Tag Archives: Media Law

Руската пропаганда в България онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувани са нови анализи на екип на Фондацията за социални и хуманитарни изследвания.

БЮЛЕТИН, бр. 3: Руската пропаганда в България онлайн (юли-септември 2023 г.)

БЮЛЕТИН, бр. 4: Руската пропаганда в България онлайн (октомври-декември 2023 г.)

Още информация от проф. Димитър Вацов пред БНР:

“Нашата фондация следи една мрежа от около 400 сайта “гъби” – роботизирани сайтове с едно и също съдържание. Тази мрежа гравитира около “Блиц”, която се свързва с Делян Пеевски, без да можем да докажем категорично, че е така. Тези сайтове бяха създадени през ноември 2022, непосредствено около началото на горещата война в Украйна. Първо, през март 2022 бяха 7-8, през ноември станаха 370. И те започнаха да разпространяват руски пропагандни послания включително чрез директни преводи от руските медии и военни кореспонденти. Тези сайтове биват ретранслирани в социалните мрежи вероятно през хора, на които се заплаща да споделят това съдържание. Тази огромна машина избълва в началото на 2023 над 150 хиляди публикации, които въртят руски опорки и си представете колко пъти са споделени в социалните мрежи, и какъв ефект имат върху потребителите. Тази машина започна полека да спада през второто и третото тримесечие на миналата година, интересното е, че в последното тримесечие на 2023 внезапно тази машина започна да пада. От 150 хиляди падна на 60 хиляди публикации, които тиражират руски опорки и то много по-смекчени. 

И забележете, какво съвпадение – рязко в същите тези сайтове изгря Делян Пеевски като пръв евроатлантик. Те започнаха да тиражират изцяло новото му лице на евроатлантически ястреб. Като гледам как текат патакламите около правителството, очаквам пак да видим обратния резултат, тъй като самият Пеевски, карайки се с Христо Иванов, тия дни се върна към добре овладяната от него руска реторика.

Трябва да кажем, че Пеевски е човекът, който 2013-2014 чрез собствената си тогава медийна група и присъдружни медии, той въведе руските пропагандни клишета в българското медийно пространство. През 2013 за първи път тези руски опорки бяха вкарани за омаскаряване на тогавашните протести срещу Пеевски и Орешарски. От медиите на Пеевски – “Телеграф”, “Блиц” и т.н. Те започнаха да наричат протестиращите “соросоиди”, “либерасти”, “толерасти”, “гендари” – все изрази, директно взети от руския език. Това са калки от руски език и изобретени от руската пропагандна машина да омаскарява на последните големи протести в Русия на Балатая през 2011-2012 и след това за всяка гражданска съпротива, която излезе на терен.

Този репертоар за омаскаряване на граждански, икономически и политически противници на всеки, който ти е неудобен, чрез метода на бухалката, беше вкаран от медиите на Пеевски в България.”

За неикономическия контрол при концентрациите на медийния пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Консерваторите в британския парламент са внесли законопроект, който да не допуска чуждестранни лица да придобиват медии в Обединеното кралство. Повод за законодателното предложение е проявеният интерес към евентуалното придобиване на важни за консерваторите медии – Telegraph и Spectator – от консорциум с участието на Обединените арабски емирства.

Български медии са отразили очакваната сделка в светлината на развитията в британския политически живот. Това е интересно, но в сравнителен план заслужава да се отбележи друго: в Обединеното кралство законодателството предвижда т.нар. двоен контрол при сливане и придобиване на медии – от страна на конкурентния регулатор, а също и от Ofcom, регулатора за медии и електронни съобщения. Вторият доклад се отнася до отражението на евентуалната сделка върху медийния плурализъм.

Сега Луси Фрейзър, министър на културата, разглежда докладите, представени от регулаторите на конкуренцията и медиите, за това дали е необходимо по-подробно разследване на планираното придобиване от консорциума, пише The Guardian. Според медиите тя е изпратила писмо до консорциума, в което съобщава, че е наясно, че консорциумът има връзки с медийни организации, които са били критикувани за пристрастни възгледи, поради което смята, че може да има въздействие върху медийния плурализъм в Обединеното кралство.

