Tag Archives: Media Law

Администрацията на Тръмп с ограничения за петима граждани на ЕС заради “цензуриране”, съд в Ню Йорк временно блокира мярката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Реакцията на официален Вашинтон срещу прилагането на правото на ЕС по отношение на американски платформи ескалира. Преди дни администрацията на Тръмп санкционира пет физически лица, граждани на ЕС и Обединеното кралство, с обвинението, че участват в онлайн цензура на американците. Един от тях е бивш член на ЕК – Тиери Бретон, останалите изследват речта на омазата и дезинформацията в социалните мрежи.

Интересно е какво казва държавният секретар Марко Рубио в социалните мрежи: на лицата, които работят за справяне с дезинформацията и злоупотребите в интернет, е било забранено да влизат в Съединените щати, тъй като според него те са ръководили организирани усилия за принуждаване на американските платформи да цензурират, демонетизират и потискат американските гледни точки, на които се противопоставят. Държавният департамент заяви в отделно съобщение, че е „предприел стъпки за налагане на визови ограничения“ на тези лица и че администрацията е оправдана да ги изгони от страната.

Един от петимата, британски гражданин, ангажиран с правозащитна организация, е обжалвал административния акт пред съда в Ню Йорк поради непосредствената перспектива за противоконституционен арест, наказателно задържане и експулсиране за упражняване на основните си права на Първа поправка. На Коледа съдът е издал временна ограничителна заповед срещу евентуално задържане на Имран Ахмед, британски гражданин, който в момента със семейството си е на територията на САЩ.

Теодора Георгиева от Европрокуратурата осъди Бгнес Корпорейшън за клеветнически твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Апелативен съд – София се произнесе по въззивна жалба на Теодора Георгиева от Прокуратурата на ЕС срещу решение № 3284 от 29.05.2025 г. по гр.д. 4663/2024 г. на СГС, с което е отхвърлен нейния иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД срещу „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения в статия със заглавие: „Починалият“ Пепи Еврото до Кьовеши: Давах по 10 000 лв. на месец подкуп на европрокурорката Теодора Георгиева, публикувана на 17.10. 2023 г. на интернет сайта http://www.bgnes.bg.

Има възражение за преобладаващ обществен интерес и за нисък праг на защита срещу критика, тъй като Теодора Георгиева е публична фигура.

Според АСС не е спорно, че статията е публикувана, както и че съдържа въпроса “Коя е европрокурорката Теодора Георгиева, вземала подкупи в „Осемте джуджета“?”

Свободата на словото се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. В този смисъл е и основополагащата практика на КС по тълкуването на конституционните норми, уреждащи свободата на словото.
(РКС № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г., РКС № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г.).

ЕСПЧ винаги е изследвал въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и права (напр.- Решение от 04.12.2007 г. по дело Dickson v. the United Kingdom, № 44362/04; Решение от 16.12.2010 г. по дело A., B. and C. v. Ireland, № 25579/05, Решение от 15.09.2011 г. по дело Mosley v. the United Kingdom, № 48009/08). Като относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид при балансирането в конфликта между правото на личен живот по чл. 8 и правото по чл. 10 ЕКПЧ, през годините ЕСПЧ е посочвал: приносът за дебат от обществен интерес; обществения статус, известността на засегнатото лице (приемано е, че допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по-широки); предмета на репортажа/статията, досегашното поведение на съответното лице; съдържанието (лексика и изразни средства), формата и последиците от казаното, от публикацията; начинът и обстоятелствата, при които е получена информацията, нейната достоверност и източници; разграничение дали се касае за оценъчни съждения или за фактически твърдения; отговорностите и изискванията за упражняването на журналистическа дейност – посочвано е, че журналистите са длъжни да действат добросъвестно, да предоставят проверена и точна информация, но свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации (вж. – Решение от 07.12.1976 г. по дело Handyside v.
the United Kingdom; Решение от 08.07.1986 г. по дело Lingens v. Austria; Решение от 27.06.2017 г. по дело Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy v. Finland, № 931/13, § 165; Решение от 07.02.2012 г. по дело Von Hannover v. Germany, № 40660/08 и 60641/08).

В решение № 253 по гр.д. 1251/2012 г. на ВКС, III ГО са обобщени решенията за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г., постановено по чл. 290 ГПК). Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ (решение на ВКС, І г.о, по гр. д. № 5059/2008г.), но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди
оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата. Настоящият съд намира, че тези принципни разрешения важат и за електронните издания.

„Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ e въпрос, съдържащ твърдение, че ищцата е вземала подкупи, а не е информация относно сигнала до Кьовеши. По делото не се установява твърдението да е истина. Ето защо, изявлението е противоправно.

Основателен е и искът за премахване на статията поради приетото противоправно засягане на честта и достойнството на ищцата. АСС присъжда обезщетение от 2000 (две хиляди) лева.

Рeшението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

 Решението на АСС 2025_12_18

ЕК открива процедура за нарушение на EMFA – официално писмо засега само до Унгария

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия открива процедура за нарушение и изпраща официално уведомително писмо до Унгария (INFR(2025)2194) за неспазване на няколко разпоредби съгласно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA) (Регламент (ЕС) 2024/1083) и някои изисквания съгласно Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) (Директива (ЕС) 2018/1808).

Европейският акт за свобода на медиите (EMFA), който се прилага от 8 август 2025 г., е ключов законодателен акт за защита на свободата на медиите, независимостта и плурализма в рамките на вътрешния пазар на ЕС.

Комисията приема, че Унгария не спазва разпоредбите относно намесата в работата на журналисти и медии в Унгария, като ограничава техните икономически дейности и редакционната им свобода.

Освен това Комисията приема, че унгарското право не предлага адекватна защита на журналистическите източници и поверителните съобщения, нито ефективна съдебна защита, когато тези права са нарушени.

Унгария също така не спазва изискванията, свързани с обществените медии, прозрачността на собствеността на медиите, оценката на концентрациите на медийния пазар и разпределението на държавната реклама.

И накрая, Унгария също е в нарушение на някои изисквания по отношение на националните регулаторни органи по медиите съгласно AVMSD.

Поради това Комисията изпраща официално уведомително писмо до Унгария, която сега разполага с два месеца, за да отговори и да отговори на опасенията, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.

Унгария трудно ще състави задоволителен отговор при сегашното състояние на медиите, но същото не се ли отнася и за други държави.

Зелена книга за Би Би Си: обществена консултация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Обединеното кралство се готви преглед на Хартата на Би Би Си, включително относно мисията, управлението и финансирането на Би Би Си. Срокът на действащата Харта е 31 декември 2027 г., новата Харта влиза в сила на 1 януари 2028 г.

Зелената книга, публикувана днес, съдържа откритите въпроси, а отговорите ще са основа на Бялата книга, която трябва да бъде публикувана и обсъдена през 2026 г., преди да бъде изготвен и обсъден в парламента проект на Харта на Би Би Си.

Правителството, в частност министърът на културата, развива в Зелената книга три въпроса: доверие и отчетност; дългосрочно финансиране; мисия на BBC. Предложенията, които се консултират, включват промени в ролята на правителството в назначенията на борда, актуализиране на мисията и обществените цели и принципи на Би Би Си ( точност, безпристрастност) и нови отговорности за противодействие на дезинформацията и издигане на медийната грамотност.

Обществена консултация продължава до 11:59 часа на 10 март 2026 г.

Консултационен документ

  1. Ministerial foreword
  2. Introduction
  3. Chapter 1: A trusted institution
  4. Chapter 2: Delivering services for the public good
  5. Chapter 3. Driving growth across the UK
  6. Chapter 4: Sustainable and fair funding
  7. Consultation questions

Тръмп подаде иск срещу Би Би Си във федералния съд в Маями

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Доналд Тръмп заведе дело в Маями срещу БиБиСи. Вчера стана известен 33-страничният иск .

Според Би Би Си формулярът, който адвокатите на Тръмп са подали в съда, съдържа искане за 5 милиарда долара, но в самия иск са посочени две правни основания – клевета и нарушение на Закона за нелоялните търговски практики във Флорида, за които се претендират (по) 5 милиарда.

Какво твърдят адвокатите на президента Тръмп:

Тезата е за невярно, клеветническо, измамно, злонамерено изобразяване на президента Тръмп в Би Би Си Панорама, излъчена една седмица преди президентските избори през 2024 г. в нагъл опит да се намеси и да повлияе отрицателно върху резултата от изборите на президента Тръмп. Ясно е, че предвид стандарта в New York Times v Sullivan ще се доказва съзнателно и целено злепоставяне чрез монтирането на две части от изказване на Тръмп в едно.

