данните им.

Съд на ЕС: въздушен транспорт: обезщетяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑832/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия) с акт от 20 декември 2018 г., постъпил в Съда от 21 декември 2018 г., в рамките на производство по дело A и др. срещу  Finnair Oyj.

Вярно, не е медийно право, но го съобщавам заради хубавите времена, в които хората летят, без да има затворени граници и летища, и скоро дано пак да е така.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 5 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004  относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Жалбоподателите   са направили резервация за директен полет на Finnair от Хелзинки (Финландия) до Сингапур. Полетът е отменен поради  технически проблем. Пътниците са премаршрутирани през Китай и полетът закъснява със седем часа.

Пътниците предявяват иск срещу Finnair за обезщетение 600 EUR, заедно с лихвите, поради отмяната на първоначалния полет Хелзинки—Сингапур. Освен това те искат Finnair да бъде осъдена да заплати на всеки от тях по 600 EUR, заедно с лихвите, поради закъснението с повече от три часа на полета Хелзинки—Чунцин—Сингапур, с който са премаршрутирани.

Това е и предмет на спора.

Съдът:  да, може да искат и второто обезщетение:

  • въздушен пътник, получил обезщетение поради отмяната на полет и приел предложение за премаршрутиране с друг полет, може да иска обезщетение заради закъснението на полета, с който е премаршрутиран, когато това закъснение е с толкова часа, че дава право на обезщетение, и изпълнилият този полет въздушен превозвач е същият, който е трябвало да изпълни отменения полет.
  •  въздушният превозвач не може да се позове на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, свързани с неизправността на така наречена част „on condition“, а именно част, която се заменя с нова само при неизправност на старата, включително когато превозвачът постоянно държи на разположение резервна част, освен ако — като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така — подобна неизправност е събитие, което поради естеството или произхода си не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол, като се има предвид обаче, че доколкото поначало е неразривно свързана със системата на работа на самолета, тази неизправност не трябва да се смята за такова събитие.

 

Бъдещето на бТВ, Марко Рубио и 5G

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сенатор Марко Рубио (R-Fla)  иска правителствен преглед на предстоящата продажба на СМЕ  – от AT&T  на PPF  – в писмо от 26 февруари 2020, адресирано до министъра на финансите   и генералния прокурор.

Писмото  демонстрира нарастваща загриженост заради свързани с Китай сливания и придобивания, включващи американски активи. Рубио настоява за преразглеждане от комисията по чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS) на предстоящата продажба на AT&T на нейния дял от 1,1 милиарда долара в  CME Group  на чешката компания PPF Group.  Продажбата е обявена през октомври 2019 г. и очаква решение на ЕК.

Медиите съобщават още, че президентът на Чешката република Милош Земан е известен като много дружелюбен към Пекин,   настояващ Чехия да приеме Huawei за свой 5G доставчик.  Според  Рубио продажбата ще повлияе на националната сигурност на САЩ, тъй като приоритетите на Вашингтон включват  запазване  на  свободна и открита медийна среда по  света, както и да попречат на Комунистическата партия на Китай да подрива свободните медии в усилията си да подкопае демократичните стандарти в световен мащаб.

Ако PPF купи CME,  ще поеме контрола върху популярни  телевизионни канали в няколко централноевропейски страни –  Чехия, Румъния, България, Словакия и Словения. Каналите, включително лидерите на рейтинговия пазар ProTV в Румъния и bTV в България, достигат аудитория от 97 милиона души, според писмото на Рубио.

Рубио изнася факта, че дъщерното дружество на PPF Home Credit  е наело фирма за връзки с обществеността за  манипулиране на чешкото обществено мнение спрямо Китай чрез  „шпиониране на чешки политици, притискане на медиите да оттеглят новинарски статии, критични за Китай, и създаване на нов мозъчен тръст – Sinoskop – с предубедени анализатори, които да  влияят върху обществените дебати“.

В  Европейския парламент е постъпил въпрос от чешки депутат до чешката комисарка Йоурова, в чийто ресор е тъкмо плурализмът на медиите.  Как ще приложите  Merger Regulation, пита депутатът, за да предотвратите негативния ефект на сделката. Добър въпрос. Чакаме отговора на Йоурова и решението на ЕК.

