Вчера по линия на парламентарния контрол Министерството на финансите се е произнесло за бъдещето на Фонд Радио и телевизия.
През 2015 Министерският съвет внесе законопроект за закриването му по логиката – щом не работи, да се заличи от закона. Тогава писах защо не смятам, че това е добра идея:
Три години по-късно Крум Зарков, депутат от БСП, пак е повдигнал въпрос за финансирането на БНТ и БНР. Отговарял е министър Владислав Горанов.
Въпросът припомня ежегодното изменение на ЗРТ за финансиране чрез държавна субсидия и завършва така:
Какви са вашите виждания и намерения по модела на финансирането на обществените медии?
Какво отговаря правителството – стенограмата от пленарното заседание на 27 юли 2018 г. –
и отговорът от сайта на Министерството на финансите:
Относно: Политиката на Министерството на финансите спрямо фонд „Радио и телевизия“
С разпоредбите на Закона за радиото и телевизията се предвижда към Съвета за електронни медии да се създаде фонд „Радио и телевизия“. Регламентацията е ясна: СЕМ трябва да определи състава на управителния съвет на фонда и да приеме правилници за устройството и дейността му. Като основни източници за набиране на средства във фонда са предвидени: месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми и първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии /чл. 102, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за радио и телевизия/.
Предвидените със Закона основни източници на средства във фонд „Радио и телевизия“ на практика са неизпълними, поради причини, които съм изложил в писмен отговор на парламентарен въпрос до Вас от 28 май 2018 г. Предвиденият модел за финансиране на радио- и телевизионна дейност, чрез заплащане на месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер, до момента не е намерил реализация. А и, според мен, при първоначалната законодателна инициатива, не е бил добре обмислен. Неприложимостта на разпоредбите в глава пета от Закона за радио и телевизия е свързана и с нормативната уредба, уреждаща обществените отношения в енергийния сектор. Специфичната дейност на енергоразпределителните дружества, които са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.
В отговора до Вас от 28 май 2018 г. представих информация и за събираните от СЕМ първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси. Приходите от тези такси се администрират от СЕМ и служат за покриване на административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху лицензираните и регистрираните радио- и телевизионни оператори, така както се предвижда и в глава 5, свързана с разходите, които ще се извършват от евентуалния фонд „Радио и телевизия“, който към момента на функционира. За информация, таксите, събирани през последните години: за 2017 г. са 1 017,3 хил. лв.; 2016 г. – 1 006,6 хил. лв.; 2015 г. – 901,0 хил. лв. Годишният размер на лицензионните и регистрационните такси и определеното им от Закона за радио и телевизия предназначение не дават възможност за осигуряване на финансиране на радио- и телевизионни дейности.
Предвидените други източници на средства за фонд „Радио и телевизия“ са обвързани с основните източници – лихви върху средствата, набирани във фонда – и са с непостоянен характер или неопределени към момента, каквито са дарения, завещания и други източници, определени със закон.
Неприложимостта на нормите по отношение на набирането на основните приходоизточници във фонд „Радио и телевизия“ и правната несъгласуваност на практика постави в невъзможност създаването, управлението и действието на Фонда, съгласно предвидената уредба със Закона за радиото и телевизията.
Разпоредбите на § 2, ал. 1, 2 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радио и телевизия се налагат предвид несъществуването на фонд „Радио и телевизия“ и липса на реални условия за създаването на такъв. Ежегодно извършваните промени в посочените разпоредби са с цел удължаване на установения в тях срок за финансиране на Българското национално радио, Българската национална телевизия и СЕМ със средства от държавния бюджет, до привеждането на уредбата по ЗРТ в съответствие със Закона за публичните финанси.
Внесеният от Министерския съвет през месец ноември 2015 г. в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е във връзка с § 18 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Законопроектът е изготвен с цел привеждане на разпоредби от ЗРТ в съответствие с принципите, правилата и терминологията на Закона за публичните финанси.
Министерството на финансите поддържа законопроекта и направеното с него предложение за отмяна на разпоредби, уреждащи статута и дейността на фонд „Радио и телевизия“. Мотивите за предлаганата отмяна са обосновани от поставените цели за засилване на фискалната консолидация и предвидената със ЗПФ уредба, че администрирането и управлението на средствата от бюджетни организации се осъществява чрез бюджетите им или сметки за средствата от Европейския съюз. С чл. 2 от ЗПФ се въвежда основен принцип, който предвижда, че с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на ЗПФ, която се отклонява от принципите и правилата, определени с него.
На този етап финансирането на обществените медии в страната, поради нефункциониране на фонд „Радио и телевизия”, е от държавния бюджет с определяне на трансфери от централния бюджет за БНР и БНТ със Закона за държавния бюджет за съответната година. Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 2-6 от ЗРТ в приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват субсидия /трансфери/ от държавния бюджет и собствени приходи от реклама, спонсорство, постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност и др. В тази връзка, като възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии, е финансиране с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления.
Готови сме да обсъдим доколко е целесъобразно съществуването на подобен фонд, дотолкова, доколкото той е финансово-правна форма за събиране и изразходване на средства и сам по себе си не добавя особена стойност в управлението на националните медии. Ако се прецени, че създаването на специален управителен съвет, който да се яви ново звено в управлението на паричните потоци във финансирането на обществените медии, има своята роля, извън тази, която в момента е записана в ЗРТ, може да се разсъждава в подобна посока. Обаче, самоцелното фрагментиране на финансовите потоци, без да са ясни и конкретно формулирани нови приходоизточници, с които да може да се финансират обществените медии, е нецелесъобразно, доколкото то само ще създаде допълнителна административна структура, без да се даде отговор по какъв начин това подобрява управлението и повишава самостоятелността и независимостта на публичните медии.
Благодаря за вниманието!
Министърът на финансите изказва мнение, че при първоначалната законодателна инициатива моделът на финансиране не е бил добре обмислен, защото ЕРП-тата са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, което изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.
Причините за неприлагането на модела са много, но не и посочените от министъра. Към момента на приемане на ЗРТ – 1998 година – регулацията на енергетиката, с която според мнението на министъра първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ е трябвало да се съобрази, въобще не съществува. Не само няма лицензии на електроразпределителни дружества, но не съществува и енергиен регулатор, който да ги издаде – той е създаден след влизането в сила на ЗРТ.
Така че няма как несъобразяването с регулацията на енергетиката да е дефект на първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ.
Иначе споделям казаното, че към момента “възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии е финансирането с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления” – но понеже обществените средства са различни, има нужда от конкретизиране. Моето мнение: възможен вариант са бюджетна субсидия или данък, но не такса.
