Tag Archives: Media Law

САЩ: Федерален съд блокира закон за медицинска дезинформация

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Калифорния е приет закон, който позволява да се наказват лекари, които дават на пациентите невярна информация относно ваксинациите и лечението на Covid-19. Законът, подписан от губернатор Гавин Нюсъм миналата година, има за цел да се справи с вълните от дезинформация в хода на пандемията.

В днешна публикация на Ню Йорк Таймс се съобщава, че федерален съдия временно блокира прилагането на закона. Според него дефинициите за дезинформация създават несигурност относно тяхното прилагане и са „противоконституционни и неясни“. Той смята още, че дефиницията за дезинформация — „фалшива информация, която е в противоречие със съвременния научен консенсус“ — може да има смразяващ ефект върху взаимодействието на лекарите с техните пациенти.

Съдия Шуб, назначен от президента Джордж Х. У. Буш през 1990 г., пише в решението си, че не разглежда въпроса дали законът нарушава защитата на свободата на словото от Първата поправка. Според него разпоредбите на закона нарушават правата на ищците на справедлив процес съгласно 14-та поправка.

Това е второ подобно дело.

ARCOM. FR – една година по-късно

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В началото на 2022 съм представила новия френски конвергентен регулатор, но година по-късно неговите широки правомощия са по-добре очертани и заслужават внимание отново.

Регулаторният орган за аудиовизуални и цифрови комуникации ( Aurité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique ; ARCOM ) е френската независима административна агенция , произтичаща от сливането на 1 януари 2022 г. на Висшия аудиовизуален съвет (CSA) и Върховния орган за разпространение на произведения и защита на правата в интернет (Hadopi). ARCOM отговаря както за аудиовизуалните, така и за цифровите комуникации (Аз не харесвам тази дихотомия, но така пише на сайта им. Аудиовизуалните вече са цифрови. Имат правомощия и за радио, аналогово и цифрово, DAB+. Вероятно казват, че добавят и онлайн съдържанието към обхвата на дейността си. Но това си е тяхна работа, ще се наричат, както искат.) Агенцията има около 350 служители и бюджет 46 милиона евро годишно. Рош-Оливие Местр е председател на регулатора.

Паралелно действа Autorité de Régulation des Communications Electroniques, des Postes et de la Distribution de la Presse (ARCEP) – независима френска агенция, която отговаря за регулирането на телекомуникациите, пощенските услуги и разпространението на печатни медии във Франция. Регулирането на радиочестотния спектър попада в компетенцията на Националната честотна агенция (ANFR), а регулирането на аудиовизуалните и цифровите комуникации попада в регулацията на ARCOM.

Правомощията на ARCOM са регламентирани по нов начин чрез най-малко девет последователни законодателни акта. Регулаторът действа в широк периметър:разпространение на радио и телевизия защитата на свободата на комуникация, защита на интелектуалната собственост, уважението към хората и обществото, техническото и икономическо регулиране на сектора, така и действия от общ интерес и социално сближаване.

Регулаторът наблюдава средствата, прилагани от основните онлайн платформи за борба с онлайн дезинформацията и омразата.
Издава разрешения за разпространение на радио и телевизия, като гарантира плурализма и икономическия баланс на сектора.
Има за цел програмите да са в съответствие с разпоредбите относно защитата на непълнолетните, обработката на информация, организирането на предизборни кампании, рекламата и представянето на обществото в неговото многообразие.
Регулаторът има функции, свързани с обществените медии и посочва директорите им.
Регулаторът провежда кампании и предприема инициативи за медийно и информационно осведомяване и образование, насочени към семействата, училището и професионалистите, във връзка с основните доставчици на медийно съдържание и платформите.
Регулаторът извършва проучванията и анализите, необходими за работата, засягаща аудиовизуалната и онлайн комуникацията, включително нейното международно измерение.
Регулаторът гарантира уважение към плуралистичното изразяване на мненията в обществото.
Регулаторът работи за целите на социалното сближаване като представяне на многообразието на френското общество, правата на жените, борбата срещу дискриминацията от всякакъв вид, общественото здраве, устойчивото развитие, достъпността на програмите за хората с увреждания.
От регулатора се изисква да се намеси по въпроси, свързани с дейността на онлайн платформите, особено по отношение на борбата срещу манипулирането на информация или срещу онлайн омразата. Гарантира, че платформите изпълняват правилно, по прозрачен и балансиран начин, своите задължения за докладване или модериране.

