Съветът на ЕС реши да спре лицензите за разпространение на територията на ЕС на осем руски медии, които са под постоянен контрол на руското ръководство, и да им забрани да излъчват съдържанието си. Това са: EADaily / Eurasia Daily, Fondsk, Lenta, NewsFront, RuBaltic, SouthFront, Strategic Culture Foundation и Krasnaya Zvezda / Tvzvezda.
В някои предходни пакети (трети, шести, девети, десети, единадесети и четиринадесети) са включени ограничения към серия медии под пряк или непряк контрол на Руската федерация, осъществяващи прокремълска пропаганда, които са добавени към медиите по Приложение XV на Регламент 833 от 2014 г.
ЕС е въвел три типа мерки, засягащи медиите – към медиите (лица, свързани със съдържанието), към разпространението на това съдържание по какъвто и да е начин в каквато и да е среда и към рекламата, която би финансирала медии под ограничение.
В прессъобщение на ЕК се казва, че на 13 февруари 2025 г. Комисията и Европейският съвет за цифрови услуги одобриха официалното интегриране на доброволния Кодекс за дезинформацията към рамката на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).
Кодексът относно дезинформацията е съгласуван от широк кръг заинтересовани страни – онлайн платформи, търсачки, рекламната индустрия, организации за проверка на фактите и организации на гражданското общество и т.н. Създаден през 2018 г., той беше значително променен (“укрепен”) през 2022 г. с цел да бъде признат като Кодекс за поведение съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA). Към момента страните по Кодекса са 42. Между тях не е Х, която се изтегли след промяната на собствеността.
През януари 2025 г. подписалите Кодекса, включително тези, определени като много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи онлайн търсачки (VLOSE) съгласно DSA (Facebook, Instagram, LinkedIn, Bing, TikTok, YouTube и Google Search), подадоха необходимите документи, подкрепящи тяхното искане за превръщането му в Кодекс за поведение съгласно DSA. На тази основа Европейският съвет за цифрови услуги и Комисията приеха своите положителни становища, като заключиха, че Кодексът отговаря на условията, посочени в DSA, и одобриха официалното му интегриране към рамката на DSA.
Така Кодексът става показател за определяне на съответствието с DSA по отношение на рисковете от дезинформация за доставчиците на VLOP и VLOSE, които се придържат и спазват неговите ангажименти. Става дума за синхронизиране на одита на ангажиментите по Кодекса с одита на Законодателния акт за цифровите услуги за съответните доставчици на VLOP и VLOSE. Важно за разказа е, че проверката на фактите е ангажимент по Кодекса.
По искане на подписалите, преобразуването на статуса на Кодекса ще влезе в сила от 1 юли 2025 г.
Съгласно Европейския акт за свободата на медиите чл. 7-13 за Европейския съвет за медийни услуги се прилага от 8 февруари 2025 г.
РАЗДЕЛ 2
Европейски съвет за медийни услуги
Член 8
Европейски съвет за медийни услуги
1. Създава се Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ).
2. ЕСМУ заменя Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), създадена с член 30б от Директива 2010/13/ЕС, и е неин правоприемник.
Член 9
Независимост на ЕСМУ
ЕСМУ действа напълно независимо при изпълнението на своите задачи и правомощия. По-специално, при изпълнението на своите задачи и правомощия ЕСМУ не търси и не приема указания от което и да е правителство, институция, лице или орган. Това не засяга правомощията на Комисията или на националните регулаторни органи или служби в съответствие с настоящия регламент.
Член 10
Структура на ЕСМУ
1. ЕСМУ се състои от представители на националните регулаторни органи или служби.
2. Всеки член на ЕСМУ има един глас.
3. ЕСМУ взема решенията си с мнозинство от две трети от членовете с право на глас.
4. Когато дадена държава членка има повече от един национален регулаторен орган или служба, тези национални регулаторни органи или служби се координират помежду си, доколкото е необходимо, и определят свой съвместен представител. Този съвместен представител упражнява правото на глас.
5. ЕСМУ избира председател и заместник-председател от състава на своите членове. Мандатът на председателя е едногодишен с право на еднократно подновяване. ЕСМУ може да създаде ръководна група. ЕСМУ се представлява от своя председател.
6. Комисията определя свой представител в ЕСМУ. Представителят на Комисията взема участие в разискванията на ЕСМУ без право на глас. Председателят на ЕСМУ информира Комисията за дейностите на ЕСМУ.
7. ЕСМУ може да кани експерти, а съгласувано с Комисията — постоянни наблюдатели на своите заседания.
