Една статия в издание на NiemanLab/Харвард, която се основава на разликите във финансирането на обществените радио и телевизия в САЩ и обществените медии в ЕС.

Статията на Стефани Мартин отбелязва първо, че в САЩ обвиняването на обществените медии в либерални пристрастия е последователна консервативна жалба от ерата на гражданските права, когато белите южняци настояват, че новинарските медии са пристрастни в позицията си срещу сегрегацията – обвинение за лява пропаганда, което оттогава се повтаря от всеки републикански кандидат за президент и консервативните политици.

Но тези обвинения в пристрастност не оцеляват след емпиричен контрол. Проучване от 2020 г. в Science Advances, което проследява повече от 6000 политически репортери, не открива „никакви доказателства за либерални медийни пристрастия“.

Подобно проучване от 2016 г., публикувано в Public Opinion Quarterly, казва, че медиите са по-сходни, отколкото различни и, с изключение на политическите скандали, “големите новинарски организации представят теми по до голяма степен непартиен начин, като не са класирали нито демократите, нито републиканците в особено благоприятна или неблагоприятна светлина”.

Аудиторията на обществените медии не ги вижда като предубедени. Национално проучване на вероятните гласоподаватели, публикувано на 14 юли 2025 г., установява, че 53% от анкетираните се доверяват на обществените медии, които според тях съобщават за новините “пълно, точно и справедливо”, докато само 35% разширяват това доверие до “медиите като цяло”. Мнозинството се противопоставя и на премахването на федералната подкрепа за обществените медии.

Друго проучване, проведено от училището Аненберг – Пенсилвания през 2022 г., потвърждава, че за разлика от търговските медии, където мотивът за печалба често създава стимули за подчертаване на конфликтите и сензационността, обществените медии като цяло се стремят да предоставят балансирани перспективи, които насърчават диалога и взаимното уважение. Новинарските емисии често са по-дълги и по-задълбочени от тези от други новинарски издания.

Напротив, в Унгария и Полша нещата не стоят по същия начин, се казва в статията. Ако за сравнение вземем MTVA в Унгария или TVP в Полша, държавата контролира съдържанието. Протестите в Будапеща през октомври 2024 г. привлякоха хиляди с искане за край на “пропагандата”. Институтът за изследване на журналистиката “Ройтерс” в Оксфорд съобщава, че TVP е най-малко доверената новинарска медия в страната.

В държавните медийни системи има  пълно финансиране от бюджета. Медийните услуги оцеляват само докато партията във властта е щастлива.

Общественото радиоразпръскване в САЩ работи по почти точно обратния начин: Корпорацията за публично радиоразпръскване е частна неправителствена организация със законова „защитна стена“, която забранява политическа намеса. Повече от 70% от федералните бюджетни кредити на Корпорацията за публично радиоразпръскване за 2025 г. от 1,1 милиарда долара преминават до около 1500 независими управлявани местни станции,  а корпорацията  CPB запазва само около 5% от това федерално финансиране.

Индивидуалните месечни донори често се наричат “членове” и понякога имат право на глас в областта на управлението на станциите. Членският принос (частното финансиране) съставлява най-голям дял от приходите за повечето станции, осигурявайки още една защита за редакционна независимост.

Всяка станция  също има свобода, когато става въпрос за програмиране и отразяване на новини, особено на местно ниво.

Съкращенията на федералното финансиране ще намалят обхвата и обема на независимото новинарство в обществените медии.

Статията – разбираемо – прави доста непълно сравнение на обществените медии в САЩ и ЕС, но дава представа за общественото мнение в САЩ по въпроса за ролята и съдържанието на американските обществени медии.

Свободните хора се нуждаят от свободни медии. Ролята на свободната и независима преса в една здрава демокрация е под пряка атака, с все по-агресивни усилия за ограничаване и наказване на независимата журналистика,   предупреждава издателят на New York Times A.G. Sulzberger.

• Да започнем с обществените медии: Тръмп успя да постигне съществено намаляване на финансирането на обществените медии с повече от милиард, гласуван преди от Конгреса, а администрацията на президента се опитва да уволни членовете на борда, посочени от  демократите, в борда на Корпорацията за публично радиоразпръскване. Някои от шефовете на новините напускат.
• Водят се разследвания срещу АВС и NBC Нюз.
• Компанията майка на CBS News  сключи споразумение с Тръмп, вместо да се защитава  в заведеното от него дело.
• Същото направи и ABC News.
• Президентът контролира достъпа до Белия дом u блокира достъпа на Associated Press до определени събития в Белия дом. Последното развитие засега по това дело: Апелативен съд отказа да премахне ограниченията за достъп на журналисти от AP до Белия дом, съобщава Ройтерс. Това обаче се отнася само до процедурата, а не до основанията – по този въпрос и двете страни подготвят аргументи.
• Президентът стовари цялата си сила срещу Гласът на Америка и сега вместо важното за хората съдържание се излъчват програми от про-Тръмп медията One America News. Последните новини са свързани с човека на Тръмп в агенцията – Кари Лейк, натоварена със задачата да наблюдава демонтирането на Гласът на Америка. Както обяснява WP, за да може Лейк да стане директор на VOA, Тръмп е уволнил потвърден от Сената консултативен съвет, който единствен може да избира и отстранява директора на агенцията – така че според правилата позицията все още се заема от Абрамовиц, бивш журналист от “Вашингтон пост”. Новото е, че на 7 юли той е получил мейл за преназначаване в Грийнвил, Северна Каролина, и е предупреден, че ако не приеме, ще бъде уволнен.
• RFE/RL води дело срещу USAGM за освобождаването на замразени бюджетни средства за втората половина на текущата фискална година. Там също положението е сложно.
• NBC „по финансови съображения“ спира критичното Късно шоу на Стивън Колбърт. Самият Колбърт преди това  нарече споразумението на собствената си мрежа с Тръмп за 16 милиона долара “голям тлъст подкуп”.
• Президентът заведе дело срещу WSJ във федералния съд във Флорида с аргумента, че е бил оклеветен в статия, в която се съобщава, че е изпратил неприлична честитка до опозорения финансист Джефри Епстийн през 2003 г. по случай 50-ия му рожден ден.  Тръмп  е  губил дела  срещу The New York Times, CNN и The Washington Post.  Наскоро загуби друго дело : съдът отхвърли иска му срещу журналиста Боб Удуърд, след като Тръмп твърдеше, че има авторски права върху интервюта на Удуърд  със самия Тръмп. Но все пак война с Мърдок е сериозен ход. Аз съм на 94 години, да не се опитва да ме сплаши, казва Мърдок. За ответниците може и да е добре да се привлече интереса към документите Епстийн, предполагат медиите, Мърдок е опитен играч. За тази публикация WSJ сигурно има и касовите бележки, пишат тези, които го познават.

