Tag Archives: Media Law

Проверка на фактите: съдействие и съпротива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Методологията за проверка на фактите като основен път за противодействие на фалшивите новини непрекъснато се обогатява. Значение за това има и обстоятелството, че всички разбират: ако саморегулирането не е ефективно, държавите ще преминат към законови мерки.

Според washingtonpost.com  Facebook взаимодейства с  24 организации за проверка на фактите в 14 страни, за да ограничи фалшивите новини. Както се вижда от предния пост,  компанията заявява, че ще продължава да използва проверка на фактите заедно с други методи за редуциране на фалшивите новини. 

B Бразилия, Италия и Испания и в Европейския съюз вече има взаимодействие с факт-чекърите на политическо ниво.  Google отбелязва проверката на факти в  резултатите от търсенето си и Bing разработва специална страница за проверка на фактите, която включва скорошни фактически проверки.

Но медиите отбелязват и съпротивата срещу проверката на фактите,  появяват се  обвинения в пристрастия и партизанство, които неутралният журналистически формат трябва  да избегне.

Един от упреците е в това, че пристрастно се решава кои факти да се проверят.   Например в САЩ в ерата на Тръмп  процентът на   проверките на демократите е намалял след края на президентството на Барак Обама. Все пак  това е обяснимо с фокуса върху актуалното управление.

Алексио Манцарлис , директор на Международната мрежа за проверка на фактите (IFCN), съобщава, че в Турция, Филипините и   Бразилия има  съгласувани кампании, целящи да омаловажат проверката на фактите като инструмент.

Докладът на Групата на високо равнище към Европейската комисия от  април 2018 г. относно дезинформацията подчерта правилата  на IFCN като модел, който трябва да бъде следван.  В момента има 57 организации, присъединили се към кодекса на IFCN.

Fake news is…

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

img_0546.jpg

Зукърбърг отказа изслушване  в британския парламент, но с интензивна кампания Facebook се опитва да убеди британците в същото, в което Зукърбърг убеждава парламентите: ограничаваме фалшивите новини с помощта на хора и технология.

ЕСПЧ: право да бъдеш забравен и свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото M.L. and W.W. v. Germany

На 28 юни 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото да се поиска заличаване на лични данни за предишни присъди трябва да бъде балансирано с  правото на свобода на изразяване и информация и може да отстъпи пред свободата на информацията.  Съдът потвърди предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл.10 ЕКПЧ и   ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини.

Фактите по делото

Двама германски граждани (ML и WW) са осъдени   за убийството на популярен актьор. ML и WW  подават няколко неуспешни заявления за преразглеждане на процедурата.

След освобождаването им  ML и WW започват три съдебни производства срещу различни медии с искане техните имена (и индивидуализиращата информация) да бъдат заличени от статии в медиите. ML и WW твърдят, че  правото им на неприкосновеност на личния живот доминира над интереса на обществеността да бъде информирана за съдебното производство. ML и WW  твърдят, че статиите застрашават тяхната социална реинтеграция.

Решението на ЕСПЧ

Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за  минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до  информация за миналото, съхранявана в архивите им.

По отношение на евентуалното анонимизиране  (т.е. изтриване на имената и индивидуализиращи факти) ЕСПЧ приема, че това би представлявало по-малко натрапчива намеса в правото на свобода на изразяване и на информация. Предоставянето на имена и индивидуализираща информация обаче е важна част от работата на пресата и увеличава доверието в информацията. На тази основа Съдът решава, че степента на намеса е въпрос на журналистическа преценка, но наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето.

