Tag Archives: EU Law

Волгин, Россия, редакционни стандарти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Журналистът от Българското национално радио Петър Волгин е дал в центъра на София интервю за медия от ограничителния списък на санкциите на ЕС.  Според публикации в медиите Волгин е изложил в обичайния си стил обичайните си тези.

Тези факти са повдигнали въпроси, които могат да се сведат до два:

а. Допустимо ли е медия под ограничителните мерки на ЕС да работи в държава от ЕС и

б. Допустимо ли е журналист от обществена медия да дава интервюта на медия от ограничителния списък, в частност по горещ политически въпрос и още по в частност, според медиите, прокремълски (дискутиран е паметникът отново).

По първия въпрос

В регламентите с ограничителните мерки има следния текст: (14) В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта.

Това е потвърдено и от Съда на ЕС в решението по делото RT France във връзка с пропорционалността на ограничителните мерки. (156 )   Освен това следва да се отбележи, че обжалваните актове не възпрепятстват всички дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение. Всъщност, както е посочено в съображение 11 от обжалваните актове, наложената на жалбоподателя временна забрана за излъчване не му пречи да извършва в Съюза други дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. Следователно може да се твърди, както прави Съветът, че жалбоподателят и неговите журналисти имат разрешение да продължат някои дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение, и че посочената забрана по принцип не пречи на жалбоподателя да извършва други дейности, които биха могли да генерират приходи.

Експлицитно е казано, че формално интервютата на тези медии в Съюза не са забранени.

Това е по линията на санкционните пакети. Отделен въпрос е, че медиите под ограничение сведетелстват за  откази да се издават акредитации на техни журналисти, посочени са причини във всеки конкретен случай. Тук трябва да се напомни, че от 3 ноември т.г. кореспондентът на БНР Ангел Григоров няма право да изпълнява журналистическата си работа в Москва. БНР официално заяви, че изгонването от Русия на единствения кореспондент на българска медия е изцяло политически акт.

По втория въпрос

По повод интервюто на Волгин като водещ на предаване в БНР с посланичката на РФ Митрофанова Комисията за журналистическа етика публикува позиция, че интервюта с посланици не са забранени, стига да става дума за журналистика, която освен другото изпълнява и критичната си функция.

По повод интервюто на Волгин като гост в руската телевизия четем в Редакционните стандарти на БНР  следното:

т. 12.9. Извън БНР, ние все още представляваме БНР. Залагаме на точността

Директорите на структури в БНР одобряват участия на служители в събития или в други
медии, след преценка, че то не подкопава репутацията на БНР на почтена, независима и
безпристрастна медия. Трябва да се установи каква е целта на събитието, кои са спонсорите и какви са ангажиментите на служителите.

Дали интервюто на Волгин пред медия от ограничителния списък няма потенциал да засегне репутацията на БНР като независима и безпристрастна медия? За какво свидетелства според БНР фактът, че точно Волгин - точно от БНР - е поканен от името на обикновените българи да изрази една остро политическа и предварително известна позиция по един от най-разделящите обществото въпрос?

Това са открити въпроси, не знаем какво мислят по тях в БНР. След Пеевски и премиера може би е техен ред да коментират.

Контекст:

Изготвени са вече 12 санкционни пакета към Руската федерация по повод агресията в Украйна. В трети, шести, десети, десети и единадесети пакет има ограничителни мерки срещу пропагандни медии. Общият списък на медиите под пряк или непряк контрол от Руската федерация   в Приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 вече включва:

  1. RT – Russia Today English
  2. RT – Russia Today UK
  3. RT – Russia Today Germany
  4. RT – Russia Today France
  5. RT- Russia Today Spanish
  6. Sputnik
  7. Rossiya RTR / RTR Planeta
  8. Rossiya 24 / Russia 24
  9. TV Centre International
  10. NTV/NTV Mir
  11. Rossiya 1
  12. REN TV
  13. Pervyi Kanal
  14. RT Arabic
  15. Sputnik Arabic
  16. RT Balkan,
  17. Oriental Review,
  18. Tsargrad,
  19. New Eastern Outlook,
  20. Katehon.

Санкциите се прилагат и към медии извън Приложение XV, които се финансират от Кремъл или лица от ограничителния списък.

