Great success: Your protests have worked! The European Parliament has sent the copyright law back to the drawing board. All MEPs will get to vote on #uploadfilters and the #linktax September 10–13. Now let’s keep up the pressure to make sure we #SaveYourInternet! pic.twitter.com/VwqAgH0Xs5
Как може Европейският парламент да не приеме решението на водещата комисия по едно законодателно предложение – ето така. Не мислете за филтриране на всичко, е цитиран да казва Джими Уолс, по-добре мислете за договаряне с платформите за по-справедливо възнаграждение.
Срещу какво гласува ЕП? По заглавията в медиите човек може да си помисли, че директивата е отхвърлена – всъщност не, несъгласието е само относно процедурата: депутатите отхвърлиха непрозрачното съгласуване на текстове между представители на ЕП и държавите. Това бюрократизира законодателния процес, ограничава възможностите и на членовете на ЕП, и на гражданите да влияят върху законодателството. Скорост или прозрачност – това гласува днес ЕП в полза на втората опция.
За сравнение, ЕП подкрепи триалозите при медийната директива.
Европейският съюз е съюз на ценности, член 2 от Договора за Европейския съюз.
Европейският съюз се основава на три стълба: основни права, демокрация и принципи на правовата държава.
Основните права се прилагат за всички. Спазването им е от ключово значение, за да се гарантира, че ЕС е място, където хората могат да преуспяват, да се възползват от свободите си и да живеят без дискриминация.
Основните права обаче са подложени на изпитание в ЕС през 2017 г. Застрашена е независимостта на съдебната система, която е ключов елемент на принципите на правовата държава и предварително условие за ефективното прилагане и упражняване на основните права. Поради това Комисията за първи път предложи на Съвета да приеме решение съгласно член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз . Освен това работата на организациите на гражданското общество, осъществяващи дейност в областта на основните права, е подложена на съмнение и затруднена.
Зачитането на Хартата на основните права не е по желание, а е задължение за институциите на ЕС и държавите от ЕС при прилагането на правото на ЕС.
Утре е важното гласуване в Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, от което ще се видят шансовете за приемане на Директивата за авторското право във вида, в който предвижда “link tax” и “сensorship machine”.
Депутатът, който направи кампания срещу двете нови решения в авторското право на ЕС, е Юлия Реда от Пиратската партия.
Словашко, Малтийско, Естонско председателство – и на 13 юни 2018 посланиците на ЕС са потвърдили постигнатото на 6 юни 2018 г. споразумение за модернизиране на съществуващите правила за предоставяне на аудиовизуални медийни услуги в Европа.
Директивата ще бъде представена на Европейския парламент за гласуване на първо четене и впоследствие за приемане от Съвета.
Директивата ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на ЕС, а държавите-членки ще разполагат с 21 месеца от влизането й в сила (20 дни след публикуването), за да я транспонират в националното законодателство.
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) в рамките на производство по дело
Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV –
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 юни 2017 г.,
предвид определението за възобновяване на устната фаза на производството от 12 октомври 2017 г. и след изложеното в съдебното заседание от 14 ноември 2017 г.,
след като изслуша допълнителното заключение на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2018 г., Съдът обсъди следното:
Член 2 от Директива 2008/95, озаглавен „Знаци, от които може да се състои марката“, предвижда:
„Марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.
4 Член 3 от същата директива, озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, гласи:
„1. Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни: […]
д) знаци, които се състоят изключително от:
i) формата, която произтича от естеството на самите стоки; или
ii) формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;
iii) формата, която придава значителна стойност на стоките;
Фактите:
Christian Louboutin създава и произвежда обувки. Спорната марка, чиято защита се търси, е описана по следния начин: „Марката се състои от червен цвят (Pantone 18‑1663TP), покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“.
Дружество Van Haren, което управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия, продава обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.
Преюдициален въпрос:
„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от [Директива 2008/95] (в текстовете на немски, английски и френски език на [тази директива] съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?“.
Съдът:
21 В контекста на правото относно марките понятието „форма“ обикновено се разбира, както подчертава Европейската комисия, като обозначаващо съвкупност от линии или контури, която определя съответната стока в пространството.
