Венелин Петков, досегашен шеф на новините в бТВ, е освободен и няма предложение за друга позиция в телевизията, в която работи от основаването й. Решението е на новия изпълнителен директор   Мaртин Швeхлaк. 

Венелин Петков е написал кратък коментар във фейсбук: Зимата идва. После са изборите.  Медиите наричат коментара загадъчен и многозначителен.

1

Джей Роузън: Зимата идва

Случвало се е журналист да изведе в заглавие на своя публикация Зимата идва. През декември 2016,  непосредствено след изборите в САЩ,  Джей Роузън, професор по журналистика,  пише в блога си Pressthink   анализ на перспективата за медиите при Тръмп  – и озаглавява този анализ Зимата идва.

“Лошо ли е положението? Лошо е.  Много фактори деактивират сериозната журналистика”, пише Роузън  и посочва 17 причини за “най-мрачното време” с повсеместна цензура и заглушаване на несъгласията.

Много съкратено  и много приблизително  представяне на основните фактори,   които деактивират сериозната журналистика според Роузън, включва:

1. икономическа криза в новинарските компании,  редакциите са опустошени от ефектите на цифровите технологии, цифровите пари отиват в   Google и Facebook;
2. ниско доверие към властта и институциите, които по начало се отразяват в новините;
3. неработещ  модел на политическата журналистика;
4. организирано дискредитиране на журналистиката от Стив Банън до  армията на онлайн троловете на Тръмп, като Breitbart, Drudge Report, talk radio и пр. , представяне като „фалшива новина“ на всяка публикация, която противоречи на управляващите;
5. бърза ескалация на дискредитирането на журналистиката – “медиите не трябва да   отразяват президента от ваше име, от името на  американския  народ.” –  с други думи, медиите  не трябва да имат право да отразява Тръмп.
6. доверието в новинарските медии като институция  е по-ниско от всякога, само двама от десет  се доверяват  на информацията от медиите, за републиканците доверието е 14%;
7. журналистите са неподготвени за явлението Тръмп: приемат го  буквално, но не сериозно; докато неговите поддръжници го приемат сериозно, но не буквално;
8. Тръмп засилва омразата срещу медиите, при това излъчва чрез своя канал в Twitter възмутително неверни изявления. Пресата реагира,  като се опитва да ги „провери“, но   фурорът работи в негова полза, като журналистите са представени  в ролята на маловажен противен антагонист; 
9. появява се авторитарен политически стил,  атакуват се стандартите на американската демокрация, Тръмп поставя  под съмнение легитимността на изборите или предлага наказателно преследване на своя опонент. Това е особено обезпокоително, защото именно нормите на демокрацията  отреждат място на медиите като четвърта власт – атакуват ли ес основите на демокрацията, не можем да очакваме много и да медиите;
10. атакува се  перспективата за  дебати, основани на факти, в които журналистите имат полезна роля за информирането на хората, защото лидерът  се чувства свободен да излъчва напълно неверни твърдения и да създава своя реалност   – като предизвиква омраза към всеки, който се опитва да се основава на доказателства и за речта на основните фигури не остават и най-минималните фактически ограничения;
11. води се културна война, засилва се политическата поляризация и асиметричното недоверие към пресата, при което  – вместо да доведат до по-голяма обществена осведоменост и постепенно движение към реформи –  изобличенията в корупция само засилват ускоряващото се политическо разделение. С други думи, журналистиката в стил Уотъргейт  поляризира, вместо да информира и алармира обществеността. Колкото по-осъдителни и неопровержими са констатациите, толкова по-вероятна е  яростна реакция, особено когато и Тръмп  се включва в атаките срещу журналистите и новинарските организации (врагове на народа);
12.  проверката на фактите  не дава нужния резултат, а политиците вземат доказани факти и създават съмнение в тях – един  триумф  над журналистическия занаят, който  се основава на проверка на факти и доказване на твърдения;
13.  Забавляваме се до смърт, както   казва  Нийл Постман. Новинарството и изискванията на политическите дебати са подчинени на развлекателни ценности и търговски  императиви –  като същевременно претендират, че по този начин служат на желанията на обществото;
14.  Facebook, същество от технологичната индустрия, което няма ангажираност към журналистиката и което иска да избегне отговорността за  съдържанието, става център на новинарската екосистема;
15. отстраняването на новинарски компании  и новинари от бизнеса чрез използване на съдебната система и съдебните процеси, което може да предизвика обществено отвращение към медиите  е стратегия с плашещ ефект;
16. медиите работят в условия на криза на представителството, трябва да се справят с разнопосочно говорене на хора, всеки с претенции да говори от името на властта,   без някой  да може надеждно да каже какви са неговите позиции или да обясни причините за заемането на тези позиции, тъй като  се чувства свободен да противоречи на съветници, говорители  и предишни изявления. Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират –   и  го правят – въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това  – и пак да го правят. 
17.  слабо лидерство и липса на организация – журналистика, която не е свикнала да се организира, за да отвърне на удара или да действа активно по някакъв координиран начин. 

Добрата новина е, че медиите в САЩ посрещнаха много по-подготвени избори 2020 и не позволиха Тръмп чрез Twitter да определя дневния им ред и да превзема новините. Параметрите на подготвената журналистика, отново в съкратен и преразказан вид: 

Вместо обичайните формулировки  – че коментарите на Тръмп са „противоречиви“, „оспорвани“ или „отхвърлени от експерти“, медиите  казаха това, което всъщност твърденията бяха бяха: Лъжи. Опити за отнемане на демократичните права на избирателите. Атаки върху  основите на това, което представлява демократичната държава. Те работеха неуморно, за да защитят хората, които броят гласове,  белязани като заговорници от Белия дом. Обясняваха с ясни изрази как работи избирателният процес, какво се брои къде и защо,  защо съдебният процес, който администрацията на Тръмп води, е неоснователен.

Строгият баланс в този контекст би анихилирал гледните точки, би дал  еднакъв глас на тези, които искат да унищожат демокрацията,  и тези, които искат да я защитят. Но ако първите победят, в бъдеще няма да се чуват и двете страни. Когато демокрацията е застрашена, обективните репортери я защитават като основа, върху която те могат да продължат да изпълняват своите професионални задължения. 

2

И у нас

Независимо дали казаното от Венелин Петков е препратка или не, публикацията на Роузън  е съвсем относима към българската медийна среда – или,  може и по друг начин да се каже  – към българската информационна екосистема по времето на популистката власт на ГЕРБ и Обединени патриоти, в синхрон с ДПС.

Медии в криза, ниско доверие към институциите, дискредитиране на журналистиката,   засилване на поляризацията, забавления до смърт, собствена платформа – джипка,  обвинения, уволнения, неорганизирана съпротива  и разделени журналисти. 

Самостоятелна тема е дали медиите и журналистиката  съучастват  – ето например това наблюдение на Роузън –

Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират –   и  го правят, въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това  – и пак да го правят. 

Медиите всеки ден по много пъти  и по различни теми дават думата на хора  – включително на високи позиции –  които нямат никаква идея за това, за което говорят – и в някои случаи са само и просто скандални или комични или объркващи  с безпросветността си, но в други случаи са вредни и опасни. 

Ежедневен е и привидният   и формален баланс на гледни точки (той каза, тя каза), който ги анихилира.

Както се вижда, по скалата на Роузън  зимата за българските медии  не просто идва – тя вече е дошла.

∗ 

Иначе “Winter Is Coming”  е мотото на  House Stark  om Game of Thrones. “Now winter is truly coming. In the winter, we must protect ourselves, look after one another.“