На второ място, ограничителните мерки се прилагат към разпространителите на така описаното съдържание по какъвто и да е начин, в каквато и да е среда, офлайн и онлайн.

На трето място, ограничителните мерки се прилагат по отношение на евентуалните рекламодатели към тези медии.

Полша: Предстои ли ликвидация и преучредяване на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската федерация на журналистите (EFJ) и Международната федерация на журналистите (IFJ) осъждат намесата на политически партии в управлението на общественото радио и телевизия в Полша.

В събота полският президент Анджей Дуда , съюзник на бившите управляващи популисти Право и справедливост, PiS, в Полша, каза, че ще наложи вето на държавните медийни субсидии от 3 милиарда злоти (771 милиона долара) за финансиране на държавните медии, предложени в законопроект, свързан с бюджета, като част от спора около правителствената реформа на държавните медии. Ветото ще ескалира нарастващото противопоставяне между Дуда и новото проевропейско правителство на премиера Доналд Туск .

Доналд Туск уволни ръководството на държавните медии по-рано тази седмица. Малко след съобщението редовното излъчване на TVP беше спряно, като се излъчваше само логото му. Уебсайтът на TVP Info също беше офлайн.

В продължение на години  докладите на Media Pluralism Monitor осъждат липсата на политическа независимост на полските обществени медии.

От 2016 г. обществените медии (PSM) получават нарастващи суми „компенсации за несъбрани лицензионни такси“ от държавния бюджет, което увеличава политическата зависимост на TVP. „Моделът на финансиране на PSM в Полша също все повече се възприема като несправедлив и непрозрачен механизъм, който се нуждае от необходима корекция“, се казва в доклада на MPM за 2023 г.

Последният годишен доклад на академичните експерти на MPM е силно критичен към полските PSM: Съществуващите правила относно представянето на новините на PSM са формулирани по много общ начин както в Закона за радиоразпръскването от 1992 г., така и в хартите на PSM и не съдържат практически изисквания за качество, точно и безпристрастно отчитане. Освен това, липсата на мониторинг и липсата на отчетност на PSM допринася за факта, че PSM не спазват правилата за мисията, особено когато се отнася до политически доклади. През последните няколко години политическото пристрастие и пристрастие на PSM достигна безпрецедентен мащаб. Има дисбаланс и открито манипулиране на фактите.

От своя страна министърът на културата в правителството на Туск е казал, че в отговор на изявлението на президента ще обяви в ликвидация обществените телевизия, радио и новинарска агенция и фактически те ще бъдат преучредени. 

Това е доста радикално решение, което естествено е довело до неодобрение от страна на PiS и все още не е ясно ще бъде ли приложено. Новото правителство обещава да деполитизира обществените медии, но има съмнения относно методите им.

IFJ подчертават основателно, че новото правителство не трябва да повтаря грешките на предишното правителство. Тези реформи трябва да зачитат върховенството на закона и независимостта на редакциите.

Няма място за омраза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е Съвместно съобщение JOIN(2023) 51 final на ЕК и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и сигурността, озаглавено Няма място за омраза: Европа, обединена срещу омразата.

Основната рамка на ЕС за силен общ отговор на расистката и ксенофобската реч на омразата и престъпленията от омраза се съдържа в Рамковото решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. С него се създава наказателноправна рамка, за да се гарантира, че сериозните прояви на расизъм и ксенофобия се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции в целия ЕС. По-специално в него се изисква държавите членки да криминализират речта на омразата — публичното подбуждане към насилие или омраза на основата на раса, цвят на кожата, религия, родство или национален или етнически произход— и надлежно да отчитат расистките мотиви при осъждането на извършителите на престъпни деяния.

Освен другото, ЕК възнамерява да засили обвързаността на механизмите за финансиране със зачитане на европейските ценности и правата на човека:

“Финансовата помощ за бенефициерите може да бъде спряна, намалена или възстановена в случай на сериозно нарушение на договорните задължения и могат да бъдат предприети подходящи мерки в случай на тежко професионално нарушение, включително в случаи на нарушаване на ценностите на ЕС. Най-важното е, че за да се засили принципът, че финансираните от ЕС програми трябва да зачитат принципите на равенството и да са в съответствие с правото на ЕС, Комисията предложи в рамките на преразглеждането на Финансовия регламент да се добави „подбудителство към дискриминация, омраза или насилие“ като ново изрично основание за изключване. Зачитането на ценностите на ЕС вече е част от споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства, което всеки бенефициер на финансиране от ЕС трябва да подпише, а Комисията работи по насоки за по-ясно определяне на последиците за бенефициерите от нарушаването на ценностите на ЕС. “Финансовата помощ за бенефициерите може да бъде спряна, намалена или възстановена в случай на сериозно нарушение на договорните задължения и могат да бъдат предприети подходящи мерки в случай на тежко професионално нарушение, включително в случаи на нарушаване на ценностите на ЕС. Най-важното е, че за да се засили принципът, че финансираните от ЕС програми трябва да зачитат принципите на равенството и да са в съответствие с правото на ЕС, Комисията предложи в рамките на преразглеждането на Финансовия регламент да се добави „подбудителство към дискриминация, омраза или насилие“ като ново изрично основание за изключване. Зачитането на ценностите на ЕС вече е част от споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства, което всеки бенефициер на финансиране от ЕС трябва да подпише, а Комисията работи по насоки за по-ясно определяне на последиците за бенефициерите от нарушаването на ценностите на ЕС.

Също толкова важно е да се гарантира, че непрозрачното чуждо финансиране не се използва за подкопаване на ценностите на ЕС. ЕС ще продължи да се бори с тайното и злонамерено чуждестранно финансиране на културни, граждански и религиозни организации. Прозрачността и отчетността са най-добрият начин за предпазване чрез потенциала на чуждестранното финансиране, умишлено или не, да се пропагандират възгледи и да се насърчава поведение, противоречащи на нашите демократични принципи, основни права и права на човека.”

Защита на демокрацията: нов пакет мерки, предложени от ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е Съобщение на ЕК COM(2023) 630 final за защита на демокрацията.

Намесата извън ЕС в нашия демократичен процес, включително чрез използване на подставени лица, получава все по-голямо политическо внимание както на национално ниво, така и в институциите на ЕС. Необходима е координирана стратегия на ЕС срещу чужда намеса и манипулиране на информацията.

Руската агресивна война срещу Украйна, която е и война срещу демокрацията и срещу всички ценности, за които се застъпва ЕС, допълнително засилва риска от външна намеса. Скорошно проучване на Евробарометър показва, че 81 % от анкетираните в ЕС смятат, че чуждестранната намеса в нашите демократични системи е сериозен проблем, който трябва да бъде разгледан. 

ЕС реагира на различните рискове от чужда намеса по различни начини. Това включва  правила за скрининг на преки чуждестранни инвестиции, когато сигурността или общественият ред могат да бъдат изложени на риск, мерки в областта на киберсигурността , противодействие на хибридни заплахи. ЕС е наложил ограничителни мерки съгласно режимите на санкции на ЕС.

COM (2023) 630 в частност обръща внимание на медиите, медийния плурализъм и противодействието срещу дезинформацията. Кремъл все повече участва в кампании за дезинформация и операции за чужда намеса и ги използва като стратегически и координиран инструмент за заплаха за сигурността, демокрацията и подкрепа на своята агресивна война. Конфликтът в Близкия изток след терористичните атаки на Хамас в Израел също предизвиква дезинформация и кампании на омраза . Цифровизацията, в частност характеристиките на дизайна на онлайн платформите, позволява да се разпространява дезинформация с безпрецедентна скорост и ефективност, както и нови инструменти, захранвани от изкуствен интелект.

Централна част от подхода на Комисията за борба с дезинформацията е нейната работа за осигуряване на повече отчетност за онлайн платформите. 52% от европейците смятат, че онлайн платформите трябва да направят повече, за да предотвратят разпространението на невярна и подвеждаща информация. Законът за цифровите услуги задължава доставчиците на много големи онлайн платформи и на много големи онлайн търсачки да оценяват редовно системните рискове, които техните услуги могат да представляват за обществото, включително за свободата на изразяване, или риска техните услуги да бъдат използвани като инструмент за дезинформационни кампании.

