Tag Archives: Media Law

Съд на ЕС: Задължения на Facebook при клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 юни 2019 г. стана известно заключението на генералния адвокат Szpunar по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Ето първите редове на заключението – този път Szpunar  започва с цитати от филм:

1.        Не пишем с молив, а с мастило, заявява герой от американски филм, излязъл през 2010 г. Тук неслучайно цитирам филма The Social Network.

2.        Действително основният въпрос в настоящото дело е дали доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, може да бъде задължен да заличи с виртуален коректор определено съдържание, публикувано онлайн от потребители на тази платформа.

3.        С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска по-конкретно от Съда да уточни личния и материалния обхват на задълженията, които могат да бъдат наложени на доставчик на хостинг услуги, без това да води до налагане на общо задължение за контрол, което е забранено от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО(2). Запитващата юрисдикция иска също така от Съда да се произнесе дали доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен със заповед, издадена от юрисдикция на държава членка, да премахне определено съдържание не само за потребителите на интернет в тази държава членка, но и в целия свят.

Делото е важно, защото засяга сърцевината на Директивата за електронната търговия – регламентацията за отговорността на доставчиците. Известно е, че тази уредба има и своите критици и има опити за преразглеждане на установените принципи.

Чл.14 ДЕТ урежда условната неотговорност на доставчиците, а чл.15 ДЕТ въвежда забрана за общо задължение за контрол: Държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услугите по членове 12, 13 и 14 да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност.

 Фактите и преюдициалното запитване

За австрийска депутатка от Зелените е публикуван унижаващ текст във Фейсбук –  „мръсна предателка на народа“, „корумпирана глупачка“ и член на „фашистка партия“. Публикуваното   е било   за всеки ползвател на разглежданата платформа.

Върховен съд в Австрия  приема, че въпросните изявления имат за цел да засегнат честта на жалбоподателката, да я обидят и да я оклеветят. Но по отношение на кого да важи ограничението?

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) с акт за преюдициално запитване от 25 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 10 януари 2018 г., решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

а)      в целия свят?

б)      в съответната държава членка?

в)      относно съответния ползвател в целия свят?

г)      относно съответния ползвател в съответната държава членка?

2.      При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация?

3.      Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Заключението на ГА

Платформите на социални мрежи са медии, чието съдържание се създава основно не от дружествата, които са ги създали или ги управляват, а от ползвателите им. Нещо повече, това съдържание, междувременно възпроизведено и променено, е обект на постоянен обмен между ползвателите.

За да попадне в обхвата на член 14 ДЕТ, съхраняването, извършвано от доставчик на услуга на информационното общество, трябва да се свежда до дейността на  междинен доставчик/посредник – и  съгласно съображение 42 от посочената директива дейността му е чисто техническа, автоматична и пасивна, което означава, че той не познава или не контролира данните, които съхранява, и следователно ролята му е неутрална.

Според запитващата юрисдикция е безспорно, че Facebook Ireland е доставчик на хостинг услуги, чиято дейност се свежда до тази на междинен доставчик.

От решение L’Oréal и др. следва, че доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да вземе мерки, с които да се избегне извършването от същия получател на тези услуги на нови нарушения от същияхарактер.

При това положение наистина става въпрос за конкретен случай на конкретно установено нарушение, така че задължението за идентифициране на информация, идентична на квалифицираната като незаконна, сред тази, произхождаща от един-единствен ползвател, дори и от други ползватели,  не представлява общо задължение за контрол.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на първия и втория въпрос да се отговори,  че член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]

Юрисдикцията на държава членка по принцип може да се произнесе относно премахването на съдържание извън територията на тази държава членка, тъй като териториалният обхват на компетентността ѝ има универсален характер. Юрисдикция на държава членка може да бъде възпрепятствана да се произнесе относно премахването на съдържание в целия свят не поради въпрос на компетентност, а евентуално поради въпрос по същество.[86]

 Що се отнася до териториалния обхват на задължението за премахване на съдържание, наложено на доставчик на хостинг услуги със съдебна заповед, следва да се приеме, че той не е уреден нито от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, нито от която и да било друга разпоредба от тази директива, и следователно тази разпоредба допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне в целия свят информация, разпространявана чрез платформа на социална мрежа. Освен това посоченият териториален обхват не се урежда и от правото на Съюза, доколкото в конкретния случай молбата на жалбоподателката не се основава на него.[93]

Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне информация, подобна на квалифицираната като незаконна, при положение че задължението за премахване на съдържание не предполага общ контрол на съхраняваната информация и следва от узнаването вследствие на уведомяване от съответното лице, от трети лица или от друг източник [108].

