Tag Archives: Media Law

Инфлуенсъри създават сдружение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 5 февруари 2025 г. в Търговския регистър е регистрирана Българска асоциация на създателите на съдържание (БАСС).

Българската асоциация на създателите на съдържание e сдружение с нестопанска цел. Сдружението ще развива, утвърждава и повишава качеството и авторитета на общността от влиятелни личности онлайн и офлайн. Ще работи за подобряване на социалната роля на създателите на съдържание, тяхната изява и прогрес онлайн и на живо.

Учредители са седем физически лица. Асоциацията се създава да подпомага развитието на инфлуенсър маркетинга.

Асоциацията има етичен кодекс.

ВС на САЩ прилага Етичния кодекс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Четирима съдии от Върховния съд на САЩ са се оттеглили от решение по дело, свързано с компанията майка на книгоиздател, с който те са работили, в прилагане на новия етичен кодекс, приет през 2023 г. Няма оповестени мотиви, но се знае, че германски конгломерат, който е страна по делото, притежава Penguin Random House – компания, която е платила на съдиите хонорари за публикуваните им произведения.

Съдиите Ейми Кони Барет, Соня Сотомайор, Кетанджи Браун Джаксън и Нийл М. Горсъч отказват да участват в решаване на дело, заведено от писател, който твърди, че друг писател заимства от негова книга. Четиримата съдии имат или скоро ще имат издадени книги от Penguin. Съдията Самюел А. Алито-младши, чиято единствена книга не е публикувана от Penguin, също се оттегля от случая. Съдът вече е изразявал загриженост относно Сотомайор и Горсъч, които участват по дела за нарушаване на авторски права, свързани с издателя им Penguin.

Според наблюдатели отводите са позитивен знак за съд, в който някои от съдиите са приели пищни подаръци и пътувания без нужното разкриване и не са правили отвод в дела с потенциални конфликти на интереси.

Повече от WP

Достъп до информация: прозрачност за разходването на публични средства

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавните институции нямат право да крият имената на фирмите, които са получили средства от финансирани от бюджета програми, размера на поръчката и как точно е избран конкретният външен изпълнител. Това са част от изводите от решението на съдия Калина Пецова от Административния съд – София-град, по дело срещу Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН), заведено от Десислава Николова, журналист от “Капитал”, представлявана от адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в “Шаркова и партньори”, за нарушение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Важно заключение на съда за прилагането на ЗДОИ, за което пише Капитал.

С жалбата се иска отмяна на решението в частта му, с която се отказва достъп до поисканата информация по Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024 г. – 2028 г. – в частност колко средства са получили външни изпълнители по тази програма и как са избрани външните изпълнители по всеки един от проектите. Изпълнителната агенция Медицински надзор издава отказ, като го мотивира със засягане на третите лица. В решението се изяснява, че в случая има преобладаващ обществен интерес:

Не е налице хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, тъй като заявителката не изисква данни за самите външни изпълнители, а само за проектите, възложени на такива изпълнители, съответното финансиране и начина на избора им. Извън това, дори да беше изискана и поименна информация за външните изпълнители, последните отговарят на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като същите са обект на искането само по отношение на дейността им, реализирана посредством средства, финансирани от средства по проект, финансиран от държавна програма, респ. от държавния бюджет. Те са задължени субекти по ЗДОИ и не следва да се иска тяхното съгласие за предоставяне на информацията в този обем. Освен това липсват доказателства за търсене на съгласието им и респ. за отказ. Извън всичко изложено, налице е надделяващ обществен интерес, който не е коментиран в мотивите на органа, както го задължава законът. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решение АССГ ЗДОИ 2025

САЩ: влиза в сила Take It Down Act

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп подписва Take It Down Act. Законът се очаква да засили защитата на жертвите на порнографско съдържание за отмъщение и неконсенсусни (без съгласие) генерирани от изкуствен интелект сексуални изображения, да увеличи отговорността на технологичните платформи, където съдържанието се споделя, и да предостави на правоприлагащите органи яснота как да преследват такава дейност.

Освен че прави незаконно споделянето онлайн на неконсенсусно изображение – реално или компютърно генерирано – законът също така изисква технологичните платформи да премахват такива изображения в рамките на 48 часа, след като бъдат уведомени за тях.

Федералното законодателство забранява създаването или споделянето на реалистични, генерирани от изкуствен интелект изображения на деца. Но законите, защитаващи възрастните, варират според щата и не обхващат цялата страна.

Take It Down Act е един от първите федерални закони, насочени към справяне с потенциалните вреди от генерираното от AI съдържание. Законът е приет с двупартийна подкрепа.

Големи технологични платформи, включително Google, Meta и Snapchat, вече имат формуляри, в които потребителите могат да поискат премахването на подобни изображения. Организации с нестопанска цел като StopNCII.org и Take It Down също улесняват премахването на такива изображения.

