Tag Archives: Media Law

Заключения на Съвета относно оценка на правната рамка за аудио-визуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове (2025)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Един акт на Съвета отпреди няколко месеца, важен за идващата дейност в областта на медийното законодателство през 2026 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

ОТЧИТА, ЧЕ:

Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) е основният правен акт за регулиране на аудио-визуалния медиен пазар на ЕС. След изменението на директивата през 2018 г. в нейния обхват бяха включени и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове и беше създадена Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA) — висококвалифициран орган, съставен от представители на националните регулаторни органи.
В Европейския акт за свободата на медиите (ЕАСМ) се акцентира допълнително върху уникалната роля на медийните услуги. С него се създава Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ), който заменя ERGA и е неин правоприемник и има за задача да насърчава последователното и ефективно прилагане на ДАВМУ и ЕАСМ. Освен това в ЕАСМ се припомня факта, че защитата на свободата на медиите и медийният плурализъм са два от основните стълбове на демокрацията.
Правната яснота, както и опростените и съгласувани правила са важни за всички доставчици на аудио-визуални медийни услуги и доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове. Връзката между ДАВМУ и други съответни правни актове на ЕС, по-специално Акта за цифровите услуги и Директивата за електронната търговия , следва да бъде ясна. Въпреки че в Акта за цифровите услуги и Директивата за електронната търговия са установени хоризонтални правила за дейностите на доставчиците на посреднически услуги онлайн, ДАВМУ определя секторни правила за конкретни видове съдържание и следва да остане основната правна рамка за регулиране на аудио-визуалния сектор, за да се защити и насърчи по-нататъшното развитие на разнообразен, справедлив, безопасен, надежден и конкурентен аудио-визуален медиен пазар на ЕС, както и на независимо, надеждно и разнообразно в културно отношение европейско аудио-визуално съдържание.
Аудио-визуалният медиен пазар, потребителските навици и цялостната правна рамка на ЕС непрекъснато се развиват. Съгласно член 33 от ДАВМУ Европейската комисия трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета последваща оценка на въздействието на директивата и нейната добавена стойност, придружена, когато е целесъобразно, от предложения за прегледа ѝ.
С настоящите заключения Съветът възнамерява да насочи вниманието на Комисията едновременно към:

а)цялостното значение на ДАВМУ и нейната способност, в качеството ѝ на директива за вътрешния пазар, да осигури баланс между запазването на принципа на субсидиарност и зачитането на компетентността на държавите членки да разработват културни политики в съответствие с Договорите и други правни актове на Съюза, от една страна, и осъществяването на останалите цели на ЕС, включително правилното функциониране на вътрешния пазар, чрез, наред с другото, принципа на държавата на произход, от друга страна;

б)някои области, които съвкупно се считат за важни и които, наред с другото, следва да бъдат анализирани задълбочено от Комисията в рамките на процедурата за оценка.

Остават и някои теми, повдигнати от държавите членки, така че настоящите заключения не следва да се разглеждат като установяващи изчерпателен списък на областите, за които Съветът счита, че се нуждаят от оценка. Целта на Съвета е да започне основано на факти обсъждане на някои аспекти на аудио-визуалната медийна рамка, без да се ограничава това обсъждане или да се предопределят евентуалните бъдещи преговори по ДАВМУ.

ОБХВАТ НА ДИРЕКТИВАТА

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ:

