Tag Archives: Media Law

#savethenet: гласуванията на българските депутати в ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

На сайта saveyourinternet.eu могат да се видят гласуванията на всички депутати в ЕП по хода на проекта на Директивата за авторското право  в цифровия единен пазар, включително двете гласувания от 26 март 2019, когато депутатите гласуваха по два въпроса – дали да се допусне гласуване на отделни разпоредби (процедурен вот, гласуване №22)  и след това – за директивата като цяло (гласуване №23).

Това е картината само за българските представители, като с червено са отбелязани гласуванията, които дават ход на директивата, вкл. чл.11 и чл.13 (нови 15 и 17), а със зелено – гласуванията, които  биха могли да доведат до неприемане на отделни разпоредби или цялата директива.

На 26 март 2019 г. депутатите Бареков, Джамбазки, Кючук, Малинов, Майдел, Неков, Пирински, Уручев  са подкрепили възможността да се гласува за измененията в отделни разпоредби  (втората колона отляво, процедурен вот, в зелено). Това е ключовото гласуване, което можеше да доведе до отпадане само на отделни разпоредби. Мнозинството само с пет гласа преднина приема да се гласува директивата като цяло. Корекциите в протокола за процедурния вот променят мнозинството (13 депутати коригират вота си в подкрепа на гласуването по разпоредби) – но вече е късно. Резултатите – така както са обявени – не се променят, каквито и корекции в протокола да настъпят по-късно. Резултатът от този процедурен вот проправя пътя за приемането на чл.11  и чл.13 заедно с директивата.

В последна сметка Джамбазки, Кючук, Малинов, Неков и Станишев са гласували против директивата (най-лявата колона). Неков (известен като “15/15”) предварително е обявил, че ще гласува против проекта.

Адемов, Али, Хюсменова, Курумбашев, Михайлова, Новаков, Пирински и Радев са гласували за приемане на директивата (с мнозинството).

Бареков, Ковачев, Майдел, Уручев се въздържат.

voteBulgaria

В Европейския  парламент   корекциите  в първоначално обявеното гласуване са масова практика. Според един обзор на корекциите    Brice Hortefeux е използвал тази възможност  292 пъти в настоящия мандат на ЕП, има депутати със 150-200 и повече корекции. Общо 100 членове на ЕП са коригирали гласовете си повече от 50 пъти.  На другия полюс са  Антонио Таяни,  Манфред Вебер,  Йежи Бузек, които не са искали почти никога корекция. Обяснението е, че  – ако електронното устройство даде дефект при гласуването – на депутатите се дава възможност да  посочат истинския си вот  по-късно  в официалните протоколи.

С най-много корекции  –  65   – е позицията на ЕП  за Брекзит.

ЕП гласува директива относно правата при онлайн разпространение на радио и телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес ЕП гласува директива, свързана с правата при онлайн разпространение на радио и телевизия. Предстои гласуване в Съвета.

През септември 2016 г. Европейската комисия предложи регламент за улесняване на лицензирането на права за определени онлайн предавания на телевизия   и препредаване на телевизионни програми и радиопрограми. Съзаконодателите на ЕС решиха да превърнат предложения регламент в директива. Тя допълва правилата, установени в съществуващата Директива 93/83 / ЕИО – т.нар. SatCab директива – която вече улеснява трансграничното разпространение по сателит и кабел.

Правилата за онлайн разпространението ще се прилагат за всички радиопрограми и за някои телевизионни програми (новини и програми за текущи събития и напълно финансирани собствени продукции).

Докладът за първо гласуване в ЕП

Какво казват заинтересованите

Прессъобщение на ЕК

 

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на Народното събрание научаваме, че е постъпил законопроект за изменение на ЗРТ. Той е внесен от трима депутати – Тома Биков и Евгени Будинов от ГЕРБ и Велислава Кръстева от ДПС.

Конфигурацията на вносителите може  да се разчете  като наличие на политическа воля за промяна на закона – и, поради съдържанието на самото изменение – като  политическа подкрепа за сегашните ръководства на БНТ и БНР.