Решението е взето единодушно, българският съдия Йонко Грозев е в състава, прессъобщението

КЗЛД: лични данни, обвиняеми, журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
КЗЛД прие становище в отговор на постъпило запитване от Главния прокурор на Република България, относно приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 при публикуване на прессъобщения и предоставяне на информация за журналистически цели от Прокуратурата на Република България.
В своето становище КЗЛД прави анализ на поставените въпроси при прилагане  на новите европейски правила за защита на данните, дефинирани в Регламент (ЕС)2016/679 (Общ регламент за защита на данните) и Директива (ЕС) 2016/680 за защита на личните данни в полицейската и наказателната дейност.
В отговор на поставените въпроси, КЗЛД изразява следното становище:
„1. Публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес. В случаите, когато с оглед на общественополезната цел е невъзможно или нецелесъобразно информацията да бъде публикувана в анонимизиран или псевдонимизиран вид, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвиняемия биха били достатъчни за постигане на обществена осведоменост, докато публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица извън процеса и пр. би било прекомерно.
2. По правило не бива да се публикуват или разкриват по друг начин лични данни на други участници в досъдебното производство, като свидетели, вещи лица или свързани с тези категории трети лица и др., доколкото по отношение на тях не е налице законово задължение или надделяващ обществен интерес. Изключение би могло да има по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество или друго лице, което поради естеството на своята дейност има влияние върху обществото, или когато публикуването на информацията защитава жизненоважни интереси на субекта на данните.
3. Във всички случаи на публикуване на лични данни на участници в досъдебното производство или предоставянето им на медиите следва да се спазват принципите за обработване на лични данни в чл. 5 на Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално принципите на свеждане на данните до минимум с оглед постигане на целта, точност на данните и ограничение на времето на съхранение.”

КЗЛД: Кога не е необходимо искане на съгласие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Съобщение на сайта на Комисията за защита на личните данни:
В последно време сме свидетели на засилено искане на съгласие за събиране и обработване на лични данни на граждани при предоставянето на различни видове услуги. В КЗЛД ежедневно постъпват сигнали и въпроси относно необходимостта да се иска и дава съгласие. Не трябва да се забравя, че както лесно е дадено, така лесно съгласието може да бъде оттеглено, поради което обработването на лични данни само въз основа на съгласие не винаги е най-удачен избор и е добре да се направи преценка дали не е налице друго правно основание.
Във връзка с повишения обществен интерес и явната значимост на този въпрос, КЗЛД изготви информационен материал относно случаите, в които администраторите / обработващите лични данни не следва да изискват съгласие от физическите лица, за да събират и обработват техни лични данни.
*

Примерен неизчерпателен списък на случаи, в които не се изисква съгласие:

В съответствие с посочените критерии, по правило не е необходимо отделно съгласие от лицата, в това число подписването на всякакви форми на декларации, за обработване на личните им данни от изброените по-долу администратори в хода на тяхната обичайна професионална дейност. Това не включва обработването на лични данни за директен маркетинг, където съгласието следва да е водещо основание.
– лекари, зъболекари и фармацевти;
– адвокати;
– работодатели;
– публични органи (държавни и общински);
– учебни заведения (детски градини, училища и висши учебни заведения);
– банки и други кредитни институции;
– застрахователи;
– предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
– куриерски фирми и други пощенски оператори;
– предприятия, предоставящи комунални услуги (електроразпределителни дружества, ВиК, топлофикации);
– обработващи лични данни (счетоводители, служби по трудова медицина и др.);
– хотелиери и туристически агенции;
– управителите на етажна собственост (домоуправители);
– копирни услуги;
– преводачи;
– журналисти, фотографи и видеооператори;
– религиозни, политически, обществени и синдикални организации;
– и други.

Парламентарен контрол върху разходите на Би Би Си (2018)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Доклад  на парламентарна комисия The Public Accounts Committee report) в Обединеното кралство от юли 2018 г. твърди, че Би Би Си е изправена пред нарастващи предизвикателства поради конкуренцията на   Netflix и Amazon. Това, разбира се, е очевидно и се отнася не само за Би Би Си.

Обществените, както и търговските телевизии работят на все по-конкурентен пазар. Зрителите  прекарват по-малко време в гледането на класическите тв програми   и вместо това са абонати на стрийминг  услуги.

