Tag Archives: Media Law

2018 Специален доклад 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега  е оповестен Доклад 301 за 2018 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

За миналата година 11 държави са в  т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна,   и 23 – в  Watch List, между тях България. Тази година България е извадена от Watch List – с обяснението на стр. 28, че България през март 2018 г. е приела изменения на закона за авторското право,  участвала е в операция  ЕВРОПОЛ  срещу голяма пиратска мрежа в региона,  отделила е  допълнителни ресурси на звеното за разследване на онлайн пиратството, а Главна прокуратура се е ангажирала да предприеме допълнителни стъпки за подобряване на прилагането. Според доклада проблемите, свързани с прилагането на законодателството, продължават да се отнасят до високите нива на онлайн пиратството, недостатъчното съдебно преследване, недостатъчно възспиращото действие на наказателните санкции.

Министерството на външните работи е отбелязало новия доклад 301 с отделно съобщение, в което се казва, че “в резултат на дългогодишните усилия на посолството на Република България във Вашингтон и българските институции  страната ни вече е изключена от т.нар. „черен списък“ за защита на интелектуалната собственост на САЩ.”

Няма съмнение, че напускането на Watch List  е изисквало усилия. Все пак съобщението е можело да бъде по-прецизно по отношение на т.нар. в съобщението черен списък, защото – както се вижда, има черен, има и по-черен. 

Критично отношение към доклада изразява EFF:  “Някои доклади и публикации от американските правителствени агенции имат репутация на задълбочени, актуални и основани на факти[…] Специален доклад  301, чието последно годишно издание е публикуванo миналата седмица, не е такъв.” Според EFF докладът разкрива законите, политиките и практиките, които не осигуряват адекватна и ефективна защита на интелектуалната собственост, но  няма последователна методология за оценка  кое  е  адекватно и ефективно.

Неотдавна ЕК обяви обществена консултация относно евентуално наблюдение на защитата на интелектуалната собственост по света.

Права върху снимка: маймуната в джунглата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във вторник 9 -ти апелативен съд отхвърли искането, свързано с известното вече  селфи на маймуна (делото Наруто срещу Слейтър).

Дейвид Слейтър оставя оборудването си в джунглата и маймуната се е заснела сама. Организацията за защита на животните ПЕТА   твърди, че Слейтър е нарушил авторските права на маймуната, като е издал книга за фотография “Wildlife Personalities”.

Решението:  Животните   нямат право на защита на права по Закона за авторските права.

Решението подлежи на обжалване.

 

Съобщение на ЕК: Борба с дезинформацията онлайн: европейски подход

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува Съобщение  COM(2018) 236 final  Борба  с дезинформацията онлайн: европейски подход.

Съобщението очертава цели, принципи и мерки за справяне с дезинформацията.

В частност препоръчва се

  • да се подобри прозрачността по отношение на произхода на информацията и начина, по който тя се създава, финансира, разпространява и насочва, за да даде възможност на гражданите да оценят съдържанието, до което те имат достъп, и да разкрие възможни опити за манипулиране на мнение.
  • да се насърчава разнообразието на информация, за да се даде възможност на гражданите да вземат информирани решения въз основа на критично мислене, чрез подкрепа за висококачествена журналистика, медийна грамотност и ребалансиране на връзката между създателите на информация и дистрибуторите.
  • да се насърчи надеждността на информацията, като се означава достоверната информация, проследяват се каналите за разпространение до източниците на информация и    се верифицират влиятелните доставчици на информация.
  • в дългосрочен план да се работи за повишаване на осведомеността,  медийна грамотност, широко участие на заинтересованите страни и сътрудничество между държавните органи, онлайн платформи, рекламодатели, експерти по незаконното съдържание, журналисти и медийни групи.

 

Законопроект за изменение на Закона за защита на личните данни и GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Мотивите са любопитни, особено частта, в която се обяснява, че законопроектът ще въвежда регламент в националното законодателство, регламентите не се въвеждат, но в случая ще се приемат национални мерки.

