Tag Archives: Media Law

Решението на ЦИК за билборда на ППДБ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Централна Избирателна Комисия на 27 май 2024 е приела следното решение:

РЕШЕНИЕ
№ 3371-НС
София, 27 май 2024 г.

ОТНОСНО: жалба от Ц. П. – упълномощен представител на КП „ГЕРБ-СДС“ за нарушение на чл. 183 ал. 4 от Изборния кодекс

В Централната избирателна комисия е постъпила жалба с вх. № ЕПНС-09-728/27.05.2024 г. от Ц. П. – упълномощен представител на КП „ГЕРБ-СДС“ за нарушение на чл. 183 ал. 4 от Изборния кодекс.

В жалбата се твърди, че в гр. София на бул. „България“ и в гр. Пловдив на ул. „Сава Муткуров“ са поставени агитационни материали, в които КП „Продължаваме Промяната – Демократична България“ използват лика на председателя на ПП ГЕРБ и представляващ коалиция „ГЕРБ-СДС“ Бойко Борисов без негово знание и съгласие, уронващо престижа и в нарушение на добрите нрави – деяние, представляващо нарушение на правилата на предизборната кампания.

Към жалбата е приложен снимков материал, от който е видно, че на билбордове е поставен материал с номера в бюлетините в изборите за членове на Европейския парламент и за народни представители на КП „ПП-ДБ“ – № 14 и в долната част с текст „Купуването и продаването на гласове е престъпление“. На същия материал е изписан въпрос „Какъв искате да бъде Вашият премиер“ и са поставени снимки на Николай Денков Денков – кандидат за народен представител от КП „ПП-ДБ“, Бойко Борисов – кандидат за народен представител от КП „ГЕРБ-СДС“ и Делян Пеевски – кандидат за народен представител от ПП „ДПС“ в изборите на 9 юни 2024 г.

Използването на лицата на други кандидати, предложени от други партии и коалиции за същия вид избор в един и същ агитационен материал – билборд, представлява призив за гласуване в подкрепа на кандидата на партията или коалицията от чието име се разпространява агитационния материал, съответно за неподкрепа за другите кандидати. Освен, че с описаното използване на агитационни материали се накърняват добрите нрави по смисъла на чл. 480, ал. 2 във връзка с чл. 183, ал. 4 ИК, е налице и призив за неподкрепа на кандидат по смисъла на §1 т.17 ИК.

Централната избирателна комисия приема, че изложеното в жалбата съдържа достатъчно данни за извършено нарушение на чл. 183, ал. 4 ИК, според която се забранява използването на агитационни материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на други кандидати.

Предвид изложеното, на основание чл. 57, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 183, ал. 2 и ал. 4 и чл. 480, ал. 2 и чл. 186 ал.2 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК, във вр. с § 1 т.17 ИК, извършено от Николай Денков Денков, ЕГН …, кандидат за народен представител на КП „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в изборите за народни представители на 9 юни 2024 г.

ВЪЗЛАГА на областните управители на области с административни центрове гр. София и гр. Пловдив незабавно да премахнат съответните материали на териториите на двете области.

ОПРАВОМОЩАВА председателят на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на Николай Денков Денков, ЕГН …, адрес: …

Председател: Камелия Нейкова

Секретар: Севинч Солакова

Снимки – на героите от билборда в Политико и на билборда, който вероятно е свален. Мотивите на ЦИК – уронващо престижа и в нарушение на добрите нрави – не са много убедителни. Разпоредбата изисква материалите да накърняват добрите нрави, честта и доброто име, как точно е осъществено това според ЦИК?

update. ППДБ обжалва решението на ЦИК, нека съдът се произнесе къде в картината има или няма добри нрави.

Mедийни пакети за участие в изборите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

АССГ отмени част от решение № 3225–ЕП/НС/07.05.2024 г. на ЦИК

Дата на публикуване 17 май 2024

Административен съд София-град отмени решение № 3225–ЕП/НС/07.05.2024 г. на Централната избирателна комисия, в частта по точка 1 /изречение първо/, в която е разписано, че държавата предоставя средства за медийни пакети за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на партиите и коалициите, които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии, общо за двата вида избори в размер на 40 000 лв. с ДДС. Когато партия или коалиция е регистрирана само в изборите за народни представители, медиен пакет в посочения размер се предоставя, ако партията или коалицията е регистрирала кандидатски листи във всички изборни райони.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от датата на обявяването му.

