Югозападният университет “Неофит Рилски” и ректорът му Николай Марин са завели три дела с характеристиките на SLAPP (strategic lawsuits against public participation, SLAPPs) срещу бившия преподавател в учебното заведение Стефан Дечев, съобщи Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България). Исковете са почти идентични на обща стойност 650 хил. лева. Исковите молби са подписани Николай Марин – две в качеството му на ректор и една в лично качество.
През декември миналата година историкът и вече бивш преподавател в Югозападния университет доц. Стефан Дечев подава сигнал до Министерството на образованието и науката, в който твърди, че системно подписът му е бил фалшифициран под оценки от изпити, които никога не са се провеждали. Оценките са вписвани в главните книги, в които преподавателите нанасят оценките от протоколите.
След Лев Инс срещу Медиапул с иска за един милион и АЕЦ Козлодуй срещу медицинската сестра Наталия Кънчева за половин милион, това е поредна серия SLAPPs. Едното дело на ЮЗУ също е за половин милион.
Върховният съд на САЩ изненадващо реши да разгледа спешната жалба на TikTok за предстоящата му забрана в Съединените щати. Това е ключов казус относно отношението между Първата поправка на Конституцията и националната сигурност.
След решение на апелативен съд по-рано този месец, собственикът на TikTok, ByteDance, има срок до 19 януари 2025 г. или да продаде популярното приложение за споделяне на видео, или да бъде забранен. Решението произтича от приемането на закон от Конгреса (Protecting Americans from Foreign Adversary Controlled Applications Act), според който правителството има право на преценка дали чуждестранна платформа застрашава националната сигурност, и в такъв случай може да изисква нейната продажба или да я забрани.
Основният аргумент на САЩ е, че ByteDance може да предава потребителски данни на китайското правителство. Правозащитни организации обръщат внимание, че ако институциите на САЩ наистина се интересуват от неприкосновеността на личния живот на американците, могат да забранят на компаниите (със закон – Not For Sale Act) да продават данни на потребителите по принцип, дори на правителството на САЩ без съдебен акт.
В едно от най-известните дела по Първата поправка на 20-ти век (Pentagon Papers), Върховният съд постанови по делото с документите на Пентагона, че администрацията на Никсън не може да цензурира New York Times да публикува изтекли документи само защото правителството твърди, че националната сигурност може да бъде засегната.
Освен това Върховният съд e приемал вече – но в аналоговото време – че американците имат право да консумират пропаганда, ако решат. ВС обявява, че Законът за пощенската служба от 1962 г., който изисква от пощите да задържат до поискване незапечатани чуждестранни пратки с „комунистическа политическа пропаганда“, противоречи на Първата поправка. ВС се позовава на предходно решение, според което “използването на пощите е почти толкова част от свободата на словото, колкото и правото да използваме езика си…Всеки адресат вероятно ще почувства известна задръжка при изпращането на литература, която федералните служители са осъдили като “комунистическа политическа пропаганда”. Режимът на този закон е в конфликт с „безпрепятствения, силен и широко отворен“ дебат и дискусия, които се предвиждат от Първата поправка, вж New York Times Co. срещу Sullivan“. Но сега? Променя ли се преценката по същество във времето на платформите?
Според британския парламент основни силни страни на икономиката на Обединеното кралство са творческите индустрии и секторът на изкуствения интелект.
Авторското право е ключов стълб на творческата икономика. То служи на авторите да контролират използването на своите произведения и им позволява да търсят заплащане за това. Широкото използване на защитени произведения за обучение на AI модели поставя нови предизвикателства пред рамката на авторското право в Обединеното кралство и много носители на права се затрудняват да упражняват правата си в този контекст.
повишаване на доверието и прозрачността между секторите, като гарантира, че разработчиците на AI предоставят на притежателите на права по-голяма яснота за това как използват техните произведения;
засилване на контрола на носителите на права върху това дали техните произведения се използват или не за обучение на AI модели и възможността да получават заплащане за използването им, когато желаят.
гарантиране на достъп на разработчиците на AI до висококачествен материал за обучение на водещи модели на AI в Обединеното кралство и подкрепа на иновациите в сектора на AI в Обединеното кралство .
Консултацията започва на 17 декември и ще приключи на 25 февруари 2025 г.