Ако трябва да се посочи в кои области френският регулатор има повече правомощия и задължения в сравнение с българския, такива области са най-малко: техническо и икономическо регулиране, медийно образование, анализи и прогнози, авторски права в аудиовизията и киното, дезинформация, плурализъм, платформи, издаване на разрешения за наземно разпространение на програми.

Трябва ли да се мисли в тази посока – трябва. Но французите са оставили електронните съобщения, пощата и пресата в компетентността на втори регулатор ARCEP. Малко е особено, особено в светлината на Законодателния акт за свободата на медиите, където се очаква медийните регулатори да поемат и печатните издания, защото били най-близо по компетентност до печата, обясняваше някъде Комисията.

Закон за прилагане на ограничителните мерки на ЕС – хубаво, но не е готово

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

България не е приела законодателна основа за прилагане на санкциите на Европейския съюз, в който членуваме 15 години, по повод действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Това е съществена пречка за прилагането на санкциите в медийния сектор, тъй като на практика препятства противодействието срещу прокремълската пропаганда, както казвам досадно много пъти.

Очаквах, че ще има развитие по линия на приемане на Постановление на МС за координация на прилагането на ограничителните мерки. Не познах. Засега не е прието.

Вместо това е приет закон. Така се прави, в други държави от ЕС прилагането на санкциите има нормативна основа в закон. Ето го и законът: Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

в сила от 05.02.2023 г., обн. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2023 г.

Но четем член 1, обхват – и какво разбираме: законът урежда прилагането – ни повече, ни по-малко – на два параграфа от един член на Регламент 833:

Чл. 1. Този закон урежда осъществяването на контрол при прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 833/2014”, и неговите последващи изменения и допълнения.

И урежда дори не прилагането, а контрола при дерогациите по чл.3м, пар. 5 и 7. Суров нефт и нефтопродукти.

Предполагам, че това е много важен закон. Не мога да коментирам колко е важен. Само казвам, че прилагането на санкциите извън дерогациите за нефта ще почака още нормативната си основа.

Както може да се види на сайта на парламента, законопроектът така е и внесен от ДПС – Карадайъ и пр. – с адекватно наименование Законопроект за контрол при прилагането на дерогацията за суров нефт и нефтопродукти – но впоследствие се превръща в Закон за контрол по прилагането на ограничителните мерки.

Човек би помислил – хоризонтална уредба на прилагането на санкциите. Най-после! Най-после можем да разберем кой и как трябва да прилага и ограниченията към кремълската пропаганда, а също и налагат ли се санкции при неизпълнение на регламент 833 и следващите.

Но не. Не е този случай. Ще почакаме още.

Политическото рекламиране: водещата комисия на ЕП гласува

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Kомисията по вътрешен пазар и защита на потребителите IMCO гласува проекта на регламент, регулиращ прозрачността и насочването на политическата реклама. Евродепутатите приеха позицията си с 31 гласа „за“, нито един „против“ и 9 „въздържал се“.Това е предложението на ЕК. Euroactiv информира за гласуваните предложения на IMCO.

Изисква се само лични данни, изрично предоставени за онлайн политическа реклама, да могат да се използват от доставчиците на реклами. Това създава фактическа забрана за микронасочване – стратегия, която използва потребителски данни и демографски данни, за да идентифицира интересите на конкретни лица, се казва в прессъобщението на комисията. Освен това комисията е въвела други разпоредби за допълнително регулиране на по-широката дейност по насочване, като пълна забрана за използване на данни на непълнолетни.

Направени са значителни промени в предложението, за да се позволи много повече информация да бъде лесно достъпна за гражданите, властите, а също и за журналистите. Ще бъде създадено и онлайн регистър/ European Repository for Political Advertisements с данни за всички онлайн политически реклами и свързани с тях данни.

