Стана известно решението на Съда на ЕС (голям състав) по дело C-797/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) с акт от 12 декември 2023 г., постъпил в Съда на 21 декември 2023 г., в рамките на производство по дело Meta Platforms Ireland Ltd срещу Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni.
Развитието на цифровите технологии промени коренно медийния сектор, и по-специално сектора на печатната преса, който се сблъска с промените в навиците на потребителите, с разрастването на услугите за онлайн преглед на пресата и с конкуренцията на новите цифрови канали. Тези промени доведоха до драстичен спад в приходите на издателите, което застраши техния икономически модел и тяхната съществена роля в демократичните общества. За да се противодейства на този проблем бяха предприети няколко законодателни инициативи, сред които е и Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар. Тази директива въвежда специално сродно право в полза на издателите на публикации в пресата за онлайн използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество, като им позволява по-специално да разрешават или да забраняват подобно използване.
Италианският законодател транспонира посочената директива, като предвижда в полза на издателите право на справедливо възнаграждение за онлайн използването на техните публикации, както и механизъм, насочен към гарантирането на това възнаграждение. По този начин италианското законодателство задължава доставчиците на услуги да договарят такова възнаграждение с издателите, без да ограничават видимостта на съдържанието в резултатите от търсене по време на тези преговори, както и да предоставят данните, необходими за неговото изчисляване. Освен това то възлага на Органа за регулиране на съобщенията (AGCOM) да установи критериите за определяне на това възнаграждение, да го определи сам, ако не бъде постигнато съгласие, и да гарантира спазването на задължението на доставчиците за предоставяне на информация, включително посредством налагане на санкции.
През 2023 г. въз основа на това национално законодателство AGCOM установява критериите за определяне на справедливо възнаграждение за онлайн използването на публикации в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество.
Един от тези доставчици, Meta Platforms Ireland, подава жалба за отмяна на това решение пред Регионален административен съд Лацио (Италия). Meta оспорва съвместимостта на въпросното решение и на посоченото италианско законодателство с правото на Съюза, по-специално с Директивата и със свободата на стопанската инициатива, гарантирана от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Поради това националната юрисдикция сезира Съда, за да провери съвместимостта на националната правна уредба с правото на Съюза.
Съдът констатира, че Директивата има за цел да предостави на издателите изключителни права за възпроизвеждане и предоставяне на публично разположение на техните публикации в пресата, като същевременно предоставя на държавите членки свобода на преценка, за да се гарантира прилагането на тези права.
В този контекст правото на издателите на публикации в пресата на справедливо възнаграждение е допустимо, при условие че това възнаграждение представлява икономическата насрещна престация за даденото на доставчиците разрешение да възпроизвеждат съответните публикации или да ги предоставят на публично разположение, и че тези издатели имат възможност да откажат да предоставят подобно разрешение или да го предоставят безвъзмездно. Освен това доставчиците не могат да бъдат задължавани да заплащат, когато не използват такива публикации. Националният съд трябва да провери дали италианското законодателство спазва тези условия.
Задълженията, наложени на доставчиците, да започнат преговори с издателите, без да ограничават видимостта на съдържанието през този период, и да предоставят данните, необходими за изчисляване на възнаграждението, също са допустими, тъй като те могат да гарантират справедливия характер на тези преговори и следователно допринасят за целта на защита на издателите. Всъщност само доставчиците разполагат с информацията, позволяваща да се определи икономическата стойност на онлайн използването на публикациите в пресата, като например приходите, генерирани или очаквани от такова използване. Следователно издателите се намират в слаба преговорна позиция спрямо тези доставчици що се отнася до определянето на справедливо възнаграждение. Също така задължението на доставчиците да се въздържат от ограничаване на видимостта на публикациите по време на преговорите позволява да се предотврати упражняването на натиск върху издателите или още да се прикрие икономическата стойност на използването на техните публикации в пресата.
Освен това правомощията, предоставени на AGCOM посредством италианското законодателство, са допустими, доколкото целят да гарантират ефективното упражняване на правата, признати на издателите.
Накрая Съдът констатира, че несъмнено тези задължения, съчетани с правомощията на AGCOM да налага санкции, представляват ограничение на свободата на стопанска инициатива4 на доставчиците.
Съдът обаче констатира, че освен ако националният съд не установи друго, посоченото ограничение изглежда обосновано и пропорционално спрямо целите на правото на Съюза да се осигури добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право и да се даде възможност на издателите да си възстановят инвестициите, които изисква изготвянето на техните публикации. Съдът отбелязва, по-специално, че налагането на такива задължения на доставчиците позволява да се установи справедливо равновесие между свободата на стопанската инициатива, от една страна, и правото на интелектуална собственост, както и правото на свобода и плурализъм на медиите, от друга страна.