През август 2022 г. ръководството на партия “Възраждане” оповестява списък с неправителствени организации и медии, които обяви за “октоподоподобна структура”, заплашваща националната сигурност. Според лидера на партията Костадин Костадинов тези организации трябвало да се регистрират като агенти на чуждо влияние. “Възраждане” и в този парламент внесе мракобесния си закон по кремълски образец за регистрация на чуждестранните агенти. Личните данни, вкл. ЕГН, на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на неправителствените организации и медии остават видими на сайта на партията от 11 август 2022 г. до януари 2023 г. – като “се налага асоциирането на тези хора с думи като агенти, шпиони, корупция, “завладяна държава”, “злокобна фондация””, пише Сега.
В резултат санкция няма, има само препоръка да се спазват разпоредбите на GDPR. Решението още не е публикувано, Сега са стигнали до проекта.
Този ход, който е под формата на нормативен акт, планиран за приемане преди края на годината, има за цел да предпази медиите в Полша от опитите на Русия да повлияе на демокрацията и политическите процеси в Европа.
Повод е TVN, собственост на Warner Bros Discovery, обявена за продажба от американската медийна група. Смята се, че полската дясна и евроскептична партия „Право и справедливост“ е заинтересована от придобиване на медията, както и собственици на проорбански медии в Унгария.
„Искаме да защитим нашите страни и Европейския съюз от намеса в изборните процеси или опити за превземане или намеса в работата на нашите медии“, казва Туск пред репортери.
Търговската станция Polsat също ще бъде добавена към списък със стратегически бизнеси, които ще изискват одобрение от правителството, преди да сменят собственика си.
19 декември.
Решението е факт. Няма нужда да се обосновава необходимостта от защита на тези компании, важни за националната сигурност, при риска да попаднат в погрешни ръце, казва Туск след заседанието на МС. Актуализираният списък на предприятията със стратегическо значение, чиято собственост не може да се променя без разрешение на правителството, вече включва частните телевизионни оператори TVN и Polsat Television, телекомуникационните фирми Cyfrowy Polsat, P4 и T-Mobile, както и производителя на електроника и космическа техника WB Electronics.
Офертата на The Onion е подкрепена от семействата на жертвите на стрелбата в Sandy Hook, които през 2022 г. спечелиха дело за клевета на стойност 1,4 милиарда долара срещу Алекс Джоунс. Той твърди, че стрелбата в училище през 2012 г. е била измама и че членовете на семействата на жертвите са участници в заговор – за което беше и осъден на огромно обезщетение, което не може да изплати.
Джоунс е разпространител на конспиративни теории и виден поддръжник на бившия президент Тръмп. „Вашата репутация е невероятна“, казва Тръмп на Джоунс в края на 2015 г., докато Джоунс участва в кампанията му.
The Onion иска да превърне Infowars в сатиричен сайт, осмиващ конспиративните теории, които Алекс Джоунс разпространява. Решението на съдията Лопес не позволи това да се осъществи. Обявената причина е, че проведеният търг, спечелен от издателя на сатиричния сайт, “не е успял да максимизира сумата пари, която продажбата на Infowars трябва да осигури на кредиторите на Алекс Джоунс, включително на семействата на жертвите”.
В светлината на румънския казус, довел до решение на Конституционния съд и засягащ практиките на TikTok, събитията в САЩ представялват интерес.
Законът ще забрани TikTok в САЩ до 19 януари 2025, ако собственикът ByteDance не продаде платформата на некитайско дружество. В TikTok са 170 милиона американци. Така започва публикацията на Ню Йорк Таймс от 6 декември.
Апелативният съд за окръг Колумбия отхвърля петицията на TikTok за отмяна на вече приет закон, който съдържа горното изискване за собствеността. TikTok твърди, че забраната ще наруши правата на американските потребители по Първата поправка на Конституцията (свобода на изразяване). Според съда “Правителството действа единствено, за да защити свободата по Първата поправка от чужда противникова нация и да ограничи способността на този противник да събира данни за хората в Съединените щати”. Според публикацията депутати и служители на разузнаването заявяват, че TikTok представлява заплаха за националната сигурност при собственик ByteDance. Те казват, че надзорът на китайското правителство върху частните компании позволява извличане на чувствителна информация за американците или разпространяване на пропаганда, въпреки че не са споделили публично доказателства, че това се е случило. Те също така отбелязват, че приложения като Facebook и YouTube са забранени в Китай.