От първостепенно значение е обхватът на ДАВМУ да остане адаптивен, тъй като аудио-визуалният пазар продължава да се развива. Обхватът следва да бъде достатъчно широк и ясен, за да включи всички съответни видове аудио-визуално медийно съдържание и услуги, предлагани на вътрешния пазар, независимо от средствата за тяхното разпространение. Забелязва се известна несигурност по отношение на класификацията на нововъзникващите форми на аудио-визуални онлайн дейности .
В съображение 3 от ДАВМУ се пояснява, че каналите или всякакви други аудио-визуални услуги под редакционната отговорност на доставчик могат да представляват аудио-визуални медийни услуги сами по себе си дори и ако се предлагат на платформи за споделяне на видеоклипове. Някои ползватели на услуги на платформите за споделяне на видеоклипове (често наричани „инфлуенсъри“ или „професионални създатели на съдържание“ ) в днешно време са утвърдени участници на аудио-визуалния медиен пазар, оказващи значително въздействие върху пазара и общественото мнение. Техните услуги често се използват от деца и младежи. Същевременно има данни за някои несъответствия в рамките на вътрешния пазар по отношение на класифицирането на тези участници като доставчици на аудио-визуални медийни услуги .

ПРИКАНВА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ:

Да анализира дали определенията в ДАВМУ обхващат всички съответни услуги за предоставяне на аудио-визуално медийно съдържание и въз основа на анализа да оцени евентуалната необходимост от пояснения, като се вземат предвид целите и основните ценности на ДАВМУ, включително високо равнище на защита на зрителите (особено на малолетните и непълнолетните лица), еднакви условия на конкуренция, както и необходимостта от пропорционалност. Това включва оценка на необходимостта от допълнително пояснение, че конкретни групи създатели на съдържание на платформи за споделяне на видеоклипове (често наричани „инфлуенсъри“ или „професионални създатели на съдържание“) попадат в обхвата на ДАВМУ.

Следва текстът на Заключенията

ЕСПЧ: Кофи срещу България (чл.3 ЕКПЧ, насилие с расистки мотиви)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението по делото Koffi v Bulgaria.

Жалбоподателят, Леон Франсоа д’Асисес Кофи, е роден през 1970 г. и живее в Шефилд (Обединеното кралство). На 29 септември 2018 г., след футболния мач между ЦСКА София и ПФК Левски София на Националния стадион в София, Кофи се разхождал с двама приятели по ул. “Генерал Паренсов” край сградата на МВР. Голяма група фенове на Левски (оценявана на 150–200 души от полицаи) се движела по улицата, последвана от полицейски микробус със седем офицери. Няколко членове на групата нападнали жалбоподателя, ритайки го в главата и тялото. Случката продължила по-малко от две минути. Запитващият е получил сътресение, фрактура на челюстта, загуба на зъби, хематоми и ожулвания.

Разследването е започнало своевременно, но полицията не е успяла да осигури доказателства на мястото на инцидента; свидетелите са разпитани с неоправдани закъснения; записите от камерите за видеонаблюдение не са адекватни към случая и пет години и половина по-късно никой не е обвинен.

ЕСПЧ подчертава, че положителните задължения по член 3 включват: а) задължение за въвеждане на законодателна и регулаторна рамка за защита, б) задължение за предприемане на оперативни защитни мерки и в) задължение за провеждане на ефективно разследване.

Съдът установи, че не са положени конкретни усилия за разследване на потенциални расистки мотиви. Първоначално разследването е образувано за причиняване на умерена телесна повреда и само две години по-късно е модифицирано, за да включва хулиганска мотивация — без обаче изрично да се изследва расисткият мотив.

Решението е част от поредицата дела срещу България относно расистко насилие, след Абду срещу. България (2014) и Ангелова и Илиев срещу. България (2007). Докато в Абду акцентът е бил върху неразследването на расисткия мотив, Кофи добавя измерението на полицейските масови спортни събития, като едновременно с това прилага теста на Осман и свързаната с него линия на съдебната практика относно „общата защита на обществото“ (както е формулирано, наред с другото, в Mastromatteo v. Италия [GC]) в контекста на насилието на феновете.

