Tag Archives: Media Law

Войната на думи: Twitter vs Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От вторник до вторник: събитията през една интересна седмица за съдържанието в платформите и пределите на свободата на изразяване

1

Казват, че Тръмп имал   около 52 000 туита. Много пъти е установявано, че те не отговарят на  истината. Понякога това е очевидно, компанията Twitter използва и външни организации за проверка на фактите. Досега Twitter не е предприемал действия по отношение на президента Тръмп. По отношение на други потребители на платформата са прилагани различни мерки –  като напр.  към Болсонаро  във връзка с COVID, към   австралийски автор  на карикатури  или към известния Алекс Джоунс.

2

На 26 май 2020  Twitter реагира и на два туита на Тръмп. Как? – с етикет “Get the facts” и страница, на която има подробно обяснение (колаж от ВВС):

_112546457_trump-nc

Става дума за гласуването по пощата, което се допуска само за регистрирани гласоподаватели, докато  Тръмп твърди, че губернаторът на Калифорния допуска всеки да гласува.  Ню Йорк Таймс за случая:

Twitter е изправен пред уникален натиск, защото това е най-често използваният метод за комуникация с обществеността на г-н Тръмп. В началото на президентството си той туитваше около девет пъти на ден. Оттогава той ускори темпото си и вече има  средно 29 туита на ден тази година, а на 10 май публикува 108 пъти. 

Високото ниво на активност на г-н Тръмп привлича вниманието  в Twitter. Ако компанията изтрие туитовете   или ги промени, това ще ескалира обвиненията на консервативните политици, че цензурира техните политически възгледи или е предубедена срещу тях.Но като не направи нищо, Twitter  позволява световните лидери да не се придържат към същия стандарт като всички останали и  да имат повече власт да тормозят, клеветят и заглушават  другите, цитира изданието преподавателка от Харвард.

Миналата година  Камала Харис, сенатор (D) от Калифорния, поиска от Джак Дорси да спре акаунта на г-н Тръмп в Twitter. В писмо до г-жа Харис  Twitter повтори публичната си позиция по отношение на  световните лидери и заяви, че ще бъде погрешно да се предприемат мерки, поради обществения интерес.

Други световни лидери не са се радвали на подобна свобода в Twitter. Туитове от бразилския президент  Болсонаро и президента на Венецуела Николас Мадуро  за  недоказани лекарства за коронавируса бяха   премахнати.До тази седмица Twitter поддържаше, че г-н Тръмп не нарушава политиките на  компанията и че тя ще предприеме действия, ако се прекрачи линията.

„Ние вярваме, че е важно светът да види как мислят глобалните лидери и как действат. “, каза г-н Дорси в интервю за HuffPost миналата година. Ако г-н Тръмп публикува нещо, което нарушава политиките на Twitter, г-н Дорси добави, “ние със сигурност ще съобщим.”

Във вторник компанията превърна този разговор в действие.

Twitter нарече двата туита на Тръмп “потенциално подвеждащи” и сложи препратка get the facts към страница, на която има и други факти по темата.

Прилага се т.нар. “civic integrity policy”  на компанията.  Сигнал за нарушение са подали организации от третия сектор, с които Twitter партнира за прuлагане на стандартите, имена в момента не се споменават – ето съобщението на компанията:

3

EU DisinfoLab подкрепи действията на Twitter. Според  EU DisinfoLab  липсва отговор за политически дезинформации, включително множеството неверни твърдения, идващи от върха на администрацията на САЩ.

Трябва да има среден път между това да не се прави нищо и Министерството на истината от 1984 г. Решението на Twitter да добави предупредителен етикет, насочващ потребителите към проверена от факти информация по повод  съобщения на Доналд Тръмп,   е добър пример за това какво може да се направи, за да се даде възможност на потребителите да си съставят информирано мнение – нещо, което е особено важно в контекста на демократичния процес.  Нашите мисли са с екипа на Twitter – останете силни!

