Tag Archives: fake

Франция: приеха закона срещу манипулирането на информацията по време на избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френският парламент приеме закона, който се отнася до т. нар. “фалшиви новини” и позволява на съдилищата да решават дали  публикации по време на избирателната кампания са дезинформация.

Законът е нормативна основа за реакция към оспорвани  новинарски съобщения по време на избирателна кампания, както и за прозрачност на финансирането на спонсорирано съдържание в платформите.

Обсъждането в парламента е продължило 8 часа. Според опозицията законопроектът е “в най-добрия случай неприложим и по този начин безполезен, в най-лошия случай опасен.”

Вирусното разпространение на онлайн пропагандата вече се развива от текст към визуални ефекти – реалност, която законодателите трябва да разберат напълно. Разработват се нови и все по-сложни инструменти за манипулация. “Това е състоянието на информационната война днес: вирусът се разпространява много, много по-бързо от ваксината”, пишат коментатори.

 

 

Франция: Сенатът отново отхвърли законопроекта срещу манипулирането на информацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Френският Сенат отново отхвърли законопроекта за фалшивите новини (Закон срещу манипулирането на информацията)  след два часа и половина дебати.

За първи път това се случи през септември.

Кодекс за добри практики относно онлайн дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Онлайн платформите и рекламната индустрия са представили кодекс за саморегулиране.

Кодексът за добри практики трябва да допринесе за провеждането на прозрачна, справедлива и надеждна онлайн кампания преди изборите за Европейски парламент през пролетта на 2019 г.

Европейската комисия  препотвърждава вече казаното: ще следи за напредъка и ще анализира  резултатите от прилагането до края на 2018 г. Ако резултатите се окажат незадоволителни,  ще бъдат предприети действия, включително такива от регулаторен характер.

Присъединилите се  към Кодекса се ангажират да предприемат действия в следните пет области:

  • Спиране на рекламните приходи на някои акаунти и уебсайтове, които разпространяват дезинформация;
  • Мерки за прозрачност на политическата реклама;
  • Мерки за справяне  с фалшивите акаунти и онлайн ботове;
  • Оправомощаване на потребителите да могат да докладват за случаи на дезинформация и да имат достъп до различни източници на новини, като същевременно се подобрява видимостта и откриваемостта на качественото съдържание;
  • Оправомощаване на изследователската общност да следи онлайн дезинформацията чрез достъп до данните на платформите, съобразени с неприкосновеността на личните данни.

Кодексът е отворен за подписване от социалните медии, търсачките, онлайн рекламните мрежи и рекламодателите, като всяка една от тези групи предоставя различни видове услуги чрез различни технологии на различни аудитории.

Кодекс за саморегулиране: Code of Practice on Disinformation

Информационен документ: Tackling the spread of disinformation online

Facebook разширява възможностите за проверка на факти за снимки и видеоклипове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Facebook обяви, че разширява възможностите си за проверка на факти за снимки и видеоклипове.

Знаем от нашите изследвания, че дезинформацията не се ограничава до текст, се казва в съобщението. –  Невярната информация може да се появи в статии, снимки, видеоклипове. Фалшивото съобщение  може да се появи като заглавие на статията, като текст върху снимка или като аудио във фонов режим на видеоклип. За да се борим с дезинформацията, трябва да сме в състояние да я проверим във всички тези различни типове съдържание.

Степента, в която има погрешно информиране в текст, снимки или видеоклипове, варира в отделните страни. В някои страни статиите съставляват по-голяма част от информационната емисия за хора, в други –  обратното. Причините могат да са различни – например ако цената е висока,  хората могат да бъдат по-малко склонни да кликват върху видеоклиповете. Има значение и степента на грамотност. В страни, където медийната екосистема е по-слабо развита или процентите на грамотност са по-ниски,  манипулирана снимка е по-вероятно да бъде възприета като новина,  докато в страни със силни новинарски екосистеми концепцията за “новини” е по-свързана със статиите.

Използва се комбинация от технологии и хора, се казва в съобщението.