Кофи срещу. България представлява важен прецедент, изясняващ минималните стандарти за ефективно разследване в случаи на расистко насилие от страна на частни лица в контекста на спортни събития. Посланието до държавите-членки е ясно: невъзможността за идентифициране на извършителите не освобождава органите от задължението за провеждане на разследване по същество, докато неразглеждането на расистки мотиви представлява нарушение на член 14 във връзка с член 3 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Зелен Алианс срещу България (нарушение на член 8 ЕКПЧ)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В решение по делото Зелен алианс v. България (заявление No 6580/22) Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) на Европейската конвенция за правата на човека.

Делото се отнася до разпоредби, които позволяват на българската ДАНС – Държавна агенция за национална сигурност – да внедрява информатори в частни организации.

Съдът установява, че разпоредбите, регулиращи използването на такива информатори не отговаря на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреби, изисквани по член 8 ЕКПЧ: точно определяне на функциите, времеви ограничения, гаранции, че ще се използват само когато “е необходимо в едно демократично общество”, гаранции за ефективен надзор, защита по отношение на за тяхната незаконна или неоправдана употреба.

Зелен алианс е НПО, базирана в Костенец (България). През октомври 2018 г. Зеленият алианс иска от ВАС отмяна на въпросните разпоредби поради противоречие с чл. 8 ЕКПЧ, но безуспешно. Организацията се обръща към ЕСПЧ. Съдът установява, че всяка НПО в България може да бъде засегната от тези разпоредби. Същевременно ДАНС систематично е отказвала да разкрие каквато и да е информация по темата и административните съдилища последователно потвърждават тези откази за достъп. Според ЕСПЧ разпоредбите за внедряване на информатори не отговарят на изискванията за минимални гаранции срещу произвол и злоупотреби по член 8 ЕКПЧ.

Нарушение на член 8 от Конвенцията.

Тръмп и властта върху фактите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Федерален съдия, предизвикващ антиутопичния свят на романа на Джордж Оруел „1984“, нареди на администрацията на президента Тръмп да върне дългогодишната експозиция за робството, която беше изнесена от парка към популярния исторически музей във Филаделфия.

Съдията включи множество препратки към Оруел в решението си, с което се приема искането на град Филаделфия да възстанови изложбените панели в Националния исторически парк “Независимост”, докато съдебните спорове за отстраняването им продължават.

„Сякаш Министерството на истината в 1984-те години на Джордж Оруел съществува, заедно с мотото си „Невежеството е сила“. Съдът трябва да определи дали федералното правителство има властта, която претендира – да има владение над историческите истини и историческите факти. Не, няма такава власт“, се казва в решението.

Миналия месец работни екипи свалиха експозицията от района, където някога са живели президентите Джордж Вашингтон и Джон Адамс. Скоро след това кметът Паркър подаде иск от името на града срещу администрацията във федералния съд, твърдейки, че правителството е задължено да се консултира с града, преди да направи каквито и да било промени.

Медиите използват повода, за да направят дълъг каталог на случаите, в които Тръмп се е заел да заличава фактите или да създава нови. В изпълнителна заповед, подписана през март, президентът Доналд Тръмп, позовавайки се на парка “Независимост”, нареди на вътрешния министър да премахне съдържанието, което “неподходящо пренебрегва американците”. Белият дом също започна и преглед на музеите и експонатите на Smithsonian, за да премахне това, което смята за антиамериканска пропаганда. А Американската комисия за бойни паметници – малко известна федерална агенция, също свали изложба на гробище в Холандия, която отбеляза приноса на афроамериканските войници от Втората световна война.

FTC vs Apple

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На сайта на FTC, Федералната търговска комисия, е публикувано съобщение, че председателят на регулатора е изпратил предупреждение по повод услугата Apple News до главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук. Писмото твърди, че Apple News систематично дава предимство на левите източници за сметка на десните източници: „Големите технологични компании, които потискат или популяризират новинарски статии в своите новинарски агрегатори или емисии въз основа на възприеманата идеологическа или политическа гледна точка на статията или публикацията, са в нарушение на Закона за FTC, когато това отразяване е несъвместимо с условията и условията на услугата; противоречи на разумните очаквания на потребителите или причинява съществена вреда.” FTC не е полиция за речта, но имаме сведения, че липсват консервативни източници за сметка на изобилие от новини от леви издания, се казва още в писмото.