По-късно в Twitter се появи и съобщение от Вера Йоурова, ЕК –

4

Два дни по-късно дойде и институционалният отговор на Тръмп –  президентски акт (executive order) “за предотвратяването на цензурата онлайн”. СNN казва,  че поне  от месец знае съдържанието на този акт, дори знае, че FСС u FTС са го обсъждали и според тях изглежда да е противоконституционен.

Какво казва Тръмп в този акт:

Първо, за прилагането на идеалите на Първата поправка към съвременните комуникационни технологии. Twitter, Facebook, Instagram и YouTube имат огромна, ако не и безпрецедентна сила да оформят интерпретацията на публичните събития; да цензурират  или премахват информация; и да контролират това, което хората виждат или не виждат.

Сега Twitter слага предупредителен етикет върху определени туитове по начин, който ясно отразява политически  пристрастия.  Twitter никога не е поставял такъв етикет   на друг политик. Служителят, отговарящ за политиката на сайта, е излагал  политическите си пристрастия в собствените си туитове.

Второ, за   раздел 230  в) от Закона за благоприличие в комуникациите  –  47 USC 230 (c).  Раздел 230  е създаден за справяне с  хипотезата, при която платормите се разглеждат като издател.  Предоставя се ограничена отговорност („защита“ ) на доставчик на интерактивна   услуга (например онлайн платформа)  с цел  интернет да е „форум за истинско многообразие на политическия дискурс“. 47 USC 230 (a) (3). (Всъщност именно разд. 230 пази социалните мрежи от отговорност за изказвания като тези на Тръмп. )

Раздел 230 не е имал за цел, казва Тръмп,  да позволи на шепа компании да прераснат в титани, които контролират жизненоважни пътища за националния ни дискурс под прикритието на насърчаване на открити форуми за дебати, и   използват силата си за цензуриране на съдържание и заглушаване на гледни точки, които не харесват. Когато доставчикът   премахва или ограничава достъпа до съдържание,   той се занимава с редакторско поведение. Поради което, казва Тръмп, нека носи отговорност като всеки традиционен редактор и издател.

В рамките на 60 дни от този акт,  министърът на търговията след консултация с главния прокурор и чрез Националната администрация за далекосъобщения и информация (NTIA), изисква от Федералната комисия  за съобщения (FCC)   бързо да предложи правила за решаване на описаните проблеми.

Трето, да се предвиди защита  на данъкоплатците  – да се преразгледа  финансиране с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово. Всяка агенция да преразгледа федералните разходи  за реклама и маркетинг, изплащани на онлайн платформи.

Тръмп предлага Министерството на правосъдието да обсъжда ограниченията на изразяване, основани на гледните точки, наложени от всяка онлайн платформа,   и да оценява дали някоя онлайн платформа е проблематична   поради дискриминация, измама на потребителите или други лоши практики.

Четвърто,    Големите онлайн платформи като Twitter и Facebook   не трябва да ограничават защитената реч, казва Тръмп и се позовава на  Върховния съд за  сайтовете на социалните медии  като съвременната агора (Packingham v. North Carolina , 137 S. Ct. 1730, 1737 (2017). Комуникацията чрез тези канали стана важна за значимото участие в американската демокрация (PruneYard Shopping Center v. Robins , 447 US 74, 85-89 (1980).

За големи онлайн платформи, които са огромни арени за обществен дебат, включително платформата за социални медии Twitter, FTC обмисля да предприеме действия, както е уместно и в съответствие с приложимото законодателство, за да забрани нечестни или измамни действия или практики при или засягащи търговията.   Такива нечестни или измамни действия или практики могат да включват практики на субектите, обхванати от раздел 230, които ограничават речта по начини, които не са в съответствие с обществените представителства на тези субекти относно тези практики.

