Какво да се прави в ситуация, в която представител на съществена гледна точка откаже да участва при разработване на тема от значим обществен интерес.
- Нормативна основа
- Правна основа: за обществените медии у нас това е изискването в ЗРТ за плурализъм във всяко едно новинарско и актуално-публицистично предаване. В наднационалната рамка това е изискването на чл.11.2 Хартата за основните права в ЕС – Плурализмът се зачита.
- Журналистическа етика: Етичен кодекс на българските медии
1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гл.точки.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.
2. Цели и средства
Да се дава път на различните гледни точки не е самоцел. Целта е пълно и безпристрастно информиране, за да могат гражданите да си съставят собствено мнение. Въпрос на редакционна независимост е как тази цел да бъде постигната, колко да са участниците в предаването, дали да участват на живо или на запис или чрез представяне на позицията по друг начин.
Има практика на Комисията за журналистическа етика в този смисъл.
- Решение на КЖЕ No 17/06.02.2020 г.
Постъпила е жалба срещу България он ер, защото едната гледна точка била изразена на живо, другата – на запис. КЖЕ приема, че
медията сама решава какъв е най-подходящият формат за третиране на сложни теми. Поканените страни не диктуват какъв да е форматът и не налагат външно мнение какви да са редакционните решения по чисто формално разбиране за равнопоставеност.
Този формален прочит на равнопоставеността се използва често при опит да бъде спряна дадена тема от ефир от страна на лица или институции, които се опитват да диктуват редакционното съдържание според техния собствен интерес. Отказът на жалбоподателите -представители на протестиращите родители -да участват на запис, ако техният единствен опонент е на живо, почива върху грешно разбрани формални основания. Други подобни случаи водят до опити да се повлияе върху решението на медията да покани определени опоненти или да се диктува на медията кой да бъде поканен и кой не.
3. Проблемът с отказа за участие
Противно на целите на изискването за плурализъм е важни за обществото теми да не бъдат обсъждани по технически причини – защото едната страна отказва да вземе участие. Това е най-прекият път към създаване на зони – табу по отношение на теми или хора.
Това често е съзнателно използвана стратегия – препятктване изцяло или ограничаване на достъпа до информация, отказ от участие в предаване на важни лица – източници на данни, недопускане на журналисти до място на събитието, непредоставяне на документи и т.н. – с цел темата за отпадне от дневния ред.
Ако медията допусне това да се случва, има опасност от злоупотреба с право: едно лице да препятства реализацията на дискусията по значим за обществото въпрос. Едно лице извън редакционната колегия да има контрол за какво да се говори и за какво – не. Правото на аудиторията да бъде информирана би било застрашено.
4. Няма ли опасност от санкция, ако все пак темата бъде реализирана
Зависи как е реализирана. Не и ако се спазват журналистическите стандарти.
- Първо, не се търси “съвършената изчерпателност”, важно е медията добросъвестно да изпълнява функциите си. Етичният кодекс предвижда, че медиите ще се стремят да представят различните гледни точки.
Решение 3/23.02/2015 на КЖЕ
Многообразието на мнения и гледни точки в коментарните предавания може да бъде постигнато по различен начин в зависимост от характеристиките на съответното предаване. Без да се изпада в другата крайност, като се търси „съвършената изчерпателност” на идеите, която би могла да навреди на самото съдържание и да затрудни слушателите в създаването на мнение.
- Второ, доколкото е възможно, отсъствието се компенсира с други методи за получаване на пълна и безпристрастна информация. Водещ е интересът на аудиторията.
Решение 13/ 26.11.2019 на КЖЕ
За предаване по повод замърсяване на водите е търсено ръководството на добивното предприятие, но безуспешно. Медията все пак прави предаването, като местни жители обясняват как при експлоатацията на оловно-цинкова руда тежки метали се изтичат в потоци водещи до реката. Екипът взема проба от водата, в която се установява наличие на цинк, олово и арсен, като оловото е 46 пъти над допустимата норма. Към това винаги за отсъстващите остава и опцията да поискат право на отговор.
- Трето, ролята на водещия – когато става дума за живо предаване – е централна. В журналистическата практика има различни добри образци, във всеки случай при дезинформация, дискриминация, засягане на доброто име на отсъстващи – от водещия се очаква активно поведение.
5. Отговорната журналистика
Идеята за отговорната журналистика е развита и аргументирана от ЕСПЧ. Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Важното е журналистите да действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика.
Отговорната журналистика не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с журналистически средства – но и до поведението на един журналист, включително работата с източници и неговото взаимодействие с институции и лица при упражняване на журналистическите му функции, както и дали проверява предоставената му информация, дали добросъвестно е търсил всички начини да представи спектъра от мнения.
*
Темата беше поставена тази седмица в предаването Мрежата на БНР. Защо има такива откази за участие? Ако говорим за властта – такъв е сигналът отгоре. Защо трите големи телевизии не включиха в предаванията си изтеклия запис на министър -председателя? Вероятно чакат експертизата на гласа, вероятно не включват непроверени източници – но всичко може да се отрази дори при съмнение за манипулиране – и то правомерно – стига да се спазват определени стандарти. Моето лично очакване е обществените медии да постъпват именно така, за да не оставят анонимни и пропагандни източници да формират общественото мнение по обществено значими теми.
И от сайта на БНР – разговорът с Николета Атанасова
Медиите не съществуват, за да представят управляващите красиви