Отделено е внимание и на доказването, че тъй като президентът Тръмп е гражданин на Флорида, юрисдикцията е Флорида, където съдържанието на адрес https://www.bbc.com редовно се достъпва от физически лица във Флорида. Във Флорида корпорацията поддържа офис и има дъщерно дружество, се казва в иска, а също така има хиляди абонати. Шефът на FCC допълва, че Би Би Си разпространява програмите си чрез сътрудничество с обществените медии PBS и NPR, за разпространение.

Би Би Си ще оспорва тезата за преднамереност, като излага обяснение за редакторска грешка.

Очаква се Би Би Си да оспори и юрисдикцията на федералния съд по случая, тъй като документалният филм не се е излъчвал в САЩ и цифровата версия не е била достъпна за американската публика. Документалният филм е бил достъпен чрез BBC iPlayer, следователно достъпът е ограничен до зрителите в Обединеното кралство.

В допълнение според Би Би Си Тръмп не е ощетен от програмата, тъй като е преизбран малко след излъчването на филма.

Inforrm по темата, в допълнение научаваме следното:

Искът се характеризира като SLAPP, както в САЩ, така и от Коалицията за борба със SLAPP на Обединеното кралство. Трябва да се отбележи, че Флорида има закон за борба със SLAPP – Закон §768.295, който забранява съдебни дела, заведени срещу физически лица, които упражняват правото си на свободно слово по обществен въпрос. Ще бъде интересно да се види дали това е закон, на който Би Би Си може успешно да се позове.

Обявена е и втора оферта за Warner Bros. Discovery

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както и се очакваше, Paramount Skydance отговори с “враждебна оферта” за Warner Bros. Discovery, само дни след като Netflix предложи сделка за 83 млрд. долара за придобиване на медийния конгломерат. Управляваната от Дейвид Елисън компания обещава на акционерите на Discovery сделка, която   е “по-доходоносна и по-лесна за одобряване от администрацията на Тръмп”,  пише WaPo. Paramount Skydance заявява, че предлага   с „18 млрд. долара повече в брой“, или  30 долара на акция вместо 27,75 долара за акция според офертата на Netflix. Публичният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия, холдинговата компания L’imad на Абу Даби PJSC и Катарският инвестиционен орган са посочени като външни партньори.

 Paramount Skydance с  изпълнителен директор Дейвид Елисън, между чиито финансови поддръжници е зетят на президента Доналд Тръмп Джаред Къшнър, има оферта за цялата компания – включително CNN и другите кабелни мрежи, които трябва  да бъдат отделени в самостоятелна компания според  предложението на Netflix.

Освен че е титаничен бизнес и финансов сблъсък, битката между Netflix и Skydance Paramount има “ясен политически актьорски състав”, продължава статията. Дейвид Елисън е син на съоснователя на Oracle Лари Елисън, един от най-богатите хора в света и приятел и поддръжник на Тръмп. Paramount Skydance през последните месеци придоби консервативния уебсайт за мнения Free Press за 150 милиона долара,  а  по-рано тази година плати 16 милиона долара, за да уреди дело, заведено от Тръмп заради редактирането на интервю за „60 минути“ на CBS News с Камала Харис. Paramount също инсталира като омбудсман, Kenneth R. Уайнстийн, който е много сериозен спонсор  на републиканските каузи и кандидати.

От друга страна, в публикация в своята платформа за социални медии Truth Social Тръмп изненадващо критикува Paramount за стопанисването на CBS: „Откакто го купиха, 60 минути всъщност се влошиха!“

И двете предложени сделки представляват антитръстови опасения. Сделка на Netflix и Warner Bros. Discovery ще постави най-големия стриймър начело на голямо холивудско студио, заедно с HBO и неговата стрийминг услуга HBO Max. Офертата на Paramount Skydance ще комбинира две големи студиа, както и новинарски марки – CBS и CNN. Но очевидният интерес на Тръмп и семейното му участие в заинтересовани страни „придава по-политическа рамка“.

Сен. Елизабет Уорън (D-Massachusetts), която вече нарече предложението на Netflix „антимонополен кошмар“, заявява, че офертата на Paramount Skydance е подкрепена от приятелите на Тръмп, от фирмата за дялови инвестиции на Джаред Къшнър,  от фамилията Елисън  и  пари  от Близкия изток – “повдигайки сериозни въпроси за търговия с влияние, политическо облагодетелстване и рискове за националната сигурност“.