Пето-шесто,   ще се разработва законодателство за случаи, в които  американците не са защитени при  нечестни и измамни действия и практики, напр.   алгоритми за заглушаване на съдържание или потребители въз основа на  политическа принадлежност  или гледна точка, предубеденост  и др.

Определение: „онлайн платформа“ означава всеки уебсайт или приложение, което позволява на потребителите да създават и споделят съдържание или да участват в социални мрежи или всяка обща търсачка.

Коментар на Дафне Келър от Станфорд – анотирана версия на акта.  Келър е особено разтревожена от черните списъци, които МП се изисква да изготвя. Тя обръща внимание още, че с такава дефиниция за онлайн платформа всяка медия с форум попада в обхвата.

5

Изненадващо на следващия ден Twitter показа нов ход от спектъра възможни реакции – туит на Тръмп бе не просто етикетиран, а скрит и означен като възхваляващ насилие (нарушаващ правилата за т.нар.  glorifying violence)

Този път  Тръмп беше написал, че ако плячкосването започне – стрелбата ще започне. Ясно е – става дума за реакция на протестите за справедливост след смъртта на Джордж Флойд.22           .

6

В  ярък контраст се оказа позицията на Зукърбърг, който пред Fox TV заявява:

Бяхме доста ясни за нашата политика. Смятаме, че не е  правилно да правим проверки на факти за политици. По принцип частните компании   – или особено  платформите – не трябва да са в състояние да правят това.

Facebook няма да се намесва в публикации  на Тръмп – дори ако те нарушават правилата, които  се прилагат за останалите. Позицията се различава от това, което Зукърбърг говореше пред парламента по-рано и което е добре документирано:

В последните дни медиите отразяват вътрешно напрежение във Facebook. На особена критика се подлага личното решение на  Зукърбърг  да остави без реакция изказването на Тръмп, в което президентът  насърчава полицията да  стреля при безредици.  Цитирани са представители на протеста, според които „Даването на платформа за подбуждане  към насилие и за разпространение на дезинформация е неприемливо, независимо кой сте.“ “Не съществува неутрална позиция по отношение на расизма. “, казва друг служител. Протестиращите в компанията са малко на брой, но публичното разграничаване от решенията  на Зукърбърг  се смята за симптоматично.

Разочарование предизвиква Бордът по съдържанието на Facebook – независим орган, на който се възлагат много надежди за саморегулация.  Facebook финансира Борда, за да решава трудни въпроси около модерирането на съдържанието. В разгара на кризата Бордът заяви, че няма да бъде в състояние да се намеси  сега, но  “работи усилено, за да  започне да работи  по-късно тази година.” Гардиан разказва и история с един от съпредседателите на Борда, обвинен в расизъм. 

Джеф Джарвис,  професор, също не е доволен от бездeйствието на Борда. Той  сравнява ситуацията с вечеря в дома на Зукърбърг, на която е поканен Тръмп. Представете си, казва Джарвис, че  Доналд Тръмп се появява, обижда другите гости, заплашва тези, които го критикуват, обвинява  китайците за всички проблеми, обижда афро-американците и  напада журналистите в стаята,  наричайки ги врагове на народа. “Какво трябва да прави домакинът – а Марк Зукърбърг несъмнено е домакинът? Бих очаквал домакинът да помоли грубия Доналд да напусне. Какво да правят гостите? Бих си тръгнал и никога не бих се върнал.”


Какво искам да направи Facebook? Всъщност не много. Не мисля, че Facebook трябва непременно да затвори акаунта на Тръмп, защото Зукърбърг е прав, че гражданите трябва да гледат какво говори държавният им глава. Не мисля, че интернет е медия, нито вярвам, че Facebook е издател или редактор, отговарящ за думите му.  Казвам, че е безсмислено да са прави проверка на фактите, когато говори  Тръмп. Това, което искам, е Facebook да се разграничи от неговото отвратително поведение. Facebook трябва да каже: Не сме съгласни. Не одобряваме. Това е неправилно.