Измененият текст ще улесни получаването на информация кой финансира реклама, колко е платена за нея и откъде са средствата. Ще бъде публикувана и информация за това дали дадена реклама е била спряна за нарушаване на правилата, за конкретните групи лица, към които е насочена и какви лични данни са използвани за това, както и гледанията и ангажираността с рекламата. Евродепутатите също искат да дадат на журналистите конкретно право да получават такава информация.

Предвиждат се периодични санкции при повторно нарушение и задължението големите доставчици на рекламни услуги да спират услугите си за 15 дни с определен клиент в случай на сериозни и системни нарушения. Комисията е оправомощена да въвежда минимални санкции в целия ЕС. Приетият текст също така укрепва правомощията на националните органи.

Евродепутатите също така предлагат да се забрани на участници извън ЕС да могат да плащат за политическа реклама в ЕС.

Предвижда се за следващите избори за ЕП през 2023 правилата да влязат в сила, съответно изборите в ЕС да бъдат по-прозрачни и устойчиви на манипулации, след поуките от скандала с Cambridge Analytica.

Сега текстът ще бъде внесен на пленарната сесия на 1-2 февруари, след което могат да започнат преговори между Съвета и Парламента.

EMFA: позиция на Международния институт по пресата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Международният институт по пресата (IPI) публикува днес своята подробна позиция относно проекта за Европейски законодателен акт за свободата на медиите (EMFA). IPI представи своята позиция на 23 януари 2023 г. като част от обществената консултация на Европейската комисия.

Като цяло IPI приветства предложението за EMFA като решаващ ход за справяне със сериозните заплахи за медийната свобода и плурализма в Европейския съюз.

IPI и неговите европейски членове са фокусирани върху това как EMFA може ефективно да се противопостави на заплахата от превземане на медиите, media capture – система за медиен контрол, която се е утвърдила в страни като Унгария и чиито елементи се възпроизвеждат в други страни в ЕС. Неуспешното справяне с превземането на медиите и по-широката криза на върховенството на закона в Унгария насърчи други нелиберално настроени правителства да се възползват от слабите регулаторни рамки за защита на свободите на журналистите и да злоупотребяват с правомощията на правителството, за да установят контрол върху публичните и частните медии.

През последните години Европейската комисия осъзна сериозността на заплахата, която media capture представлява за европейската демокрация, и ние приветстваме Законодателния акт за свободата на медиите като искрено усилие да се отговори на новите форми на ограничаване на независимата журналистика в Европа с балансиран регулаторен подход, който защитава медии и журналисти.

Успехът на EMFA ще се измерва отчасти от степента, до която амбициите му могат да бъдат подкрепени с достатъчно конкретни инструменти за спиране на силите на завладяване на медиите.

За да се направи това, законът трябва да адресира ключовите механизми за улавяне на медиите, идентифицирани от мониторинга и изследванията на IPI, включително:

– Превръщането на обществените медии в източници на правителствена пропаганда;

– Завладяване и инструментализиране на медийни регулаторни органи с политически назначения;

– Злоупотреба с държавни ресурси, включително държавни средства за реклама, за изкривяване на медийния пазар в полза на проправителствени медии;

– Създаване на кръг от лоялни олигарси, които да управляват частни медии в интерес на правителството.

Имайки това предвид, IPI:

– Като цяло приветства член 5, който има за цел да защити независимото функциониране на обществените медии;

– Призовава за по-строго регулиране, за да се осигурят подобни гаранции за независимостта на националните регулаторни органи;

– Приветства усилията за подобряване на прозрачността на медийната собственост и за увеличаване на защитата на медийния плурализъм и редакционната независимост;

– Приветства усилията за прекратяване на злоупотребата с държавна реклама за изкривяване на медийния пазар и възнаграждение за лоялно отразяване, като същевременно призовава тези условия да бъдат разширени, за да включват всички форми на държавна субсидия;

– Призовава EMFA да затвори задкулисното финансиране на медийни олигарси, които са възнаградени за лоялността на техните медии към правителството чрез обществени поръчки на дъщерни компании, опериращи в други индустрии.