22 Нито от Директива 2008/95, нито от практиката на Съда, нито от обичайния смисъл на това понятие следва, че даден цвят сам по себе си, без ограничение в пространството, може да представлява форма.
23 Възниква обаче въпросът дали обстоятелството, че определен цвят покрива конкретно място от съответната стока, означава, че разглежданият знак се състои от форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95.
24 В това отношение следва да се отбележи, че макар несъмнено формата на стоката или на част от стоката да има някаква роля при определянето на цвета в пространството, все пак не може да се приеме, че даден знак се състои от тази форма, когато с регистрацията на марката се цели да се защити не формата, а само покриването с цвят на конкретно място от посочената стока.
25 Както отбелязват германското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, спорната марка не се отнася до специфична форма на подметката на обувки с висок ток, тъй като в описанието на тази марка се посочва изрично, че контурът на обувката не е част от посочената марка, а служи само за изясняване на разположението на червения цвят, обхванат от регистрацията.
26 При всички положения знак като разглеждания в главното производство не може да се счита за състоящ се „изключително“ от формата, когато, както в настоящия случай, основният предмет на този знак е цвят, уточнен с международно признат идентификационен код.
27 С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.
Цялата работа е за регистриране на т.нар. хибридна марка, червените подметки. Сложно, Генералният адвокат е давал второ заключение, рядък случай.
В своите заключения от 14 декември 2017 г. Европейският съвет призова държавите членки, Съвета и Комисията, в съответствие с областите им на компетентност, да продължат работата, с оглед да се възползват от предлаганата от Европейската година на културното наследство през 2018 г. възможност за повишаване на осведомеността относно социалното и икономическото значение на културата и културното наследство.
Държавите се приканват:
Да признаят ролята на културното наследство в имащите отношение национални секторни програми, съфинансирани от ЕС, с оглед на запазването на стойността и значението на културното наследство за местните хора и бъдещите поколения и пълно разгръщане на потенциала на културното наследство като ресурс за икономическо развитие, социално сближаване и културна идентичност;
Да продължат сътрудничеството си, като отчитат приоритетите и дейностите в новия Работен план за културата за периода след 2019 г., свързани с интегрирането на културното наследство в други политики на ЕС.
Държавите и Комисията се приканват:
Да изведат на преден план културното наследство в имащите отношение политики на ЕС и да повишат осведомеността сред заинтересованите страни относно взаимните ползи от интегрирането му в други секторни политики, както и относно възможностите за финансиране за културното наследство , включително чрез предоставяне на навременна информация на заинтересованите страни по отношение на наличните средства на ЕС, насочени към културното наследство.
Без да се предрешават преговорите по следващата многогодишна финансова рамка, да проучат възможностите за поставяне, когато е целесъобразно, на по-ясен акцент върху опазването и утвърждаването на общото европейско културно наследство в имащите отношение програми на ЕС. Това може да се направи чрез вземане под внимание на културното наследство при изготвянето и изпълнението на програмите, но също и чрез включване на културното наследство като стратегическа цел сред основните им приоритети.
Да стимулират иновациите, устойчивостта и социалното приобщаване чрез специфични ориентирани към културното наследство проекти с европейско измерение и социална добавена стойност и като се вземе предвид аспектът на равенството между половете.
Да поощряват сътрудничеството между европейските изследователи, специалисти и институции за образование и обучение с оглед насърчаване на висококачествени умения, обучение и трансфер на знания в традиционните и новите професии, свързани с културното наследство.
Да наложат в още по-голяма степен принципа на основано на участието управление на културното наследство чрез анализиране на текущите практики в управлението на културата, определяне на действия, по целесъобразност, за създаване на по-отворено, основано на участието, ефективно и последователно управление на културата, както и чрез обмен на най-добри практики.
Да определят добрите национални и международни практики и да улеснят обмена им чрез насърчаване на мобилността на специалистите от сектора на културата в Европа
Да задълбочат и разширят диалога с организациите на гражданското общество, европейските граждани, и по-специално с европейската младеж с цел постигане на по-задълбочено разбиране на приноса на европейското културно наследство към утвърждаването на общата европейска идентичност в цялото ѝ многообразие от култури, езици и наследства.