TikTok заявява, че ще обжалва решението пред Върховния съд, който “очаква да се произнесе по различен начин”. И наистина, в съседна публикац;ия отново в Ню Йорк Таймс е изложено мнението на директора на Knight Institute, научен институт по въпросите на свободата на изразяване към Колумбийския университет:
Върховният съд трябва да се намеси, за да отхвърли мотивите на апелативния съд, да обезсили закона TikTok и да насърчи Конгреса да се заеме с много реалните патологии на цифровата публична сфера чрез широкообхватна регулация, а не чрез насочване към конкретни компании и гледни точки. Първата поправка не трябва да се използва като оправдание за отделяне на американците от TikTok или от останалия свят.
Рупърт Мърдок създава семейния тръст Мърдок през 2006 г., години след като се жени за третата си съпруга, Уенди Денг, и имат деца, Грейс и Клои. Той запазва контрола върху бизнеса до смъртта си, след което акциите му с право на глас трябва да бъдат разпределени по равно между четирите му най-големи деца – Лаклан, Елизабет, Джеймс и Прудънс. Но в документите има разпоредба, даваща на г-н Мърдок правото да прави промени, стига да действа в най-добрия интерес на своите бенефициенти.
Мърдок иска промяна в полза на Лаклан, за причините – тук. Три от децата му не са достатъчно консервативни. При сегашното положение Мърдок няма да може да гарантира, че Fox News ще остане десен новинарски канал след смъртта му, излагайки на опасност наследството на консервативната империя, която той е изграждал през целия си живот . В стремежа си да консолидира контрола на Лаклан върху тази империя, г-н Мърдок твърди, че запазването на политическата насоченост на неговите медии – и отнемането на правото на глас на три от децата му – е във финансовия интерес на всички негови бенефициенти.
Битката не е за пари, дяловете на останалите няма да се намалят, а само за контрол над най-мощната консервативна медийна империя в света, която включва Fox News, The Wall Street Journal, The New York Post и големи вестници и телевизионни издания в Австралия и Обединеното кралство.
Делото се води в Невада, ето и новината: стана известен изходът на първата фаза – решение, според което бащата и Лаклан, който е ръководител на Fox News и News Corp., са действали „недобросъвестно“ в усилията си да променят неотменимото доверие , която разделя контрола върху компанията по равно между четирите най-големи деца на г-н Мърдок – Лаклан, Джеймс, Елизабет и Пруденс – след неговата смърт.
Усилието е било да се подреди колодата в полза на Лаклан, се казва в решението, но тази сделка няма да надделее над подписа на съда. Автор на решението е особена фигура по американското право, назначена от съда да анализира фактите – т.нар. probate commissioner – Edmund J. Gorman Jr. му е името.
Д-р Габриела Занфир-Фортуна публикува резюме на решението на КС на Румъния за анулиране на президентските избори – първи тур. Накратко публикацията информира за следното – като се позовава и на правото на ЕС, по-специално на DSA u Регламент (ЕС) 2024/900за политическото рекламиране.
Румънският конституционен съд публикува кратко решение за анулиране на изборите за президент на Румъния по средата на изборния процес (между първия и втория тур на изборите), след също толкова безпрецедентното разсекретяване на докладите от тайните служби, разкриващи кампания за влияние на чужда държава (очевидно Русия, но неназована в Докладите) за насърчаване на ултранационалистически, анти-НАТО, кандидат в социалните медии чрез координирани действия в TikTok с подкрепата на мрежи в Telegram и Discord. (изявление на Държавния департамент на САЩ относно решението).
Бележка на авторката: Пиша това строго от лична гледна точка и без каквото и да е официално възлагане. Пиша го и от уважение към моите родители, които излязоха на улицата през декември 1989 г. в Румъния и техните приятели, които загинаха по време на революцията, за да се борят за правата на децата си да живеят свободно, в демократично общество . За мен демокрацията е свещена. Никога не я приемам за даденост, защото не съм родена в нея.
Основните аргументи на Съда се въртят около подкупването на свободни и честни избори в една демокрация чрез манипулация, дезинформация и липса на прозрачност като цяло в социалните медийни платформи и с помощта на AI, включително по отношение на финансирането на предизборна реклама онлайн.