8. ЕСМУ приема свой процедурен правилник, след като се консултира с Комисията. Този процедурен правилник включва практическите правила за предотвратяване и управление на конфликти на интереси на членовете на ЕСМУ. […]
Членът на ЕК Майкъл Макграт отбелязва датата в платформата Х:
Заедно с разпоредбите за Съвета започва да се прилага и разпоредбата на чл.4, т. 1 и 2 и чл.6, т. 3 за правата на доставчиците на медийни услуги:
4.1. Доставчиците на медийни услуги имат правото да упражняват стопанската си дейност на вътрешния пазар без ограничения, освен разрешените съгласно правото на Съюза.
4.2. Държавите членки зачитат ефективната редакционна свобода и независимост на доставчиците на медийни услуги при упражняването на професионалната им дейност. Държавите членки, включително техните национални регулаторни органи и служби, нямат право да се намесват или да се опитват да влияят върху редакционните политики и редакционните решения на доставчиците на медийни услуги.
6.3. Без да се засягат националните конституционни разпоредби в съответствие с Хартата, доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения. По-специално тези мерки имат за цел:
а) да гарантират, че редакционните решения могат да се вземат свободно в рамките на установената редакционна линия на съответния доставчик на медийни услуги; и б) да гарантират разкриването на всеки действителен или потенциален конфликт на интереси, който може да засегне предоставянето на новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс казва, че Вашингтон може да спре да подкрепя НАТО, ако EС цензурира американските платформи. Предполага се, че е имал предвид по-конкретно, но не само, писмото на Тиери Бретон до Мъск по повод спазването на DSA. Ванс е казал още за Breitbart News, че вижда защитата на свободното слово като част от моралното лидерство на Америка в света, но според него “много от нашите европейски приятели” тръгнаха в грешната посока.* Очевидно въпросът е за свободата на словотопо Мъск, довела до широко разпространение на пропаганда и конспиративни теории в Х и платформите с про-Тръмп собственици.
EDRi напомня, че Meta обяви голямо влошаване на подхода си за модериране на съдържанието във Facebook, Instagram и Threads и премахна някои от най-основните защити на правата на човека в САЩ с цел да се насочат към маргинализираните общности и да окуражат десните екстремисти. Деградацията на политиката на Мета се влошава и от очевидното риторично следване от страна на нейния главен изпълнителен директор Марк Зукърбърг на напълно лишените от основания твърдения на Тръмп и Мъск за предполагаема институционализирана цензура в Европа и обявената от Зукърбърг готовност да работи с Тръмп, за да й се противопостави. Освен другото, в изявление на експертите се заявява:
Регулирането на онлайн платформите в ЕС не е инструмент за цензура. То е сравнително добре проектирано да създава отчетност за онлайн платформите – по-специално на много големите платформи – като същевременно не ги прави автоматично отговорни за всяка отделна част от съдържанието, която потребителите им могат да публикуват.
Европейската комисия и цифровите координатори DSC започнаха впечатляващ брой разследвания срещу почти всички много големи онлайн платформи по повод рискове за психическото и физическото здраве, липса на ресурси за модериране на съдържанието, незаконно използване на измамно проектиране на интерфейс, липсваща прозрачност на рекламата и намеса в правото на достъп до данни за изследователите.
Предвид безчестния съюз, който се формира между ръководителите на Big Tech и идващата администрация на Тръмп, важно е ЕС да не отстъпва в усилията си да държи отговорни технологичните корпорации. Има съобщения (Комисията донякъде отрича да са верни), че лидерите на ЕС се поддават на натиск от страна на САЩ. Този риск е реален. Забавянето на темпото, намаляването или спирането на което и да е от разследванията на Big Tech съгласно DSA или DMA би било сериозна грешка.
DMA има за цел да обуздае огромната сила, която Big Tech има. Тази сила сега се упражнява срещу нас, за да разруши и саботира самите основи на нашите общества: демокрацията и правата на човека. Ако Комисията си позволи да бъде притискана да преоцени разследванията си срещу Big Tech поради страх от политическа реакция от страна на САЩ, този натиск – както от технологичните корпорации, така и от Тръмп – няма да свърши.
Ето защо никога не е имало по-подходящ момент за ЕС и неговите държави-членки да започнат сериозно да се справят със зависимостта ни от Big Tech и да инвестират в реални алтернативни модели и услуги.
Част от мотивите – компрометира се демокрацията, руши се държавата в частен интерес. Като овладени области чрез инфилтрирани лица се посочват администрацията, съдебната власт, университетите, медиите.