Паралелно с това интерес към изданията е проявил и Мърдок, който очевидно е по-благоприятен вариант за консерваторите.

Разбира се, помним, че Обединеното кралство не е в ЕС, а в Съюза са гарантирани четирите свободи. Затова акцентът е не върху забраната (тя и още не е действащо право), а върху анализите и оценките, които законодателят е предвидил още от времето, когато Обединеното кралство беше в ЕС.

2

В България е имало идеи за въвеждане на двоен контрол при медийни концентрации, но те са отхвърляни. Сега обаче двойният контрол се предвиди в регламент. Приетият вече и още непубликуван в Официален вестник на ЕС Законодателен акт за свободата на медиите предвижда двоен контрол в член 22:

Член 22
Оценка на концентрациите на медийния пазар

1.    Държавите членки предвиждат в националното право материалноправни и процесуалноправни правила, които дават възможност за оценка на концентрациите на медийния пазар, които биха могли да окажат значително въздействие върху медийния плурализъм и редакционната независимост. Тези правила трябва да:

a)    са прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни;

б)    изискват от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, да уведомяват предварително съответните национални органи или служби за такава концентрация или да предоставят на тези органи или структури подходящи правомощия да получават необходимата информация от тези страни за оценка на концентрацията;

в)    определят националните регулаторни органи или служби като отговарящи за оценката    или гарантират тяхното участие по същество в такава оценка;

г)     определят предварително обективни, недискриминационни и пропорционални критерии за уведомяване за такива концентрации на медийния пазар   и за оценяване на въздействието   върху медийния плурализъм и редакционната независимост;

д)    определят предварително сроковете за приключване на оценката.

Оценката на концентрации на медийния пазар, посочена в настоящия параграф, се различава от оценките съгласно националното право и правото на Съюза в областта на конкуренцията, включително предвидените съгласно правилата за контрол върху сливанията. Тя не засяга член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004, когато той е приложим.

2.    При оценката на концентрации на медийния пазар, посочена в параграф 1, се вземат предвид следните елементи:

a)    очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;

б)    гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги   с цел гарантиране на независимостта на    редакционните решения;

в)    дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;

г)    когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и

д)    когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.

3.    Комисията, подпомагана от ЕСМУ, приема насоки относно елементите, посочени в параграф 2, букви а), б) и в).

4.    Когато има вероятност концентрацията на медийния пазар да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги, съответният национален регулаторен орган или служба се консултира предварително с  ЕСМУ относно своя проект на оценка или  на становище.

5.    В сроковете, определени от ЕСМУ в неговия процедурен правилник, ЕСМУ изготвя становище по проекта, посочен в параграф 4, като взема предвид елементите, посочени в параграф 2, и предава това становище на съответния национален регулаторен орган или служба и на Комисията.

6.    Националният регулаторен орган или служба, посочени в параграф 4, отчитат в максимална степен становището, посочено в параграф 5. Когато този национален регулаторен орган или служба не се съобрази изцяло или отчасти със становището, този орган или служба предоставя на ЕСМУ и на Комисията в сроковете, определени от ЕСМУ в неговия процедурен правилник, мотивирана обосновка, с която обяснява позицията си.

3

Регламентите действат пряко, но – както се вижда – няма да мине без национално законодателство, което най-малко да определи органа, който ще извършва неикономически контрол, и процедурата, в която този неикономически контрол ще бъде вземан предвид. Подготовка за прилагането на регламента трябва. Не само по въпроса за оценката на концентрациите.

И информационна кампания за прилагането на регламента трябва. Защото кампанията срещу регламента не е стихвала – първо срещу приемането, сега срещу прилагането. Епицентър, Гласове, Поглед Инфо, Лентата са само част от сайтовете, които публикуват тези от този спектър.

Капитал за медиите в Полша: как се реформират завладяни медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Желанието за контрол над медиите не е нещо, което се случва само у нас. През последните осем години бившата управляваща партия “Право и справедливост” (PiS) в Полша контролираше изцяло обществените медии, използвайки ги като средство за политическа пропаганда. Сега Доналд Туск иска да промени това.