Twitter, InfoWars, свободата си е свобода, бизнесът си е бизнес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Алекс Джоунс – собственик и двигател на сайта InfoWars – беше временно санкциониран в Twitter за една седмица (15 – 22 август), след като призова последователите си на война срещу медиите.  Twitter е почти единствената значима  платформа, която не наложи сериозно ограничение на Джоунс.

След седмица правата му бяха възстановени. Един от директорите защитава поведението на компанията (която би загубила доста, ако Алекс Джоунс или президента Тръмп бъдат отстранени, когато нарушават стандартите) с известната теза, че на слово се отговаря със слово и – ако има лъжа – другите потребители ще я коригират.

Както медиите веднага опонират: на това може да повярва само някой, който не знае за ефекта на ехо-камерите или за ефекта на радикализацията. Ако следвате Алекс Джоунс в Twitter,  то вероятно е, защото сте склонни да се съгласите с Алекс Джоунс и  вероятно  другите хора, които следвате в Twitter,  също са съгласни с Алекс Джоунс, а различните мнения не се появяват във вашата емисия.

В Twitter, изглежда, искат несъвместими неща:  и  да са публичен форум в съответствие с Първата поправка, и да реализират печалба от реч на омразата и разпространение на конспиративни теории.

 
Да бъдеш публично търгувана компания, както Twitter, има своите предимства. Но за лидерите на такива компании  има и неудобства, например акционерите имат право да кажат как се управлява компанията. Време е акционерите на Twitter да се намесят за доброто на страната. Алекс Джоунс може да каже каквото иска в един публичен форум, стига да не извика Пожар! Но лидерите на Twitter не трябва да му позволяват да разпространява фалшиви твърдения, които са ясно разработени, за да предизвикат сблъсъци – а също и акционерите на Twitter.

И за да стане картината още по-сложна – нов епизод:  Twitter е наложил забрана завинаги на епископ  Талбърт Суон,  ръководител  на Божията църква “Пролет на надеждата”, за реч на омразата.

Като погледнете какво съм казал в сравнение с президента, ще се учудите как се прилагат стандартите, казва отстраненият.

Тези два примера – реакцията на Twitter на Алекс Джоунс и Талбърт Суон – са достатъчни, за да държат високо  в дневния ред на законодателя въпроса може ли преценката за допустимо и недопустимо да се остави на компаниите.

Междувременно изборите през ноември наближават и компаниите са все по-загрижени от възможни политически манипулации онлайн. Но един от бившите шефове на сигурността във FB, който сега преподава в Станфорд,  обръща внимание, че е време за мерки с оглед изборите през 2020 – и прави четири предложения:

  • Конгресът да приеме правни стандарти за  политическа реклама онлайн и санкции за дезинформация;
  • САЩ  да обмислят  нова, независима агенция за киберсигурност;
  • На щатско равнище да се удвоят мерките за сигурността на изборите, като  строгите стандарти на Колорадо   са модел за следване;
  • Американските граждани да поискат бъдещи атаки “да бъдат разследвани бързо”, разкрити пред обществеността и наказани.

САЩ: Тръмп обвинява IT гигантите в цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп обвини Twitter за фалшивите новини, които доминирали резултатите от търсенето, и съобщи, че 96 на сто от новините за него, които показва Google, са от леви медии.

Белият дом вече заяви, че администрацията обмисля дали Google и неговата търсачка трябва да бъдат регулирани.

А през това време консервативната неправителствена организация Freedom Watch съди   Facebook, Google, Twitter и Apple за 1 милиард долара във федерален съд във Вашингтон. Твърди се, че те нарушават Първата поправка чрез цензуриране на консервативното съдържание. В допълнение се твърди, че   ответниците са сключили “незаконно споразумение за отказ да се занимават с консервативни новини и медии”, което е “очевидно антиконкурентно”.

Фейсбук модерира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

fb

От стената на офиса на Facebook  в  Менло Парк, снимка  Jason Koebler
FB модерира, няма съмнение.
Краят на легендата, че платформите не се намесват в съдържанието.
Край на легендата, че платформите са чист транспорт.
Край на легендата, че няма основание платформите да носят отговорност за съдържанието.