Има и критични гласове – правозащитни групи се опасяват, че законопроектът е твърде широк и може да доведе до цензура на законни изображения. Услугите ще разчитат на автоматизирани филтри, които често маркират законно съдържание. В краткия срок за решаване онлайн компаниите, особено по-малките, които нямат ресурси, за да преценяват съдържание, “вероятно ще изберат да избегнат тежкия правен риск, като просто изтрият съдържанието, вместо дори да се опитат да го проверят”.

Продължава демонтажът на Гласът на Америка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Администрацията на Тръмп уволни близо 600 служители в Гласът на Америка/ Voice of America, федерално финансирана новинарска мрежа, която предоставя независими репортажи на страни с ограничени свободи на пресата. Изглежда администрацията на Тръмп планира да продължи усилията си за демонтаж на медията въпреки решението на съда от април, което нареди на федералното правителство да поддържа стабилно новинарско програмиране в мрежата.

В друг знак за враждебността на администрацията на Тръмп към телевизията, федералната сграда във Вашингтон, в която се помещава медийната организация, е обявена за продажба, съобщава Ню Йорк Таймс.

Начело на VOA е поставена Кари Лейк, съюзник на Тръмп и неуспешен кандидат за губернатор и Сенат в Аризона. Тя разпространява информацията, че съкращенията са предизвикани от “измами и злоупотреби”, без да предостави никакви доказателства.

Именно Кари Лейк подменя линията на медията, като “Гласът на Америка” ще включва вече съдържание от One America News Network – про-Тръмп телевизионен канал, който е излъчвал лъжи и конспиративни теории за “отнета” победа на Тръмп в предходните президентски избори през 2020 г.

Съдебната част на сюжета:

Тръмп спира с изпълнителен акт от март агенцията за глобални медии (VOA, RFE/RL), новинарските програми на VOA бяха частично възстановени след решението на съда от април в полза на медията.

Администрацията на Тръмп оспорва решението от април и в началото на май федерален апелативен съд спира части от априлската заповед на по-долната съдебна инстанция, която изискваше администрацията на Тръмп да наеме отново служителите.

Но в сила са частите от априлското решение, които налагат възобновяване на новинарското програмиране на “Гласът на Америка”, тъй като Конгресът е изискал изпълнителната власт да запази мрежата като “постоянно надежден и авторитетен източник на новини”. Въпреки това английската версия на сайта на новинарската организация не се обновява от 15 март.

Заключения на Съвета: Правна рамка на медийните услуги и услугите на платформи в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правилата на ЕС, уреждащи медийния сектор, трябва да отразяват бързо променящия се пейзаж за аудиовизуалните медии, включително възхода на инфлуенсърите, разпространението на дезинформация и нарастващото използване на изкуствен интелект. Това е посланието на Съвета в одобрените днес заключения, преди предстоящия преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) през 2026 г.

По-специално Съветът подчертава, че:

  • обхватът на AVMSD следва да бъде достатъчно широк, ясен и адаптивен, за да обхване всички релевантни видове аудиовизуално медийно съдържание, включително тези, произведени от инфлуенсъри или създатели на професионално съдържание;
  • правилата следва да гарантират високо ниво на защита на децата и младите хора, като се има предвид международният характер на най-широко използваните услуги по заявка;
  • разпоредбите, уреждащи платформите за споделяне на видеоклипове, като например YouTube и Tiktok, следва да бъдат достатъчно стабилни, за да защитят широката общественост от вреди и други обществени рискове;.
  • използването на надеждни, плуралистични медии трябва да се насърчава и укрепва за борба с дезинформацията и чуждестранните манипулации или намеса;
  • широкият достъп до събития от културно значение, като например големи спортни събития, следва да бъде защитен.

Заключения на Съвета относно оценката на правната рамка за аудиовизуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове ( заключения на Съвета)

Владислав Панев печели дело срещу ПИК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 2 май 2025 стана известно решението на СГС по делото на Владислав Панев, Зелено движение, срещу „Пик Нюз“ ЕООД по иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Панев твърди, че чрез електронното издание на сайта pik.bg и телевизионното излъчване на „ПИК ТВ“ са разпространени обидни квалификации и клеветнически твърдения, приписващи му престъпление, които не отговарят на истината и засягат честта и достойнството му.

За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният фактически състав: 1/противоправно поведение; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; 4/вина на дееца; 5/противоправното поведение да е проявено при или по повод възложена от ответника работа.

Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени. В законодателството ни липсва конкретна нормативна уредба за начина, по който тази проверка да бъде извършена. Утвърдено е схващането, че преди да изнесе конкретни фактиу журналистът трябва да получи потвърждение за тях от поне два независими източника. Ако проверката действително е била извършена добросъвестно, се изключва вината на журналиста и неговата отговорност не може да бъде ангажирана за вредите от противоправното поведение.
По настоящото дело не бе доказано да е извършена предварително добросъвестна журналистическа проверка на изнесените факти, които опозоряват ищеца, нито бе доказана
верността на изнесените твърдения, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху
ответното дружество. Нито един от посочените от ответника източници не съдържа информация, която да потвъждава клеветническите изявления по адрес на ищеца.

Съдът определи размера на обезщетението на 25 000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

EК се обръща към Съда на ЕС: пет държави с неизпълнение на DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия реши да сезира Съда на Европейския съюз за липса на ефективно прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги от страна на Чехия (INFR(2024)2039), Испания (INFR(2024)2165), Кипър (INFR(2024)2016), Полша (INFR(204)202041) и Португалия (INFR(2024202038) – Полша за това, че не е определила координатор на цифровите услуги (DSC); четирите други държави (Чехия, Кипър, Испания и Португалия) за това, че не са предоставили необходимите правомощия на DSC; и всичките пет държави за това, че не са определили правила за санкции.

Комисията откри процедури за нарушение чрез изпращане на официални уведомителни писма до Чехия, Кипър, Полша и Португалия на 24 април 2024 г. и до Испания на 25 юли 2024 г. Тази стъпка е последвана от мотивирани становища към Чехия, Кипър и Португалия на 3 октомври 2024 г. и до Испания и Полша на 16 декември 2024 г. Тъй като държавите не са предприели необходимите мерки, Комисията предявява иск срещу всяка от тях пред Съда на Европейския съюз.

Европейската комисия реши да изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.

Държавите трябваше да определят и да оправомощят DSC да изпълняват специфични задачи по DSA и да наблюдават заявлението за DSA на тяхна територия до 17 февруари 2024 г. Пълното прилагане на DSA е от ключово значение за гарантиране на пълната полза за ползвателите и доставчиците на услуги в държавите членки, например за да се гарантира, че ползвателите могат да подават жалби срещу платформи. България разполага с два месеца, за да отговори и да се справи с недостатъците, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз.

Wikimedia u UK Online Safety Act

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 8 май 2025 г. Фондация Уикимедия обяви, че оспорва законосъобразността на разпоредби от Закона за онлайн безопасност на Обединеното кралство (UK Online Safety Act, OSA), който определя какви задължения има един уебсайт съгласно закона.

Публикация в блога на фондацията предоставя преглед на позицията й, какво означава това за уикимедианците по света и какво може да се случи по-нататък. В публикацията се подчертава, че Фондацията и уикимедианското движение са дълбоко ангажирани с напредъка на онлайн безопасността. Това е от съществено значение за нашата мисия. Свят, в който всеки, навсякъде, може да сподели създаването на свободно знание, е възможен само ако всеки, навсякъде, може да допринесе без страх за своята безопасност. Нашият ангажимент за онлайн безопасност е отразен в нашите доклади за прозрачност, политиката за поверителност и Универсалния кодекс за поведение, наред с други мерки. И все пак в рамките на OSA способността на нашите потребители да участват безопасно и свободно в модела на Wikimedia е изложен на риск.

Уикимедия поддържа тезата си, че не всички изисквания по въпросния акт следва да се отнасят до проектите на Уикимедия и дава примери – като изискването хората, които участват в създаването и разпространението на свободни, проверими знания да разкриват задължително самоличността си. Оспорва се категоризацията на задължените лица и се аргументира защо Уикипедия не работи като други сайтове от първа категория – в която сега попада според закона.

БиБиСи призна за нарушение на журналистически стандарти при интервюто на принц Хари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Би Би Си призна за нарушение на “обичайните си високи редакционни стандарти” в отразяването на интервюто на принц Хари по отношение на неговите мерки за сигурност.

Херцогът на Съсекс, интервюиран от BBC News в петък след неуспех пред Апелативния съд относно сигурността му в Обединеното кралство, характеризира поражението като преднамерен ход на властта. Това описание, излъчено по програмата Today на BBC Radio 4, впоследствие беше повторено. Би Би Си сега признава, че интервюто не отговаря на журналистическите стандарти: “Този случай в крайна сметка е отговорност на вътрешното министерство и ние трябваше да отразим тяхното изявление. Корпорацията също така заявява, че програмата ” е трябвало да даде мнението на Бъкингамския дворец” и “това е пропуск в обичайните ни високи редакционни стандарти”.

Впоследствие говорител на Бъкингамския дворец заявява: “Всички тези въпроси са били разглеждани многократно и щателно от съдилищата, като едно и също заключение е било достигнато по всеки повод”.

Министерството на вътрешните работи заявява: “Радваме се, че съдът е намерил в полза на позицията на правителството в този случай. Защитната система за сигурност на британското правителство е строга и пропорционална.”