В интервю с “Капитал” зам. главният редактор на Gazeta Wyborcza Пьотр Сташински разказва за случващото се там. Разговорът с него представлява своеобразен урок за това каква трябва да бъде ролята на медиите. 

Препоръка за борба с фалшификатите и защита на интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 март 2024 Европейската комисия прие Препоръка с мерки за борба с фалшифицирането онлайн и офлайн и за по-ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост.

Препоръката има за цел да насърчи сътрудничеството между носителите на права, доставчиците на услуги и правоприлагащите органи. Това са политически инициативи за борба с фалшифицирането и укрепване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

Комисията ще направи оценка на въздействието на препоръката в срок от три години след приемането ѝ. Препоръката е продължение на Плана за действие в областта на интелектуалната собственост от 2020 г., в който Комисията се ангажира да подобри правоприлагането в областта на интелектуалната собственост.

Обществените медии в Словакия под заплаха: съобщение на EBU

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eвропейският съюз за радио и телевизия, обединението на обществените медии в Европа (EBU) е силно обезпокоен от законопроект в Словакия, който застрашава редакционната независимост на неговия член Радио и телевизия Словакия (RTVS).

Съгласно законопроекта RTVS ще бъде преименуван, след което всички настоящи членове на управителния съвет на RTVS, включително генералния директор, ще бъдат освободени. Новият управителен съвет се предвижда да бъде съставен от седем членове – трима, назначени от Министерството на културата и четирима от парламента, контролиран от правителствената коалиция. Генералният директор ще бъде назначен от този съвет, който също ще има правомощието да освобождава ръководството от длъжност на всякакви основания.

Генералният директор на EBU Ноел Къран каза: „Това изглежда е слабо завоалиран опит да се превърне словашкият обществен оператор в контролирана от държавата медия.  Това би било опасна стъпка назад за демокрацията и свободата на изразяване. Независимите, обективни обществени медии служат като крайъгълен камък на едно здраво общество, като предоставят на гражданите разнообразни гледни точки и държат отговорни властимащите. Трябва с всички сили да защитим целостта и независимостта на RTVS, което е от съществено значение за насърчаването на информирано гражданство и защитата на демократичните ценности.“ 

Предложеният закон би бил в нарушение на различни международни стандарти като Препоръката на Съвета на Европа CM/Rec (2012)1 на Комитета на министрите към държавите-членки относно управлението на обществените медии (PSM), която изисква редакционна и оперативна независимост, и новоприетия Законодателен акт за свобода на медиите в ЕС (EMFA), който определя строги гаранции за независимото функциониране на PSM. EBU подчертава, че законопроектът е в пряко противоречие с доклада за върховенството на правото в Словакия, който препоръчва укрепване на правилата и механизмите за подобряване на независимото управление и редакционната независимост на обществените медии, като вземе предвид европейските стандарти за обществените медии“.

“Призоваваме словашките власти да преразгледат предложението си, да позволят открит обществен дебат, да се приведат в съответствие с международните стандарти и предстоящото законодателство на ЕС и да направят всичко по силите си, за да гарантират правилното функциониране на свободната преса и независимите обществени медии в тяхната страна”, пишат от EBU.

В Полша Право и справедливост бяха превърнали обществените медии в пропагандна машина, поради което правителството на Туск, дошло на власт в края на 2023, беше изправено пред трудната задача да гарантира независимост на обществените медии и на регулатора, без да прилага методите за намеса на Право и справедливост. Полша има два обществени оператора: телевизия и радио, което управлява пет национални и множество регионални станции – сега всички 17 обществени радиостанции официално са в ликвидация, а телевизията е с изцяло ново ръководство.

Обществените медии и в двете държави се следят внимателно и със загриженост от ЕС и международните организации.

Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът прие нов регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране, с цел противодействие на манипулирането на информацията и на чуждестранната намеса в изборите.