Предстоящите европейски избори 2024 ще бъдат решаващ тест за устойчивостта на нашите демократични процеси. Пакетът за защита на демокрацията, предложен от ЕК, включва законодателно предложение и две препоръки:

В основата на пакета е предложението за Директива относно прозрачността на представителството на интереси от името на трети държави. ЕК цели определянето на стандарти за това как да се справим с чуждото влияние по рационализиран и пропорционален начин, като изцяло зачитаме основните права.Към това са добавени Препоръка относно приобщаващи и устойчиви избори с цел укрепване на изборните процеси в ЕС и Препоръка относно участието на гражданите и организациите на гражданското общество в изготвянето на публични политики.

Повече информация:

Defence of Democracy – Questions and Answers

Defence of Democracy – Factsheet

Communication on Defence of Democracy

Proposal for a Directive establishing harmonised requirements in the internal market on transparency of interest representation carried out on behalf of third countries

Recommendation on inclusive and resilient electoral processes in the Union and enhancing the European nature and efficient conduct of the elections to the European Parliament

Recommendation on promoting the engagement and effective participation of citizens and civil society organisations in public policy-making processes

Defence of Democracy – website

Democracy and electoral rights – website

Code of Practice on disinformation – website

Media Freedom Act – website

Rule of Law Mechanism – website

European Citizens’ Panels – website

TVP: власт и обществена телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На фона на бурната смяна на властта основният държавен телевизионен канал на Полша внезапно спря ефира си в сряда (20 декември 2023), тъй като бившата управляваща партия Право и справедливост изпрати поддръжниците си да се опитат да попречат на новото ръководство на TVP да поеме властта. Протестиращите, водени от Ярослав Качински, председател на Право и справедливост, твърдят, че  Туск организира „държавен преврат“ чрез уволнение на лоялни привърженици на партията Право и справедливост, която загуби  изборите през октомври, пише NYT. Но когато Право и справедливост за първи път пое властта през 2016 г., тя наложи собствено управление на държавната телевизия в рамките на дни.

Качински и неговите поддръжници са спрели TVP Info от ефира и са деактивирали уебсайта на обществената телевизия.

Към това: най-висшият съд на Полша, Конституционният трибунал, чийто президент е известен приятел и поддръжник на Право и справедливост, е изискал новото правителство да не прави промени в управлението на общественото радио и телевизия. Трибуналът, подобно на много съдилища, обществени медии и национална прокуратура, създадени при старото правителство, е силно политизиран по време на мандата на Право и справедливост и прочистен от независимите.

Пренебрегвайки заповедта на Конституционния трибунал да не се правят промени, парламентът е приел резолюция за основен ремонт на управлението на обществената система за радио и телевизия като „изключително партийна медия, извършваща пропагандна дейност“ и за възстановяване на независимостта на финансираните от държавата медии. Уволнено е ръководството на обществената телевизия.

Към това и неизненадващо: Националният медиен съвет – медийният регулатор, формиран от Право и справедливост, осъжда промените като „незаконни“ и предупреждава, че „хората, които участват в незаконната атака срещу обществените медии, случваща се пред очите ни, трябва да очакват да се сблъскат с тежки последствия съгласно разпоредбите на Наказателен кодекс.”

Както се вижда, обществените медии са арена на политически сблъсък. В по-широк план, новите се борят да упражнят властта си над широк набор от държавни органи, включително съдилищата, които са пълни с твърди поддръжници на Право и справедливост. Това води до критики , че се продължава PiS’s modus operandi, стила на Право и справедливост.

Борбата не е за замяна на едни политически назначения с други. Обществената телевизия трябва да попълни състава си на базата на отнапред определени обективни безпристрастни и недискриминационни критерии. И в Полша, и тук.

EMFA: триалозите завършени, постигнато споразумение между ЕП и Съвета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Испанското председателство успя да завърши триалозите за Европейския акт за свободата на медиите със споразумение. Прессъобщението на Европейския парламент след последния триалог от 15 декември извежда като постижения: 

  • Забрана за принуждаване на журналисти да разкриват източници и използване на шпионски софтуер срещу тях, освен в строго определени случаи; 
  • Прозрачност по въпроса кой  притежава медиите; 
  • Справедливо разпределение на държавната реклама; 
  • Държавите трябва да гарантират редакционна и функционална независимост на обществените медии. 

За нас са важни и други въпроси като мерките за медиен плурализъм, или пък мерките по отношение на съдържание от трети държави.

Защита на журналистите

Предвид информацията за различията по член 4, защита на тайната на източниците, от прессъобщението не става ясно прието ли е френското предложение за изключение на основание националната сигурност. Доколкото става ясно, ще се изисква съдебно разрешение.