Рекламата на хазартни игри онлайн – забранена, но за кои услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарт влезе в сила. Голяма тема с елементи на енигма е мотивацията на народните представители и на президента, който не наложи вето. За забраната като удар срещу големите телевизии говорят експерти, които имат повече информация.

Обсъжда се въпросът как ще се прилага този ЗИД на Закона за хазарта, по-специално за кои услуги онлайн важи забраната на рекламата на хазартни игри.

Законът за хазарта (ЗХ) съдържа дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри“ (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […]

При наличието на това общо определение, в две разпоредби ЗХ определя изрично къде е забранено да се публикува реклама (чл.10 ал. 1 ЗХ) и къде има изключение от забраната и, следователно, се допуска реклама (чл.10 ал.2 ЗХ).

Ако се интересуваме по-специално от рекламата на хазарт в интернет, важна е забраната на рекламата на хазартни игри „в радио -и телевизионни програми“ и „в електронни медии, включително и интернет страници“:

Радио- и телевизионните програми могат да се разпространяват в различни среди, включително онлайн. Рекламата на хазарт е забранена във всички среди, следователно е забранена и в програмите, които се разпространяват онлайн. Изключение се прави за рекламата на Държавния спортен тотализатор.

Електронни медии е понятие, което няма легална дефиниция в българското право. Най-близо до това понятие е дефиницията за целите на Изборния кодекс на „медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи“ (§1 т.15 ИК): „медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като: аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги; бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.“ Прави впечатление, че в Изборния кодекс няма понятие „електронни страници“, което е използвано без дефиниция в ЗХ.

Не е ясно какво е наложило налагането на забрани кумулативно в чл.10 ЗХ за „радио- и телевизионни програми“ и „електронни медии“, при положение че програмите изцяло се съдържат в електронните медии. Но заедно с програмите (линейни услуги) понятието „електронни медии“ включва и нелинейни услуги (видео по заявка, подкасти), следователно там рекламата е също забранена.

Включва ли понятието „електронни медии“ по смисъла на Закона за хазарта социалните мрежи и услугите на платформите за аудио – и видеосподеляне? В Изборния кодекс е изрично уточнено, че „Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.“ В Закона за хазарта, за разлика от Изборния кодекс, социалните мрежи и услугите на платформи не са споменати изрично нито при хипотезите, в които рекламата е забранена, нито при хипотезите, в които реклама се допуска.

В социалните мрежи има медийно съдържание, но не цялото съдържание в една социална мрежа е медийно. Забраната за реклама на хазарт е логично да се отнася до медийното съдържание в социалните мрежи и услугите на платформи – но дали само до него – или и до цялото потребителско съдържание? Не е ясно. Ако се позовем директно на дефиницията за реклама на хазартни игри (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства“ – тогава какъв изобщо е смисълът от изчерпателното изброяване в чл.10, ал.1, то по-скоро създава проблеми.

Подобна е неяснотата по отношение правомощията на СЕМ за рекламата на хазарт. В чл.10 ал.8 ЗХ е записано, че „Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство“. ЗХ не изяснява какво е „медия“ и „електронна медия“по смисъла на закона, а „медийно пространство“ си е публицистика.

Законът за радиото и телевизията определя СЕМ като „независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове в случаите и по реда, предвидени в този закон.“ Не повече.

ЗХ вменява на СЕМ правомощия извън медийните услуги и извън видеосъдържанието в услугите на платформи за видеосподеляне по Закона за радиото и телевизията. СЕМ досега няма правомощия по отношение на печатни медии. СЕМ няма компетентност и по отношение на платформите за аудиосподеляне. СЕМ досега има компетентност по отношение на видеосъдържанието, а не на цялото съдържание, в платформите за видеосподеляне, социалните мрежи и някои сайтове – и то при определени условия.