Тръмп нападаше жени и вие не протестирахте. Тръмп тръгна след имигрантите и вие не го спряхте. Тръмп дойде за афро-американците и вие стояхте встрани. Сега Тръмп идва за вас, технологичните компании. Той атакува раздел 230, най-добрата защита, която имаме за свободата на изразяване, и на  която всички казвате, че държите. Ще я отстоявате ли за вас и вашите потребители?

Завършвам хрониката с една публикация на Access Now: What the Facebook Oversight Board means for human rights, and where we go from here“. Тя не се отнася нито само до Борда, нито само до Facebook.

Акциите на Twitter

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

  Според Расмус Нилсен от Ройтерс   пазарната оценка  на акциите на Twitter е паднала с  2 милиарда от 27 май.

 

Законопроекти на ВМРО: един отхвърлен, друг постъпва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера в парламентарната медийна комисия е отхвърлен на първо четене законопроектът на Сиди и др. за фалшивите новини.  Разбира се, това не е окончателно препятстване на този текст, но е индикативно. Протоколът ще бъде качен ТУК, когато бъде публикуван.  Това е  проектът срещу шарлатаните и мародерите в интернет средата (според мотивите).

На сайта на НС може да се прочете

В същия ден според сайта на НС е постъпил друг законопроект от същия екип  – Сиди и др., този път ЗИД на Закона за защита на личните данни.

За съжаление текстът е качен във вид, в който не може да се копира, а да се преписва точно този текст не е оправдано усилие. Не може ли Народното събрание да въведе  изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим)?

В мотивите на законопроекта се обсъжда съдбата на законопроекта за фалшивите новини и се казва, че

 Сама по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ, е невярно предадена информация.

Поради това  според новия ЗИД всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социални мрежи, онлайн блогове оповестяват на видно място информация за себе си като администратор на лични данни(физическо или юридическо лице).

 

ЕСПЧ: достъп до парламента и парламентарната работа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mándli and Others v. Hungary  по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

През април 2016 г. шестима журналисти се опитват да интервюират членове на унгарския парламент, включително председателя на парламента,  и министър-председателя, във връзка с предполагаеми незаконни плащания на Унгарската национална банка към компании, свързани с правителството на Виктор Орбан.

Председателят на парламента Ласло Ковер отнема достъпа на журналистите  до  парламента  и заседанията му. Отказан е достъп  и за парламентарната сесия през юни 2016 г., когато  се обсъжда изменение на конституцията на Унгария, даващо  на правителството още по-широки правомощия.  Не се предвижда възможност за съдебен контрол върху това решение. 

Журналистите се обръщат към ЕСПЧ. Впрочем едно от последните  решения срещу Унгария по чл.10 ЕКПЧ също беше за отказан достъп – до центровете за бежанци.  В хода на делото става ясно, че практиката с отнемане на достъпа на журналисти до парламента продължава.

В решението се излагат аргументите на правозащитни организации (т.41-44) относно  свободата на словото в политическия контекст, където са възможни най-малко ограничения. Недопустимо е да се ограничава възможността на медиите да разпространяват информация и идеи от обществено значение, както и събирането на информация за политическите въпроси,  за парламентарния контрол и др.  Освен това мерките, изключващи журналисти  от достъп до парламентарните сгради, трябва да бъдат предписани от закона и да изискват правна рамка, която гарантира  ефективен съдебен контрол. Мерките могат да бъдат използвани само при най-изключителни обстоятелства. Прозрачността позволява  на обществеността да оцени не само съдържанието на изявленията, но и поведението   на представителите. Тяхната защита на личния живот  е ограничена   (публични личности, ангажирани с политическа дейност).

