Гардиан има публикация, която проследява изказвания на президента Тръмп, предлагащи отнемане на лицензия на телевизия – по дати и събития. Според изданието те са общо 28, смятано от 2017 година.
Съвсем отделни въпроси са кой по закон трябва да има лицензия и кой – не, както и кой дава и отнема лицензии.
Европейската комисия е публикувала покана за обратна връзка за въздействието и необходимостта от актуализиране на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), последно преразгледана през 2018 г., в бързо развиващия се медиен пейзаж.
За тази цел Комисията отправя покана за обратна връзка.
Комисията ще анализира дали правилата на AVMSD все още са ефективни за постигане на техните цели и дали те трябва да бъдат актуализирани, за да се осигури по-специално: подходяща *видимост на европейските медии, по-равнопоставени условия между традиционните и новите цифрови участници, адекватна *защита за зрителите, особено за децата, оптимална регулация на *търговските съобщения и *европейските произведения.
Приемат се мнения до неделя, 21 декември.
Получената информация ще бъде взета предвид при планираната за 2026 г. поредна ревизия на AVMSD. Прегледът на AVMSD е част от ангажиментите на Комисията в наскоро представения Европейски щит за демокрация за устойчивостта на нашите демокрации.
EMFA, Европейският акт за свободата на медиите, е каталог от мерки, между които член 22 се отнася до ограничаването на медийните концентрации, когато те са от съществено значение за плурализма.
Тази разпоредба няма да може да се приложи ефективно без промени в националното законодателство. По-конкретно, Законът за защита на конкуренцията трябва да предвиди възможност към оценката на конкурентния регулатор за отражението на сливането или придобиването върху конкуренцията, да се добави и оценката – евентуално и изискванията – на медийния регулатор във връзка с отражението на сделката върху медийния плурализъм.
Възможност за двоен анализ (икономически и неикономически) ще трябва да се предвиди и в двата закона – конкурентен и медиен.
Конкурентният регулатор е предвидил изменение в конкурентния закон, засягащо прилагането на чл.22 EMFA, става ясно от публикуваните промени – Държавен вестник, бр. 95 от 7 ноември 2025 г.
Промени има при уведомяването – ще може да се извършва уведомяване под сега определените прагове:
§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Уведомяване за концентрация“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) За концентрация може да бъде подадено доброволно предварително уведомление пред комисията и когато не са изпълнени условията за задължително предварително уведомяване по ал. 1.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Предприятията са задължени да уведомят“ се заменят с „В случаите по ал. 1 и 2 предприятията уведомяват“.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Комисията с мотивирано определение може да изиска да бъде подадено уведомление за концентрация в срок до 6 месеца от осъществяване на сделката, когато:
1. сумата от общите обороти на всички предприятия – участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв., и
2. сделката поражда съмнения, че в резултат на осъществяването на концентрация съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.“
Предвижда се осъществяване на задълбочено проучване, когато е необходимо становище на СЕМ:
§ 31. В чл. 83 ал. 1 се изменя така:
„(1) Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато:
1. в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение;
2. предложените при ускореното проучване изменения на условията на концентрацията, включително мерките за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар, не са подходящи или достатъчни или тяхната оценка изисква задълбочено проучване;
3. е необходимо становище на специализиран държавен орган, на който със закон е възложено регулиране на дейности в съответния сектор;
4. в резултат от ускореното проучване комисията установи, че се пораждат сериозни съмнения относно действителния собственик на придобиващото контрол предприятие или източника на финансиране на сделката.“
В Държавен вестник, брой 99/2025 г. е обнародван ЗИД на Закона за електронните съобщения, с който се въвеждат необходими за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги, DSA) изменения в българското законодателство, като чл.1 ал. 3 изрично предвижда, че “Този закон урежда надзора над дейността на доставчиците на посреднически услуги за спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, и взаимодействието между компетентните органи при осъществяването му.“
В чл. 21 се създава ал. 6: „Комисията изпълнява функциите на Координатор за цифровите услуги по чл. 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.“
В чл. 30, ал. 1 се създават т. 30 – 34:
„30. издава, прекратява действието или отнема сертификат на орган за извънсъдебно уреждане на спорове по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 31. предоставя, прекратява или отнема статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 32. предоставя статут на одобрен изследовател или прекратява достъпа му до данни в съответствие с чл. 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 33. упражнява правомощията по чл. 51 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 34. предприема действия съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) 2022/2065 във връзка с получаването на жалби срещу доставчиците на посреднически услуги.“
В глава четвърта се създава раздел VIа с чл. 49г – 49е:
„Раздел VIа
Взаимодействие и координация при изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065
Чл. 49г. (1) Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии са компетентни органи по чл. 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията:
1. осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 относно изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посредничисеки услуги се осъществява от Съвета за електронни медии;
2. контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на всички доставчици на посреднически услуги.