Исканото изменение:

  • удължаване на срока на мандата на генералните директори, съответно на членовете на управителните съвети,  на БНТ и БНР от 3 на 5 години и
  • преходна разпоредба, с която новото правило ще се отнася и до заварените генерални директори и управителни съвети.

Вън от конкретните обстоятелства: знае се, а и от  приложената справка се вижда, че в България мандатите са кратки. Отделен въпрос е защо в края на мандата на Вяра Анкова ги направиха практически безсрочни – и това  не е променено.

Законопроект  954-01-18

Изглежда законопроектът е бил на дневен ред за рекордно кратко време – има медийна публикация, според която е оттеглен. Вносителят Тома Биков е посочил две причини – за да няма спекулации около текста и  за да се прецизира, защото съдържал неточности. Няма повече обяснения.

 

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар е гласувана от ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 26 март 2019 ЕП   гласува  (348:274 гласа) Директивата за авторското право в цифровия единен пазар.

Две гласувания днес са свързани с приемането на тази директива.

Първото (№22 от дневния ред)  е процедурно – ще допуснат ли депутатите да се гласуват отделно изменения в текста на здирективата. Само с пет гласа разлика – 317:312 –  е решено да не се допуска гласуване на изменения (отделни разпоредби). Дори с по-малко, защото  шведите се объркали и натиснали грешния бутон. И те си имат проблем

Ако Lundgren и Wingren заедно със социалдемократите Ludvigsson и Guteland бяха гласували за допускане на изменения, членове 11 и 13 можеха да бъдат заличени.

Но в историята няма “ако”. От българските депутати допускането на изменения подкрепят осем – Кючук, Бареков, Джамбазки, Неков, Пирински, Малинов, Майдел и Уручев. Възможно е това да са депутатите, които биха гласували срещу отделни разпоредби. Но до такова гласуване не се стига, защото мнозинството (317 гласа)  е на обратно мнение – и гласуване на изменения не се допуска.

Второто гласуване (№23 от дневния ред)  е за директивата. Тук вече разликата в гласовете е по-голяма. Със 70 гласа преднина мнозинството в ЕП гласува за  директивата, включително чл.11 (нов 15) и чл.13 (нов 17).

Между  тези 274, които гласуват против,  са и Реда, и Маковей. От българските депутати срещу директивата са гласували   Джамбазки, Кючук и Неков (update – от актуализирания протокол се вижда, че са добавени   Малинов и Станишев).

Група депутати от ГЕРБ/ЕНП – Ковачев, Майдел, Новаков, Уручев – както и Бареков се въздържат.

Протоколът/  copyrightvote ;

Поправките в гласуването за цялата директива (№23):

 

ПОПРАВКИ В ПОДАДЕНИТЕ ГЛАСОВЕ И НАМЕРЕНИЯ ЗА ГЛАСУВАНЕ
+ Danuta Jazłowiecka, Aleksejs Loskutovs, Andrey Novakov, Sirpa Pietikäinen
Francisco Assis, Johannes Cornelis van Baalen, Biljana Borzan, Maria Grapini, Svetoslav Hristov Malinov, Thomas Mann, Csaba Molnár, Marek Plura, Răzvan Popa, Gabriele Preuß, Sergei Stanishev, Ramon Tremosa i Balcells
0 Kazimierz Michał Ujazdowski

 

Какво следва –

Юлия Реда се спира на този въпрос в изказването си днес:

 

Позицията на ЕК е известна, според Комисията тъкмо това е необходимата ревизия. Съветът се очаква да гласува на 9 април. Следва транспониране в срок от 24 месеца от влизането на директивата в сила.

Много вероятно е тази директива да има трудна съдба и да се наложи Съдът на ЕС да се занимава с нея. Жив е споменът за 2006/24, която беше трудно и в протести приета, трудно и в протести въведена в националните законодателства и накрая беше обявена за невалидна.