Решението

Съдът прилага теста за пропорционалност: има намеса, предвидена е от закона, разпоредбата преследва легитимни цели –  а) предотвратяване на смущения в работата на Парламента, за да се гарантира ефективното му функциониране и б) да защити правата на народните представители. Следователно централният въпрос е дали намесата е „необходима в демократичното общество“ (т.58)

Защитата, предоставена  от Конвенцията на журналистите, е при условие, че те действат добросъвестно, за да предоставят точна и достоверна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика (Pentikäinen срещу Финландия ([GC], № 11882/10, §§ 87-91).

Концепцията за отговорна журналистика не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Тя обхваща, между другото, законността на поведението на журналистите, включително тяхното обществено взаимодействие с властите при упражняване на журналистически функции. Дали журналистът е нарушил закона има значение при преценката дали  е действал отговорно (вж. Pentikäinen, цитиран по-горе, § 90).

В настоящия случай жалбоподателите са действали по начин, противоречащ на правилата за поведение в Парламента, които забраняват снимките в определени зони  – но  когато  се преценява дали предприетата от председателя мярка е необходима, трябва да се вземе предвид  функцията на журналистите да правят записи и снимки и да докладват по актуални въпроси, свързани с работата  на Парламента.

Съдът не е съгласен с аргумента на правителството, че въпросните записи не са имали за цел да засегнат въпроси от обществено значение, а да представят депутатите по сензационен начин. В този контекст Съдът вече е приел, че свободата на медиите предоставя на обществеността едно от най-добрите средства за  формиране на мнение относно идеите и нагласите на техните политически лидери – и по този начин дава възможност на всеки да участва в свободните политически дебати, които  са  в основата на концепцията за демократично общество.

Съдът приема още, че при обстоятелствата по делото оспорваната намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели, тъй като не е придружена от адекватни процесуални гаранции. Необходим е и съдебен контрол върху подобни актове на ръководството на парламента.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

Нов председател на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бетина Жотева е избрана за председател на Съвета за електронни медии за срок от една година.

За задачите през мандата и повече за намеренията – няколко интервюта.
Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020, тогава влиза в сила и европейска директива

Бетина Жотева: Фалшивите сайтове крадат от вашия труд, трябва закон за интернет изданията

Бетина Жотева: Няма как да се случи БНТ да не се излъчва ефирно

Бетина Жотева: Новото медийно законодателство е доникъде. Сблъскваме се с МФ.

Бетина Жотева: СЕМ ще следи видеата онлайн, но няма да  е цензор

COVID 19 и задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Без спекулация за дистопия – само допълнение към въпроса за цифровите права.

В Закона за мерките и действията по време на извънредно положение има §41, с който изменят Закона за електронните съобщения.

§ 41. В Закона за електронните съобщения   се правят следните допълнения:
1. В чл. 251б, ал. 2 се създава изречение трето: „Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“
2. В чл. 251в, ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
3. В чл. 251г, ал. 4 накрая се добавя „и в случите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“.
4. В чл. 251г1:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“;
б) в ал. 3 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“;
в) в ал. 4 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“.
Какво има да се каже тук – §41 предвижда:
  • ново основание за задържане на трафични данни;
  • широк кръг лица с право на достъп;
  • задължение за незабавен достъп без предварителен съдебен контрол;
  • висока вероятност за произвол поради липса на регистър за карантинираните.

Никак не е ясно дали мярката е строго необходима и пропорционална – особено  без предварителен съдебен контрол.

На тези опасения се противопоставяше аргумент –  “но  това е само за времето на извънредното положение, вижте §52  от Закона за извънредното положение” –

§ 52. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.
Съмнително беше, че мярка в ЗЕС ще се прилага само до отмяна на извънредното положение – когато това не е отразено в  самия ЗЕС – но с приемането на ЗИД на Закона за здравето  съмненията  отпадат:
§ 12. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
………………………
л) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.
Задържането на трафични данни по измененията на ЗЕС от март 2020 е без срок (действието на нормата е без срок, иначе самото задържане е със срока по ЗЕС), с незабавен достъп  от  широк кръг лица и без предварителен съдебен контрол.
*
По съображения  за  пълнота трябва да се добави, че 63 народни представители искат обявяване на противоконституционност на измененията в ЗЕС (чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. ) и КС е образувал дело 4/2020 с докладчик Таня Райковска.
В искането  се твърдят и процедурни нарушения.