Реакцията на FB: Заключението подкопава свободата на изразяване, предвижда да се задължи компанията да издирва съдържание под чиято и да е юрисдикция,  атакува дългогодишния принцип, че една държава не трябва да има право да ограничава свободното изразяване в други държави.

Хартата на основните права на ЕС: 10 години по-късно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В прессъобщение ЕК ни информира, че тази година се отбелязва десетата годишнина на Хартата на основните права на ЕС.  Хронологията –

  • През 1999 г. Европейският съвет прави заключение, че основните права, приложими на равнище ЕС, следва да бъдат консолидирани в харта;
  • Официално Хартата е обявена в Ница през декември 2000 г. от Европейския парламент, от Съвета и от Комисията;
  • Преди десет години Хартата става задължителна за ЕС с влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г. и в момента има същата правна стойност като договорите от ЕС.

Всяка година ЕК изготвя доклад за прилагането на Хартата. Националните органи, включително съдилищата, са задължени да прилагат Хартата, когато прилагат правото на ЕС. Позоваванията на Хартата от страна на Съда на Европейския съюз са се увеличили значително — от 27 пъти през 2010 г. до 356 пъти през 2018 г. Националните съдилища също се позовават на Хартата в своите решения и все по-често се обръщат за насоки към Съда на Европейския съюз.

 

Проучване на Евробарометър за осведомеността на гражданите относно Хартата.

Докладът  от 2019

 

 

Власт и медии, “защо собственикът не направи нещо”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът на САЩ изразява оценката си за CNN и завършва с въпрос – защо собственикът не направи нещо?

Тръмп се чуди защо собствениците не направят нещо,  у нас например  собствениците правят нещо.  Един пример от последно време – Домусчиеви правят нещо.

Официозът 24часа  (“Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам? “) дава трибуна на  Вяра Анкова, изпълнителен директор на Нова БГ:

Не може всяка реформа в една медия да се обвива в реториката за възпрепятстване на свободата на словото.

 

Мнение, основано на факти: Мавродиев срещу журналиста Росен Босев

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Има издадена присъда от СГС, състав с председател Петя Крънчева,  по внчхд 4869/2018, с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и клеветата е разпространена публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН.

Какво е отношението на Мавродиев към схемата – според публикациите от този период, той се е занимавал  с регистриране на офшорни фирми,  името му   се появява в документи, свързани с две офшорни компании (“Куилин венчърс” и “Фиделити ентърпрайсиз”), през които са минавали придобити от трафик на кокаин пари. Когато го викат като свидетел за изясняване на обстоятелствата, не се явява.

Росен Босев е писал и за Мавродиев, и за Брендо, и за Петя Крънчева, такава му е работата.

Мавродиев като шеф на КФН подлага “Икономедия” на натиск чрез  проверки, административни актове и глоби. Отделно завежда дела като физическо лице.

Крънчева е оставена да взема решение в дело на Мавродиев срещу Босев, в което трудно може да се очаква да е безпристрастна.

Ако припомним стандартите на ЕСПЧ, има намеса в свободата на изразяване, намесата е предвидена в закона, но дали тази намеса е необходима в едно демократично общество? ЕСПЧ взема предвид  в такива случаи:   дали публикацията представлява принос   към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъжданият казус; методът за получаване на информацията и нейната проверка, има ли достоверни факти в основата на  изнесеното; съдържанието, формата и последствията от публикуването;  тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany).

Защитата, предоставена от чл.10 от Конвенцията на журналистите е  при условие, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Концепцията за отговорна журналистика – като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията – не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира  и / или разпространява с журналистически средства, но зависи и от това дали журналистите  действат добросъвестно  и в съответствие с журналистическата етика.