актуализираният протокол

ЕС: Система за бързо предпреждение срещу дезинформацията (Rapid Alert System, RAS)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия и Върховният представител предложиха конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на Система за бързо предупреждение (Rapid Alert System, RAS) , както и стриктен контрол върху прилагането на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите.

Планът за действие също така предвижда увеличаване на средствата, които се отделят за тази цел.

Системата за бързо предупреждение включва платформа и мрежа от 28 национални точки за контакт.

#savethenet: авторско право: какво ще гласува ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Благодарение на Юлия Реда, член на ЕП, се ориентираме във версиите на проекта на Директива за авторското право в цифровия единен пазар. Става ясно, че най-противоречивите разпоредби – чл.11, права на издателите и чл.13, филтри – вече са чл.15 и съответно чл.17 от проекта – и така ще останат във версията за гласуване – то е насрочено за във вторник, 26 март, 12 и 30.

Ето и целият проект на директивата.

Разпоредбата на известния ни член 13 е разположена (вече като чл.17) на страници 120-129.

Говорят експертите

EСПЧ: ново решение за отговорността на онлайн изданията за коментари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕСПЧ отново се е занимавал с въпроси, обсъждани по делото Delfi v Estonia. Това беше делото за отговорността на собственика на сайт за коментари във форумите, по което ЕСПЧ прие, че собственикът може да е отговорен при определени обстоятелства.

След това решение – потвърдено впрочем от Голямата камара през 2015 г. – Съдът отново се занима с отговорността за форумите и по делото Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary (2016) прие, че собственикът на сайта не е отговорен. Така трябваше да стане ясно, че няма общо правило, в някои случаи собственикът е отговорен, в някои случаи – не. Преценката всеки път е конкретна, но има някои общи принципи.

Третото и последно засега произнасяне беше по делото Pihl v. Sweden (application no. 74742/14) – тук жалбата е обявена за недопустима с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът.

Има съобщение за четвърто решение относно отговорността на собственика на сайт за коментари на граждани – това е решението от 19 март 2019 по делото Høiness v Norway. Като обсъжда баланса между чл.8 и чл. 10 от Конвенцията, Европейският съд по правата на човека единодушно постановява, че няма нарушение на член 8 (право на зачитане на личния живот).

Mona Høiness,   известен адвокат, завежда дело  срещу компанията Hegnar Media AS и г-н Х., редактор, работещ за интернет портала Hegnar Online, за клевета. Тя заявява, че нейната чест е засегната в три коментара, направени анонимно на форума на Hegnar Online. Ответниците твърдят, че не са знаели за коментарите и че те са били премахнати веднага след като са разбрали за тях.  Съдилищата в Норвегия  се  произнасят в полза на медията.  

Mona Høiness се обръща към Съда в Страсбург.

В решението на ЕСПЧ първо се напомня, че при обсъждане на конкурентните интереси съгласно член 8 и член 10, Съдът е установил общи принципи, обобщени в Delfi AS срещу Естония.

В случая:

  • твърденията не представляват клевета по националното право,
  • в никакъв случай не са реч на омразата или подбуждане към насилие;
  • дискусионните форуми не са били особено интегрирани в представянето на новини и по този начин не изглежда коментарите да са продължение на редакционни статии;
  • по отношение на мерките, приети от Hegnar Online – има изградена система за модериране, освен това читателите имат възможност да кликнат върху „предупреждение“ и да участват в модерирането; един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието преди получаването на уведомяване от адвоката на г-жа Høiness. От изданието са действали по подходящ начин.

В съответствие с установените принципи в решението Delfi AS срещу Естония, няма основание Съдът да замени с различно становище решението на националните съдилища.