Келнер вече идва у нас  за Нова телевизия, но чрез КЗК точно преди година държавата предпочете Домусчиев. За тази година Нова телевизия се превърна в каквото Домусчиев е обещал да я превърне,  но затова пък КЗК разреши и концентрация Нова телевизия/Нетинфо.

Междувременно имаме PPF/ Telenor.

Сега Келнер е дошъл и за бТВ. Не е докрай ясно как ще се развие процедурата, да видим първо решението на ЕК.

Ако изборът е  дали да бъде Китай зад планове за 5G, риск за националната сигурност, манипулиране на обществеността, износ на идеология от Китай за Европа и пр. –  или Делян Пеевски и пр. зад местен прилежащ бизнес  –  ще се продава  телевизор.

Съд на ЕС: авторско право и мода

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на миналата година Съдът на ЕС е публикувал решение по делото  C‑683/17 Cofemel — Sociedade de Vestuário SA срещу G-Star Raw CV относно закрилата на произведенията на приложното изкуство, в частност на дизайнерски произведения.

Cofemel и G‑Star са две дружества, извършващи дейност в сектора на проектирането, производството и търговията с облекла. Ищецът  G‑Star иска закрила за:

  • „моделите […] суитшърти и тениски […], [включващи] различни елементи в изработката си, по-специално щампованото изображение на предницата на суитшърта, комбинация от цветове, местоположение на поставянето на джоб на корема и наставките на джоба […]“ и
  • „[м]одел[а] [дънкови панталони,] [характеризиращ се с] начина, по който всяка от частите на различните три модела е скроена и монтирана. Използвайки части с различна дължина и форми, се създава крачол с […] 3-измерен ефект (3D), подгънат отвътре и назад и обхващащ крака на потребителя (ефект отвертка). Други елементи, които допринасят за „ефекта отвертка“, са стреличките („darts“), включени в модела на коляното по една за всеки крачол“.

Cofemel изтъква в защита по-специално че посочените модели облекла не могат да се квалифицират като „произведения“, ползващи се с авторскоправна закрила.

Преюдициалните въпроси

  • Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО , направено от СЕС, национално законодателство  да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, които, надхвърляйки полезната цел, за която служат, пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, като оригиналността е основният критерий за предоставяне на закрила на авторските права?
  • Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО, направено от СЕС, национално законодателство да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, ако в светлината на особено взискателна преценка относно художествения им характер и предвид преобладаващите тенденции в културните и институционални среди заслужават да бъдат квалифицирани като „художествено творение“ или „произведение на изкуството“?

 

Генералният адвокат:

Правната закрила на произведенията на приложното изкуство на практика съществува оттогава, откогато съществува и закрилата на интелектуалната собственост като цяло. Тя обаче все още трудно намира мястото си в системата на правото върху интелектуалната собственост. Последната обхваща три основни области: закрилата на изобретенията с патентното право, закрилата на интелектуалните творения с авторското право и закрилата на репутацията с правото върху търговските марки. Предвид декоративния си и същевременно утилитарен характер и своето толкова художествено, колкото и промишлено предназначение обектите на приложното изкуство подлежат на тези три форми на закрила, без обаче да отговарят напълно на целите и механизмите на нито една от тях. Макар да са разработени режими на закрила sui generis, по-специално в Европа, тази закрила така и не успява да си извоюва изключителен статус: тя винаги може да се кумулира с други видове закрила.

Закрилата на промишлените дизайни с авторското право създава по-специално два вида опасности: инфлацията на закрилата на авторското право и пречката пред свободната стопанска конкуренция. По тази причина в много правни системи са разработени механизми, предназначени да запазят закрилата на авторското право само за промишлените дизайни с висока художествена стойност.

Струва ми се обаче, че   характеристики, като „специфична композиция, основана на форми, цветове, думи и цифри“, „комбинация от цветове“, „разположението на джобовете на корема“ или още „кройка[…] чрез монтаж на трите част[и]“, в чието възпроизвеждане е обвинен Cofemel, следва да се анализират като идеи, които могат да бъдат изразявани по различни начини, и дори като функционални решения, и не следва да бъдат обхванати от закрилата на авторското право.