Прозрачност на собствеността

За да оцени независимостта на медиите, EMFA ще задължи медиите, включително микропредприятията, да публикуват информация за своите преки и непреки собственици, включително дали са пряка или непряка собственост на държавата или публичен орган, в национална база данни.

Медиите ще трябва да отчитат и получените средства от държавна реклама и държавната финансова подкрепа. 

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

Остава must carry правилото в полза на медиите в член 17.  Депутатите са договорили създаването на система, която да гарантира, че решенията за модериране на съдържание от много големи онлайн платформи не влияят отрицателно на свободата на медиите.

Платформите първо ще трябва да разграничат независимите медии от не-независимите източници. Медиите ще бъдат уведомени, че платформата възнамерява да изтрие или ограничи тяхното съдържание и ще имат 24 часа за отговор (по-кратък срок в случай на криза).

Ако след отговор (или при липса на такъв) платформата все още счита, че медийното съдържание не отговаря на нейните условия, тя може да продължи с изтриване или ограничаване. Въпреки това, ако медиите преценят, че решението няма достатъчно основания и подкопава медийната свобода, те имат право да отнесат случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги (a нов съвет на националните регулатори на ЕС, който ще бъде създаден от EMFA).

Справедливо разпределение на държавната реклама

За да се гарантира, че медиите няма да станат зависими от държавната реклама, публичните средства към доставчиците на медийни услуги или онлайн платформите ще се разпределят чрез открити и недискриминационни процедури, основани на обществени критерии. Държавите-членки ще трябва да разпределят държавните разходи за реклама към голямо множество медии.

Публичните органи ще публикуват всяка година информация за държавните разходи за реклама, общата изразходвана годишна сума и изразходваните суми за всеки доставчик на медийни услуги или онлайн платформа.

Press conference by Sabine VERHEYEN, lead Rapporteur and Ramona STRUGARIU, opinion Rapporteur, Ernest URTASUN, Spanish Minister for Culture and Věra JOUROVÁ, Vice-President of the European Commission in charge of Values and Transparency on the European Media Freedom Act and the outcome of the inter-institutional negotiations

Следващи стъпки

Сделката трябва да бъде официално одобрена от парламентарната комисия по култура и образование (януари) и от парламента като цяло (март пленарна сесия), както и от Съвета.

Предстои да видим и какво е договорено за влизането в сила.

EMFA: остава ли изключението от забраната за шпиониране на журналисти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 декември се провежда последният триалог по EMFA. Последни различия са свързани с член 4, защита на тайната на източниците.

Франция, Италия, Финландия, Гърция, Кипър, Малта и Швеция са държавите, които – според документи, получени от Disclose, в партньорство с Investigate Europe и Follow the Money -  активно се застъпват за разрешаване на наблюдението върху журналисти в името на „националната сигурност“. Жрналистическото разследване осветява “репресивните намерения на френското правителство срещу пресата, активно подкрепяни от крайнодясното италианско правителство и властите на Финландия, Кипър, Гърция, Малта и Швеция.”

В член 4 текстът забранява използването на шпионски софтуер срещу журналисти и медии, освен в случай на десет вида „разследвания на тежки престъпления“ (тероризъм, изнасилване, убийство).

Във вътрешен документ до Съвета на ЕС от 21 октомври 2022 г., Франция заявява, че „не приема въпросите, свързани с националната сигурност, да не бъдат разглеждани в рамките на дерогация“. Правителството на Елизабет Борн, представлявано от своя съветник по културата, иска добавянето на „изрична клауза за изключване“ към забраната за наблюдение на журналисти.

Това искане в крайна сметка получи подкрепа от мълчаливото мнозинство на другите държави-членки. На 21 юни 2023 г. 25 от 27 държави-членки на ЕС приеха нова версия на закона в Съвета на Европейския съюз и предизвикаха протеста на 80 европейски медийни организации и асоциации. Въпреки че текстът забранява принуждаването на журналисти да разкриват своите източници, извършването на обиски в тях или шпионирането на електронните им устройства, той разширява свободата на действие на разузнавателните служби: шпионски софтуер може да бъде използван при разследвания, свързани със списък от двадесет и две допълнителни престъпления, наказуеми с 3 на 5 години лишаване от свобода. Тези престъпления включват саботаж, фалшифициране, корупция или посегателство върху частната собственост. Следователно журналисти, работещи по тези теми и имащи връзки с източници, обект на подобни разследвания, могат да бъдат подложени на полицейско наблюдение.

