Споделям посланието в тази публикация на Ню Йорк Таймс, наречена Да направиш Google цензор.
Натискът да се въведе “отговорност на платформите” измества общественото внимание от задълженията на правителствата. Очертава се свят, в който частните платформи цензурират според своите възгледи или по нареждане на държавата. Такава власт по Оруел над публичния дискурс ще бъде по-лош вариант на правителствената цензура.
Дания се присъединява към нарастващия брой европейски държави, които се отказват от таксите като източник на финансиране на обществените телевизия и радио, съобщава Копенхаген Пост.
От такса към данък: от 1 януари 2019 няма да се събират такси. На мястото на таксите идва финансиране от данъците, като спрямо сегашното то ще бъде намалено (като общ обем) с 20 на сто. Годишната такса за 2018 е 2527 хил. DKR (339 евро).
Дания е последвала България, Унгария, Кипър, Малта, Белгия, Холандия, Финландия, Норвегия, Естония, Латвия, Литва, Люксембург, Испания и др., в които не се събират такси или е взето решение в бъдеще да не се събират такси от аудиторията.
Update. Европейската асоциация на журанлистите е шокирана от новината за 20-процентното съкращение на финансирането на датските обществени медии. Асоциацията призовава датското правителство да осигури подходящо финансиране за обществените медии в съответствие с европейските стандарти, както е предвидено в Препоръка 1878 (2009) на Съвета на Европа относно финансирането на обществените радио- и телевизия и принципите на EBU за стабилно, отговорно и подлежащо на отчетност, справедливо и независимо финансиране.
В края на 2017 г. Съдът на ЕС е публикувал решението си по дело C‑90/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Въззивен съд (отделение по финансови и данъчни дела), Обединено кралство) в рамките на производство по дело The English Bridge Union Limited (EBU) срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност – по- точно относно освобождаването на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание.
EBU е национална организация с нестопанска цел, която има за предмет на дейност регулирането и развитието на двойковия спортен бридж в Обединеното кралство. Тази игра на карти е разновидност на бриджа. EBU плаща ДДС върху входнитe такси за участие – но смята, че посочените такси трябва да бъдат освободени от ДДС.
Данъчната администрация възразява срещу тези доводи, като посочва, че от текста на член 132, параграф 1, буква м), съгласно който е освободена доставката на някои услуги, „тясно свързани със спорта или физическото възпитание“, следва, че даден „спорт“ по смисъла на тази разпоредба трябва да има съществен физически компонент. В допълнение, поддържаното от EBU тълкуване противоречало на принципа на стриктно тълкуване на случаите на освобождаване, предвидени в член 132 от Директива 2006/112.
Така се стига до интересно преюдициално запитване, свързано с идеята за понятието спорт и неговия обхват:
„1) Какви са основните характеристики, които трябва да има дадена дейност, за да бъде „спорт“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112? По-конкретно, трябва ли дейността да има съществен (или не несъществен) физически компонент, който е определящ за нейния резултат, или е достатъчно тя да има съществен умствен компонент, определящ за нейния резултат?
2) Представлява ли двойковият спортен бридж „спорт“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112?“.
Това е един от случаите, в които Генералният адвокат и Съдът са на противополжни мнения.
Генералният адвокат Szpunar в заключението си казва следното:
Законодателят на Съюза счита, че доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание, представлява услуга от обществен интерес, която заслужава да бъде освободена. Освен това обосновката за освобождаването трябва да се разглежда в контекста на член 165, параграф 1, втора алинея ДФЕС, съгласно който Съюзът допринася за насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като отчита в същото време спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция.
Международният олимпийски комитет включва нефизическия спорт шахмат сред дейностите, на които е предоставен олимпийски статут(44). Оттук стигам до извода, че не е необходимо дадена дейност да има непременно физически компонент, за да бъде приета като спорт. Според мен това е съвсем логично. Задължителен физически елемент ipso facto би довел до изключване на редица дейности, обикновено считани за спортни, макар физическият компонент да е повече от незначителен, но чието квалифициране като спорт е извън съмнение. Като пример в това отношение могат да се посочат стрелбата или стрелбата с лък.