Според Генералния адвокат правото на ЕС не допуска промишлените дизайни да се ползват със закрила на авторското право само при условие че са с подчертан художествен характер, надхвърлящ онзи, който обикновено се изисква за други категории произведения.

Съдът:

Законодателят на Съюза е избрал система, съгласно която закрилата, предоставена на промишлените дизайни, и закрилата, осигурявана от авторското право, не се изключват взаимно. Трябва да се провери дали модели могат да се квалифицират като произведения.

Закрилата на промишлените дизайни, от една страна, и закрилата, осигурявана от авторското право, от друга страна, преследват коренно различни цели и се уреждат от отделни режими. Всъщност закрилата на промишлените дизайни цели защитата на обекти, които, макар да са нови и индивидуализирани, имат утилитарен характер и са предвидени за масово производство. Освен това тази закрила е предназначена да се прилага за ограничен, но достатъчен срок, за да даде възможност да се постигне възвръщаемост на инвестициите, необходими за създаването и производството на тези обекти, без обаче да възпрепятства прекомерно конкуренцията. От своя страна закрилата във връзка с авторското право, чиято продължителност е значително по-голяма, се прилага само за обектите, които заслужават да бъдат квалифицирани като произведения. 50

Но обстоятелството, че модели като разглежданите в главното производство модели облекла пораждат, надхвърляйки полезната цел, за която служат, собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, не може да обоснове квалифицирането на такива модели като  произведения  по смисъла на Директива 2001/29. 55

Следователно Директива 2001/29  не допуска дадено национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели като разглежданите в главното производство модели облекла, тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка.

 

Цифровото бъдеще на Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eвропейската комисия огласи своите идеи и действия за цифрова трансформация в Съюза. През следващите пет години Комисията ще съсредоточи усилията си върху постигането на три основни цели в цифровата сфера:   технология, която работи за хората;   справедлива и конкурентоспособна икономика  и   открито, демократично и устойчиво общество.

Представени са Европейска стратегия за данните и вариантите на политики, с които да се гарантира ориентирано към човека разработване на изкуствения интелект (ИИ).

Комисията ще представи по-късно през годината законодателен акт за цифровите услуги и план за действие за европейската демокрация, ще предложи преразглеждане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS) и ще засили киберсигурността чрез съвместно киберзвено.

От страницата на ЕК:

Изграждане на цифровото бъдеще на Европа – въпроси и отговори

Информационни документи:

Обединеното кралство и защитата на личните данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обединеното кралство ще се  отклони от правилата на ЕС за защита на данните и ще установи свой собствен „суверенен“ контрол в тази област, заяви британският премиер Борис Джонсън в понеделник (3 февруари). Неговите коментари следват досегашните уверения, че Обединеното кралство  ще спазва изцяло правилата на ЕС за защита на данните.

А днес разбираме от медиите, че Google планира  потребителите от Обединеното кралство   да се изведат извън контрола на регулаторите в Европейския съюз и да бъдат поставени   под юрисдикцията на САЩ.  Чувствителната лична информация от десетки милиони остава с по-малка защита, се казва в коментар на Euractiv. 

 

Консултация относно ревизираната Директива за аудиовизуалните медийни услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ревизираната Директива за аудиовизуалните медийни услуги  разширява обхвата на предмета на регулиране.  В обхвата на директивата вече влизат и правила за платформи за  споделяне на аудиовизуално съдържание, както и правила за съдържание, споделяно в определени услуги на социалните медии.

Заедно с това се  засилват изискванията за културно  многообразие, като  услугите по заявка трябва да имат поне 30%  европейски произведения  в своя каталог и доставчиците трябва да гарантират видимост на това съдържание.

Директивата задължава Комисията  да издаде допълнителни конкретизиращи актове, наречени в директивата насоки и указания, по два въпроса – европейски произведения и социални медии, които ще попадат в обхвата на директивата: 

13. 7. Комисията приема, след консултация с контактния комитет, указания относно изчисляването на дела на европейските произведения, посочен в параграф 1, както и относно определянето на случаите на малобройна аудитория и нисък оборот, посочени в параграф 6.