Проектът за решение получи 62 гласа “за” (1 от ГЕРБ, 29 от “Ново начало”, 5 от БСП, 16 от ИТН и 11 от МЕЧ), 74 “против” (25 от ГЕРБ, 30 от ПП-ДБ и 19 от ДПС-Доган) и 43 “въздържал се” (36 от ГЕРБ и 7 от БСП). “Възраждане” напусна, като по този начин допринесе за отхвърлянето на законопроекта. Обявеният мотив беше липсата на подкрепа за техния законопроект за чуждестранните агенти.
Скоро след това Пеевски е обявил, че отново ще внесе решение анти-Сорос и ще освободи България от соросите.
Паралелно Костадинов е обявил, че “още днес внася” в Народното събрание проект на решение за създаване на временна комисия, която да разследва дейността на чужди фондации- посочени са “Отворено общество“, Институт “Отворено общество”, фондациите “Америка за България“, “Ханс Зайдел“, “Конрад Аденауер“, Норвежкия фонд и др. подобни организации. По думите на Костадинов през последните 30 години те са създали “мрежа от структури, които буквално паразитират върху гражданското общество и върху медийния сектор и имат своята откровена и неприкрита намеса в българското политическо пространство” – “кои са стипендиантите, да получим списък, да ги обявим, да видим кой колко пари е взимал, защото тези фондации работят изключително непрозрачно”.
Големият апетит на политиците да правят списъци на представители на гражданското общество и медиите и да изнасят лична информация за активни граждани не секва.
Чуждестранно финансиране на неправителствения сектор и медиите съществува и в най-развитите демокрации, и в развиващите се държави. Средствата от ЕС също са публичен ресурс, който не е от българския бюджет. Тъй като и авторите на обсъжданите проекторешения, семействата им и пр. (видно от медиите) са получавали европейски, а може ли и други средства от чужди организации и лица, много трудно им се удава да разграничат укоримото от неукоримото. Не им се удава.
Борисов (който традиционно говори за грандове, вместо за грантове – безвъзмездно финансиране на проекти) вчера казва, че грантове повече няма да има, а днес казва че “по европейските програми има заделени пари, включително и за телевизиите, които са дадени от Европейската комисия. Всички правителства, не на Бойко Борисов, до едно са давали пари, които са по европейски програми за българските медии – за рекламни кампании, свързани с ЕС, както сега има пари за еврото. Всички сме го правили и то е бяло, официално и точно”.
Днес проблемът според Борисов е другаде: правителството дава “на много“, а грантовете се дават “само на някои“: “Аз не казвам, че грантовете са лошо нещо. Прави впечатление обаче, че тези грантове, ако си извадите справката по европейските програми, ще видите, че много медии са получавали, а по грантовете са само определен тип медии. Но когато си частна медия и защитаваш една политическа партия и получаваш дотации повече, отколкото другите политически партии, единственото, което съм казал, е, че много големи пари са влезли в тези медии“.
Базата данни съдържа правилата за прилагане на медийното законодателство относно европейските произведения в линейните и нелинейните услуги – AVMSD (членове 13, параграфи 1 и 2, 16 и 17) във всяка европейска държава.
OPUS съдържа информация за всички държави-членки на ЕС-27, както и за Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Великобритания.
Илон Мъск купи губещо комуникационно предприятие – Twitter – и го превърна в инструмент за пропаганда . Той продължи да търгува с пропагандната сила на този нов мегафон с политически предприемачи и по-специално с избрания президент, в замяна на ползи за другите си инвестиции. Тези инвестиции – в космоса, сателити в ниска орбита, както и в AI – зависят от държавното покровителство и регулиране и следователно изискват близост до политическата власт, която на свой ред се улеснява от пропагандна сила.
В светлината на този порочен кръг става ясно защо е необходимо Илон Мъск да разстрои ЕС. Цялата къща от карти може да се срути, ако основата X бъде подкопана. Точно това заплашва да направи новата парадигма на регулиране на ЕС и Обединеното кралство. Мъск прави всичко възможно, за да подкопае регулациите на ЕС, което може би е знак, че те вероятно ще бъдат ефективни.
Европейската комисия поиска от X да запази и сподели вътрешна документация, свързана с неговите системи за препоръки и всички скорошни промени, направени в тях. Комисията използва правомощия съгласно Закона за цифровите услуги , за да гарантира, че социалните медии не създават системни рискове за Европа, включително рискове за демокрацията. От основно значение за бизнеса на Мъск е да инсталира лидери в Европа, които са в съответствие с неговия и този на Тръмп мироглед.
