Tag Archives: Media Law

Обединено кралство: кой трябва да подаде заявление за вписване като доставчик на услуга за видеосподеляне

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През януари Съветът за електронни медии публикува образец за заявление, с който доставчиците н платформи за видеосподеляне трябва да подадат данни за вписване в новия регистър на регулатора – вж СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

Днес британският регулатор публикува на сайта си информация ( final guidance) кой трябва да подаде заявление за вписване в Обединеното кралство във връзка с промените в медийното законодателство (new rules for UK-established VSPs).

По съображения за сравнение – Ofcom дава следния отговор на въпроса кой трябва да подаде заявление:

в две опции – платформа или мрежа със съответната функционална възможност – когато:

а) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основната цел на услугата или на неразделна част от услугата; или

б) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основна функционалност на услугата.

на второ място, ако доставчикът попада в една от горните категории, в допълнение услугите трябва да изпълняват кумулативно следните критерии:

а) услугата се предоставя чрез електронни комуникации;

б) предоставя се на търговски принцип;

в) лицето, което я предоставя, няма общ контрол върху това какви видеоклипове са налични в нея, но има общ контрол върху начина, по който видеоклиповете са организирани в нея (което включва организирани автоматично или чрез алгоритми, по-специално чрез показване, маркиране и последователност);

г) това лице има необходимата връзка с Обединеното кралство.

Не е нещо по-различно от това, което казва директивата, но регулаторът си е направил труда да го обясни.

Полша, Унгария, превзетите медии в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Международният институт за пресата публикува анализ на състоянието на медиите в Полша.

Анализът дава основание на експертите да обявят, че Полша следва унгарския модел за медиите. В какво се състоят приликите е обяснено в тази публикация.

Преди предстоящото на 10 март заседание на Европейския парламент, посветено на свободата на медиите в Полша, Унгария и Словения, 18 неправителствени организации се обръщат към членове на Европейския парламент с тревогата, че член 11 от Хартата на Европейския съюз за основните права е застрашен, тъй като свободата на медиите и медийният плурализъм се влошават тревожно в Унгария и Полша. През последното десетилетие Fidesz усъвършенства процеса на държавно превземане на медиите. Чрез злоупотребата със законодателни, регулаторни и административни инструменти тази политическа сила заглуши критичните медии, като същевременно изгради широк спектър от проправителствени медии, които доминират в националния медиен пейзаж.

„Право и справедливост“ (PiS) в Полша избира елементи от унгарския модел, които вписва в полската система. Моделът на превземане на медиите е фина, сложна и пряка заплаха върху правото на обществото да бъде информирано. То се осъществява чрез косвени средства или формално независими органи, представляващи приемлив аргумент на правителствата, когато са обвинени в разрушаване на медийната свобода.

Независимата журналистика е под безпрецедентна заплаха, тъй като двете правителства изкривяват и прекрояват медийния пазар в своя полза, с вредни последици както за свободата на медиите, така и за демокрацията в Европа. Подобни събития са очевидни и в Словения, където правителството на SDS атакува обществените медии и подклажда враждебност към критични журналисти, като същевременно е подкрепено със значителни инвестиции от свързани с Fidesz компании.

Бездействието по отношение на подкопаването на медийната свобода и плурализъм първо в Унгария, а след това и в Полша, позволи този модел на превземане на медиите да се разпространи в други държави от ЕС. Цената на по-нататъшното бездействие просто е твърде висока. Време е Европейската комисия да действа. По-специално призоваваме комисията да открие разследвания по конкретно посочени казуси като например антиконкурентния начин на финансиране на обществената телевизия, която действа като държавна телевизия. Да разследва закупуването на частни медии. Да подкрепи разработването на директива SLAPP за защита на медиите срещу неправомерни съдебни дела като тези, използвани в Полша срещу Gazeta Wyborcza и други независими медии. Да се създадат гаранции правителствата да не злоупотребяват с фондовете на ЕС за по-нататъшно превземане на медии, като неправомерно възнаграждават своите поддръжници за сметка на независимите медии.

Текстът, предаден със съкращения по-горе, е подписан от

Association of European Journalists (AEJ-Belgium)
ARTICLE 19
Committee to Protect Journalists
European Centre for Press and Media Freedom
European Federation of Journalists
Free Press Unlimited
Global Forum for Media Development
Helsinki Foundation for Human Rights
IFEX
Index on Censorship
International Media Support
International Press Institute
Mertek Media Monitor
OBC Transeuropa
PEN International
Reporters Without Borders
Slovene Association of Journalists
Society of Journalists (Warsaw)
South East Europe Media Organisation (SEEMO)

За много голямо съжаление превзетата държава е факт и тук, Европейският парламент вече гласува резолюция за България, която тук беше обявена за партиен документ без значение от тези, които по занятие трябва да защитават свободата на медиите. В България също е реалност превзетата държава заедно с превзетите медии, злоупотребите с власт и парадоксалната роля на европейските средства, работещи срещу свободата на медиите.