Чрез своята търговска дейност Би Би Си се стреми да  осигури допълнително финансиране за програмите на Би Би Си, като допринесе за изпълнение на обществената си мисия    и   популяризира марката на Би Би Си по света. Но обществените телевизии в ЕС имат силни ограничения върху търговската си дейност поради общественото финансиране, което получават.

 

Необходимостта от промяна – специално за обществените телевизии – и това е важно за всяка държава в ЕС – създава значителни възможности за възникване на конфликти. Ако Би Би Си реши да разшири наличието на програми в iPlayer (част от обществената услуга), това  намалява възможностите за търговско използване на   програмите.

Трябва да се постигне равновесие и е от жизненоважно значение Би Би Си да подкрепя решенията си със солидни данни и ясна оценка на възможностите.

Точно това е основното съобщение – дори не толкова за Би Би Си, където има установена практика решенията да са базирани на факти, колкото за нас.

Би Би Си трябва да помни, че става дума за парите на хората. Тя никога не бива да губи от поглед задълженията си към аудиторията в Обединеното кралство.

И БНТ така. Но това е от темите, които сякаш не съществуват у нас.

EП гласува: директивата за авторското право през есента ще се обсъжда в ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Как може Европейският парламент да не приеме решението на водещата комисия по едно законодателно предложение – ето така. Не мислете за филтриране на всичко, е цитиран да казва Джими Уолс, по-добре мислете  за договаряне с платформите за по-справедливо възнаграждение.

Срещу какво гласува ЕП? По заглавията в медиите човек може да си помисли, че директивата е отхвърлена – всъщност не, несъгласието е само относно процедурата: депутатите отхвърлиха непрозрачното съгласуване на текстове между представители на ЕП и държавите. Това бюрократизира законодателния процес, ограничава възможностите и на членовете на ЕП,  и на гражданите да влияят върху законодателството. Скорост или прозрачност – това гласува днес ЕП в полза на втората опция.

За сравнение, ЕП подкрепи триалозите при медийната директива.

Как са гласували българите – стр. 7:

Джамбазки подкрепя  проекта, и Хюсменова така, и Ковачев и Новаков заедно с ЕНП (и ГЕРБ)  подкрепят.

Курумбашев   подкрепя, макар групата му да е разделена на две.

Малинов се е въздържал.

По партии:

5-7 large

 

Австрия: застрашена ли е независимостта на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Австрия промените на политическите сили на власт водят до промени в обществените медии. Това изглежда да е правило, според публикация в Index on censorship. Правителството на Австрия планира обширна реформа на обществения доставчик на медийни услуги ORF. Правителствената програма включва “предефиниране на мандата на обществените медии”, както и “структурни и финансови реформи”, вкл. отпадане на  данъка за ORF, основния  източник на финансиране сега, който  гарантира отговорността на обществото и служи като най-важната гаранция за способността на ORF  да поддържа своята критична функция.

“Финансирането на общественото радиоразпръскване чрез публичния бюджет вместо чрез  данък ще  направи ОRF уязвим”, смята австрийският президент Ван дер Белен. Други смятат, че  бюджетното финансиране не е добър ход, защото “ще зависи от поведението на журналистите на ORF”. А системата за финансиране има реални проблеми. Няма задължение при мобилно приемане и при стрийминг. През 2015 г. Verwaltungsgerichtshof (Федерален административен съд)   се произнесе по въпроса дали се дължи плащане на данъка при приемане на телевизия чрез интернет (стрийминг).  Не: защото стриймингът не представлява “излъчване”. Съответно компютрите  не са приемници по смисъла на закона. Съдът реши, че GIS (Gebuehren Info Service) не може да търси плащане  при разпространение чрез стрийминг. От това приходите силно намаляват.

Художници, медийни експерти, публицисти и писатели основаха платформата We for ORF. Заявената цел –

Искаме да се изправим радикално срещу  една стара, упорита болест: политическото усвояване на ORF.

