С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑198/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:
1) Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 12 от тази директива.
2) Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.
3) Осъжда Република България да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
На 19 май 2022 г. Комисията изпраща на Република България мотивирано становище, с което я приканва в срок от два месеца, считано от получаването му, да се съобрази с посочените в него задължения. Към момента на изтичането на този срок Република България не е приела никакви мерки за транспониране на Директива 2019/789 и a fortiori не е съобщила на Комисията за такива мерки. На 1 декември 2023 г. Комисията е уведомена за публикувания и влязъл в сила на същата дата Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 100 от 1 декември 2023 г.).С писмено изявление от 24 януари 2024 г. Комисията уведомява Съда, че с този закон транспонирането на Директива 2019/789 може да се счита за пълно. Вследствие на това тази институция, от една страна, оттегля искането си за налагане на периодична имуществена санкция, и от друга страна, уточнява по размер искането си за осъждане на Република България да заплати еднократна сума.
Република България излага три съображения за отхвърляне на иска на ЕК: непреодолима сила поради настъпването на глобалната пандемия от COVID‑19, довела до обявяването на извънредна обстановка в България шестнадесет пъти; четирите разпускания на Народното събрание между април 2021 г. и февруари 2023 г., и накрая, третото съображение — с късното публикуване, на 4 юни 2021 г., на Насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790.
Доводът за четирите последователни разпускания на Народното събрание, който Република България изтъква в подкрепа на твърдението, че е налице абсолютна обективна невъзможност да се изпълнят изискванията на член 12 от Директива 2019/789, може само да бъде отхвърлен с оглед на постоянната практика на Съда, съгласно която положения или практики, съществуващи във вътрешния правен ред на държава членка, не могат да са оправдание за неспазването на задълженията и сроковете, произтичащи от директивите на Съюза, нито следователно за късното или непълното транспониране на тези директиви (решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 79 и цитираната съдебна практика).
С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑186/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:
1) Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от тази директива.
2) Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.
3) Осъжда Република България да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
Съдът отново приема, че ковид не е непреодолима сила, нито се зачита фактор като неработещо Народно събрание.
Интересно е как Съдът оценява значението на много късно издадените Насоки на ЕК, предвидени в директивата: “относно факта, че насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790 са публикувани едва на 4 юни 2021 г., следва да се констатира, от една страна, че прилагането на член 17 от тази директива не е спряно до приемането на тези насоки и от друга страна, че посочените насоки не са изменили самия текст на тази разпоредба, така че няма как да са засегнали транспонирането на същия член 17 в националното право.”
Да е принципно ясно, че ЕК има право да бави издаването на Насоки, но държавите нямат право на съответно забавяне на транспонирането.