Малайзия отмени закона срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Малайзия е първата държава, която отменя въведен  закон срещу фалшивите новини. Както става ясно от мотивите,  законът е бил въведен от предишните управляващи, за да се използва срещу свободата на изразяване  и за заглушаване на критиката.

Законът предвижда глоби до  122 000 долара и затвор до шест години за всичко, което правителството определи като “фалшиви новини”. Отмяната на закона е   ключово предизборно обещание за опозицията,  която постигна изборна победа през май. Сега срещу предишните управляващи се водят процеси за корупция.

Малайзия беше първата страна в Югоизточна Азия, която въведе подобен закон. “Надяваме се, че други държави ще последват водещата роля на Малайзия в преобръщането на законите, които дават възможност на правителствата да решават какво е новина”,  казват от организацията за защита на журналистите.

The Guardian информира.

Truth isn’t truth

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Юридическият съветник на Тръмп по телевизията:

За Infowars, Първата поправка и свободата от отговорност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според Първата поправка на Конституцията на САЩ  Конгресът  не може да приема закони, ограничаващи свободата на  изразяване. Конституционна норма от 1789 г. Цял отрасъл от законодателството на САЩ условно се нарича законодателство по Първата поправка. Освен другото,  тези закони конкретизират пределите на свободата на изразяване. Как точно да се прилага нормата показва и практиката на FCC (Федералната комисия за комуникации) и съдебната практика. При това законодателството и съдебната практика са в динамика и търпят непрекъснати изменения.

През последните седмици има ново развитие, което – каквато и посока да вземе – ще се отрази върху стандартите за свобода на изразяване, смятат американските медии. Главен герой е Алекс Джоунс – човек, занимаващ се с медии – не точно журналист, а източник на дезинформация и конспиративни теории със собствен сайт Infowars и многобройни аудио – и видеоемисии онлайн.

С различна скорост / различна интензивност/ различен инструментариум/ различни обявени публично основания Джоунс и свързано с него съдържание бяха отстранени – съответно достъпът прекратен –  от Facebook, YouTube, LinkedIn, Apple, Spotify, Pinterest, Vimeo  и др., като по по-особен начин стои въпросът с Twitter и Джак Дорси, който най-продължително издава противоречиви сигнали, но все пак временно Джоунс и Infowars не могат да изпращат съобщения и в тази мрежа.

Няма съмнение, събитията, свързани с Infowars,  бележат важен момент за оценка на  правилата в интернет, техния произход, прилагане и ефективност.

Още в началото на каскадата от мерки станаха ясни две неща:

1. Първата поправка не дава право на никого да публикува на ничия платформа. Мерките срещу Алекс Джоунс не са  в обхвата на защитата на Първата поправка, защото тя се отнася до сдържането на държавата.

2. Частните компании  имат непоследователна и неконсистентна реакция, макар да твърдят обратното. Според Ню Йорк Таймс  реакцията на Facebook едновременно се подчинява на следните стандарти:

  •  Facebook е дълбоко ангажирана със свободата на словото и ще позволи на хората да публикуват почти всичко, включително дори да отрекат Холокоста.
  • Освен ако отказът от Холокоста е реч на омразата, в този случай компанията може да прекрати достъпа.
  • Ако дадена публикация съдържа фактическа неточност, тя няма да бъде отстранена, но може да бъде показана на много малко хора, като по този начин се намали   нейното въздействие.
  • От друга страна, ако дезинформацията е определена като подбуждаща непосредствено насилие, Facebook ще я премахне – дори и да не е реч  на омразата.
  • И в същото време  ако даден сайт лъже многократно, разпространява конспиративни теории   или дори подбужда насилие, той може да  присъства във Facebook, защото в крайна сметка няма  лъжа, която да е основание да ви изхвърлят.

Прилагане на нашите общностни стандарти (от корпоративния сайт на FB)

Но u много други въпроси не са получили отговор. Както сполучливо пита New Statesman: free speech –  или consequence-free speech?

Какво да бъде: свободно слово  –   или слово без отговорност? Този разговор тепърва има да се води.

Намерете си удобно място между техноутопията и технопаниката.