Справянето със злоупотребата с държавните регулаторни и икономически правомощия като ключов двигател за завладяването на медиите ще спомогне за конкуренция за независимите медии, като повиши тяхната устойчивост и същевременно подобри цялостния икономически и инвестиционен климат за качествена журналистика в целия ЕС. Това ще изпълни основните изисквания на медийната индустрия и ще подобри функционирането на единния пазар на ЕС чрез подобряване на климата за местна и трансгранична журналистика пазач, която разкрива корупцията и злоупотребата с власт в обществен интерес.

Нов доклад за собствеността на медиите в Европа: топ 100 в аудиовизията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад за медиите в Европа – топ 100 на аудиовизуалните играчи – “Водещи играчи в европейската аудиовизуална индустрия – собственост и концентрация“ (издание 2022 г.)

Анализът представя най-добрите AV играчи и изследва концентрацията, статуса и произхода на собствеността по приходи, абонаменти за платена телевизия, абонаменти за SVOD, брой телевизионни канали, брой услуги по заявка, телевизионна аудитория, брой телевизионни заглавия произведени и брой киноекрани. Той също така предоставя профили на субекти, активни в повече от един пазарен сегмент.

Това ново издание на доклада въвежда няколко нови ъгъла на анализ, като еволюцията на класациите в сравнение с тези, представени в предишното издание и нова контекстуализация на фона на сливанията и придобиванията, казуси, илюстриращи европейски модели на присъствие и модели на разширяване за избрани групи, както и като анализ на основните собственици на платени канали и SVOD услуги.

Обществените медии (PSB) имат темп на развитие под средния темп на 100-те най-добри аудиовизуални компании и през 2021 г. теглото им намалява с 3% в сравнение с 2016 г., а пазарният им дял спада до 30% през 2021 г.

Тежестта на американските интереси в първите 100 се увеличава през 2021 г. (с +3% спрямо 2016 г., до 30% пазарен дял в края на 2021 г.) главно поради възхода на чистите SVOD играчи, но също и на SVOD услугите на подкрепяни от САЩ телевизионни оператори като Sky, Paramount+ и Disney+. Американските компании са склонни да започнат да дават приоритет на разширяването чрез преки инвестиции чрез стартиране на SVOD платформи, придобиване на европейски активи и производство на съдържание на местно ниво, за разлика от традиционните непреки инвестиции.

GRECO: пети кръг на оценка

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад на GRECO – Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността в централното yправление (висшите държавни длъжности) и правоохранителните органи, Пети кръг на оценка (GrecoEval5Rep(2022) 9)

GRECO е Група срещу корупцията на Съвета на Европа.България се е присъединила към GRECO през 1999 г. и е преминала оценка в рамките на Първия (през септември 2001 г.), Втория (през декември 2004 г.), Третия (през октомври 2009 г.) и Четвъртия (през октомври 2014 г.) кръгове на оценка. Съответните доклади за оценка, както и последващите доклади за съответствие, са достъпни на интернет страницата на GRECO (http://www.coe.int/greco). Петият кръг за оценка започва на 1 януари 2017 г. и завършва с този доклад.

В доклада се оценява ефективността на действащата рамка в България за предотвратяване и борба с корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности (министър–председател, министри, главни секретари, ръководители на политически кабинети, съветници, експерти и др.) и членове на полицията (Държавни служители на Министерството на вътрешните работи с правоохранителни функции). Той има за цел да подпомогне усилията на страната за изграждане на солидна основа за предотвратяване на корупцията чрез укрепване на прозрачността, почтеността и отчетността в обществения живот в съответствие със стандартите на GRECO.

В първата част на доклада, при представяне на факторите с отношение към корупцията, има абзац за медиите:

“13. И накрая, свободата на медиите в България се оценява като крехка и нестабилна. Високата степен на медийна зависимост от приходите от реклама, където държавата държи голям дял, и непрозрачното разпределение на средства към медиите, са други инструменти за влияние върху новинарските репортажи. Разследващите журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, често са обект на негативни кампании, стратегически дела против публичното участие (SLAPP), заплахи и понякога физически нападения, които изглежда не са последвани от адекватни правни и
политически отговори от страна на властите. Въпреки че изглежда да е налице законодателната рамка за защита на журналистите, липсват ефективни инструменти за защита на медиите от нарушения на свободата на печата.”