Apple News Warning Letter

Ню Йорк Таймс напомня, че назначени от Тръмп лидери на федерални агенции разширяват правомощията си, като използват законодателството за защита на потребителите и други закони, за да санкционират медийните и технологичните компании за леви пристрастия – но всъщност за всяко съдържание, критично или потенциално критично към президента Тръмп. Преди месец Фъргюсън е започнал разследване политическото присъсвие на консерваторите в социалните медии. Агенцията одобри и сливане на две рекламни компании при необичайното условие те да се въздържат от политически мотивирани реклами.

Подобни са процесите с участие на FCC. Брендън Кар, председател на Федералната комисия по комуникациите, заплашва да отнеме лицензии за излъчване на местни телевизионни станции, в чиято програма е шоуто на Джими Кимъл. Според Кар Кимъл бил предубеден срещу консерваторите и не обслужвал обществения интерес.

ВАС върна делото за генералния директор на БНТ в Административния съд – София Област

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 15 юли 2025 г. СЕМ обяви нова процедура за избор на генерален директор на БНТ и взе решение за предварително изпълнение. Административен съд – София област спря изпълнението на решението на СЕМ и производството по жалби на участници в предходната процедура.

С Oпределение №1061 от 1 август 2025 по адм. дело № 821/2025 г. на АССО е обявена нищожност на решение на СЕМ №РД-05- 70/15.07.2025 г. в частта му по т. 2, с която е разпоредено предварително изпълнение на т. I. Определението е влязло в сила на 22 август 2025.

На 4 ноември 2025 г. ВАС отменя Определението на АССО, което спря изпълнението на решението на СЕМ за откриване на нова процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) и спира производството по делото, а също връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия (Определение 10917/4 ноември 2025).

СЕМ атакува Определението на АССО пред ВАС. с аргумент за необжалваемост на решението за откриване на нова процедура. СЕМ иска отмяна на обжалваното определение на АССО и произнасяне по съществото на спора, с което подадените жалби бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – прекратено. СЕМ иска и отвод на състава поради основателно съмнение в неутралността на съдебния състав по отношение на фактите и обстоятелствата.

На 13 февруари 2026 г. ВАС се произнася с Определение. Искането за отвод е отклонено. ВАС приема аргумента на СЕМ за необжалваемост на решението за откриване на нова процедура. Поради това определението на АССО е обезсилено относно спирането на изпълнението на решението, производството вече не е спряно, то се връща на АССО, който да го продължи. Определението на ВАС по административно дело № 11773/2025 г. е окончателно. То е подписано с особено мнение от съдия Мирослава Георгиева.

АССО обясняваше, че пред СЕМ има две висящи процедури за избор на генерален директор – едната открита през 2022, другата открита през 2025 г. Към момента СЕМ е успял да убеди ВАС, че решението за откриването на нова процедура не подлежи на самостоятелен съдебен контрол отделно от крайния акт по ЗРТ, който се подготвя. Но ако обжалването на новата процедура не я спира, предстои да се разбере как АССО ще се отнесе към висящността на двете процедури и законосъобразността на Решение № РД-05-69/15.07.2025г. на СЕМ за прекратяване на първата процедура за избор на генерален директор на БНТ от 2022 г. (Решение № РД-05-39/05.05.2022 г.) Изходът не е самоочевиден, както става ясно и от особеното мнение на съдия Георгиева.

Демокрацията умира в тъмнина – но може и посред бял ден

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Миналата седмица —след като Wall Street Journal публикува още новини за съмнителните криптобизнес сделките на семейство Тръмп и преди президентът да сподели расистко видео със семейство Обама, изобразени като танцуващи маймуни — предприемачът от Amazon Джеф Безос реши, че един от по-малките му активи, Washington Post, представлява такава тежест за неговото състояние от двеста и тридесет милиарда долара, че се налага да унищожи голяма част от редакцията.