Европейският парламент предлага да бъде разрешено наблюдение на журналисти, но под съдебен контрол, за „разследване или предотвратяване на тежко престъпление, несвързано с професионалната дейност на медията или нейните служители“ и без да се разрешава „достъп до журналистически източници“.

15 декември 2023 г.: Трети (и последен) триалог. Франция, заедно с шестте други държави-членки, планира активно да защитава възможността за шпиониране на журналисти, живеещи и работещи в Европейския съюз.

Очакваме резултатите.

OSCE, Teresa Ribeiro

Заменките на Станишев стигнаха до Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Станишев не е във властта, но следите от управлението му са незаличими. Така наречените заменки на Сергей Станишев: Красимир Гергов, Трейшън Клифс. Ето един материал от 2010 година: Красимир Гергов и бизнесменът Георг Цветански са основните инвеститори в изграждащото се игрище за голф “Трейшън клифс” (“Тракийски скали”). Планът е за седемзвезден комплекс по проект на легендата в голфа Гари Плеър. Теренът е от горския фонд близо до село Топола в община Каварна и е сред 47-те, за които Брюксел плаши България със санкция от поне 50 млн. евро. Имотът от 138,5 дка е на входа на голф игрището “Трейшън клифс”. Един от собствениците във фирмата е Тодор Гергов, братът на Красимир Гергов.

Както се вижда, контролът за съответствие с правото на ЕС е представен като Брюксел плаши.

През 2011 ЕК открива процедура, тук е описанието на фактите за заменките, и перспективата:

(88) Българските власти не са уведомили в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС за мярка, свързана с предоставянето на помощ в контекста на замените на горска земя, преди да я приведат в действие. Поради това, ако Комисията наистина установи наличието на държавна помощ, такава помощ би била незаконна. В допълнение към това, ако такава помощ бъде определена като несъвместима с вътрешния пазар, тя ще подлежи на възстановяване.

ЕК установява наличието на неправомерна държавна помощ. Но България не взема мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар. Нещо повече, оказва се, че според България няма проблем.

Последното развитие: в Официален вестник на ЕС четем за иск на ЕК до Съда на ЕС:

Иск, предявен на 19.10.2023 — Европейска комисия / Република България

(Дело C-632/23)

(C/2023/1295)

Комисията приканва Съда да:

постанови, че като не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведени в действие от Република България, C (2014) 6207 final (1) и не е предоставила необходимата информация, Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията,
да осъди Република България да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Делото се отнася до искова молба, представена на основание на член 108, параграф 2 и член 288, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Комисията счита, че Република България не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавна помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение на Комисията по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), C (2014) 6207 final.

Липсата на навременно и ефективно изпълнение на решението се дължи на трудности по назначаването на независим експерт, който да изчисли размера на помощта, както и на методите за оценка на пазарната цена на имотите, прилагани от Република България, които водят до оценка на имотите, неотговаряща на реалната пазарна цена. Не са налице обстоятелства, показващи абсолютна невъзможност за изпълнение на решението.

Република България също така не е предоставила необходимата информация, предвидена в член 6 от решението. Въз основа на това Комисията счита, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията.

Историята, разказана от Александър Дунчев.

Евробарометър: Гражданство и демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е поредният Евробарометър (декември 2023) Гражданство и демокрация е темата.

Свободата на словото не ни е толкова важна, нито абстрактната ценност демокрация, но не е така със свободата  на  придвижване.

Още данни конкретно за България: Citizenship_democracy_fl_528_factsheet_BG_bg

Как международни компании допринасят за разпространението на дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад по въпроса как международни компании подкрепят дневния ред на Кремъл и допринасят за разпространението на дезинформация в две страни – Сърбия и България. Проучването е дело на Инициативата за свободни медии на Балканите (ИСМБ) със и сръбския Център за изследване, прозрачност и отчетност (ЦИПО).

Посочени са медиите с най-голям принос – Блиц, Труд и Поглед.инфо.

DEFUNDING DISINFORMATION IN THE BALKANS. How International Brands Support Russia’s Agenda