В анализите се твърди например, че балансът между защитата на данните и свободата на изразяване е предоставена на държавите:  Балансът между защитата на данните и свободата на изразяване е деликатен: ако е в полза на защитата на данните,  лесно можем да си представим сценарии, при които публични личности използват закона, за да ограничават критика. Ако е в полза на свободата на изразяване,  е възможно журналистите  да пренебрегват правото на личен живот. Правилата в тази област ще се различават в отделните държави-членки. Доколкото Хартата е правно обвързваща,  съдебната практика на Съда на ЕС  ще играе важна роля при определянето на този баланс.

По този въпрос – публикации от началото на годината в сравнителен план и тук също,  и тук по държави

 

#FixCopyright #SaveTheLink #CensorshipMachines

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 26 април 2018 г. учени от 25 водещи изследователски института за интелектуална собственост в Европа  публикуваха отворено писмо, изразяващо сериозни опасения относно  предложената директива за авторско  право.

Според авторите след балансиран проектодоклад на докладчика на Европейския парламент Тереза ​​Комодини (Доклад Comodini,  10 март 2017 г.) неотдавнашни текстове от новия докладчик Axel Voss и българското председателство  на Съвета на Европейският съюз изглежда водят към компромис, който не отговаря на целите на директивата за подобряване на избора, достъпа и справедливостта в цифровата среда.

Има научен консенсус
– че предложеното изключение   по чл. 3 няма да постигне целта си да стимулира иновациите и научните изследвания, ако се ограничи до определени организации,
– че предложенията за право на  издателите по чл. 11 ще благоприятстват по-скоро интересите на издателските интереси в пресата, отколкото иновативната журналистика,
– и че предложенията за чл. 13 застрашават ползата от  Директивата за електронната търговия (2000/31 / ЕО), която споделя отговорността за прилагането между носителите на авторски права и доставчиците на услуги.

169 представители на академичните среди предупреждават за недобре замислените планове за въвеждането на ново право на интелектуална собственост (сродно право за издателите). Те напомнят, че широк спектър от заинтересовани групи вече представи становища, че Директивата за авторското право в настоящия си вид няма да бъде в обществен интерес.

Близо 150 неправителствени организации също се противопоставят на актуалния проект. Според тях предопределено е, че транспониране на  законодателство в този вид ще е  кошмар. Същото се отнася и до проверката на съответствието на директивата с  Хартата на основните права на ЕС и Бернската конвенция. Отворено писмо

По стечение на обстоятелствата името на България  ще остане свързано с тази директива. Ако това ни интересува.

*

На 27 април 2018 г. (вчера) по план в COREPER се обсъжда  предоставяне на мандат за преговори с Европейския парламент по Директивата за авторското право.  

 (текстът)

Kакво е решил COREPER? според Юлия Реда не е даден мандат:

Репортери без граници за българските медии, а Пеевски продава или купува

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според Репортери без граници България продължава да изостава в Индекса за свобода на медиите и е на по-задна позиция от всеки друг член на Европейския съюз. За 2017 г. България заема 111-та позиция (109-та през 2016). Тази новина присъства с големи заглавия на първите страници в някои вестници и отсъства в други.

Докладът отбелязва нещо повече:  държавата начело на ротационното  председателство на Европейския съвет (до края на юни 2018 г.) е на по-задна позиция в Индекса от държавите от  Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС.

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова  българска медийна група. Групата му има шест вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатните медии.

Към това в доклада се отбелязва, че разпределянето   на финансирането от ЕС от страна на правителството към определени медии се осъществява в условия на пълна липса на прозрачност, по същество става дума за подкупване.

Получи се така, сякаш Въплъщението на аномалията само чака излизането на доклада на Репортери без граници, за да поднесе контрановина: дружеството   “Интръст” ЕАД продава половината от бизнеса си с печатни медии на компанията “Ню Имидж България”.

Кои са Ню Имидж? Защо купуват половината от дружеството на Пеевски? Ще има ли промяна в редакционната политика на изданията?

Да изчакаме с изводите. Имаше един момент, когато  Пеевски  пак продаде, изглеждаше, че има ирландец на хоризонта, дори КЗК одобри сделката – но никакъв ирландец не се появи.

Така че когато Пеевски каже, че продава, може да се окаже, че купува. Винаги може да е по-зле, отколкото изглежда,  нека да изчакаме с изводите.