Още в началото на управлението на изданието Безос подкрепи ново мото за вестника: “Демокрацията умира в тъмнина.” Оказва се, че една от най-известните медийни институции на демокрацията може да бъде удушена посред бял ден.

В сряда Безос и ръководството на вестника уволниха една трета от персонала. Те затвориха или значително намалиха редица секции. Лизи Джонсън, една от водещите чуждестранни кореспонденти на Post, получи своята цифрова розова бележка, докато работеше във военната зона на Украйна. Безос не предложи на персонала си достойнството на публично обяснение, камо ли жест на щедрост или съжаление.

Издателят и изпълнителният директор Уил Луис не се появи в “уебинара”, на който съкращенията бяха обяснени на персонала. Въпреки това, той успя да се отправи към празненствата за Супербоул. До събота вечерта Луис подаде оставка. Работата му беше свършена. Той ще бъде наследен от главния финансов директор на вестника, Джеф Д’Онофрио, който е заемал постове в Tumblr, Google и Yahoo.[…]

За финансов и морален контекст, може би сега е подходящ момент да напомним за морските интереси на собственика на Post. Някои коментатори споменават, че Безос, за да подкрепи по-добре Post, можеше да задържи десетките милиони долари, които е похарчил за финансиране на “Мелания” . Или да се обърнем към неговата 125,8-метрова, тримачтова ветроходна яхта Koru. Яхтата струва приблизително петстотин милиона долара. Това е двойно повече, отколкото Безос плати за Washington Post. Годишната поддръжка струва десетки милиони долари…

8 февруари 2026

из Democracy Dies in Broad Daylight

David Remnick
Editor, The New Yorker

EMFA: Комисията издава Hасоки за защита на медийното съдържание в онлайн платформите (чл. 18 EMFA)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Регламент (ЕС) 2024/1083 (Европейски акт за свободата на медиите, ЕMFA) предвижда издаване на интерпретативни актове, които да подпомогнат прилагането на регламента. Един от тях е по член 18. Известно е, че член 18 съдържа спорна разпоредба, противоречива посрещана в различни среди – т.нар. медийно изключение. Но така или иначе медийното изключение е действащо право и трябва да се прилага. В прессъобщение на ЕК от 6 февруари 2026 се казва, че насоките по чл.18 се издават, за да гарантира, че “професионалната журналистика е призната и защитена в най-големите цифрови платформи в света.”

По-нататък в прессъобщението се казва още следното:

“Тези насоки ще помогнат на много големи онлайн платформи (VLOP) – както е определено от Закона за цифровите услуги – и доставчиците на медийни услуги да прилагат съответните разпоредби на Европейския закон за свобода на медиите.

Член 18, параграф 1 EMFA въвежда конкретни гаранции за защита на медийното съдържание онлайн, произведено съгласно професионалните стандарти, от неоправдано отстраняване. Тези предпазни мерки изискват VLOP да уведомяват доставчиците на медии предварително, когато възнамеряват да премахнат журналистическото съдържание и ясно да обяснят причините за решението си. На медийните доставчици също се дава 24 часа, за да отговорят, преди отстраняването да влезе в сила. За да се възползват от тези предпазни мерки, доставчиците на медийни услуги трябва да декларират, че изпълняват определени елементи, като например да бъдат редакционно независими и да подлежат на регулаторен надзор, чрез функционалност, въведена от VLOP.

Насоките ще помогнат на VLOP при прилагането на функционалността за деклариране и ще насочат доставчиците на медийни услуги при попълването и обработката на техните декларации. Те също така очертават процедури за VLOP за консултиране с регулаторните органи, когато се съмняват, и включват организации на гражданското общество, включително проверяващи факти, при прегледа на декларациите.