Засилват се опасенията за статута на CNN. Според офертата на Netflix WBD се разделя на две, а CNN ще стане част от нова компания, наречена Discovery Global, водена от настоящото ръководство. Но ако враждебната оферта на Paramount е успешна, Елисън и поддръжниците му ще поемат контрола над CNN. Според WSJ, Елисън “предлага уверения на администрацията на Тръмп, че ако купи Уорнър, ще направи мащабни промени в CNN”. А според “хора, запознати с въпроса” Тръмп е казал на близки до него хора, че иска нова собственост върху CNN, както и промени в програмирането на CNN.

Карло Версано, Newsweek:

Cилно подозирам, че администрацията ще провали това сливане и ще позволи на Paramount да купи Warner в крайна сметка. Но това е една от онези ситуации, в които „който и да спечели, ние губим“. Притежаването на Warner (и HBO) от Netflix би било катастрофа за тези от нас, които все още обичат да ходят на кино и да гледат добра телевизия у дома, защото бизнес моделът на Netflix е основан на това да си стоим вкъщи и да гледаме боклуци.

Макар че Paramount може би е по-добър стопанин на известното студио WB, това би означавало също, че семейство Елисън би могло евентуално да контролира: CBS News, CNN, TikTok, Paramount Pictures, HBO и Warner Bros. В нашата икономика на вниманието не е добре една компания да контролира толкова много от това, което виждаме на екраните си. Но предполагам, че изборът ще се сведе до това кой кандидат – Netflix или Paramount – е готов да плати каквото поиска Тръмп за благословията си. Както един анонимен източник  каза пред The ​​Wrap в любимия ми цитат от уикенда: "Donald Trump is coin operated. You have to feed him the coins."

Ройтерс :

Ролята на Къшнър в кандидатурата за Warner Bros повдига етични въпроси, казват експерти”.

NYT:

В това есе за NYT антитръстовият експерт Тим Ву твърди, че както сделката на Netflix, така и предложената от Paramount сделка са “незаконни според американското законодателство”: “Посланието до Warner Bros. Discovery трябва да бъде: Ако трябва да ce продадете, опитайте да намерите купувач, който не е пряк конкурент.”

Съд на ЕС: Оператор на електронен пазар носи отговорност за обработване на личните данни в обявите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 2 декември стана известно решение по дело С – 492/ 23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж, Румъния) с акт от 15 юни 2023 г., постъпил в Съда на 3 август 2023 г., в рамките на производство по дело X срещу Russmedia Digital SRL и Inform Media Press SRL.

Russmedia Digital, дружество по румънското право, е собственик на уебсайта http://www.publi24.ro. Този уебсайт е електронен пазар, на който могат да се публикуват безплатни или платени обяви. Предмет на тези обяви е по-специално продажбата на стоки или доставянето на услуги в Румъния. На 1 август 2018 г. неустановено лице публикува на този уебсайт обява, в която се твърди, че определена жена предлага сексуални услуги. Обявата съдържа снимки на тази жена, използвани без нейно съгласие, както и телефонния ѝ номер. Жената счита, че обявата е подвеждаща и нанасяща вреди, поради което моли собственика на уебсайта да премахне тази обява. В рамките на час от получаването на молбата Russmedia Digital премахва тази публикация. Въпросната обява обаче вече е разпространена на други уебсайтове, където продължава да е достъпна.
Жената се обръща към румънските съдилища, твърдейки, че са нарушени правилата за обработване на лични данни. Съдът освобождава дружеството от отговорност, като го приема само за доставчик на хостинг услуга, който не носи отговорност за съдържанието, публикувано от неговите потребители.

Съдът на ЕС по преюдициално запитване:

оператор на електронен пазар като Russmedia Digital носи отговорност по смисъла на ОРЗД6 за обработването на личните данни, които се съдържат в публикуваните на неговия електронен пазар обяви. Операторът е длъжен преди публикуването на тези обяви и чрез подходящи технически и организационни мерки, да идентифицира обявите, които съдържат чувствителни данни и да провери дали потребителят, който се готви да публикува такава обява, е лицето, чиито чувствителни данни фигурират в нея. Ако не, да установи има ли съгласие. Ако не, да откаже да публикува въпросната обява, освен ако публикуването ѝ попада в обхвата на някое от другите изключения, предвидени от ОРЗД.