ЕСПЧ: възпрепятстването на децата да научат за еднополовите връзки няма легитимна цел

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека, Голяма камара, по делото Macatė срещу Литва (жалба № 61435/19).

Делото се води относно детска книга с приказки, засягаща въпроса за еднополовите бракове. Разпространението на книгата е спряно, после възстановено, но с предупреждение, че е неподходяща за деца под 14-годишна възраст. Това е първият случай, в който Европейският съд на правата на човека се занимава с ограниченията върху литература за еднополови връзки специално за деца.

В днешното решение на Голямата камара по делото Европейският съд постанови единодушно, че има нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът прилага теста за пропорционалност – установява, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена в закона, остава да се установи дали намесата е необходима в едно демократично общество.

Според ЕСПЧ мерките срещу книгата на жалбоподателя са имали за цел да ограничат достъпа до информация, представяща връзките между лица от един и същи пол, по същество еквивалентни на връзките на хора от различен пол. Съдът не е убеден, че книгата насърчава еднополовите семейства пред разнополовите. Напротив, приказките изискват уважение и приемане на всички членове на обществото във фундаментален аспект от живота им.

Съдът вече е постановил в съдебната си практика, че няма научни доказателства – както е потвърдено от различни международни органи – че самото споменаване на хомосексуалността или открит публичен дебат за социалния статус на сексуалните малцинства би се отразил неблагоприятно на децата. Съдът отбелязва и факта, че законите на значителен брой държави-членки на Съвета на Европа – вкл Литва – или изрично включва образованието за еднополовите връзки в училищните програми, или съдържа разпоредби за гарантиране на зачитане на многообразието и забрана на дискриминацията на основания за сексуална ориентация в преподаването. Ограничаването на достъпа на децата до информация за еднополовите връзки – където такава информация не може да се счита за неподходяща или вредна за тях на друго основание освен сексуална ориентация – показва, че властите имат предпочитания към някои видове връзки и семейства над другите и че те виждат връзките между хора от различен пол като по-социално приемливи и ценни от еднополовите връзки, като по този начин допринасят за продължаване на стигматизирането. Такива ограничения са несъвместими с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество.

В самото решение се казва следното:

202. ЕСПЧ вече е постановил, че законодателната забрана за “насърчаване на хомосексуалността или нетрадиционните сексуални отношения” сред непълнолетните не служи за постигане на легитимните цели за защита на морала, здравето или правата на другите и че чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на демократичното общество (виж Баев и др., цитирани по-горе, §§ 61 и 83-84) – заключение, което Голямата камара напълно подкрепя.

213. Съдът също така взема под внимание решенията, взети от съдилищата в Швейцария, Съединените щати и Канада, в няколко различни контекста, отнасящи се до достъпа на децата до информация за еднополовите връзки, които приемат, че националните власти не могат да пренебрегнат социалните реалности и съществуването на различни видове взаимоотношения в обществата, в които живеят деца; и че самият факт, че някои хора могат да намерят определени видове семейства или взаимоотношения за нежелателни или неморални не може да оправдае възпрепятстването на децата да научат за тях (вж. параграфи 129-132 по-горе).

Извод

217. Съдът е установил, че мерките, предприети срещу книгата на жалбоподателката, са имали за цел да ограничат достъпа на децата до информация, изобразяваща еднополовите връзки като по същество еквивалентни на междуполовите връзки, като етикетират такава информация като вредна, и заключава, че тези мерки не преследват легитимна цел съгласно член 10 § 2 от Конвенцията.