Кодексът за поведение+ засилва начина, по който онлайн платформите се справят със съдържание, което законите на ЕС и националните закони определят като незаконна реч на омразата. Интегрираният кодекс за поведение улеснява спазването и ефективното прилагане на DSA, когато става въпрос за рискове от разпространение на незаконно съдържание в техните услуги.
След тази интеграция онлайн платформите, които са определени съгласно DSA, могат да се придържат към Кодекса за поведение+, за да демонстрират съответствието си със задължението на DSA за намаляване на риска от разпространение на незаконно съдържание в техните услуги. Спазването на ангажиментите от Кодекса за поведение+ ще бъде част от годишния независим одит, на който тези платформи подлежат съгласно DSA и който допринася за укрепване на прозрачността и отчетността на платформите.
По-конкретно, подписалите Кодекса за поведение+ се ангажират, наред с други неща:
Да позволят на организации с нестопанска цел или публични организации с опит в незаконната реч на омразата, редовно да наблюдава как подписалите преглеждат известията за реч на омразата: Мониторинговите репортери може да включват организации, определени като „Доверени сигнализатори“ съгласно DSA.
Да полагат максимални усилия за преглед на поне две трети от известията за реч на омразата, получени от Monitoring Reporters в рамките на 24 часа .
Да се ангажират с добре дефинирани и конкретни ангажименти за прозрачност по отношение на мерките за намаляване на разпространението на речта на омразата в техните услуги, включително чрез инструменти за автоматично откриване.
Да участват в структурирано сътрудничество между много заинтересовани страни с експерти и организации на гражданското общество, които могат да маркират тенденциите и развитието на речта на омразата, които наблюдават, като помагат да се предотврати разпространението на вълни от реч на омразата.
Да работят за повишаване , в сътрудничество с организации на гражданското общество, на информираността на потребителите относно незаконната реч на омразата и процедурите за маркиране на незаконно съдържание онлайн.
Предоставяне на информация, като част от тяхното докладване, за резултата от предприетите мерки , както и допълнителни данни, свързани с речта на омразата в техните платформи. Това може да включва например ролята на препоръчителните системи и органичния и алгоритмичен обхват на незаконното съдържание преди премахването му.
Представяне на данни на ниво държава, разбити според вътрешната класификация на речта на омразата (като раса, етническа принадлежност, религия, полова идентичност или сексуална ориентация) и осигуряване на адекватно проследяване на приноса, получен от сътрудничеството между много заинтересовани страни.
Въпреки че остават доброволни инструменти, кодексите за поведение съгласно DSA могат да играят важна роля в по-широката система на правоприлагане. Въпреки това, участието и прилагането на даден кодекс за поведение само по себе си не предполага спазване на DSA и не засяга оценката на Комисията за всеки отделен случай.
Хари Бригнъл в сайта darkpatterns.org определя dark patterns (тъмните модели) като трикове, използвани от уебсайтовете и приложенията, за да те накарат да направиш неща, които не си смятал да правиш – например да купиш нещо или да се регистрираш някъде. Това може да доведе до правна несигурност. Целта им е да повлияят върху широк спектър от потребителски решения, възпрепятствайки способността на потребителите да правят информиран избор. Те умишлено манипулират хората.
Тъмните модели са измамни техники, използвани от онлайн платформи за манипулиране на поведението на потребителите без тяхното знание или съгласие. Регулаторната рамка на ЕС срещу dark patterns е фрагментирана и липсва унифицирана легална дефиниция. Все пак различните определения имат две основни характеристики често: манипулативният или измамният характер на практиката и произтичащият от това отрицателен или вреден резултат.
Законът за цифровите услуги (DSA) ги описва в своето съображение 67
„Тъмните модели“ на онлайн интерфейсите на онлайн платформите са практики, които съществено нарушават или накърняват, умишлено или на практика, способността на получателите на услугата за свободен и информиран избор или решение. Тези практики могат да се използват за убеждаване на получателите на услугата да възприемат нежелано поведение или да вземат нежелани решения, които имат отрицателни последици за тях. Поради това на доставчиците на онлайн платформи следва да бъде забранено да заблуждават получателите на услугата или да прилагат способа на т.нар. „побутване“ спрямо тях, както и да нарушават или накърняват самостоятелността, вземането на решения или избора на получателите на услугата посредством структурата, проектните параметри или функциите на онлайн интерфейса или на част от него. Това следва да включва, но да не се ограничава до, избор на проектни параметри, позволяващи експлоатиране на получателя с цел насочването му към действия, които са в полза на доставчика на онлайн платформи, но които може да не са в интерес на получателите, като изборът се представя по начин, който не е неутрален, например по-силно открояване на някои възможности за избор чрез визуални, слухови или други компоненти, когато от получателя на услугата се иска да вземе решение.