Освен това операторът на електронен пазар трябва да положи усилия, за да попречи обявите, които съдържат чувствителни данни и са публикувани на неговия уебсайт, да бъдат копирани и незаконосъобразно публикувани на други уебсайтове. За целта той трябва да приложи подходящи технически и организационни мерки за сигурност.
Накрая, Съдът уточнява, че операторът на електронен пазар не може да се освободи от тези задължения, възложени му съгласно ОРЗД, като се позове на освобождаването от отговорност, предвидено в Директива 2000/31.

Съд на ЕС: Временна забрана за излъчване и спиране на разрешенията за излъчване на някои медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно закъсняло отразяване на решение на Общия съд на ЕС от 25 март 2025 г. по дело Т -307/22 A2B Connect BV, BIT BV и Freedom Internet BV, установени в Нидерландия, срещу Съвет на Европейския съюз относно временната забрана за излъчване и спиране на разрешенията за излъчване на съдържанието на някои медии.

Решението е по повод жалба на три частни компании от Нидерландия отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна и на Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Това е второто подобно решение след решението RT France – решение от 27 юли 2022 г. по делото Т-125/22 R RT France срещу Съвета на ЕС.

През март 2014 г. Руската федерация анексира незаконно Крим и град Севастопол (Украйна) и оттогава осъществява постоянни действия по дестабилизиране на Източна Украйна. В отговор на тези действия Съюзът въвежда ограничителни мерки с оглед на действията на Руската федерация, дестабилизиращи положението в Украйна, ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и ограничителни мерки в отговор на незаконното анексиране на Крим и на град Севастопол от Руската федерация.

Съветът приема на основание член 29 ДЕС решение и на основание член 215 ДФЕС – регламент, с които забранява продължителните и съгласувани пропагандни дейности в подкрепа на военната агресия на Руската федерация срещу Украйна, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави и осъществявани от някои медии, поставени под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация, доколкото такива дейности представляват заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза.

В решението се казва:

„1.      На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение IX, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече инсталирани.

2.      Спира се срокът на действие на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение IX, както и на всички споразумения за пренос и разпространение, сключени с посочените лица, образувания или органи“.

Жалбоподателите искат от Общия съд    да отмени обжалваните актове. Те изтъкват три основания, изведени по същество: първото — липса на компетентност на Съвета да приеме обжалваните регламенти, второто — нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, закрепено в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и третото — нарушение на правото на добра администрация, гарантирано в член 41 от Хартата.

Съдът отхвърля жалбата и така добавя нова практика към решението RT France по дело T‑125/22 .

Решението по Т-307/22 не е обжалвано, а жалбата по решението RT France е заличена от регистъра.

Конституционно дело №19/2025 г.: задържане на трафични данни за нуждите на производства по ЗЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Образувано е конституционно дело 19/2025 по искане на президента. В искането се посочва, че с § 42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (Обн., ДВ, бр. 95 от 07.11.2025 г.) се направиха съществени изменения в разпоредби от Закона за електронните съобщения.

Става дума за разширяване с нова хипотеза на регулацията за задържане на трафични данни: Съгласно добавянето на думите „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията” към чл. 2516, ал. 2 изречение първо от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се създава възможност данни относно електронно-комуникационния трафик на предприятия да бъдат съхранявани за нуждите на производство за установяване и санкциониране на наличие на забранени споразумения, решения и съгласувани практики по отношение на продуктовия пазар.

Създава се правомощие на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да иска извършването на справка за част от споменатите данни, които ще подлежат на съхранение (посредством създаването на нова т. 6 към чл. 251 в, ал. 1 ЗЕС). Видовете данни, до които ще има достъп Комисията, са тези по т. 1, 3 и 5 от чл. 2516 ЗЕС „при интернет достъп”, т.е. данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката, за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката и за идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство при реализиран интернет достъп. Когато тези данни са нужни за установяване на нарушение на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията
(ЗЗК), достъпът до тях ще се осъществява „след разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните” (чл. 251 г, ал. 2 ЗЕС).

