Tag Archives: Media Law

В помощ на медийната грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В помощ на медийната грамотност: Войната Хамас / Израел от Кори Доктороу, канадски журналист.

Съвети в седем точки как да се отнасяме към това, което чуваме за войната Хамас/Израел.

 

 

 

Бърз (авторизиран) преразказ на част от съветите:

 

Заглавията

Заглавията не могат да обхванат всички нюанси на една история и често се пишат от редактори, а не от авторите, които са създали историята. Заглавията често са неточни, дори когато никой не се опитва да ви подведе  – между   императивите за бързина и краткост. Дори надеждни източници може да имат проблематични  заглавия  –  четете историята, не само заглавието.

Симптоматика на глупостта

Фактически невярната информация, която се разпространява особено интензивно, има тенденция да произхожда от много малък брой суперразпространители. Независимо дали тези хора действат преднамерено или не, няколко общи техни характеристики трябва винаги да ви водят до решение за допълнителна проверка: многократни публикации;  емоционалност на стила;   липса на връзки към оригиналните източници; означения като  „извънредни новини!“.

Не се доверявайте на екранни снимки

Защото е много лесно да бъдат фалшифицирани.  

Платформата, от която ползвате информация

Преди Twitter получаваше много първични оригинални данни,   докато Facebook  съдържаше коментари и повторни публикации. Днес Twitter е просто още един агрегатор. Сега за информация  от първо лице в реално време от местата на горещи действия се ползват Telegram  и  Instagram (в Израел  и на Западния бряг).

Внимание, актьори

Възможно е да се използват актьори като например  скърбящи членове на семейството.  Това е  солидна причина за постоянно блокиране на подобни източници.

Има инструменти за проверка на съмнителни изображения

TinEye, Yandex и Google Image Search са добри   за проверка дали това са стари изображения, извадени напмер от  предишни конфликти или събития, а понякога са просто от  видеоигри.

Мислете, преди да публикувате

Това, както и горното, е общо правило и не сотнася само за информацията по повод тази война. Медийната среда изисква скептицизъм и предпазливост.  „Наводнете зоната с глупости“ е тактиката на Стив Банън, която се използва и днес. Важно е да си критичен. 

Но не превръщайте критичната гледна точка  в нихилизъм.  Има как да различаваме истината от лъжата.

DSA и конфликтът Израел – Хамас

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След реакцията на комисаря Тиери – ето и прессъобщение за официална реакция:

София, 19 октомври 2023 г.

ЕК изпрати искане за информация до „Мета“ и „ТикТок“ по Законодателния акт за цифровите услуги

Европейската комисия изпрати на „Мета“ и „ТикТок“ официално искане за информация съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

Комисията изисква от „Мета“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката на риска и смекчаване на последиците във връзка с честността на изборите и след терористичните атаки на Хамас в Израел, по-специално по отношение на разпространението на незаконно съдържание и дезинформация.

Комисията изисква от „TikTok“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката и намаляването на риска от разпространение на незаконно съдържание, и по-специално на терористично съдържание и реч на омразата, както и предполагаемо разпространение на дезинформация. Искането е свързано и с други елементи на Законодателния акт за цифровите услуги – в частност разпоредбите за защита на непълнолетни онлайн.

„Мета“ и „ТикТок“ трябва да предоставят исканата информация на ЕК до 25 октомври 2023 г. за въпроси, свързани с реакцията при кризи, и до 8 ноември 2023 г. относно защитата на честността на изборите. Въз основа на оценката на отговорите, Комисията ще прецени следващите стъпки. Това може да доведе до официално откриване на производство съгласно член 66 от Законодателния акт за цифровите услуги. Съгласно член 74, ал. 2 от Регламента, Комисията може да наложи санкции за неточна, непълна или подвеждаща информация в отговор на обикновено искане за информация. В случай на липса на отговор от платформите, Комисията може да поиска да се предостави информация с решение. В този случай липсата на отговор до крайния срок може да доведе до налагане на периодични имуществени санкции.

След определянето им като много големи онлайн платформи, „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „ТикТок“ са длъжни да спазват пълния набор от разпоредби, въведени със Законодателния акт за цифровите услуги, включително оценката и смекчаването на рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание, дезинформация и всякакви отрицателни ефекти върху упражняването на основните права.

Допълнителен трансфер за БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародвано е ново ПМС.

Темата е допълнителен трансфер към обществената медия БНР. По принцип не одобрявам практиката на допълнителните трансфери – мисля, че тези допълнителни трансфери са по волята – по благоволението, по-точно – на властта, а не бива да е така. Сега властта е благоволила да даде милион и половина. Трябва средствата да съответстват на необходимите за изпълнение на обществената мисия – но нещата в момента не работят така.