Съдът анулира изборите след публикуването на Докладите и констатира нарушение на „основните принципи на свободните демократични избори“, като най-сериозно тревожат Съда „манипулирането на гласовете и изкривяването на равните възможности на конкурентите на изборите чрез използването на цифрови технологии и изкуствен интелект в предизборната кампания в не- прозрачен начин и чрез нарушаване на изборния закон , както и финансирането на предизборната кампания чрез недекларирани източници, включително онлайн ” (ал. 10).
Според Съда „изборът на президент е бил опорочен през цялото време и по време на всички негови фази от множество нередности и нарушения на избирателния закон, които изкривяват свободния и честен характер на вота, изразен от гражданите, както и равни възможности на изборните конкуренти, засегна прозрачния и справедлив характер на предизборната кампания и наруши законовите изисквания за изборно финансиране.“ (параграф 5).
По-конкретно, Съдът установи, че държавата „има положително задължение да предотвратява всяка неоправдана намеса в изборния процес“ и „задължение да повиши осведомеността на избирателите по отношение на използването на цифрови технологии по време на избори, по-специално чрез предоставяне на адекватна информация и подкрепа.“ Освен това Съдът установи, че „ държавата трябва да бъде устойчива пред предизвикателствата и рисковете, генерирани от организирани кампании за дезинформация, които засягат целостта на изборните процеси “ (параграф 10). Решението се позовава на документ, приет в деня на решението, 6 декември 2024 г., от Венецианската комисия – „тълкувателната декларация към Кодекса на добрите практики по изборни въпроси относно цифровите технологии и изкуствения интелект“ , който все още не е достъпен за обществеността (вж т.21).
Съдът обяснява, че „свободата на избирателите да формират своето мнение включва правото им да бъдат правилно информирани, преди да вземат решение. По-конкретно, свободата на избирателите да формират мнение включва правото на достъп до точна информация за кандидатите и за изборния процес от всички източници, включително онлайн, както и защитата срещу неоправдано влияние върху тяхното избирателно поведение чрез незаконни и непропорционални действия или факти” (параграф 13).
Съдът се позовава на разпоредбите на Регламент 2024/900 на ЕС относно прозрачността и насочването на политическата реклама и изтъква конкретно факта, че „политическата реклама често може да се превърне в „дезинформация, особено когато рекламата не разкрива политическия си характер , идва от спонсори извън Съюза или е обект на техники за насочване или техники за показване на реклами“ (параграф 13).
Липсата на разкриване на финансиране за политически реклами в подкрепа на ултранационалистическия кандидат в TikTok беше официално заявена от румънските власти на платформата с искане за премахване на това съдържание, следвайки процедурата по DSA, но платформата не предприе действия по нея въпреки писменото съобщение, че е премахнала достъпа до съдържанието от Румъния, според Докладите .
В този контекст Съдът прави единственото позоваване в Решението на „намесата на държавни и недържавни участници в пропагандни кампании и изборна дезинформация“, която „трябва да бъде премахната“ (параграф 13).
Съдът се позовава на „злоупотреба с алгоритми“ в социалните медии от кандидат, като отбелязва, че „естеството на свободните избори е нарушено от дезинформацията на гласоподавателите чрез предизборна кампания, при която един от кандидатите се възползва от агресивна промоция, като избягва националното избирателно законодателство и чрез злоупотреба с алгоритми в социалните медийни платформи . (…) Освен това кандидатът се е възползвал от преференциално третиране в социалните медии, което е довело до изкривяване на проявата на избирателната воля” (параграф 14). Информацията, включена в докладите, подчертава, че кандидатите, които законно са етикетирали съдържанието си като „политическо“ или „изборно“ и са разкрили финансирането си, са били филтрирани от алгоритмите за усилване.
В този смисъл Съдът отбелязва, че „равните възможности трябва да бъдат оценени и чрез електоралното поведение на конкурентите при използване на социални мрежи, нови технологии, системи с изкуствен интелект и финансиране на кампании“ (параграф 15) и установява, че „нередностите от предизборната кампания са имали последствия върху конкурентите, тъй като са създали очевидна разлика в третирането между кандидата, който манипулира цифровите технологии, и другите кандидати, участващи в изборния процес“ (параграф 15).