(3) Съветът за електронни медии контролира доставчиците на посреднически услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията за изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от регламента.
(4) Комисията за защита на личните данни осъществява надзор върху обработването на лични данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2022/2065 в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и Закона за защита на личните данни. При осъществяването на този надзор Комисията за защита на личните данни има правомощията по чл. 51 и 56 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 49д. (1) Когато съдебен или административен орган постанови акт по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065, той изпраща на комисията копие от акта.
(2) Когато органът по ал. 1 събере или получи информация за изпълнението на акта по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 или друга информация от доставчика на посреднически услуги, той я изпраща на комисията.
(3) Комисията изпраща на координаторите за цифрови услуги в Европейския съюз получените актове по ал. 1 и придружаващата ги информация най-късно в деня, следващ деня на получаването им, чрез системата за обмен на информация по чл. 85 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 49е. Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни се уреждат със съвместна инструкция.“
Целият законопроект в Държавен вестник
Както е известно, ЕК изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.
Медиите съобщават, че президентът Тръмп напада неколкократно в рамките на седмица американски журналисти.
В Овалния кабинет Тръмп нарича питането на журналистката Мери Брус от ABC News “ужасен, ужасен въпрос” и заявява, че лицензията на мрежата „трябва да бъде отнета“. Той казва, че Брендън Кар, шефът на регулатора, „трябва да погледне това“. Мери Брус пита престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман за насилствената смърт на колумнист на Washington Post в Саудитското консулство в Истанбул през 2018 г. Американското разузнаване съобщава, че нападението е извършено по заповед на принца, но той отрича. „Вие сте ужасен човек и ужасен репортер“, казва Тръмп.
По-късно в Air Force One президентът прекъсва въпросите на репортерката на Bloomberg News за Епстийн с шокиращото “Quiet! Quiet, piggy.”
Примерите са много, за водещия от NBC Сет Майерс президентът призовава компанията: “Fire him, IMMEDIATELY!” – и по-важното е, че Брендън Кар републикува този призив в социалните мрежи.
Европейската комисия представи инициативата „Европейски щит за демокрация“.
В съобщениетo JOIN (2025) 791 финал се определят мерки за защита и насърчаване на силни и устойчиви демокрации в ЕС, като са включени действия в три направления: запазване на целостта на информационното пространство; укрепване на институциите, честни и свободни избори и свободни и независими медии; и повишаване на устойчивостта на обществото и ангажираността на гражданите.
Ще бъде създаден нов Европейски център за демократична устойчивост с цел предвиждане, откриване и реагиране на заплахи като чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и независима европейска мрежа на проверителите на факти на всички официални езици на ЕС.
В рамките на нова програма за устойчивост на медиите ще бъде предоставена засилена финансова подкрепа за независимата и местната журналистика, която ще свърже настоящата подкрепа за медиите с програмите за финансиране, предложени в новата многогодишна финансова рамка на ЕС.
За да спомогне за противодействието на манипулирането на информация, Комисията ще въведе мерки за насърчаване на медийната и цифровата грамотност за всички възрасти.
Предвидените мерки са разнообразни, амбициозни, с потенциал за промяна, като например
Наред с Европейския щит за демокрацията, Комисията представи днес и Европейска стратегия за гражданското общество. Това е инициатива за по-силна ангажираност, защита и подкрепа на организациите на гражданското общество. В предложението си за новата МФР Комисията предвиди значително увеличаване на финансовата подкрепа за НПО, като за програмата AgoraEU са предвидени 9 млрд. евро.
