Изследване на PEW за основния източник на новини в няколко държави от ЕС (дек.2017)
Вижда се както ролята на обществените медии, заемащи първите места, така и различната фрагментация в различните държави – нарастваща в посока от север към юг.
Документите за триалозите често се оказват в ръцете на привилегировани лобисти само минути, след като се произвеждат. Даването на гражданите на един и същ достъп до тези документи не е просто въпрос на справедливост, необходимо е да се позволи обществен контрол върху целия законодателен процес. Парламентът многократно призовава за проактивно публикуване на документите за триалозите на уебсайтовете на институциите.
Коментарът на Юлия Реда за новината, че Комисията по правни въпроси (JURI) препоръча на Европейския парламент да не обжалва решението на Общия съд по делото De Capitani v. European Parliament , с което се дава достъп до документите от триалозите (вж за решението).
Вера Йоурова, член на ЕК – Антонио Таяни, председател на ЕП – и брюкселска журналистка обменят мисли в Туитър. Зукърбърг пристига в Брюксел “вероятно следващата седмица” – но няма да има публично изслушване, казва Йоурова. – Не е ваша работа, казва Таяни. – Гласувани сте от нас, наша работа е, пише Дженифър Бейкър (@BrusselsGeek) – Говоря на Йоурова, пояснява Таяни.
.
Glad that Mark Zuckerberg accepted invitation from @Europarl_EN and will come to Brussels to answer European questions on privacy. Pity this will not be a public hearing. There are more EU users on FB than there are in the US & Europeans deserve to know how their data is handled.
— Věra Jourová (@VeraJourova) May 16, 2018
This is a decision of the Conference of Presidents .It is not your job to control and criticize the @Europarl_EN
— Antonio Tajani (@Antonio_Tajani) May 16, 2018
MEPs are voted in by the citizens, so ultimately it actually IS up to us to control the @Europarl_EN and you have done us a disservice with this stitch up. Personally, as a journalist it IS my job to criticize @Europarl_EN and on this I do! Strongly.
— Jennifer Baker (@BrusselsGeek) May 16, 2018
The answer was for @VeraJourova
— Antonio Tajani (@Antonio_Tajani) May 16, 2018
Информационно-разяснителни материали по Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защитата на данните)
Информация от Австрия за начина, по който обществената телевизия е под надзора на местния регулатор за изпълнение на обществената мисия.
Регулаторът не е одобрил две предложения на ORF – за собствен канал в YouTube и за нова услуга – предавания/филми от програмите на ORF срещу абонамент.
Видимо в Австрия регулаторът има роля ex ante в по-широк обхват – което е в защита на аудиторията. БНТ е в YouYube – или поне в интернет се вижда “Официален канал на БНТ” в YouTube. Но това не е единствената илюстрация за ограничената роля на българския регулатор – не е ясно например какво става с политематичната БНТ2, нито може да се прочете мониторингов доклад как БНТ изпълнява лицензиите си.
*
Eто какво става в Австрия:
Aвстрийският медиен орган KommAustria е отхвърлил плановете на обществения телевизионен оператор ORF да създаде собствен канал в YouTube .
ORF кандидатства за разрешение да добави канал в YouTube към своите медийни дейности. Този канал трябваше да предложи главно предавания на ORF, които поради правни ограничения понастоящем не могат да бъдат предоставени за повече от 7 дни чрез catch-up услугата ORF TVthek.
KommAustria твърди, че изключителното сътрудничество между ORF и YouTube би дискриминирало други, сравними c YouTube компании.
Регулаторът също така взема предвид съществуващите услуги, когато одобрява нови услуги на ORF. KommAustria предполага намаляване на интереса към ORF TVthek, ако се създаде канал на ORF в YouTube. Освен това регулаторът твърди, че е възможно да се удължи общият период за предоставяне на програми на ORF TVthek (повече от 7 дни) чрез преразглеждане на правната рамка.
Не е одобрено и искането на ORF да превърне Flimmit в австрийска услуга тип Netflix, предлагайки предавания, които вече са били излъчвани по телевизионните канали или са предназначени за излъчване. ORF притежава Filmmit чрез дъщерно дружество.
Според KommAustria по принцип не е забранено на ORF да предлага абонаментна услуга. В конкретния случай обаче искането не е обосновано нито икономически, нито правно, напр. остава “напълно неясно” колко голям ще бъде делът от таксата за тази услуга – доколкото разбирам, не е изяснена пропорцията между абонамент и обществено финансиране.