Регламентът ще помогне на гражданите да разпознават политическите реклами, да разберат кой стои зад тях и да знаят дали са получили целева реклама, така че да са в по-добра позиция да направят информиран избор. С него също така ще се гарантира, че политическата реклама се осъществява при пълно зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и че свободата на мнение и свободата на словото са защитени.

Съгласно правилата:

  • Политическите реклами трябва да се предоставят със знак за прозрачност и лесно достъпно обявление за прозрачност. Те трябва ясно да идентифицират политическите реклами като такива и да предоставят ключова информация за тях, включително техния спонсор, изборите или референдума, с които са свързани, платените суми и всяко използване на техники за таргетиране.
  • Таргетирането на политическото рекламиране онлайн ще бъде разрешено само при строги условия. Данните трябва да се събират от субекта на данните и могат да се използват само след като субектът на данните е дал изрично и отделно съгласие за използването им за политическо рекламиране. Специални категории лични данни, като например данни, разкриващи расов или етнически произход или политически възгледи, не могат да се използват за профилиране.
  • За да се предотврати външна намеса, ще има забрана за предоставянето на рекламни услуги на спонсори от трети държави три месеца преди избори или референдум.

Предстои регламентът да бъде подписан, публикуван в Официален вестник на ЕС и да влезе в сила 20 дни по-късно. Повечето от неговите разпоредби ще започнат да се прилагат 18 месеца след влизането в сила на регламента, т.е. през есента на 2025 г.

Европейският парламент гласува EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законодателният акт за свободата на медиите, предложен от ЕК през септември 2022 г., беше приет с огромно мнозинство в сряда с 464 гласа „за“, 92 „против“ и 65 „въздържал се“. Това е новина, защото през времето на законодателния процес срещу проекта определено имаше съпротива от държави, образувания и лица.

Става дума за регламент, който – както е известно – действа пряко, но за да се приложи този регламент, ще има нужда от промени в националното законодателство

Кои акценти от акта са избрали да посочат на сайта на Европейския парламент:

Защита на работата на журналистите

На властите ще бъде забранено да оказват натиск върху журналисти и редактори да разкриват своите източници. Използването на шпионски софтуер ще бъде възможно с разрешение от съдебен орган, разследващ тежки престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Дори в тези случаи субектите ще имат право да бъдат информирани след извършване на наблюдението и ще могат да го оспорват в съда.

Редакционна независимост на обществените медии

За да се предотврати използването на обществени медии за политически цели, техните ръководства трябва да бъдат избирани чрез прозрачни и недискриминационни процедури за достатъчно дълги мандати. Няма да е възможно предсрочно прекратяване на мандата, освен ан ограничени основания.

Обществените медии ще трябва да се финансират по прозрачни и обективни процедури, като финансирането трябва да бъде устойчиво и предвидимо.

Прозрачност на собствеността

За да може обществото да разбере кой контролира медиите и какви интереси влияят върху съдържанието, всички новинарски и актуални издания трябва да публикуват информация за своите собственици в национална база данни.

Справедливо разпределение на държавната реклама

Медиите ще трябва да отчитат и средствата, получени от държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително от страни извън ЕС.

Публичните средства за медии и онлайн платформи ще трябва да се разпределят чрез публични, пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за държавните разходи за реклама ще бъде публична, включително общата годишна сума и сумата за обект.

По този въпрос виж: изменението на Закона за туризма от 2023 г., което вади средствата за онлайн реклама от ЗОП

Защита на свободата на медиите в ЕС от големите платформи

В акта се съдържа и механизъм за предотвратяване на произволно ограничаване или изтриване на независимо медийно съдържание от страна на много големи онлайн платформи, като Facebook, X (бивш Twitter) или Instagram. Платформите първо ще трябва да разграничат независимите медии от източници, които не са независими. Медиите ще бъдат уведомени, когато платформата възнамерява да изтрие или ограничи тяхното съдържание и ще имат 24 часа за отговор. Само след отговор (или при липса на такъв) платформата може да изтрие или ограничи съдържанието, ако то все още не отговаря на нейните условия.