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: ревизия 2018, 9-ти триалог

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В прессъобщение на Европейската комисия за резултатите от проведения на 26 април 2018 девети триалог за ревизията на Директива 2010/13/ЕС  се обявява, че Европейският парламент, Съветът и Комисията са постигнали  политическо съгласие относно основните елементи на ревизията.

Преговорите ще приключат официално през юни, когато Европейският парламент, Съветът и Комисията ще се срещнат, за да финализират и обсъдят последните останали технически подробности на предложението, се казва в съобщението.  След официално потвърждаване от Съвета и гласуването в пленарна зала на Европейския парламент новите правила ще трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства на държавите.

Прессъобщението очертава какво – според ЕК – е  новото в преработената Директива за аудиовизуални медийни услуги (AVMSD):

  • принципът държава на произход  се отнася както до телевизионните оператори, така и  до доставчиците на услуги при поискване;
  • ревизирана защита на непълнолетни срещу вредно съдържание; платформите за споделяне на видеоклипове предвиждат подходящи мерки за защита на непълнолетните;
  • ревизираната директива се прилага и по отношение на генерираните от потребителите видеоклипове, споделени на платформи, напр. Facebook, когато предоставянето на аудиовизуално съдържание е основна функционалност на услугата;
  • ревизирани правила срещу речта на омразата и провокации към терористични престъпления; правилата ще се прилагат и за платформи за споделяне на видео;
  • най-малко 30%  европейското съдържание в нелинейни услуги ;
  • либерализация по отношение на тв реклама  – продължителност до 20% от времето за излъчване   между 6:00 и 18:00 часа, при това вместо  12 минути на час (сега) – свободно решение на тв оператори кога да показват реклами през целия ден;
  • регулаторите – правно обособени и функционално независими от правителството и всеки друг публичен или частен орган.

Прессъобщението за резултата от триалога е публично,  актуалното състояние на проекта за директива – не.

Според прессъобщението на сайта на ЕП след политическото споразумение текстът ще трябва да бъде гласуван от Комисията по култура и образование, която води преговорите от страна на ЕП. Гласуването в пленарна зала за одобряване на новите правила вероятно ще се проведе през септември.

Има и други интересни моменти, например относно прозрачност на собствеността на медиите, но текстовете все още не са окончателни.

 

 

Обнародвани са съществени изменения в Закона за авторското право и сродните му права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 29 март 2018 г. в извънреден брой на Държавен вестник са обнародвани изменения в Закона за авторското право и сродните права. Приетите изменения отразяват разпоредбите на Директива 2014/26 /ЕС, която трябваше да бъде приета в българското законодателство до април 2016 г. През януари 2018 г. Европейската комисия отнесе въпроса до Съда на ЕС и поиска България да бъде глобена с по около 19 000 евро на ден за неспазване на законодателството на ЕС.

Директивата има за цел да предвиди координирането на националните правила относно достъпа до дейността по управление на авторското право и сродните му права от организации за колективно управление на авторски права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка (съобр.8), да определи изискванията, приложими за организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност (съобр.9), а също да да се осигури необходимото минимално качество на трансграничните услуги, предоставяни от организации за колективно управление на авторски права, особено по отношение на прозрачността на представяния репертоар и точността на финансовите потоци, свързани с използването на правата, и да се улесни предоставяне на многотериториална многорепертоарна услуга (съобр.40).

Измененията са съществени и пространни, вероятно скоро ще има подробни анализи.

И нещо от ПЗР на ЗИД:
§ 27. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на културата представя на Европейската комисия доклад за състоянието и развитието на многотериториалното отстъпване на права в интернет на територията на Република България. Докладът съдържа информация за наличието на многотериториални разрешения, за спазването на глава единадесета „и“ от организациите за колективно управление на права, както и оценка на развитието на многотериториалното разрешаване на използването в интернет на музикални произведения от ползватели, носители на права и от други заинтересовани лица.
§ 28. Министърът на културата предоставя на Европейската комисия списък на регистрираните организации за колективно управление на права и я уведомява за промените в него в тримесечен срок от настъпването им.
§ 29. В Закона за електронните съобщения се правят следните допълнения:
1. В чл. 73, ал. 3 се създава т. 15:
„15. задължения за предоставяне на вярна и точна информация за броя на потребителите и абонатите на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.“
2. В чл. 231, ал. 2 накрая се добавя „договорите с доставчиците на съдържание, както и актуална база данни за абонатите, при спазване на изискванията за защита на личните данни“.
§ 30. В Закона за закрила и развитие накултурата в чл. 31, ал. 1, т. 1 след думите „ал. 2“ се добавя „и чл. 98в1, ал. 6“.
§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 18 и 30, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му.”

Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2017

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2017 г.

Докладът има раздел за свободата на изразяване и медиите.

Законодателството предвижда съответните права, констатира се в доклада.

Но корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на мрежи за собственост и разпространение на медиите, както и правителственото регулиране на ресурсите   за медиите, сериозно засягат медийната свобода и медийния плурализъм.

Индексът за устойчивост на медиите  на IREX за 2017 г. сочи нарастването на политическия натиск и използването на медиите от олигарсите за “упражняване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение” като основни заплахи за общественото доверие в медиите. IREX отбелязва, че правителството активно възпрепятства свободното медийно развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.

  • Свобода на изразяване:

Критика на  правителството  обичайно не води до репресии,  но са докладвани и няколко такива случая (напр. Васил Коцев за разпит във връзка с постинг за министър-председателя).

Напомня се глобата на Икономедиа, наложена от Комисията за финансов надзор/Стоян Мавродиев – вкл. връзката му с  фигура от организираната престъпност.

По отношение на речта на омразата  се отбелязва, че присъствието на националистически партии в правителството  оправомощава  някои да прибягват до речта на омразата като норма, а не изключение.

  • Преса и медийна свобода:

Според “Репортери без граници” от 2017 г.  пресата е “доминирана от корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите”. Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството  – което води до ефект на подкупване:  да са снизходителни в отразяването на политиците  или да се въздържат от отразяване на проблемни случаи.

Вътрешни и международни организации критикуват както печатни, така и електронни медии за липса на прозрачност на собствеността и финансовата прозрачност, както и за податливост на  икономическо и политическо влияние.

На 21 март издателите на  Прас Прес  подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията, като заявяват, че Националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за разпространение на пресата и е спряла първото издание на Прас Прес от продажба в неговите магазини.

  • Насилие и тормоз:

Отбелязва се нападението над Иво Никодимов, БНТ.

Депутатът от управляващите Антон Тодоров казва в ефир на журналиста Виктор Николаев, че “би го уволнил” за въпрос. Вицепремиерът Валери Симеонов по подобен начин заплашва журналиста. По-късно Симеонов призовава (чрез сайта на правителството!) за извинение  медиите, които интерпретират думите му като заплашване.

  •  Цензуриране или ограничения на съдържанието:

Журналистите продължават да отчитат автоцензура, редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагането на политически възгледи от корпоративни лидери. През март бизнесменът и издателят Сашо Дончев заявява на бизнес форум, че е бил поканен на частна среща с главния прокурор, където главният прокурор го обвинява в подкрепа за конкретна политическа партия и  предупреждава, че комуникациите му се наблюдават. Главният прокурор  излага  друга версия – че Дончев иска влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с него.

Правителството не ограничава интернет( 63,5% от домакинствата имат достъп до интернет през 2016 г. според ITU).

 

СЕМ: липсва баланс между свободата на изразяване и защитата на личния живот

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът за електронни медии е публикувал на сайта си изводи от експресен мониторинг върху телевизионното отразяване на катастрофата от средата на месец април, при която има загинали и ранени.

Съветът е получил 12 сигнала от граждани, главно за нарушение на професионални стандарти.

СЕМ напомня първо, че е подчертавал многократно, че “правото на личен живот и правото на свобода на изразяване нямат предимство едно пред друго.”

След това  регулаторът споменава друга двойка права –  при отразяването   липсва баланс между “правото на гражданите да получават пълна информация и правото на ненамеса в личния им живот.”

СЕМ говори  в изводите  за морално-етични норми и саморегулационни механизми, в изводите  липсват констатации за нарушение на закона или лицензиите.

*

 

Чл. 10. (1) ЗРТ (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:
1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;
2. гарантиране на правото на информация;
3. запазване на тайната на източника на информация;
4. защита на личната неприкосновеност на гражданите […]