Това противоречие между ЗРТ и ЗХ може да се избегне, разбира се, например като и устройственият закон на СЕМ предвиди надзор допълнително върху аудиоуслугите и публикациите в пресата, сайтовете, социалните мрежи и платформите за видеосподеляне (безусловно за цялото съдържание, а не както сега при определени условия и само за видео). Дали и доколко СЕМ има капацитет да прилага подобни разпоредби е отделен въпрос. Но пък някой трябва да прилага и Европейския акт за свободата на медиите.

Добре е, че е предприето ограничение на забраната на хазарта, но една редакция на ЗХ изглежда необходима.

Eurobarometer: Откъде се информират европейските граждани

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Медиите играят основна роля в информирането на европейските граждани за дейността на Европейския съюз и неговите институции. Специален Flash Eurobarometer, поръчан от Европейския парламент, разглежда задълбочено медийните навици, включително доверието в различни медийни източници (публ. в края на 2023 г.)

Информираност: 68% от анкетираните наскоро са чели, видели или чули нещо за Европейския съюз в пресата, в интернет, телевизията или радиото.

Медийни навици: За 71% от анкетираните телевизията е една от най-използваните медии за достъп до новини през последните дни. Телевизията е следвана от онлайн пресата и/или новинарските платформи (42%). Радио и социални медийни платформи (и двете 37%) са на трета позиция, следвани от печатната преса (21%). В сравнение с проучването „Медии и новини“, проведено през 2022 г., във всички възрастови групи се наблюдава увеличение на общия дял на респондентите, които споменават социални медийни платформи за достъп до новини.

Доверие в медийни източници: 48% от гражданите на ЕС избират обществените телевизионни и радиостанции (включително тяхното онлайн присъствие) като източник на новини, на който имат най-голямо доверие. Следва пресата (вкл. тяхното онлайн присъствие), на която се доверяват 38% от анкетираните, докато частните телевизии и радиостанции се споменават от 29%.

България

60 на сто от лицата, използващи социални медии, са посочили, че следят новини и текущи събития в социалните медии. Като вземем предвид, че има към 4.5 млн потребители на фейсбук в България, можем да направим извод, че става дума за милиони.

Втората графика показва, че за ЕС средно 37 на сто следят новините в социалните медии, докато в България този процент е съществено по-висок.

В доклад на британския регулатор има изводи за качеството на новините в социалните медии:

14-тият пакет санкции на ЕС по повод войната в Украйна съдържа мерки срещу четири медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕС готви 14-ти пакет санкции срещу Русия по повод войната в Украйна. В 14-тия пакет са включени отново и мерки срещу медии.

На 17 май Съветът на Европейския съюз реши да спре излъчването на още четири медии, които разпространяват и подкрепят руската пропаганда и подкрепят войната за агресия срещу Украйна: Voice of Europe, RIA Novosti, Izvestia и Rossiyskaya Gazeta. ЕС отбеляза, че тези медии са под постоянния пряк или косвен контрол на ръководството на Руската федерация и играят важна роля за войната на Русия срещу Украйна, както и за дестабилизиране на съседните страни.

Както и досега, мерките няма да попречат на тези медии и техния персонал да извършват дейности в Европейския съюз, различни от излъчването, като например провеждане на изследвания и интервюиране .

Руската федерация провежда систематична международна кампания за манипулиране на медии и информация, намеса и грубо изкривяване на фактите, за да оправдае и подкрепи агресията срещу Украйна, както и за дестабилизиране на съседните страни, ЕС и неговите държави -членки. По -специално, пропагандата, информационната манипулация и намеса са многократно и последователно насочени срещу украинската държава и неговите власти, украински граждани, както и на европейските политически партии, особено по време на изборите, както и срещу гражданското общество и демократичните институции в ЕС и държавите в ЕС.

Чешки разузнавателни служби заявиха през март, че уебсайтът Voice of Europe е бил използван за разпространение на анти -украинска пропаганда и дезинформация по инструкциите на Виктор Медведчук, срещу когото Чехия наложи санкции. Резолюция 2024/2696 на ЕП осъди участието на членове на ЕП в предавания на медията.

Rossiyskaya Gazeta е официална печатна медия на руското правителство. Миналата есен България изгони служител на медията и му забрани да влиза в ЕС за нарушения, които според българското правителство не са свързани с журналистическите дейности.