 

Дипломатическо изявление за принципите на правовата държава по време на криза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изявление на Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Швеция

Дипломатическо изявление | 01/04/2020

В тази безпрецедентна ситуация  държавите-членки приемат извънредни мерки за защита на своите граждани и преодоляване на кризата. Дълбоко загрижени сме за риска от нарушаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, произтичащи от приемането на някои спешни мерки.

Спешните мерки трябва да бъдат ограничени до строго необходимото, да имат пропорционален и временен характер, да се подлагат на редовен контрол и да се спазват гореспоменатите принципи и задълженията на международното право. Те не трябва да ограничават свободата на изразяване или свободата на печата.

Трябва да преодолеем заедно тази криза и заедно да поддържаме европейските си принципи и ценности по този път. Следователно ние подкрепяме инициативата на Европейската комисия за наблюдение на спешните мерки и тяхното прилагане, за да се гарантират основните ценности на Съюза, и приканваме Съвета по общи въпроси да се заеме с въпроса, когато е уместно.

Това изявление беше първоначално прието от девет държави, България се присъедини със закъснение, но все пак  – дори предвид факта, че не всички държави от ЕС са се присъединили – Вишеградската група, Австрия не са тук – това следва да се признава като позитивна стъпка.

А и е хубаво да знаем какво е декларирала дължавата ни.

#RSF INDEX 2020 | 111

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е оценката на Репортери без граници за 2020 – 2020 World Press Freedom Index.  Класацията се оглавява от Норвегия, Финландия, Дания и Швеция.

България запазва 111 място за трета поредна година.  България се среща на две места в обобщения доклад:

“В Южна Европа е много активен кръстоносният поход на властите срещу медиите. В България, която остава на най-ниската позиция в района, опитът на ръководството на общественото радио да свали от ефир опитната журналистка и критик на правителството Силвия Великова изтъкна липсата на независимост на обществените медии в страната и хватката на някои политически лидери над редакционната им политика.”

 

В цяла Централна и Източна Европа журналистиката в ефира е  подкопавана от постоянните атаки на правителствата срещу редакционната независимост на обществените  медии. Примери са  БНР в България (111-то място), TVP в Полша (-3 до 62-ро място) и   RTVS в Словакия (+22 до 33-то място).

А конкретната оценка  за държавата България тази година се основава на факти като натиска върху БНР, уволненията в Нова телевизия, проправителствената БНТ по времето на Кошлуков, олигархизацията, тормоза върху независимите медии. С помощта на европейски пари правителството в страната си купува лоялна журналистика. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски.

България
Черната овца на Европейския съюз

Въпреки нарастващия международен натиск, свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г. Ръководството на Българското национално радио (БНР) се опита да уволни известната журналистка Силвия Великова през септември 2019 г. През 2019 г. двете най-популярни медийни групи в България – NOVA Broadcasting Group и BTV Media Group промениха собствеността. Скоро след сделкатата за Нова   разследващите репортери  Миролюба Бенатова и Генка Шикерова бяха принудени да напуснат. Редакционната политика на БНТ се промени от  неутрална към проправителствена след назначаването на нов генерален директор. Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски, който привидно притежава два вестника (Телеграф и Монитор), но също така контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски уебсайтове и голяма част от разпространението на печатни медии. Правителството продължава да  разпределя  финансиране от ЕС и обществени ресурси за медиите при  пълна липса на прозрачност, което насърчава получателите към проправителствено отразяване   или към въздържане  да отразяват някои проблематични теми. В същото време съдебният тормоз върху независими медии като групата Икономедиа и Бивол продължи да се увеличава.