Update Встъпително слово на Вера Йоурова

Цифровото десетилетие на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Ново съобщение СОМ (2021)118 следва призива за цифрово десетилетие на Европа.

Със съобщението ЕК отговаря на призива на Европейския съвет за създаване на „Цифров компас“, като съобщението се основава на стратегията на Комисията в областта на цифровите технологии от февруари 2020 г. Основното: да се постигне съгласие по набор от цифрови принципи, бързо да се стартират важни многонационални проекти и да се изготви законодателно предложение, с което се установява стабилна рамка за управление с цел наблюдение на напредъка — цифровия компас.

Комисията предлага нов инструмент – „Цифров компас“ — в четири основни посоки:

1) Граждани, разполагащи с цифрови умения, и висококвалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии. До 2030 г. най-малко 80 % от всички възрастни следва да притежават основни цифрови умения и в ЕС следва да има 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно повече такива работни места следва да се заемат от жени.

2) Сигурни, производителни и устойчиви цифрови инфраструктури. До 2030 г. всички домакинства в ЕС следва да имат гигабитова свързаност, а всички населени райони следва да бъдат обхванати от 5G; производството на авангардни и устойчиви полупроводници в Европа следва да достигне 20 % от световното производство; 10 000 климатично неутрални периферни клъстерни възела с висока степен на сигурност следва да бъдат разположени в ЕС и Европа следва да разполага с първия си квантов компютър.

3) Цифрова трансформация на предприятията. До 2030 г. три от четири дружества следва да използват компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствен интелект, над 90 % от МСП следва да достигнат поне базово равнище на цифров интензитет, а броят на стартиращите предприятия в ЕС, достигнали пазарна стойност от 1 милиард щатски долара, (наричани „еднорози“) следва да се удвои.

4) Цифровизация на обществените услуги. До 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за установяване на самоличност (eID).

Комисията предлага да се разработи рамка от цифрови принципи, като например достъп до висококачествена свързаност, до достатъчно цифрови умения, до обществени услуги, до справедливи и недискриминационни онлайн услуги, и в по-общ план — да се гарантира, че в онлайн средата могат да бъдат упражнявани изцяло същите права, които се прилагат извън нея.

Страницата на ЕС за цифровото десетилетие

Freedom House: Доклад за свободата по света 2021

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е поредният доклад 2021 на Freedom House за свободата по света. Последните 15 години глобалната тенденция е отрицателна: в много повече страни състоянието (изборен процес, политически плурализъм, основни права) се влошава:

България остава свободна по оценката на Freedom House. Докладът за страната за 2021 г. не е качен все още, но оценката е по-ниска (78) в сравнение с предходните години (80 – за 2017, 2018, 2019 и 2020). Финландия и Швеция неизненадващо водят с максималната оценка 100.

Общото представяне на България на сайта гласи, че множество партии се конкурират в българската демократична система и през последните десетилетия са извършени няколко трансфера на власт между конкурентни партии. Страната продължава да се бори с политическата корупция и организираната престъпност. Докато медийният сектор остава плуралистичен, концентрацията на собственост е нарастващ проблем. Журналистите срещат заплахи или насилие по време на работата си. Етническите малцинства, особено ромите, срещат дискриминация. Въпреки недостига на финансиране и други пречки, представителите на гражданското общество са активни и влиятелни.

Google: без бисквитки

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На корпоративния блог на Google има съобщение, че компанията се отказва да използва бисквитки за браузъра си Chrome: “Хората не трябва да приемат да бъдат проследявани в мрежата, за да се възползват от предимствата на съответната реклама. И рекламодателите не трябва да проследяват отделни потребители в мрежата, за ефективност на своята реклама.”

Dали Google ще се присъедини към други в рекламната индустрия, които планират да заменят бисквитките с алтернативни идентификатори на ниво потребител?

Не, няма да изграждаме алтернативни идентификатори за проследяване на лица, докато сърфират в мрежата, нито ще ги използваме в нашите продукти. Не вярваме, че тези решения ще отговорят на нарастващите очаквания на потребителите за неприкосновеност на личния живот, нито ще се противопоставят на бързо развиващите се регулаторни ограничения – следователно те не са устойчива дългосрочна инвестиция.

Поддържането на интернет отворен и достъпен за всички изисква от всички нас да направим повече за защита на поверителността – а това означава край не само на „бисквитките“, но и на всяка технология, използвана за проследяване на хората, докато сърфират в мрежата.

В медиите има съобщения за разработките на Google, които ще позволят на компанията да използва друг механизъм на мястото на бисквитките. Вече се провеждат тестове. Засега заместващата технология Federated Learning of Cohorts (FLoC) среща неодобрението на правозащитниците.

