Tag Archives: Media Law

Проследяване на COVID-19 и цифровите права: мониторинг по държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Без спекулация за дистопия – само факти:

Помните ли Борисов: Не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефовe на агенции. Премиерът не уточни колко, но добави: колкото е необходимо, толкова се слушат.

Помните ли министъра на земеделието: От 2009 всички министри бяхме подслушвани и знаехме.

Помните ли какво се случва след промяната на състава на Националното бюро за контрол върху СРС.

Помните ли  параграф  41 от Закона за мерките по време на извънредно положение  –  за задържане и предоставяне на трафични данни.

В този контекст не е неуместно да се внимава за необходимостта и пропорционалността на мерките – в частност на новото приложение, с което   се дава незабавен достъп до данните.

България е на картата на държавите, които използват мобилни технологии за проследяване / public Google Sheet:

COVID-19_Digital_Rights_Tracker_-_2020-04-19_13.22.18

Ето какво се твърди и за цифровите права –

COVID-19_Digital_Rights_Tracker_-_2020-04-19_13.43.16

 

Повече:   covid-19-digital-rights-tracker/

ARTICLE 19 за прилагането на НК в Испания срещу дезинформация: Хората трябва да могат да изразяват опасения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ARTICLE 19 изразява загриженост относно използването на Наказателния кодекс на Испания срещу хора, които са споделяли и създавали невярна информация и шеги относно коронавируса онлайн.

Ограничаването на дезинформацията обаче не трябва да е за сметка на свободата на изразяване. Наказателните преследвания трябва да са последната мярка, запазена за най-тежките престъпления, свързани с речта.

Правителствата трябва да се справят с дезинформацията с откритост и прозрачност относно реакцията си срещу пандемията, насърчавайки споделянето на проверена информация и свободата на медиите.

Наказателният кодекс  е използван за обвинение заради шега, публикувана в Twitter.  Според полицията  шеги от този вид и споделянето им онлайн е вредно и не помага на борбата срещу коронавируса. Според ARTICLE 19 мярката трябва да има легитимна цел и да е пропорционална:

  •  При критика държавните институции имат по-ефективни начини да реагират  – например чрез публични контраизявления.
  • Хората трябва да могат да изразяват опасения относно разпространението на коронавируса или реакцията на властите без страх от наказание, дори ако опасенията им се окажат неоправдани. Прилагането на НК  има  драматичен смразяващ ефект в момент, когато е необходима повече, не по-малко информация за бързо идентифициране и реагиране на вирусната епидемия.
  • Правото на свобода на изразяване се прилага за шеги или сатира, дори ако те са с лош вкус или тривиални. Шегите могат да се възприемат като безвкусни, но  криминализирането им не помага за борба с разпространението на коронавирус, а всъщност хуморът може да помогне на хората да се справят със ситуацията, в която се намират, както и да открие дебат по въпросите на обществения интерес.
  • Идентифицирането на тези, които създават и споделят дезинформация, създателите на видео и разпространителите на съответните материали може да доведе до   непропорционален мониторинг на частните комуникации онлайн.

Както се вижда, аргументацията на ARTICLE 19 не е национално-специфична, напълно относима е и за нашата ситуация.

Испанският НК срещу свободата на изразяване

Испанският НК срещу свободата на изразяване по време на пандемия

 

Позиция на АЕЖ по повод обвиненията срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Да се обвиняват експерти заради изразени становища е мракобесие и пряко противоречи на членството на България в европейското семейство, защото показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии.

 

Във връзка с обвинението срещу проф. Стоименова прокуратурата е провела и разпити на журналисти от няколко медии. Част от разпитваните споделиха пред нас, че са били  питани дали разговорът с проф. Стоименова е породил тревога у тях. Като журналисти, можем да кажем, че в почти всички случаи ние търсим експерти за тяхното мнение по определен проблем от обществена значимост. Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот – това е и смисълът им – да се предприемат съответните превантивни мерки.

 

Затова се обръщаме пряко към главния прокурор  Иван Гешев и го призоваваме публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви. Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди.

 

Позицията

Дали Бог е над Мутафчийски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение

Софийската районна прокуратура се самосезира по повод изявления на общинския съветник и лидер на партия “Атака” Волен Сидеров, направени чрез средствата за масово осведомяване, с цел подбуждане на обществото към нарушаване на установените в страната противоепидемиологични мерки, въпреки обявеното с решение на Народното събрание извънредно положение. Това съобщиха от държавното обвинение.

В телевизионно предаване, излъчено на 12.04.2020 г., Сидеров многократно призовава за нарушаване на заповедта на министъра на здравеопазването във връзка с пандемията от коронавирус. Същите призиви са изпратени на средствата за масово осведомяване и под формата на прессъобщение със заглавие: “Излезте масово на Великден и докажете, че Бог е над Мутафчийски!”.