В този ред на мисли:

  1. крайно време е да се внесе в НС за обсъждане и приемане законопроектът, който се занимава с финансиране на обществените медии според мисията – България има задължение да въведе този модел, макар че няма ентусиазъм;
  2. не, не допълвайте проекта на МК с недомислени надзорни и програмни съвети, които някой е решил да дописва върху готовия текст.

И така:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 187 ОТ 12 ОКТОМВРИ 2023 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ЗА 2023 Г.

В сила от 17.10.2023 г.

Обн. ДВ. бр.87 от 17 октомври 2023 г.

Чл. 1. (1) Одобрява допълнителен трансфер в размер 1 500 000 лв. за Българското национално радио за 2023 г. за увеличение възнагражденията на персонала считано от 1 август 2023 г. за изпълнение на функциите му като национален обществен доставчик на радиоуслуги.

(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики в област “Култура и изкуства” по чл. 1, ал. 5, т. 6.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Чл. 2. Със средствата по чл. 1, ал. 1 да се увеличи бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Българското национално радио за 2023 г.

ЕСПЧ: Незащитено слово, изводите от едно решение на ЕСПЧ за Хамас

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Конфликтът Израел – Хамас напомня за едно решение на Европейския съд за правата на човека, което се отнася до Хамас и до свободата на изразяване и показва, че свободата на изразяване не е абсолютна. Както става ясно и от решението, Европейската конвенция за правата на човека предвижда различни степени в отнасянето на Съда към незащитеното слово:

а) по член 17 ЕКПЧ, когато словото противоречи на ценностите на Конвенцията (словото е “деструктивно за правата и свободите, предвидени в тази Конвенция”) – тогава жалбите пред Съда са изобщо недопустими. Например по Ivanov v Russia ЕСПЧ се произнася, че антисемитизмът е срещу основните ценности на Конвенцията, по-специално толерантност, социален мир и недискриминация. Следователно на основание на член 17 от Конвенцията, жалбоподателят не може да се възползва от защитата, предоставена от член 10 ЕСПЧ: incompatible ratione materiae.

б) по член 10, ал.2 ЕКПЧ, когато жалбите са допустими, но словото подлежи на ограничения, подробно предвидени в Конвенцията. Тогава Съдът извършва преценка има ли намеса в свободата на изразяване, намесата има ли правно основание и легитимна цел и ако е така, необходима ли е намесата в едно демократично общество. В тази хипотеза словото не може да бъде защитено по силата на Конвенцията, когато намесата отговаря на критериите в теста за пропорционалност, прилаган от ЕКПЧ.

Делото Leroy v France

Френски карикатурист е наказан за подкрепа на тероризма заради карикатура, публикувана в баски вестник,  на която са нарисувани двете кули в Манхатън, обект на терористичната атака през 2001 година. Към карикатурата има текст: „Всички мечтаехме за това, Хамас го извърши“, по много известен тогава рекламен слоган ( “We have all dreamt of it… Hamas did it”  – срв.  “Sony did it”).  След наложената санкция във Франция карикатуристът  се обръща за защита към ЕСПЧ.

Жалбата е обявена от Съда за допустима. Предварителното възражение на държавата – ответник за недопустимост по член 17 ЕКПЧ (твърди се недопустимост, понеже  Конвенцията не се прилага за оправдание на тероризма)   в този случай е отхвърлено.   Според ЕСПЧ, в случая няма  пряко оправдаване на терористичните актове. Дали е налице обида към паметта  на жертвите на терористичното нападение в този случай е въпрос на преценка на Съда  – поради което жалбата се допуска.

Според Съда „Публикацията  твърди ефективността на терористичния акт чрез идеализиране на атаките, извършени на 11 септември 2001. Апелативният съд във Франция постановява, че „като  приписва тези събития на прословутата терористична организация Хамас и като идеализира този катастрофален проект чрез използването на глагола мечтая, жалбоподателят оправдава използването на тероризма, като използва първо лице в множествено число („ние“) за акт на унищожение, представен като   мечта и в крайна сметка косвено насърчава потенциалния читател да оцени положително успеха на едно престъпление. ”

Жалбоподателят се оплаква, че не е зачетен сатиричният израз на неговия антиамериканизъм. Съдът не приема този аргумент и стига до извода, че изображението заедно с текста не е  критика на Америка, американските ценности и начин на живот, а  вид подкрепа и възвеличаване за извършителите на нападението, одобрително произнасяне за  насилието срещу хиляди граждани,  включително деца, което не взема предвид   правото на живот и достойнство на жертвите. Защитата на автора твърди, че става дума за сатира, но съдилищата приемат, че става дума за израз на солидарност с извършителите на терористичен акт. При това трябва да се вземе предвид, че ефектът от това слово е в особено чувствителен район и в особено чувствителен момент – на 13 септември 2001 година, в пика на скръбта от трагичното събитие.

