Tag Archives: Media Law

Търговските съобщения на инфлуенсърите трябва да са означени

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Регулаторът на Обединеното кралство за рекламата (The Advertising Standards Authority, ASA) публикува изследване за търговските съобщения на инфлуенсърите в социалните медии. Докладът сочи „разочароващ общ процент на съответствие“ с правилата, изискващи рекламите в социалните медии да бъдат ясно означени като такива.

Кодексът на Обединеното кралство (CAP Code), който се прилага за платформите, изисква търговските съобщения да бъдат „очевидно разпознаваеми“ като такива (правило 2.1), това е валидно и за двата кодекса. В Обединеното кралство се препоръчва означаване с #ad на видно място. Според ASA това е ясен начин за означаване на рекламното съдържание. Ако инфлуенсърите не посочат, че получават заплащане за популяризиране на продукт или услуга, те нарушават правилата. Марките, с които работят с инфлуенсъра, също са отговорни за неозначеното съдържание.

През 2020 г. броят на жалбите, получени от регулатора за нарушения на инфлуенсъри, се е увеличил с 55% спрямо предходната година. Това е въпреки консултативната информация, която ASA предоставя на разположение и въпреки поредица от решения относно неозначени търговски съобщения на инфлуенсъри. Както отбелязва Докладът за мониторинг, ASA продължава да вижда „твърде много случаи на неозначена реклама“.

Оценката на ASA по-специално се фокусира върху съдържанието на Instagram, тъй като повечето жалби се отнасят до тази платформа и нейните функции. Според ASA рекламите в секторите за красота, храна и фитнес, облекло и свободно време имат особено ниски нива на съответствие.

По-конкретно са посочени недостатъци като непоследователно разкриване на рекламно съдържание, лоша видимост на означаването (например малки шрифтове), което затруднява разпознаването на реклама и др.

Докладът на ASA

An Influencer’s Guide to making clear that ads are ads – Ръководство на ASA за инфлуенсъри по дял 2 на кодекса

Източник IRIS 2021-5:1/7

Насоки относно член 17 от Директива 2019/790 за авторското право

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Понеделник, 7 юни 2021, е крайният срок, в който държавите от ЕС трябва да въведат в национални правни мерки новите правила на ЕС в областта на авторското право – новата Директива за авторското право за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.

Едва на 4 юни, практически при изтекъл срок за въвеждане на директивата, Европейската комисия публикува Насоки относно член 17 от Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.

Няма как държавите и да спазят срока, и да прочетат и съобразят Насоките.

Това не е прецедент, по подобен начин ЕК издаде в края на срока за въвеждане и двата си собствени акта, предвидени в третата ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

ЕК напомня за необходимостта от прилагане на още една директива в разглежданата област – Директива за телевизионните и радиопрограми относно предлагането от европейските радио- и телевизионни оператори на някои предавания чрез онлайн услугите им, достъпни зад граница.

Доклад на Бюрото за контрол върху СРС за 2020

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В разгара на скандала със заместник-председателя на Бюрото на СРС Илко Желязков (кой е Илко Желязков? – Второ главно на ДС, ДАНС, Пеевски) излезе поредният доклад за СРС през 2020 г.

2020 Доклад на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства

Секция Доклади

Обединено кралство: новини и актуални предавания в обществените медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Не намаляват. Новините и актуалните предавания в обществените медии на Обединеното кралство през последните 15 години не намаляват – при намаляващи детски предавания, образователни предавания, рязко намалени развлекателни предавания.

Така разбират обществената си мисия.

Ще е интересна аналогична графика за българските обществени медии и актуалната им публицистика.

Основни тенденции в европейския аудиовизуален сектор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория в Страсбург има ново издание с актуални данни за европейските медии: телевизия, филми и видео. Очертана е голямата картина на европейския аудиовизуален сектор с много четливото обобщение на данните от изследванията на Обсерваторията, включително за въздействието на пандемията COVID-19 върху различните аудиовизуални индустрии в Европа.

През октомври 2020 г. 89% от филмите в услугите VOD вече са имали кино издание. Така че ефектът „директно към видео“ не е достигнал пазара на TVOD в този момент.

Производството на телевизионни сериали очевидно се увеличава още преди задържането на COVID да увеличи търсенето.

Данните за 2019 г. показват, че глобалните аудиовизуални пазари са доминирани от САЩ по отношение на приходите -73%. За Европа остават 10%.

През периода преди пандемията се забелязва растеж на по-малките пазари. Двуцифрен ръст е постигнат от пазари като Португалия, България, Грузия и Словашката република.

KT EN 5

Download Key Trends 2020/2021

Регламент (ЕС) 2021/818 за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар.

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR. Индикативно разпределение:

Програмата включва:

направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR.

Индикативно разпределение:

най-малко 33 на сто за направление Култура;
най-малко 58 на сто за направление MEDIA;
до 9 на сто за междусекторно направление.

