Зукърбърг отказа изслушване в британския парламент, но с интензивна кампания Facebook се опитва да убеди британците в същото, в което Зукърбърг убеждава парламентите: ограничаваме фалшивите новини с помощта на хора и технология.
Издателите срещу платформите.
Така изглежда картината.
В Европейския съюз фронтът е отворен по повод Директивата за авторското право. Издателите са се мобилизирали за натиск особено върху ЕП ( при държавите е по-лесно за големите европейски лобисти) – и чакаме 20 юни, за да видим ще успеят ли да се обзаведат с ново сродно право противно на мнението на депутати, академията, неправителствен сектор, експерти на ЕК (#linktax).
Сега се очертава втори фронт, този път за ролята на платформите.
В Конгреса казаха на Facebook, че е опасност за машината на демократичните избори и ще трябва да вземе мерки – за да не ги вземат държавите. И компанията се задвижи, при това по посока на препоръките за прозрачност. На 23 април – и с оглед идващите избори в САЩ през юни – компанията започна процес на верификация на рекламодателите с цел прозрачност на политическите реклами. Проверява се самоличност и пощенски адрес на рекламодателите, освен това рекламодателите ще трябва да разкрият кой плаща за политическите реклами. Заедно с това Facebook започна да показва платените съобщения – в Ирландия още през април заради референдума, а другаде от юни – Facebook обяви, че възнамерява да добави информация за това, кой плаща за рекламите, дали е гражданин или постоянно пребиваващ в САЩ или не, какъв обхват имат платените съобщения – и тази информация ще е в архив, и в него ще може да се търси, включително по теми – абортите, гражданските права, престъпността, икономиката, образованието, околната среда, външната политика, оръжията, здравеопазването, имиграцията, военните, бедността, данъците, тероризма и “ценностите”.
И тогава дойде реакцията. Първо 2000 американски медии в открито писмо възразиха, че новите правила за рекламиране на Facebook не се прилагат само за политически кампании, а за издатели на новини и за всеки, който иска да постави реклама на платформата, която реклама компанията може да сметне за политическа. Facebook не е предвидил освобождаване от новите правила.
В писмото си медиите предлагат Facebook да “освободи новините от включването в архив и етикетиране за политическо съдържание. ” На 11 юни подобно писмо до Facebook пристига вече от няколко обединения от Европа и Америка – все по същата тема за освобождаване от включване в архива заедно с платените политически реклами.
Предлагат се и критерии, по които Facebook да освобождава новинарски организации – с професионален редакционен персонал и проверими източници на средства, включването в проверима асоциация на новините, включително и в седемте групи, подписващи писмото.
В отговор на писмото Камбъл Браун от Facebook заявява: “Ние признаваме, че съдържанието на новини за политиката е различно от политическата реклама и работим с издателите, за да формираме правилния подход”.
Накратко: на този втори фронт известно сближаване на позиции има, известна видимост за рекламодателите има, известен напредък има – но все още виждаме “контурите само” на новата цифрова медийна екосистема, адекватна за 21 век.
454 страници с отговори до двете сенатски комисии, с които Зукърбърг се срещна през април (срещата) .
Интересен материал, scripta manent.
Стана известно решение на Съда на ЕС по дело С – 210/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) в рамките на производство по дело Unabhängiges Landeszentrum für Datenschutz Schleswig-Holstein / Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein GmbH=
Генерален адвокат: Y. Bot, мнението.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни. Отнася се до фен-страница във Facebook. Wirtschaftsakademie предлага услуги за обучение чрез фен страница. Фен страниците представляват потребителски профили, които могат да бъдат конфигурирани във Facebook от частноправни субекти или от предприятия. За целта авторът на фен страницата, след като се регистрира във Facebook, може да използва поддържаната от него платформа, за да се представя на потребителите на тази социална мрежа, както и на посетителите на фен страницата, и за да прави изявления от всякакво естество на пазара на медии и мнения. Администраторите на фен страници могат да получават анонимни статистически данни за посетителите на такива страници с помощта на функция, наречена „Facebook Insight“, която им се предоставя безплатно от Facebook при условия на ползване, които не могат да бъдат променяни. Тези данни се събират с помощта на информационни файлове (наричани по-нататък „бисквитки“), всеки от които съдържа уникален код на потребителя, активен е в продължение на две години и се запазва от Facebook на твърдия диск на компютър или всякакъв друг носител на посетителите на фен страницата. Кодът на потребителя, който може да бъде комбиниран с данните за връзката на регистрираните във Facebook потребители, се събира и обработва в момента на отваряне на фен страниците. В това отношение от акта за преюдициално запитване следва, че нито Wirtschaftsakademie, нито Facebook Ireland Ltd упоменават операцията по запазване и функционирането на тази бисквитка, нито последващото обработване на данните, поне в хода на релевантния в главното производство отрязък от време.