Именно такъв е и обсъжданият случай. Има факти, които са основа на изразеното мнение.

Впрочем неотговорността, когато мнението се основава на факти,  е известна  и от америкaнската съдебна практика

Остава да видим дали Росен Босев ще се обърне към съда в Страсбург и как съдът ще приложи в този случай собствените си критерии за отговорна журналистика.

Домусчиев, Гонг, цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Цензурата няма легална дефиниция в българското право, но е забранена в Конституцията. Законът за радиото и телевизията пояснява, че всяка външна намеса в редакционната дейност е забранена.

В  съдържанието (предавания, печатни издания) виждаме резултатите  от цензура, но почти никога лицата, върху които е оказван натиск, не говорят за това. Причината: понякога договори за конфиденциалност, понякога друго.

В България действителността е такава, че  не се изненадваме, когато журналисти напускат по лични причини и столчетата им остават празни. Изненадва ни най-нормалното в демократичния свят: публичността, протестът срещу цензурата.

Говорим за ефектите от сделката на Домусчиев, одобрена от КЗК.

Домусчиев в действие – в  Gong.bg  е публикувана следната позиция:

  • Христо Христов: Безпрецедентна намеса в редакторската политика на Гонг и новините на Нетинфо

 

Страхът ражда компромис, а компромисът е краят на свободната журналистика.
Като изпълнителен директор и съдружник в Нетинфо остро критикувам и се разграничавам от случващото се в новинарския отдел на компанията. През последните месеци виждам засилена намеса в редакторската политика на сайтовете Гонг, Вести и Дарикнюз. Два от тези три сайта са създадени от мен и моя екип преди повече от 10 години и досега са се радвали на свобода в новините и мненията, които са изразявали. От няколко месеца се появи натиск за публикуване на новини, които са с доста съмнителни факти и достоверност. Ето една такава:  https://cska.gong.bg/…/zadava-se-ogromen-skandal-cska-zapla…

Когато даден редактор откаже да публикува подобен материал, над него започва да се оказва натиск наред с обвинения, че е пропуснал важна новина, която други медии са публикували (повечето пъти се цитират медии с подозрителна репутация). При повторно възпротивяване от страна на редактора, следва скорошното му напускане по “взаимно съгласие”.

Подобна е ситуацията и с Ники Александров, който е главен редактор на Гонг. Обвиненията към Ники са, че е фен на ЦСКА и че не полага усилия да има балансирана редакторска политика в Гонг. Единственият “грях” на Ники е, че е фен на ЦСКА.

Гонг не е сайт на ЦСКА, нито на Левски, нито на Лудогорец или който и да е друг отбор. Гонг е сайт на феновете на спорта или поне беше.

Категорично отказвам да приема подобен подход на омаловажаване на труда на който и да е от членовете на екипа на Гонг, Дарикнюз, Вести, Една, 7Талънтс, Паритени, Вбокс7. Атаката към член на моя екип е атака лично към мен.

Колеги, имало е случаи, в които не съм се гордял от постъпките си или съм правил тъпи грешки, но този не е един от тях.
Имало е случаи, в които не съм отстоявал достатъчно категорично позицията на Нетинфо пред чуждата воля, но този не е един от тях.
Имало е случаи, в които съм отстъпвал от нашата гледна точка, за да вървим напред само и само да има разбирателство.

Но този не е един от тях.

Защото за свободата на избор, за различната гледна точка, за собствените ти убеждения и за правото на мнение човек не трябва да прави компромис.

Докато съм изпълнителен директор на Нетинфо, няма да разпиша “взаимното съгласие” на Ники Александров. И така към днешна дата Ники продължава да бъде главен редактор на Гонг.бг.

Длъжен съм да напиша тази позиция, защото с времето видях, че доста колеги си тръгват или биват напуснати, но никой не казва и дума. Аз вярвам, че нищо не ни се дава даром, особено нещо толкова важно като свободата на словото. А историята е показала, че за свободата не можем да се борим само с думи, трябва и действия.