По повод дискусиите за незащитеното слово и “другата гледна точка”, които се водят и в нашето общество.

DSA и конфликтът Израел – Хамас: кореспонденцията на Тиери Бретон

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дойче Веле публикува статия по повод  загрижеността на ЕС относно разпространяващата се в Европа дезинформация, свързана с конфликта Израел-Хамас. Еврокомисарят Тиери Бретон се обръща към интернет компаниите зад социалните медийни платформи X,   Facebook,  TikTok  и YouTube. Бретон говори за индикации, че платформата е била „използвана за разпространение на незаконно съдържание и дезинформация в ЕС“.

Оповестен е и отговорът от страна на Х, СЕО Linda Yaccarino. Тя казва, че повече от 700 уникални бележки, свързани с конфликта, са добавени към публикации в X. Дойче Веле коментира, че все пак това е по-малко от броя на гледанията, получени от подвеждащите публикации.

В свое съобщение ЕК изисква Х да предостави до 18 октомври 2023 г. информация за въпроси, свързани с активирането и функционирането на протокола за реагиране при кризи на X, и до 31 октомври 2023 г. – за останалите. След това комисията ще оцени отговорите и ще вземе решение какво следва.

Прави впечатление използваната лексика – “незаконно съдържание и дезинформация“. Вероятно по тази линия трябва да очакваме уточнения.

По-долу са четирите писма до компаниите и отговорът на Х.

Статията

Събитията в Израел и платформата Х

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Писмо на Тиери Бретон до Мъск.

Една добра и една лоша новина:

Изглежда Законодателният акт за цифровите услуги ще върши работа.

Изглежда има повод да влезе в действие.

Европейският парламент гласува Законодателния акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В своята позиция относно Законодателния акт за свободата намедиите /EMFA, приета с 448 гласа „за“, 102 „против“ и 75 „въздържали се“, ЕП настоява държавите от ЕС да осигурят плурализъм на медиите и да защитят независимостта на медиите от правителствена, политическа, икономическа или частна намеса.

Прессъобщението на ЕП накратко:

Защита на журналистите

Актът въвежда забрана за всички форми на намеса в редакционните решения на медиите и да предотвратят оказването на външен натиск върху журналисти, като например принуждаването им да разкрият източниците си, достъп до криптирано съдържание на техните устройства или насочване към тях с шпионски софтуер.

Използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано като „последна мярка“ за всеки отделен случай и ако е разпоредено от независим съдебен орган за разследване на сериозно престъпление, като тероризъм или трафик на хора.

Прозрачност на собствеността

Законодателният акт задължава всички медии, включително микропредприятията, да публикуват информация за тяхната структура на собственост.

Членовете също искат медиите, включително онлайн платформи и търсачки, да докладват за средствата, които получават от държавна реклама, и за държавната финансова подкрепа. Това включва средства от страни извън ЕС.

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

За да се гарантира, че решенията за модериране на съдържание от много големи онлайн платформи не оказват негативно влияние върху свободата на медиите, се предвижда ред за сваляне на съдържание. Платформите трябва да могат да разграничават независимите медии от други източници. Медиите трябва да бъдат уведомени за намерението на платформата да изтрие или ограничи съдържанието им и в 24-часов срок медиите могат да отговорят. Ако след този период платформата все още счита, че медийното съдържание не отговаря на нейните правила и условия, те могат да пристъпят към изтриване, ограничаване или отнасяне на случая до националните регулатори, за да вземат окончателното решение незабавно. Въпреки това, ако медийният доставчик прецени, че решението на платформата няма достатъчно основания и подкопава свободата на медиите, той има право да отнесе случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове.

Икономическа жизнеспособност

Държавите-членки трябва да гарантират, че обществените медии разполагат с адекватно, устойчиво и предвидимо финансиране, разпределено чрез многогодишни бюджети, казват евродепутатите.

За да се гарантира, че медиите няма да станат зависими от държавната реклама, се предлага таван за публична реклама, разпределена за един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка. Критериите за разпределяне на публични средства за медиите се изисква да бъдат публично достъпни.

