На 30 януари 2025 г. Пеевски и депутатите от ДПС – Ново начало внесоха Проект на решение за създаване на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техни фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавната власт.
Част от мотивите – компрометира се демокрацията, руши се държавата в частен интерес. Като овладени области чрез инфилтрирани лица се посочват администрацията, съдебната власт, университетите, медиите.
Проектът за решение получи 62 гласа “за” (1 от ГЕРБ, 29 от “Ново начало”, 5 от БСП, 16 от ИТН и 11 от МЕЧ), 74 “против” (25 от ГЕРБ, 30 от ПП-ДБ и 19 от ДПС-Доган) и 43 “въздържал се” (36 от ГЕРБ и 7 от БСП). “Възраждане” напусна, като по този начин допринесе за отхвърлянето на законопроекта. Обявеният мотив беше липсата на подкрепа за техния законопроект за чуждестранните агенти.
Скоро след това Пеевски е обявил, че отново ще внесе решение анти-Сорос и ще освободи България от соросите.
Паралелно Костадинов е обявил, че “още днес внася” в Народното събрание проект на решение за създаване на временна комисия, която да разследва дейността на чужди фондации- посочени са “Отворено общество“, Институт “Отворено общество”, фондациите “Америка за България“, “Ханс Зайдел“, “Конрад Аденауер“, Норвежкия фонд и др. подобни организации. По думите на Костадинов през последните 30 години те са създали “мрежа от структури, които буквално паразитират върху гражданското общество и върху медийния сектор и имат своята откровена и неприкрита намеса в българското политическо пространство” – “кои са стипендиантите, да получим списък, да ги обявим, да видим кой колко пари е взимал, защото тези фондации работят изключително непрозрачно”.
Големият апетит на политиците да правят списъци на представители на гражданското общество и медиите и да изнасят лична информация за активни граждани не секва.
Чуждестранно финансиране на неправителствения сектор и медиите съществува и в най-развитите демокрации, и в развиващите се държави. Средствата от ЕС също са публичен ресурс, който не е от българския бюджет. Тъй като и авторите на обсъжданите проекторешения, семействата им и пр. (видно от медиите) са получавали европейски, а може ли и други средства от чужди организации и лица, много трудно им се удава да разграничат укоримото от неукоримото. Не им се удава.
Борисов (който традиционно говори за грандове, вместо за грантове – безвъзмездно финансиране на проекти) вчера казва, че грантове повече няма да има, а днес казва че “по европейските програми има заделени пари, включително и за телевизиите, които са дадени от Европейската комисия. Всички правителства, не на Бойко Борисов, до едно са давали пари, които са по европейски програми за българските медии – за рекламни кампании, свързани с ЕС, както сега има пари за еврото. Всички сме го правили и то е бяло, официално и точно”.
Днес проблемът според Борисов е другаде: правителството дава “на много“, а грантовете се дават “само на някои“: “Аз не казвам, че грантовете са лошо нещо. Прави впечатление обаче, че тези грантове, ако си извадите справката по европейските програми, ще видите, че много медии са получавали, а по грантовете са само определен тип медии. Но когато си частна медия и защитаваш една политическа партия и получаваш дотации повече, отколкото другите политически партии, единственото, което съм казал, е, че много големи пари са влезли в тези медии“.
Борисов, без да иска, е навлязъл в област, за която носи лична отговорност като дългогодишен шеф на ГЕРБ и премиер – разпределянето на държавната реклама. Отдавна се знае, че в раздаването на европейски пари и т.нар. държавна реклама за медии извън режима на ЗОП има проблем. Това позволява правителство и държавни субекти да финансират проправителствено отразяване на събитията, така и става. Парите, които се дават “на много”, според Борисов, най-често са пари за комфорт. И това е проблем, който ЕК ни посочва в докладите за върховенството на правото.