Допълнителна информация е налична в съобщението за медиите и в информационните документи за Европейския щит за демокрацията и за стратегията на ЕС за гражданското общество.
Сегашната криза – най-тежката, с която Би Би Си се е сблъсквала от десетилетия – е не толкова поради филма за Тръмп, колкото поради неразрешимото напрежение в обществената телевизия, работеща в един горчиво разделен политически и медиен свят.
Оставката на Тим Дейви следва поредица от спорове относно отразяването от Би Би Си на други чувствителни въпроси, пише NYT. Роби Гиб, бивш шеф на комуникациите на Тереза Мей, политическо назначение в 13-членния борд на Би Би Си, е сочен за източник на напрежението.
Конкретният повод – филмът, наречен „Тръмп: Втори шанс?“, който се излъчи преди президентските избори миналата година – наистина е оценен като грешка, тъй като при монтажа на речта на Тръмп на 6 януари „е създадено впечатление за директен призив за насилствени действия“. В телевизията сами са установили грешката (на основата на възложен анализ на Майкъл Прескот, експерт по стандартите, който е изготвил доклад от 19 страници, изтекъл към Дейли Телеграф), но са забавили извинението си. Тим Дейви вече се е извинявал за сензационно интервю на принцеса Даяна, проведено 25 години по-рано от кореспондент на Би Би Си.
За съжаление разкритията за филма идват само три седмици, след като Би Би Си съобщава, че британският телевизионен регулатор Ofcom е открил „сериозно нарушение“ в друг документален филм на Би Би Си, този път за войната в Газа, като не е съобщено на аудиторията, че разказвачът е свързан с Хамас.
Независимо от всичко БиБиСи се ползва с високо доверие според скорошно проучване на Pew Research. Наистина, компанията е произвела хиляди часове изключителна журналистика.
Междувременно е получено писмо от адвокат на Тръмп, в което се дава срок за отговор до 14 ноември и се казва, че ако този срок бъде пропуснат, Тръмп ще бъде „оставен без алтернатива, освен да наложи своите законни и справедливи права, включително чрез съдебни действия за не по-малко от един милиард долара обезщетение“ (пълният текст, вкл. относно приложимото право на Флорида). В писмото има три искания: изтегляне на филма, извинение и компенсация.
Известност получи и писмото на Тим Дейви, в което той декларира, че въпреки неизбежните проблеми и предизвикателства, журналистиката на БиБиСи продължава да възхищава като златен стандарт. Също така Дейви заявява, че иска да създаде най-добрите условия и среда за новия генерален директор, който да се заеме със следващата Кралска харта, като се проведе разумен, спокоен и рационален обществен разговор за следващата глава на БиБиСи.
Можем да си помечтаем за подобно писмо.
Правната уредба на трансфера на лични данни между ЕС и САЩ от известно време се нуждаеше от стабилизиране.
Решението на ЕК, довело до документацията Save Harbor, беше атакувано от Максимилиан Шремс и с решение на Съда на ЕС Шремс 1 беше обявено за невалидно (2015).
През 2016 ЕК прие ново решение (довело до документацията Privacy Shield), което отново беше атакувано и с решение на Съда на ЕС Шремс 2 беше обявено за невалидно (2020).
През 2023 ЕК прие ново решение (2023 Trans-Atlantic Data Privacy Framework), което беше атакувано този път от френския гражданин Philippe Latombe – той твърди, че използва различни онлайн платформи, които събират личните му данни и ги прехвърлят в САЩ, но според него липсва адекватно ниво на защита в САЩ, поради което той иска нова отмяна на решението на ЕК.
Станало е известно новото, трето решение на Съда по дело T‐553/23 относно правната рамка на трансфера – този път жалбата е отхвърлена изцяло. Според Съда има адекватно ниво на защита на личните данни на европейските граждани.
Решението е от 3 септември 2025 г.
Ново напрежение възниква във връзка със забраната за журналисти за достъп до район в Западното крило на Белия дом, в който се помещават офисите на комуникационния отдел.