Разследването е възложено на разследващ полицай при СДВР-МВР.

* Мутафчийски – генерал професор д-р Мутафчийски, ВМА, шеф на Националния оперативен  щаб за борба с коронавируса

 

 

 

Apple и Google обединяват усилия за проследяване на разпространението на коронавируса

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проследяването на разпространението на коронавируса е свързано с ограничение на лицата по отношение на защитата на личните данни и личния им живот. По тази причина темата – и балансите – трябва да са обект на постоянно внимание.

Google и Apple обявиха  партньорство  за разработване на решения за проследяване на разпространението на коронавирус. Това се оценява като рядък момент на сътрудничество между конкуриращите се платформи iOS и Android.

Системата ще разчита на Bluetooth технологията в смартфоните, за да предупреждава хората, които може би са били изложени на зараза.

Плановете са представени в две съобщения (Apple, Google).

Apple и Google казват, че   ще актуализират iOS и Android, за да съдържат Bluetooth функционалността без допълнително изтегляне на приложение. И двете компании изтъкват  поверителността като фактор  –   всички споделени данни ще бъдат анонимни. Американският съюз за граждански свободи изложи опасения относно проследяването на местоположението на хората. „Потенциалът за нахлувания в личния живот, злоупотребите и стигматизацията е огромен“.

Директорът  на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ  заявява,  че се изготвя “много агресивен” план за проследяване на контакти.

Въпросът е в баланса.

Не е време за…

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на финансите каза, че не е време за демокрация.

Министърът на правосъдието се опита да каже, че бил длъжен и затова поискал дерогация на Конвенцията за правата на човека и всички правели така.

Серията “не е време за” продължава с участието на депутата Йордан Цонев пред Панорама на БНТ.

Може за известно време да се лишим и от свобода на словото.

Може – ако е във връзка със защитата от пандемията. Да не се окаже, че е  по отношение на критиците на властта заради едната критика.

Дали чл.326 НК ще се вади от кобура срещу всяка критика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Това е положението: прокуратурата харесва чл.326 НК и се е въоръжила с него. За пръв път писах през 2015,  че става модно свободата на словото да се ограничава не през медийния закон, а през други закони   – и не от медийния регулатор, който винаги е подозиран в цензура, а от съвсем други органи-  като прокуратурата и  като тогавашната “комисия на Мавродиев”.

И по-късно някой се сещаше за чл. 326 НК, после го   включиха за изменение  в Закона за извънредното положение, ветото на президента върху изменението на чл.326 ал.1 беше прието, но не защото ГЕРБ са променили намерението си за слово да има предвидено наказание лишаване от свобода и да действа  прокуратурата, а защото бързали  да приемат закона – министър-председателят Борисов  ни изясни това.

Все пак в чл. 326 ал.2 НК са вдигнали санкциите.

Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
През март говорихме с Асен Генов в Контракоментар.
И ето – чл.326 НК  –  е отново в действие. По отношение на една жена, която едва ли може да бъде обвинена в некомпетентност – бившата председателка на Агенцията за лекарствените средства и сегашна председателка на Съюза на фармацевтите.  Професор Асена Стоименова.
Обвинението според медиите е по чл.326  НК . Наложена е гаранция от 20 000 лева.
  • За какво? За изказване по въпроси, от които проф. Стоименова  разбира и които са й работа – лекарствата.  Доколкото става ясно – за “неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти”.
  • Къде? В обществените медии БНТ и БНР. Ето какво е говорила по БНР.

Тепърва ще става ясно колко не е добре чл. 326 НК да се вади от кобура срещу всяка критика.

.

Update:  11 април

Изявление на проф. Стоименова

Уточнява се, че обвинението е по чл.326.1, не по чл.326.2:

Днес, 10 април 2020 г., получих обвинение от българската прокуратура по чл. 326, ал.1 от Наказателния Кодекс (НК), във връзка с мои интервюта за Българското национално радио и Българската национална телевизия по повод на лекарствоснабдяването в страната в условията на пандемията с COVID-19.

Проф. Стоименова възразява срещу  приравняването на

даването на обективна информация относно възможни ситуации в лекарствоснабдяването, които са предотвратими и решими, поднесена по безспорно балансиран начин, основано на анализи, препоръки от Световната здравна организация, ЕК, Европейска агенция по лекарствата и др. източници  – и  неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога

 

Категорично заявявам, че всяко едно послание, твърдение и предположение в медиийните ми изяви почива на 25-годишния ми опит във фармацевтичния сектор (придобит в призводството, търговията и маркетинга на лекарства, лекарствената безопасност и държавната администрация) и на публикувани анализи и информация и нямат характеристиките, които прокуратурата им приписва.