Заключения на Съвета относно подкрепата за инфлуенсърите като създатели на онлайн съдържание

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

„Инфлуенсъри“ означава създатели на онлайн съдържание, които публикуват съдържание в
социалните медии или на платформи за споделяне на видеоклипове, като по този начин
оказват въздействие върху обществото, общественото мнение и личните възгледи на своята
аудитория, често пъти демонстрирано чрез връзката им с аудиторията, основана на
автентичността. Инфлуенсърите често имат търговски намерения и се ангажират с търговски
участници чрез различни бизнес модели за комерсиални цели. Освен това инфлуенсърите
могат да участват в офлайн дейности като патронаж, организиране на срещи и разговори с
представители на обществеността и продуктови линии. Тези офлайн дейности не попадат в
обхвата на настоящите заключения на Съвета.

Публикувани са Заключения на Съвета за инфлуенсърите.

В Заключенията се призовават държавите и Комисията да разработят политики и инструменти за насърчаване на отговорно поведение от страна на инфлуенсърите спрямо тяхната аудитория, като същевременно продължат инициативите за укрепване на медийната и цифровата грамотност на аудиторията на инфлуенсърите.

Agcom прилага разпоредбата за забрана на рекламата на хазарт в онлайн платформи

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Италианският конвергентен регулатор Agcom санкционира Twitter International Unlimited Company – собственик на платформата „X“ – за нарушаване на забраната за рекламиране на хазарт, като наложи глоба от 1 350 000 евро. След многобройни получени сигнали за предполагаемо нарушение на забраната за рекламиране на онлайн хазарт, Agcom започна и приключи санкционна процедура, която установи девет нарушения в социалната мрежа, свързани с рекламно комуникационно съдържание за игри и залагания с парични печалби.

Това наказание следва вече приетите от Agcom срещу Google, Twitch и Meta (по-долу) във връзка с нарушения, свързани със забраната за рекламиране на хазарт, извършени онлайн.

Resolution no. 132/19/CONS – Насоки за прилагане на разпоредбата за забрана на рекламата на хазарт

Приети актове за налагане на санкции срещу много големите платформи:

Resolution no. 65/24/CONS

Order-injunction against the company Twitter International Unlimited Company Rome, 06 March 2024

Resolution no. 50/24/CONS

Order-injunction against the company Google Ireland Limited Rome, 01 March 2024

Resolution no. 331/23/CONS

Order-injunction against the company Meta platforms ireland Rome, 20 December 2023

Resolution no. 318/23/CONS

Order-injunction against the company Тwitch interactive germany gmbh Rome, 05 December 2023

Resolution no. 317/23/CONS

Order-injunction against the company Google Ireland limited Rome, 05 December 2023

Resolution no. 316/23/CONS

Dismissal of the proceedings initiated against the company TikTok Technology Limited Rome, 05 December 2023

Resolution no. 204/23/CONS

Order-injunction against the company Мeta platforms ireland limited

Обединено кралство: Бъдещето на телевизионното разпространение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Вместо увод: ако има европейски регулатор в областта на медиите и електронните съобщения, чиято работа винаги е била източник на идеи и опит, това е британският регулатор.

Ofcom предоставя на правителството доклад за бъдещето на телевизионното разпространение. Докладът е в отговор на искане от Министерството на културата, медиите и спорта (DCMS) да се извърши преглед на пазарните промени, които могат да повлияят на начина, по който съдържанието достига до аудиторията на цифровата наземна телевизия (DTT). Като се вземат предвид направените проучвания на поведението на аудиторията и анализ на търговската динамика, според доклада:

хората прекарват все по-малко време в гледане на телевизионни предавания по DTT;
променящите се навици на аудиторията и нарастващите разходи могат да доведат до повратна точка през следващото десетилетие. Няма гарантирана устойчивост на инвестициите в DTT ;
предлагат се идеи как да се поддържа универсалната наличност на телевизионни услуги, като има и сценарий цифровата наземна телевизия да бъде прекратена след време.