Комисията разработи тези насоки чрез широка консултация с доставчиците на медийни услуги, гражданското общество и организациите за проверка на факти, регулаторните органи и представители на доставчиците на VLOP, наред с другото.

С повечето разпоредби, които са в сила от август 2025 г., ЕMFA е ключов законодателен акт за защита на медийния плурализъм и независимост в ЕС, като гарантира, че медиите – публични и частни – могат да работят по-лесно през границите на вътрешния пазар на ЕС, без неоправдан натиск и като се вземе предвид цифровата трансформация на медийното пространство.

Прочетете повече за Насоките по член 18 EMFA.”

Наред с чл. 4, чл. 18 от регламента предвижда евентуално участие на органите за журналистическо саморегулиране – по чл.18 параграф 1 става дума за участие в процеса на удостоверяване на качеството медия.

Доставчиците декларират, че са подчинени на регулаторни изисквания за редакционна отговорност в една или повече държави членки и на контрол от компетентен национален регулаторен орган или служба или се придържат към механизъм за съвместно регулиране или за саморегулиране, уреждащ редакционните стандарти, който е широко признат и приет в съответния медиен сектор в една или повече държави членки.

В случай на основателни съмнения относно спазването от страна на доставчика на медийни услуги на първа алинея, буква г), доставчикът на много голяма онлайн платформа иска потвърждение по въпроса от съответния национален регулаторен орган или служба или съответния механизъм за съвместно регулиране или саморегулиране.

Насоки по член 18 EMFA

06 февруари 2026

Расисткото послание на Тръмп и отразяването му в медиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Президентът Тръмп публикува расистки видео клип, изобразяващ бившия президент Барак Обама и бившата първа дама Мишел Обама като примати, но отказа да се извини, макар че видеото по-късно беше изтрито от профила му в Truth Social.

Бяха дадени две обяснения – първо от Тръмп: че не е видял оригиналния клип до края. Тъй като критиките продължиха, сътрудниците на Тръмп се опитаха да отклонят вината от президента, като заявиха, че неидентифициран служител е качил видеото. Впрочем по-рано наистина беше разкрито име на сътрудничка, която публикува в профилите на президента. Но има наблюдения, че среднощните съобщения са негово лично дело. БиБиСи пише, че са поискали отговор колко и кои служители имат достъп до профилите на президента в платформите и какъв е процесът на одобряване на публикуваните съобщения, но не е получена информация от Белия дом по тези въпроси.

Миналата година Тръмп сподели видео, генерирано от A.I., което показва как Обама е арестуван в Овалния кабинет и е изпратен в затвора. Но това не е само практика на Тръмп. Расистките образи и лозунги станаха често срещани в правителствени уебсайтове и акаунти, като службите на Белия дом, Министерството на труда и Министерството на вътрешната сигурност са популяризирали публикации, които отразяват белите супремасистки съобщения, пише Ню Йорк Таймс (от supremacy, върховенство – хора, които вярват в превъзходството на една група над всички останали).

Вместо извод – цитат: “Човекът, който веднъж се похвали, че може да стои в средата на Пето авеню и да застреля някого, без да губи подкрепа от избирателите, редовно разбива политически и правни норми и това има малко очевидни последици. Но от време на време г-н. Тръмп преминава всяка граница и е принуден да се отдръпне”, пише днес Ню Йорк Таймс.

СNN обръща специално внимание на отразяването на сюжета в медиите. Отказът на Тръмп да се извини запазва историята в новините за по-дълго време. Позицията на Брайън Стелтър, CNN: “Медиите бяха прави да третират расисткия пост (репост) като топ история днес. Публикациите на Тръмп по своята същност са новина”.