С информацията, с която ще може да разполага КЗК, се осъществява необосновано навлизане в личното пространство. Имайки предвид, че нарушенията на конкуренцията не са систематизирани от българския законодател като престъпления, а като административноправни нарушения, е необосновано да бъдат предоставяни наказателноправни правомощия (като достъп до данни за трафик) на КЗК, се казва още в искането.

Докладчик е Павлина Панова.

Достъп до надеждни новини като част от европейския щит за демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След заседанието на Съвета по образование, младеж, култура и спорт от 28 ноември 2025 г.
текстът на Заключенията на председателството относно достъпа до надеждни
новини като част от европейския щит за демокрация беше подкрепен от 26 делегации.

Заключенията започват с констатации:

  1. Достъпът до надеждни новини е основна предпоставка за функционирането на нашите демокрации. Следователно новинарските медии, работещи под редакционна
    отговорност и в съответствие с професионалните и етичните журналистически
    стандарти, играят важна демократична роля за опазването на информационната сфера, осигуряването на достъп до надеждни новини и отстояването на жизнеспособни и устойчиви демокрации.
  1. Защитата на свободата на медиите и медийният плурализъм са стълбове на
    демокрацията и на правовата държава и играят съществена роля за улесняване на
    свободата на словото и правото на информация, както и за насърчаване на открит
    демократичен дискурс.
  2. Чуждестранното манипулиране на информация и намеса (FIMI) и дезинформацията пораждат широко разпространени, сложни и сериозни обществени предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, наред с другото, чрез проактивно насърчаване на устойчива сфера на надеждни, плуралистични и достъпни медии. В същото време невярната информация, разпространявана без недобросъвестни намерения и пряка отговорност, представлява друго все по-често срещано предизвикателство за новинарската и информационната сфера, което се изостря от нови, често цифрови модели на разпространение и потребление.
  3. […]

и завършват с приканване на Комисията и държавите, според компетентността си:

  1. Да проучат начини за изясняване на приложимостта и обхвата на редакционната отговорност, както е определено в Директива за аудио-визуалните медийни услуги и в законодателния акт за свободата на медиите и във връзка с подобни понятия за медийна отчетност. Целта е да се гарантира достъп до надеждна новинарска информация и спазване на журналистическите стандарти и, когато е уместно, да се разшири използването на редакционната отговорност, така че да обхване нови участници, разпространяващи новини или подобно на новинарско съдържание, като например създателите на онлайн съдържание, които да бъдат насърчени да упражняват надеждно редакционната си отговорност. Разширяването или насърчаването на използването на редакционна отговорност сред съответните участници също с цел по-добро отразяване на цифровата реалност може да допринесе за създаването на положителни стимули за създаването и разпространението на надеждни новини, без да се излагат на риск
    свободата и независимостта на медиите.
  2. Да проучат дали настоящите системи за отчетност са достатъчни за новите цифрови услуги, които подбират новинарско съдържание, включително системите с ИИ, и дали настоящите задължения за надлежна проверка обхващат адекватно търсачките и онлайн платформите. Тези услуги може да не са пряко свързани със създаването на новини и медийно съдържание и да не носят отговорност за него, като тяхното съдържание често се генерира от потребители и алгоритми. Те обаче продължават да упражняват централен контрол на информационния достъп и играят все по-важна роля в разпространението на съдържание, а в някои случаи и в създаването му. Това оказва въздействие върху медийния плурализъм, свободата на мнение и изразяване, достъпа до независими и надеждни новини, появата на местни новинарски пустини и, в крайна сметка, върху демократичните процеси.
  3. Да обмислят начини за гарантиране на еднакви условия на конкуренция на онлайн платформите и конкретни участници в медийната среда спрямо редакционно отговорните новинарски медийни услуги, за да се допринесе за по-устойчив, независим, плуралистичен и свободен медиен сектор. Особено внимание следва да се обърне на гарантирането на справедливо регулаторно третиране на надеждните и редакционно отговорни новинарски медии, за да се предотвратят всякакви неблагоприятни конкурентни условия. Постигането на еднакви условия на конкуренция може да включва рационализиране на законодателството с цел намаляване на неравномерните изисквания и административната тежест, като същевременно се поддържат последователни регулаторни стандарти. Същевременно трябва да се положат усилия да се гарантира, че правилата и другите мерки са последователни и
    прозрачни и че тяхното взаимодействие е добре дефинирано, за да се осигури
    ефективно и съгласувано прилагане и изпълнение. Тези цели следва също да продължат да заемат централно място във връзка с всички предстоящи оценки на съответната законодателна рамка, например Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.
  4. Да продължат да оценяват въздействието върху медийния плурализъм и редакционната независимост на доставчиците на медийни услуги, когато предлагат нови законодателни, регулаторни или административни мерки, като вземат предвид разпоредбите на член 21 от законодателния акт за свободата на медиите.
  5. Редовно да следят посочените по-горе правни актове, изпълнението, плановете за действие, заключенията на Съвета и другите имащи отношение документи и политически решения, за да оценяват непрекъснато необходимостта от по-нататъшни действия, рационализиране и съгласуваност.
  6. Да извършват наблюдение и оценка на действащите правила в областта на авторското право, приложими за журналистическото съдържание, като например печатни публикации, в контекста на развитието на пазара, цифровите платформи и технологиите в областта на ИИ. В това следва да се вземе предвид подходящото включване на гледните точки на носителите на права и би могло да бъде разгледано в контекста на предстоящата оценка на Директивата за цифровия единен пазар.
  7. Да подобрят наличността и достъпа до средства за подкрепа на медиите както на
    равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки, и да гарантират, че те са достъпни и за доставчиците на надеждни, независими и редакционно отговорни новини, журналистическо съдържание и по-специално местни новинарски организации, без да се излага на риск независимостта на медиите. Това би могло да включва преглед на прилагането на правилата за държавна помощ, включително, когато е целесъобразно, Общия регламент за групово освобождаване в съответствие с неотдавнашните заключения на Съвета.
  8. Да насърчават начини за подкрепа на медийни проекти в целия ЕС, като например трансгранични медийни платформи и други форми на сътрудничество между независими и обществени медии, които предоставят точни и надеждни новини и представят богатото и разнообразно културно и езиково наследство на Европа. Такива проекти биха могли да допринесат за създаването на европейска публична сфера в рамките на ЕС, да се превърнат в надеждни европейски гласове в света и да бъдат ценен актив в борбата срещу дезинформацията и невярната информация.
  9. Да проучат начините за осигуряване на възможно най-добри условия за свободна,
    независима и плуралистична новинарска медийна среда в рамките на конкурентен
    пазар, така че доставчиците на медийни услуги да могат да установят устойчиви бизнес модели или да направят необходимите корекции. Това е особено важно, като се има предвид, че големите технологични платформи придобиват все по-голям дял от приходите от реклама, а технологиите в областта на ИИ и генерираното от ИИ съдържание могат да застрашат съществуващите бизнес модели, тъй като се възползват от новинарско съдържание на европейските медийни услуги, без да допринасят за създаването на такова съдържание.
  10. Да улеснят иновативните начини за укрепване на ориентираните към реклами бизнес модели на доставчиците на надеждни новини и да проучат как това взаимодейства с по- широкото право на ЕС. Например чрез разглеждане на начините, по които законодателният акт за свободата на медиите, Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, Актът за цифровите пазари и правилата в областта на конкуренцията могат да допринесат и да улеснят конкурентоспособността и достъпността на онлайн рекламните услуги за всички участници във веригата за създаване на стойност, включително редакционните медии. В това отношение продължава да е важно да се обърне внимание на поведението на самооблагодетелстване на контролиращите информационния вход, както и да се проучи необходимостта от изисквания за оперативна съвместимост между рекламните услуги.