218. Следователно е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Резолюция на EП от 18 януари 2023 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз – годишен доклад за 2022 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В новоприета резолюция Европейският парламент потвърждава всеобщия и неделим характер на правата на човека и достойнството, присъщо на всяко човешко същество; набляга в тази връзка на твърдата си решимост да се справи с предизвикателствата пред правата на човека в ЕС и в световен мащаб и припомня задължението на ЕС и неговите държави членки да се стремят да бъдат водеща световна сила в насърчаването и защитата на правата на човека, основните свободи и демокрацията в съответствие с основополагащите ценности на Съюза.

В раздела за медиите се казва:

Свобода на изразяване, свобода на медиите и право на информация

76. подчертава изключителното значение на свободата на изразяване – както онлайн, така и офлайн – и на достъпа до надеждна информация за демокрацията и разцвета на гражданско пространство; изразява дълбока загриженост относно зачестяващите ограничения и нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот, свобода на изразяване, свобода на информация и свобода на сдружаване и на събранията, налагани от държавни и недържавни участници в много страни по света, особено спрямо журналисти, чрез цензура или налагане на автоцензура и злоупотреба със законите за борба с тероризма, изпирането на пари, клеветата и корупцията, с цел да бъдат заглушени журналистите, организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека; осъжда използването на твърде широка терминология, която позволява на властите да забраняват множество актове и да криминализират законна дейност в областта на правата на човека, както и липсата на достатъчно гаранции за правата на човека в много от тези закони, по-специално правото на справедлив процес; осъжда също така използването на технологии като шпионски софтуер за преследване на журналисти или за възпрепятстване или контрол на тяхната работа; освен това изразява дълбока загриженост относно физическата безопасност на журналистите, нападенията срещу тях, включително извънсъдебните убийства и произволните задържания, както и относно факта, че над 61 журналисти и работещи в медиите лица са били убити през 2022 г.;

77. призовава Комисията да гарантира свободата на изразяване и да осигури публичен достъп до информация чрез интернет като средства за постигане на свобода на словото; осъжда бруталните репресии и използването на сила, тормоза, произволното задържане и извънсъдебните убийства срещу мирни демонстранти в редица трети държави;

78. призовава ЕС да подкрепя надеждните медии и информационни източници, които спомагат за търсенето на отчетност от властите и за демократичните промени; изразява загриженост във връзка с широкото използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, с цел заглушаване на журналисти, активисти, профсъюзни дейци и защитници на правата на човека, включително правата на човека, свързани с околната среда, по света; подчертава, че тази практика допълнително ограничава пространството на гражданското общество и защитниците на правата на човека в целия свят в контекст, в който гражданското пространство непрекъснато се свива от няколко години, а публичните органи и частните субекти все по-често накърняват правата на свобода на изразяване и свобода на сдружаване и на събирания; в тази връзка приветства предложението на Комисията за директива, целяща да защити журналистите и защитниците на правата на човека от злоупотреби в съда и стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

79. настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в тясно сътрудничество с държавите членки да разработят стратегия за справяне с широкото използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, срещу защитници на правата на човека, журналисти, активисти и профсъюзни дейци по света; освен това призовава Комисията и ЕСВД да включат в тази стратегия насоки относно начините за предоставяне на ефективна закрила за жертвите на такива съдебни производства, включително чрез финансова помощ за покриване на правните разходи; призовава делегациите на ЕС да документират стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и да ги включат в своите дейности по наблюдение, докладване и оценка; насърчава законодателите от трети държави да изготвят законопроекти със същата цел, като част от общи инициативи, целящи подкрепа и защита на свободата на изразяване, включително свободата и плурализма на медиите;

80. приветства намерението на Комисията да финансира проекти за оказване на съдействие на журналисти по правни и практически въпроси, включително извън ЕС, чрез Плана за действие за европейската демокрация; призовава ЕС да увеличи усилията си за подпомагане на журналистите по света, набелязани като мишени, и да гарантира тяхната безопасност, включително като им предоставя сигурно убежище и средства да продължат своята работа, в случай че се налага да напуснат мястото си на пребиваване, и като работи в сътрудничество със страните партньори по този въпрос, особено в рамките на споразуменията за партньорство на ЕС с трети държави; приветства ролята на програми като Media4Democracy и финансираните от ЕС дейности на Европейския фонд за демокрация за постигането на тази цел;