ORF може да обжалва.
През март 2018 г. Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Върховен административен съд на Рейнланд-Пфалц – OVG Rheinland-Pfalz) решава, че таксата за радио и телевизия в Германия е съвместима с правото на ЕС (дело № 7 A 11938/17) . Съдът отхвърля тезата, че таксата е несъвместима с правото на ЕС, тъй като предоставя на обществените радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги несправедливо предимство пред техните частни конкуренти.
Съдът посочва, че през 2016 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд – BVerwG) вече е установил съответствието на таксата – в новата й форма, въведена през 2013 г. – с правото на ЕС (решение от 18 март 2016 г., BVerwG 6 С 6.15). Съгласно това решение въвеждането на таксата не изисква съгласието на Европейската комисия и е с съвместимо с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Обществените и частните радио- и телевизионни оператори неизбежно ще бъдат финансирани по различни начини. Това обаче не означава непременно, че обществените радио- и телевизионни оператори са получили несправедливо предимство, тъй като за разлика от частните радио- и телевизионни оператори те са подложени на много по-ограничителни правила за рекламиране и следователно са финансово зависими от таксата.
Междувременно Landgericht Tübingen (Районен съд в Тюбинген, решение от 3 август 2017 г., дело № 5 T 246/17 и др.) е постановил, че таксата нарушава правото на ЕС – и в резултат има подадено преюдициално запитване до Съда на ЕС – дело С-492/17.
|
1) |
Несъвместим ли е с правото на Съюза националният Gesetz vom 18.10.2011 zur Geltung des Rundfunkbeitragsstaatsvertrags (RdFunkBeitrStVtrBW) vom 17 Dezember 2010 (Закон от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., наричан по-нататък „RdFunkBeitrStVtrBW“) на провинция Баден-Вюртемберг, последно изменен с член 4 от Neunzehnter Rundfunkänderungsstaatsvertrag (Деветнадесети държавен договор за изменение на Държавните договори за радио- и телевизионно разпространение) от 3 декември 2015 г. (Закон от 23 февруари 2016 г., GBl. стр. 126, 129), поради това че вноската, събирана от 1 януари 2013 г. съгласно този закон безусловно по принцип от всяко живеещо в германската федерална провинция Баден-Вюртемберг пълнолетно лице в полза на радио- и телевизионните оператори SWR и ZDF, представлява помощ, която противоречи на правото на Съюза и предоставя по-благоприятно третиране само в полза на тези обществени радио- и телевизионни оператори спрямо частни радио- и телевизионни оператори? Трябва ли членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение е трябвало да се получи разрешението на Комисията и поради липсата на разрешение той е невалиден? |
|
2) |
Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада правна уредба, установена в националния закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, която предвижда, че по принцип от всяко живеещо в Баден-Вюртемберг пълнолетно лице безусловно се събира вноска в полза само на държавни/обществени радио- и телевизионни оператори, поради това че тази вноска съдържа противоречаща на правото на Съюза и предоставяща по-благоприятно третиране помощ с цел изключването по технически причини на оператори от държави от Европейския съюз, доколкото вноските са предназначени да се използват за създаването на конкурентен начин на пренос (монопол върху DVB-T2), без да е предвидено той да се използва от чуждестранни оператори? Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат не само преки субсидии, но и други релевантни от икономическа гледна точка привилегии (право на издаване на изпълнителен лист, правомощия за предприемане на действия както в качеството на стопанско предприятие, така и в качеството на орган, поставяне в по-благоприятно положение при изчисляването на дълговете)? |
|
3) |
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и със забраната за предоставящи привилегии помощи положение, при което на основание национален закон на провинция Баден-Вюртемберг германски телевизионен оператор, който се урежда от нормите на публичното право и има предоставени правомощия на орган, но същевременно се конкурира с частни радио- и телевизионни оператори на рекламния пазар, е привилегирован в сравнение с тези оператори поради това че не трябва като частните конкуренти да иска по общия съдебен ред да му бъде издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу зрителите, преди да може да пристъпи към принудително изпълнение, а самият той има право, без участието на съд, да издаде титул, който същевременно му дава право на принудително изпълнение? |
|
4) |
Съвместимо ли е с член 10 от ЕКПЧ /член [11] от Хартата на основните права (свобода на информация) положение, при което държава членка предвижда в национален закон на провинция Баден-Вюртемберг, че телевизионен оператор, на който са предоставени правомощия на орган, има право да изисква плащането на вноска от всяко живеещо в зоната на радио- и телевизионното излъчване пълнолетно лице за целите на финансирането на точно този оператор, при неплащането на която е предвидена глоба, независимо дали това лице въобще разполага с приемник или само използва услугите на други, а именно чуждестранни или други, частни оператори? |
|
5) |
Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, налага на всяко лице, което само отглежда детето си, тежест в размер, многократно по-висок от сумата, дължима от лице, което живее в общо жилище с други хора? Следва ли Директива 2004/113/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че спорната вноска също попада в обхвата ѝ и че e достатъчно да е налице косвено поставяне в по-неблагоприятно положение, след като с оглед на реалните дадености 90 % от жените понасят по-голяма тежест? |
|
6) |
Съвместим ли националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, за нуждаещите се от второ жилище лица по свързана с работата причина е двойно по-голяма, отколкото за други работници? |
|
7) |
Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация и със свободата на установяване, ако вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, е уредена по такъв начин, че при еднаква възможност за приемане на радио- и телевизионно разпространение непосредствено преди границата със съседна държава от ЕС германски гражданин дължи вноската само поради мястото си на пребиваване, докато германският гражданин, живущ непосредствено от другата страна на границата, не дължи вноската, също както гражданинът на друга държава — членка на ЕС, който по свързани с работата причини трябва да се установи непосредствено от другата страна на вътрешна граница на ЕС, понася тежестта на вноската, но не и гражданинът на ЕС, живущ непосредствено преди границата, дори и никой от двамата да не се интересува от приемането на излъчванията на германския оператор? |
Коментар по въпрос №4: допуснат е въпрос за съвместимост с чл.10 от Конвенцията за правата на човека. Съдът за правата на човека вече се е произнасял, има съображения за недопустимост по сходно дело отпреди десетина години – ето тук съм писала – вж Faccio v Italy – но нека да се произнесе и Съдът на ЕС.
И – отново за характера на таксата: ако плащат и хората без приемник, това очевидно не е такса в смисъл цена за услуга, а данъчно вземане, по мое мнение това е тенденцията.
Чакаме решението на Съда на ЕС. Нека да се развива и множи практиката.
На днешния ден: начало на консултация за бъдещето на Европа, вижте 12-те въпроса онлайн.
Тази консултация – част от по-широкия дебат за бъдещето на Европа, чието начало е поставено с Бялата книга на Комисията на 1 март 2017 г. – е подготвена от форум от 96 граждани от 27-те държави от EC, които се събраха, за да решат какви въпроси да поставят пред своите съграждани.
В Официален вестник на Европейския съюз – Съобщение на Комисията с важно значение за конкуренцията на единния цифров пазар:
Комисията прие насоки за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила в съответствие с член 15, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО след провеждане на обществена консултация, резултатите от която бяха надлежно отчетени. Насоките за ЗПС се придружават от обяснителна бележка и трябва да бъдат четени в контекста на допълнителната информация, посочена в нея.
Когато е подходящо, Комисията ще замени Насоките, като взема предвид натрупаната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, икономическите модели и действителния пазарен опит с цел да гарантира, че те ще бъдат винаги подходящи в условията на бързо развиващите се пазари.
Съгласно член 14, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО се приема, че предприятие притежава значително влияние на пазара, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, т.е. положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в осезаема степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка — потребителите.
Следните неизчерпателни критерии са от значение за измерването на пазарната сила на дадено предприятие да действа в значителна степен независимо от конкурентите, клиентите и потребителите:
Ако бъдат взети поотделно, горепосочените критерии няма непременно да бъдат от решаващо значение за констатирането на ЗПС. Такова констатиране трябва да бъде основано на съчетание от фактори.
След Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света (2013 г.) днес ЕП гласува Резолюция на ЕП относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (488 гласа “за”, 43 “против” и 114 въздържали се).
Като има предвид, че […]
във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;
като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;
като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол;
като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз […]
отправя над 60 препоръки към държавите и ЕК, всяка от които е самостоятелно важна.
В резолюцията са записани препоръки като:
47. предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество;
предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии;
подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;
48. подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;
49. припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;
50. призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; […]
51. призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;
52. подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;
53. призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);
54. насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;
55. подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“ [..]
Европейската комисия публикува Съобщение COM(2018) 236 final Борба с дезинформацията онлайн: европейски подход.
Съобщението очертава цели, принципи и мерки за справяне с дезинформацията.
В частност препоръчва се