 

 

КЗК: Секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в имагинерния свят

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Какви нелепици са ни представяли за истина, какви измислици, какви басни:

Валерия Велева в известния портрет на Цветан Василев: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.”

 

Лютви Местан, тогава председател на ДПС:  Г-н Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.

“Не финансира медии чрез банката” – вече не е така, вече е иначе: ето същият Цветан Василев, вече от Сърбия:

 Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял. Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

В такъв контекст говорим за лоялна конкуренция и за защита на конкуренцията. Защита на конкуренцията? Когато са дадени 300 милиона за ТВ7  и десетки милиони необезпечени кредити за вестници – къде са, в кой анализ?

Ще има секторен анализ на конкурентната среда, когато се изяснят действителните, а не номиналните собственици;  действителните фактори, от които зависи медийното съдържание.

Секторният анализ без истината за фактите може да се отнася за някакъв  имагинерен свят, но не и за този тук.

 

  • 2013 година

КЗК се занимава с конкуренцията на медийния пазар. Заради Пеевски. Комисията има  две решения  от 2013 г. по темата  –  секторен анализ и разрешение за концентрация:

Решение 1454/2013 (секторен анализ) – налице е концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели, но няма данни, и  самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция.

Решение 1455/2013 –  няма данни,  но КЗК приема, че  операцията Лафка / Цигари и преса на всеки ъгъл няма да възпрепятства конкуренцията.  В допълнение  КЗК препоръчва стартиране на дискутиране по бъдещи подходящи мерки.

  •  2018 година

КЗК се занимава с медийния пазар  пет години по-късно, отново заради Пеевски.

Междувременно КТБ мина на нашата сметка, междувременно избраха Пеевски за  шеф на ДАНС, Вежди Рашидов в опозиция наруга журналистите (Всички ли сте роби на такъв изрод! Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години!), после ГЕРБ отново  дойде на власт, Вежди Рашидов също е на власт –  и   за всеки случай  наруга журналистите – този път, че много говорят на държавна ясла, но вече не пита как е станал този боклук мултимилиардер. А може да пита, да изисква отговори, да упражнява парламентарен контрол.

И отново   КЗК  гледа конкуренцията на медийния пазар.

Отново ще имаме две решения за конкуренцията на медийния  пазар,  едното отново  е секторен анализ, а другото ще е становище по законопроекта на Пеевски и другари.

Първото решение – 717/2018 –  с дата 28 юни 2018 г. – вече е известно,  секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар.

Какви са изводите – под индиго известните ни изводи от 2013 г.: липса на надеждна информация относно тиражите на печатните издания. В допълнение: КЗК счита за уместно да препоръча – какво?  стартиране на дискутиране с цел предприемане на политики. Регистър. Регистър има от 2010 г., декоративен.   При наличието на регистър  г-н Пеевски нямаше вестници доскоро според регистъра. Когато пожела, се вписа за каквото пожела.  Нищо не  последва от публичното му признание, че е имал вестници по времето, когато твърдеше, че няма.

КЗК, орган за защита на конкуренцията:   това ли е анализ на конкурентната среда, вие сериозно ли.

ВС на САЩ: Личната неприкосновеност в цифровото време

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ прие решение, съществено за тайната на личния живот в цифровата ера и прилагането на Четвъртата поправка.

Необходимо е съдебно разрешение за получаване на данни за местоположението на клиентите на доставчиците на мобилна телефония.

“Ние отказваме да предоставим на държавата неограничен достъп до базата данни на мобилен оператор за физическа информация за местоположението на лицето”, пише Джон Г. Робъртс за мнозинството.

Решението (5:4) приема, че трябва да се вземат предвид огромните технологични промени. “Цифровите данни могат да осигурят изчерпателен, подробен и навлизащ дълбоко в личната сфера преглед на частните дела, какъвто не бихме могли да си представим доскоро.”

.
Ню Йорк Таймс  за решението

Ню Йорк Таймс за важните решения на ВС на САЩ през 2018

Решението с особените  мнения