  11. Да проучат начини за насърчаване и популяризиране на рекламни практики, които допринасят за икономическата устойчивост на новинарския сектор при пълно зачитане на редакционната независимост. Това следва да се направи, без да се създават тежести или изисквания за оповестяване.
  12. Да продължат да защитават и укрепват независимостта и ролята на обществените медии, да насърчават сътрудничеството и да гарантират, че тези медии могат да останат значими и присъстващи в цифровото пространство, като признават колко е важно обществените медии да могат да публикуват в цифров формат и в различни други формати за публикуване в рамките на европейското законодателство в областта на държавните помощи и конкуренцията и в съответствие с него. Ако е необходимо, да преценят дали настоящите правила за държавна помощ все още са подходящи за отчитането на цифровата реалност, присъствието и трайното значение на обществените медии днес за задоволяване на демократичните, социалните и културните потребности.
  13. Да позволяват и, когато е целесъобразно, насърчават достатъчната видимост на медийните услуги от общ интерес, както е предвидено например в член 7а от Директива за аудио-визуалните медийни услуги, включително на онлайн платформите и цифровите интерфейси, които контролират или управляват достъпа до надеждни новини и тяхната видимост. Тези мерки биха могли да допринесат за борбата с дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и да спомогнат да се гарантира, че потребителите имат по-лесен достъп до разнообразна, висококачествена и надеждна информация, включително местни новини, относно техните услуги.
  14. Внимателно да проучат начините, по които мерките за видимост могат да бъдат ефективно прилагани в един все по-цифровизиран и трансграничен контекст, без да се излагат на риск националните компетентности или независимостта на медиите и без да се създава ненужна тежест за доставчиците. Едно от възможните бъдещи действия би могло да бъде държавите членки, на доброволна основа, да обменят най-добри практики относно начините, по които мерките за видимост, включително свързаните с тях технически стандарти, могат да бъдат оптимизирани и лесно приети по сходен начин в различните държави членки, с потенциал да допринесат и за текущата оценка на Директива за аудио-визуалните медийни услуги.
  15. В сътрудничество с медийния сектор да подкрепят инструменти и усилия за това хората, рекламодателите, доставчиците на услуги и онлайн платформите да могат лесно да разпознават съдържанието от надеждни и редакционно отговорни новинарски медии. Това може да се постигне например чрез повишаване на медийната и цифровата грамотност, наличието на журналистическо обучение, както и осведомеността за стойността на точната и надеждна информация. Тези мерки биха могли да допринесат за засилване на предварителното разобличаване, разобличаването и проверката на фактите, но следва да бъдат в съответствие с професионалните и етичните журналистически стандарти, редакционната отговорност и независимост, както и със задълженията за прозрачност на собствеността върху медиите, за да се гарантира здравословна информационна екосистема.
  16. Да насърчават доставчиците на новинарски медийни услуги да популяризират ясното посочване на авторството на медийното съдържание, като например практикуването на авторска онлайн журналистика, без да се излага на риск независимостта на медиите или безопасността на журналистите. Това би могло да функционира като средство за засилване на прозрачността, отчетността и общественото доверие в журналистиката, както и защитата на авторското право, като същевременно се подкрепя обозначаването като средство за разпознаваемост на генерираното от ИИ съдържание.
  17. Да продължат да предприемат последващи действия и да обменят мнения във връзка с политическите ангажименти, поети в заключенията на Съвета от 2020 г. и в заключенията на Съвета от 2024 г. , за подкрепа на действия за медийна грамотност, които се борят с невярната информация и дезинформацията и укрепват устойчивостта във всички възрастови и уязвими групи, особено малолетните и непълнолетните лица. Това би могло да включва мерки за повишаване на обществената осведоменост относно рисковете, свързани с използването на услуги с ИИ за намиране на новинарско съдържание, и относно значението на проверката на информацията преди споделянето ѝ в социалните медии, особено за ползвателите със значителна аудитория. В този контекст да подкрепят, изпълняват или насърчават инициативи за откриване и обозначаване на генерирано и манипулирано с ИИ съдържание в съответствие със съответните разпоредби на Акта за ИИ.

33. Да подобряват знанията и обществената осведоменост относно чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство и процесите на дезинформация, например чрез мултидисциплинарни изследвания, събиране на данни за моделите на потребление на медиите и други дейности за повишаване на осведомеността. В този контекст биха могли да се използват или усъвършенстват съществуващите структури като Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) и европейските мрежи от проверители на факти.

  1. Да гарантират, че медийната политика е интегрирана в обсъждането на по-широките
    геополитически въпроси и политиките в областта на цифровите технологии, за да се защитят нашите демокрации     и да се дадат повече права на гражданите и да се укрепи тяхната устойчивост, тъй като достъпът до надеждни новини е основна предпоставка за функционирането на тези демокрации. Това може да се направи например, като се вземат предвид ролята и последиците за медиите при формулирането на по-широки цели и стратегии на политиката, като същевременно се запази пълното зачитане на свободата на медиите и редакционната независимост.

Несъмнено Заключенията определят дневен ред на политиката към новинарството в държавите от ЕС, стига да има кой да мисли за новинарството и значението му за утвърждаване на демокрацията.