Германски орган за личните данни иска WA да деактивира създадената от него фен страница във Facebook на адрес https://www.facebook.com/wirtschaftsakademie, защото не предупреждава потребителите за бисквитките. WA смята, че няма такова задължение и че органът е трябвало да предприеме действия пряко срещу Facebook.
В хода на спора Федерален административен съд – Германия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че урежда окончателно и изчерпателно задълженията и отговорността за нарушения на правилата за защита на данните, или — в хипотеза на многостепенни отношения между доставчик и клиент на информация — в рамките на „подходящите мерки“ по член 24 от [тази директива] и на „ефективните правомощия на намеса“ по член 28, параграф 3, второ тире от [същата] е възможно структура, която не е „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от [посочената директива], да носи отговорност за избора на оператор за предлаганата от нея информация?
2) От задължението на държавите членки по член 17, параграф 2 от Директива [95/46] да предвидят, че когато обработването се извършва от негово име, администраторът трябва „да избере обработващ данните, който осигурява достатъчни гаранции по отношение на мерките за техническа безопасност и организационните мерки, регулиращи обработването, което следва да се извърши“, следва ли a contrario, че при друг вид отношения между доставчик и ползвател, които не са свързани с обработка на лични данни от името на администратора по смисъла на член 2, буква д) от [тази директива], не съществува задължение за полагане на дължимата грижа при избора и такова не [би могло] да се обоснове и по националното право?
3) В хипотези, в които установено извън Европейския съюз дружество майка поддържа юридически самостоятелни обекти (дъщерни дружества) в различни държави членки, има ли право съгласно член 4 и член 28, параграф 6 от Директива [95/46] надзорният орган на дадена държава членка (в настоящия случай Германия) да упражни правомощията си по член 28, параграф 3 от [същата] спрямо установен на негова територия обект, включително в случаите, когато този обект отговаря единствено за рекламирането и продажбата на рекламни пространства и за други маркетингови мерки, насочени към жителите на тази държава членка, докато съгласно вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите за събирането и обработването на лични данни на цялата територия на Европейския съюз и следователно и на територията на другата държава членка (в настоящия случай Германия) отговаря изключително установеният в друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) самостоятелен обект (дъщерно дружество), при положение че в действителност решението относно обработката на данни се взема от дружеството майка?
4) Трябва ли член 4, параграф 1 и член 28, параграф 3 от Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които администраторът има обект на територията на държава членка (в настоящия случай Ирландия) и съществува друг, юридически самостоятелен обект на територията на друга държава членка (в настоящия случай Германия), който по-специално отговаря за продажбата на рекламни пространства и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка, компетентният надзорен орган в тази друга държава членка (в настоящия случай Германия) може да предприеме мерки и да издаде разпореждания с цел прилагането на законодателството за защита на данните, включително срещу този друг обект (в настоящия случай в Германия), който според вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите и отговорностите не отговаря за обработката на данни, или в такава хипотеза мерките и разпорежданията са в компетентността само на надзорния орган на държавата членка (в настоящия случай Ирландия), на чиято територия се намира седалището на структурата, която в рамките на групата отговаря за обработката на данните?
5) Трябва ли член 4, параграф 1, буква а) и член 28, параграфи 3 и 6 от Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които надзорният орган на държава членка (в настоящия случай Германия) предприема мерки по член 28, параграф 3 от [тази директива] спрямо лице или структура, извършващи дейност на нейна територия, на основание, че не е положена дължимата грижа при избора на участващо в процеса на обработката на данни трето лице (в настоящия случай Facebook), тъй като това трето лице нарушавало законодателството за защита на данните, предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) е обвързан с правната преценка относно спазването на правилата на защитата на данните на надзорния орган на другата държава членка, в която е установено отговорното за обработването на данните трето лице (в настоящия случай Ирландия), така че той не може да се отклонява от тази правна преценка, или пък предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) може самостоятелно да проверява законосъобразността на обработката на данни от страна на установеното в друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) трето лице като предварителен въпрос с оглед на предприемане на неговите собствени действия?