Медиите ще имат възможност да отнесат случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги (нов съвет на националните регулатори на ЕС, който ще бъде създаден по силата на EMFA).

С приемането на този доклад Парламентът отговаря на очакванията на гражданите за ЕС, изразени в заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа да се въведе законодателство за справяне със заплахите за независимостта на медиите и да се наложат правилата на ЕС за конкуренцията в медийния сектор, за да се предотвратят големи медийни монополи, както и да се гарантира плурализъм и независимост на медиите от неправомерна политическа, корпоративна и/или чужда намеса; да се противодейства на дезинформацията и да се усили защитата на журналистите.

Комисията призовава България да транспонира правилно правото на ЕС за борба с расизма и ксенофобията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

  
ДЕвропейската комисия реши да изпрати допълнително официално уведомително писмо на България (INFR(2020)2321) поради това, че не е транспонирала правилно правилата на ЕС относно расизма и ксенофобията (Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета). Целта на Рамковото решение е да се гарантира, че тежките прояви на расизъм и ксенофобия, като публичното подбуждане към насилие или омраза, подлежат на наказание с ефективни, съразмерни и възпиращи наказателноправни санкции в целия Европейски съюз. През февруари 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България. През юли 2023 г. България прие закон за изменение на Наказателния кодекс, с който частично бяха разрешени повдигнатите от Комисията оплаквания. Комисията обаче счита, че това изменение не е в пълно съответствие с член 4 от Рамковото решение, съгласно който се изисква расистките и ксенофобските подбуди да бъдат утежняващо обстоятелство за всички престъпления, или да се гарантира, че тези подбуди се вземат предвид при определянето на санкциите. Поради това Комисията изпраща допълнително официално уведомително писмо на България, която разполага със срок от два месеца, за да отговори и да отстрани посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.   

Терористично съдържание онлайн: ЕК изпраща мотивирано становище до България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията призовава БЪЛГАРИЯ, КИПЪР и СЛОВЕНИЯ да изпълнят задълженията по силата на Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн  
Европейската комисия реши днес, 13 март 2024, да изпрати мотивирани становища на България (INFR(2022)2113), Кипър (INFR(2022)2114) и Словения (INFR(2022)2132) за неизпълнение на определени задължения съгласно Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент за ТСО, Регламент (ЕС) 2021/784). Регламентът за ТСО, чието прилагане започна на 7 юни 2022 г., изисква терористично съдържание онлайн в ЕС да се сваля от онлайн платформите в рамките на един час от постъпване на заповед за премахване, издадена от органите на държавите членки. Това помага да се противодейства на разпространението на екстремистки идеологии онлайн, което е от ключово значение за предотвратяването на нападения и справянето с радикализацията, като същевременно се защитават основните права. Комисията започна няколко на брой производства за установяване на нарушения през януари 2023 г., като изпрати официални уведомителни писма на 22 държави членки. Комисията счита, че България, Кипър и Словения не са изпълнили едно или повече задължения съгласно Регламента за ТСО.

Поради това Комисията реши да изпрати мотивирано становище на България, Кипър и Словения, които сега разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки.  В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.    

Путин забранява реклама на „чуждестранни агенти“ и реклама в медиите им

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Владимир Путин e подписал закон, който забранява на рекламодателите да работят с „чуждестранни агенти“ – и по този начин засяга финансирането на независими медии, засегнати от означението.

Според новия закон бизнесът вече не може да рекламира продуктите и услугите си с физически и юридически лица, които Министерството на правосъдието квалифицира като „чуждестранни агенти“. 

Също така, на „чуждестранните агенти“ – които включват журналисти, блогъри, новинарски уебсайтове и страници в социални медии – е забранено да рекламират свои собствени продукти и услуги.

Физическо лице, което наруши закона, може да получи глоба до 50 000 рубли (552 долара), докато юридическите лица могат да бъдат глобени до 500 000 рубли (5 520 долара). Нарушаването на закона два пъти за една година може да доведе до лишаване от свобода за две години. 

The Moscow Times сочи примери за журналисти, които са обявили, че закриват медиите си.