Да продължат да подкрепят културното наследство като важен елемент на стратегическия подход на ЕС към международните културни отношения, както и при насърчаването на междукултурния диалог.
Да прилагат съвместно с международни организации общи и координирани транснационални действия с цел съхраняване и опазване на културното наследство по устойчив начин и в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие
Да насърчават подпомагането на цифровизацията на културното наследство като инструмент за отворен достъп до културата и знанията, като по този начин се стимулират иновациите, творчеството и основаното на участието управление на културното наследство.
Да предоставят онлайн резултатите, докладите и оценките на финансирани от ЕС инициативи и проекти в областта на културното наследство по по-систематичен и лесен за намиране начин.
Да използват възможността, осигурена от Европейската година на културното наследство през 2018 г., за изграждане на обща и цялостна стратегическа визия за културното наследство и да гарантират неговото запазване чрез разработване на конкретни действия. Когато е възможно, следва да се търсят полезни взаимодействия с Европейската стратегия за културното наследство за ХХI век на Съвета на Европа.
Да оказват подкрепа за разработването на основани на факти политики, като продължават да работят с Евростат и националните статистически служби по събирането на надеждни данни относно социалния и икономическия принос на културното наследство и да допринасят към подобни усилия на международно равнище на организации като ЮНЕСКО и Съвета на Европа
На 6 юни 2018 г. – на 10-тото неформално тристранно заседание Европейският парламент, Съветът и Комисията потвърдиха предварителното политическо споразумение, постигнато на 26 април 2018 г., на 9-тото неформално заседание (триалог) относно ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.
След като бъдат официално потвърдени от Съвета и гласувани на пленарно заседание на Европейския парламент, новите правила ще трябва да бъдат въведени в националното законодателство.
Засега са видими общите контури на ревизията. До 6 юни 2018 все още е имало “последни недоизяснени технически детайли“. Окончателният текст ще стане ясен, когато бъде сложен на масата за одобрение от Съвета и ЕП.
Cпоред EK споразумението открива пътя към по-справедлива регулаторна среда на аудиовизията.
Член 11 трябва да отпадне – ето малка част от аргументите, изтъквани от MEP и експерти, вж становището на група експерти и преподаватели от цяла Европа :
Член 11 е неефективен: той е опит да се възпроизведе на европейско равнище една идея, която е доказано неуспешна в Германия и Испания.
Член 11 ограничава свободата на изразяване и достъпа до информация: не само на бизнеса, но и на отделни лица, които публикуват новинарски фрагменти, напр. блогъри.
Член 11 ограничава споделянето – включително на качествена журналистика. Качествената журналистика трябва да се насърчава, но не чрез „данък връзки“.
Член 11 обезкуражава иновациите в новинарството и търсенето на нови бизнес модели.
Член 11 застрашава правото на свободно използване на защитени произведения.
С член 11 Европейският съюз се намесва в противопоставянето на Аксел Шпрингер и големите издатели срещу Гугъл и големите платформи – и заема страната на издателските концерни, обясни при идването си в София Юлия Реда, МЕР. Подкрепа на качествената журналистика не означава подкрепа на мощни лобисти, дори когато са от ЕС. Ако приходите от реклама вече са у интернет платформите, това не се дължи на авторските права, проблемите са в друго и те трябва да се решават: личните данни-> таргетираната реклама и т.н.
В началото на 2018 г. публичният дебат за обработката на лични данни достигна безпрецедентно ниво на внимание, се казва в становището. Целта е да се разбере как личните данни се обработват и използват за проследяване на дейностите на гражданите в мрежата. Въпреки огромния медиен интерес обществеността все още знае само за “върха на айсберга” по отношение на проследяването. ЕНОЗД вече анализира използването на лични данни за онлайн манипулиране в неотдавнашното си становище и предостави препоръки. Настоящото становище прави преглед на правните и технологичните постижения в разглежданата област и дава препоръки за мерки, които допълнително ще подобрят защитата на личните данни и защитата на данните by design. Терминът означава широка концепция за технологични мерки за осигуряване на неприкосновеност на личния живот.