Насоки на ЕК за по-ефективно прилагане на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува насоките си относно първия по рода си в световен мащаб Кодекс за поведение връзка с дезинформацията, който следва да бъде превърнат в по-ефективен инструмент за борба с дезинформацията.

Подходът на ЕС за противодействие на дезинформацията се основава на защитата на свободата на изразяване и други права и свободи, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В съответствие с тези права и свободи, вместо да криминализира или забрани дезинформацията, Стратегията на ЕС има за цел да направи онлайн средата и нейните участници по-прозрачни и отговорни, овластявайки гражданите и насърчавайки отворени демократични дебати.

За тази цел ЕС се стреми да мобилизира всички заинтересовани страни, включително публичните власти, бизнеса, медиите, академичните среди и гражданското общество. Основен елемент на усилията на ЕС е Кодексът на практиките за дезинформация, в сила от октомври 2018 г.

Кодексът е иновативен инструмент за осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн платформите, както и структурирана рамка за наблюдение и подобряване на политиките на платформите за дезинформация.

Оценката на Комисията за прилагането на Кодекса разкри значителни недостатъци. Оценката също така подчерта липсата на подходящ механизъм за мониторинг, включително ключови показатели за ефективност (KPI), липса на ангажименти за достъп до данните на платформите за проучване на дезинформацията и ограничено участие на заинтересованите страни, по-специално от рекламния сектор.

Това ръководство излага възгледите на Комисията за това как платформите и други съответни заинтересовани страни да засилят мерките си за отстраняване на пропуските и недостатъците в Кодекса и да създадат по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда.

В насоките се призовава за подсилване на Кодекса чрез неговото укрепване в следните области:

По-голямо участие с индивидуализирани ангажименти;
Прекратяване на финансирането на дезинформацията;
Гарантиране на интегритета на услугите;
Предоставяне на възможност на ползвателите да разпознават и сигнализират за дезинформация;
Увеличаване на обхвата на проверката на фактите и предоставяне на по-голям достъп до данни за изследователите;
Стабилна рамка за мониторинг.

European Commission Guidance on Strengthening the Code of Practice on Disinformation (COM(2021) 262 final)

Facebook предприема нови мерки срещу дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Нова информация от компанията:

Започваме да прилагаме нови начини да информираме хората, ако те взаимодействат със съдържание, което е оценено като дезинформация, както и да предприемем по-решителни действия срещу хора, които многократно споделят дезинформация във Facebook.

Независимо дали става въпрос за невярно или подвеждащо съдържание за COVID-19 и ваксини, климатични промени, избори или други теми, ние работим по-малко хора да виждат дезинформация в нашите приложения.

Също така ако попаднете на страница, която многократно е споделяла съдържание, оценявано като дезинформация, ще видите прозорец с препратка към повече информация, който ще ви помогне да вземете информирано решение дали искате да следвате страницата.

Стоян Мавродиев отново води дела срещу журналист

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стоян Мавродиев, вече адвокат от Кофийската адвокатска колегия, отново в действие. Нищо ново не е научил, нищо старо не е забравил.

Капитал пише:

Бившият директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев и кипърският гражданин Майкъл Тимвиос са завели дела за клевета срещу финансовия редактор на вестник “Капитал” Николай Стоянов в Софийския районен съд. Става въпрос за общо три тъжби, от които за две миналата седмица са връчени призовки на журналиста и вече има насрочени заседания. По третата все още няма разпореждане и не са получени документи.

Претенциите са към две различни статии от миналата година, които обаче са свързани помежду си и в които са описани косвени връзки между Мавродиев и Тимвиос.

Без да оспорва правото на всеки да защитава името си в съда, редакцията на “Капитал” и акционерите в “Икономедиа” виждат в тези синхронно предприети действия опит за натиск и заглушаване на критичните медийни гласове в страната. Исковете носят някои от отличителните черти на SLAPP (стратегическо дело срещу публично участие), при които водещата идея е не да бъдат спечелени, а да бъдат отказани медии, активисти, неправителствени организации и т.н. от активна гражданска позиция под страх от присъди или непосилни финансови санкции.

Николай Стоянов е четвъртият журналист от “Капитал”, срещу когото Стоян Мавродиев завежда дела, след Десислава Николова, Галя Прокопиева и Росен Босев. Преди повече от година Мавродиев беше отстранен от поста си на председател на съвета директорите и главен изпълнителен директор на ББР. Това стана след публикация на “Капитал” с автор Николай Стоянов.

Няма съмнение, че името на Николай Стоянов влиза в докладите за свободата на изразяване за 2021 година.

Цифровото бъдеще на Европа: цифровият единен пазар и използването на изкуствения интелект

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Приета е Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители.

Резолюцията взема предвид Съобщението на ЕК COM (2020) 67 final Изграждането на цифровото бъдеще на Европа и Бялата книга на ЕК за изкуствения интелект СОМ (2020) 65.