 

Рецитал 5. Въпреки че целта на Директива 2010/13/ЕС не е да регулира услугите на социалните медии като такива, услугите на социалните медии следва да бъдат включени в обхвата ѝ, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответната услуга. Предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове би могло да се разглежда като съществена функционална възможност на социалната медийна услуга, ако аудиовизуалното съдържание не е просто спомагателно или не представлява малка част от дейностите на тази социална медийна услуга. За да се осигури яснота, ефективност и последователност при прилагането, Комисията следва да издаде насоки, когато е необходимо — след консултация с контактния комитет, за практическото прилагане на критерия за съществена функционална възможност на определението за „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“.

Насоките и указанията още не са издадени, срокът за въвеждане на директивата тече –  новите правила трябва да бъдат транспонирани от държавите  до септември 2020 г. – а днес,  21 февруари, ЕК обявява консултация  до 13 март т.г. по технически проблеми във връзка с очакваните актове:

Европейски произведения

Платформите за видеосподеляне

МФ: становище по ЗИД ЗРТ, внесен от БСП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Точно преди два месеца се очерта необичайна активност на терена на медийното регулиране. Създадоха се работни и експертни групи, БНТ направи конференция за финансирането на медиите, където Бетина Жотева се обяви за финансиране чрез процент от БВП, депутати от БСП внесоха законопроект със същата идея, а НС прие да пише План за развитие на медийната среда – ако някой е забравил.

Два месеца по-късно стана известно Становище на Министерството на финансите относно внесения от Антон Кутев, Крум Зарков, Нона Йотова и др. на 5 декември 2019  законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията (законопроект 954-01-85) .

В Становището  се казва, че направените предложения са вътрешно противоречиви, не водят до съгласуване със Закона за публичните финанси и са в противоречие с правилата за държавните помощи.

МФ стои на позицията си за закриване на Фонд  Радио и телевизия.

МФ се присъединява към тезата, че процент от БВП не съответства на Съобщението на ЕК за държавните помощи.

Становището описва какво очаква МФ да се направи за привеждане на ЗРТ със Закона за публичните финанси и Съобщението от 2009 за държавна помощ в електронните медии:  помощта е под формата на компенсация за изпълнение на мисията – следователно трябва да се започне от мисията и да се работи  нататък по алторитъма, очертан в Съобщението на ЕК.

Точно така е. Но  срокът на работната група към МК за ЗИД ЗРТ е нищожен за изпълнение на тази задача.  Ако идеята е била тази работна група само да закрие фонда – тогава един месец стига,     и законопроект  си имат написан –  от 2015 г.

 

 

Национална квота

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ново съобщение– стара тема. Българска квота.

За телевизия има квота на европейските произведения – с цел насърчаване  на производството в ЕС. Националните квоти не изпълняват точно тази цел – но все пак  – щом са решили,  че “този подход е надежден и правилен” – вероятно ще го представят и ще разберем как точно е защитима национална квота.

 

На среща днес, 10 февруари 2020 г., министърът на културата Боил Банов и представители на „Музикаутор” в лицето на Ясен Козев – председател, и Иван Димитров – изпълнителен директор, обсъдиха начините, по които може да се насърчи популяризирането и развитието на българските музика, език и култура.

Една от мерките, които бяха дискутирани, е създаването на квоти в медиите за българска музика по примера на други европейски държави като Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Нидерландия, Украйна и други.

Министърът на културата, както и представителите на „Музикаутор”, определиха този подход за надежден и правилен с цел защитата на българското творчество и националния интерес.

Квота за български произведения засяга общия принцип за недопускане на дискриминация според гражданството.  Насърчаването на българската продукция наистина може да е културна цел, свързана с легитимен публичен интерес, но  може да бъде защитавана, известно от практиката на Съда,  по друг начин.

Германия: Facebook нарушава закона за защита на потребителите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдебен състав в Берлин постанови решение, според което Facebook нарушава германския закон  за защита на потребителите. Става въпрос за услугите, основани на локация, и за споделяне на данни на потребителите с търсачките.

Решението се смята и за знак, че  организациите на потребителите могат да предприемат действия и срещу нарушения на GDPR.

Решението