С оглед на това считам, че общото между повечето дейности, които обикновено са известни като спорт, е следното: 1) те изискват известни усилия за преодоляване на предизвикателство или препятствие (и поради това нямат чисто развлекателен характер)(45), независимо дали това предизвикателство е състезание срещу противник или преодоляване на индивидуалните граници на тялото и ума (например самото плуване, движение във вода); 2) при преодоляването на тези предизвикателства или препятствия i) се тренират определени физически или умствени умения, ii) което води до ползи за физическото или психическото благосъстояние на лицата, упражняващи съответния спорт, и 3) тези дейности обикновено се упражняват не само в изцяло търговска среда. Накрая, 4) общественото възприемане (на местно равнище) или международното признаване е индикация за наличието на „спорт“. С други думи, под „спорт“ по смисъла на Директивата трябва да се разбира трениране на психическа или физическа пригодност по начин, който обикновено е полезен за здравето и благосъстоянието на гражданите, тъй като в противен случай не би бил в съответствие с целта на освобождаванията, предвидени в дял IX, глава 2 от Директивата за ДДС(46).
Поради това моето предложение за отговор на първия въпрос е, че сред характеристиките, които трябва да има дадена дейност, за да бъде „спорт“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директивата за ДДС, не е необходим не съвсем несъществен физически компонент, който е определящ за нейния резултат. Достатъчно е дейността да има съществен умствен компонент, определящ за нейния резултат. По втория въпрос: бриджът е спорт.
Съдът в решението си приема за установено, че двойковият спортен бридж е игра на карти, която включва интелектуални усилия и умения и физическият компонент на която изглежда несъществен.
Понятието „спорт“ в общоупотребимия език обозначава физическа дейност, или с други думи — дейност, характеризираща се с физически компонент, който не е несъществен.
При двойковия спортен бридж се използват по-специално логика, памет, планиране или всестранен подход и той е дейност, полезна за умственото и физическото здраве на редовно практикуващите я лица. Дори обаче да се окажат полезни за физическото и умственото здраве, дейностите, които изцяло се изразяват в отдих и развлечение, не попадат в обхвата на цитираната разпоредба.
Състезателният характер на дадена дейност сам по себе не е достатъчен, за да обоснове квалифицирането ѝ като „спорт“, след като липсва физически компонент, който не е несъществен.
От съдебната практика следва, че целта на член 132 от тази директива е да определи изчерпателно някои дейности от обществен интерес, които като изключение трябва да бъдат освободени от ДДС. Тълкуването в смисъл, че спортът включва дейности, имащи физически компонент, който изглежда несъществен, представлява разширителен прочит на тази разпоредба, такова тълкуване не е съобразено нито с правилото за стриктно тълкуване на случаите на освобождаване от ДДС, нито с целта за строго очертаване на съответното освобождаване.
Освобождаването се отнася само до дейности, характеризиращи се с физически компонент, който не е несъществен.
Съдът започва решението с уговорката, че не говори за спорт по принцип, а само в контекста на конкретната директива, и завършва решението с разсъждението, че това, което не може да стане по б. м) от разпоредбата, може би не е изключено да стане по член 132, параграф 1, буква н) – „културни услуги“ – ако предвид начина на практикуване на тази дейност, на историята ѝ и на традициите, към които принадлежи, тя заема в определена държава такова място в социалното и културно наследство, че може да се смята за част от нейната култура.
Българската национална телевизия имала намерение да сменя профила на програмата БНТ2 – от политематичен – в образователно-културен.
Това било обявено още в концепцията, с която е избран генерален директор, обясняват от БНТ за Клуб Зет:
промяната е представена пред Съвета за електронни медии още в концепцията на новия генерален директор Константин Каменаров от миналата година, с която той се яви на конкурса за поста и го спечели. Голямата идея е вторият канал да се превърне в нишов канал – за образование и култура.
“На първо време спират дублиращите новини. Сега два екипа – на БНТ1 и БНТ2, ходят на едни и същи събития, за да отразяват една и съща новина, което е нерентабилно и финансово неизгодно. Новините на БНТ2 струват четири пъти повече от тези на първия канал, защото хората, които ги правят, са предимно на хонорар. Затова основните новини от деня като теми от БНТ1 ще се пренесат и в БНТ2”, посочиха от обществената телевизия. Това обаче не означавало, че се спират собствените продукции. Журналистите от втория канал ще продължат да правят свои новини, филми и “блокове”.”Просто се спират дублиращите функции”, допълниха от БНТ.
Още в концепцията – голямата идея – може.