Пред “Дневник” Христов заяви, че е сигурен, че има и други статии, публикувани след поръчителство.  На въпрос откъде идват наставленията за редакторска намеса той каза: “Трудно е да се разбере, защото много умело се прехвърля топката. Изпълнителният директор трябва да каже откъде идва”.
По думите му в конкретния случай със статията за “изхвърлянето на ЦСКА от Първа лига” заръката е дошла от Миляна Велева, която стана директор “Новини и актуални предавания” на “Нова телевизия”.
.
Същата Миляна Велева, която беше в ТВ7 и Канал 3. Тя е и теоретично добре подготвена –  дисертацията й е на тема   „Пропаганда и олимпийски игри – от Берлин 1936 до Сочи 2014: Медийни проекции в българската преса“ с научен ръководител доц. Ефрем Ефремов.
В интернет може да се намери следната статия:

EBU: доверието в медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EBU-MIS_Trust_In_Media_2019_WEB_-_EBU-MIS_Trust_In_Media_2019_WEB.pdf_-_2019-05-28_12.01.36.png

Европейският съюз за радио и телевизия, обединение на обществените електронни медии, публикува доклад за доверието в медиите (май 2019).

Отчита се висока корелация между доверието в медиите и удовлетвореността от демократичния процес в съответната страна.

Trust_in_Media_2019_-_EBU-MIS-Trust_in_Media_2019.pdf_-_2019-05-28_12.13.51

 

Домусчиев, Гонг, редакционна намеса

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една история, която днес е в медиите, ето как е отразена в Клуб Зет.  Става дума за  братята Домусчиеви, вече собственици на Нова телевизия и група онлайн медии, между които и спортния сайт Gong.bg.  По причини, които не са официално обявени, те прекратяват договора на един от журналистите, ангажиран със спортните новини – Ники Александров. Колегата му Томислав Русев говори за първи признаци на редакционна намеса.

Собствеността по веригата спортни клубове – спортни права – медии, в която КЗК не видя проблем,  все пак не е без значение.

Томислав Русев:

“Редакционният екип на “Дарик радио” спира всякакво редакционно участие в спортния сайт Gong.bg.  Правим го по няколко причини. Първата е абсолютна солидарност с Ники Александров, който днес (вчера, бел. ред.) напусна спортният сайт Gong.bg. Няма да го карам да каже съответните мотиви, защото има договор за конфиденциалност. Много юристи ще слушат това наше издание, няма да наливаме вода в тяхната мелница.

Ще ви кажем някои неща от кухнята. Основният мотив да спрем да помагаме на граждански договори, както бяхме досега, е че забелязахме първите признаци на редакционна намеса, каквато нашият екип не понася по никакъв начин и не е търпял никога. Можем да влизаме в много подробности, но няма да го направим сега…

Ако се наложи впоследствие ще имаме много поводи да говорим за това си решение. Много наши приятели остават в Gong.bg и ние ще запазим приятелските си колегиални отношения с тях. Пожелаваме им лека работа и успех, ние винаги ще си обичаме този сайт, защото ние си го създадохме, ние си го обгрижвахме и ще си го приемаме като наш.

“Марката “Гонг” няма повече да се използва в предаването. Няма да се наричаме Спортно шоу “Гонг”. От днес ще се наричаме Спортното шоу на “Дарик радио”. До вземането на друго решение”.

iplayer: тест за обществена значимост на услугите на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Обединеното кралство всяка нова услуга преминава през тест за съответствие с обществената мисия от две части. През тест преминават и исканията за съществени промени.  Британският регулатор е поискал от обществената телевизия Би Би Си да проведе тест за обществена значимост (PIT), за да позволи публично разглеждане на промените в услугата  iPlayer на BBC.

Би Би Си отговаря, че планираните за 2018 и 2019 г. промени не са „съществени“ и следователно не изискват оценка. Регулаторът настоява, че оценка е необходима и иска Би Би Си да представи дългосрочна стратегия за трансформиране на услугата iPlayer, вкл. за  ефектите върху всички заинтересовани страни.  Обществената телевизия представя исканата стратегия.