81. изразява сериозната си загриженост относно ограниченията на академичната свобода и увеличаването на цензурата и лишаването от свобода на учени по света, което има сериозни последици за правото на образование; призовава ЕС и държавите членки да засилят дипломатическите усилия и предоставянето на закрила и подкрепа при извънредни ситуации чрез двустранно и многостранно ангажиране във връзка със заплахи или нападения срещу академичната свобода от държавни и недържавни участници; призовава ЕС да гарантира постоянна подкрепа на високо равнище за Световния център за правата на човека като водещ пример за подкрепата на ЕС за образование в областта на правата на човека в световен мащаб.

Европейската федерация на журналистите за медийната свобода и медийния плурализъм

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската федерация на журналистите (EFJ) огласи позиция – принос към доклада на Комисията за върховенството на правото, който всяка година прави преглед на четири ключови области, включително медиен плурализъм и свобода. Проблемите, открити в повечето от изследваните държави, са свързани с концентрацията на медиите и нарастващия брой SLAPPs. Позицията на EFJ – подпомага оценката на Комисията с фактическа информация за държавите.

През последните шест месеца сме свидетели на най-рязкото влошаване на свободата на медиите от установяването на мандата на представителя на ОССЕ за свободата на медиите (RFoM) преди 25 години, казва Тереза Рибейро, докато представя доклада си пред Постоянния съвет през ноември 2022 г.

На фона на безпрецедентната атака срещу демократичните свободи в Украйна, Европейската федерация на журналистите наблюдава със своите партньорски организации сериозни нарушения на свободата на медиите в цяла Европа, включително в държавите-членки на ЕС през 2022 г.

Икономическата криза на печатната преса се ускори особено в по-малките държави-членки на ЕС, като Словения, Хърватия, но също и Италия, Гърция, Португалия и Испания, до степен, че правото на обществото да знае е сериозно застрашено, по-специално на местно ниво. Често цитираните и нарастващи „новинарски пустини“ наистина имат сериозно въздействие върху демократичните процедури, включително изборите и върховенството на закона.

Текущата криза, утежнена от променените потребителски навици и намаляващите приходи от реклама, представлява голяма заплаха за медийния плурализъм в Европа. Тази ситуация проправя пътя за вътрешните бизнес сили, свързани с политически фактори, да се намесят и да купят голяма част от медиите. В някои страни като Унгария това изглежда почти необратимо, в други като Полша, България, Словения и Чехия е достигнало най-тревожно състояние. Във Франция политическата и обща информационна преса сега се намира в ръцете на малък брой хора и компании, чиято основна дейност често е далеч от света на информацията и неговите принципи, според френски сенатори.
Всички тези развития вървят ръка за ръка с безпрецедентната сила на господството на платформите и техния бизнес модел, ориентиран към търговски цели, който е в противоречие с ценностите на обществения интерес в журналистиката. В тази токсична среда за журналистите и нарастващата несигурна общност на свободна практика е предизвикателство да поддържат професионални и етични стандарти, което е в основата на независимата журналистика.

Федерацията настоява Комисията да извърши стриктно прилагане на Препоръката на Съвета на Европа от 2016 г. относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и други медийни участници, както и на Препоръка CM/Rec(2022)4 на Комитета на министрите към държавите-членки за насърчаване на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера (приета на 16.03.2022 г.), която беше подписана от всички държави-членки на ЕС и допълнително ще укрепи свободата на медиите в Европа.

И не на последно място, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) изисква националните регулаторни органи и органи да бъдат функционално независими от съответните си правителства и от всеки друг публичен или частен орган. Това изискване за независимост, което в много държави-членки на ЕС не е гарантирано, трябва да бъде спазено, включително в предложения Европейски закон за свободата на медиите независимостта на борда трябва да бъде гарантирана.

Работата на CMPF и неговия мониторинг на медийния плурализъм и Mapping Media Freedom, финансирани от Европейската комисия, е изключително полезен и надежден ресурс, се казва още в позицията.