Независим медиен орган на ЕС

Предвижда се създаване на Европейски съвет за медийни услуги – правно и функционално независим от Комисията . Членовете на ЕП също настояват за независима „експертна група“, представляваща медийния сектор и гражданското общество, към Европейския съвет.

Приетият текст

TA-9-2023-0336_EN 3 Oct 2023 EP

Някои обосновани искания, които засега не са чути:

1| За отпадане на медийното изключение (must carry obligation)  в чл.17

Медийното изключение създава възможност за  злоупотреба – представящи се за медии биха могли да разпространяват фалшиви новини в продължение на 24 часа, преди платформите да получат разрешение да ги премахнат. Ако се запази, медийното изключение в  EMFA може да подкопае DSA и да помогне за разпространението на дезинформация, като навреди на свободата на медиите като цяло.

В прессъобщението на ЕП се посочва, че по повод това искане ЕП предлага  изменение на рецитал 19 (пар.27 от приетия текст). Накратко, изменението е посветено на задължението за прозрачност на медийната собственост, като се предвижда създаване на национални бази данни и обща европейска база данни за собствеността на медиите.

2| За пълна забрана на шпионския софтуер

Има множество искания и подписки за пълна забрана, но  възможността за използване на шпионски софтуер  засега остава в проекта.

Съветът гласува проект на акта през юни т.г., предстоят триалози.

EDRi: Комисията по култура на ЕП дава зелена светлина на спорни поправки в EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 7 септември Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува окончателното си становище относно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Комисията одобри регламент, който създава нови правила в отношенията между доставчиците на медийни услуги (MSP) и много големите онлайн платформи (VLOP).

Какви промени одобри CULT според съобщението на сайта на ЕП: преди всичко, изискванията за прозрачност да се прилагат за цялото медийно съдържание, а не само за новините и текущите събития, както предлага Комисията. Освен това:

“Защита на работата на журналистите

В приетия текст комисията забранява всички форми на намеса и натиск върху медиите, включително принуждаване на журналисти да разкриват източниците си, достъп до криптирано съдържание на техните устройства и използване на шпионски софтуер срещу тях.

За да защитят по-стабилно медиите, евродепутатите също така установиха, че използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано само за всеки отделен случай и ако е разпоредено от независим съдебен орган за разследване на сериозно престъпление, като тероризъм или трафик на хора.

Евродепутатите също така предлагат ограничаване на публичната реклама, разпределена за един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка, до 15% от общия рекламен бюджет, разпределен от този орган в дадена страна от ЕС.

Задължения за прозрачност на собствеността

За да оценят независимостта на медиите, евродепутатите искат да задължат медиите да публикуват информация кой ги притежава и кой се облагодетелства от това, пряко или непряко. Те също така искат те да докладват за държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително когато получават публични средства от страни извън ЕС.

Евродепутатите също искат да задължат доставчиците на медийни услуги да докладват за всеки потенциален конфликт на интереси и за всякакви опити за намеса в редакционните решения.

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

За да гарантират, че медиите в ЕС са защитени от много големи онлайн платформи, които произволно изтриват или ограничават съдържанието им, евродепутатите въведоха процедура за самодеклариране и проверка, за да разграничат независимите медии от измамниците. Те също така предлагат 24-часов прозорец за преговори с участието на национални регулатори, преди голяма онлайн платформа да може да продължи със спиране или ограничаване на съдържание.

Икономическа жизнеспособност

Държавите членки трябва да финансират обществените медии чрез многогодишни бюджети, за да предотвратят политическа намеса и да осигурят предвидимост на бюджета, казват евродепутатите. Евродепутатите промениха и правилата за системите за измерване на аудиторията, за да ги направят по-справедливи и по-прозрачни.

По-независим медиен орган на ЕС

Депутатите искат Европейският съвет за медийни услуги (Съветът) – нов орган на ЕС, който ще бъде създаден с акта – да бъде правно и функционално независим от Комисията и да може да действа сам, а не само по искане на Комисията. И накрая, те искат независима „експертна група“, представляваща възгледите на медийния сектор и включваща гражданското общество, която да участва в работата на Борда.”

Какви рискове създава проектът според EDRi:

Организацията за цифрови права EDRi е загрижена за някои промени, които биха могли да разширят дезинформацията и вредното онлайн съдържание, като например must carry rule в член 17 на проекта.

EDRi смята, че това задължение ще попречи на онлайн платформите да спират или ограничават медийно съдържание 24 часа след публикуването му, дори ако то нарушава правилата и условията на платформите, като например разпространение на дезинформация. Това може да подкопае целта на Закона за цифровите услуги (DSA) да „определи единни правила за безопасна, предвидима и надеждна онлайн среда“.