Официално решението за ограничаване на достъпа е основано на съображения за сигурност. Президентът Бил Клинтън се е опитал да ограничи достъпа на пресата до същия район през 1993 г., но е отменил мерките след реакцията на медиите.
Асоциацията на кореспондентите в Белия дом, която представлява прескорпуса, заявява, че се противопоставя на решението, тъй като се забраняват на журналистите райони, „които отдавна са отворени за събиране на новини“. Кореспондентите в Белия дом са категорични, че този ход “вреди на способността на медиите да отразяват президента, да разпитват длъжностни лица, да гарантират прозрачност и да държат правителството отговорно, във вреда на американската общественост“.
В публикация на X директорът по комуникациите на Белия дом Стивън Чеунг твърди, че репортерите са били хванати да „подслушват“ и „тайно да записват видео и аудио“ в района, но не представя доказателства.
WP напомня, че президентът Доналд Тръмп отдавна нарича журналистите „враг на американския народ“.
В Националния доклад за оценка на търговията за 2025 г. търговският представител на Съединените щати е посочил Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) като пречка за външната търговия. Определянето от страна на администрацията на САЩ на ДАВМУ като пречка за търговията се основава на погрешна оценка, тъй като разпоредбите на директивата се прилагат по неутрален и недискриминационен начин към всички оператори, както местни, така и чуждестранни, което гарантира лоялна конкуренция и еднакви условия на конкуренция.
Същевременно през 2023 г. американските филми са съставлявали 69% от броя на посещенията в киносалони в Европа; 9 от 10-те водещи групи за телевизионни услуги и видеоуслуги по заявка, опериращи в Европа, са собственост на дружества от САЩ; 85% от времето, което европейците прекарват на платформи за видео по заявка с абонамент, се разпределя между три американски услуги за стрийминг.
Все пак изявления на президента Тръмп показват, че той желае да продължи опитите си да се противопостави на регулирането на американските дружества от страна на ЕС. В такъв контекст Европейският парламент:
1. призовава Съвета и държавите членки да подкрепят Комисията в защитата на ДАВМУ и културното изключение на ЕС в контекста на международните търговски преговори, като гарантират, че аудио-визуалните медийни услуги остават изключени от задълженията по търговските споразумения, за да се запази и разшири способността на ЕС и неговите държави членки да определят и прилагат политики в областта на културата и аудио-визуалната сфера, насочени към насърчаване и опазване на културното многообразие;
2. подчертава, че мерките, предвидени в ДАВМУ, представляват легитимно регулиране в полза на обществения интерес, който има за цел опазване на културното многообразие чрез насърчаване на създаването и разпространението на европейски произведения и защита на свободата на изразяване, медийния плурализъм и демократичните ценности; счита, че всяко отстъпление от принципите на ДАВМУ би подкопало сериозно европейския културен модел, особено в контекста на интензивната международна конкуренция в сектора на аудио-визуалните медийни услуги;
3. припомня, че съгласно член 167 от ДФЕС държавите членки запазват основната компетентност по отношение на политиката в областта на културата; подчертава, че принципът на субсидиарност е не само правило за разпределяне на компетентностите, но и съществена гаранция за опазване на културното многообразие в Съюза и за противодействие на концентрацията на икономическа и технологична мощ от страна на външни участници, по-специално американски дружества;
4. приветства заключенията на Съвета от 2 май 2025 г. относно оценката на правната рамка за аудио-визуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, в които Съветът подчертава решаващата роля на ДАВМУ за осигуряване на правното основание за защита и насърчаване на разнообразен, справедлив, сигурен, надежден и конкурентен аудио-визуален медиен пазар в ЕС, като същевременно се гарантира наличието на независимо, надеждно и разнообразно в културно отношение европейско съдържание;
5. настоятелно призовава Комисията да отхвърли категорично всякакви опити ДАВМУ да се счита за нарушаваща търговията и да я защити като легитимен регулаторен инструмент, който е от съществено значение за опазването на културното многообразие, суверенитета и меката сила на ЕС както при договарянето и прилагането на търговски споразумения със Съединените щати, така и в рамките на оценката и евентуалното преразглеждане на ДАВМУ през 2026 г.;
6. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.
| (1) ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2018/1808/oj. |