Сега е ред на регулатора да прецени дали  цената на предложената промяна от гледна точка на значението на услугата – и в резултат регулаторът има три опции – положително решение (Би Би Си може да извърши промяната на iPlayer), отрицателно решение или положително решение с условия.

Регулаторът открива обществена консултация.

В методологическо отношение Би  Би Си използва количествен и качествен анализ за проучване както на нагласите на аудиторията, така и икономическите ефекти и влиянието върху конкуренцията.  Съпътстващи анализи, на които се основава стратегията:

В заключение:

Новите и съществено променяните услуги на обществените медии в ЕС трябва да отговарят на мисията на обществените медии и да се финансират – ако отговарят на мисията – адекватно, не повече и не по-малко.

iplayer  е такъв пример, тест се проведе например  и когато Би Би Си 3 премина от наземно към онлайн разпространение.

Сега да се върнем в родината.

Как точно се вземат решенията за нови услуги или съществени промени в съществуващите услуги? На базата на каква точно информация БНТ2  промени лицензията си – и СЕМ разреши промените –  просто защото това е един от последните примери, иначе може да се пита и за други програми и услуги.

Вярно, законът не изисква тест за обществена значимост на услугите. И все пак – изисква се обосновка, защото за тези услуги се разходва обществен ресурс – държавен бюджет.

Идват избори за генерални директори в двете обществени медии – може някой кандидат да запише в концепцията си, че ще работи за съответствие  мисия – бюджет и за модернизиране на правната рамка.

 

Становище на КЗЛД относно публикуване в интернет пространството на общодостъпна информация с клиентска база на фирма „АРТЕКС“

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Становище със значение за използването на информация от бази данни със свободен достъп.

„АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, представлявано от арх. Весела Мирянова, моли за проверка и становище по следните въпроси:

  1. Законосъобразно ли е публикуването и предоставянето на свободен достъп до информация с адрес на жилището на субект на данни без негово предварително съгласие?
  2. Законосъобразно ли е публикуването на информация за възрастта, датата на раждане, пълните имена на физическите лица?
  3. Законосъобразно ли е разпространяването на информация за финансовото и имотно състояние на физическите лица, които не са публични личности без тяхно предварително съгласие?
  4. Законосъобразно ли е използването на данни от публични регистри на интернет страницата на https://pep.bivol.bg/imoti, чрез подредбата им в отделна общодостъпна база данни „Клиенти Артекс“, с голям обем лична информация – пълни три имена, финансово, имотно състояние, година на раждане, получени/платени средства, точни адреси за мястото, на което е възможно да живеят клиентите на дружеството, заедно с техните семейства?

Към искането за становище са приложени също така извадки с публикуваните от медиите материали.

На основание чл. 58, параграф 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за защита на личните данни изразява следното становище от 25 април 2019 г.:

  1. Обработването на лични данни за журналистически цели, в това число информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно състояние, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. В тези случаи, по силата на в 25з, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, съответната медия или журналист нямат задължение да изискват предварително съгласие от субекта на данни.
  2. Последващото обработване на лични данни, придобити от публичен регистър, който е предназначен да предоставя информация на обществеността, следва да е съобразено с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.
  3. По правило, данните на лица, които не са публични личности, не са обект на журналистическо разследване и нямат пряко отношение към дебат от обществен интерес, следва да бъдат публикувани от съответната медия или журналист в анонимизирана форма. Ако това е неприложимо от гледна точка на осъществяването на свободата на изразяване и упражняването на правото на информация, тогава публикуването следва да се извърши при спазване на принципа за свеждане на данните до минимум.

 

Становище на КЗЛД относно публикуване в интернет пространството на общодостъпна информация с клиентска база на фирма „АРТЕКС“

Указания за запазване на неприкосновеността на личния живот в медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Комисията за защита на личните данни са публикувани  Указания за запазване на неприкосновеността на личния живот в медиите , одобрени съвместно през юни 2018 г. от Ръководния комитет по медиите и информационното общество (CDMSI) на Съвета на Европа и Комитета по Конвенция 108 (Конвенция на Съвета на Европа за защита на личните данни).