EDRi смята, че must carry rule в член 17 на проекта не е попътно на прилагането на DSA и отваря вратата и за други заинтересовани страни (освен медиите), които искат подобни привилегии в политиките за модериране на съдържание.

Това изменение предполага, че (самодекларираната) медийна информация по своята същност е достоверна. Това не е вярно. Медийното съдържание не е имунизирано да бъде дезинформация , която може да стане вирусна и да причини вреда. В случай че тази поправка бъде одобрена от пленарната зала на Европейския парламент, медийното съдържание, евентуално засилващо дезинформацията, ще остане достъпно поне 24 часа в социалните медии.

Така EMFA въвежда специален режим на правила за модериране на съдържанието за медиите. Това се различава от DSA. По време на дебата за DSA е потвърдено, че нито един участник (в частност медиите) няма да има специално отношение към политиките за модериране на съдържание, тъй като медиите също могат да разпространяват дезинформация (вижте например RT или Sputnik). Механизмите на DSA за модериране на съдържание предвиждат бързи последващи мерки („своевременно“ и „без неоправдано забавяне“), а не предварителни мерки за модериране на съдържанието.

Предстои

обсъждане и гласуване в пленарната зала на Европейския парламент на сесията в началото на октомври. Това ще бъде последният етап за включване на подобрения в предложението, преди да се премине към триалози. Изборите за Европейски парламент през следващата година добавят допълнителен натиск върху дневния ред. В допълнение унгарското и полското председателство на Съвета на ЕС са съвсем близо. Липсата на време, политическият натиск и предвидимото несъгласие по време на унгарското и полското председателство са перфектният контекст неотложността да заглуши гласа на разума. Не трябва да позволяваме това да се случи. EDRi ще продължи да подчертава значението на постигането на редакция на EMFA в съответствие с принципите на DSA, се казва в изявлението на организацията, което е предадено накратко по-горе.

Новинарската индустрия 2023, доклад на EBU

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Засега в две държави от държавите в EBU – Гърция и Унгария – социалните медии водят като източник на новини, в останалите държави  първи източник остава телевизията.

Втората графика показва тревожно висок дял на хората, които са декларирали, че не се интересуват от новини.

В България те са повече от половината.

Източник: EBU 2023

Съвместно изявление на органи за защита на данни относно извличането на данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Службата на комисаря по информацията в Обединеното кралство и единадесет други органа за защита на данните и поверителността от цял ​​свят в съвместно изявление призовават за защита на личните данни на хората от незаконно извличане на данни/data scraping, което се извършва в сайтовете на социалните медии.

Data scraping е автоматизиран начин за извличане на големи количества информация от мрежата.

Капацитетът на технологиите да събират и обработват огромни количества лична информация на лица от интернет поражда значителни опасения дори когато информацията е публично достъпна.

Така информацията, която хората публикуват онлайн, се използва по причини, които хората не са предвидили или разрешили, за кибератаки или за измами, за монетизация чрез препродажба на данни на трети страни, включително на злонамерени лица, за събиране на разузнавателна информация. Компаниите за социални медии и другите доставчици, които хостват обществено достъпна лична информация, имат задължения за защита на данните по отношение на извличане от трети страни.

Съвместното изявление призовава компаниите за социални медии да защитават данните на хората от незаконно извличане на данни. Препоръчват се и стъпки, които хората могат да предприемат, за да сведат до минимум рисковете при споделяне на информация онлайн.

“Организациите трябва да имат законова причина да събират и използват данните на хората, дори когато те са публично достъпни.”

„Компаниите за социални медии имат задължения съгласно законите за защита на данните да защитават информацията, която хората публикуват на техните платформи.”

Съвместното изявление е подписано от дванадесет органа, обединени от Global Privacy Assembly.

  • Служба на комисаря по информацията в Австралия
  • Службата на комисаря по поверителността в Канада
  • Служба на комисаря по информацията в Обединеното кралство
  • Служба на комисаря по защита на личните данни – Хонконг, Китай
  • Федерален комисар по защита на данните и информацията – Швейцария
  • Орган за защита на данните – Норвегия
  • Служба на комисаря по поверителността – Нова Зеландия
  • Управление на промишлеността и търговията – Колумбия
  • Офисът на комисаря по информацията в Джърси
  • CNDP (Национална комисия за контрол на защитата на личните данни) – Мароко
  • AAIP (Агенция за достъп до обществена информация) – Аржентина
  • INAI (Национален институт за прозрачност, достъп до информация и защита на личните данни) – Мексико