Съдът намира съответно, че националните съдилища са действали в рамките на тяхната свобода на преценка и няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: резултати от наблюдението

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 20 март ЕК публикува най-актуалните месечни доклади на Google, Twitter и Facebook за постигнатия през февруари напредък по изпълнението на поетите ангажименти за борба с дезинформацията. Подписалите Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията онлайн платформи имат ангажимент да докладват своя напредък преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

  • Всички платформи са потвърдили, че техните инструменти за оценка на прозрачността на рекламите с политическо съдържание ще започнат да функционират преди европейските избори през май.
  • Комисията призовава онлайн платформите да работят съвместно с научни изследователи и проверители на факти. Този достъп би могъл да спомогне за получаването на пълна и безпристрастна картина на моделите и тенденциите за дезинформация и следва да бъде осъществен при пълно зачитане на Общия регламент относно защитата на данните.
  • Комисията настоява разработваните от онлайн платформите инструменти да са достъпни във всичките 28 държави — членки на ЕС, а не само в някои от тях.

БСП пита Конституционния съд залагат ли цензура промените в закона за личните данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заглавието е на Капитал – изданието съобщава, че 55 депутати от БСП оспорват текста от ЗЗЛД, който въвежда журналистическото изключение, предвидено в GDPR.

Президентът наложи вето върху този текст, но мнозинството го прегласува.

Чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД

При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Искането до Конституционния съд, публикувано в lex.bg, твърди, че съществува противоречие на изменението на ЗЗЛД с принципите на правовата държава, чл.4 Конституцията – и съдържа широко позоваване на Решение 7/1996 на Конституционния съд относно свободата на изразяване.

КЗК разреши придобиването на Нова Броудкастинг Груп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Адванс Медиа Груп, търговско дружество, свързано с К.Домусчиев и Г.Домусчиев, има намерение да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ АД.

В КЗК е постъпило искане да направи оценка на сделката и да постанови решение, че настоящата сделка не представлява концентрация; или да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК; или да разреши концентрацията,
тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

Произнасянето на КЗК е крайно любопитно поради скорошното решение, с което се отказва на Келнер да придобие Нова Броудкастинг Груп –

Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.

При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.

По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори. С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.

КЗК оповести на 21 март 2019 решението си, с което – този път – разрешава сделката:

Реално осъществяваната от „Нова“ дейност включва:

  • създаване на телевизионно съдържание за собствена употреба, както и придобиване на права за разпространение на телевизионно съдържание;
  • разпространение на телевизионно съдържание – „Нова“ създава и разпространява 7 (седем) телевизионни програми с национален обхват: „Нова телевизия“; „Диема“; „Кино Нова“; „Диема Фемили“; „Нова спорт“; „Диема спорт“; „Диема спорт 2“;
  • телевизионна реклама – „Нова“ продава достъп до аудиторията си посредством излъчване на рекламни материали на рекламодатели и рекламни агенции в посочените телевизионни програми;
  • поддържане на интернет сайтове, предоставящи основно информация за програмите на ТВ-каналите, които оперира, както и възможност за гледане на част от излъчваните предавания в Интернет – https://nova.bg/, https://play.nova.bg/,
    https://diemaxtra.nova.bg/, https://play.diemaxtra.bg/, http://www.diema.bg, https://kino.nova.bg/, https://diemafamily.nova.bg/. Допълнително, Нова е разработила услугата Play DiemaXtra, която се състои от интернет сайт и мобилно приложение, даващи
    възможност за линейно гледане на пакета от телевизионните канали Диема Спорт и Диема Спорт 2, както и на отделни спортни събития по избор на потребителите (PPV);
  • предоставяне на услуги (…..)*.
    Дружеството „Атика Ева“ АД, контролирано от „Нова Броудкастинг Груп“ АД, е е специализирано в издаването на месечните списания: Еva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK „Атика Ева“ ООД, чрез които извършва издателска дейност, търговия с
    печатни произведения, реклама в печатни издания. Дружеството също така администрира интернет сайтове на част от посочените списания, на които самостоятелно продава интернет реклама.
    Другите предприятия, контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ АД – чрез „Нет Инфо“ АД, предоставят следните ключови продукти и услуги:
  • уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения; сайтът http://www.abv.bg също така позволява на крайните потребители да си съставят адресен указател и да общуват с други потребители във виртуални чат стаи и онлайн форуми;
  • електронни директории – платформа за организиране, съхранение и споделяне на файлове онлайн – http://www.dox.bg;
  • търсене – в сътрудничество с международния доставчик на тази услуга, Google, компанията предоставя уеб-търсене на основните си страници – http://www.abv.bg и http://www.gbg.bg;
  • новини и информация – Нет Инфо предоставя цифрови новини и информация чрез новинарския сайт http://www.vesti.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg, сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg, сайта за финансова
    информация http://www.pariteni.bg и сайта, посветен на модерната жена http://www.edna.bg;
  • обяви за автомобили – http://www.carmarket.bg дава възможност на потребителите да публикуват и разглеждат обяви за продажба на автомобили;
  • проверка на цени и сравнение на продукти – чрез сайта http://www.sravni.bg интернет потребителите могат да сравняват цените на продукти, продавани в различни онлайн магазини.