The Duchess of Sussex v Associated Newspapers

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Спорът е между Associated Newspapers (издатели на The Mail) и Меган Маркъл, херцогиня на Съсекс, по повод издадено вече решение, че с пет публикации, съдържащи извадки от писмо на херцогинята до баща й, Mail on Sunday u Mail Online нарушават правата на херцогинята на личен живот и авторските й права.

Сега съдът постановява ([2021] EWHC 510 (Ch)) (мотиви) да се публикува изявление на първа страница

„Херцогинята на Съсекс печели съдебното си дело за нарушаване на авторски права срещу Associated Newspapers за статии, публикувани в The Mail в неделя и публикувани в Mail Online – вижте трета страница.“

В добавка по-обстоятелствена информация ще бъде публикувана на трета страница и онлайн.

Съдът отбелязва, че Mail Online е продължил да публикува неправомерните статии в продължение на две седмици, след като съдът ги обяви за незаконни с решението от февруари 2021 г. (HRH The Duchess of Sussex v Associated Newspapers Ltd [2021] EWHC 273 (Ch)) „Това не може да бъде случайно или пропуск, при липса на каквото и да било обяснение се изкушавам да направя извод, че това е форма на неподчинение.“

Неприятно за вестникарската група – особено като се вземе предвид, че съдия Уорби в миналото се е явявал по дела в защита на Mail on Sunday, когато принц Чарлз също е спечелил делото срещу тях за нарушаване на авторски права.

В медиите

Едно послание от Вашингтон в първия ден на предизборната кампания

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съвместно двупартийно изявление на председателя на комисията по външна политика в Сената на САЩ Боб Менендес и най – старшия републиканец в комисията Джим Риш

Приоритети: “борбата с корупцията, възстановяването на независимите медии и насърчаването на върховенството на закона”.

ГЕРБ избра тактиката на омаловажаване: “частно послание”, “неофициално”, “необвързващо”.

Закон за филмовата индустрия: промените днес в Държавен вестник

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес промените в Закона за филмовата индустрия са обнародвани в Държавен вестник.

За всички, които следят сагата с нормативната уредба на киното: ГЕРБ наложи промени в полза на точно определени адресати – ако цитирам Становището на българската филмова общност:

първо, уреди държавната помощ под формата на схема за възстановяване на разходи за аудиовизуални произведения като стимул, насочен предимно към чужди инвеститори , практически без културен тест, и

второ, постави ЗФИ в полза на комерсиалното производство на телевизионни филми и сериали, съответно в полза предимно на големите телевизии, Становището дори уточнява – големите частни телевизии.

Подпомагането е инструмент за провеждане на културна политика.

Когато някой обяснява как държавата подпомага българското кино, добре е да се знае кого по-точно подпомага държавата – и каква точно е културната политика на държавата – такава, с каквато разполагаме в момента.

Сега по темата

Един труден законопроект за обществените медии, който за пореден път се оказа неприоритетен: интервю за Тоест

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно, че последният (засега) законопроект за изменение на ЗРТ, уреждащ нов принцип на финансиране на обществените медии в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ и формално внесен в последните часове на работа на този парламент, няма да бъде гледан. Или поне не в този парламент.

Имаше гласове, включително на председателката на СЕМ Бетина Жотева, този законопроект да се обедини със законопроекта за въвеждане на ревизията на медийната директива (срок за въвеждане 19 септември 2020 г., приет и в сила от 2020 г.) –

“Съществуването на два проекта за закон, на един и същи закон, е възможно най-неудачният вариант за промяна на закон, тъй като има много неизчистени моменти в съгласувателните процедури и това довежда до объркване на всички, които се опитват правилно да разберат какво се случва със ЗРТ. В крайна сметка, когато двата проекта за закон влязат в парламента, там ще трябва да има една трета група, която да обедини двата проекта”.

Не се оказа така, никой не се обърка и в момента имаме приета поне национална транспозиция на медийната директива 2018/1808. А можеше да нямаме.

Принципите на ЕК за държавната помощ в радиото и телевизията са приети през 2001, първите 20 години не стигнаха на България да ги въведе, но защо да бързаме толкова, надеждата е в следващите 20.

Повече – в разговора ми с Венелина Попова за Тоест.

Дневник: Колко пъти полицията е искала трафични данни за карантинирани

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Полицията е поискала информация от мобилните оператори за трафичните данни на 75 души от началото на извънредното положение до средата на ноември 2020 г., за да следи дали спазват задължителната карантина. В 62 от тези 75 случая органите на полицията са получили разрешение и действителен достъп до данните, като позволението е допуснато със съдебно решение. В 13 от случаите различни съдилища в страната са отказали достъп. За този период полицията е засякла по трафични данни, че 10 души в цялата страна не са спазили задължителната карантина заради коронавируса и по всички тях са образувани досъдебни производства.

Цялата статия в Дневник