Съдът заключава: „ използването на цифрови технологии и изкуствен интелект от кандидати, политически партии и техните поддръжници трябва да бъде прозрачно, за да се гарантира почтеността и безпристрастността на изборите . При липса на такава прозрачност избирателите са възпрепятствани да формират мнение за кандидатите и изборите или биват заблуждавани относно самоличността на кандидата и дори факта, че лицето, което споделя съдържание, се кандидатира, за да бъде избрано“ (параграф 16).
Публикациите в подкрепа на кандидата от платени влиятелни лица не са етикетирани като политически реклами и не са етикетирани като „платена реклама”.
„Социалните медийни платформи трябва да бъдат задължени непрекъснато да разкриват информация относно политическата реклама и изборните спонсори ”(параграф 17), отбелязва Съдът. Кандидатът е нарушил закона, когато официално обявява 0 (нула) бюджет, изразходван за предизборната кампания, когато Докладите потвърждават информация от TikTok, че за политическо съдържание, популяризиращо кандидата, е платено.
Датата на новите избори все още не е определена и се очаква да бъде насрочена поне след няколко месеца.
Когато преди по-малко от година публикувахме за обсъждане законопроект за ограничаване на дезинформацията, много хора креснаха “цензура” преди да са го прочели. А основен елемент беше прозрачността и задълженията на рекламните мрежи. Днес става ясно от информация на румънските служби, че руската рекламна мрежа AdNow (която и тогава бях идентифицирал като една от съмнителните такива, опериращи в България), е използвана за пряка чуждестранна намеса в румънските избори. Може би наближава моментът за сериозен дебат за справянето с чуждестранните злонамерени цифрови намеси, които ще ни се случват все повече, особено по избори. Защото когато тези неща се проспиват, нещата ескалират – отмяната на първия тур може да звучи като добро решение за някои, но тя може да бъде възприета като отнемане на гласа на хората, защото Джорджеску има легитимни гласове и изразява реални фрустрации на румънското общество. За да не се стига до такъв тип решения, цифровата среда трябва да бъде по-защитена от такива прониквания, вкл. чрез рекламни мрежи като AdNow.
Софийският градски съд през 2023 г. потвърди решението на СРС – вж решението на СГС.
През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу сайта ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Твърденията, които включват обвинения, че съдийката е „свързана с организираната престъпност“, „свързана с престъпни дейности по Черноморието и в Плевен“ и има „тесни връзки с ъндърграунда“ или е „спечелила от престъпните връзки на съпруга си. ”, се считат за фактически твърдения, формиращи основание за отговорност. Определението не подлежи на обжалване. ВКС не допуска касационно обжалване по жалбата на ПИК в частта, с която Пик Нюз ЕООД е осъдено, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на ищцата сумата 24900 лв. (частична претенция от 500000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази, съдържащи се в статии, публикувани в електронното издание „Информационна агенция ПИК“.
Предстои ВКС да се заеме и с важен правен въпрос, поставен от съдия Цариградска. ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с която е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищцата.
ВКС ще обсъди дали всеки гражданин има субективно право да иска премахване на клеветнически твърдения, публикувани онлайн. Първоинстанционният съд преди това отхвърли искането й за премахване на подобни изявления, заявявайки, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването им“. Този въпрос все още не е разглеждан в съдебната практика на Върховния касационен съд.
Както може да се проследи в първата препратка, Комисията за журналистическа етика се произнесе още през 2020 г. за нарушения на Етичния кодекс на българските медии от страна на ПИК. Борбата на Цариградска срещу клеветническата кампания е само елемент от по-широка картина, която Борис Митов описва в публикация за Свободна Европа:
“Съдия открито се изправя срещу мафията. Твърди, че властите са се сраснали с престъпни мрежи за влияние. Следват смъртни заплахи. Назначена ѝ е охрана, а за заплахите е обвинен един скитник. Месеци по-късно обвиняемият е на свобода, съдията е без охрана, а за мрежите за влияние вече никой не говори.
Ако искаш да спреш някого да говори, първо му спри достъпа до информация. Ако той все пак не спре да говори, създай условията да се чувства уязвим. Особено, когато е заплашен. Това се случва със съдия Владислава Цариградска. Тя публично разказваше за подземния свят, който притиска магистрати и остава безнаказан. Но за десетина месеца нещата се промениха.”