6) Доколкото предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) [би могъл] да извършва самостоятелна проверка: трябва ли член 28, параграф 6, второ изречение от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че надзорният орган може да упражнява предоставените му по член 28, параграф 3 от [тази директива] ефективни правомощия за намеса спрямо установени на неговата територия лице или структура на основание съвместна отговорност за нарушения на правилата за защита на данните, извършени от установеното в друга държава членка трето лице, само и едва когато предварително е поискал от надзорния орган на тази друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) да упражни своите правомощия?“.
Съдът:
Член 2, буква г) от Директивата определя широко понятието „администратор“
Отнася се до субект, който „сам или съвместно с други“ определя целите и средствата за обработването на лични данни, това понятие не препраща непременно към само една структура, а може да се отнася до няколко субекта, участващи в обработването, за всеки от които при това положение съществува задължение да спазва приложимите разпоредби относно защитата на данните.
Facebook Inc., а по отношение на Съюза — Facebook Ireland, трябва да се разглеждат като главните определящи целите и средствата за обработването на личните данни на потребителите на Facebook, както и на лицата, посетили фен страниците, хоствани от Facebook, поради което те попадат в понятието „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46, което не се поставя под съмнение по настоящото дело.
Wirtschaftsakademie допринася чрез тази фен страница за определянето, съвместно с Facebook Ireland и Facebook Inc., на целите и средствата за обработването на лични данни на посетителите на тази фен страница, и следователно може също да се счита за „администратор“.
Макар действително статистическите данни за аудиторията, изготвени от Facebook, да се предоставят само на администратора на фен страницата в анонимен вид, това не променя факта, че изготвянето на тези статистически данни се основава на предварителното събиране с помощта на бисквитки, инсталирани от Facebook на компютъра или друго устройство на лицата, които са посетили тази страница, както и на обработването на личните данни на тези посетители за подобни статистически цели.
WA следва да се квалифицира като администратор.
В заключение Съдът (голям състав) решаваьъефддн:
1) Член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „администратор“ по смисъла на тази разпоредба включва администратора на хоствана от социална мрежа фен страница.
2) Членове 4 и 28 от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато установено извън Европейския съюз предприятие има няколко обекта в различни държави членки, надзорният орган на държава членка има право да упражни правомощията си по член 28, параграф 3 от тази директива по отношение на разположен на територията на тази държава членка обект на това предприятие, въпреки че съгласно разпределението на дейностите в рамките на групата, от една страна, обектът отговаря единствено за продажбата на рекламни пространства и за други маркетингови дейности на територията на посочената държава членка, а от друга страна, изключителна отговорност за събирането и обработването на лични данни за цялата територия на Европейския съюз се носи от обект, разположен в друга държава членка.
3) Член 4, параграф 1, буква а) и член 28, параграфи 3 и 6 от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато надзорният орган на държава членка възнамерява да упражни по отношение на организация, установена на територията на тази държава членка, правомощията за намеса по член 28, параграф 3 от тази директива заради нарушения на правилата относно защитата на лични данни, допуснати от отговарящото за обработването на тези данни като администратор трето лице със седалище в друга държава членка, този надзорен орган е компетентен да прецени самостоятелно от надзорния орган на последната държава членка законосъобразността на такова обработване на данни и може да упражни правомощията си за намеса по отношение на установената на негова територия организация, без предварително да поиска намесата на надзорния орган на другата държава членка.
В края на май Фейсбук публикува стратегията си срещу фалшивите новини.
Стратегията е в три части:
Макс Шремс подава оплаквания срещу Google, Facebook, Instagram и WhatsApp. Причината е, че според него е незаконен изборът, пред който са изправени потребителите им – да приемат условията на компаниите или да загубят достъп до услугите им.
Подходът “съгласи се или напусни”, казва Шремс пред Reuters Television, нарушава правото на хората съгласно Общия регламент за защита на данните (GDPR) да избират свободно дали да позволят на компаниите да използват данните им. Трябва да има избор, смята Шремс.