Тук ще отворя скоба за случайния избор на съдии в САЩ. В контекста на случайния избор на съдии у нас и гледането на мярката на неотклонение на кмета на Варна от дежурен съдия. Според Politico Тръмп е подал иска във Флорида, защото се е надявал делото да се падне при съдия Айлийн Кенън, но то се пада при съдия Дарин Гейлс, назначен от Обама и “влязъл в историята като първия открито хомосексуален чернокож на федералната скамейка”.

• Във връзка с публикацията на Wall Street Journal репортерът на изданието не е допуснат да пътува за отразяване на посещението му в Шотландия.  “Както потвърди апелативният съд, на WSJ или на която и да е медия  не е гарантиран специален достъп за отразяване на президента Тръмп в Овалния кабинет, на борда на “Еър форс 1″, и в частните му работни пространства”, заявява прессекретарката на Белия дом Каролин Ливит.

За отношенията с медиите през предходния мандат на Тръмп има статия в Wikipedia.

Френският президент Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит Макрон съдят американската крайно дясна инфлуенсърка Кандис Оуенс за клевета. Според тях тя печели от разпространението на фалшив слух, че френската първа дама е родена като мъж. Макрон твърдят, че Оуенс е „използвала невярно твърдение, за да промотира своята независима платформа, да спечели известност и пари“, включително подготвя осемсерийна подкаст поредица, наречена „Becoming Brigitte“, в която защитава различни конспиративни теории за семейство Макрон и връзката им.

Според 219-страничния иск, Оуенс сериозно е затънала в дезинформация и конспиративни теории

Американското дело веднага стана популярно, но преди това подобно дело е водено във Франция, като решението на първата инстанция е в полза на Макрон, на втората – в полза на разпространителките на конспиративни теории (ясновидка и блогърка), очаква се решението на третата инстанция.

Президентът Тръмп заведе дело срещу Wall Street Journal, Мърдок и двамата автори на публикация , в която подробно описва предполагаемо писмо, което Тръмп е изпратил на Джефри Епстийн за 50-ия му рожден ден.

Trump writes on Truth Social that when he personally told Rupert Murdoch that the WSJ story was not true, “Mr. Murdoch stated that he would take care of it but, obviously, did not have the power to do so.” Trump says he’s going to sue WSJ — and Rupert Murdoch. pic.twitter.com/xxGlQ5LpOI

— Kaitlan Collins (@kaitlancollins) July 18, 2025

В жалбата от 18 страници се казва, че историята е причинила “поразителна финансова и репутационна вреда” на президента. Искането е за 10 милиарда долара обезщетение, вече говорят за 20 милиарда.

Във всички случаи Тръмп и Мърдок са значими фигури и делото също се очаква да бъде значимо. Медиите отбелязват, че Мърдок обича битките, той напоследък води битка дори срещу собствените си деца (и загуби). В предаване на CNN беше предположено, че това дело не е добра идея за Тръмп, защото се постига ефектът на Стрейзанд: Мърдок привлича общественото внимание към едно писмо, а можеше да игнорира публикацията за него.

Издателите на WSJ са категорични за истинността на съобщението.

Федерален съдия нареди на администрацията на Тръмп да възстанови финансирането за фискалната 2025 на RFE/RL – федерално финансиран нюзрум, който осигурява независими репортажи в страни с ограничена свобода на печата. Съдията Ламбърт от окръг Колумбия критикува администрацията на Тръмп в решението си, наричайки правните му аргументи “безсмислени” и решението му да задържи средства – “безпрецедентни”. Искането за 2025 г. на RFE/RL е за около 153 милиона долара

RFE / RL, е частна неправителствена организация, която има независимост над своите редакционни решения и практики за наемане, но получава почти цялото си финансиране от Конгреса. От март насам администрацията отказва да сключи нов договор за финансиране с RFE/RL, след като предишното споразумение изтече, като на практика отказва финансиране на новинарската група.

Съдия Ламбърт установява, че администрацията на Тръмп няма законови правомощия да откаже финансиране, което Конгресът е одобрил, без да предостави ясна основа за такава драстична мярка. Администрацията на Тръмп “не е изпълнила задължението си да формулира задоволително обяснение” – по-точно “не е предложила никакво обяснение”, пише NYT.

Тръмп атакува федерално финансирани новинарски организации, които е решил, че са предубедени към него и консервативните гледни точки. Засегнат е “Гласът на Америка”, който предоставя новини по целия свят на 49 езика, защото според Тръмп разпространявал партийна пропаганда. Конгресът спря и 1,1 милиарда долара финансиране и за Корпорацията за публично радиоразпръскване – компанията, която финансира NPR и PBS, които републиканците обвиниха в либерални пристрастия.