Това следва също така да включва многократно изискване към получателя на услугата да направи избор, когато такъв избор вече е направен, което прави процедурата за отказ от услуга значително по-тромава от абонирането за нея или прави някои решения по-трудни или времеемки от други, което прави ненужно трудно прекратяването на покупките или отписването от дадена онлайн платформа, позволяваща на потребителите да сключват с търговци договори от разстояние, и заблуждава получателите на услугата, като ги подтиква към решения относно сделки, или чрез настройки по подразбиране, които са много трудни за промяна, и така необосновано се повлиява вземането на решения от страна на получателя на услугата по начин, който нарушава и накърнява неговата самостоятелност, вземане на решение и избор. Правилата за предотвратяване на „тъмни модели“ обаче не следва да се разбират като възпрепятстващи доставчиците да взаимодействат пряко с получателите на услугата и да им предлагат нови или допълнителни услуги. Законните практики, например в областта на рекламата, които са в съответствие с правото на Съюза, не следва сами по себе си да се считат за „тъмни модели“. Тези правила относно „тъмните модели“ следва да се тълкуват като обхващащи забранените практики, които попадат в обхвата на настоящия регламент, доколкото тези практики не са вече обхванати от Директива 2005/29/ЕО или Регламент (ЕС) 2016/679.
В края на 2024 г. медийният регулатор на Ирландия Coimisiún na Meán (CnaM) публикува Кодекс за онлайн безопасност, разработван и обсъждан повече от година. Преди това Съдът на Европейския съюз наложи глоба от 2,5 милиона евро на Ирландия за това, че закъснява с изготвянето на Кодекса за онлайн безопасност. Освен еднократната глоба, Ирландия плаща и дневна санкция от 10 000 евро от 29 февруари 2024 г. до деня, в който сложи край на нарушението, т.е. когато кодексът бъде приет.
Кодексът се прилага за десет платформи – Facebook, Instagram, YouTube, Udemy, TikTok, LinkedIn, X, Pinterest, Tumblr и Reddit – със седалище в Ирландия. Някои разпоредби на кодекса, които изискват ИТ поддръжка и изграждане, са с отложено действие и ще започнат да се прилагат към края на 2025 г. Reddit твърди, че не е под ирландска юрисдикция, тъй като е преместил седалището си в Нидерландия. Подобно е твърдението и на Tumblr, но съдът е отхвърлил двете жалби.
Според Кодекса платформите за споделяне на видео са задължени да защитават потребителите, особено непълнолетните, от вредно съдържание. Това включва забрана за качване и споделяне на съдържание, което насърчава кибертормоз, самонараняване, самоубийство, хранителни разстройства и подбуждане към омраза и насилие, наред с друго причиняващо вреда съдържание. Той също така изисква платформите да предпазват децата от порнография или съдържание с насилие и да имат подходящи мерки за проверка на възрастта. Те трябва също да прилагат родителски контрол за съдържание, което може да „увреди“ физическото, умственото или моралното развитие на деца под 16-годишна възраст.
Изброените платформи за споделяне на видео ще трябва да публикуват и план за действие, уточняващ мерките за насърчаване на медийната грамотност – план, който платформите ще трябва да актуализират ежегодно.
Платформи, за които е установено, че нарушават новия кодекс, могат да бъдат глобени до 20 милиона евро или 10 процента от годишния си оборот – която от двете суми е по-голяма.
Кодексът за онлайн безопасност е задължителен. Той е регулаторен акт. CnaM ще наблюдава прилагането му. Кодексът се основава на Закона за онлайн безопасност и регулиране на медиите от 2022 г. (Online Safety and Media Regulation Act 2022, изменящ Broadcasting Act 2009 – OSMRA).
CnaM има правомощие да налага глоби на интернет компании, които не успеят в срок да премахнат онлайн терористично съдържание . През ноември 2024 г. ирландският медиен регулатор установи, че сайтовете TikTok, X и притежаваният от Meta Instagram са изложени на терористично съдържание. Трите компании трябва да предприемат определени мерки, за да предотвратят използването на техните услуги за споделяне на този тип съдържание.