Шремс е австриецът, който все не е доволен от защитата на личните данни в социалните мрежи и не ги оставя на мира, като превръща борбата си за защита на данните и в професия, юрист е. Този път действа чрез създадена от него неправителствена организация noyb
Как решавате проблем като този с руската пропаганда? Как предпазвате от намеса в изборите? c|net информира за нови стъпки на интернет компаниите.
Отговорът на Facebook и Twitter е повече прозрачност относно политическата реклама: двете компании предприемат мерки да се вижда кой плаща политическа реклама. Google също се подготвя за подобна политика на прозрачност.
Facebook създава и архив на данните за политическа реклама на адрес facebook.com/politicalcontentads . Подобен Ads Transparency Center предстои да бъде създаден и в Twitter.
В САЩ има проект за закон – the Honest Ads Act – ако бъде приет, прозрачността на политическата реклама онлайн ще е законово задължение.
Текст и обяснение от сайта на Конгреса, мотивите: Законът за честните реклами би попречил на чуждестранните участници да повлияят върху нашите избори, като гарантира, че политическите реклами, продавани онлайн, ще бъдат обхванати от същите правила като рекламите, продавани по телевизията, радиото и сателита. Въвежда
Профилът на потребител от Берлин във Facebook е блокиран и един от коментарите му е изтрит. Kоментарът се отнася до изявленията на унгарския премиер Виктор Орбан срещу имигрантите.
Потребителят иска деблокиране на профила и възобновяване на коментара.
Берлинският съд е наредил на Facebook да деблокира профила на потребителя. Това е първото съдебно решение в Германия с такова съдържание.
Германия прие закон NetzDG, който предвижда глоби до 50 млн. евро, ако платформите не премахнат в кратък срок съобщения, съдържащи реч на омразата. Facebook разшири екипа си за Германия, за да може да реагира достатъчно бързо. Не е тайна обаче, че Facebook изпитва трудности при преценката на законността на съдържанието. Което води към темата за рисковете при различните подходи за борба с незаконното съдържание.
Случаят е интересен, защото се отнася до защита на гражданите от действия на компанията.
Максимилиан Шремс е отново във фокуса на вниманието: вчера станаха известни 11 въпроса, които ирландският съд формулира за преюдициално запитване към Съда на ЕС по чл.267 ДФЕС. Както е известно, в решението си от октомври 2017 (вж т.335) съдът вече обяви, че ще отправи преюдициално запитване. И Шремс, и Facebook са против – според Шремс няма нужда: уредбата е ясна, според Facebook няма нужда: предоставяната защита на гражданите на ЕС е адекватна.
Но ирландският съд ще пита дали личните данни, прехвърлени от ЕС в САЩ съгласно решението на ЕК за новия механизъм (Privacy Shield decision), нарушават правата на гражданите на ЕС по чл. 7 и 8 от Хартата на ЕС. Ще пита и дали ограниченията, пред които са изправени гражданите на ЕС в САЩ, са пропорционални или строго необходими по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.
*
Максимилиан Шремс е австрийски докторант по право, завел дело за защита на личните данни във Фейсбук – което доведе до обявяване на невалидността на споразуменията ЕС-САЩ за личните данни (Safe Harbor). По -късно ЕС и САЩ въведоха нов механизъм – “щит за защита на личните данни между ЕС и САЩ” (Privacy Shield).
Шремс смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност по повод функционирането на Facebook: прехвърлянето на личните данни от Facebook в Ирландия на компанията-майка в САЩ се ръководи от въпросния механизъм, който според Шремс не защитава гражданите на ЕС ефективно. Като аргумент Шремс излага отношението на Facebook c програмата за събиране на данни Prism на NSA чрез Facebook: Правото на САЩ изисква Facebook да помага на NSA, правото на ЕС забранява точно това.
Шремс смята по-специално, че трансферът на личните му данни към FB в САЩ е в нарушение на неговото право на личен живот – като гражданин на ЕС – по правото на ЕС.
Ето защо Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни (централата на FB за Европа е в Ирландия), въпросът стига до съда, през октомври 2017 съдът взема решение да се обърне с преюдициално запитване към Съда на ЕС, а на 12 април 2018 г. съдията Керълайн Костело оповестява въпросите.
Според експерти до произнасянето има поне година и половина, но Съдът на ЕС може да приоритизира, когато реши.
Заедно с това WP29 изразявава подкрепа на органа в Обединеното кралство (Information Commissioner’s Office, ICO) в разследването на обстоятелствата около Cambridge Analytica и