За сравнение напомням съдбата на българското планиране в областта на телевизионното разпространение, трите мултиплекса и регионалните мултиплекси, предвидени в един цифров план – и какво стана с тях. Регионалните не стартираха (без MUX-12 за София, първата лицензия), а националните MUX-1 u MUX-3 не оцеляха.

В парламента чака законопроект, който – освен другото – предлага да отпадне задължението на БНТ за сателитното разпространение на БНТ4.

Фалшиви кампании с образи или гласове на известни журналисти във фейсбук

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Първо пример от Дания.

Датските медии информират, че фалшиви рекламни кампании, публикувани в Meta, са били с образи и гласове на датски журналисти от DR и TV2. Повечето от фалшивите статии не са премахнати от Meta, въпреки че са докладвани като измамни. Например радиоводещият на DR Андерс Лунд Мадсен се е появил в 501 фалшиви реклами във Facebook почти 670 000 пъти между 2 и 10 януари 2024 г. Телевизионната водеща Divya Das уж разкрива как е станала изключително богата, инвестирайки в специфична платформа, наречена „i3 Folex“.

Европейската федерация на журналистите (EFJ) призовава Meta да поеме отговорност за защитата на доверието и професионализма на журналистите и да премахне всички фалшификати от своите платформи. На 2 май 2024 г. DR и TV 2 стартират съвместна кампания с призив Meta да поеме отговорност. Във видео, споделено в социалните медии, известни датски журналисти, включително Андерс Лунд Мадсен и Дивия Дас, опровергават някои от неистините, разпространявани за тях в платформите Meta като част от измамата.

„Ние напълно подкрепяме решението Мета да бъде докладвана на датската полиция. Крайно време е Мета да поеме отговорността. Те печелят много от тези измамни реклами, които вредят както на хората, които им вярват, така и на авторитета на журналистите“, казва Алън Тулструп, вицепрезидент на Датския журналистически съюз и член на Управителния комитет на EFJ.

И пример от България.

Deepfake c Даниела Тренчева, водеща в Нова. От фалшив профил на д-р Велислав Георгиев във фейсбук Тренчева “участва” във фейк кампания за препарат за отслабване. В същото време самият истински д-р Велислав Георгиев многократно е писал във фейсбук, че не участва в кампании и името му се използва за измама.

Компанията Meta очевидно не е реагирала, защото видеото все още е активно.

Screenshot

Защита, безопасност и овластяване на журналистите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През юни 2023 Европейската комисия – DG CNECT – определи Intellera Consulting, PwC и Open evidence да извършат проучване относно прилагането на практика от държавите на Препоръката относно защита, безопасност и овластяване на журналистите, приета през 2021 г.

След приемането на препоръката през 2021 г. повечето държави членки (19 от 27) или са приели специален план за действие (Дания, Литва, Швеция), или са създали специална структура или комисия (Гърция, Латвия, Италия). Мнозинството също имат или планират да въведат мерки, подкрепящи безопасността на журналистите. Като част от тези усилия, конкретни действия от страна на държавите-членки включват създаване на оперативни групи или подписване на меморандуми за разбирателство и протоколи относно, например, сътрудничеството между журналисти и полицейски сили.

Проучването също така установи, че няколко държави от ЕС имат въведени мерки за справяне с онлайн безопасността (9 държави) и за овластяване на жените журналисти, както и на журналистите, принадлежащи към малцинствени групи, и тези, които докладват по въпроси, свързани с равенството (14 държави), но има потенциал за по-нататъшно целенасочено действие.

Според проучването по-голямата част от държавите-членки изостават в създаването на система за мониторинг на Препоръката, въпреки че съществуват някои инструменти за наблюдение на безопасността на журналистите в почти половината от тях. Цитира се МРМ, мониторинговия доклад за медиен плурализъм 2023, според който в мнозинството държави от ЕС индикаторът безопасност на журналистите е със среден риск, но има девет държави с висок риск (България, Хърватия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Словения).

За да се улесни докладването, извършвано от страните от ЕС, проучването предлага рамка за мониторинг, която те могат да прилагат.

Докладът от проучването ще бъде източник на информация за предстоящия доклад за върховенството на закона. Той ще се използва и за дискусии с държавите-членки относно изпълнението на препоръките.