Но да се сменя профил на програма – на обществена телевизия – по концепция, с която е избран генерален директор, не ми се струва възможно. Концепцията е индивидуален акт, а профил на програма е институционално решение – при това едно от най-сериозните институционални решения на една обществена медия.
Препратка към десетина реда в една концепция за избор на генерален директор не е начин, с който обществената телевизия да съобщава на обществото, че няма да има политематична програма БНТ2 с регионалните параметри, които познаваме.
Защото реално голямата идея се състои в това: отказ от самата концепция за БНТ2 като “обединение в единна национална мрежа досегашните отделни програми на петте регионални центрове София, Пловдив (БНТ Пловдив), Варна (БНТ Море), Русе (БНТ Север) и Благоевград (БНТ Пирин)” – и на нейно място създаване на тематична образователно-културна програма, каквото и да значи това.
Не е ясно как се издава заповед за спиране на регионалните новини и предавания преди искане за изменение на лицензията – мотивирано искане с отговори на много въпроси – и главно преди решението на регулатора за изменение на лицензията на БНТ2 – а може би и на БНТ1?
Във всеки случай тази заповед води към неизпълнение на действащата лицензия на БНТ2 (вж Решение на СЕМ № 175/2011).
*
Добре би било СЕМ да изпълни ЗРТ (“В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии.”) и да качи на сайта си последния протокол – да не се окаже, че лицензията е променена, но просто ние не знаем.
Ако лицензията на БНТ2 не е променена, интересно какво показва мониторингът за спазването й. Ще е ценен мониторинг върху изпълнение на т.6 от лицензията – за регионалните новини и предавания през март и април 2018.
В скоби, мониторингът на плурализма отчита дисбаланс в Още от деня и Денят започва.
Добре би било също БНТ и БНР да качат лицензиите си на сайтовете на обществените медии с ангажимент да ги поддържат в актуален вид при изменение. Няма тайна в това.
Натискът върху Денят започва с култура и анонсът за играта Стани богат показват, че в БНТ се обмислят промени.
Екипът на Денят започва с култура извърши нещо правилно: съобщи за намесата публично. Единствено уместно поведение в една обществена телевизия. Но след това отново настъпи тишина, от медиите научаваме по нещо за продуцентите на предаването.
Вълната на промени е достигнала БНТ2: според служители на обществената телевизия от 2 април няма да се произвеждат регионални новини и регионални предавания.
БНТ2 е терен на регионалната информация, така е и по лицензия – не по-малко от 50 на сто от общото програмно време на новините е за новини с регионална тематика; актуалните предавания са не по-малко от 25 на сто от седмичното програмно време; изискват се и предавания, отразяващи достиженията и проблемите на българската култура на регионално равнище ; оригинална продукция с регионална тематика и пр. – вж Решение № 175/2011 на Съвета за електронни медии.
Ако в обществената телевизия се готви толкова сериозна промяна, засягат се задължения и по лицензия, и по закон. А за много сериозна промяна трябват сериозни проучвания, сериозна обосновка и много сериозна прозрачност. Едва след което – и в зависимост от резултатите от анализите – да се иска мотивирано промяна на лицензията.
Във всеки случай работа на СЕМ е да гарантира медийния плурализъм и регионалното съдържание в обществената телевизия.
За сравнение можем да видим подготовката на решение, засягащо обществена програма в Обединеното кралство: обосновка с оценка на въздействието и повечко наука.
Съд за правата на човека:
10-те държави с най-голям брой на решенията, които все още очакват прилагане: Италия, Русия, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Гърция, България, Молдова и Полша.
Източник:
The implementation of judgments of the European Court of Human Rights (2018)
Стана известно решение на ЕСПЧ по делото GRA Stiftung gegen Rassismus und Antisemitismus v. Switzerland.
GRA Stuftung Rassismus Und Antisemitismus (Фондация GRA срещу расизма и антисемитизма) е швейцарска неправителствена организация, която насърчава толерантността и осъжда расово мотивираната дискриминация.
Швейцарски политик подкрепя ограничения за исляма : швейцарската култура, основана на християнството, не може да се позволи да бъде заменена от други култури, забраната на минаретата е израз на запазването на швейцарската идентичност и др.под.
Неправителствената организация окачествява някои от изказванията като расистки в публикация на сайта си, наречена “Хронология – вербален расизъм”. Политикът осъжда организацията за засягане на доброто му име. Тя се обръща за защита към съд в Страсбург.