Тони Докупил повдига темата и по CBS Evening News: “Имахме дълги дискусии днес дали дори да покажем образа”, казва той. “От съществено значение ли е да разберем историята? Ако го покажем, усилваме ли расисткото съобщение, след като Белият дом вече го е изтрил?” CBS реши да го покаже, така постъпиха CNN и други мрежи. Fox News закъсня, но също го направи, въпреки че водещи като Брет Байер са получили зрителски съобщения с възражения и недоволство. Дори Лора Ингреъм по Fox постави под въпрос казаното от пресслужбата и Каролайн Лийвит, че само демократите не се забавлявали с клипа.

И в България периодично се обсъжда дали скандални действия и изказвания на действащи политици или кандидат-политици имат място в медиите. Отговорът е утвърдителен – да, имат място, без да се героизират и като се поставят в контекст. Дори утвърдената практика на големите в журналистиката е скандалното изказване да върви заедно с оценката си като невярно, пропагандно, недоказано или каквото е.

CME: Редакционни правила за новините и актуалните предавания

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Central European Media Enterprises Ltd. е основана през 1991 г. Има телевизионни програми в седем страни: България, Хърватия, Чехия, Румъния , Молдова, Словакия и Словения. Придобита е от PPF Group N.V. през октомври 2020 г. На сайта на bTV в рубриката За нас се казва: bTV Media Group e част от семейството на Central European Media Enterprises (CME), която е собственост на международната компания PPF Group. PPF оперира в 25 държави по света, като инвестира в сегменти като финанси, недвижими имоти, инженеринг и биотехнологии. В световен мащаб в PPF работят 135 000 души. Компанията притежава и оперира мобилните оператори 02 и Yettel на шест централноевропейски пазара, включително Yettel България у нас. Действителен собственик на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, е Рената Келнерова.

CME в България разполага със: bTV, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Action, bTV Story, RING. Програмата bTV е политематична национална телевизионна програма, първата частна телевизия на България, основен източник на новини.

bWeb е онлайн присъствието на bTV Media Group, което включва bTV.bg, bTVPlus.bg, btvnovinite.bg, businessnovinite.bg, btvsport.bg, VOYO.BG, LadyZone.bg, Zodia.bg и Dalivali.bg.

bTV Radio Group включва пет радиостанции – bTV Radio, N-JOY, Jazz FM, Classic FM и Z-Rock.

Редакционните правила за новинарското съдържание на bTV би трябвало да са лесно достъпни. Интересът към редакционните правила се засилва в последния месец поради факта, че правилата имат отношение към освобождаването на водещата на сутрешния блок Мария Цънцарова.

1). bTV Медия Груп ЕАД е страна по Етичния кодекс на българските медии.

2). Заедно с това се очаква медиите в групата да имат вътрешни етични и редакционни правила. На сайта е публикуван Кодекс за поведение на доставчиците, чийто предмет включва етични правила (конфликт на интереси, подкуп, корупция и др.), но не редакционни правила. На сайта в рубриката Реклама – Документация има и връзки към етични правила, свързани с търговската комуникация (в момента връзките са неработещи): Национални етични правила за реклама и търговска комуникация в Р България и Етични правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри.

3). В контекста на казаното единствените редакционни правила, които се откриват, са CME News & Current Affairs: General Guidelines for Editorial Work, правилата на компанията – майка, последно актуализирани през юни 2024 година. Не намирам връзка към тях на сайта на bTV, но би трябвало това да са редакционните правила, действащи за bTV, включително по случая Цънцарова. За съжаление няма публичност на практиката по прилагане на тези правила.

За сравнение – не по-различно е положението с Нова телевизия. На сайта има рубрика Етика, в която има правила за доставчиците, бизнес етика – но не и редакционни правила. Така е и на сайта на United Group. Манифестът на независимата журналистика в Сърбия е протестен акт, а не общовалидни редакционни правила.

Оставям открит въпросът за вътрешни редакционни правила в двете големи български медийни групи. Очаква се решение на СЕМ за действията на bTV по отношение на Мария Цънцарова, така че вероятно за целите на доклада ще се изследва наличието и прилагането на редакционни правила, относими към случая.