Пазари, върху които сделката ще окаже въздействие.
Придобиващата контрол група извършва разнообразни дейности на територията на страната, като участва на множество пазари в различни области. Придобиваното предприятие и дружествата под негов контрол оперират на пазари в областта на медиите (телевизионни, печатни и интернет). Известна връзка между техните дейности е налице по отношение на пазара на телевизионно съдържание и по-точно в сегмента придобиване на права за разпространение, на който оперира придобиваното предприятие „Нова Броудкастинг Груп“АД и дружеството „Футбол Про Медия“ ЕООД
от групата на придобиващия контрол „Адванс Медиа Груп” ЕАД.
„Футбол Про Медиа“ ЕООД има сключени договори, както следва:
(…..)* Въз основа на тези договори, (…..). От гореизложеното може да се направи извод, че дружеството „Футбол Про Медиа“ ЕООД извършва дейност, свързана с (…..) права за телевизионно разпространение. Групата на „Нова“, също създава и купува телевизионно съдържание.
Следователно, сделката ще окаже въздействие единствено върху пазара на телевизионно съдържание и в частност по отношение на придобиване на права за разпространение ((…..)*), на който е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията.

КЗК отчита факта, че участниците в сделката не са преки
конкуренти на съответния пазар и техните отношения са по вертикала, определящо се от качеството, в което оперира всеки от тях, а именно: „Футбол Про Медия“ ЕООД се явява (…..)* на права, а предприятието – цел е купувач на телевизионни права.
По своето естество правата за излъчване на спортни събития са ексклузивни и е обичайна търговска практика да се притежават от едно предприятие за определен период от време и за определена територия. В разглеждания случай (…..). Изхождайки от анализираните данни, Комисията приема, че на съответния пазар оперират значителен брой търговци на съдържание, от които телевизионните оператори в България купуват правата за разпространение на спортни събития. Наличието на голям брой конкуренти, включително утвърдени на пазара чуждестранни имена, води до извода, че те ще са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск на новата икономическа група и същата няма да е независима от тях в своето търговско поведение. Допълнително, с оглед изискванията на ЗРТ и характеристиките на продукта „телевизионно съдържание”, КЗК намира, че пазарът на телевизионно съдържание се отличава с преодолими бариери и е достъпен за навлизане на нови участници. В своя анализ Комисията взема под внимание и обстоятелството, че (…..).
Предвид изложеното и доколкото предприятията –участници в концентрацията, оперират на различни нива на пазара на телевизионно съдържание, Комисията намира, че нотифицираната сделка няма да промени значително пазарното положение на НБГ
на съответния пазар, респективно няма потенциал да увреди конкурентната среда на него.
Въз основа на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализирания
съответен пазар. Следователно, нотифицираната сделка не би могла да породи антиконкурентни ефекти и следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Разрешава концентрацията.

Домусчиеви са на пазара на спортните права, Келнер не беше – Келнер не получи разрешение, Домусчиеви получиха. Келнер просто обърна гръб и не се занимава да обжалва – така и няма да видим по време на съдебен контрол каква е разликата според КЗК.

Иначе можем да се сетим каква е разликата.