Европейският съд за правата на човека прилага теста за пропорционалност и констатира, че
Необходима ли е намесата в едно демократично общество? ЕСПЧ обсъжда баланса на чл.8 (личен живот) и чл. 10 (свобода на изразяване).
Преди всичко съдът взема отношение към свободата на изразяване, упражнявана в неправителствения сектор: когато една неправителствена организация обръща внимание на въпроси от обществен интерес, тя упражнява роля на обществен наблюдател със сходно значение като тази на пресата – поради което има закрила по Конвенцията, подобна на тази, предоставена на пресата.
По отношение на баланса ЕСПЧ смята, че използването на термина ” вербален расизъм”
Заключение: националните съдилища не са балансирали в достатъчна степен правото на зачитане на личния живот на политик срещу правото на свободно изразяване на мнение.
Нарушение на член 10 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (свобода на изразяване).
На 12 март 2018 се е състоял Съвет по конкурентноспособност, председателстван от Емил Караниколов, министър на икономиката.
Освен другото, в изпълнение на дневния ред са приети заключения за прилагане на правата на интелектуална собственост в ЕС.
В заключенията се разглежда пакет актове на Комисията от 29 ноември 2017, чиято цел е “по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост, насърчаване на иновациите и адаптиране на системата към цифровата ера и по-специално интернет”:
Съобщенията на ЕК, приети в края на миналата година, съдържат указания за прилагането на IPRED. Целта на указанията е да се улесни тълкуването и прилагането на директивата и по-конкретно:
– укрепване на ефективността и ефективността на гражданската изпълнителна рамка за правата върху интелектуалната собственост (раздел II),
– осигуряване на балансиран подход за прилагане на ПИС и предотвратяване на злоупотреби с мерките, процедурите и корективните мерки, посочени в директивата (раздел III),
– осигуряване на ефективно прилагане на ПИС, включително в цифров контекст (раздел IV), и
– гарантиране на измерението на прилагането на ПИС в единния пазар (раздел V).
Никак не е излишно да се прочетат указанията, за да няма изненадани.
Сега Съветът е казал, че приканва държавите да се съобразят със съобщенията на ЕК. Призовава индустрията да сътрудничи. Призовава към проактивни мерки, каквото и да значи това. Призовава към наблюдение на прилагането в трети държави, което изглежда означава подготовка за европейски доклад по подобие на доклад 301 на САЩ.
Днес председателката на групата проф. Маделин де Кок Бюнинг връчи окончателния доклад на групата на Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество. Очаква се и план за действие в скоро времe.
Първи сведения за новия законопроект за фалшивите новини във Франция – по публикации в Politico, Washington Post u Bloomberg.
1. Законопроектът упълномощава независимия медиен регулатор да прекрати едностранно лицензията (вероятно за медии, които се нуждаят от някакъв вид разрешение по френското право) на всяка “чуждестранна влиятелна медийна организация” по време на национална избирателна кампания.
2. Задължават се платформите да разкриват самоличността на рекламодателите, които плащат за разпространение на съдържание, както и сумите, които плащат. Целта е добра, но – както посочва Bloomberg – субектите, които се опитват да влияят на кампаниите, вероятно са достатъчно умни, за да не действат от свое име.
3. Улеснява се санкционирането за фалшиви новини, заличени от интернет и от ефира. Министърът на културата обаче отбелязва, че правителството не отговаря как да се определи какво са фалшиви новини. Няма да е достатъчно новините да са фалшиви, трябва да се докаже още, че (а) авторът съзнателно е лъгал и (б) новината “е нарушила или може да наруши обществения ред”. Според съдебната практика във Франция има още ограничения:
4. Законопроектът изисква онлайн платформите да си сътрудничат с властите като се използват същите методи, които и сега – в случаи на детска порнография и при защита от тероризъм. Тази мярка дава заглавия на публикации в медиите – Новият закон създава за платформите задължение за сътрудничество.
Медиите очакват проблеми в прилагането – ако всеки получава право да бъде изслушан от съдия, когато сметне, че има фалшиви новини. Сочат се поне два риска – съдиите да търсят процедурни основания да не се занимават с такива дела, или големият брой да доведе до грешки.
В понеделник, на 12 март, ще станат известни мерките за борба с фалшивите новини, предложени от групата на високо равнище към ЕК.