.

Update: 13 април

Фармацевти протестират в защита на проф. Стоименова

На входа на аптеките ще бъдат сложени плакати, с които ще покажем, че както тя не се страхува да говори, така и ние не сме страхуваме. Ние не намираме тя да е казала нещо страшно, лошо, опасно. 

Контракоментар за медийното законодателство и цифровите права по време на пандемия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Асен Генов говорихме онлайн по медийни теми и за медийното законодателство, доста дълъг контракоментар се получи за законопроектите срещу дезинформацията, за извънредното положение, за отговорността онлайн, накрая до подслушването, проследяването  – и ще има ли край. Това беше през март, след президентското вето – оттогава ситуацията се променя бързо.

Асен е приготвил текста  за Medium   в четири части – ето ги:

Проф. Нели Огнянова за медийното законодателство и свободата на словото у нас (първа част) – medium.com :  Защо пропадането на България във всички рейтинги по свобода съвпада с периода на членство в Европейския съюз?

Проф. Нели Огнянова — извънредните медийни законодателни мерки (част 2) –  medium.com: За репресивните законодателни идеи на политиците в условията на извънредно положение и корените на тези идеи

Проф. Нели Огнянова за опитите да се ограничи свободата на словото в България (част 3) – medium.com:  За идеите на българските политици да ограничат свободата на словото и влияние върху медийната свобода   и отново за чл.326 НК

Проф. Нели Огнянова за свободата на словото: трябва да внимаваме и да сме будни (част 4) – medium.com: Без да влизаме в лексиката на политици и висши държавни служители, които използват момента за да поддържат култура на страха с апокалиптични прогнози –  трябва да внимаваме какви мерки се въвеждат и да сме будни

Европейската комисия одобри продажбата на БТК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От новините, които остават на втори план по време на пандемия – източник  Капитал

Европейската комисия обяви, че е одобрила продажбата на най-големия български телеком БТК на регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners.

United е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. Той и до момента е миноритарен акционер с дял от около 20%. През годините групата минава през различни финансови инвеститори. BC Partners влезе в нея през миналата година, като придоби мажоритарен дял от малко над 50%. Продавачът тогава запази миноритарен дял, а остатъчна малка инвестиция има и ЕБВР. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали.

Шести пореден собственик

Досегашният собственик на БТК беше консорциум, воден от Спас Русев, който влезе в компанията преди четири години. Продавач беше руската ВТБ, която влезе във владение на телекома, тъй като той беше обезпечение по отпуснат от нея мостов заем за предишното му придобиване – от компании, контролирани от Цветан Василев, който след затварянето на КТБ се оказа без възможност да бъде обслужван. Тогава след търг за купувач срещу 330 млн. евро беше избран Viva Telecom (Luxembourg). В него при сделката Спас Русев влезе с 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за “Делта кепитъл инвестмънтс” (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Освен това руската ВТБ осигури и голяма част от дълговото финансиране за сделката – 240 млн. евро.

ЕСПЧ: политическо слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Tête v. France.

Жалбоподателят Etienne Tête е френски гражданин,   адвокат и общински съветник в Лион.  OL Group  иска разрешение за изграждането на нов футболен стадион в предградията на Лион, известен като “OL Land”. Г-н Tête  се противопоставя  на проекта и пише писмо относно проекта до френския орган за финансовите пазари (AMF) . AMF не предприема  никакви административни или съдебни действия в отговор на писмото, но директорът на OL Group  успява да осъди адвоката за засягане на доброто име.

ЕСПЧ:   Санкцията на г-н Tête   заради откритото писмо  до президента на AMF представлява намеса в упражняването на неговата свобода на изразяване. Намесата е била предписана от закона (НК),  има законна  цел за защита на доброто име. Но дали е необходима и пропорционална?

Според ЕСПЧ френските съдилища не са извършили балансиране между правото на г-н Tête на свобода на изразяване и правото на изпълнителния директор на OL Group на личен живот и добро име.   Писмото е написано в контекст, в който член 10 от Конвенцията изисква  високо ниво на защита на правото на свобода на изразяване:

  • въпрос от обществен интерес, политическо слово – засяга голям инфраструктурен проект,  свързан с  публични  разходи със  значително въздействие върху околната среда, обект на широко обсъждане на местно ниво. 
  •  в откритото писмо на г-н Tête е използван въпрос, а не твърдение за факт.

Наложената санкция от 3000 евро и разходите от 10 000 евро имат смразяващ ефект.

Съдът не е убеден, че намесата в упражняването на  свободата на изразяване е била пропорционална на преследваната легитимна цел.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.