Tag Archives: Media Law

ЕСПЧ: Медийно саморегулиране: Eigirdas и VĮ “Demokratijos plėtros fondas” v. Литва

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Eigirdas и VĮ “Demokratijos plėtros fondas” v. Литва

Фактите

Eduardas Eigirdas е журналист, VĮ “Demokratijos plėtros fondas” е организация с нестопанска цел, издател на списание Valstybė. В списанието е публикувана статия на Eigirdas със заглавие “Десетте най-богати и опасни олигарси на Литва”. Едно от лицата, описани в статията, е собственикът на голям бизнес и политик В.М., по-късно кмет на Каунас. В статията се казва: “Мисля, че В.М. се откроява в този контекст само с това, че хвърля най-много пари от всички предприемачи в Литва, а на предстоящите избори той ще се възползва и от факта, че управляваният от него бизнес е един от най-големите рекламодатели. Затова почти всички медии публикуват само добри новини за В.М…”

V.M. подава жалба до Комисията по етика, в която посочва, че твърденията в статията нямат основание и засягат доброто му име и професионалната му репутация. Комисията приема, че обвиненията в публикацията нямат основание и че не са представени конкретни факти, които да ги подкрепят, и задължава списанието Valstybė да публикува решението за нарушение. Списанието обжалва до ВАС, който приема, че

самото използване на думата “мисля” не е достатъчно, за да се заключи, че аргументите, представени в статията, са оценъчни. Комисията е имала основание да смята, че статията съдържа твърдения за факти, което означава, че трябва да се приложат критериите за истинност и точност;
дори ако оценъчните твърдения (становища), за разлика от фактическите, не могат да бъдат доказани, те трябва да имат фактическа основа (вж Решение по дело Steel and Morris v. the United Kingdom, no. 68416/01, § 87 in fine, ЕСПЧ 2005II).
В.М. е публична фигура и е длъжен да бъде толерантен към критиците, но това не означава, че той трябва да толерира и публикуването на информация, която не е точна и вярна.
няма посочени източници, нито са приведеин данни в подкрепа на тезите;
не са взети предвид мнения на други засегнати страни;
не е предоставено право на отговор.

ВАС определя като твърдения, които трябва да се основават на факти: “хвърляне на най-много пари”; “един от най-големите рекламодатели” и др. “Свободата на изразяване не е възможност за публикуване на информация чрез заобикаляне на правните и етични ограничения, които имат за цел да защитят интереса на обществото за получаване на информация, интерес, който също трябва да бъде балансиран с правото на лицето на зачитане на личния му живот, честта и достойнството.”

Междувременно в списанието се появява още една статия, засягаща оразяването на сина на В.М. в друго списание “Жмонес”, която завършва с аналогично решение.

Предмет на жалбата до ЕСПЧ: На основание член 10 от Конвенцията жалбоподателите твърдят, че публичното изявление на Комисията по етика, че публикацията в списание “Valstybė” е нарушение на Етичния кодекс, представлява непропорционална намеса в свободата им на изразяване и изискването за публикуване на решенията на Комисията по етика в списание “Valstybė” също нарушава свободата им на изразяване.

ЕСПЧ

Отговорна журналистика. Въпреки че пресата не трябва да прекрачва определени граници, по-специално по отношение на репутацията и правата на другите, нейното задължение все пак е да предоставя, по начин, съответстващ на нейните задължения и отговорности, информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес (вж., наред с други органи, Erla Hlynsdόttir v. Iceland (no. 3), no. 54145/10, § 62 от 2 юни 2015 г.). Поради “задълженията и отговорностите”, присъщи на упражняването на свободата на изразяване на мнение, гаранцията, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от общ интерес, е обвързана с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа, и че предоставят надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (вж. 29183/95, § 54 от ЕСПЧ 1999I и Falter Zeitschriften GmbH с/у Австрия (No 2), бр. 3084/07, § 37, 18 септември 2012 г.), или, с други думи, в съответствие с принципите на отговорната журналистика (79)

Свобода на журналистиката да избира методите и техниките на отразяване. Журналистическата свобода обхваща и евентуално прибягване до степен на преувеличение или дори провокация (вж. 48898/99, § 39, буква а), ЕСПЧ 2003V, и Решение по дело Ahmet Hüsrev Altan с/у Турция, бр. 13252/17, точка 214 от 13 април 2021 г.) и методите за обективно и балансирано докладване могат да се различават значително; следователно не е работа на Съда, нито на националните съдилища, да заменят собствените си възгледи с тези на пресата относно това какви техники за отразяване следва да бъдат възприети (80)

Принципи за преценката при балансиране на правото на “зачитане на личния му живот” с обществения интерес за защита на свободата на изразяване на мнение (вж. 40660/08 и 60641/08, §§ 95—99 от ЕСПЧ от 2012 г. и Couderc и Hachette Filipacchi Associés с/у Франция [GC], бр. 40454/07, §§ 90—93, ЕКПЧ от 2015 г. ). и критерии като принос към дебат от обществен интерес, степента на известност на засегнатото лице, предметът на новинарския репортаж, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начинът, по който е получена информацията и нейната достоверност, и тежестта на санкцията, наложена на журналистите или издателите (81)

Факти и оценки. Въпреки че съществуването на факти може да бъде доказано, истинността на ценностните преценки не подлежи на доказване. Изискването за доказване на истинността на оценъчната преценка е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на мнение, която е основна част от правото, гарантирано от член 10 (вж. 10347/10, § 31, 19 декември 2013 г.). Въпреки това, когато едно изявление е равносилно на оценъчна преценка, пропорционалността на намесата може да зависи от това дали съществува достатъчна “фактическа основа” за оспорваното твърдение: ако няма, тази оценъчна преценка може да се окаже прекомерна. За да се направи разграничение между фактическо твърдение и оценъчна преценка, е необходимо да се вземат предвид обстоятелствата по делото и общият тон на забележките, като се има предвид, че твърденията по въпроси от обществен интерес могат въз основа на това да представляват оценъчни преценки, а не фактически твърдения (83)

Избори и свобода на изразяване. съдът подчертава необходимостта от свобода на политическите дебати. (84)

Принос към дебати от обществен интерес. Съдът вече е постановил, че общественият интерес се отнася до въпроси, които засягат обществото до такава степен, че тя може законосъобразно да прояви интерес към тях, които привличат общественото внимание или които засягат обществеността в значителна степен, особено доколкото засягат благосъстоянието на гражданите или живота на общността. Такъв е случаят и по отношение на въпроси, които могат да доведат до значителни противоречия, които се отнасят до важен социален въпрос или които включват проблем, за който обществеността би имала интерес да бъде информирана (вж. 931/13, § 171 от 27 юни 2017 г.).

Тежестта на обществения интерес към оповестената информация варира в зависимост от възникналите ситуации. Информацията относно незаконни действия или практики безспорно е от особено силен обществен интерес. Информацията относно действия, практики или поведение, които, макар и да не са незаконни сами по себе си, все пак са осъдителни или противоречиви, също може да бъде особено важна. При това положение, въпреки че информацията, която може да се счита за обществена, по принцип се отнася до публичните органи или публичните органи, не може да се изключи, че в някои случаи тя може да се отнася и до поведението на частноправни субекти, като например дружествата, които също неизбежно и съзнателно се подлагат на строг контрол върху действията си. Съдът подчертава също, че общественият интерес от информация не може да се преценява само в национален мащаб (87-88)

Според ЕСПЧ не е взет предвид стандартът на Конвенцията, който изисква много сериозни причини за обосноваване на ограниченията на дебатите по въпроси от обществен интерес. Нарушение на чл.10.

ЮЗУ и ректорът Марин водят SLAPPs срещу бивш преподавател

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Югозападният университет “Неофит Рилски” и ректорът му Николай Марин са завели три дела с характеристиките на SLAPP (strategic lawsuits against public participation, SLAPPs) срещу бившия преподавател в учебното заведение Стефан Дечев, съобщи Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България). Исковете са почти идентични на обща стойност 650 хил. лева. Исковите молби са подписани Николай Марин – две в качеството му на ректор и една в лично качество.

През декември миналата година историкът и вече бивш преподавател в Югозападния университет доц. Стефан Дечев подава сигнал до Министерството на образованието и науката, в който твърди, че системно подписът му е бил фалшифициран под оценки от изпити, които никога не са се провеждали. Оценките са вписвани в главните книги, в които преподавателите нанасят оценките от протоколите.

След Лев Инс срещу Медиапул с иска за един милион и АЕЦ Козлодуй срещу медицинската сестра Наталия Кънчева за половин милион, това е поредна серия SLAPPs. Едното дело на ЮЗУ също е за половин милион.

Дневник с повече информация

Забраната на Tik Tok и Първата поправка

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ изненадващо реши да разгледа спешната жалба на TikTok за предстоящата му забрана в Съединените щати. Това е ключов казус относно отношението между Първата поправка на Конституцията и националната сигурност.

След решение на апелативен съд по-рано този месец, собственикът на TikTok, ByteDance, има срок до 19 януари 2025 г. или да продаде популярното приложение за споделяне на видео, или да бъде забранен. Решението произтича от приемането на закон от Конгреса (Protecting Americans from Foreign Adversary Controlled Applications Act), според който правителството има право на преценка дали чуждестранна платформа застрашава националната сигурност, и в такъв случай може да изисква нейната продажба или да я забрани.

Основният аргумент на САЩ е, че ByteDance може да предава потребителски данни на китайското правителство. Правозащитни организации обръщат внимание, че ако институциите на САЩ наистина се интересуват от неприкосновеността на личния живот на американците, могат да забранят на компаниите (със закон – Not For Sale Act) да продават данни на потребителите по принцип, дори на правителството на САЩ без съдебен акт.

В едно от най-известните дела по Първата поправка на 20-ти век (Pentagon Papers), Върховният съд постанови по делото с документите на Пентагона, че администрацията на Никсън не може да цензурира New York Times да публикува изтекли документи само защото правителството твърди, че националната сигурност може да бъде засегната.

Освен това Върховният съд e приемал вече – но в аналоговото време – че американците имат право да консумират пропаганда, ако решат. ВС обявява, че Законът за пощенската служба от 1962 г., който изисква от пощите да задържат до поискване незапечатани чуждестранни пратки с „комунистическа политическа пропаганда“, противоречи на Първата поправка. ВС се позовава на предходно решение, според което “използването на пощите е почти толкова част от свободата на словото, колкото и правото да използваме езика си…Всеки адресат вероятно ще почувства известна задръжка при изпращането на литература, която федералните служители са осъдили като “комунистическа политическа пропаганда”. Режимът на този закон е в конфликт с „безпрепятствения, силен и широко отворен“ дебат и дискусия, които се предвиждат от Първата поправка, вж New York Times Co. срещу Sullivan“.
Но сега? Променя ли се преценката по същество във времето на платформите?

Обединено кралство: Авторско право и AI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според британския парламент основни силни страни на икономиката на Обединеното кралство са творческите индустрии и секторът на изкуствения интелект.

Авторското право е ключов стълб на творческата икономика. То служи на авторите да контролират използването на своите произведения и им позволява да търсят заплащане за това. Широкото използване на защитени произведения за обучение на AI модели поставя нови предизвикателства пред рамката на авторското право в Обединеното кралство и много носители на права се затрудняват да упражняват правата си в този контекст.

Тази консултация търси мнения за:

повишаване на доверието и прозрачността между секторите, като гарантира, че разработчиците на AI предоставят на притежателите на права по-голяма яснота за това как използват техните произведения;
засилване на контрола на носителите на права върху това дали техните произведения се използват или не за обучение на AI модели и възможността да получават заплащане за използването им, когато желаят.
гарантиране на достъп на разработчиците на AI до висококачествен материал за обучение на водещи модели на AI в Обединеното кралство и подкрепа на иновациите в сектора на AI в Обединеното кралство .

Консултацията започва на 17 декември и ще приключи на 25 февруари 2025 г.

Summary assessment of options

КЗЛД обучава, не санкционира за разгласяване на лични данни, вкл. ЕГН-та, с цел стигматизиране

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията за защита на личните данни не санкционира партия “Възраждане” за нарушаване на правилата за разгласяване на лични данни – за това съобщава изданието Сега в публикация “Възраждане” са помилвани след мащабна злоупотреба с лични данни.

През август 2022 г. ръководството на партия “Възраждане” оповестява списък с неправителствени организации и медии, които обяви за “октоподоподобна структура”, заплашваща националната сигурност. Според лидера на партията Костадин Костадинов тези организации трябвало да се регистрират като агенти на чуждо влияние. “Възраждане” и в този парламент внесе мракобесния си закон по кремълски образец за регистрация на чуждестранните агенти. Личните данни, вкл. ЕГН, на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на неправителствените организации и медии остават видими на сайта на партията от 11 август 2022 г. до януари 2023 г. – като “се налага асоциирането на тези хора с думи като агенти, шпиони, корупция, “завладяна държава”, “злокобна фондация””, пише Сега.

В резултат санкция няма, има само препоръка да се спазват разпоредбите на GDPR. Решението още не е публикувано, Сега са стигнали до проекта.

Полша ограничава възможността за придобиване на медии за целите на прокремълската пропаганда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Полският премиер Доналд Туск е направил изявление пред медиите по време на визитата на естонския премиер в Полша, че правителството ще действа, за да предотврати попадането на големите полски телевизии и информационни доставчици в руски ръце.

Този ход, който е под формата на нормативен акт, планиран за приемане преди края на годината, има за цел да предпази медиите в Полша от опитите на Русия да повлияе на демокрацията и политическите процеси в Европа.

Повод е TVN, собственост на Warner Bros Discovery, обявена за продажба от американската медийна група. Смята се, че полската дясна и евроскептична партия „Право и справедливост“ е заинтересована от придобиване на медията, както и собственици на проорбански медии в Унгария.

„Искаме да защитим нашите страни и Европейския съюз от намеса в изборните процеси или опити за превземане или намеса в работата на нашите медии“, казва Туск пред репортери.

Търговската станция Polsat също ще бъде добавена към списък със стратегически бизнеси, които ще изискват одобрение от правителството, преди да сменят собственика си.

19 декември.

Решението е факт. Няма нужда да се обосновава необходимостта от защита на тези компании, важни за националната сигурност, при риска да попаднат в погрешни ръце, казва Туск след заседанието на МС. Актуализираният списък на предприятията със стратегическо значение, чиято собственост не може да се променя без разрешение на правителството, вече включва частните телевизионни оператори TVN и Polsat Television, телекомуникационните фирми Cyfrowy Polsat, P4 и T-Mobile, както и производителя на електроника и космическа техника WB Electronics.

Бъдещето на сайта Infowars остава неясно

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съдия отказа да одобри продажбата на Infowars – уебсайт, основан от теоретика на конспирацията Алекс Джоунс – на издателя на сатиричния сайт The Onion.

Офертата на The Onion е подкрепена от семействата на жертвите на стрелбата в Sandy Hook, които през 2022 г. спечелиха дело за клевета на стойност 1,4 милиарда долара срещу Алекс Джоунс. Той твърди, че стрелбата в училище през 2012 г. е била измама и че членовете на семействата на жертвите са участници в заговор – за което беше и осъден на огромно обезщетение, което не може да изплати.

Джоунс е разпространител на конспиративни теории и виден поддръжник на бившия президент Тръмп. „Вашата репутация е невероятна“, казва Тръмп на Джоунс в края на 2015 г., докато Джоунс участва в кампанията му.

The Onion иска да превърне Infowars в сатиричен сайт, осмиващ конспиративните теории, които Алекс Джоунс разпространява. Решението на съдията Лопес не позволи това да се осъществи. Обявената причина е, че проведеният търг, спечелен от издателя на сатиричния сайт, “не е успял да максимизира сумата пари, която продажбата на Infowars трябва да осигури на кредиторите на Алекс Джоунс, включително на семействата на жертвите”.

TikTok пред забрана в САЩ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В светлината на румънския казус, довел до решение на Конституционния съд и засягащ практиките на TikTok, събитията в САЩ представялват интерес.

Законът ще забрани TikTok в САЩ до 19 януари 2025, ако собственикът ByteDance не продаде платформата на некитайско дружество. В TikTok са 170 милиона американци. Така започва публикацията на Ню Йорк Таймс от 6 декември.

Апелативният съд за окръг Колумбия отхвърля петицията на TikTok за отмяна на вече приет закон, който съдържа горното изискване за собствеността. TikTok твърди, че забраната ще наруши правата на американските потребители по Първата поправка на Конституцията (свобода на изразяване). Според съда “Правителството действа единствено, за да защити свободата по Първата поправка от чужда противникова нация и да ограничи способността на този противник да събира данни за хората в Съединените щати”. Според публикацията депутати и служители на разузнаването заявяват, че TikTok представлява заплаха за националната сигурност при собственик ByteDance. Те казват, че надзорът на китайското правителство върху частните компании позволява извличане на чувствителна информация за американците или разпространяване на пропаганда, въпреки че не са споделили публично доказателства, че това се е случило. Те също така отбелязват, че приложения като Facebook и YouTube са забранени в Китай.

TikTok заявява, че ще обжалва решението пред Върховния съд, който “очаква да се произнесе по различен начин”. И наистина, в съседна публикац;ия отново в Ню Йорк Таймс е изложено мнението на директора на Knight Institute, научен институт по въпросите на свободата на изразяване към Колумбийския университет:

Върховният съд трябва да се намеси, за да отхвърли мотивите на апелативния съд, да обезсили закона TikTok и да насърчи Конгреса да се заеме с много реалните патологии на цифровата публична сфера чрез широкообхватна регулация, а не чрез насочване към конкретни компании и гледни точки. Първата поправка не трябва да се използва като оправдание за отделяне на американците от TikTok или от останалия свят.

Засега плановете на Мърдок за бъдещия контрол въру медийната му империя не успяват

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Рупърт Мърдок създава семейния тръст Мърдок през 2006 г., години след като се жени за третата си съпруга, Уенди Денг, и имат деца, Грейс и Клои. Той запазва контрола върху бизнеса до смъртта си, след което акциите му с право на глас трябва да бъдат разпределени по равно между четирите му най-големи деца – Лаклан, Елизабет, Джеймс и Прудънс. Но в документите има разпоредба, даваща на г-н Мърдок правото да прави промени, стига да действа в най-добрия интерес на своите бенефициенти.

Мърдок иска промяна в полза на Лаклан, за причините – тук. Три от децата му не са достатъчно консервативни. При сегашното положение Мърдок няма да може да гарантира, че Fox News ще остане десен новинарски канал след смъртта му, излагайки на опасност наследството на консервативната империя, която той е изграждал през целия си живот . В стремежа си да консолидира контрола на Лаклан върху тази империя, г-н Мърдок твърди, че запазването на политическата насоченост на неговите медии – и отнемането на правото на глас на три от децата му – е във финансовия интерес на всички негови бенефициенти.

Битката не е за пари, дяловете на останалите няма да се намалят, а само за контрол над най-мощната консервативна медийна империя в света, която включва Fox News, The Wall Street Journal, The New York Post и големи вестници и телевизионни издания в Австралия и Обединеното кралство.

Делото се води в Невада, ето и новината: стана известен изходът на първата фаза – решение, според което бащата и Лаклан, който е ръководител на Fox News и News Corp., са действали „недобросъвестно“ в усилията си да променят неотменимото доверие , която разделя контрола върху компанията по равно между четирите най-големи деца на г-н Мърдок – Лаклан, Джеймс, Елизабет и Пруденс – след неговата смърт.

Усилието е било да се подреди колодата в полза на Лаклан, се казва в решението, но тази сделка няма да надделее над подписа на съда. Автор на решението е особена фигура по американското право, назначена от съда да анализира фактите – т.нар. probate commissioner – Edmund J. Gorman Jr. му е името.

Мърдок ще обжалва.

Румънски Конституционен съд: анулиране на президентските избори

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Резюме на решението на Конституционния съд на Румъния за анулиране на президентските избори, предизвикващо манипулация в социалните медии

Д-р Габриела Занфир-Фортуна публикува резюме на решението на КС на Румъния за анулиране на президентските избори – първи тур. Накратко публикацията информира за следното – като се позовава и на правото на ЕС, по-специално на DSA u Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране.

Румънският конституционен съд публикува кратко решение за анулиране на изборите за президент на Румъния по средата на изборния процес (между първия и втория тур на изборите), след също толкова безпрецедентното разсекретяване на докладите от тайните служби, разкриващи кампания за влияние на чужда държава (очевидно Русия, но неназована в Докладите) за насърчаване на ултранационалистически, анти-НАТО, кандидат в социалните медии чрез координирани действия в TikTok с подкрепата на мрежи в Telegram и Discord. (изявление на Държавния департамент на САЩ относно решението).

Бележка на авторката: Пиша това строго от лична гледна точка и без каквото и да е официално възлагане. Пиша го и от уважение към моите родители, които излязоха на улицата през декември 1989 г. в Румъния и техните приятели, които загинаха по време на революцията, за да се борят за правата на децата си да живеят свободно, в демократично общество . За мен демокрацията е свещена. Никога не я приемам за даденост, защото не съм родена в нея.

Основните аргументи на Съда се въртят около подкупването на свободни и честни избори в една демокрация чрез манипулация, дезинформация и липса на прозрачност като цяло в социалните медийни платформи и с помощта на AI, включително по отношение на финансирането на предизборна реклама онлайн.

Съдът анулира изборите след публикуването на Докладите и констатира нарушение на „основните принципи на свободните демократични избори“, като най-сериозно тревожат Съда „манипулирането на гласовете и изкривяването на равните възможности на конкурентите на изборите чрез използването на цифрови технологии и изкуствен интелект в предизборната кампания в не- прозрачен начин и чрез нарушаване на изборния закон , както и финансирането на предизборната кампания чрез недекларирани източници, включително онлайн ” (ал. 10).

Според Съда „изборът на президент е бил опорочен през цялото време и по време на всички негови фази от множество нередности и нарушения на избирателния закон, които изкривяват свободния и честен характер на вота, изразен от гражданите, както и равни възможности на изборните конкуренти, засегна прозрачния и справедлив характер на предизборната кампания и наруши законовите изисквания за изборно финансиране.“ (параграф 5).

По-конкретно, Съдът установи, че държавата „има положително задължение да предотвратява всяка неоправдана намеса в изборния процес“ и „задължение да повиши осведомеността на избирателите по отношение на използването на цифрови технологии по време на избори, по-специално чрез предоставяне на адекватна информация и подкрепа.“ Освен това Съдът установи, че „ държавата трябва да бъде устойчива пред предизвикателствата и рисковете, генерирани от организирани кампании за дезинформация, които засягат целостта на изборните процеси “ (параграф 10). Решението се позовава на документ, приет в деня на решението, 6 декември 2024 г., от Венецианската комисия – „тълкувателната декларация към Кодекса на добрите практики по изборни въпроси относно цифровите технологии и изкуствения интелект“ , който все още не е достъпен за обществеността (вж т.21).

Съдът обяснява, че „свободата на избирателите да формират своето мнение включва правото им да бъдат правилно информирани, преди да вземат решение. По-конкретно, свободата на избирателите да формират мнение включва правото на достъп до точна информация за кандидатите и за изборния процес от всички източници, включително онлайн, както и защитата срещу неоправдано влияние върху тяхното избирателно поведение чрез незаконни и непропорционални действия или факти” (параграф 13).

Съдът се позовава на разпоредбите на Регламент 2024/900 на ЕС относно прозрачността и насочването на политическата реклама и изтъква конкретно факта, че „политическата реклама често може да се превърне в „дезинформация, особено когато рекламата не разкрива политическия си характер , идва от спонсори извън Съюза или е обект на техники за насочване или техники за показване на реклами“ (параграф 13).

Липсата на разкриване на финансиране за политически реклами в подкрепа на ултранационалистическия кандидат в TikTok беше официално заявена от румънските власти на платформата с искане за премахване на това съдържание, следвайки процедурата по DSA, но платформата не предприе действия по нея въпреки писменото съобщение, че е премахнала достъпа до съдържанието от Румъния, според Докладите .

В този контекст Съдът прави единственото позоваване в Решението на „намесата на държавни и недържавни участници в пропагандни кампании и изборна дезинформация“, която „трябва да бъде премахната“ (параграф 13).

Съдът се позовава на „злоупотреба с алгоритми“ в социалните медии от кандидат, като отбелязва, че „естеството на свободните избори е нарушено от дезинформацията на гласоподавателите чрез предизборна кампания, при която един от кандидатите се възползва от агресивна промоция, като избягва националното избирателно законодателство и чрез злоупотреба с алгоритми в социалните медийни платформи . (…) Освен това кандидатът се е възползвал от преференциално третиране в социалните медии, което е довело до изкривяване на проявата на избирателната воля” (параграф 14). Информацията, включена в докладите, подчертава, че кандидатите, които законно са етикетирали съдържанието си като „политическо“ или „изборно“ и са разкрили финансирането си, са били филтрирани от алгоритмите за усилване.

В този смисъл Съдът отбелязва, че „равните възможности трябва да бъдат оценени и чрез електоралното поведение на конкурентите при използване на социални мрежи, нови технологии, системи с изкуствен интелект и финансиране на кампании“ (параграф 15) и установява, че „нередностите от предизборната кампания са имали последствия върху конкурентите, тъй като са създали очевидна разлика в третирането между кандидата, който манипулира цифровите технологии, и другите кандидати, участващи в изборния процес“ (параграф 15).

Съдът заключава: „ използването на цифрови технологии и изкуствен интелект от кандидати, политически партии и техните поддръжници трябва да бъде прозрачно, за да се гарантира почтеността и безпристрастността на изборите . При липса на такава прозрачност избирателите са възпрепятствани да формират мнение за кандидатите и изборите или биват заблуждавани относно самоличността на кандидата и дори факта, че лицето, което споделя съдържание, се кандидатира, за да бъде избрано“ (параграф 16).

Публикациите в подкрепа на кандидата от платени влиятелни лица не са етикетирани като политически реклами и не са етикетирани като „платена реклама”.

„Социалните медийни платформи трябва да бъдат задължени непрекъснато да разкриват информация относно политическата реклама и изборните спонсори ”(параграф 17), отбелязва Съдът. Кандидатът е нарушил закона, когато официално обявява 0 (нула) бюджет, изразходван за предизборната кампания, когато Докладите потвърждават информация от TikTok, че за политическо съдържание, популяризиращо кандидата, е платено.

Датата на новите избори все още не е определена и се очаква да бъде насрочена поне след няколко месеца.

И едно допълнение: Кампанията на Джорджеску е свързана с 53 търговски дружества, регистрирани в Пловдив от Гиорги Валериевич Абуладзе, вече български гражданин, и през които минават само плащания за външни услуги.

Bozhidar Bozhanov

@bozhobg

Когато преди по-малко от година публикувахме за обсъждане законопроект за ограничаване на дезинформацията, много хора креснаха “цензура” преди да са го прочели. А основен елемент беше прозрачността и задълженията на рекламните мрежи. Днес става ясно от информация на румънските служби, че руската рекламна мрежа AdNow (която и тогава бях идентифицирал като една от съмнителните такива, опериращи в България), е използвана за пряка чуждестранна намеса в румънските избори. Може би наближава моментът за сериозен дебат за справянето с чуждестранните злонамерени цифрови намеси, които ще ни се случват все повече, особено по избори. Защото когато тези неща се проспиват, нещата ескалират – отмяната на първия тур може да звучи като добро решение за някои, но тя може да бъде възприета като отнемане на гласа на хората, защото Джорджеску има легитимни гласове и изразява реални фрустрации на румънското общество. За да не се стига до такъв тип решения, цифровата среда трябва да бъде по-защитена от такива прониквания, вкл. чрез рекламни мрежи като AdNow.