Това казва RSF, сега интересно е да се проследи какво казва  Нова телевизия:

България попада между Етиопия и Мали

Влошаване на свободата на медиите по света констатират от организацията “Репортери без граници”. Враждебното отношение и дори омразата към журналистите, изразявана от политическите лидери, прераства в по-чести и по-сериозни действия на насилие, посочва годишният доклад.

В класацията, която обхваща 180 страни, България остава на 111-о място. От „Репортери без граници” отбелязват за нашата страна, че тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са изключително разпространени.

Увеличава се и съдебният тормоз, спрямо независими медии, както и натискът върху разследващите журналисти.

България попада между Етиопия и Мали, а далеч пред нас в класацията са съседите ни Румъния – на 47-о място, Гърция – на 65-то, Сърбия – на 90-то. На първите три места се нареждат Норвегия, Финландия и Швеция.

 Разбрахте ли нещо за уволнените журналисти от Нова и за въплъщението Пеевски?

А сега за разликата между БНТ и БНР:

Търсачката в сайта на БНТ при  търсене на “111”  дава последен резултат “111 депутати подкрепиха избора на Емил Димитров за екоминистър”.

При търсене на “репортери без граници” последна новина е “Борисов се среща с Репортери без граници” – 2019 г.

БНР публикува на сайта си следното:

Пандемията от коронавирус засилва заплахата за свободата на словото по света, а авторитарни държави като Китай и Иран възпрепятстват информация за разпространението на болестта. Това посочва ежегодният доклад на базираната в Париж организация “Репортери без граници”.

България си запазва 111-о място в списъка от 180 държави.

В доклада се посочва, че пандемията е насърчила някои режими да се възползват от факта, че хората са в шок и са наложени мерки, които не биха били приети в нормално време. В класацията на Репортери без граница за състоянието на медиите в държавите има големи размествания в сравнение с миналата година.

Все още Скандинавските държави са начело на списъка с най-свободните медии, а изолирани държави като Туркменистан и Северна Корея за на дъното. Китай и Иран са съответно на 177-мо и 173-то място и са обвинени в налагане на цензура за разпространението на коронавируса.

В частта от доклада за нашата държава, озаглавена “Черната овца на ЕС” се посочва, че състоянието на медиите не се е подобрило въпреки големия международен натиск. Посочва се опитът за временно отстраняване на Силвия Великова от ефира на програма “Хоризонт”, принуждаването на журналисти от Нова ТВ да напуснат, а за Българската национална телевизия е записано, че редакционната политика се е променила от неутрална към проправителствена. България остава последна в Евросъюза в класацията. От европейските държави в списъка на “Репортери без граници” след България се нареждат единствено Русия, Беларус и Турция.

БНТ засега потвърждава написаното в доклада на RSF. Сами изберете от кого да се информирате.

 

ЕС: Насоки за стандартите при разработване на приложения за борба с COVID 19

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува насоки за разработването на нови приложения, които подкрепят борбата с коронавируса във връзка със защитата на данните. Важно е да се гарантира, че гражданите на ЕС могат да се доверят изцяло на такива иновативни цифрови решения и могат да ги приемат без страх.

Правилата на ЕС предоставят най-силните гаранции за надеждност,   за да работят такива приложения и да изпълняват функциите си без непропорционално да навлизат в личния живот.

Информация

Guidance to ensure full data protection standards of apps fighting the pandemic

EU toolbox for mobile contact tracing and warning apps

Commission Recommendation on a Common Union Toolbox for the use of technology and data to combat and exit from the COVID-19 crisis

Commission coronavirus response page

Digital technologies in response to coronavirus

General Data Protection Regulation

ePrivacy Directive

 

Платформите и отговорността за съдържанието, генерирано от потребителите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След дългите обсъждания дали платформите са медии, дали са чист транспорт или се произнасят по съдържанието – в който случай не могат да избягат от редакционна отговорност -едно наблюдение в The Atlantic: